[Kodirane UTF-8] | Иван Вазов | Службогонци | (Станчо Квасников на гости у министъра) | Комедия в две действия > Действуващи лица __Никола Балтов__, министър __Аничка__, дъщеря му __Баба Дона__, Балтова майка __Станчо Квасников__, роднина на Балтова; старец с лице здраво, червендалесто; облечен във френски шаячеви дрехи __Жеко Хоров__, младеж, наконтен и лекомислен __Какавидов__, дребен човечец, дрипаво облечен __Боздугански__, человек на средна възраст, с големи мустаци, завехтял. Пернат __Г-жа Терзийска__, хубавелка, модно облечена жена __Чалканов__, депутат __Драмков__, вестникар __Стоянка__, слугиня, вакарелка, у Балтови __Илия__, бивши вестовой __Разсилен__ N Действието става в София. > Действие първо >> N Кабинетът на Балтова. Писалищен стол с книжа отгоре и цветарник. Канапе отляво; кресла, огледало; отляво и дясно врати; прозорец в дъното. Телефонен апарат до него. Баба Дона сели на канапето и плете, Стоянка права. >> Явление 1 N Баба Дона и Стоянка. __Баба Дона__. Забравяш мари, Стоянке, забравяш много: къде ти е умът? Казвам ти: заключвай портите — ти ги оставяш като хан да зеят; пратим те на пазар да купиш овнешко месо, а ти купиш шаран и казваш, че и то било месо. Какво, гемии ли имаш на морето, та умът ти не стои в главата? __Стоянка__. Ами прости сме, госпожо. Аз да имах повече ум, щях да стана майорка. __Баба Дона__. Имаш ти, ама за дяволии. Кой е тоя вестовой, дето та иде често на гости? __Стоянка__. Вестовоят на капитан Шийкова. Днес го уволниха. __Баба Дона__. Защо иде? __Стоянка__ _(срамежливо)_. Тъй… __Баба Дона__ _(усмихнато)_. Да не би да се вземете? __Стоянка__. Не, иска ми служба. __Баба Дона__. Дай му. Каква служба? __Стоянка__. Разсилен. Госпожо, помоли и ти господаря. __Баба Дона__. Та аз само това правя я! Господарят ти няма мира от просители ни в министерството, ни у дома. Всичко гракнало за служба. А сърцето му милостиво. Кой се кашли там? Пак си оставила отворено. _(Влиза Какавидов отдясно.)_ >> Явление 2 N Горните и Какавидов. __Какавидов__ _(кланя се)_. Добрутро, почитаема госпожо! _(Подава си ръката.)_ __Баба Дона__. Дал бог добро, господине. _(Ръкува се.)_ Кой сте, ваша милост? __Какавидов__. Кой? Аз ли? __Баба Дона__. Да. __Какавидов__ _(ухилено)_. Вий ме познавате, госпожо. __Баба Дона__. Отде ви познавам? __Какавидов__. Тая пролет се видяхме в Княжево. __Баба Дона__. Тъй ли? __Какавидов__. Вий вървяхте в кола из шосето край вадата, а пък аз минувах мостчето и се подхлъзнах и паднах във водата. А вие се изсмяхте и рекохте: „Тоя пък направи баня!“ Тогава аз ви са поклоних. Помните ли? __Баба Дона__ _(усмихнато)_. Не помня. Вий кой бяхте? __Какавидов__. Кой, аз ли? __Баба Дона__. Да, вий. __Какавидов__. Какавидов. Извинете… Пет дечица, госпожо, а жена ми е вече в трудно положение и едно скоро ще се осъществи. __Баба Дона__. Как? __Какавидов__. На път е тоест. Прощавайте. _(Стоянка се смее.)_ С него ставаме осем гърла. А аз — тъй ме видиш: празен. При нашето учение няма да идем да копаем я… Госпожо, помолете господин министъра! Вий баща, вий майка. _(Искай целуне ръка.)_ __Баба Дона__ _(отдръпва си ръката)_. Недей, недей, добре. Ти познаваш ли се със сина ми? __Какавидов__. Кой, аз ли? Как не? Познаваме се от Калково още. Когато минаха министрите оттам, аз ги посрещнах в селото и им държах слово. __Баба Дона__. Ваша милост е оратор? __Какавидов__. Дал ми господ дарец. Тогава ме уволниха. _(Стоянка излиза.)_ __Баба Дона__. Ха, вий там служехте? __Какавидов__. Учител и псалт. Сега, видите? Гладувам. Тъй е писано: достойните хора да теглят. __Баба Дона__. Каква служба искате? __Какавидов__. Митничарят в Харманлий бере душа. __Баба Дона__. Господ да си има милост за него. Роднина ли ви е? __Какавидов__. Не е роднина. __Баба Дона__. А вие каква служба искате? __Какавидов__. Неговото място. __Баба Дона__. Тъй ли? Че отбирате ли от тая работа? __Какавидов__. Човек се учи, госпожо. Мечката е мечка, па и тя… Работата е да не стоим празни. __Баба Дона__ _(става)_. Добре. Ще поговоря на сина си. __Какавидов__. Славна госпожо, станете ми спасител! Станете ми баща! _(Иска да й целуне ръката.)_ __Баба Дона__. Добре, добре. __Какавидов__. Благодарим. _(Покланя се и излиза.)_ __Баба Дона__ _(сама)_. Това нещо няма край. Никола се е уплашил от просители. Па все при мене идат най-напред. Завчера думаше: „Искам да бягам някъде! Искам да зарежа!“ >> Явление 3 N Баба Дона, Аничка, после Стоянка. __Аничка__. Бабо, отивам у госпожа Шийкова, има журфикс днес. _(Взима си цвете из цветарника.)_ Мама се отказа да дойде, че е неразположена. Няма ли да дойдеш? __Баба Дона__ _(усмихната)_. Сега пък на мода журфиски. __Аничка__ _(усмихната)_. Журфикс, а не журфиск. __Баба Дона__. На старо време и аз се поевропейчих. Снощи ме пък водихте на танцувалната вечеринка. Кой беше оня младеж, с когото се въртяхте толкова? __Аничка__. На валса ли? __Баба Дона__. На валса и на всичките игри. __Аничка__. Господин Хоров. __Баба Дона__. Много се сприятелихте? __Аничка__. Да, симпатичен момък. _(Влиза Стоянка отдясно.)_ __Стоянка__ _(на баба Дона)_. Госпожо, дойде гост и влезе в стаята ти. __Баба Дона__. Право в моята стая? Кой е той? __Стоянка__. Не знам. Изглежда вънкашен. __Баба Дона__. Кой ще бъде? _(Излиза отдясно.)_ __Аничка__ _(на себе си, като си бодва цвете на гърдите)_. И на баба е обърнал вниманието. Мустачета… хубав… маниери светски, симпатичен… Но аз да вървя. _(На Стоянка.)_ Каква картичка държиш? __Стоянка__. Един млад господар я даде. _(Подава я.)_ __Аничка__ _(гледа картичката.)_ Ах, господин Хоров! Покани го. _(Стоянка излиза.)_ Сякаш вече не съм равнодушна… И защо го поканих, като тате е занят? _(Поправя се. Хоров влиза.)_ >> Явление 4 N Аничка и Хоров. __Хоров__ _(кланя се приветливо.)_ Аз може би ви обезпокоих? __Аничка__ _(подава му ръка)_. Никак, никак. Седнете, моля. _(Показва му стол.)_ __Хоров__. Благодаря. _(Сядат.)_ __Аничка__. Вие за тате? __Хоров__. По-напред за вас. Аз се счетох длъжен да ви поднеса почитанията си и съм признателен на щастливия случай… Как сте? Трябва да сте уморени от снощи? __Аничка__. Никак, господин Хоров. Танците, напротив, ме освежават. Само мама се чувствува поуморена днес. __Хоров__. Да, вечеринката излезе прекрасна. Общество, тоалети блестящи… А вие, позволете, бяхте… charmante! __Аничка__ _(усмихнато)_. Вие всякога имате богат запас от комплименти. Вий познавате душата на нашия беден и слаб пол. __Хоров__. Нито беден, нито слаб. Жената днес — това е вселената. Тя дава украшение и сила на живота. Какво е человечеството без жената? Труп без душа. Разбира се, аз разбирам хубавите: грозните за мен не съществуват. __Аничка__ _(усмихната)_. Вий сте жестоки… Казвахте, швейцарките не са красиви? __Хоров__. Аз и не гледах на тях. В замяна на това аз се възхищавах на други хубавици, в тях бях влюбен. __Аничка__. Чужденки? __Хоров__. Тамошни. Горди, непристъпни. _(Усмихва се знаменателно.)_ Но за мене бяха пристъпни всичките. __Аничка__ _(учудена)_. Да? __Хоров__. Алпите! В тях бях влюбен. __Аничка__ _(смее се)_. Ах! Алпите? А аз помислих… Каква прелест!… Вие сте поет тогава? __Хоров__ _(кланя се)_. Имам суетността да се мисля такъв. __Аничка__. Вий сте печатали стихове? __Хоров__. Да, в илюстрацията Светлина. __Аничка__. А как не съм срещала вашето име? __Хоров__. Пишех под псевдоним: Барон де Бюрг. __Аничка__ _(усмихнато)_. А, понеже сте от Бургас… Вие по литературата свършихте? __Хоров__ _(мръщи се)_. Не, земледелческо училище… Свърших, тъй да се каже, против волята си. Такава само стипендия имаше свободна. Па и тате упорствуваше: имаме чифлик… Но про-заическите занятия са чужди на моята душа, вие разбирате. После и провинцията — ужас! Само в столицата се диша човешки. А от снощи чувствувам, че тя ме приковава с магическа сила. __Аничка__ _(посмутена)_. Ако бъдете любезни да ми прочетете нещо? __Хоров__. С най-голямо удоволствие. Желаете? Една елегия, посветена на mademoiselle Rose-Adéline de Noireville. __Аничка__. Коя е тя? __Хоров__. Сестра на един конт, роднина на президента Карно. От аристократическия свят. Запознахме се с нея на връх Монблан. __Аничка__. Моля, господин Хоров, прочетете. __Хоров__ _(става и вади ръкописа)_. Имайте предвид, че това е просто фантазия… _(Чете с декламация.)_ P> Каква ти подлост? О, душата ми ридай, битьето ми убива, нямам сила вече. Какво в сърце ми има? Що? Ни дума рече. Мълчи, кървй се бясно, чезне и не трай. А ази нищо не сторих досе`га. С децата дете бях в полето и в лесът, не смятах нищо и на нищичко весът: не спекулирах в глад ил’ в студ, или пък в жега. И Алпи — мрачни! Черно, черно ми навред! И ти, що любех, в стадия ме хвърли черна, и сещам трансформация безмерна… Една усмивка дай ми, кат звезда напред! P$ __Аничка__ _(усмихнато)_. Хубавичко. __Хоров__. Може да ви се види малко тъмно? __Аничка__. Да, малко тъмничко, тоест до трансформацията, а после вече е ясно. Но аз не съм компетентна. __Хоров__. Само дълбокото е тъмно. А истинската поезия трябва да бъде малко тъмна. Но аз злоупотребих с вашето великодушие и ви задържах. Но това беше plus fort que moi. _(Става.)_ __Аничка__. Извинете, никак. _(Става.)_ __Хоров__. Когато един човек дотегне другиму, това е дебелащина; и когато този друг е едно очарователно същество — то е престъпление. А с господин баща си говорихте ли? __Аничка__. Да, да, и той пожела да ви види… За жалост, е занят сега. Заповядайте по единайсет часа. __Хоров__. Благодаря, благодаря! Mille merci, до свиждане… _(Целува й ръка и излиза.)_ __Аничка__ _(сама)_. Каква светкост! Колко симпатичен! Наистина, жалко ще бъде такъв образован младеж да се зарови в някой чифлик по селата. _(Мисли малко.)_ Но тая мадмуазел де Ноарвил?… Дали е много хубава?… Ах, боже, аз се забави? _(Излиза отдясно. Балтов влиза отляво.)_ >> Явление 5 N Балтов. __Балтов__ _(извръща се към вратата)_. Стоянке, кажи на останалите да ме чакат в министерството и заключи вратнята не пускайте вече. _(Сяда.)_ Решително, аз съм обезкуражен. Просители, просители, наводнение! Една полуда. Цяла България сякаш се е спуснала за служби. Нито вкъщи имам ш нито в министерството мога да работя. Става несносна тиранията на положението ми. Да не беше малодушие, щях откажа още първата неделя. Докторът ми не позволява да изляза извън; но и тука съм в обсада. _(Влиза Квасников с запалена цигара в ръка.)_ >> Явление 6 N Балтов и Квасников. __Квасников__. Помози бог, Николчо. __Балтов__ _(става)_. О, дядо Станчо, добре дошъл! От много години не бяхме се виждали! _(Ръкува се.)_ Седнете. _(Посочва му стол.)_ __Квасников__. Добре заварил, Николчо. Дойдох да повидя Софията, па рекох и вас да обиколя, роднина сме: ще ме пита бабата за вази. Побъбрахме си вътре и с кака Дона. _(Сяда и си туря шапката на масата.)_ __Балтов__ _(сяда)_. Как си със здравето? __Квасников__ _(шеговито)_. Видиш ме, жълт съм като керемида във вода. Много ти здраве. _(Сериозно.)_ Какви са тия хора долу? И в коридора, и на улицата. __Балтов__ _(натъртено)_. Кандидати за държавната трапеза, просители за служба. __Квасников__. Та тъй разваляте нашите българи я! Нека работят, джанъм! __Балтов__. Ела, та им кажи. Чакат все на улицата, трупат се в коридорите на министерството, пълнят двора ми, мяркат се пред трапезата ми, кога обядвам. Нямам мирен залък. Това е само у мене, представи си какво е и другаде! Обаждат се никога неподозирани роднини и роднини на роднините им, откриват се безчислени приятели, от които за пръв път узнавам за някакви някъде техни услуги, на мене или на баща ми, или на дяда ми. Препоръки, картички от депутати, които обещавали служби при изборите, валят, по грамади всеки ден събирам. А сега, откак временно управлявам още две министерства — то е ужас. __Квасников__ _(пуши)_. Мързеливи години, никой не ще да работи. На`, и моят чапкънин Пенчо… __Балтов__ _(пресича го)_. Наплашил съм се и в улицата, когато вървя. Има един Какавидов: завчера на Дондуков булевард ме нападна с един рояк деца, разпискаха се, задърпаха ми полите. Баща им ги учеше и насъскваше така… На`, там в двора има един Зурлов. Знам го берберин. Иде за служба горски стражар или пък економ в пансиона при девическата гимназия. Защо? Че бръснал някога баща ми. Друг пък — един бакалин, понеже се подслоних веднъж в дюкяна му, че липна дъжд, вече ме не оставя на мира, станах му длъжен; иска да затваря дюкяна, да стане чиновник. Там пък друг, селянин, мой избирател. Напуснал нивата, иска разсилен… Абе защо бе, бай Стойчо? „Аз, каже, знам писмо.“ Изгубиха се у нас, дядо Станчо, старите добродетели. Освободихме се, ама се и разпасахме. Бягаме от работа. Работят и богатеят у нас чужденците, а ние ставаме службаши, докат достигнем да им станем слуги… Цял ден такива ми са гостите: все службогонци. Ти си може би първият, който ми идеш на гости не с тая цел. __Квасников__ _(пуши силно)_. Сакън, аз дойдох само за любов, Балтов. И благодаря ти. _(Стиска му ръката)_. А вие как се поминувате в Харманлий? __Квасников__. Ех, тъй. Гледаме си там нивиците и лозята, храним бубици, търговийка правим, сбираме двата края… Ами остаряхме… _(Влиза баба Дона.)_ >> Явление 7 N Горните, Баба Дона, после Стоянка. __Квасников__. Ела, како Доне. Какво те бяха загракали ония жени в стаята? __Баба Дона__ _(усмихната)_. Ами не знайте ли? Защо съм майка на министър? __Квасников__. Тъй, тъй, както света Богородица и пред Исуса Христа: риджаджийка… __Баба Дона__. Дойде и госпожа Терзийска да моли нещо. __Балтов__. Мамо, недей вече!… Ти все ги обнадеждюваш, а аз имам главоболие. __Баба Дона__. Има човеци, дето не можеш да ги върнеш без една блага дума барем. __Квасников__. То се знае. Една блага дума на министъра държи влага шест месеца. __Баба Дона__. На, одеве тук плака и други един. __Балтов__. Кой? __Баба Дона__. Какавидов. __Балтов__. Тоя ужасен Какавидов! __Баба Дона__. Дай му пък служба. __Балтов__. Не можа. Тоя глупец ни сконфузи по един без образен начин. Той не за учител, а за училищен метач не го бива. __Баба Дона__. Че какво е сгрешил? __Балтов__. Кога отивахме за Самоков, аз и други министри, и минавахме през село Калково, той ни посрещна със селяните и с учениците си, държа ни слово и ни нарече „шестокрили серафими“!… __Баба Дона__ _(подсмихва се)_. Ех, попрехвалил ви е малко. __Квасников__. И аз мисля, че шестокрили серафими не е докачително. Нали и в черквата го пеят: „Ангели херувими, иже без сравнения серафими“? И аз понякога държа страна. __Балтов__. Чакайте. Нарече ни после „славни народни пирати“! __Квасников__. А! Последнето е лошо. Какво значи то? __Балтов__. „Пирати“ значи морски разбойници. __Квасников__. А! Тука му се пада въже. __Баба Дона__. Той, горкият, ще отбира от тия политически думи, колкото и баба му Дона. Той ми се видя простичък. __Балтов__. За да се отърва, издействувах му работа в Джояновата тютюнева фабрика със седемдесет лева заплата… Не ще! Не щял да посрамява учението си! Дядо Станчо, извини ла прочета тия писма. _(Вади из пазвата си писма и ги чете.)_ __Баба Дона__. Станчо, слисаха ме ония, та забравих да те питам за децата. __Квасников__. Добре са, како Доне. Най-големият, Тодор, е офицерин. Стефанчо е мировий; Кръстьо — тъй… Пенчо таз година свърши занаятчийско училище. __Баба Дона__. Ами Николчо? Нали той беше петият? __Квасников__. Николчо е даскал — не знам какъв даскал е: все бягаше от школото и котките бесеше… Не оставяше котка в махалата… А пък Димо е писар при началника в Сливен. Ама така лошо пише, како Доне, щото, когато чета негово писмо, турям си краката в студена вода. _(Балтов се изсмива.)_ На Аврамча му изработихме в богословското училище, ще го направим владика. Има глас херувимски: като писне, сто зурли заглушава. __Баба Дона__. Хубаво, вие сте и от попски род. __Квасников__. Тъй, та и на чича поп Аврама го кръстихме. Ама какъв поп ще стане, не знам. Дойде си през ваканцията: цял Гарибалди. Пее Ботевите „православни скотове“, съдра на майка си щамбата от свети Ивана Рилски. Късо — в пъкъла ще води всинца ни. __Баба Дона__. Глупави. __Квасников__. А Павли е телеграфист. __Баба Дона__. И той на работа? Имаш си помощници. __Квасников__. Върбова огрявка. __Баба Дона__. Ех, аз тях ги още не зная. Да ти ги поживи господ. __Квасников__. А осмият — Скобелчо — е в четвърто отделение. Умът му реже като бръснач. Тая година ще изкласи. __Баба Дона__. Какво рече? __Квасников__. Ще изкласи, санким ще мине в първия клас. А Марийчето и Кунка по ризи ходят, из барите цапат като патарочета. __Баба Дона__ _(усмихната)_. А! Имате и моми? __Квасников__. Само двенки. Ама като гургувички. Кунка е пък много мурафетлийка: каквато дрипа намери, прави си кукла. __Баба Дона__. У, честит баща! __Квасников__. Закачи ми глава чеснов лук, да не урочасам. А Асенчо — той е като лешник. __Баба Дона__. Ух-ух-ух! То се наспорило! __Квасников__. Господ, когато дава, не пита чий си син… А, пък Крумчо… __Балтов__ _(оставя писмата, засмян)_. Още ли има, дядо Станчо? __Баба Дона__ _(усмихната)_. Чакай, сега захващат царетата. __Квасников__. Подир Крумча иде още едно, изтърсакът. Ама го не знам още капитан ли ще бъде, или госпожица… Какво се смейте? Ние там в провинцията друга работа нямаме, с това се залисваме. Из улиците вървиш и деца от камънето повече. _(Влиза Стоянка.)_ >> Явление 8 N Горните и Стоянка. __Стоянка__ _(на Балтова)_. Един господин даде това. _(Подава му картичка.)_ __Балтов__ _(гледа картичката и се мръщи)_. Отде е влязъл тоз? Нали ти казах да не пущаш? __Стоянка__. Вратата е заключена, но този се промъкнал през задния стобор, през една отпрана дъска. __Балтов__. Кажи му, че ме няма. __Стоянка__. Баба Гана му обадила, че си тука. __Балтов__ _(сърдито)_. Нали предаде заповедта ми на готвачката да казва, че ме няма? __Стоянка__. Казах й. Но тя не смеела да излъже, че говяла, да се причести. __Балтов__ _(сърдит, става)_. Чорт!… Тоз господин ме е задрънкал за служба, няма избава… __Квасников__. Какъв е той? __Балтов__. Един халосник и развейпрах. Представи ми се по едно време за поборник, за опълченец. Но документите му излязоха лъжливи… Той бил само пожарникар в Букурещ през Руско-турската война. Но в ума му се е втълпило, че е проливал кръв за България, и навред се оплаква, че отечеството не го наградявало за заслугите му. Преди месец извади револвер в министерството да се убие пред мене. „Дето, каже, ще мра от глад, по-добре е да умра от куршум, честно!…“ __Квасников__. Бре! И уби ли се? __Балтов__. Дадох му пет лева и той се съгласи да се не убива. __Баба Дона__. Кой е той? __Балтов__ _(гледа картичката)_. Някой си Страхил Божидарович Боздугански. __Квасников__. Страшни имена. __Баба Дона__. Сега пак иде! __Квасников__. Пращай ги да работят! __Балтов__ _(усмихнато)_. Смея ли? Само един път се осмелих да кажа на един терзия това. И той извади револвера. __Квасников__. Да се убий? __Балтов__. Не, насочи го в гърдите ми. __Квасников__ _(кръсти се)_. Да пази бог! Всякакъв свят има тука. Е, окайвам те, Никола. Слушай, едно зло куче що не пуснеш в двора? __Балтов__ _(на Стоянка)_. Разсилният върна ли се? Отпрати оногова да дойде утре в министерството… Слушай! Отвори си хубаво ушите: днес не приемам. Никого няма да пуснете. __Стоянка__. Бива. __Балтов__. Казвай, че ме няма вкъщи. __Стоянка__. Ама те не вярват. __Балтов__. Отговаряй, че ме няма в София, че съм тръгнал за Пловдив, за Америка, за Божигроб! __Стоянка__ _(изсмяна)_. Те са дяволи, няма да повярват. __Балтов__ _(нетърпеливо)_. Тогава кажи им, че съм болен, че съм умрял, че са ме закопали в Орландовци. __Стоянка__ _(засмива се)_. Ами като не си умрял? __Квасников__ _(на Стоянка)_. Ти много не бъбри, слушай какво те учат. Па кога ще се комка Гана? _(Стоянка излиза. Към Балтова.)_ Аз довечера ще си бягам… Ами една думица, Николчо… __Баба Дона__. Че постой още в София. __Квасников__. Тегли ме към нас, како Доне. Тука ми е чуждо. Нали го рекли? „Дето се окучило, там се научило.“ Ха, чакай, дохожда ли Поликсена наша? Тя е тука. __Баба Дона__. Тук ли е? Не е дохождала. __Квасников__. Иде да моли да я направят учителка. Ама каква учителка? Ще плаши децата… Тя по-добре да се ожени… Остана стара мома. __Баба Дона__. Кой ще я вземе? __Квасников__. Абе никой няма да я вземе тъй… Хем дърта, хем гола, хем грозна. Господ не я надарил с хубостчица: дундеста като каче, едното око черно, другото сиво, па и кривоока: тебе гледа, мене види. Пък зла, зла! Усойница цяла. _(Към Балтова.)_ Аз викам, Никола, да я оженим, докат си министър. __Балтов__ _(усмихнато)_. Че кой ще се полакоми за твоята роднина? __Квасников__. Моя, пък и твоя… Абе дай някому една служба за зестра, па ще я вземе… Тя ли е крива, като е кривоока? _(Баба Дона се смее.)_ Защо се смейте? Сега тъй става… Нали главният секретар Луков така изжени шестте си сестри? Направи чиновници мъжете им. _(Влиза Аничка от дясната врата.)_ >> Явление 9 N Горните, Аничка, после Стоянка. __Балтов__ _(на дъщеря си)_. Аничке, познаваш ли дяда си Станча? __Аничка__ _(весело)_. Добре дошъл, дядо Станчо. Вие сте все млад. _(Ръкуват се.)_ __Квасников__ _(шеговито)_. Ти и да ми кажеш, че съм стар, не те вярвам… А ти каква си гиздосия!… Да те заплюй човек, да не урочасаш. Помна те, кога беше такова ей чирепче още и спеше с куклите си. __Аничка__. Ще се видим пак, дядо Станчо! _(Тръгва наляво.)_ Тате, не забравяй каквото ми обеща за господин Хоров. Най-горещо го препоръчвам на твоето великодушие. Той ще дойде. __Балтов__. Добре. _(Аничка излиза.)_ __Квасников__ _(изглежда подире й: На Балтова)_ Само един царски син е достоен за такова момиче. Не харесахте ли още някого? __Балтов__. По тоя въпрос съм и оставил съвършено самостоятелна, дядо Станчо. Казал й съм го: когото си избере ще го одобря. Не искам да изнасилям сърцето й. Но нека да гледа щото оня, който й поиска ръката, да стори това за нея, а не за баща й, че е министър. Умна е, да си отваря очите. __Квасников__. Е, тука не скланям. Най-умните жени са глупави. Покажи им едно шарено дрипелче — очите им лъсват на всичките. Коса дълга — ум къс, рекли са го хората… Моята Нонка знаеш ли как ме взема? Би я баща й, па я годи за мене. Той по отбираше. А тя лудееше за един чапкънин, който сега подлага ръка. А сега — честита, дядо ти Станчо пръв в Харманлий и с дванайсет деца челядник. __Балтов__ _(усмихнато)_. Тринайсет ги броихме, дядо Станчо. __Квасников__. И аз съм забравил сметката им. __Балтов__ _(сее се.)_ Да те поживи господ! Дядо Станчо, извини. _(Излиза.)_ __Баба Дона__ _(гледа подире му)_. Пак го подириха няколко души в коридора. Никола днес не е здрав, па и много работа има, а не го оставят да си отдъхне. Цяло наказание. __Квасников__. Имам десет ли, единайсет ли сина, колко са… Като си ида, клетва ще им дам: министър никой да не става! _(Влиза госпожа Терзийска.)_ >> Явление 10 N Баба Дона, Квасников и г-жа Терзийска, после Стоянка. __Баба Дона__. Заповядайте, госпожо. __Г-жа Терзийска__. Аз пак ви безпокоя. Госпожицата тук ли е? __Баба Дона__. Тука е, седнете. _(На Квасников.)_ Г-жа Терзийска, приятелка Аничкина от училището. _(Г-жа Терзийска се кланя и сяда.)_ __Квасников__ _(ниско)_. Не е лоша. __Баба Дона__. Син ми е много улисан сега, подиробед е по-свободен… Та мъж ви е без служба пак? __Г-жа Терзийска__. Да, госпожо. Представете си нашето плачевно положение. И с деца! _(Продължава да й говори тихо.)_ __Квасников__ _(ниско)_. Не се види плачевно положение по премените й… Но кой знае, човек се лъже отвън. Нали има дума: коприна носи, коприва яде. Лъжлив свят днешният. __Баба Дона__ _(високо)_. Ще помоля и аз Никола, ще свършим, не се грижете. __Г-жа Терзийска__ _(бърше си очите с кърпица)_. __Квасников__. Не плачи, госпожо. _(Ниско.)_ Когато видя млада жена, че плаче, и мен ми дохаждат сълзи на гърлото и тогава нищо не можа да й откажа. __Г-жа Терзийска__. Скокнах и дойдох самичка да потропам. Господин министъра нямам чест да познавам, но го знам, че е великодушен към нещастните. Имам и картички от няколко влиятелни депутати. _(Пак си брише очите.)_ __Квасников__ _(ниско)_. Аз съм уверен, че тая дяволка ще намери на мъжа си служба. Мъж с хубава жена не остаят на пътя. _(Влиза Стоянка и носи на блюдо кафета и три чаши с бенедиктин.)_ __Баба Дона__ _(на г-жа Терзийска)_. Вие имахте и сестра? Де е? __Г-жа Терзийска__ _(взима кафето)_. Госпожа Домузова? Тя е сега учителка в Трън. __Квасников__. Че дава ли воля законът такова име в училището — Домузова? _(Изпива чашка бенедиктин и взима кафето си.)_ __Г-жа Терзийска__ _(усмихната)_. Това не е кусур. __Квасников__ _(сърба шумно)_. Аз знаех една в Харманлий, ама такова едно чудато име носеше, да те досрамее: Безгащева. Еле се прекръсти, та остана само Гащева. __Г-жа Терзийска__ _(изсмива се)_. __Квасников__. Накара я общината. _(Клати чашата с кафето и пак сърба.)_ А господин Домузов дека е? __Г-жа Терзийска__. От три години учител в Добрич. __Квасников__. Той в Добрич, а тя в Трън. На двата края. Е че виждат ли се понякога? __Г-жа Терзийска__. Пишат си само. N Стоянка излиза. __Квасников__. Ударили го на кярове. Че как могат тъй?… Аз моята баба от вратата навън я не пущам сама, дето се вика — без нея не може един ден. __Г-жа Терзийска__ _(усмихната)_. Вие голямо недоверие имате към жените. __Квасников__. Не им вярвам, правото да си кажа Жена и кокошка синор нямат. __Г-жа Терзийска__ _(смее се)_. Тъй, тъй, господине Има и друга дума: „Ако ти е драга, не я пущай през прага.“ То било едно време. __Квасников__. Как едно време? Г-жа Терзийска. Когато жените са били робини… А сега е нов век и жените са свободни човеци. __Квасников__Прощавайте, ама господин Терзийски трябва да бъде мухльо? __Г-жа Терзийска__. Защо? __Квасников__. Защото виждам, че у вас кокошката пее. __Г-жа Терзийска__ _(смее се)_. Стига са пели петлите. __Квасников__. Е, аз не бих пуснал мойта булка да ми търси служба… Пребил бих я. __Г-жа Терзийска__ _(смее се)_. Вие сте ревниви като турчин. Квасников. Под кофа`р жената, под кофа`р жената! Г-жа Терзийска. Ех, ще я изядат ли мъжете? __Квасников__ _(пуши)_. Абе няма да я изядат, коя са изяли?… __Баба Дона__ _(на Квасникова)._ Станчо, сега е друг светът…Пък ние си харесваме все старото време… __Г-жа Терзийска__ _(става)_. Аз тогава ще дойда следобед, госпожо, и Аничка да видя… Сбогом. _(Отива до вратата и се обръща към Квасникова.)_ Сбогом, господин Квасников, па и вие походатайствувайте за нас пред господин министъра. __Квасников__. Добре, добре, госпожо. _(Кланя й се.)_ __Баба Дона__. Да те изпратя. _(Излиза с Терзийска.)_ >> Явление 11 N Квасников и Стоянка. __Квасников__ _(на себе си)_. Аз, чини ми се, много се вгледах в нейна милост. Какво ли си рече кака Дона: „На бивола окото все в просото.“ _(Сръбва от другата чаша бенедиктин.)_ Мцъ! Това нещо хем па`ри, хем гъделичка гърлото, хем сладй душата. _(Повдига чашата.)_ Тоя цвят — божигробски кехлибар. _(Допива чашата.)_ Мцъ! Да купя армаган едно шише на бабата. Дали ще е скъпо? __Стоянка__ _(влиза отдясно)_. Един господар даде тая картичка. _(Подава му картичка.)_ __Квасников__. Че нали не пускате никого? __Стоянка__ _(като дига блюдото)_. Госпожата за него заръча да го пуснем, когато дойде. __Квасников__ _(гледа картичката)_. Това е по френски. Остави тука да го не разлееш. _(Взима от Стоянка блюдото и го оставя пак на масата.)_ Твоят юнак ще го направим разсилен, каза ми баба ти Дона. Защо се така изчерви като кюстендилска ябълка? Да вземе човек да я хрусне тая пущина. _(Стоянка отстъпва срамежливо.)_ Не се бой мари! Па ще се ожениш, нали? __Стоянка__ _(лукаво)_. Че знам ли? __Квасников__. Па да се трудите и вие колкото можете, че на царщината трябват солдати. На дяда ти Станча дузина ги даде господ, ама и дядо ти Станчо не дрема. _(Стоянка избягва.)_ Та тия дяволи шопи нямат нужда от съвети: вчера един четеше във вестника, че една радомирченка родила три изведнаж. _(Погледва към вратата.)_ А! Влезте, влезте. _(Влиза Хоров.)_ >> Явление 12 N Квасников и Хоров. __Хоров__ _(кланя се вежливо)_. Имам чест да се представя. __Квасников__ _(взира се в него)_. Вие нали сте Жечко, на Димитра Бухалът момчето? __Хоров__. Да. _(Ниско.)_ Познавал се с баща ми!… Каква безцеремонност. __Квасников__ _(сяда)_. Порасъл си бе! __Хоров__ _(ниско)_. И ръка не подаде! __Квасников__. Баща ви държи ли чифлика още? __Хоров__. Държи го. _(Ниско.)_ Не ме кани да седна! __Квасников__. Как е чифликът? _(Изпива третата чашка.)_ __Хоров__. Аз не ходих в Бургас, а ида от Швейцария право, господин министре. __Квасников__ _(ниско, усмихнат)_. Той ме взима за министър! _(Високо.)_ Там какво учихте. __Хоров__ _(ниско)_. Чудно! Тя ми каза, че му е говорила. _(Високо.)_ Както мисля да знаете, свърших земледелческото училище в Лозана. __Квасников__ _(задоволен)_. А! Това е добро. Добре че не е адвокатлък. Аз мразя адвокатите. Всичките са мюзефири От сламката планина правят. _(Посочва му стол.)_ Седнете. __Хоров__. Благодаря. _(Сяда.)_ __Квасников__ _(пуши няколко време)_. Там евтино ли е? __Хоров__. Доста евтин живот. __Квасников__. Житата станаха ли тая година? __Хоров__. Не съм обърнал внимание. Та Швейцария е повече планинска страна, както знаете. __Квасников__. Знам, знам. _(Пуши и мисли.)_ А сега ще идете на чифлика да помагате на баща си? Радвам се. __Хоров__ _(с принужден вид)_. Аз собствено… __Квасников__ _(пресича го)_. Уважавам ония младежи, които бягат от чиновничеството. Днес кьорав и сакат службаш иска да стане, тъй ли? __Хоров__ _(със същия вид)_. Собствено аз мисля… __Квасников__ _(пресича го)_. Знам, и вие мислите като мене. Затова ви почитам, а има други… На, одеве това приказвахме тука: берберин хвърлил бръснача, търговецът аршина, селянинът ралото — искат служби. Всичките искат търтеи да бъдат на народния гръб. Ами кой ще работи тогава? Кой ще поддържа държавата? Поздравете баща си. __Хоров__. Аз по-после ще го заобиколя. А сега съм в намерение да остана тука. __Квасников__. Ще останете тука? __Хоров__. Тъй мисля. Това, което говорихте, е вярно… Аз обаче не чувствувам призвание към това поприще и желая да остана в София, като един културен център, вий разбирате… _(Брише си челото.)_ __Квасников__. Че тук има ли по земледелието нещо? __Хоров__. Как по земледелието? __Квасников__. Тъй, земледелческа работа. __Хоров__ _(ниско)_. Как се втелява! _(Високо.)_ Не, някоя служба, разумява се… нещо по-съответствено с природата ми. _(Ниско.)_ А тя ми каза, че му е говорила! _(Брише си потта.)_ __Квасников__ _(ниско)_. И тоя иска служба и ме взима за министър! И тая хубава! Нека му не обаждам. Чакай да по-изповядам тоя лорд Горчаков. _(Високо.)_ А каква служба желаете, господин Дворянски? __Хоров__. Как? __Квасников__. Сбърках нещо… Каква служба да ви дадем? __Хоров__. Има сега длъжност началник на вероизповедния отдел в управляваното от вас сега Министерство на външните работи. __Квасников__. Има. Харесва ли ви се? __Хоров__. Добра е, колкото засега. _(Усмихнато.)_ По духовната част, но това не значи нищо. __Квасников__. Че вие с духовници ли ще се разправяте? Духовно ли сте се учили? __Хоров__ _(усмихнато)_. Вие сте разположени за шегобийство, господин министре. _(Ниско.)_ Кой ми казваше, че бил дебелак? Това е вярно. __Квасников__. Не може. На тая духовна служба духовен човек ще турим. __Хоров__. Духовен челяк? __Квасников__. Тъй. __Хоров__. Това не е необходимо според мене. __Квасников__. Обходимо е, обходимо е. Ти друга служба искай. __Хоров__ _(ниско)_. Кой го направи министър тоя дръвник? _(Високо.)_ Чух, че е вакантна длъжността директор на Държавната печатница. Аз я бих приел. __Квасников__ _(пуши)_. Че вие познавате ли от печатарство? __Хоров__. Нужно ли е това? __Квасников__. За Държавната печатница — държавен печата. Аз тъй разбирам: за берберница — берберин, за духовниците — духовник. Или вие инак мислите? Учил си земледелие, а искаш духовно да работиш, може ли това? То е, като аз да искам да стана фелдфебел. __Хоров__ _(обиден)_. Кажете ми: да или не, а не се подигравайте. _(Става.)_ __Квасников__. Жеко, я ти иди при баща си! Слушай моите съвети. __Хоров__ _(сърдито)_. Дръжте за вас съветите си. _(Взима си шапката.)_ __Квасников__ _(става)_. Ами лошо ли ти казваме бре, момче? Имал си някаква „природа“, та искаш да станеш непотребен човек. Иди на чифлика, наглеждай го, труди се! Па хвани ралото, та покажи на простите селяни как трябва по новата наука да се оре земята. __Хоров__ _(гневно)_. Вие се забравяте! __Квасников__. Че аз от тебе ли ще се свенявам? Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. __Хоров__. Вие говорите безобразия! __Квасников__ _(ядосано)_. Ти серсем ли си бе? __Хоров__ _(отива към вратата)_. Дивак! __Квасников__. Не викай, клепоухо муле! _(Подиря го.)_ __Хоров__. Ръждив мозък! Мракобесник! Бухал! __Квасников__. Чапкънино! Баща ти е бухал! Тьй ли се приказва на стар човек? _(Дига една подвързана книга въз него.)_ Хай вън! Аз съм сега господарят тука. __Хоров__. Дурак! _(Изглежда го свирепо и излиза, като хлопва вратата.)_ __Квасников__ _(сам)_. Я го виж мечи син! Добре, че го не пернах с това… _(Усмихва се.)_ И аз станах големец един път в живота си. Що ми трябваше? Ама сякаш тоя кехлибар в главата ми играеше ръченици и ми казваше: „Не му казвай кой си, не му казвай! Стани министър!“ _(Смее се.)_ Е, ама съм лош и аз. Никола не би го приел тъй… Затова с тия сурови нърави все си остаям Станчо Квасникът. Нали го рекли: „На бодлива крава господ рога не дава.“ _(Влиза Илия отдясно, в шопски дрехи, на глава със солдашка фуражка.)_ >> Явление 13 N Квасников и Илия. __Квасников__. Кого дириш? __Илия__ _(натъртено)_. Дирим госпожицата. _(Озърта се.)_ __Квасников__. Ти кой си? __Илия__. Вестовоят бях на батарейния командир капитан Шийков. Днес ме уволниха. __Квасников__. А! Ти ли си, дето ми казваха, че искаш служба разсилен? Ти си орач, защо не идеш да ореш нивите на баща си? __Илия__ _(ухилено-срамежливо върти си фуражката)_. Не можем в село. __Квасников__. Хубава работа. Ами ако всички селяни станат разсилни и министри и зарежат ралото, тогава ние, гражданите, ще измрем от глад? __Илия__. Тъй вярно. __Квасников__. Вярно зер. Как те викат? __Илия__ _(прав, високо, с войнишки тон)_. Илия Петрунов пионер от третята батарея от четвъртий Търновски артилерийски на негово височество княз Александър първий полк! __Квасников__. Ух ух, ух! Оттука до Ловеч дълго!… _(Ниско.)_ Ето го сега и тоя шоплак, и той засладил за служба, ралото му тежи. Кой го знай, може в душата си да мисли един ден министър да стане. И защо да не стане? Министрите не се раждат, а ги правят. Днес едно дърво да вземеш и да му речеш: „Стани министър!“ — и то ще се оминистерй… Но аз да ида да ударя един телеграф до бабата, па пак ще се видим с Никола следобед. _(Излиза отдясно. Влиза Аничка отляво.)_ >> Явление 14 N Аничка и Илия. __Аничка__ _(без да види Илия, който стои по военному)_. Аз съм много развълнувана. И госпожа Шийкова е във възторг от него — те се и родеят. Всички го считат прелестен кавалер… Чувствувам, чувствувам, но това, което чувствувам, сама не смея да си го определя добре и не смея да го назова с името му. _(Мисли.)_ Колко младежи ме обикалят! Колко обожатели! И аз съм равнодушна: все ми се чини, че това е за министерската дъщеря, а не за мене. А този… Имам нужда от успокоение, да събера мислите си. _(Мисли.)_ Мигар го любя вече? _(Съглежда Илия.)_ Какво има, Илия? __Илия__. Госпожата ме проводи да предам на вас това писмо. _(Сваля си шапката и вади едно писмо.)_ __Аничка__ _(взима плика)_. Ти обичаш ли Стоянка? __Илия__ _(хили се срамежливо и си върти фуражката)_. Не смея да кажа, годподин капит… __Аничка__. Аз знам, аз знам, и тя те обича. __Илия__. Тъй вярно. __Аничка__. Ти си искал служба разсилен? __Илия__. Тъй вярно, господин капит‣ __Аничка__. Добре. Тая служба е ти бъде зестрата на Стоянка. Ти саؼо да я обичаш, тя е добра мома. _(Разпечатва полека плика.)_ __Илия__. Слушам __Аничка__ _(ниско+_. Ето две сърца щатливи, които никакво ъмнние не мъчи. Зб тях бъдещето е откито, жиотът е прост и лесен. _(Високо, като разтваря писмото, усмихната.)_ Капитанът строг ли е? __Илия__. Добър е. __Аничка__. А госпожата? __Илия__ _(нерешително)_. И тя е харна. __Аничка__. Лъжеш, побиваше тя. __Илия__. Само веднаж. Изгубихме копринения й пещемал на банята. __Аничка__ _(на себе си)_. Какво има да ми пише госпожа Шийкова? Преди два часа бях при нея! _(Гледа в плика.)_ В плика други плик. Чий е? _(Разтваря вътрешното писмо.)_ Ох! От господин Хоров! _(Вчита се няколко време.)_ Прави ми любовно признание! _(Излиза бързешката отляво.)_ __Илия__ _(сам)_. Госпожата заръча да й върна плика разписан. Да почакам госпожицата. _(Вади из пазвата си кутийка с огледалце, огледва се и суче нещо под носа си.)_ Сега, най-напред, на Стоянка да купя ботинки с ластици, да се радва… Па рокля вече! — със сукман я не ща… А тати как ли ще се зачуди, като ме види с оная разсилнишка униформа с лъскави пуговици — капитанът ми хариза своите. _(Мисли.)_ Но когато стана писар в министерството, да не би да се намъкне някой път в канцеларията със съдраната си шапка и цървули. Не, аз трябва да му кажа да не ме посрамява… После ще стана… Какво да стана? Секретар. Не, по искам околийски началник със сабля и екселбанти… У! И тати тогава ще ми дойде на гости и ще рече: „Ти ли си бре, Илийчо?“ _(Мисли.)_ Па и пенсия ще имам. И копринено чадърче ще й взема, с бяла кокалева дръжка… Да се пази да го не счупи, че ще я тупам. И като иде на пазар в петък, ония нашенки… _(Гледа към цветарника.)_ Какви хубави цветя! _(Мирише цветята.)_ Дали да взема едно за Стоянка? _(Посяга. Влиза Стоянка.)_ >> Явление 15 N Илия и Стоянка. __Стоянка__ _(спуща се към него)_. Илия, какво правиш? Остави! _(Задържа му ръката.)_ __Илия__ _(засмян)_. За тебе, за тебе! __Стоянка__. Излез навън, ще те види господарят. _(Дърпа го към вратата насмихната.)_ __Илия__. Смирно! Кръгом марш! _(Завърта я и я целува.)_ __Стоянка__ _(начумерено)_. Махни се, тука ли бре! _(Отбягва.)_ Ух, враго! Ще става и той гражданин. Прилича ти като на свиня звънец. Хай в кухнята да плюскаш, оставила съм ти от снощи малко баклава. _(Бута го към дясната врата. Смеейки се, и двамата излизат.)_ N Завеса. > Действие второ >> Явление 1 N Аничка, после Стоянка. __Аничка__ _(отива и гледа на прозореца)_. Тате още се бави в салона с някои гости. Господин Хоров не дойде преди обяд, трябва да дойде сега. Познавам по това, че сърцето ми е развълнувано. И какви пламенни чувства! _(Вади писмото от корсета си и го чете.)_ Поетическа душа. Говори ми за Алпите, дето би искал с мене да се изкачи на небесните висоти, за блаженство, за светло бъдеще, огряно от лучите на любовта… Има и стихове… Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид… Не, страх ме е да повярвам: то е симпатия само… _(Гледа се в огледалото.)_ Страх ме е, че ще ме намери много пребледняла. Поликсена е от един час при мене. Бъбри, бъбри ужасно, а пък мен ми се не слуша. _(Влиза Стоянка, като държи картичка.)_ Стоянке, сега ще дойде господин Хоров. Покани го да влезе тука и да почака. Какво държиш в ръката? __Стоянка__. Оная млада госпожа пак дойде. _(Подава й картичка.)_ __Аничка__ _(гледа картичката)_. Ах, госпожа Терзийска! Покани я да влезе при мене. _(Стоянка излиза отдясно.)_ Откога не съм видяла Еленка. Тя от четвъртий клас се ожени. Дали е пак тъй хубавичка? Добре, че иде да ме отърве от Поликсениното дърдорене. _(Излиза отляво. Г-жа Терзийска влиза отдясно.)_ >> Явление 2 N Терзийска, сама. __Г-жа Терзийска__. Дали ще ме познае Аничка? _(Гледа се в огледалото.)_ Аз съм понадебеляла. Очите ми хубави, горят… И други ми са казвали това… А усмивката? _(Усмихва се.)_ Прелест! Големците не отказват на такива очи и на такава усмивка. _(Обръща се насам.)_ Ах, боже, аз съм за министерка, а водя такъв голак! Три пъти му изработвам служба и три пъти я губи с глупостта си… А сега с господин Балтова как? Да се просълзя най-напред. Тъй правя ефект. _(Обръща се към едно кресло.)_ „Ах, господин министре, аз съм нещастна!“ _(Брише си очите, преструва си гласа на мъжки.)_ „Успокойте се, г-жо, какво желаете?“ _(Брише си очите.)_ „Кажете, госпожо!“ И как ме гледа… разказвам му… „Госпожо, ще правя каквото можа да ви услужа.“ И гласът му трепери. Хващам му ръката. „Благодаря, господин министре, вий сте наш спасител.“ Не му пушам ръката и той я не дърпа… Очите му светят. _(Издебело.)_ „Не е ли по-добре тука да доведем г-н Терзийски?“ „Ах, как ви съм признателна! И мене докторите ме съветват да напусна Пловдив, че климатът му вреди ме.“ „О, тук е по-здрав, госпожо.“ Все му държа ръката. _(Прави си мъжкия глас по-игрив и нежен.)_ „Такива хубавки госпожи трябва да цъфтят в столицата.“ „О, вие ме ласкаете!“ „Съвсем не ви лаская!“ А ръцете ни все стиснати, неговата пари като огън… Веднаж министър Берберов ми каза: „Госпожо, аз съм винаги любезен към любезните…“, и прочее. _(Стряска се.)_ Но аз се залисах и забравих. _(Хвърля поглед в огледалото и излиза отляво. Боздугански влиза отдясно, с вехтък редингот.)_ >> Явление 3 N Боздугански, сам. __Боздугански__. Слугинята ме посрещна учтиво и каза, че госпожицата заръчала да почакам тука. Какво значи това? _(Разхожда се с ръце отзад.)_ Сега вече Балтов трябва да ми даде служба. Сега именно имам най-голяма нужда да служа на милото отечество. Пхюй, мизерии и поразии, откак съм човек! Знам девет езика, способен съм за всяко нещо, имам ум да въртя цяло царство, а умирам от глад. Поразия! Всичко предприемах и във всичко фиаско. Ставах и вестникар. Не вървя. Спрях вестника на втория брой. Какво спечелих? Само седем абонамента, които събрах. И литература захващах — и от нея няма файда. Литературата е средство да умреш бавно от гладна смърт… Ожених се. Жена ми ме напусна на втората неделя. Не можа да ме оцени… _(Мисли.)_ Тъжно ми става, като си помисля, че в България има хиляди и хиляди служби, а за мен няма служба. _(Тупа с крак, навъсен.)_ Но аз няма да мра от глад! Или трябва да ида да работя с моето образование и таланти? Аз съм заслужил на България! Служба ми дай, господин Балтов! Три министерства сега имаш в ръка! Служба дай или смърт! Дай ми учител, дай ми в полицията — всичко приимам… Дай ми в краен случай инженерство, секретар или дипломатически агент, началник на пожарната команда!… Няма? Тогава има вакантна служба редактор на „Държавний вестник“… Аз съм се борил и жертвувал за народа. _(Назърта към лявата врата.)_ Ах, каква лъскава женица! Автос-пиос? _(Хваща се за корема.)_ Ох, нямам барем съпруга да ми утешава душата… _(Поглежда из дясната врата.)_ Един простак. _(Сяда на стола, вади един вестник из пазвата си и чете. Влиза Квасников.)_ >> Явление 4 N Боздугански и Квасников. __Квасников__ _(без да вижда Боздугански)_. Ударих телеграф, че утре пристигам. Сега бабата ще го чете. Разгледах и Софията. Богата работа: палати, градини, файтони, върволяк, гърмеж, писнаха ми ушите. У нас — тихо. Там ми е по-добре. Тук на всяка стъпка развързвай кесията. _(Боздугански сегиз-тогиз поотмества глава и поглежда.)_ На бабата от жълтото не купих. Седем лева искат; наши пари правят четирийсет и два гроша, аз с тях ще купя обуща на децата. Бабата нека си пие армеева чорба: хем стомаха оправя, хем не опива. _(Съглежда Боздугански.)_ Кой си, ваша милост? __Боздугански__. Много сте любопитни, господине. _(Продължава да чете.)_ __Квасников__ _(ниско)_. За служба иде. _(Високо.)_ Господин Балтова ли чакате? __Боздугански__. Да. _(Чете пак.)_ __Квасников__. Защо го дирехте? __Боздугански__ _(намръщено)_. Каквото имаме да приказваме, с него ще приказваме, господине. __Квасников__ _(ниско)_. Какъв е строг! Додява ми тоя човек тука. _(Високо.)_ Той ще се забави. Кой бяхте, да му кажа? __Боздугански__ _(оставя вестника и става)_. Понеже толкова горещо желаете да знаете, аз съм Страхил Божидарович Боздугански. __Квасников__ _(стреснато, ниско)_. Ах! Този е оня, с револвера. __Боздугански__. Какво ме гледаш тъй? __Квасников__ _(ниско)_. Тоя не е дошел за добро. __Боздугански__ _(ниско)_. Трябва да е от провинцията някой. _(Високо.)_ Вие приличате на селски чорбаджия, а чорбаджиите живеят от потта на сиромасите; ето защо ги не обичам. __Квасников__ _(гледа го гузен.)_ __Боздугански__. Какво ме гледаш тъй? Аз не мога да търпя чорбаджийски погледи. __Квасников__ _(ниско)_. Трябва да се вика полицията. Може да извади и да гърми, както се пули. _(Високо и усмихнато.)_ Не, аз гледам това ей. _(Показва един медал, окачен на верижката на часовника му.)_ __Боздугански__. Любопитствувате? Този медал получих в Букурещ за един пожар. __Квасников__. За един пожар? __Боздугански__. Да, господине. Аз служех тогава в пожарната команда. Срамота, но какво? Нуждата заставя човека на всичко, тъй ли? И вестниците писаха. Всред пламъците се хвърлих и приех в обятията си една примряла прекрасна графиня… В оная минута забравих омразата си против аристократите, тъй ли е? __Квасников__ _(озърта се, ниско)_. Не иде никой. __Боздугански__. Кой бяхте вие? __Квасников__. Квасников, от Харманлий. __Боздугански__. Щом сте от провинцията, вярвам да не сте чели интересната брошурка Преследваната добродетел и потъпканите таланти в края на XIX век, или фатализъм. _(Вади из пазвата си книжка и му я подава.)_ __Квасников__. Какво е това? __Боздугански__. Наше съчинение. Един лев. __Квасников__. Не отбираме. __Боздугански__ _(навъсено)_. Дайте един лев и не будете спящия лев на гнева в гърдите ми! __Квасников__ _(ниско)_. Къде ме остави, Никола, самичък с тогова? _(Дава му лев и взима книжката.)_ __Боздугански__. Вие правите чест не на мене, а на себе си. __Квасников__ _(ниско)_. Две оки месо със зарзавата Ох изгори ми душицата. __Боздугански__. Ще дойде ли скоро господин министърът? _(Бърка в пазвата си.)_ Ах, да си взема препоръчителните картички из пардесюто. _(Излиза отдясно.)_ __Квасников__ _(сам)_. Отиде ми левчето! Отде се взе тоя цъфтидрян? Аз да се очистювам, че кой знай още какви хора може да срещна. Ама да свърша по-напред оная работа… Той ще се развика. Защо? Трудили сме се и ние… Когато Бенковски мина през Харманлий, каза: „Квасник! Дай на юнаците от дюкяна 20 чифта цървули. Когато се освободи България, каймакамин ще бъдеш.“ Един път скрих във возелницата един бунтовник… Че аз каквито съм жертви правил, пенсия трябва да ми вържат. _(Гледа към прозореца.)_ Един човек! _(Отдръпва се.)_ Хайдутин! Како Доне! _(Щура се из кабинета.)_ Ще ме убият вместо Никола! Остаха ми децата сираци! _(Какавидов скача от прозореца.)_ >> Явление 5 N Квасников и Какавидов. __Квасников__ _(взима отбранително положение с едно разрезало)_. Кой си ти? __Какавидов__ _(събира ръце умолително)_. Седем гърла! Аз съм Какавидов! __Квасников__ _(запъхтян)_. Какво искаш? Уплаши ме. Бягай! __Какавидов__. Ваше благородие! Заключена беше портата… но стражарят не ме видя… Отворила се е служба като за мене беден… Утре може да я вземе друг! Чух, че Боздугански щял да я иска… Великий благодетелю! Помолете и вие господин министъра… Боздугански завчера го псуваше в кафенето, а аз съм за правителството. __Квасников__. Защо не се уловиш за работа? __Какавидов__. Кой, аз ли? __Квасников__. Ти! __Какавидов__. При учение не е ли срамота? __Квасников__. Срамота е да се хвърляш от прозореца на министъра и да ме плашиш като разбойник. __Какавидов__. Ти не си разбойник, ти си негов велик баща! __Квасников__. Де тояга де! А каква е тая служба толкова бърза? __Какавидов__. Бърза, бърза… Отговорен редактор на „Държавен вестник“. __Квасников__. Ти ще си редактор! На свиня звънец. Можеш ли да пишеш? Ще изтърсиш пак някои „пирати“ и ще те изгонят. __Какавидов__. Аз няма да пиша: ще лежа само в затвора, а месечината да я приема жената. __Квасников__. Хем редактор, хем няма да пише, хем в затвор ще лежи! Ако разбирам нещо… Ти си се побъркал бре! _(Ослушва се.)_ Дано е Никола: нека дойде сам да си приима гостите — от вратите и от прозорците. Отвсякъде нахълтват; може сега някой и от покрива да се спусне. _(Гледа нагоре.)_ Такива чудеса не бих чувал, ни виждал! _(Влиза Боздугански.)_ >> Явление 6 N Горните и Боздугански. __Боздугански__ _(съзира Какавидов)_. Тоя приятел кога е влязъл? __Квасников__. Из прозореца дойде. __Боздугански__ _(намусва се)_. Господин Кашкавалов, отговаряйте човешки! __Квасников__ _(ниско)_. Ето под сетрето му се подава револверът! _(Влиза Илия.)_ >> Явление 7 N Горните и Илия. __Квасников__. Не можеш ли да почакаш вън. Не, стой тука! _(Ниско.)_ Нека се намира тука тоя войник: Какавидата нищо не може ми помогна. __Илия__ _(поглежда безпокойно към вратата и се затуля зад Боздугански)_. __Квасников__. От кого се криеш? __Илия__. Бате дойде, иска да ме води на село. __Квасников__. Я си иди там, момче! Що ти трябва да ставаш разсилен? Ти си работи бащините нивя. __Боздугански__ _(на Квасников)_. Господине, вий сте человек, който мирише на мухъл! __Квасников__. На мухъл? __Боздугански__. Вий карате това момче да стане орач? __Квасников__ _(ниско)_. Тоя търси кавга с мене. _(Високо.)_ Не, аз го не карам, баща му го вика. __Боздугански__. И вий одобрявате да стане като баща си? __Квасников__. Кой одобрява? __Боздугански__ _(към Илия)_. Ти какво си учил? __Илия__. Свършили сме третьо отделение. __Боздугански__. Третьо отделение? Значи, с наука! И го викат да работи земята! _(Към Квасникова.)_ Долният труд е за неучения народ, тъй ли? __Квасников__. Кой знай. Ние всички работим по нас. __Боздугански__. И вие желаете да остане провинциален дръвник? __Квасников__. Кой желай? Никой не желай. _(Ниско.)_ Кисел като турчин на рамазан! __Боздугански__. Поне така изглежда, ако съдя по вашите стари понятия… Вие искате, господин Кашкавалов, само роби! Негова милост днес става разсилен, утре ще е писар, а после — може би и министър, ако остане в село, ще си остане скот. Тъй ли? __Какавидов__. Човек при учение е срамота да работи. По-добре да умре съществованието му. __Квасников__ _(строго на Какавидова)_. Тебе кой те пита бръснат ли е кадията? __Боздугански__ _(към Какавидова)_. Кой сте вие? __Какавидов__. Да се запознаем… _(Подава му ръката си.)_ __Боздугански__ _(обръща се към Квасникова)_. Значи, само вие се не съгласявате с мене? __Квасников__ _(ниско)_. Ей го, иска да се заяде! _(Високо.)_ Аз? __Боздугански__. У вас има чорбаджийски дух. __Квасников__. Пази боже. Аз съм съгласен да стане негова милост… министър. Само че… __Боздугански__. Само че?… __Квасников__. Само че, като падне от служба, ще го е срам да оре и ще стане вагабонтин като други… __Боздугански__. С тия думи искате мен да оскърбите? __Квасников__ _(плахо)_. Вас? Аз ви почитам откога още! __Боздугански__. Прочетохте ли ми книжката? __Квасников__. Щом си ида у дома, първо нея ще взема да прочета. __Боздугански__. Четете там за страшния пожар, дето… __Квасников__. Дето го гасихте? __Боздугански__. Другият, социалният пожар, дето ще помете всичко… Разбирате? __Квасников__. Разбирам. _(Ниско.)_ Нищо не разбирам. __Боздугански__ _(към Илия)_. Ти си дръж службата, момче! _(Към Квасникова.)_ Тъй ли, господине? __Квасников__ _(на Илия)_. Момче, ти службата си дръж! __Боздугански__ _(на Илия)_. Баща ти и брат ти да си орат нивите там. _(На Квасникова.)_ Тъй ли, господине? __Квасников__ _(на Илия)_. Там нивите да си ги орат брат ти и баща ти! _(Ниско.)_ Ще играя по гайдата му, какво да се прави? Поклони се злому като на светому. __Илия__. Брат ми нече. Он влезе в октроата. __Боздугански__. А баща ти طдрав ла б? __Илия__. Здрав си е. __Боздугански__. Тоб да швботи. ]_Ийия__. Он стана катонерин> __Квасников__. Ах! Ами нивята? __Боздугански__. Аз захващам да уважавдм тя селяни1 Какввидов _(на Квасникова)_. Молим, помолете минисЂъра, господин Кашкавалов. __Квасников__ _(сърдито)_. Какъв Кашкавалов, дивак! _(Към Боздугански.)_ Тоя пък мина през прозореца. __Боздугански__ _(учудено)_. Ама наистина? __Квасников__. Да стане редактор. __Какавидов__. Не! Отговорен редактор на „Държавен вестник“. __Боздугански__ _(гледа презрително Какавидова)_. Нещастний! Тебе са те излъгали! На „Държавен вестник“ се не полага отговорен редактор, той има само главен редактор. __Какавидов__. И такъв ставам! __Боздугански__. Ти си един глупец! _(На Квасникова.)_ Вие да не сте роднина на господин министъра? __Квасников__. Роднина му съм. __Боздугански__. Ах! Тогава и вие ще го помолите? _(Внушително.)_ Аз съм горещ привърженик на правителството. _(Ниско.)_ Не знаех, трябваше по-учтив да бъда. __Квасников__. И все тая служба всичките искат: редактор на „Държавен вестник“! __Боздугански__. Има сега служба началник на митницата, но тя за жалост е в провинцията, в Харманлий. __Квасников__. Сакън, недей ходи в Харманлий! Опасно е! Турци, разбойници на границата! Колят, убиват! Лошо е! Аз бега`х. __Боздугански__. Чудно! Аз не съм чул. Нали е умрял митничарят Курканов? __Квасников__. Нито е умрял, нито мисли да умре… Вие поискайте другаде… __Боздугански__. Има още една, но тя е в провинцията: инспектор по филоксерата във Видин. __Квасников__. Ха! Там идете. Хем ще гоните филоксерата, хем ще ядете чер хайвер. Вие сте фамилиарен? __Боздугански__. Не съм, вдовец съм, разведен. __Квасников__. А няма ли да се жените? __Боздугански__. Искам, господине, но с какво ще храня жена? __Квасников__ _(пуши и мисли няколко време; ниско)_. Чакай да му подхвърля за наша Поликсена. _(Към Илия.)_ Ти, момче, излез! _(Илия излиза.)_ >> Явление 8 N Квасников и Боздугански. __Квасников__. Аз ви харесах, господин Боздугански. Ще ви изработя и служба, и булка ще ви намеря. Имам една моя роднина за вас… И тя се вика разведена. __Боздугански__ _(учуден и възрадван)_. Ах! Благодаря! Аз и повече не искам. _(Стиска му ръката.)_ __Квасников__. Щом е моя роднина, Поликсена е роднина и на министъра, разбираш? __Боздугански__. Аз ви съм признателен, господин Кашкавалов. __Квасников__. Мене ме викат Квасников. __Боздугански__. А, пардон. Дека е сега… лицето? __Квасников__. Тука е. Ще става учителка. __Боздугански__. Млада ли е много? __Квасников__. Не е много млада, тъй, вашите години още няма. __Боздугански__. Малко, значи. Тъй… на вид… каква е? __Квасников__. За хубост? Защо ти е много хубава? Да я забикалят чапкъните. __Боздугански__. Но да не е грозна? __Квасников__. Не мога да кажа, че е грозна, но не е и Райна княгиня. Тъй, средня хубост… Ама много умна… Казвам ти: жена не е — елмаз. __Боздугански__ _(ниско.)_ Нито съм сънувал такова щастие да стана роднина на министър. Сега — кариера! Съдбата ми се усмихна. _(Високо.)_ Можем ли днес да се видим? __Квасников__. Още сега. Аз ще ви стана кум. _(Боздугански суче си мустаците пред огледалото.)_ Па недейте бъди пред нея намусен като одеве. Тъй, усмихни се, приказвай й галено: „Госпожо, много сте любопитна!… Имам чест… Кога дойдохте?“ Па ако имаш някакво оръжие, остави го навън: тя много се бои от оръжие, трепери като птиче. Тя сега е тука, при госпожицата. _(Сочи наляво.)_ __Боздугански__ _(радостно)_. Ах! Ами тогава аз я видях из тая врата! __Квасников__. Е? __Боздугански__. Прекрасна, прекрасна! __Квасников__. Прекрасна? __Боздугански__. Нали чернооката? __Квасников__. Да, да, с черното око, от тая страна… Харесахте я? __Боздугански__. Само една свиня може да я не хареса. __Квасников__ _(ниско)_. Дявол да го вземе тоя човек… __Боздугански__. Тя ми се видя много по-млада. __Квасников__. Че аз казах ли ти, че е бабичка? __Боздугански__. Сега има друг, въпрос: тя дали ще ме ха-реса? __Квасников__. Подписвам ти! _(Изглежда го ухилено.)_ Ти си цял Гарибалди. _(Боздугански го прегръща.)_ Хей, ти се сбърка: мене прегръщаш. _(Отдръпва се.)_ __Боздугански__. Именно вас прегръщам, да ви благодаря. __Квасников__. Суха благодарност не храни гърло… Аз ти давам служба, жена, преднина, честит живот… А вие какво? Слушайте: всеки месец една кутия хубав видински чер хайвер на кума! С това условие. __Боздугански__ _(радостно)_. Прието! _(Стиска му ръката.)_ Кога ще ме представите? __Квасников__. Още сега. Чакай да я видя по-напред да я приготвя, че е много срамлива… _(Отива към лявата врата и се изврьща.)_ Ама черния хайвер не забравяй. Това е ръкавът. __Боздугански__. Решено. Щото е попово, то е готово _. (Квасников излиза. Боздугански няколко време суче енергически мустаците си пред огледалото.)_ Не съм лош и аз… Той ме оприличи с Гарибалди. От де до де? (Смее се.) Едно само ме въжди: хубава е… А като дават тъй лесно една роднина на министър, трябва да има някоя скрита грозота… _(Чумери се.)_ Но на по-дарено магаре петалата се не гледат… _(Ходи няколко време замислен, па пак се спира пред огледалото и дълго си сучи мустаците.)_ Тръпки ми идат по тялото. _(Изврьща се. Терзийска влиза отляво.)_ >> Явление 9 N Боздугански и Терзийска. __Г-жа Терзийска__ _(приближава бързо към Боздугански, кланя му се грациозно и му подава ръката)_. Терзийска! __Боздугански__ _(хваща й ръката)_. Щастлив съм, щастлив съм, госпожо. __Г-жа Терзийска__ _(не му пуща ръката)_. Вие сте много милостиви. _(Гледа го нежно.)_ __Боздугански__. Как, как? Какво говорите? Аз съм твърде щастлив, че… _(Стиска по-нежно ръката й.)_ __Г-жа Терзийска__. Не, аз съм много нещастна. _(Брише си с лява ръка очите.)_ __Боздугански__. Вий ще бъдете щастлива, вий сте моя вече. __Г-жа Терзийска__ _(въздиша нежно)_. Ах, и аз бих желала да бъда тука. В Пловдив климатът ме вреди. __Боздугански__. Ах! В Пловдив климатът е проклет. _(Сваля лявата й ръка от очите и хваща и нея_.) Не, не желая сълзи да проливате, защото страдая и аз. Бъдете весела и ме погледнете с тия прекрасни очи, Поликсенке. Вие сте моя и аз съм ваш! __Г-жа Терзийска__. Мене ме викат Еленка. __Боздугански__. Ах, Еленка?! Да, да, Еленка! __Г-жа Терзийска__. Аз ви съм вечно благодарна. Тогава работата е свършена? __Боздугански__. Щом ми продума господин Кашка… Квасников, аз приех с възторг. Предлагам ви тържествено ръката си. __Г-жа Терзийска__. И аз съм във възторг. Колко сте великодушни! __Боздугански__. Сладко пиленце! _(Целува й ръката.)_ __Г-жа Терзийска__. Недейте, някой ще види! _(Дръпва си ръката.)_ __Боздугански__ _(страстно)_. Нека види целият свят! Ти си моя вече. _(Целува й страстно и двете ръце.)_ __Г-жа Терзийска__ _(ниско)_. Боже, той полудя! _(Високо.)_ Недейте тука! __Боздугански__. Имаш право, ангелче, тука не е мястото… Но аз горя от нетърпение и няма да се разделим вече… Вие били ли сте във Видин? __Г-жа Терзийска__. Не съм била. __Боздугански__. И там е много хубав климатът. Дунавът… реката… чудесно!… Ще ви се хареса. __Г-жа Терзийска__ _(зачудена)_. Как, ние във Видин ли ще бъдем? __Боздугански__. Във Видин, във Видин, гълъбо! __Г-жа Терзийска__. Не в София? __Боздугански__. София ми е омръзнала. Тука прах, шум, глад, партизанства… Да бягаме оттука… Обещах на господин Квасников чер хайвер всеки месец… Ръкавът, разбираш ли? __Г-жа Терзийска__ _(смаяна)_. Как, и вие ще дойдете във Видин? __Боздугански__. Какво питане! Да, да, да, да! Нито аз без вас, нито вие без мене. __Г-жа Терзийска__ _(ниско)_. Боже, мисля, че сънувам. Или той е полудял! _(Високо.)_ Но що говорите тъй? А госпожата? Вий сте женени. __Боздугански__. Ти не знайш? Аз съм разведен, Еленке. __Г-жа Терзийска__. Разведен? __Боздугански__. От седем месеци. А ти откога? __Г-жа Терзийска.__ Аз? Вие се подигравате, господин министре! __Боздугански__ _(хваща се за челото; ниско)_. Тя ме взима за министъра! Ху! _(Високо.)_ Госпожо, вий ми правите много чест: аз не съм министър още и искрено съжалявам за това… Тогава позволете да се представя: Боздугански. __Г-жа Терзийска__ _(закрива си очите и избягва отдясно)_. __Боздугански__ _(остая няколко време прехласнат, с разперени ръце)_. Автос-пиос? _(Кикоти се няколко време, като бяга по сцената. Влиза Квасников отляво.)_ >> Явление 10 N Боздугански, Квасников, после Какавидов. __Квасников__ _(гледа няколко време Боздугански, зачуден)_. Защо се смееш? __Боздугански__ _(бяга по сцената и се смее)_. __Квасников__ _(и той захваща да се смее)_. Стой! Стой! _(Пак се смее.)_ Радваш се, а, че ще те оженя? Тя склони. Черпи! _(Смее се.)_ __Боздугански__ _(пак се кикоти)_. __Какавидов__ _(влиза отдясно)_. Забравих си шапката. _(Отива към прозореца и търси. Съглежда Боздугански и Квасникова, че се смеят, и той се засмива.)_ __Квасников__ _(на Боздугански)_. Тя прие. __Боздугански__ _(престава да се смее)_. Само да не е много хубава? Хубава не ща. _(Пак се разсмива.)_ __Квасников__. Кой ти каза, че е много хубава? _(Смее се също.)_ __Боздугански__. По-добре да бъде грозна. __Квасников__. Не бери кахър. Аз ти познавам вкуса. Готви се. _(Какавидов продължава да се смее глупаво.)_ __Боздугански__ _(на Квасникова сепнато)_. Как, ами тя не ме е видяла? __Квасников__. Видяла те днес в коридора. Па аз така те разхвалих, щото тя се хвърли на шията ми и каза: „Мижишката ще го взема, той ми е късмета.“ Тя отива да се постъкми у тях си, па ще дойде долу у баба Дона да се видите. _(Гледа от прозореца.)_ Ето я, че заминува. __Боздугански__ _(спуща се при прозореца и гледа)_. Тая ли е? __Квасников__. Тя. __Боздугански__. Как, тая маймуна? Това плашило? __Квасников__. Как тъй? Одеве: „прекрасна“, а сега „плашило“! То тъй ти се види на виделото. __Боздугански__ _(яростно изпулен)_. Господине, ти за кого ме взимаш? Знаеш ли, че животът человешки за мене е нула? _(Спуща се заплашително към Квасникова. Той бяга из кабинета. Влиза Разсилният.)_ >> Явление 11 N Горните и Разсилният. __Разсилният__. Господин министрът иде. Молим, излезте в антрето. N Боздугански излиза отдясно, като хвърля гневни очи на Квасникова. Какавидов бързо търси шапката си, взима я и тръгва към дясната врата. Влазя отляво Балтов. >> Явление 12 N Квасников, Балтов и Какавидов. __Квасников__ _(на Балтова)_. Елате си, джанъм, елате си, джанъм! __Балтов__ _(съзира Какавидова)_. Кой пусна тука негова милост? __Квасников__. Никой не го е пуснал. Дойде оттука ей. _(Показва прозореца.)_ __Балтов__ _(учуден)_. Как, из прозореца? __Квасников__. Като лястовича прехвръкна! __Какавидов__ _(вдига ръце умолително)_. Славний господин министре! __Балтов__ _(на Разсилния)_. Викни стражар! __Какавидов__ _(уплашен и развълнуван)_. Нека да дойде полицията със сто хиляди топа и маждраци, но оттука мъртъв ще ме извлече! _(Коленичи.)_ Или службата, или това сърце жално и кръволочно ще издъхне при великите ви нозе! __Балтов__ _(на Разсилния)_. Стой! _(Към Какавидова.)_ Как се осмелихте да минете през прозореца? __Какавидов__. Не аз минах, а седем гърла гладни и още едно, което, да прощавате… __Балтов__. Казах ви: идете на фабриката! __Какавидов__. Вместо тия думи — ръгнете ме с един голяма нож! __Квасников__. Хъ, това ни е остало работата. __Балтов__. Излезте си! _(Разсилният тегли Какавидова към вратата.)_ __Какавидов__. И задължавам се безплатно да пея в „Света Петка“! _(Разсилният го изтегля и затваря вратата зад себе си.)_ __Квасников__ _(на Балтова)_. Тук е Боздугански! __Балтов__. И Боздугански? Ужас! Кой ги пуща? __Квасников__. Аз пак ти, казвам: куче тури в двора! __Разсилният__. Мене ме нямаше. Стоянка пуснала Боздугански по заповед на госпожицата. __Балтов__ _(учуден)_. Що значи това? _(Съглежда писма на масата и ги преглежда.)_ Това са частни писма. Препоръки пак! Вечно препоръки! _(Разтваря едно писмо и го чете, най-напред мълком, после с глас.)_ „Не отказвайте, драгий господин Балтов, защото това лице е верен наш човек.“ _(Въси се.)_ Наш човек! Това му е всичкото достойнство! И защото е наш, аз трябва да му дам службата на други един съвестен чиновник, който наистина не е наш човек, но е човек. _(Отваря друго писмо и чете.)_ „Любезний Балтов, препоръчвам ви горещо молбата на господин Ивана Георгиев, наш привърженик и заслужил в изборите на партията, заради интересите на която побърка и напусна търговията си…“ Това е от народния представител Димитров. _(Хвърля писмото на масата.)_ Жертва, значи, на партията! Мъченик! _(Отваря друго писмо.)_ От друг депутат. Препоръчва ми един Михайлович. Той пролежа две години в затвора за кражба или за изнасилване… не помня добре… И той мъченик на партията! Мерзост! _(Чете друго писмо мълком, после с глас.)_ „Господин Рачев, както лично ще ви заяви, спира вестника си, понеже е решил от опозиционер да стане наш партизанин. Не е благоразумно да се изпуска такава сила и ще бъде акт от политическа мъдрост да му се даде една служба…“ _(Захвърля писмото на масата и отваря друго писмо.)_ От депутата Крилов. _(Чете.)_ „Приносящият това писмо…“ _(Продължава мълком да чете, а после с глас.)_ „…Не му отказвайте тая службица, понеже в ланските избори при едно сбиване с неприятелите има счупени два предни зъба и едно ребро. На него главно дължа избора си…“ _(Взима друго.)_ Ха! От подпредседателя на камарата! Ходатайствува за Боздугански. _(Усмихва се горчиво.)_ Сигурно Боздугански и нему е посочвал револвера си. _(Чете друго писмо мълком. Удря си ръката по масата.)_ Мене ме просто душат! Разврат! А интересите на службата, на държавата, на страната? А страшното социално зло? Но кой мисли за това? Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши“, които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб… И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред. Ужасно! Ето наизлечимия недъг на изкилений парламентарен живот у нас. Всички съдействуваме за разпространението заразата на леността, на развалата на народната душа, губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност!… Възмутително! _(През целия тоя монолог Квасников гледа от прозореца. Влиза Разсилният отдясно.)_ >> Явление 13 N Горните и Разсилният; после Баба Дона и Аничка. __Балтов__ _(на Разсилния)_. Кога се донесоха тия писма? __Разсилният__. Дадоха ги хората, дето чакат отвън. Господин министре, двама господари стоят пред вратнята, дадоха тия картички. _(Подава му ги.)_ __Балтов__ _(гледа картичките)_. Чудно. Единият депутатин, другият — вестникар, от опозицията. _(На Разсилния.)_ Отвори им. Нека дойдат. _(Разсилният излиза. Влизат Аничка и баба Дона отляво.)_ __Балтов__ _(съзира Аничка)_. Едно важно откритие има да ти съобщя за твоя протеже, Хорова: той имал годеница в Швейцария, която зарязал. _(Квасников иде насам.)_ __Аничка__. Как?! __Квасников__. Тъй ли? Само това липсваше на мулето! _(Смее се.)_ Ах, чакай, Николчо, да ти обадя каква история днес имахме с едного… __Балтов__ _(пресича го, като гледа Аничка)_. Сега получих това писмо от французкия дипломатически агентин тука. То ни предава рекламацията на някоя си _(чете в писмото)_ Роза-Аделина, бедна девойка, дъщеря на хазайката му в Лозана. Тя го дири сега… __Аничка__ _(поразена)_. Ах! _(Затуля си лицето)_ __Квасников__ _(смее се)_. Да ги вземе дяволът днешните наши младежи! То се развали светът. Това не е още нищо ами на Михаля Дардолов, адвокатина в Харманлий, като дойде булката му от Европа и завари другата му булка!… Да видиш ти чудосии! __Баба Дона__. Ух, ами какво стана после? __Квасников__. Френкинята побягна, българката го напусна Ама му остана вече име: „Михал с двете булки!“ Пък няма ни една! __Балтов__. Сега това оставете. _(На Разсилния, който се подава из вратата.)_ Да влязат ония двамата тука. _(Разсилният излиза.)_ Любопитно защо идат. __Аничка__ _(ниско)_. Ах, неходникът! Годеница имал в Швейцария, а на мене пише любовно писмо! Боже, в какви нечисти ръце щях да хвърля сърцето си! _(Драмков и Чалканов влизат.)_ >> Явление 14 N Горните, Чалканов и Драмков. __Балтов__. На какво дължа тая чест? __Чалканов__. Господин Балтов, ние именно по едно дело на чест идем. __Балтов__. По дело на чест? __Чалканов__. Да, от страна на господин Хорова. __Драмков__. Ние сме негови секунданти. __Балтов__. Дуел? За какво? __Квасников__ _(ниско)_. Трябва да е казал някому да иде да работи. __Баба Дона__ _(уплашена)_. Какъв дуел? Идете си, идете си! __Балтов__. Мамо, чакай! Господа, аз не ви разбирам! __Чалканов__. Господин Балтов, не вярваме да искате да се затулите зад официалното си положение и да откажете удовлетворение на един образован човек, когото сте грубо обидили. __Балтов__. Това е въпрос на моето оценение. Но аз Хорова не го познавам. __Драмков__. Как! Вие сте му нанесли днес оскърбление в дома си! __Балтов__ _(учуден)_. Аз? __Драмков__. Той е бил предиобед, по единадесет часа, у вас. __Балтов__. Вие сънувате, господа! __Квасников__ _(ниско)_. Да не би пък да е бил Бухаловият син? Него да са викали Хоров? Отидох си! N (Приближава се до Балтова и му шепне няколко време на ухото с живи ръкомахания.). __Балтов__ _(учуден)_. Как? __Квасников__ _(ниско)_. Никола, разправяй се, както знаеш, мене ме не бъркай, аз имам дванайсет деца. __Балтов__ _(на секундантите, които си шушукат)_. Господа, вие сте сбъркали адреса. Едно недоразумение има тука. Хоров се е карал с един гост, в мое отсъствие, като го е вземал погрешно вместо мене. __Чалканов__ и __Драмков__. С другиго? __Балтов__ _(сочи Квасникова, усмихнат)_. Ето негова милост. __Квасников__ _(ниско)_. Никола! Изяде ми душицата! __Драмков__. Негова милост? _(Гледа злобно Квасникова.)_ __Балтов__. Негова милост всичко е чул. __Квасников__ _(ниско)_. Ох, олекна ми. _(Високо.)_ Тъй, всичко чух. Аз стоях до вратата. Господинът се престори на министър. __Чалканов__. Знайте ли кой е? __Драмков__. Вероятно един мистификатор? __Квасников__. Тъй, мустакат един. С такива мустаци ей. __Драмков__. Какъв беше на вид, на ръст? __Квасников__. Ръст? Два пъти по-висок от мен. __Чалканов__ _(към Балтова)_. Тогава пардон, господин министри. __Балтов__ _(на Квасникова)_. Но в иакво го осъЀби? __Квасников__. Той му каза най-ѧервики думи. Ти си, каже, дивак! Ти си, каже, бхай; ти си, каже, Ѐъждясала глава; ти си обесник… __Балтов__. Кой каза това? __Квасников__. Той го каза а онؾгова. __Чалканов__. На мустакатия? ажте мустактият какво каза? __Квасников__. Какво му каза? Нищо не му каза. Каза му серсем. __Драмков__. Друго? __Квасников__. Каза му муле, чапкънин, после му каза вагабонтин, и право имаше. __Чалканов__ _(на Драмкова)_. Хоров не ни обади подобно нещо. __Драмков__ _(на Квасникова)_. Друго, друго? __Квасников__. Че какво друго? Изпъди го. __Драмков__ _(на Чалканова)_. Хоров не ни обади това? __Чалканов__ _(на Квасникова)_. Не каза ли му да иде да оре? __Квасников__. Каза му, това най-напред му каза. __Драмков__ и _Чалканов (живо)_. Истина? __Квасников__. Че то докачение ли е? Баща му имал чифлик. __Драмков__. Хоров е с диплом човек, господине. __Балтов__ _(усмихнато)_. Дядо Станчо, знайте, че в България най-опозорителното оскърбление е да кажеш някому да иде да работи. Такова петно се измива само с кръв. __Чалканов__ _(на Балтова)_. Вие не предполагате никакво самолюбие у хората? __Балтов__. Господа, извинете. Вашата мисия е свършена. _(Кланя им се леко.)_ N Секундантите излизат. >> Явление 15 N Горните без секундантите, после Разсилният. __Балтов__ _(на Квасникова)_. Каква каша забърка ти, дядо Станчо? __Квасников__ _(смее се)_. Какви митарства имах днес! Има да разправям на бабата… Тя нито й дохожда на ума колко страшно нещо е да бъдеш министър, макар на шега… __Балтов__ _(ослушва се)_. Каква е тая врява в антрето? _(Разсилният влиза отдясно.)_ __Разсилният__. Господин министре, като изпращах ония в портата, нахълтаха много хора още, не можах да ги спра. __Балтов__. Ужас! __Квасников__ _(на Балтова)_. Роб ли си ти, джанъм? _(Разсилният подава Балтову писма.)_ __Балтов__ _(преглежда писмата)_. Пак препоръки! А Хоров иска да се представи. Проси извинение. Узнал грешката. __Квасников__. Аз да се скрия тогава? __Балтов__. Няма нужда. Не ще го приема. _(Гледа в едно писмо.)_ А това писмо? Отвратително! __Баба Дона__. Какво е, Никола? __Балтов__. Един безделник, комуто многократно бях отказвал служба, ми пише, че той е отчаян човек и че до утре вечер, ако не го направя чиновник, ще убие и мене, и себе си! Такива заплашвания получавам вече няколко… Гнусота! _(Разхожда се намръщен.)_ __Квасников__ _(ниско)_. Не, не ставам министър! Аз на шега станах и такива страхове имах. Аз да си вървя вече, приближава часът за железницата. _(Подава ръка на баба Дона.)_ __Баба Дона__ _(става)_. Много здраве носи на булката и децата. __Балтов__ _(натъртено)_. Дядо Станчо, дай ръката! _(Хваща на Квасникова ръката.)_ Благодаря ти сърдечно: от стотина души гости днес ти беше едничкият гост, който не дойде за служба. _(Стиска му енергически ръката.)_ __Квасников__. Ба, аз за любов дойдох… _(Вади кърпа уж да се секне.)_ __Балтов__. Имаш ли портрет? Дай ми един. __Квасников__. Има у дома. __Балтов__ _(на Квасников)_. Прати ми. __Квасников__. Да ти пратя, ама не е за пред хората. Нашите фотографи все гледат да разхубавят човека, па не излезе нищо. Вадих се преди три години, па фотографинът така ми въртя главата, така ме кара да се муся и пуля, така ме мандрагосва`, щото, кога излязох на кадро, никой не ме позна! Всички рекоха: Това е Бисмарк! Други пък рекоха: Яко разбойникът! Па защо ти беше? __Балтов__. Да си го окача тука, да си спомням всякога, че ти си едничкият, който направи изключение и ми дойде в къщата безкористно… _(Стиска му пак ръката.)_ __Квасников__. Ба, няма защо… _(Уж се секне.)_ Николчо, щях да забравя: една думица… __Балтов__. Кажи. __Квасников__. Я вземи една бележчица. __Балтов__. Каква бележчица? __Квасников__. Абе работица за наш Пенча. __Балтов__. Каква? __Квасников__. Има сега място при Харманлийската пощенска станция. __Балтов__. Че там има ли работа като за него? __Квасников__. Има, има: сортировщик. __Балтов__ _(възмутено)_. И ти ли, дядо Станчо? За какво си го учил? __Квасников__. Абе лека работа иска… __Балтов__ _(сърдито)_. Учил си го занаятчия, а го правиш пощаджия! __Квасников__. Ех, ние ли ще оправим българйята? Назначи го де! __Баба Дона__ _(усмихнато)_. Хай, Станчо е наш! __Балтов__ _(гледа го няколко време строго)_. Как да ти откажа! _(Сяда при масата и записва.)_ __Квасников__ _(наднича през рамото му)_. Чакай, Пенча не го пиши „Квасников“. Пиши го „Дворянски“. __Балтов__ _(учуден)_. Дворянски? От де до де? __Квасников__. Така се прекръстил магарският син: да стане благороден. _(Аничка се смее.)_ Сега е на мода. На Ивана Крастата синът се е прекръстил „Белоорловски“, като руски генерал! Отказал се е от търговското име на баща си! __Балтов__ _(смее се)_. Писах. _(Става.)_ __Квасников__ _(усмихнато)_. Още едничко, Николаке! __Балтов__. Още ли? Аз мислех, че идеш само да видиш София. __Квасников__. Запиши, запиши. Чуждите са чужди, а нам не отказвай. __Балтов__. За кого искаш служба още? __Квасников__. За наш Кръстя, че е празен. __Балтов__. Нали Кръстьо е кундураджия?… Дядо Станчо, де останаха твоите принципи? __Квасников__. Окачих ги на пирона… Абе не ще кундураджия, иска кондуктор. __Балтов__. Той няма нужната подготовка! __Квасников__. Има, има. От естеството си обича железницата: щом чуе свирката, припка да гледа. _(Аничка се смее.)_ Кръстьо е и учен: свършил е трети клас. __Балтов__ _(мисли)_. По-добре тогава основен учител? __Квасников__. Не ща, мразя даскалите… В черква не ходят, на стар човек чест не правят, Исуса Христа не припознават… Направи го кондуктор. __Балтов__. Но той няма ценз? __Квасников__. Какво е това ценз? __Балтов__. Няма условията, предвидени от закона, за получаванЕ такава ԴърЖавеа слузба. __Квасников__. Іенз ли няма? А когато на изборие докара петстотин души селяни с гайда,0ца спечелихме избора?… От тия условия какви по-големи? __Балтов_ _(търка си чейото; усмихнаЂо)_. Хай тогава — приствк, тащ служба по` отговаря на дарбите му. Какво да те правя? Днешният ти поменик беше много красноречив. _(Записва.)_ __Квасников__ _(чака малко)_. Николчо, свърши ли? __Балтов__. Свърших и рекох: амин. _(Става.)_ __Квасников__. Недей амин още. _(Към баба Дона.)_ Како Доне, ти помниш ли Ивана Крушата? Бог да го прости, има син Чону, сетен сиромах, с деца… Гладуват… Да ти разкажа тежкия им живот, ще да заплачеш, каквато си милостива. _(На Балтова.)_ Николчо, я го назначи стражар в Харманлий: има място. Той е и от партията. __Балтов__ _(муси се)_. Какъв занаят има? __Квасников__. Дюлгерин беше. __Балтов__. Да си гледа дюлгерството. __Квасников__. Врекох му се, не ми отказвай. __Балтов__. Одеве за свои — разбирам; сега за чужд? __Квасников__. Не е дотам чужд: зълвата на неговия дядо е била стрина на лелята на баба ти. __Балтов__ _(усмихнат)_. На едно слънце се пекли! __Квасников__. Па е и от нашите. Не се смей. Ако не щеш, аз ще остана тук, ти иди на Харманлий да ги гледаш и да им береш милостите. _(Прави знак на баба Дона и тя да моли.)_ __Баба Дона__. И аз моля, Никола; баща му на Чона ни направи оджака, бог да го прости! __Балтов__. Хай и то да бъде. _(Записва, па зачита някакво писмо.)_ __Квасников__ _(ниско)_. Сега барем ще си прибера борча от тоя харсъзин, инак нямаше как да си взема парите. Ще му взема пълномощно аз да приимам платката му. Той да я вземе, ще я изпие, кучият син… Толкова зор видях зарад него, изкарах го и роднина!… Защо не станах представител! Щях да ударя хубави печалби… Нашият депутат, като отива да моли за някого, прави условие: „Първите шест месечини мои, останалите твои!…“ Къща направи! __Балтов__. Хайде и Чону дюлгерът стана чиновник! _(Пак чете.)_ __Квасников__ _(извръща се настрана; ниско)_. Сега кой беше? _(Изважда къс хартия и го гледа.)_ Е, още осем души!… Досрамя ме. Никола ме коли със своите погледи. Хай само онова… _(Към Балтова.)_ Николачко, у нас завчера умря Курканов. __Балтов__. Какъв бе той? __Квасников__. Началник на митницата в Харманлий. Мястото му остая празно. __Балтов__. Не се бой, сто души чакат. __Квасников__ _(уж се секне)_. Николачко, я си забележи. __Балтов__ _(намръщено)_. Как? Пак? __Квасников__ _(ухилено)_. Не се мръщи де! Дойдоха ли дренките, идат и седенките. __Балтов__ _(сърдито)_. Ти цяло Харманлий искаш да назнача! __Квасников__. Не! Само едного, последния!. __Балтов__. Това е цял разврат! Не ми пращай портрета си! __Квасников__. И тая молбица, Николаке! __Балтов__. Дядо Станчо! Ти ме съвсем разочарова! __Квасников__. Де, ангелче! _(Тупа го нежно по рамото. Прави знак на баба Дона.)_ __Баба Дона__. Никола, и аз моля. За мой хатър… __Балтов__. Кого? Той способен ли е за тая работа? __Квасников__. Роден е за нея. Все с пари е играл. В турско време е бил капзамалин три години и все е давал чиста сметка. И не е голобрадо хлапе, да кажеш, че ще разпилей царските пари по комар и по шантани. _(Прави знак на Аничка.)_ __Аничка__ _(усмихната на баща си)_. И аз моля, назначи го, и вярвам, че няма да се посрамя тоя път, макар да си не познавам протежето. __Балтов__ _(намусено)_. И троица ме давите! _(Към Квасникова.)_ Кажи кого. __Квасников__. Седни. __Балтов__ _(сяда)_. Кого? __Квасников__ _(кашля се)_. Пиши, пиши, Николачинце. __Балтов__ _(нетърпеливо)_. Кого да пиша? __Квасников__ _(тайнствено)_. Станчо Квасников! __Балтов__ _(скоква възмутен с разгърнати ръце. Влиза Стоянка)_. >> Явление 16 N Горните и Стоянка. __Стоянка__. Господарю, на двора още хора… Минали през разпраната дъска на задния стобор… И пред портата стоят други. И на улицата е пълно. __Балтов__ _(поглежда из прозореца)_. Наводнение! Потоп! Ужас! __Квасников__ _(вика из прозореца)_. Вървете работете бе, само служби ли искате? Срамота! _(Издрънква телефонът.)_ __Балтов__ _(отива при апарата, завъртява и пита)_. Ало? Кой е там? _(Слуша.)_ Тук министър Балтов! _(Слуша пак няколко секунди.)_ Прекрасно! Съгласен. _(Слуша пак няколко време.)_ Ръкоплещя. Поне аз няма защо да скърбя. Поздравлявам себе си. Сбогом! _(Завъртва апарата и иде насам весел.)_ Слава тебе, господи! __Квасников__. Че какво се разговаряш там със стената? __Балтов__ _(на Разсилния)_. Повикай ги всичките да влязат. _(Излиза отляво.)_ __Разсилният__ _(гледа към вратата отдясно)_. Влезте, ама един по един. _Влизат поред, като се покланят: Боздугански, Илия, Какавидов, последван от една трудна жена и шест деца, които сам нарежда отпред; Терзийска, която хвърля гневен поглед на Боздугански, па гледа на противоположна страна; десетина други граждани; двама шопи; две млади госпожи; Хоров: той се промъква напред и се кланя ниско и приветливо на Аничка, която му обръща гърба си презрително. При вида му Квасников, който през това време приказва тихо с баба Дона, избягва и се затуля зад просителите. На вратата се трупат още лица. Една минута владеее мълчание на сцената._ __Балтов__ _(влиза, към присъствующите)_. Господа! Да ви обадя една благополучна новина: отървахте се от мене и аз от вас! Министерството падна! N Завеса. @@ Януари 1900 КРАЙ I> Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Набиране: Георги Камбуров Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3760] I$