[Kodirane UTF-8]

|	Дамян Дамянов
|	1876


P>
	Лудеят лудогорски ветрове.
	И свирят страшно дивите боази.
	И тайната ковачница кове
	И прековава робското желязо.
	Превръща го от букая на топ.
	От пранга във гюлле го прековава.
	Земята тътне като пред потоп.
	Земята във дълбокото узрява.
	Тя меси хляб във тъмните мази,
	С диханието си суши барута,
	Излива в гилзи своите сълзи
	И шие на моминските си скути
	Зеленооки левски знамена…

	Ала внезапно ветровете млъкват.
	Ковачницата става тишина.
	Угасва всичко. Над земята мръква.
	Изчезва даже людската тъга.
	Обезлюдена и сама, изгаря.
	… И само знамената досега
	очакват още свойте байрактари.
P$


	КРАЙ
I>
	©  Дамян Дамянов

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Валентина Димитрова

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/7993]
I$