[Kodirane UTF-8] | Иван Вазов | Към пропаст > Лица __Иван Александър__, български цар. Човек в напредвала възраст, но бодър още, със силно телосложение, с прошарена коса и брада цепната. Изражение и говор енергически и повелителен. Във II в IV действие в ежедневно царско облекло, в III — в ловчийско, в V — в парадно. __Теодора__, жена му. Петдесетгодишна, с лице измахнато и бледно. Изражение скръбно и покорно. В I действие в парадно облекло, в другите — в обикновено. __Сара__, мома еврейка. Хубавица, с висок и строен стан. С характер жив, умна и тщеславна. В богата свилена еврейска носия, украсена с бисери и диаманти. В V действие излиза като царица, с корона и багреница. __Красимира__, млада, красива болярка, в скъпи болярски дрехи. Хитра, темперамент горещ, характер силен. __Раксин__, велик болярин, логотет. Белобрад, на преклонни години старец, реч и движения енергични. __Рад Лупу__, млад болярин, влах, на служба в двореца. Характер решителен. __Кирил Босота__, калугер богомил. В расо, гологлав, с рошава коса и брада. Екзалтиран фанатик. __Патриархът__, беловлас старец. Облечен в черковни одежди. __Евстратий__, търновски управител. __Георги__, протоспатарий, млад болярин. __Дорослава__, жена му. Млада болярка, обзета от мистическа екзалтация. В расо. __Мара__, __Стана__ — болярки, Теодорини придружници. __Василиса__, Сарина придружница. __Дария__, игуменка на девически мънастир. __Нимфидора__, калугерка. __Калина__, послушница. __I велик болярин__ __II велик болярин__ __III велик болярин__ __IV велик болярин__ __V велик болярин__ __VI велик болярин__ __VII велик болярин__ __VIII велик болярин__ __Селянин старец.__ __Началник__ на стражата в горския дворец. __I болярин__ от царската ловчийска дружина. __II болярин__ от царската ловчийска дружина. __III болярин__ от царската ловчийска дружина. __IV болярин__ от царската ловчийска дружина. __V болярин__ от царската ловчийска дружина. __VI болярин__ от царската ловчийска дружина. __VII болярин__ от царската ловчийска дружина. __VIII болярин__ от царската ловчийска дружина. __IХ болярин__ от царската ловчийска дружина. __Х болярин__ от царската ловчийска дружина. __Един стар овчар.__ __Един адамит__, облечен в расо. __Една адамитка__, облечена в расо. __Един малък болярин__. __Една селянка__. __Друга селянка__. __I кумански войник__. __II кумански войник__. __Един крагуяр__. __Един песяк__. __I селянин богомил__. __II селянин богомил__. __III селянин богомил__. __5 селски момци__, __5 селски моми__ — танцувачи на ръченица*. [* Селяните облечени спретнато в мъжки дрехи от Софийско, селянките — в моминска носия от Ломско или Тревненско. Ръчениците се играят по начина, нагласен от Пешо Радоев, който и дирижираше играта в Народния театър.] __5 куманки__, танцувачки на ориенталски танц*. [* Облечени в ясно-цветни дрехи на туркини или циганки. Танцът им се изпълнява пак по начина на г. Пешо Радоев.] __Болярки, телохранители, войници и оръженосци, царски ловци и слуги; два еврея-джелати__. __Народ__. I действие става в един девически мънастир в Търново; II — на трема на палата в Царевец; картината — в една планина; III действие в горския дворец; IV — в градината на Царевец и V — в тронната палата. Събитието произхожда около 1345 г. Пиесата се представи пръв път в Народния театър, по ръкопис, на 28 ноември 1908 г. под режисьорството на артиста г. Ив. Попов. N _Бележка. Калояновата и Сарината песен се пеят по нотовите съчинения от композитора г. П. Пипков._ N _Историческите костюми са по рисунките, изработени по паметниците от епохата от художника г. А. Митов; така и декорациите и проспектите по рисунките на художника-декоратор г. М. Димитров._ > Действие първо >> __Теодора __ __Дорослава__ __Дария__ __Рад Лупу__ __Нимфидора__ __Калина__ __2 болярки__ __4 оръженосци__ __Протоспатарий Георги__ N Гостната килия в девическия мънастир Св. Богородица Темнишка в Търново, празнично скътана. До лявата и дясната стени миндери с яркоцветни черги и възглавници. Две врати отляво и отдясно. Един прозорец. На стената в дъното куностас със запалено кандило до един голям ерусалим и окачени броеници. N Мънастирските клепала бият отвън. N Нимфидора и Калина гледат из прозореца. Клепалата млъкват. >> Явление 1 N __Нимфидора__ и __Калина__ __Калина__. Влезе в черквата. _(Идат насам.)_ Аз не съм я видяла от осем години. Казват, че е поостаряла? __Нимфидора__. Царицата ли? Старичка е вече, и на Царевец, сестро, се остарява… Но тя е много добра. __Калина__. И как тъй й хрумна да ни дойде на гости? __Нимфидора__. Защо ни иде на гости? Разумява се, на поклонение на света Богородица, да се прекръсти и помоли в черква; па ако щеш, иде на гости на госпожа Дария. Теодора много я почита, и царят също… Ще остави и дарове за църквата. __Калина__. Истина, от няколко време царицата се` по черкви и мънастири… Кой знае, и тя си има нещо на душата… И под царската багреница пак човешко сърце тупа, нали? __Нимфидора__ _(поверително)._ Ти чула ли си? __Калина__ _(с любопитство)._ Какво? __Нимфидора__. За нея, за царя? __Калина__ _(опулва очи с внимание)._ __Нимфидора__. Казват, че се залюбил в една друга изгора… __Калина__. Тъй ли? __Нимфидора__. Па да беше поне християнка, а то пуста еврейка, и била хубавица като щерката на сатана. Боже, прости ме! _(Прекръстя се.)_ __Калина__. На тая възраст? __Нимфидора__. Ех, драгичка, любовта старо и младо не пита. Залудува ли тучка това е` _(туря ръка на сърцето си)_ — отиде… А знаеш, старо бунище кога се запали, повече пуши. __Калина__. Ами коя е тая еврейка? __Нимфидора__. Ти, Калино, много да не знаеш тия работи. Ти си млада… Еврейката ли? Викат я Сара, дъщеря на някой Арон, търговец. Но казват — хубава, хубава! __Калина__. Тя ще му е направила магия? __Нимфидора__. Никаква магия. Ето как е било. Най-напред в палата била Красимира. Чула ли си за Красимира? Не? По-добре, че не си чула. Ето как било. Отишла Сара в палата да моли царя за баща си, че го фърлили в тъмницата за нещо си. Пуснал веднага баща й, а ней подарил скъпоценна огърлица. После минувал всеки ден с коня си край Ароновата къща, а Сара излазяла на трема и му се покланяла. И той се усмихвал. Проклетата еврейка, и тя му се усмихвала. Минали, не минали десет дена, той я настанил в двореца, да бъде като прислужница при княгиня Милица, сестра му. Разбираш? Всеки ден да може да я вижда… Обсипал я със скъпоценности, сестро, като царица. И така вече отива… Зарязал Красимира, не погледва жена си. Сара е всичко за него. _(Кръсти се.)_ Ох, Калино, ти ме вкара в грях с твоето пусто разпитване за тия световни работи. Ти много не трябва да знаеш. _(Гледа из прозореца.)_ Ах! Царицата излезе из черква. Иде тука. Виж, Теодора застаряла, повяхнала; а думат, че била на времето хубавица. __Калина__ _(отива също при прозореца)._ __Нимфидора__. Видиш ли оня младия, мурголик болярин? Той се вика Рад Лупу. __Калина__. Е, какво от това? __Нимфидора__ _(след колебание)._ Нищо. Хубав… N Избягват отляво. След малко влазят отдясно оръженосци, болярки, Дария, после Теодора, с корона и в багреница, поддържана под мишница от една млада боляркина и последвана от Рад Лупу. >> Явление 2 N __Теодора__, __Дария__ и __свитата__ __Теодора__ _(като се освобождава от ръцете на боляркината)._ Ох! _(Кръсти се многократно и с поклони пред иконостаса.)_ Госпожо Дарио, аз ще си почина при тебе. Ох, как е тихо, спокойно у вас! Как се иска човеку да се закрие тука от мълвата и скръбта на света и в тиха молитва да живее с небесния цар. Не искам да стоиш права, майко. Ела по-близичко до мене. _(Показва на Дария мястото до себе си. Прави знак на свитата, която излазя.)_ __Дария__ _(сяда почтително)._ __Теодора__. Как е добро тука… __Дария__. Не е за завиждане тоя живот, благочестива господарко. Ние грешните сме безполезни на света и животът ни няма нищо весело. Не, нека те благослови света Богородица за твоята християнска душа и благочестие. __Теодора__ _(с въздишка)._ Не, не такова място аз желая… Може би скоро и да бъда на такова място! __Дария__ _(стресната)._ Царице, що думаш? Ти живееш в царски палат и в царски палат до гроба трябва да останеш. __Теодора__ _(фаща я за ръката с дълбока скръб по лицето, после си изтрива очите)._ __Дария__. Господарко! __Теодора__ _(затуля си очите и хълца глухо)._ __Дария__. Господарко! __Теодора__. Бабо Дарио, утеши ме. __Дария__. Господарко! Кажи ми, светла дъще, какво има аа душата ти? Денонощни молитви ще правя пред всевишния, за да те зарадва. _(Фаща й ръцете и я гледа съчувствено.)_ __Теодора__. И за това дойдох, бабо Дарио, да си издумам. Аз съм нещастна. __Дария__. Кажи, мила щерко. __Теодора__. Аз съм чужда на Александра вече. __Дария__. Как? __Теодора__. Александър е омаян от една поганка. Сещам, бабо Дарио, че тя скоро ще ме замени на трона. _(Затуля си лицето и захълцва пак.)_ __Дария__. За еврейката ли думаш, господарко? __Теодора__. Да. __Дария__. Благочестивия и христолюбивия наш цар Иван Александър никога няма да падне в това нечестие! __Теодора__ _(ридаейки)._ Той я обича. __Дария__. Никога, никога, дъще, казвам ти. Защо се мъчиш напразно с тия черни подозрения? __Теодора__. Той я обича! __Дария__. Може да я обича, мъжете са слаби. Но той е християнин, а тя е проклета жидовка, от рода на ония, дето разпнаха спасителя Христа на Голгота. __Теодора__. Тя го е омагьосала. __Дария__. Ще развалим магията на тая бесовска дъщеря. Великият бог ще чуе нашите горещи молитви и ще го просвети със зарите на истината. Ние ще се молим денонощно. А ти, царице, продължавай милостите си към светите божи храмове, удвой щедростите си към сиромасите. Тъй ще ни помогнеш на молитвите. __Теодора__ _(замислена малко)._ Майко, да станеше това! __Дария__. Бог ще го вразуми, вярвай ме. __Теодора__. Ох, големството заслепява ума на човека. Един цар не е като другите хора. __Дария__. И той е човек, Теодоро, и се бои от бога и има срам, па и жалост усеща. Ти си дала на Александра досега щастлив живот, имате два сина като ангели, нека ви бъдат живи — не се оставя току-така по една мимолетна прищявка. __Теодора__. А при това оставяли са, бабо Дарио. Нали някога цар Георги дваж пъди жени! Нали цар Михаил, мъжовия ми чича, също напусна царица Анна, та зе гръцка княгиня? У царете няма жалост. __Дария__. И бог ги наказва: цар Георги изгуби престола си, а Михаил изгуби главата си. Всичко се плаща на тоя свят. __Теодора__ _(с въздишка)._ Ох, аз не желая да стигне същата отплата Александра. __Дария__. И бог ще запази добрият ни цар от такова безумно деяние. Не грижи се. Ти коя си? Дъщеря на светлия влашки воевода Иванка Басараба. Не можеш да се боиш от съперници като тая безродна еврейка. Александър не е изгубил ума си. Успокой се, Теодоро. __Теодора__ _(става)._ Ох, искам, майко, да бъда спокойна. _(Тръгва полека към дясната врата.)_ N Влазя отдясно свитата. __Дария__ _(фаща я под лявата ръка)._ Уповай се на бога и на пречистата му майка дева Мария, и на свети четиридесет великомученици. __Теодора__. Благодаря ти, света майко, ти не първи път укрепяваш духа ми с мъдрите си думи. _(Цалува й десницата.)_ Прощавай, моите хора ви донесоха за църквата някои дарове. _(Отива към вратата.)_ __Дария__. Света Богородица триж да ти заплати за доброто дело. __Теодора__. Прощавай, бабо Дарио. _(Излазя, последвана от Дария и от свитата.)_ N Отвън на пътя някой клапан минува в пее: P> Де се е, мале, чуло, видяло цар да залюби пуста еврейка! Саро ле, Саро, жидовско чедо, Саро ле, Саро, дяволска дъщи. P$ N Песента отслабва и се губи. Клепалата пак забиват, както в началото на действието. Влазя Георги отляво. >> Явление З N __Георги__, после __Дария__ __Георги__ _(сяда на левия миндер, облакътя главата си и стои няколко време дълбоко замислен, с мрачен и скръбен вид. Клепалата млъкват. Той става и се разхожда тревожно. Влазя отдясно Дария)._ __Дария__. Казах ти да почакаш малко, до де изпратим царицата. Сега какво искаш ти? __Георги__ _(печално)._ Бабо Дарио, какво става с нея? __Дария__. Света Богородица да ти дава сила да потърпиш още. Дорослава е се` тъй… Днес е петия ден, откак се намира на покаяние и под моя грижа. __Георги__. И се` не иска да се вразуми? __Дария__. Демонът е още силен в нея, Георге. Но нашите молитви ще го победят. __Георги__. Мога ли да я видя? __Дария__. Не бива, не бива още. __Георги__. Аз те моля, бабо госпожо: ти знаеш, как я обичам. __Дария__. Ти ще я развълнуваш изново… Тя има нужда от тишина душевна. Иди си, болярино, тук мъже не обичам да се мяркат често. _(Гледа го състрадателно.)_ Жално ми е за тебе, синко. Но такива са времената. Толкова други души станаха плячка на лъжепророците и на дявола. Но най ми е жално за твоята невеста. Толкова млада, толкова хубава! Иди запали свещ в черква, па си иди. __Георги__ _(цалува й ръката и тръгва надясно. От прага)._ Бабо госпожо, поздрави я от мене. _(Излазя.)_ __Дария__. Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните души! N Отляво влазят Нимфидора и Дорослава. Дорослава е облечена в дълга черна дреха. >> Явление 4 N __Дария__, __Нимфидора__ и __Дорослава__ __Дария__ _(гледа строго Дорослава)._ Дорославо, виках те да те питам: размисли ли? Успокои ли молитвата смутения ти ум? __Дорослава__ _(троснато)._ Моята молитва не е вашата молитва и моя бог не е вашият. __Дария__ _(сърдито)._ Окаянице, вразуми се! __Дорослава__. Пуснете ме! Пуснете ме да ида там, дето бог ме вика. __Дария__. Твоят бог? Твоят бог е демонът, въплотен в образа на тоя проклет калугер Теодосия, съблазнителят на младите, осквернителят на целомудрените души, пратеникът на ада! __Дорослава__. Вие ми давате вериги, а той обещава свобода. Той е по-добър от вас. Пуснете ме! __Дария__. Дай обещание, че ще се върнеш при честития болярин Георги, с когото сте съединени чрез светото тайнство на брака. __Дорослава__. Вие измислихте това свето тайнство, а Бог е казал: „Любете се, веселете се, бракът е демонско нещо. Който е чист, да тръгне подир мене!“… Оставете ме да бъда ангел и вие си останете дяволи. __Дария__ _(гневно)._ Злочеста окаянице, безумно чедо на безсрамието! __Дорослава__. Безсрамни сте вие, които имате срамове да криете под тия черни дрехи, с които облякохте и моята бяла снага. _(Дръпва и разкъсва дрехата си отпред. Гърдите й се показват.)_ __Дария__. Закрий се, безсрамнице! __Нимфидора__. Дорославо! _(Спуща се и й закрива гърдите с дрехата й.)_ __Дорослава__. Пуснете ме! __Дария__. Ти ще стоиш в затвора още седем дена само на вода и хляб. _(Климва на Нимфидора, която я извежда отляво.)_ N От улицата пак се чува песента от някой хлапак: P> Саро ле, Саро, жидовско чедо, Саро ле, Саро, бесовска дъщи! P$ __Дария__ _(услушва се гневно в песента, додето тя замира нататък)._ Песента на Сара и Александра! И по улиците в песни се гаврят с името му! Бивал ли е такъв срам с български Цар?… Клетата Теодора! Клетото наше царство! Потопът на нечестието е залял и колибата, и болярския дом, и палата! _(Обръща се към иконата и се кръсти.)_ Света Богородице! Бъди ни закрилница! Исусе Христе, сине божи, осени с благодатта си царя, отклони го от пътя на безумието! Господи, имай милост за царството, запази винограда свои от посрамление и от погибел… И ти, свети Димитре чудотворче, и ти свети Иване Рилски, защитници на православния български народ… _(Коленичи и продължава молитвата си с тих глас.)_ N Завеса > Действие второ >> __Александър__ __Теодора__ __Сара__ __Красимира__ __Раксин__ __Протоспатарий Георги__ __Стана__ __Мара__ __Рад Лупу__ __Драган__ __Василиса__ N Трем на търновския палат с изящно издялани колони отляво и отдясно. В дъното, през бухарията, се види на първи план Трапезица със стените си, кулите си и храмовете си. Зад нея гористи бърда и клисурата на Янтра. N Един широк стол на предния план. На една маса цветарник с цветя. Отдясно влазят Александър и Сара и приказвайки, идат насам. >> Явление 1 N __Александър__ и __Сара__ __Александър__ _(пламенно)._ Повтарям ти: ти царица ще бъдеш в тоя палат. __Сара__ _(гледа го умилно)._ Царица или робиня, аз съм твоя. __Александър__. На тая хубава глава аз ще турна короната. Моята дума е дума, Саро, и по-силна от тия планини. __Сара__ _(прегръща го нежно)._ Ах, царю, колко си благороден! __Александър__ _(гледа я възхитено)._ Ако има под това небе още нещо, което да желаеш, кажи. __Сара__ _(умилено)._ Има, царю. Царицата не може да желае нищо повече, но майката желае още нещо. __Александър__. Кажи. __Сара__ _(свенливо усмихната, показва знакове на нерешителност)._ __Александър__. Заклевам се в любовта си и в твоите черни очи: майката ще бъде чута. __Сара__ _(гледа го нежно и любовно)._ Вълшебници ми предсказаха, че аз ще ти родя син. __Александър__. И аз ще му дам името Иван Шишман. А после? __Сара__. Майка му копнее той да бъде наследник на престола. __Александър__. Сладка душо! Заклевам се в Асеновската си корона, че тя ще мине от моята глава на неговата. __Сара__ _(възхитено)._ Ох, царю! _(Цалува го.)_ __Александър__ _(цалува я)._ Драго дете, излез. Раксин иде. _(Сара излазя отляво. Отдясно влазя Раксин.)_ >> Явление 2 N __Александър__ и __Раксин__ __Раксин__ _(покланя се)._ Ти си ме викал, господарю? __Александър__. Раксине, ти ще ме придружиш на ловът? __Раксин__. Не мога, господарю, днес отивам в кулата си по бърза работа и довечера се връщам пак. __Александър__. Тогава отбий се в горския дворец, той е край пътя ти… _(Ходи няколко време замислен. Внезапно а спира и с решителен вид.)_ Раксине, желая да те натоваря с едно важно послание. __Раксин__. Слушам, царю. __Александър__. Или по-добре — с една домашна работа. _(Ходи пак с вълнение, като си търка челото. Внезапно се изправя пред Раксина, като го гледа вторачено.)_ Раксине, аз реших да се разведа с Теодора. __Раксин__ _(в изумление)._ Господарю! __Александър__. Реших да се разведа с Теодора. Теодора не може да остане вече в палата, както не може да остане моя съпруга. Иди й обади това от мое име. Постарай се да я успокоиш с твоите мъдри увещания. Твоята дълбока опитност в живота и голямо име ще им придадат нужната тяжест. Увери Теодора в моето благоразположение и занапред. Знам, че тя не желае да се връща във Влашко при баща си, тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почит и доволство. Тя може да избере който девически мънастир обича, за да прекара в тишина дните си до гроба. __Раксин__. Господарю, това е страшно! __Александър__. Това е моята воля. __Раксин__ _(няколко време мълчи поразен, със сгърнати ръце)._ И коя ще бъде новата царица? __Александър__ _(натъртено)._ Сара. __Раксин__. Сара? __Александър__. Да. Но по-напред ще бъде покръстена. __Раксин__. Царю, позволи ми, като твой стар приятел и съветник… __Александър__ _(пресича го)._ В това нещо мой съветник е само един: сърцето ми. __Раксин__. Попитай и другия — разумът. __Александър__ _(строго)._ Раксине, аз не съм навикнал да виждам в тебе упорит прекословец! __Раксин__. Царю, аз поздравих с радост твоето възкачване на престола, смея да кажа — аз даже помогнах за това; аз се гордеех, че избрахме за владетел мъж зрял, мъдър, опитен, силен, и не се излъгах: ти тласна границите на държавата ни дори в недрата на Родопите, ти й даде дълъг и траен вътрешен мир; аз подкрепях със съвет всяко твое начинание и гледах с радост как расте славата ти в народа заедно с любовта му към тебе. И за тебе, Иван Александре, бях готов и бялата си глава да сложа. Но сега пръв път ти се противя и те укорявам, защото съм верен служител твой. И няма аз да стана оръдие на едно лошо и неправедно дело, от което ще възнегодуват болярите в народа, а вишният няма да ти го прости. Найди друг по-храбър, който да нанесе жестокия удар на добрата Теодора и не аз ще ти помогна да осрамиш трона си с еврейка. __Александър__ _(навъсва се)._ Ти говориш излишни работи! __Раксин__. Александре, ти одеве каза, че имаш сърце? _(Енергически.)_ Един цар няма право да има сърце; той е слуга на царството и трябва да жертвува прищевките си на дългът си. __Александър__ _(маха му сърдито)._ Стига! Ще пратя протокелиота Драгана. _(Раксин излазя отдясно. Александър ходи няколко време намръщен.)_ Цар! Царят няма право на щастие! _(Влазя отдясно Георги.)_ >> Явление 3 N __Александър__ и __Георги__ __Александър__. Протоспатарие, виках те да ти кажа, че веднага трябва да тръгнеш за Одрин при Кантакузена с важно послание от мене. Ти винаги ми си бил полезен със своята сръчност, а сега тя още по` ми е нужна. _(Гледа го зачудено.)_ Що има? Ти побледня? __Георги__ _(пада на колене)._ Царю, да пътувам веднага за Одрин? Освободи ме, не мога. Велико нещастие ми се случи. __Александър__. Какво нещастие? Стани! __Георги__ _(става)._ Жена ми Дорослава… _(Прекъсва се и плаче.)_ __Александър__. Жена ти е под грижите на игуменката. Дорославиното заблуждение е нещастие за тебе наистина, но то не ти бърка ти да изпълниш длъжността, която ти поверявам. Бъди храбър! __Георги__. Не, господарю, тя побягнала с една калугерица тая нощ из мънастира. Едвам сега ми обадиха тука. __Александър__. Къде е бега`ла? __Георги__. Не знам къде, но предполагам — при проклетите адамити. Позволи ми да я диря, доде е време. __Александър__. Щом е тъй работата, ти не си нужен. Един смутен мъж не е годен за никакво важно послание. Ще пратя Тихомира. Върви, търси я, тя и трети път ще избяга. Земи със себе си и три кумански конника. __Георги__. Благодаря, милостиви царю! _(Покланя се и излазя.)_ __Александър__ _(ходи малко намръщен)._ Еретици, богомили, адамити! От тях гъмжи царството. Що да сторя? С меч се изтребва една войска, въоръжена със саби, лъкове и копия. Но душите как ще убиеш? С чума как се бориш? Аз не мога да мисля сега за това… аз не мога да мисля за нищо друго. _(Излазя отляво. Отдясно влазят Сара и Красимира.)_ >> Явление 4 N __Сара__ и __Красимира__, после __Василиса__ __Красимира__ _(като идат насам със Сара, обгърнала я дружески с дясната ръка.)_ И ти го обичаше? __Сара__. Обичах го. Той често минуваше край нашата къща, Красимир о, и аз чаках да го видя. Когато ми предложи да се покръстя и да се земем, аз се съгласих с радост. Искаха ме прости евреи, по-добре болярин. Ако татко се възпротивеше, щяхме да бягаме във Влашко… Но после… __Красимира__. После… видя те и хареса те Александър, мярна ти се короната на царица пред очите и ти забрави обичания… __Сара__. Драга Красимиро, коя девойка би постъпила другояче? Да бъдеш царица, да ти се покланя цял народ! __Красимира__. И така короната изтика из сърцето ти любовта?… И ти съвсем изстина към Рад Лупу? __Сара__ _(начумерено)._ Аз не искам да го срещам, аз се боя вече от него… _(Влазя отляво Василиса и се спира на известно разстояние от тях.)_ __Красимира__. Но той са` страда за тебе. __Сара__. Нека ме забрави. Аз сега принадлежа на Александра. И Александър ме люби. __Красимира__ _(гледа я малко)._ Зафърли младият и прегърна стария… Презря оногова, с когото можеше да блаженствуваш, и зе оногова… __Сара__…с когото можа да царувам… __Красимира__. Та ти по сметка любиш? __Сара__ _(усмихната)._ Аз съм еврейка. От баща си съм научила по сметка да живея и по сметка всичко да върша. Мен ми беше противен живота у бащини ми и аз исках да найда по-добро при Рад Лупу; но видях още по-добро при Александра… _(Разпалено.)_ Да, искам да бъда царица, искам да блестя в палата, Красимиро; да видя, че ми се покланят до земята тия горди боляри, които сега ме гледат със зле прикрито под външното почитание презрение… И еврейките, които ми завиждат и ме мразят, искам да се пукат. Когато стана царица, ще си завират главите в калта да цалуват полата на багреницата ми… Царица, знаеш ли какво е това нещо?… Слава, диаманти, власт и завистта на всичките жени. __Красимира__. Но ти не можеш да обичаш един беловлас човек… У тебе има сърце. __Сара__ _(отдръпва се и я пронизва с поглед)._ Красимиро, и у тебе го има, но ти беше любовница Александру цели две години! Ти тогава се не сети да се питаш дали има у тебе сърце… когато те обсипваха с милост и скъпи дарове. __Красимира__. Разлика голяма. Саро, аз не менявах вярата си, а ти ще промениш своята. __Сара__ _(живо)._ Моята вяра? Що ми дава моята, еврейската вяра? Робство в бащината къща, бедност, унижение, тъмен живот… Моята хубост щеше да повехне при груб мъж търговец, непогалена, неоценена… Аз ще прегърна вярата, която ми отваря вратата на светлив живот, на палатите! __Красимира__. Но ти не ми казваш — обичаш ли Александра? __Сара__ _(гледа я няколко време, па живо)._ Като питаш, да ти кажа: обичам го, както гълъбицата би обичала гордият орел, под чиито силни криле е намерила защита от ястребите, както майското прясно цвете обича старото слънце, което го топли и прогонва от него студовете и сланата… Да, обичам го. От калта, дето бях червей, той ме дигна до звездите. И моят син ще стане цар. __Красимира__. Как? __Сара__. Аз ще му родя син, предсказаха ми вълшебници, и той ми се закле тържествено нему да остави престола. __Красимира__. Мила Саро, честито ти! __Сара__. Драга Красимиро, аз те моля да не говориш никому това, което ти поверих. __Красимира__. Бъди спокойна, драга Саро. _(Излазя отдясно.)_ __Василиса__. Вие много се сближихте с нея. Не й се доверявай, Саро. Красимира е лукава. __Сара__. Ох, Василисо! Ти се` с твоите подозрения! Красимира ми е искрена приятелка и по моя молба царят я остави в палата да ми бъде другарка. Тя е тъй мила, тъй умна… _(Тръгват наляво.)_ __Василиса__ _(внушително, като протака думата)._ Лисица! Питай мене, старата… Как беше уплела Александра! Ти знаеш? Тя магия му правеше. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Хитра е, магьосница е… __Сара__ _(гледа надясно)._ Раксин иде. Мразя тоя старец… Гледа ме тъй лошо… Да идем в градината. _(Излазнт отляво, отдясно влазя Раксин.)_ __Явление 5__ N __Раксин__ и после __Рад Лупу__ __Раксин__. Това е ужасно! Да качи тая еврейка на трона? И да й обещае, както ми обади сега Красимира, да направи сина й наследник — ако има син! Или той се полишил?… Или годините вече са ослабили ума му, та на тая възраст, при възмъжали синове и при жива съпруга, да зима за жена момиче, еврейка, три пъти по-младо от себе си? Не мисли ли той какъв срам готви за трона и каква опасност за царството след себе си? _(Влазя Рад Лупу.)_ Раде, истина ли, че ще ни напуснеш? __Рад Лупу__. Да, болярино, аз си отивам за отечеството. __Раксин__. Някаква нужда ли те вика там? Или нещо те обидиха тука? __Рад Лупу__. О не, славни болярино: царят и царицата бяха добри към мене. Но аз в палата не мога да остана вече. __Раксин__ _(почуден)._ Тия думи ми са загадъчни. Ти от три месеца насам си тъжен. __Рад Лупу__. Мене ме прогонва оттука оная причина, която и царицата прави да страда. __Раксин__ _(замислюва се)._ Сара? __Рад Лупу__. Да. Аз бягам от нея. __Раксин__. Как смее! Тя още не е господарка тука, да пъди най-верния и предан служител царски. __Рад Лупу__. Ти не ме разбра добре, славни болярино. Сара не е помислила подобно нещо. Тя даже ме не забелязва… Но аз бягам от нея. __Раксин__. Защо? Ах, разбирам: ти може би я любиш? __Рад Лупу__ _(мълчи с наведени очи)._ __Раксин__. Тя е любовница на Александра и ти пак я любиш! __Рад Лупу__. Безумно… _(След малко мълчание с решителен тон.)_ Велики логотете, обичах я, обичахме се, преди Александър да я види… Аз мрях от любов за Сара, но той ми я отне! Той я доведе в двореца, дето съм и аз. Близо сме, но ледна стена ме дели от нея. Тя се преструва, че ме не познава вече, тщеславието задуши у нея първите чувства, а аз страдам, страдам, пъклено се мъча! Душата ми гори от пламъците на ревността и любовта. Иванко Басараба ме изпрати тука да служа на царицата, да бдя над нея. Но аз съм принуден да бягам далеч оттука, далеч от Сара, далеч от Александра. Боя се, славни болярино, от мене си… Боя се кръв да не пролея, разбираш? И бягам оттука… Защото умразата ми против Александра е ужасна и чини ми се, че… _(Дига левия си юмрук и избягва отляво.)_ Раксин _(стои малко замислен, па внезапно лицето му светва от вдъхновена мисъл)._ Да, да, това трябва да стане. Само това може да стане. Нека Бог ме прости, но Александър и царството да бъдат спасени! Да намеря веднага Красимира. _(Излазя бързо отляво.)_ N Влазят отдясно Теодора, Стана и Мара. >> Явление 6 N __Теодора__, __Стана__ и __Мара__ __Теодора__ _(развълнувано)._ Видях я пак, видях я пак оная и цяла се затресох. Не смея да се разхождам тук от нея… И тя смее да ме гледа надменно! Кукувица влязла в чуждо гнездо. __Мара__. Ти напразно думаш това, господарко. Тя те погледна учтиво. __Теодора__. Да, и в тоя поглед имаше подигравка, сякаш плесница ми даваше. Не, това мъчение не се търпи. Къде се готви да върви Александър? __Стана__. Тръгва на лов за три дена… И Сара три дена ще седи у баща си… __Теодора__. По-добре, по-добре… Три дена няма да я виждам в палата… Тя ми трови въздуха тука. __Мара__. Светла госпожо, защо да се мъчиш тъй? Тая дръзка еврейка заслужава от твоя страна само една чест: презрение. Презри я, както презря по-рано Красимира. __Теодора__. Красимира! Красимира ме измести само из сърцето на Александра, а Сара ще ме измести и от трона. Та вие не подушвате ли това в самия въздух на Царевец, по почестите, които й се правят, по ниските поклони на болярите, че тази слугиня утре ще бъде царица? Красимира нанесе рана само на сърцето ми, по-нататък беше безопасна; а тая, като строши сърцето ми, убива бъдащето ми, бъдащето на синовете ми. Тая тщеславна кознодейка ще използува до последните й предели Александровската полуда за нея. Той нищо няма да й откаже — тя всичко ще му иска. N Влазят отдясно Сара и Василиса и завиват да идат към бухарията. >> Явление 7 N Горните, __Сара__ и __Василиса__, после __Красимира__ __Сара__ _(без да види Теодора)._ Ох, тука е повече хладец, нежели в градината. Ветрец иде от планината. _(Прави си хлад с кърпа и отива към дъното.)_ __Теодора__ _(отива към Сара)._ Саро, чакай! __Стана__. Господарко, не се тревожи с нея. __Сара__ _(очудена гледа към Теодора)._ __Теодора__. Саро, ела към мене! __Сара__ _(приближава)._ Какво заповядаш, твое величество? __Теодора__. Искам да те видя… _(Отива към нея.)_ Искам да видя тия очи, тия устни, това лице… Истина ти си прекрасна, ти си дивна… На тая хубава глава тъй добре би стояла короната, и тая напета снага тъй гордо би носила багреницата… __Мара__ _(приближава до Теодора)._ Господарко! __Теодора__. Българска царица! _(Смее се страдалчески.)_ __Сара__. Твое величество, ти ми направи пръв път чест да ми говориш, и то да ме оскърбиш… __Теодора__. Сега си обяснявам най-добре как тия черни и страстни очи можаха да заслепят Александровите, как цалувките на тия розови уста можаха да му земат умът, как това гъвко тяло в прегръдките му можа да го направи да забрави и жена, и синове, и честта на трона, и доброто на царството, да стане за смях и на простите колибари… __Сара__ _(обидено и троснато)._ Госпожо, ти се забравяш. Ако си груба с мене, не оскърбявай поне мъжа си. __Теодора__ _(гневно)._ Кой мъж? Чий мъж? Твоя мъж! __Сара__. Ти оскърбяваш царя! Аз ще се оплача. Или ти мислиш по тоя начин да му спечелиш съчувствието? _(Влазя Красимира отдясно.)_ __Теодора__. Не се бой, Саро, няма да ти го отнема. Ти така изкусно го държиш в примките си… __Сара__. Съжалявам много, твое величество, че без причина ме оскърбяваш. Аз съм невинна във всичко това. Ако царят ме почита с вниманието си, то това прави, защото той иска; ако съм хубава, бог ме е направил такава. Била съм еврейка? Евреите не са ли човеци? И кой е крив, че се е родил християнин или евреин? Аз не се натрапих тука, ти знаеш. А ако царевото сърце стои далеко от тебе, не аз съм виновна. __Теодора__. Ти ме хапеш, змио! __Сара__. Не, браня се. __Красимира__ _(иде и фаща Сара за ръка)._ Саро, да си идем. Ти видиш, че царицата е развълнувана. __Теодора__. Вървете, оставете ме! __Сара__ _(отива с Красимира, като гледа със злобна усмивка Теодора.)_ __Теодора__. Усмихвай се, ехидна еврейко, радвай се, нищожна гадино, пропълзяла в тоя палат да го оскверняваш. __Сара__ _(отдръпва се от Красимира и иде гневно насам)._ Слушай, Теодоро, ти забряваш, че в тоя палат те държат още по милост. __Теодора__. Еврейко, в тоя палат стоя по право на рождение и на венчило, но ти си тук чужденка, купила входа в него с цената на развратните си прегръдки и на моминската си чест. __Красимира__. Твое величество, не обиждай Сара. __Сара__ _(на Теодора)._ Ти си безстидна, госпожо! Аз ще се оплача на царя и чини ми се, в тоя палат няма вече да имам щастието да слушам твоите ругателства. __Теодора__. Върви, върви, лукава дъще на разврата! Продажна еврейко, слугиньо! __Красимира__ _(на Теодора)._ Госпожо, какви са тия думи? _(На Сара.)_ Любезна Саро, бъди великодушна. Царицата й много раздразнена. Гневът прави човека несправедлив и жесток. N Сара и Красимира излазят бързо, сподирени от Василиса. __Стана__. Госпожо, не трябваше да говориш с нея. __Теодора__ _(сяда тежко на стола)._ Не трябваше. Сякаш че ми олекна сега… _(Мисли.)_ Тя е прекрасна млада… Бях и аз някога… но… Болярки, никога недейте остарява! _(Фаща се за челото.)_ Бедни мой Раде! В очите на тая тщеславна еврейка видях всичката дълбочина на нещастието ти! N Влазя Драган. >> Явление 8 N Горните и __Драган__ __Драган__ _(кланя се)._ Здраве и дълъг живот пожелавам на светлата царица. __Теодора__. Благодаря, протокелиоте. __Драган__. Ида от страна на негово величество, за да поговоря по един въпрос. _(Гледа присъствующите.)_ __Теодора__ _(дава им знак и те излизат)._ Слушам, протокелиоте. __Драган__ _(с колебание)._ По едно много важно дело, по едно домашно дело… _(Запъва се.)_ Извини, светла господарко, но посланието, с което ме натовари негово величество Иван Александър и което аз с голяма скръб приех… _(Запъва се.)_ __Теодора__. Не се вълнувай, Драгане, аз знам що е: Александър ми обажда, че ме напуща? __Драган__ _(с въздишка)._ Ох, светла госпожо, ти видиш какво мъчно дело ми е възложено. __Теодора__ _(с ресигнация.)_ Добре, съгласна съм. __Драган__. Милостива господарко, световните работи така са непостоянни. Славата и величието не са трайни, те сега светят, а след малко увяхват като тия цветя. Лъжовен свят. Това е в колибата, това е и в палата. И други царици преди тебе са дочакали същата съдба! И те са я посрещнали безропотно, с християнско смирение, защото волята на вишняго е била такваз, без неговите веления нищо не става. Кой знае дали това не е велика милост. __Теодора__. И къде ми заповяда да ида Александър? __Драган__. Оставя на твоята височайша воля това. __Теодора__. В някой мънастир? __Драган__. Да, де по-добре би намерила отдих и успокоение от житейските тревълнения, ако не в една тиха света обител, дето ще бъдеш окръжавана с всичкото внимание и почест, длъжими на твоето високо положение. _(Теодора си кърши ръцете с вид на дълбока скръб.)_ Давай си сърце, бъди бодра, царице. Царят сам ще дойде подир малко лично да говори с тебе. Стягай се. __Теодора__ _(няколко време стои вкаменена и мълчи. Внезапно троснато)._ Коя ще земе Александър? __Драган__. Не знам, господарко. __Теодора__. Аз знам: еврейката! _(Отпуща се на стола примряла.)_ __Драган__ _(отива към нея уплашено)._ Царице! _(Отива надясно и вика.)_ Елате! N Влазят бързешката Стана и Мара. >> Явление 9 N Горните, __Стана__ и __Мара__ __Стана__ _(като вижда Теодора)._ Господарката ще умре! Повикайте царя! N Стана и Мара разкопчават Теодора и й разтриват слепите очи. Тя погледва. __Драган__. Царицата се свестява. Не трябва да се безпокои царя. Това беше минутно прилошаване. _(Излазя.)_ __Теодора__ _(опира се на стола изнемощяла)._ Моля ви, оставете ме… Добре съм вече… Благодаря ви… __Стана__. Не желаеш ли нищо? __Теодора__. Нищо. Оставете ме. _(Стана и Мара се отдалечават. Теодора няколко време със затворени очи хълца.)_ >> Явление 10 N __Александър__ и __Евстратий__ __Александър__ _(влазя отдясно с Евстратия)._ Кастрофилакте, всичко готово ли е? __Евстратий__. Готово, господарю. Ловчийската челяд е на двора. Също и болярите чакат. __Александър__. През моето отсъствие ще пазиш хубаво града от безредици. __Евстратий__ _(кланя се)._ Слушам. __Александър__. Оставям Сара у баща й. Нека четири войника да бдят пред Ароновата вратня дене и ноще. __Евстратий__. Твоята заповед ще се изпълни. __Александър__. Нямам нищо повече. _(Дава му знак с глава, че го отпуща. Евстратий излазя, а той приближава към Теодора.)_ Теодоро, Драган ти предаде моето решение? __Теодора__ _(глухо)._ Да. __Александър__. И ти си съгласна? __Теодора__. Да. __Александър__. Добре. Имаш ли да ми изкажеш някое желание? __Теодора__. Нищо. __Александър__. Помисли си; аз съм готов да направя всичко, което е в силите ми, за да ти у годя. __Теодора__. Излишно. Усеща ли един покойник, че го погребват тържествено? __Александър__ _(гледа я ледено)._ Желая ти добро здраве, по-малко сълзи и повече храброст. _(Излазя отляво.)_ __Теодора__ _(затуля си няколко време очите в няма скръб)._ Свършено, свършено всичко вече! _(Излазя отдясно, придружавана от Стана и Мара. Отляво влазят Красимира и Рад Лупу.)_ >> Явление 11 N __Красимира__ и __Рад Лупу__ __Красимира__. Раде, ти утре тръгваш? __Рад Лупу__. Да, Красимиро. __Красимира__ _(въздиша)._ Ако да знаеше каква жестокост правиш, ти нямаше тъй да бързаш. __Рад Лупу__ _(очуден)._ Жестокост? __Красимира__. Ти оставяш тука в мъки едно сърце. __Рад Лупу__. Знам, Красимиро, но какво мога аз да помогна на царицата? Та и тя не иска да ме вижда, че се мъча… __Красимира__. Аз говоря не за царицата, а за Сара. __Рад Лупу__ _(стреснато)._ Сара? __Красимира__. Тя още те обича. __Рад Лупу__ _(поразен)._ Но тя ме не поглежда даже! __Красимира__. Как искаш, шпиони отвсякъде? _(Озърта се предпазливо.)_ Слушай, Сара те обича. Този палат й е черен. Тя е жертва на баща си, който я продаде. Спаси я. __Рад Лупу__ _(прехласнат)._ Сара? __Красимира__ _(поверително)._ Тя чезне тайно за тебе. Спаси я, грабни я, заведи я със себе си във Влашко. __Рад Лупу__. Сара? __Красимира__ _(тайнствено)._ От нейна страна ида. Днес царят отива на лов и тая нощ отсъствува от Търново. Сара ще нощува у дома си, както винаги през Александровото отсъствие. Грабни я. Тя ще те чака. Тя ще вика там, но тъй трябва… __Рад Лупу__ _(възхитен)._ Боже, истина ли е това? __Красимира__ _(поглежда надясно)._ Но царицата иде. Млъкни. _(Отиват към дъното и се спират, приказвайки ниско. Влазят отдясно Теодора, последвана от Стана и Мара.)_ >> Явление 12 N __Теодора__, __Стана__ и __Мара__ __Стана__ _(като идат насам с Теодора)._ Тука пак се разходи, светла царице. Тук е повече въздух, ще ти олекне. И оная я няма… __Теодора__ _(печално)._ Ох, тежко, тежко. __Стана__. Истина, ударът е тежък за тебе, светла господарко, мене ме боли сърцето за тебе. Оставя те сега и Рад Лупу, най-преданият ти служител. __Теодора__. Ох, нека върви, нека върви… Не искам да го задържам тука и да го турям на ужасни изпитания. При моите мъки аз ще нося и мъките на неговото сърце. __Мара__. И ти едната остаяш да се бориш със скръбта си… Царице, защо не поприказваш с Красимира? __Теодора__. Не ща, не ща да я видя. __Мара__. Виж я, господарко, чуй я. Тя се моли… й тя мрази Сара, както и ти я мразиш, и тя страда също… може да се разтушите. Споделената горест намалява. __Теодора__. Красимира? _(Мисли няколко време развълнувана. На Мара.)_ Повикай Красимира. _(Мара отива към Красимира.)_ Искам да я видя, искам поне да се порадвам на унижението й. _(Сяда.)_ Сега имам храброст да говоря с нея, защото и тя е нещастна. _(Приближават Красимира и Мара. Рад Лупу из лазя.)_ >> Явление 13 N Горните и __Красимира__ __Теодора__. Красимиро, ела до мене. N Стана и Мара се отдалечават. __Красимира__ _(приближава я и пада на колене)._ Светла господарко, прощавай ме. Аз бях много виновна пред тебе, аз съм недостойна да се явя пред очите ти. _(Цалува края на роклята й.)_ __Теодора__ _(дига я)._ Красимиро, въз миналото турям було. Да не поменуваме за него. Ти си хубава и бе обичана. Ти ми отнемаше сърцето на мъжът, но аз запазвах мястото си на трона и даже ти бях благодарна, като те мразех. __Красимира__. Прости, царице. __Теодора__ _(скръбно)._ И ти любеше Александра. __Красимира__. Грешна бях, госпожо. Слабо бе сърцето ми. Огорчих те. Прости ме великодушно. _(Бърше си сълзите.)_ __Теодора__ _(гледа я няколко време внимателно)._ Ти страдаш? __Красимира__. Не бих тъй страдала, ако да беше всяка друга. Но тая… __Теодора__. Мразиш ли я? __Красимира__. Като смъртта си. __Теодора__. Колко те съжалявам, бедна Красимиро. __Красимира__. Бог ме справедливо наказа за престъплението ми към тебе. _(След кратко мълчание, внушително.)_ Тя му направи магия! __Теодора__ _(горчиво)._ И нейната магия развали магията на твоите очи. __Красимира__. Госпожо, ти право каза: без тая Сара не би било това, което става… което ще стане… _(Няколко време мълчание.)_ Какво мислиш да правиш, госпожо? __Теодора__. Нищо. Александър ме напуща. Аз ставам монахиня. __Красимира__. За да тържествува Сара тука? Как, ти няма да се противиш? Ти се покори, за да победи тъй лесно тая лукава жидовка? __Теодора__ _(печално)._ Бедна Красимиро, тя ще бъде господарката тука, щом аз изгубих Александровото сърце, а ти не можа да го удържиш. __Красимира__. Госпожо, да се борим! _(На двора изсвирва ловчийски рог.)_ Царят тръгва с дружината на лов. А Сара отиде у бащини си още одеве с Василиса. __Теодора__. Слава богу, три дена няма да бъде тука. __Красимира__ _(ниско)._ Тя няма да бъде никога вече! __Теодора__ _(смаяна)._ Що? __Красимира__ _(поверително)._ Тая нощ тя ще бъде грабната и отвлечена далеко… И никога вече няма да бъде опасна. __Теодора__. Как? __Красимира__. Да. __Теодора__. И кой ще я грабне? _(Става.)_ __Красимира__. Рад Лупу. __Теодора__. Рад Лупу? Как? __Красимира__. С помощта на десет смели нехранимайковци кумани, които ще наеме. __Теодора__. Ах! Ти говори с него? __Красимира__. Говорих и му дадох тая мисъл. Ти знаеш как е влюбен в Сара и той се реши. Той ще я отведе във Влашко и там ще я покръсти и се ожени за нея. __Теодора__ _(стои смаяна)._ Не правим ли безумно нещо? __Красимира__ _(внушително)._ Раксин безумен ли е? __Теодора__. Той е най-умният болярин. __Красимира__ _(поверително)._ Знай тогава, че тоя план не е мой, а Раксинов. __Теодора__. Ах! __Красимира__. Той е луд от гняв, когато одеве му казах какво ми се пофали Сара: че Александър й обещал, ако му роди син, него да направи наследник на трона. __Теодора__. Господи, да грабне короната на сина ми Асеня? Ох, викай по-скоро Рад Лупу. __Красимира__. Той е тука. _(Отива надясно и маха някому. В лазя Рад Лупу.)_ >> Явление 14 N Горните и __Рад Лупу__ __Рад Лупу__. Твое величество, ти можеш вече да бъдеш спокойна. __Теодора__. Предани мой Раде, как да ти изкажа признателността си. Но ти уверен ли си в успеха? __Рад Лупу__. Да. __Теодора__. Ах, Раде, но моля, гледайте без кръв. __Рад Лупу__. Ще се трудя да избегна тая необходимост. __Теодора__. Отнеси се добре със Сара. Тя и така ще бъде страшно сътресена. __Рад Лупу__. Господарко, аз ще я пазя като очите си: тя ще бъде моя жена. __Теодора__ _(на Красимира)._ Дай да те цалуна от благодарност! _(Цалува я.)_ __Красимира__. Ние ставаме съюзници вече. _(Озърта се.)_ Царице, нека остане тайно нашето сближение. Добре е Александър да продължава да мисли, че ме мразиш смъртно. Ние така ще приспим подозренията му. __Теодора__. Тая нощ се решава съдбата на няколко души… може би и на царството. _(Замисля се.)_ Боже, тая нощ не ща да затворя очите си. __Красимира__. Нито аз. До съмване ще бъдем в тежка неизвестност. __Теодора__. Раде, потеря ще тръгне подире ви. Аз ще треперя пак. __Рад Лупу__. Не се безпокой, госпожо. Ще вземем мерки да тикнем потерята по лъжливи следи. И когато тя ще ни гони към Стара планина, ние ще отиваме към Дунава. __Красимира__. Умно. __Рад Лупу__. Но аз трябва да ида да намеря хората си. Какво ще ми заповядаш още, госпожо? __Теодора__. Поздрави баща ми и благодаря ти пак. Бъди честит със Сара. __Рад Лупу__. Прощавай, светла и добра госпожо. _(Коленичи и й цалува полата.)_ __Теодора__ _(сваля от врата си скъпоценна огърлица и му я дава)._ Земи тоя дар от мене за спомен и благодарност. __Рад Лупу__. Не трябва, господарко. __Теодора__. Вземи, подари я на Сара. __Рад Лупу__ _(зима огърлицата)._ За Сара… Благодаря. __Красимира__ _(на Теодора)._ Може още отсега да ти честитя. Ти запазваш короната и трона. __Теодора__. Може би да не ги запазвам, но се отървавам от Сара. __Красимира__. Аз си отмъстявам на нея. __Теодора__ _(става)._ Мила Красимиро, нашата радост е грешна радост. Ние се радваме за чуждо зло. Помисли си, аз сякаш вече не мразя Сара. __Красимира__. Не е вярно, нашата радост е радост на цял народ. __Рад Лупу__. И най-много моя. _(Покланя се ниско на Теодора и на Красимира и тръгва да излезе.)_ __Красимира__. Раде, чакай! _(Затичва се към него.)_ Аз нямам на тая минута на себе си драгоценно нещо. Земи в знак на благодарност това… N Цалува го звънливо но устата. Рад Лупу бързо излазя отдясно. N Завеса > Картина >> __Дорослава__ __Един адамит__ __Една адамитка__ __Протоспатарий Георги__ __Един малък болярин__ __Един крагуяр__ __Един песяк__ __Кастрофилакт Евстрати__ __Кирил Босота__ __Еднаселянка__ __Друга селянка__ __I куманец войник__ __II куманец войник__ __III куманец войник__ __Един стар овчар__ __I-и селянин богомил__ __II селянин богомил__ __III селянин богомил__ __Един старец__ __I селянин__ __II селянин__ __III селянин__ __Ловчийската царска прислуга, селяни и войници__ N Зелена поляна в планина. Един балван там. Наоколо високи букове. Отляво се вижда врата на селска кръчма. В кръгозора планински върхове, увенчани със снегове. N Влазят отдясно, из буковата гора, Дорослава с черно расо, една млада адгмитка, пак в такова облекло, и един млад адамит, също в расо и със скуфа на глава. Заник слънце. >> Явление 1 N __Дорослава__, __адамитът__ и __адамитката__ __Адамитът__. Стигнахме. _(Сочи към дъното.)_ Зад тая гора е Добрев дол и там е Дълбоката дупка. Там ще намерим нашите. __Дорослава__ _(гледа наоколо)._ Как е тука хубаво… Планини, гори… Ох, тука си отдъхнах свободно. __Адамитът__. Тука вече няма мъж, Дорославо, няма тъмен мънастирски затвор, няма вериги, няма закон, няма цар. Наш цар е бог и ние сме негови деца, за да живеем в любов и радост, както ангелите му. __Дорослава__. Ще фърлим и тия черни дрехи?… __Адамитът__. Бог, като създаде Адама и Ева, не им даде дрехи, за да покрият телата си. Праведните на оня свят нямат дрехи, божиите избраници на тоя свят също трябва да фърлят покривката на лицемерието и лъжата. Жената бог създаде красна, за да се гордее с творението си, като го гледа от небесата. __Адамитката__ _(сочи наляво)._ Това село какво е? __Адамитът__. Наше, сиреч божие… Но да слезем в долът. _(Чува се далеко пеене на духовна песен.)_ Чувате ли песните на божиите избраници? __Дорослава__. Ох, тука няма мъж, няма килия, няма робство. Да бъде благословен господ бог наш! N Тръгват към дъното наляво и изчезват в гората. Пауза. Отляво се подава Кирил Босота, последван от тълпа селяни и селянки. Тълпата постепенно расте и изпълня полянката. >> Явление 2 N __Кирил Босота__ и народът __Една жена__ _(приближава Кирила)._ Отче свети, имам остри болки в корема. Дай ми лек. __Кирил__. Жено, изпий това и вярвай в бога. _(Дава й стъкленце с някаква водност. Жената му цалува ръка и го зима.)_ __Една стара жена__ _(държи дете на ръце)._ Отче, все плаче… виж го, болно е. __Кирил__. Това дете не е накърмено. __Старата жена__. Кой да го накърми? __Кирил__. Майка му умря ли? __Старата жена__. Не умря, а отиде вчера с адамовците в планината. __Кирил__. Спасена е… Тя върши волята божия. Донес детето в къщи… _(Гледа тълпата.)_ Братя, събрахте ли се? __Един селянин__. Отче свети, качи се на камъка. _(Посочва му балвана. Кирил се покачва на него.)_ __Един глас__. Той виждал бога. __Други гласове__. Слушайте! Слушайте! N Тълпата с благоговение се натрупва пред Кирила, мъжете свалят шапки. __Кирил Босота__ _(гледа с вдъхновен поглед небето, после с висок и провлечен глас, който става се по-енергически)._ И речено е, братя, че грехът ще залее като море земята и царството на Сатанаила ще се простре от единия край на света до другият. Но ще останат чистите и светите, за да молят праведнаго бога, и само те ще получат живот вечен. Истина ви казвам: ние сме праведните овци и другите са вълците и чада на сатаната. И всеки, който отива из пътищата на заблуждението, в погибел отива. Не слушайте нечестивите учители: няма ни цар, ни власт, ни отрок. Бог ни е създал равни. Не се повинувайте на царските закони, защото те са измислени от дявола; не работете на болярите — чрез вашия труд те могат да се излягат в леност и да носят свилени дрехи и бисери. __Гласове__. Право! Право! __Кирил__. И грях велик прави оня, който отива войник на царя, и убийство прави оня, който убива други по заповед на царя. Децата на истината нямат неприятели и всички люде са братя: и грък, и евреин, и турчин, и татарин, и куманец. Не отивайте против тях, защото ние сме братя и бог от небето гледа. Вашите врагове са болярите, мали и велики, защото живеят от кървавия пот на господните синове. __Гласове__. Во истина. __Други гласове__. Тъй е! Тъй е! __Кирил__. И когато лъжеучителите дойдат и ви кажат: „Иконите са честни, кланяйте им се!“ — презрете ги: иконите са идолопоклонски творения; и когато ви кажат: „Кръстът е свят! Кланяйте му се!“ — отвърнете очите си, защото кръстът е нечестив и прокълнете го като живо свидетелство на безумието. Гнусете се, братя, от брака. Бог е против това гнусно нещо. Жената е пратена от бога не да бъде робиня на един мъж, а да прославя небесната мъдрост с душата си и тялото си, което е красно, и да живее във всеобща любов. Всеки мъж може да бъде неин съпруг, както всеки человек е неин брат, и който рече: „Тая жена е на мене само“, богохулствува; и която рече: „Този мъж е мой мъж!“ — загинала е навеки в ада. Но вие… __Един глас__. Царската челяд! _(Кирил избягва отляво. Селяните са безпокойни.)_ N Отдясно се чува смесен шум от човешки гласове; коне туптят или цвилят, ловчийски псета лаят, оръжия дрънчат. После на поляната нахълтва една шумна тълпа — ловчийската прислуга на царя: крагуяри със соколи на рамена, песяци, водящи хрътки, отроци, слуги, войници. Те шумят весело, едни навлазят в кръчмата, други застягат и закачат булките, които бягат с викове. Влазя местният болярин с бич в ръката си. Селяните се трупат смутени настрана. >> Явление 3 N Горните и боляринът __Боляринът__ _(сърдит)._ Псета! Вие пак сте се събрали да слушате дяволско учение! Скоро донасяйте тука всичко, каквото трябва за царските хора! _(Селяните се изгубват. Боляринът влазя в кръчмата.)_ N Отляво влазя Георги и двама кумани. >> Явление 4 N __Георги__, __куманите__, после __кръчмарят__, после __селяните__. __Георги__ _(като се извръща назад и вика някому)._ Разведи конете, вържи ги, па ела тука. _(Отива пред вратата на кръчмата.)_ Кръчмарю! Ей, кръчмарю! _(Гледа вътре.)_ Тука много хора… _(Удря със сабята по вратата.)_ Ей, кръчмарю! __Кръчмарят__ _(отвътре)._ Какво заповядаш, болярино? __Георги__. Минуваха ли днес две жени и един мъж в калугерски раса? __Кръчмарят__. Аз бях в двора и не видях. Видях само, че мина колесница с две болярки забулени. Пазеха ги четири конни войници. __Георги__ _(навъсен)._ Като не си видял, повече не ми дрънкай. _(Ходи замислен.)_ Изпуснахме им пак дирята… Планина голяма… Искам да я намеря с онез, и страх ме е да я намеря… Пред очите ми червени облаци… _(Сяда на зида. Селяни идат отляво, носейки кокошки, вързани за краката, кошници с яйца, делви с масло, пити хляб, менци с вино и влазят в кръчмата; други селяни влазят отдясно с торби ечемик, с вързопи сено, и излазят отляво.)_ __Един селянин__ _(на друг селянин, ниско)._ Ох, ограбиха ни… Кучета им яли главите и тям, и на господаря им! _(Отминуват. Малкият болярин излазя из кръчмата.)_ >> Явление 5 N __Георги__, __боляринът__ и __куманите__ __Боляринът__ _(към Георгя)._ За царския лов ли, болярино? __Георги__ _(неохотно)._ Не. __Боляринът__. На поклонение в някой мънастир тогава? Минуват наляво пак селяни с провизии. __Георги__. Не. _(Става.)_ __Боляринът__. Виж ги тия селяци. Слушаха одеве еретическия проповедник Босота. Всичките са прифанати от богомилство. Вярвай, че тая заран никой не дойде в черква при гласа на клепалото… Очакваха Босота. Не знам защо царят не ги изтреби тия еретици-учители. Един хубав ден хората му, като дойдат тука, ще останат ненахранени, конете им неназобани. По-рано минала оттука колесница с две болярки. Помисли си: отказали да дадат зоб на конете даже с пари! _(Влазят пак селяни с провизия и я внасят в кръчмата.)_ Виж ги: имали да нахранят цяла войска, а вчера ми викаха: „Господарю, голи сме!“ Защо не влезете в кръчмата да пием по едно вино? __Георги__. Благодаря, болярино. Аз ще си тръгна. __Боляринът__. Както обичаш. _(На селяните.)_ По-скоро, и всичко носете! _(Спуща се към един селянин, който носи пита хляб.)_ Антихристо, тоя чер, корав хляб и псета го не ядат! _(Заплашва го с бича си.)_ __II селянин__. Ние го ядем, болярино. __III селянин__ _(плачевно.)_ Болярино, запази ни. Един соколник улови жена ми и я закача. __Боляринът__ _(ухилен)._ Види се, защото е хубавка… Няма нищо… Какво има, че един юнак погалил булката? _(Излазя.)_ N Пада вечерен здрач. От дъното, между буковете, се подава един старец овчарин и иде насам. >> Явление 6 N Горните и овчарят __Георги__ _(на куманите)._ Стегнете конете! _(Куманите се изгубват надясно. Съглежда овчаря. На себе си.)_ Да попитам и тогова. _(Отива към овчаря.)_ __Овчарят__. Добра ти среща… На лов ли? На лов ли, болярино? __Георги__. Дядо, не среща ли някъде две жени в раса и един мъж в расо? __Овчарят__. Не срещах такива, синко, днес. Но вчера видях много такива мъже и жени, в раса. Сбираха се на Добрев дол, убил ги господ. _(Прекръстя се.)_ Закони не знаят, вярата им друга… дяволска вяра, поганци. __Георги__. Де е този Добрев дол? __Овчарят__ _(сочи към дъното)._ Ей тука е, като се смъкнеш долу… Има там река, а до реката пещера, дето я казват Дълбоката дупка. __Георги__. Дядо, покажи ми пътеката. __Овчарят__. Че защо ти е да гледаш срамотиите им, да се огрешаваш? _(Плюе. Куманите влазят.)_ __Един куманец__. Конете са готови. __Георги__ _(на стареца)._ Една жълтица, дядо. _(Подава му монета.)_ __Овчарят__. Остави се, защо ти трябва? Вие не сте от тях. _(Тръгва да си отива.)_ __Георги__. Заведи ме, дядо! Аз съм царски човек и жена ми е избягала. Отивам да си я прибера. __Овчарят__. Ух! Ух! Хайде тогава. Нали е да спасим една християнска душа. Който вълк ми грабне овцата, аз тичам да я отърва. _(Тръгват и двамата към дъното, сподирени от куманите.)_ __Овчарят__ _(спира се до буковете и сочи нататък)._ Ето там пътечката се спуща из гората. Нея дръжте. Там долу на полянката поразниците играят самодивското си хоро и бесуват… А там оная пещера е Дълбоката дупка. Там се прибират ноще, защото тая планина е пълна с гад. __Георги__ _(взира се)._ А где ги онез? __Овчарят__. Някъде се молят — защото тия антихристи и те се молят на някакъв господ… Ако дебнеш тука, ще ги видиш. Ех, прощавай. _(Тръгва, па се извръща)._ Ах, ето ги, излязоха из гората и се фанаха на хоро… _(Чува се далечна хорова песен.)_ Голи! _(Кръсти се, тръгва, па се извръща пак.)_ Ха, опитвайте се, че тия врагове имат и оръжие у тях. Сбогом. _(Излазя отдясно. Георги и куманите потъват в гората, в дъното. Хоровата песен продължава. Влазят отдясно един старец, селянин с трима още селяни богомили и идат насам, приказвайки.)_ >> Явление 7 N Старецът и тримата богомили __I богомил__ _(към стареца)._ Хей, дядо Бранко, ти ще идеш ли да се биеш с турците, като викаш да идем на война? __II богомил__. Какви са тия турци? __Старецът__. Агарянци, синко, врагове божии. __III богомил__. Че защо ще се бием с тях? __Старецът__. Казах: врагове божи, безверници. Всичко плячкосват, християнския свят не жалеят. Ако дойдат при нас, на огън ще станат и църкви, и къщи, и палати. __III богомил__. И къщи, и църкви, и палати са на болярите, нека те идат да ги прогонят. __II богомил__. Тъй, нека болярите се разправят с тях. Ние какво губим? __Старецът__ _(сърдит)._ Ти от Кирила ли идеш? Тоя проклет еретик не ви учи на добро. Той ви дава лекове за тялото, а отрова за душите. __II богомил__. Не се сърди, старче, той има право. __Старецът__. И ти си богомил? __II богомил__ _(направо)._ Че какво? __Старецът__. Вие нямате отечество, както нямате и вяра. От вас българското царство ще пропадне. __II богомил__. Като пропадне, друго царство ще бъде. __Старецът__ _(гневно)._ Агарянско? __II богомил__. Макар. __III богомил__. Че какво ни е нам за царството? Ние сме сиромаси хора. Царят сам не го е еня. Виж, той се люби с еврейката и пирува, тук народа тегли, а в Долна земя гори огън. __I богомил__. Който и да стане господар, ще му се кланяме и работим, както се кланяме и работим на сегашните си господари. Нема` тегло от свой е по-леко тегло? __Старецът__ _(гневно)._ Вие сте богомили, еретици! _(Излазя бързо отляво. Тримата богомили му се смеят и в лазят в кръчмата.)_ N Георги и куманите се показват пак из гората и гледат към дола. >> Явление 8 N __Георги__ и __куманите__ __Георги__ _(гледа към дола внимателно. Извръща се)._ Играят на месечина голи! _(В ужас.)_ Ах, и Дорослава играе! __I куманец__. Тъй, и жена ти е там, болярино! __Георги__ _(изважда меча си и иска да се втурне в гората. Куманите го задържат)._ __I куманец__. Опасно е, болярино, там има въоръжени хора! __II куманец__. Чувате ли? Пеят, като играят. Въртят се като самодиви. _(Небето притъмнява. Чува се глуха гърмотевица.)_ __I куманец__. Гърми, ще има дъжд. __II куманец__. Ей ги бягат към пещерата. Ще нощуват в пещерата. __Георги__ _(в безумна ярост)._ Ах, тия бесове проклети, погубиха я! Да бягаме, да бягаме оттук! Ще умра… На конете! _(Бързо иде насам.)_ __II куманец__. Невъзможно да пътуваме в тоя мрак, болярино. И дъжд ще вали. Да преспим в селото. _(Отдясно изтупуркват коне.)_ Кастрофилакт Евстратий иде! _(Влазя Евстратий заморен, последван от двама войника. Пак гърмотевица.)_ >> Явление 9 N Горните, __Евстратий__ и __войниците__ __Георги__ _(приказва нещо с куманците. И тримата кумани бързо влазят в гората)._ __Евстратий__. Да дадем малко почивка на конете. _(Отива към кръчмата. Съглежда Георгия.)_ Протоспатарие, чуваш ли гърмотевицата? Бих желал да ме тресне. __Георги__ _(гледа го ням и прехласнат)._ __Евстратий__. Сара я грабнаха тая вечер! __Георги__ _(гледа го втренчено, но безучастно)._ __Евстратий__. Грабнаха я разбойници, протоспатарие! Главата ми ще фръкне от рамената. Искам зверове да ме срещнат и да ме разкъсат. Как ще изляза пред очите на царя? Отивам да му обадя! __Георги__ _(сочи назад)._ Тя е в пещерата. __Евстратий__ _(стреснато)._ Коя? __Георги__. Дорослава. __Евстратий__. По`врага Дорослава… Аз ти говоря за Сара! __Георги__ _(плах)._ Тя ще нощува там… _(Сочи към дъното.)_ __Евстратий__ _(на войниците)._ Да се качваме! _(Излазя отдясно с войниците.)_ __Явление 10__ N __Георги__, по-после __II куманец__ __Георги__ _(гледа назад)._ Свети! _(В дъното небето се осветлява от невидим пожар. Георги се затичва към дъното и гледа)._ N Влазя из гората II куманец запъхтян. __II куманец__. Болярино, изпълнихме заповедта ти. Натрупахме сухи върхари и дървета пред входа на пещерата и ги запалихме. Ето огъня. Всичките ще изгорят вътре. Другарите ми с голи мечове пазят пред пещерата, за да не избяга никой. N Небето още повече светва от пожара. __Георги__. А Дорослава? __II куманец__. И тя… Болярино, що тъй страшно гледаш? Георги _(гледа уплашен към гората в дъното)._ Дорослава! _(Сочи натам.)_ __Куманецът__ _(очуден се озърта)._ Няма я, болярино. Тя е сега в пещерата… И гората пламна. __Георги__ _(гледа с безумен поглед към гората в дъното)._ Дорослава иде! Да бягаме! __II куманец__. Болярино, тя изгоря… Няма тука никой. __Георги__ _(сочи към дъното)._ Ето Дорослава. __II куманец__. Болярино, ти полудя? __Георги__. Ето, гони ме! _(В ужас бяга вдясно.)_ __II куманец__ _(гони го да го фане)._ Болярино! _(Изчезва подир него.)_ N Пожарната светлина се усилва. Гърмотевица трещи по небето. >> Явление 11 N Ловчийската прислуга излазя пак из кръчмата шумно. __Един крагуяр__. Хайде, момчета, на път, че царят ще ни е преварил. Още малко, горският дворец е наблизо. __Един песяк__. Хайде! __Друг песяк__. Ядохме и пихме като владици за царско здраве. __Друг крагуяр__. И си откраднахме по една цалувка. _(Всички тръгват надясно и запяват.)_ P> Излез, моме, малка моме, гости идат крагуяри, крагуяри, господари. Поклони се, посрещни ги. На рамо им сокол стои. Сокол дума и говори… P$ N Песента постепенно отслабва и се изгубва в гората отдясно. N Завеса > Действие трето >> __Александър__ __Сара__ __Василиса__ __Раксин__ __Евстратий__ __10 боляри ловци__ __Началникът на стражата__ __Прислужници__ __5 куманки__ __5 моми селянки__ __5 селски момци__ N Нощ. Трем в горския дворец. Запалени светилници по стените, които са окичени с ловчийски оръжия и рогове, еленови рога, мечешки и други зверски кожи. Врати отляво и дясно. Над последната един прозорец с решетка, затворен. Сегиз-тогиз трещи гърмотевица и светкавици озаряват кръгозора в дъното. Сред трема длъгнеста трапеза, претрупана с горски цветя по нея. Около нея, на столове насядали, пируват десет души боляри в ловчийски дрехи. Слуги шътат наоколо. На трапезата е шумно. Отвън се чува свирня от кавал и дайрета. След малко млъкват. >> Явление 1 N Болярите __I болярин__ _(става и зима чашата)._ Другари, пихме за царя; няма ли да пием за царицата? __IV болярин__. За коя царица? За днешната или за утрешната? __VI болярин__. За оная, дето е хубава като ясното слънце. _(Дига чашата.)_ Да живей Сара! __Всички__ _(дигат чашите)._ Да живей! _(Пият.)_ __VII болярин__. Красна е, красна е… Само една грозота има. __VIII болярин__. Каква? __VII болярин__. Дето е от еврейски род. __V болярин__. Ей, примикюре, не знаеш ли какво казва песента? — „Дълбока вода брод няма, хубава мома род няма.“ __IV болярин__. Право, право… __VII болярин__. Жално е едно: Александър е стар за една такава млада мома… __V болярин__. Стар… На петдесет и осем години?! Сръбският крал Милутин се ожени четвърти път на седемдесет и пет години за една десетгодишна гръцка княгиня. Цар няма възраст… __I болярин__. Царят тая вечер не ни придружи: вечеря у себе си. __II болярин__. Бил малко уморен; но след вечеря ще дойде за игрите. _(Навън блясва светкавица, па загърмява.)_ __IX болярин__. Дружина, хапнахме и пийнахме хубаво. Няма ли да попеем? __VI болярин__. Да пеем, да пеем! Няколко гласа. Коя? __I болярин__. Цар Калояновата. __VI болярин__. Хайде! _(Запяват всички.)_ P> Орел ли, мамо, над гори фърка? Облак ли черен гърми в небето? Не орел, синко, нито е облак: цар Калоян е, на бой отива. P$ __IV болярин__. Да живее царят! _(Пие.)_ __Всички__. Да живее! _(Пият и пак запяват.)_ P> Звезди брой нямат, войски чет нямат; конете цвилят, сабите лъскат, олеле, мале, бой се зафана, премре жило се ясното слънце, затресла се е земя и небо… P$ N Изгърмява пак навън и блясва светкавица. __Х болярин__. По-весела, по-весела някоя… Тая мирише на кръв. __II болярин__. Навън ще вали. _(Влазя началникът на стражата.)_ >> Явление 2 N Горните и __началникът на стражата__, после __Раксин__ __Началникът на стражата__. Навън тропаха бежанци от Долна земя! Искат да ги пуснем. __I болярин__. Какви са тия бежанци? __Началникът на стражата__. Избягали от турците през Стара планина. Гладни и голи сиромаси, мъже, жени. Искат подслон от дъжда и да ги нахраним. __IX болярин__. По дяволите да вървят! _(На слугите.)_ Донесете вино. __II болярин__. Не бива, не бива; нощно време се не отваря никому. __IV болярин__. Ще се разплачат тука, ще се разкиснат… А ние сме дошли да се веселим. У нас няма турци. __I болярин__. Голият народ е навикнал да се оплаква и да има, и да няма защо. __IV болярин__. Там против турци — тука против боляри. Какво да му чиним? Затова е народ — да търпи. Не могат всички да се раждат боляри. N В дъното свети от пожар. __VI болярин__. Александър думаше по едно време да иде на война против тия разбойници… Но заряза… И защо? Нашата черга е далеч от огъня. __II болярин__ _(дига чашата)._ Наздраве, другари! Все така да бъдем весели! Да живее Александър! __Всички__. Да живее! _(Пият.)_ __I болярин__ _(на началника на стражата),_ Какъв е тоя пожар? __Началникът на стражата__. Един кумански конник току сега дойде и ми обади, че пожара запалил протоспатарий Георги. __I болярин__. Как? __Началникът на стражата__. Протоспатарият изгорил в пещерата живи адамитите, дето била и жена му. Жена му изгоряла и той полудял. Запалила се и гората. _(Излазя.)_ __I болярин__. Нека горят! Поврага! Пък аз горя от нова жажда. Наздраве! _(Пие.)_ __Всички__. Наздраве! _(Пият.)_ __I болярин__ _(към III болярин)._ Епикерние, дивний песнопоецо, изпей ни Сарината песен! __Няколко боляри__. Слушайте, слушайте! __III болярин__ _(запява)._ P> Де се е чуло, мале, видяло, цар да залиби мома еврейка? Саро ле, Саро, божур в градина, Саро ле, Саро, ясна зорнице! P$ __IV болярин__. Да живее Сара! Всички. Да живее! __III болярин__ _(пее)._ P> Седнала Сара на трем високи, тихом си ниже ситни бисери, песен си пее и си говори: — Цар ме залиби, цар ме милува, бяла царица аз ще да стана, бяла царица, светла кралица. Саро ле, Саро, божур в градина, Саро ле, Саро, ясна зорнице. P$ __Всички__. На здраве! _(Пият. Кръгозорът свети повече.)_ __VI болярин__. Там свети. __Х болярин__ _(гледа)._ Пожар. Запалила се и гората, но това е далеко. __VI болярин__ _(весело)._ По-далеко, по-далеко от нашата черга. N Влазя Раксин отляво. Всичките му се покланят. >> Явление 3 N Горните и __Раксин__ __Раксин__. Добра ви веселба, боляри. Навън има бежанци. Не сте ги пуснали? __VI болярин__. Тия хора са навикнали, велики логотете. __Раксин__ _(сочи в дъното)._ Там има някакъв пожар? __I болярин__. Да пожар, но той е далеко. __Раксин__ _(мрачно)._ Аз мисля, че тоя пожар е много по-близо, отколкото вие мислите. _(Влазя Александър отдясно. Раксин и останалите боляри му се покланят.)_ >> Явление 4 N Горните и __Александър__ __Александър__ _(към Раксина)._ Добре дошел, Раксине. Драго ми е, че те виждам тука. __Раксин__ _(покланя се)._ Твоето желание за мене е заповед, господарю! __Александър__. И аз съм уверен, че няма да се отегчиш в нашата дружина, защото ние, старите, и под снега на годините пак усещаме, че тече в жилите ни младежка кръв… _(Виночерпците разнасят вино, Александър зима чашата.)_ Наздраве, другари! __Всички__. Да живее царят! _(Пият.)_ __Александър__ _(като гледа недопитата си чаша с благоразположен вид)._ Това преславско винце е чудесно: то влива в душата веселие и песни. Няма никога да простя на цар Крума, дето бе заповядал да изкоренят лозята. Тогава царството трябва да е било много тъжно и хората зли. __VI болярин__ _(усмихнат)._ Царю, но той после призна грешката си: той пиеше вино с болярите си из Никифоровия череп. __Александър__ _(усмихнат)._ Добре се сети, Панчо. Това показва, че Крум е бил умен господар, щом е знаял да поправя грешките си. Да последваме хубавия му пример… _(Пие.)_ __Раксин__. Добре е да го последваме и в другото, господарю! Той разтрепера цариградските стени. __Александър__. Раксине, не искам вече бръчки по челото ти. Пий и весели се! Чашата ти е пълна. __Раксин__. Аз не пия, господарю. __Александър__. Който не обича добрите вина и хубавите жени, хули бога. __Раксин__. Пия за здравето на Иван Александра! _(Изпива си чашата.)_ __Александър__. Тъй, тъй те обичам. Който е при вълците, трябва да вие като тях. __Раксин__. Царю, заповядай да пуснат бежанците и да ги нахранят! __Александър__ _(на слугите)._ Изпълнете желанието на моя драг приятел. __Раксин__. Царю, народът желае война с турците. __Александър__. Далеко са от нас тия разбойници, Раксине, и не ми е до война сега… При това тия агарянци повече са опасни за Кантакузена: неговите земи най-много страдат. Нека той си троши главата с тях! Няма аз да вадя за него кестените из жаравата… Но сега ние се веселим… __Раксин__. Но богомилите са близко. Казвам ти, господарю, очисти от плевели господния виноград! Нека е тежка десницата ти въз тях. Тия червеи подриват вярата, прояждат царството. __Александър__ _(мисли малко намръщен)._ Моите славни предшественици оставиха злото да порасне, да заглъхне нивата от бурени. Сега аз трябва да го чистя! Да подигам гонения, да въоръжавам умразите против мене! Това не искам. Но тия грижи настрана. Викайте играчите. _(Сяда. По знака му и болярите сядат. Раксин сяда до него. Влазят отляво пет пременени селски момци и пет напети селянки, навтъкани с цветя, и се покланят до земя Александру.)_ >> Явление 5 N Горните и играчите, после телохранител __Александър__ _(на селянките)._ Да живеете, хубавици мои! Какви красни моми ражда нашата хубава земя, както ражда и дивни юнаци. N Музиката отдясно, невидима, засвирва скоклива ръченица. Селяните и селянките заиграват леко и кръшно, развявайки кърпи. Прозорецът отдясно се отваря тихо и там се показва Василиса и една забулена млада жена и гледат играта. Александър клима весело на забулената жена. Няколко време играющите се въртят вихрено и играта им става по-разпалена. Двама боляри стават и зимат участие в ръченицата. Останалите пляскат с ръце в такт на музиката. Александър гледа засмяно играющите, па най-после им махва. Те спират, също и музиката. __Александър__. Да сте живи! _(Селяните и селянките му се покланят и се нареждат отдясно и ляво. Виночерпците поднасят вино Александру в златна чаша, а на болярите_ — _в сребърни.)_ __Болярите__. Да живее царят! __Александър__. Здравейте и вие, другари! _(Пият.)_ N През всичкото това време Раксин стои строг и мълчалив. Отдясно влазя един телохранител. __Телохранителят__ _(покланя се)._ Велики господарю! Кастрофилакт Евстратий е дошел от Търново. __Раксин__ _(трепва безпокойно)._ Свършено е!… __Александър__ _(очуден)._ По това време? Да влезе. _(Телохранителят излазя. Александър към Раксина.)_ Какво ще се е случило в Търново? __Раксин__. Вероятно пожарът го наближава… N Влазя из гората II куманец запъхтян. >> Явление 6 N Горните и __Евстратий__ __Александър__. Какво има, кастрофилакте? __Евстратий__. Голямо нещастие, господарю: госпожа Сара я грабнаха тая нощ… N Общо смущение. Раксиновото лице светва. __Александър__ _(смаян)._ Сара? __Евстратий__. Да, разбойници нападнаха Ароновата къща, убиха двамата войника на портата, разтършуваха къщата и отвлякоха Сара в планината. __Александър__. Ти сънуваш ли?… __Евстратий__. Велики господарю! За жалост, това е самата истина. Аз изпратих силна конна потеря по разбойниците, за да отнемат госпожа Сара от ръцете им, а сам побързах да ти обадя за нещастието. Прощавай, господарю! Никой не се надяваше за подобна смелост. Убили и един евреин. __Александър__ _(сепнато)._ Кой? __Евстратий__. Някой съсед, който проникнал в двора. __Александър__ _(безпокоен)._ А Арон и жена му?… __Евстратий__. Намерихме ги с вързани уста и полумъртви от страх. Ни една дума не можаха да кажат. Оставих ги тъй. Сара отвлекли в планината. __Александър__ _(гледа го вторачено и спокоен)._ Кастрофилакте, вечеря ли добре? __Евстратий__ _(смаян)._ Царю, аз не пия! __Александър__. Вечеря ли? __Евстратий__. Не съм. При такава случка как можах… __Александър__. Иди долу да се нахраниш, па си почини добре, а утре ще ни придружиш на лова. __Евстратий__ _(коленичи)._ Ако разбирам добре, под твоите шеговити думи се крие ужасен царски гняв. Прости, господарю, че не можах да предвидя, за да запазя госпожа Сара! __Александър__ _(дига го и го тупа по рамото усмихнат благодушно)._ Не се плаши, любезни кастрофилакте! Ти си верен служител и аз ти благодаря. _(На слугите.)_ Вино! __Раксин__ _(на себе си)._ Александър показва невероятно самообладание. __Евстратий__. Царю, ти ми даваш пример на велика душевна твърдост. Аз не знам… Аз не мога да повярвам. Ти ме питаше дали сънувам… Да, чини ми се, че сънувам. _(Слугите поднасят вино и поднасят всекиму.)_ __Александър__ _(дига чашата си)._ Да пием за драгоценното здраве на Сара! _(Пие.)_ __Раксин__ _(дига чашата си)._ Аз дигам радостна здравица за царя и за царството. _(Пие.)_ N Другите боляри държат чашите втрещени. На Евстратий се разтреперва ръката и чашата се изсипва. __Александър__. Защо не пиете? Успокойте се: бог закрили Сара. _(Вика към прозореца отдясно.)_ Драга моя гълъбице, отбули се! N Всички очудено устремяват очи към прозореца. Там сега Сара, сияюща от красота, гледа усмихнато. __Александър__. Бог закрили Сара, боляри! N Раздават се ликующи викове: „Да живее Сара!“ „Да живее царят!“ „Бог е велик!“ „Да е честито!“ __Александър__. Благодаря ви, боляри, за радостта! _(Болярите пият. Раксин остая вкаменен.)_ __Александър__, Нека влязат куманките! N Влазят пет млади и хубави куманки в яркоцветни шалвари, в сърмени зелени елеци с широко пуснати отзад коси. Музиката засвирва куманска игра. Куманките се завъртяват вихрено, тресат си снагите в сладострастни положения. Играта трае няколко време при общо мълчаливо възхищение. Само Раксин стои вкаменен, вперил очи в Сара. Слугите пак поднасят вино. Всички вземат чаши, освен Раксин. __Александър__. Раксине, пий! _(Зима и сам му поднася чаша.)_ __Раксин__ _(зема чашата и я фърля на земята)._ Аз не ща да пия!… N Музиката и играта престаят. __Александър__ _(очуден)._ Какво значи това? __Раксин__ _(гледа захласнат към Сара)._ __Александър__ _(гневно)._ Ти полудя, защото виждаш Сара спасена? __Раксин__. Не виждам Сара, Александре, а виждам нещастието на царството! Виждам, че бог в гнева си ни оставя. _(Гърмотевица.)_ __Александър__. Раксине, запретявам ти! __Раксин__. Не, ще говоря! Тежко е на моята стара душа. Черен гледам утрешния ден… Чуваш ли бурята, дето гърми навън?… Иде друга буря, която свирните и шумният пир в тоя дворец не оставят да се чуе… Там има пожар — по-страшни пожари стават в Долня земя. Тук куманки се кълчат, там нашите жени, сестри и дъщери се безчестят и робят; тука смехове, там плачове _;_ тука миризми от цветя и от вино, там задушливият дим от пожарите, вони от труповете. Трябва да ратуваме — ние пируваме… __Александър__. Раксине! __Раксин__. Отслабна твоята ръка, царю! Изнеженост и иезгрижие измекушавиха твоето мъжко тяло; забрави ти народа си, който те повика да го браниш. Не старост, а виното и жените убиха силите на някогашния Александър. Не се въси, а слушай, Александре, откровеното слово на един стар твой служител! Аз не бих заслужавал уважението ти, ако ласкаех твоите слабости, делейки с тебе чашите и безумствата на веселото пиршество. Разгони тия разпуснати хора и поведи юнаците, които с меч и копие искат да вървят срещу неверниците! Отърси от себе си сластолюбивите слабости, пропъди тая еврейка и мисли за България! __Александър__ _(гневно)._ Раксине, излез! _(Раксин излиза бързо.)_ __V болярин__. Той е луд! __Александър__ _(усмихва се)._ Той вижда бури и ужаси, аз виждам слънце. _(Погледва Сара, па дава знак надясно. Музиката гръмка и куманките пак заиграват вихрено. Кръгозорът цял свети от пожар.)_ N Завеса > Действие четвърто >> __Александър__ __Раксин__ __Теодора__ __Сара__ __Красимира__ __Василиса__ __Стана__ __Мара__ __Драган__ __Рад Лупу__ __Двама евреи-джелати__ N Част от градината на Царевец. Моравка. Явори и брястове засенят я отляво. Шубръки отдясно. Едно мраморно кладенче шурти. Две градински пейки отсам до шубръките. В дъното, между тях и дървесата, се вижда част от стената на Царевец, до която се долепя моравката. На стената, която от тая страна е висока около половин метър, се виждат няколко от зъбците й и издълбани стъпъла между тях за бранителите. Една кула с машикули се полузатулва зад дърветата отляво. Зад стената се види, както и във второто действие — Трапезица. N Отдясно влазят Теодора и Красимира и идат бавно насам. >> Явление 1 N __Теодора__ и __Красимира__ __Красимира__ _(като се озърта)._ По-полека, царице, не трябва никой да ни чуе, нито да ни види, че приказваме заедно. __Теодора__ _(тъжно)._ Ох, виждам, че бог ме е напуснал. Хубавият ни план, така чудесно скроен от тебе, не сполучи. _(Сяда на пейката.)_ N Василиса си подава главата зад шубръките я слуша. __Красимира__. Не бог, а проклетата случайност, царице. Мислехме ли ние, че тая нощ Сара ще отсъствува от бащината си къща, когато винаги нощуваше там при Александровото излазяне из Търново? Можеше ли да се съмнява и Рад Лупу, че Сара не е тая, когато пазеха на вратнята войници, и че изважда из тъмнината вместо Сара женената й сестра Ревека, дошла случайно или нарочно да спи там, и която тъй много прилича на сестра си и по снага, и по глас? __Теодора__. Да, само по съмване клетият момък видял заблуждението си и пуснал назад пленницата. Напразно само отидоха жертва бедните двама войници и евреинът. Боже, и аз съм виновна в това! __Красимира__. Хитрият Александър е предчувствувал тоя път опасността за еврейката си и наредил в закрита колесница, заедно с Василиса, да я откарат тайно в горския дворец. _(Сърдито.)_ Да, той ни изигра, но ние не сме победени, царице. Поне аз не се считам победена. __Теодора__. Няма ли да паднат подозренията му върху нас? __Красимира__. Ние сме потулени от тях. Той сега знае от Ревека, че Рад Лупу е грабителят. А Рад Лупу сега е далеко. Шест дена оттогава. __Теодора__. Слава богу, че той поне е спасен. __Красимира__ _(живо)._ Ще се борим пак, царице, ако не за друго, то поне да си отмъстим. __Теодора__. Ах, недей вече!… При това Сара сега още по-добре я пазят. __Красимира__. Не, с Александра ще се борим. _(Озърта се предпазливо.)_ Слушай: Александровото решение да се ожени за Сара е възбудило негодувание между болярите. Те са възмутени много от новината, че Сариния син ще бъде престолонаследник. Царят не може да влезе в брак с тая еврейка, докато не се съгласи великият болярски съвет. А Раксин е надумал великите боляри да не отстъпват. Александър по-лесно ще падне, отколкото да съкруши волята на великите боляри. И аз работя тайно между тях. Само няколко от тях се колебаят още. Но и тях ще привлечем. Александър ще падне… Искам да отмъстя! Искам да отмъстя на Александра, чуваш ли, Теодоро? Аз изпих чашата на огорченията до дъното и сега жадувам да вкуся от сладкия нектар на отмъщението, да видя Александра унизен, прогонен, нещастен скитник или пък да видя главата му, че пада под меча на убиеца!… __Теодора__ _(простира ръката си към лицето й уплашено)._ Мълчи! __Красимира__. Ти трябва да слушаш, царице, ти си свързана с мене чрез умразата и затова и ти си в заговора, без да щеш. Той те не жали, не го жали! Ти сто пъти повече си оскърбена от мене. Той ти уби сърцето и гордостта, той ще ти наложи вместо тая златна корона черната монахинска забрадка и от тоя светлив палат ще те прати в една тъмна килия. Твоите синове той ги прогони във Видин по искането на Сара. Не твоят Иван Асен, а синът на еврейката престол ще наследи… Мрази го, той е твой пъклен враг: бъди мъжествена. Под краката Александрови гроб се копае. И ние ще възтържествуваме, Теодоро! И като бъде смазан Александър, ще бъде смазана и еврейката. О, каква сладост за мене! __Теодора__ _(гледа я поразена)._ Ти си страшна! __Красимира__. Да, аз съм зла, зла, зла! Бъди и ти зла към злия. Аз лицемерех и се показвах доволна от съдбата си. Подир, като ме заряза, аз лицемерно приятелствувах със Сара и й се усмихвах; усмихвам се и на Александра — чуеш ли? — когато в душата ми клокочи пъкълът, само за да бъда в палата, за да ги приспивам. Да си отмъстим! За тая цел аз няма да пожаля нищо, аз ще презра всички премеждия. За да спечеля и другите силни боляри, аз ще ги омагьосвам с усмивките си, ако е нужно, ще ги купя с цалувките си, ще им дам тялото си! __Теодора__ _(смаяна)._ Красимиро! __Красимира__. Но помогни ми и ти, царице. Не се покорявай, не отстъпвай малодушно, не отивай доброволно в мънастира. Нека Александър направи грубо насилие над тебе и със стражари да те изпъди като една слугиня оттука. Народът те обича, болярите те почитат, нека твоите страдания уголемят негодуванието им. Не е доста да бъдеш жертва, стани мъченица за българския престол, който Александър заплашва да опозори с тая нищожна еврейка. __Теодора__. Ох, вече правя това, аз те послушах… Аз днес обявих Александру, че само във вериги може да ме изкара оттука. Нека види народът как правят с царицата му, с щерката на Иванка Басараба. __Красимира__. Благодаря ти, но постоянствувай. N Влазя отдясно Мара. >> Явление 2 N Горните и __Мара__, после __Стана__ __Мара__. Господарке, грозно нещо се е случило. __Теодора__ _(стреснато). Що_ има? __Мара__. Рад Лупу го фанала потерята и го довела в двореца тая нощ. __Теодора__ и __Красимира__ _(уплашени)._ Ах! __Мара__. Предал го някой от другарите му кумани. Царят го изпитал тая заран в кулата. __Теодора__ _(ниско на Красимира)._ Красимиро, загинали сме! __Красимира__ _(ниско на Теодора)._ Рад Лупу няма да изкаже. __Теодора__ _(плачевно)._ Загинал, загинал! И по моя вина! N Влазя Стана >> Явление 3 N Горните и __Стана__ __Стана__. Царице, Рад Лупу бил осъден на смърт! __Теодора__. Велики боже! Какво да сторя! __Красимира__. Изказал ли е нещо? __Стана__. Протокелиот Драган бил на разпита му. Рад признал пред царя и съдиите вината си. Всякак го силили да обади други някого, но той не обадил никого. __Теодора__ _(в ужас)._ Ще умре, ще умре! __Стана__. Царят обещал, че ще му подари живота и свободата, само ако изповяда, че царицата го е пратила да грабне Сара — царят подозирал царицата! Но той казал, че царицата е невинна, че тя нищо не знае. __Красимира__. О, благородно сърце! __Теодора__. И осъден вече! __Стана__. И помисли си, най-страшната смърт: да бъде фърлен от двама евреи-джелати от тая стена в пропастта на Янтра, както наказват големите държавни престъпници. __Красимира__. Ужасно. __Теодора__. Не, не бива да умре! Аз сама ще призная. Той е невинен! _(Тръгва.)_ __Красимира__ _(задържа я)._ Господарко, ти се погубваш! _(На себе си.)_ Трябва по-скоро да видя Сара. _(Излазя отляво.)_ N Влазя Драган отдясно. >> Явление 4 N Горните (без Красимира) и __Драган__ __Теодора__. Протокелиоте, кажи на царя, че моля да ме приеме веднага. __Драган__. Слушам, господарко, но ако е да молиш за Рад Лупу — безполезно е. Той е осъден безвъзвратно. Царят не се повръща от думата си. Бедният момък, колко ми е жал за младостта му! При всичките увещания, заплашвания, Рад Лупу упорствува. „Аз, каже, съм виновен, никой друг не знаеше. Готов съм да умра“. Но най-лошото е, че той говореше опасни думи, за да намали греха си! Той твърди, че е искал да се ожени за Сара! Да се ожени за годеницата на Александра! Нещастникът, да беше казал, че иска да я убие, нямаше така да разсърди царя! Вие знаете как Александър люби Сара, как страшно я ревнува! Но той му не повярва, той не повярва на такава дързост… Тъй или инак — Рад Лупу е загинал. Колко свят се трупа вече по стените и по кулите на Трапезица, за да гледа страшното зрелище. __Теодора__. Виж по-скоро Александра. Измоли да ме приеме. __Драган__. Царят е тука в градината. Почакай, господарко. _(Излазя отдясно.)_ __Теодора__. Да го спася, да го спася! А аз нека пропадна. _(Сяда пак и си затуля лицето с ръце.)_ N Влазят отляво, в дъното, Сара и Красимира. >> Явление 5 N Горните (без Драгана), __Сара__ и __Красимира__ __Сара__ _(наднича над стената, па се извръща)._ Как е дълбоко тука! Каква пропаст! Янтра шуми долу. И по стените на Трапезица колко свят. __Красимира__. Оттука ще фърлят Рад Лупу. _(Подава й едно цвете.)_ __Сара__ _(зима цветето)._ Какво хубаво цвете! _(Мирише го.)_ __Красимира__. Моята царица е по-хубава от най-красните цветя… __Сара__ _(гледа към запад)._ Гледай, Красимиро, как чудесно захожда слънцето сред пурпурно светли облаци. __Красимира__ _(гледа Сара)._ Аз се покланям само на възходящето слънце. __Стана__ _(низко на Теодора)._ Царице, ето Сара. Не бива ли да я помолим да се застъпи пред царя за бедният Рад Лупу? __Теодора__. Не ща, не искам да я видя. Аз ще моля Александра. __Стана__. Позволи на мен… Да опитаме… бедният момък. _(Отива към Сара и я фаща за ръцете умолително.)_ Саро, ще те моля… моли царя да подари живота на Рад Лупу. Моли го, Саро! Той не е виновният… Заклевам те в мъките, които си причинила на царицата, в сълзите, които си я накарала да пролива, и в короната, която ще мине на твоята хубава глава, смили се за нещастния момък и моли царя за него. Ти си сега най-силна и една можеш да говориш на Александровото сърце, ти можеш да го запалиш и смекчиш, той може на цял свят да откаже, тебе ще послуша. Защото те люби! Една думица, Саро, и ти си спасила Рад Лупу. __Сара__ _(студено)._ Стано, аз нямам обичай да се бъркам в работите на царя. _(Като гледа Теодора.)_ Това и не прилича на „слугиня“. _(Отдалечава се.)_ __Теодора__. Жестока еврейко! N Влазят Александър и Драган. >> Явление 6 N Горните, __Александър__ и __Драган__ __Александър__ _(към Теодора сухо)._ Аз ти дойдох на крака. Какво имаш да ми кажеш? __Теодора__ _(пада на колене пред него)._ Помилвай го, Александре! _(Плаче.)_ __Александър__. Аз мислех, че ще ми говориш за себе си. __Теодора__ _(става и скопчва ръцете умилително)._ Подари живота на бедния момък. Аз съм готова сега да изпълня волята ти, аз отивам с радост в мънастирската килия и те освобождавам от мене си. Но Рад Лупу нека остане жив. __Александър__ _(сурово)._ Ти ще идеш в мънастира, защото аз искам това, а Рад Лупу ще иде на смърт, защото законът иска това. __Теодора__. Но той не е виновният, аз съм виновната. __Александър__. Ти? __Теодора__. Всичко той направи по моя заповед, по моя молба. Аз му дадох и парите, за да наеме хората. Погуби мене, но прости него; видиш, той е само покорен изпълнител на моята воля. Той е почти невинен. Обещай ми, обещай ми, Александре! __Александър__ _(навъсен)._ Ти лъжеш! Ти набеждаваш себе си, за да го спасиш от заслуженото наказание. __Теодора__. Не, аз го накарах, аз му подарих за награда моята огърлица. Виж, аз я нямам на врата си от шест дена насам. __Александър__ _(очуден)._ А, вярно? _(Гледа я няколко време.)_ Подир това ти нито една минута не можеш да останеш в палата ми. _(Към Драгана.)_ Протокелиоте, разпореди да се отведе веднага с колесница нейно величество в мънастира Света Богородица. Колесницата да бъде закрита. __Теодора__. Отивам, отивам. Но обещай ми помилването на Рад Лупу. __Александър__ _(мисли малко)._ Добре, когато ми обадят, че си в мънастира, Рад Лупу ще бъде помилван. __Теодора__. Дай ми твоята царска дума. __Александър__. Давам ти я. __Теодора__. Благодаря, великодушни Александре. Прощавай навеки. N Излази отляво, поддържана от Драгана. Мара и Стана я последват плачешком. Александър ходи замислен. Влазя Раксин >> Явление 7 N __Александър__ и __Раксин__ __Раксин__ _(развълнуван)._ Царю, ти изпъди Теодора? __Александър__ _(натъртено)._ Да. __Раксин__. И ти ще погубиш Рад Лупу? __Александър__ _(навъсено)._ Раксине, от три месеца насам ти си непоносим. Твоето прямодушие отива до дързост и твоята твърдоглавост ми става нетърпима. __Раксин__. Александре, аз виждам бъдащето. Страстта към Сара е замъглила разсъдъка ти. Лоши дни готвиш за царството, грозни примери на съблазън даваш на забъркания народ. Когато вярата е разклатена от еретици, ти издигаш една еретичка на трона. Когато турците в Долня земя горят и пленят нашите села, ти сватбуваш. И когато държавата има нужда да бъде силна и съединена, за да посрещне опасностите, ти фърляш в нея семе за раздори и слабост. Пази се: ветрове сееш, бури ще жънеш. __Александър__. Престани да грачиш, зловеща врано! __Раксин__. Не грача, а рева, да ме чуеш… Александре, истина ли ти си дал тържествена клетва на Сара, че ако ти роди син, той ще наследи престола? __Александър__. Да. И това ще стане. __Раксин__. Александре, какво правиш? Ти готвиш за царството крамоли и гибел подир смъртта си. Помисли за проклятията на цял народ във вековете. __Александър__. Раксине, не желая да те слушам. Сара ще бъде царица и синът й мой наследник. Това е моята воля. _(Излазя сърдит отляво.)_ __Раксин__. Не, аз няма да допусна това безумие. Последният ми опит да го вразумя с блага реч излезе ялов. Едничка надежда ми остая волята на великия съвет. Аз ще изпреча тая воля като една скала пред него. Нека разбие в нея челото си. _(Излазя отляво.)_ N Влазят Сара и Василиса отдясно. >> Явление 8 N Сара и Василиса __Сара__ _(като идат насам с Василиса)._ Тук няма никой, казвай… _(Ниско.)_ Та ти я видя, че приказва тайно с Теодора днес? __Василиса__. Видях ги с очите си. Шушукаха се, шушукаха се… и на Красимира тъй й играеха очите… Озърташе се, за да не я види някой, че приказва с царицата. __Сара__ _(гневно)._ Тя ме е лъгала? Вероломната! И какво ще са приказвали? __Василиса__. Навярно зло за тебе. Някоя клопка пак ти правят… Казвам ти: Красимира е имала пръст в Рад Лупувата работа. __Сара__. И какво ще се ползува Красимира, ако аз липсам? __Василиса__. Ако ти липсаш? Тя остая! Тя ще ти вземе мястото. Тя ще омае пак царя със своите дяволски бурени и дяволски очи… Саро, Александър е непостоянен… И Красимира е лукава, колчем види царя, тя му се усмихва предателски и се черви, и се хили. __Сара__ _(безпокойно)._ Тя му се усмихва? __Василиса__. Тъй се хили сладко и го гледа с черните си очи. Бой се от тая изгора! __Сара__ _(навъсено)._ Василисо, ти ме тровиш! __Василиса__. За да ти отворя очите! Тая магьосница ще те подхлъзне под динява кора… Пази се, Саро! __Сара__ _(решително)._ Добре! Аз още сега ще видя Александра. Да се махне, да се махне! N Влазя отляво Драган. >> Явление 9 N Горните и __Драган__ __Драган__. Чухте ли новината? __Сара__. Какво? __Драган__. Ухото на един царски човек подслушало разговора на Красимира с един болярин. И от този разговор излязло, че и Красимира имала пръст в Рад Лупувата работа… Даже повече, тя нагласила тая работа. __Сара__. Ах! __Василиса__ _(на Сара с тържествующ вид)._ Какво ти казваше Василиса? __Драган__. Но човекът чул още по-грозно нещо: Красимира ходела между болярите и ги насъсквала против царя… Сега я търсят под лист. Щом я фанат, ще бъде веднага постригана, та да бъде Теодорина другарка в мънастира. __Сара__ _(безпокоило)_. В Света Богородица Темнишка? __Драган__. Да, де другаде?… Да беше мъж, би изгубил главата си или би вземал пътя, който подир малко ще вземе Рад Лупу към Янтра… Но за жена това е наказанието. А като за Красимира — млада, хубавица и световна жена, то е най-страшно наказание… _(Излазя отляво. Влазя Красимира отдясно.)_ >> Явление 10 N Горните (без Драгана) и __Красимира__ __Красимира__ _(уплашена, спуща се към Сара)._ Саро, спаси ме! _(Фаща я за ръцете умолително)._ Царят ме дири… Аз съм в опасност… Аз постъпих коварно, Саро, аз съм престъпница и пред тебе. Но ти си жена и ще разбереш сърцето ми… и кое ме тикна към тия работи. __Сара__ _(престорено)._ Знам всичко, драга Красимиро, и те прощавам, за мене си. Но Александър няма да ти прости. __Красимира__ _(разплакана)._ Той ще ме покалугери, Саро, ще почерни моята хубост и младост за цял живот. Ох, не ща калугерица! Спаси ме, измоли прошка. _(Пада пред краката й.)_ __Василиса__. Клета Красимиро! Да беше само покалугерянето! Не, царевият гняв е страшен… Той решил да заповяда да те жигосат с нажежено желязо по двете бузи, да ти острижат косата и да те затворят във Видинската крепост до живот. Ох, той никого не жали. __Красимира__. Не ща, не ща! Ужасно… Да ме жигосат? И крепост до гроб! Милост! _(Прегръща Сара.)_ __Сара__. Само едно спасение има: бягство. __Красимира__. Ще бягам! __Сара__. Бягай от Търново, бягай от царството, далеко, дето Александровата ярост да не може да те стигне. __Красимира__. Ще бягам, ще ида в гръцка земя. Там имам роднини… Но ти помогни ми. Спаси ме. __Сара__. Идат някои. Влез пак в шубръките и се скрий. Скоро ще мръкне. Аз ще те изпратя предрешена с верни хора до границата. __Красимира__. Спасителко, благодаря ти! N Бързо излазя. __Василиса__ _(гледа е нямо възхищение Сара)._ __Сара__. Нека бъде по-далеко. Света Богородица Темнишка е много близо до Царевец; тая лукава жена пак би била опасна за мене. Сега остая Раксин, когото не мога да търпя. _(Отдалечават се.)_ N Отдясно влазят Александър и Евстратий >> Явление 11 N __Александър__, __Евстратий__, __Сара__ и __Василиса__ __Александър__ _(на Евстратия)._ Нареди да се пръсне известие из града за Теодориното грозно престъпление. Нека видят каква светица е тя. __Евстратий__. Слушам. Това е много добро, защото всичкият народ я жали като невинна жертва на твоята жестокост. __Александър__. Нека сега види какво чудовище съм търпял под покрива си. __Евстратий__. И Рад Лупу? __Александър__. Аз ще го простя. __Евстратий__. Ти ще простиш Рад Лупу? __Александър__. Обещах това на Теодора тържествено, като цена на самопризнанието й. __Евстратий__. Царю, това е неблагоразумие. Тоя смел и вероломен човек е опасен на свобода. Който веднаж е изневерил царя си, ще изневери и втори път. __Александър__ _(мисли)._ Ти ще го отпратиш във Влашко. Красимира в мънастир. В петък ще се покръсти Сара. В събота ще свикам великия болярски съвет, а в неделя ще бъде сватбата ми. __Евстратий__. Великите боляри са против. __Александър__. Аз ще ги сломя. Потоп да стане — Сара трябва да бъде царица. А патриархът? __Евстратий__. И той бил против. Заплашвал, че ще те отлъчи от църквата, както някога патриарх Иоаким стори с цар Георгя Тертера. __Александър__ _(гневно)._ Нека се опита. Скалата, от която Иоаким полетя към Янтра, още стои на мястото си… А народът? __Евстратий__. Се` роптае. __Александър__. И защо роптае тая глупава сган? __Евстратий__. Главно по причина на еврейския род на Сара. __Александър__. Не е тяхна работа. Аз правя тъй, както мен е угодно. Аз презирам мнението на тая тълпа. Ней трябва вино или бич… __Евстратий__. Имаш право, велики господарю. Твоята царска воля стои над всичко. __Александър__. Да, моята воля! Извън моята воля нищо не съществува. Само един бог стои над нея. __Евстратий__ _(след известна нерешителност)._ Боят се още от крамоли в царството подир твоята смърт. __Александър__. Нека се не грижат. Аз нямам намерение да умирам скоро… При това сина си Асеня приживе ще задоволя. И той ще царува. Ще му дам Видинското царство. Видинското царство е моя бащиния: аз го слях с България, аз мога да го откъсна. Това обадих и на болярите. >> Явление 12 N __Александър__ и __Сара__ __Александър__ _(съглежда Сара и отива към нея)._ Драга Саро, ти си вече избавена от Теодора, ще се избавиш с Красимира, тая сплетница. А Рад Лупу изгонвам за Влашко. __Сара__. Ти си много милостив. __Александър__. Утре ще приемеш светото кръщение. __Сара__. Аз ти казах, че съм готова. __Александър__ _(гледа я изпитателно)._ Готова и със сърцето? __Сара__. И със сърцето, и с душата. Аз обичам вашия Христос. __Александър__. Защо? __Сара__. Защото тебе обичам… Обичам и църквите ви. __Александър__. Искрено? __Сара__. Да, защото в тях се моли моя цар. _(Галено.)_ Ние ще посещаваме мънастирите, нали? Аз ще им раздавам дарове. __Александър__. Това е добро. Евреите те мразят, направи българите да те обикнат. Да обикнат и да почитат новата царица, която ще им даде наследника на престола… __Сара__ _(прегръща го)._ Велики царю! __Александър__. Ще бъдеш преименувана Теодора — „Дар от бога“ — това име много ми се ревне. И в палата царицата е пак Теодора. Заменява се само кокошката с гълъбица… _(Гледа я втренчено.)_ Но ти си тъжна пак? __Сара__ _(печално)._ В тоя светъл палат има един облак още. __Александър__ _(живо)._ Кажи: лучите на моята любов ще го разсеят. Кажи! __Сара__. Господарю: Раксин! __Александър__ _(стреснато)._ Раксин? _(Глади я по главата.)_ Успокой се, драго дете. Раксин е суров и сприхав старец, но той ми е предан. Нека си гърми, нека се въси, остави го. __Сара__. Аз го не ща тука. _(Брише си очите.)_ Ти помниш в горския дворец как ме поруга. _(Брише си пак очите.)_ Тоя човек ме плаши с гневните си погледи… Само той един в тоя палат се осмелява явно да ме презира. __Александър__. Но разбери, драго дете, великият логотет и към мене е груб, но той ми е ценен и умен съветник. Заслужил ми е… Аз го почитам. __Сара__. Той ми е по-страшен от всичките… Аз те обичам, Александре, ако и ти ме обичаш, махни го. _(Брише си сълзите.)_ __Александър__ _(гледа я сериозно)._ Не плачи, и тая жертва ще направя за тебе… Раксин ще отстраня от палата. Отстранявам го дотогава, докогато ти желаеш. __Сара__ _(фърля се на врата му)._ Велики господарю! _(Гледа го умилно в очите.)_ __Александър__. Искам в тия чудни очи занапред да блестят не сълзи, а само зарите на радостта… Видиш ли колко е силна моята любов към тебе? Аз въоръжих против себе си духовенство, боляри, народ и всичко ще сломя, само тебе да възкача на престола. Ти си сега за мене и славата, и царството. Развълнувано море от умрази ме заобикаля, само твоята любов ме крепи и носи над вълните му. Ти си моето щастие, моето слънце. __Сара__. Аз съм вечно твоя робиня, царю. __Александър__. Ти си моят кумир и моята царица. Ти ще осветляваш палата ми, ти ще осветляваш душата ми. Никога девойка като тебе не е отивала толкова високо. Иди си сега, царице моя, защото ще изпитвам пак разбойникът. Иди си, моя царице. _(Цалува я по челото. Иде насам. Сара излазя с Василиса отляво. Отдясно войници въвеждат Рад Лупу вързан, а след тях двама джелати евреи. Те го качват на едно стъпало между зъбците на стената.)_ >> Явлениие 13 N __Александър__, __Евстратий__, __Рад Лупу__, __войниците__ и __джелатите__, после __Драган__ __Александър__. Рад Лупу, твоята безумна упоритост те докара до тая стена. Но жалостта на царицата те спасява. Теодора изповяда онова, което криеше, за да измоли живота ти. __Рад Лупу__. Не, царю, тя е невинна! _(Влазя Драган.)_ __Александър__ _(сърдито)._ Мълчи, аз не те питам за нея. Кажи истината: къде искаше да денеш Сара? Да я удавиш в Дунава? Да я продадеш във Влашко на татарите? __Рад Лупу__. Не. Аз щях да се оженя за нея там. __Драган__ _(ниско)_. Безумни момко, ти се погубваш. __Александър__. Ти? Да се ожениш за моята годеница? Как? Ти не искаше просто да я премахнеш — а да я вземеш за жена? __Рад Лупу__. Заклевам се в честния кръст господен, царю, аз имах честно намерение: да я направя християнка и да се венчея за нея. __Александър__. Защо? __Рад Лупу__ _(след колебание)_. Защото я обичах… __Александър__ _(няколко време мълчаливо го стреля със запалени погледи)._ Как, ти я обичаше? __Рад Лупу__. Да. __Александър__. А тя обичаше ли те? __Рад Лупу__ _(мълчи)._ __Александър__. Кажи, обичаше ли те? __Рад Лупу__ _(мълчи)._ __Александър__. Кажи! __Рад Лупу__. Да. __Александър__ _(на джелатите)._ Фърлете го! _(Джелатите бутат Рад Лупу от стената.)_ > Действие пето >> __Александър__ __Сара __ __Раксин__ __Патриархът__ __Евстратий__ __8 велики боляри __ __Войници__ N Тронната зала в палата. Наляво и дясно врати с червени кадифени завеси. В дъното царския престол в позлата, засенян от червен, със златни везби балдахин. От двете страни на престола девет широки, от червено дърво, столове. N На престола седи Александър с багреница и корона, обут с червени чизми; отдясно му седи патриархът в одежди и трима още велики боляри. Отляво пет други велики боляри в богати разноцветни мантии, препасани с мечове. >> Явление 1 N __Александър__, __патриархът__ __и великите боляри__ __Александър__. Светейши владико! Високородни боляри! Свиках ви днес по един много важен въпрос, за да чуете моето желание и аз да чуя вашето мнение. _(Спира малко.)_ Известно ви е моето горещо желание да вляза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето, вчера влязла в лоното на нашата света православна църква и наречена Теодора. Строг блюстител на старите обичаи на тоя дворец и на законите на царството, аз поисках да зема и вашето одобрение и да чуя чрез вашите уста гласа на мъдростта. Каквото и да бъде вашето мнение, моля да го кажете искрено. Когато чуя на всички ви думата, аз ще имам последната дума. _(Няколко време мълчание.)_ __Патриархът__. Високославни и благочестиви царю Иван Александре! Свидетел си на злините, които сега връхлетяха нашата света църква. Духът на лъжата и заблуждението завладяха душите на православния български народ, демонът на нечестието и на низките човешки похоти е проникнал и в най-простата колиба. Благочестиви царю, дай пример на християнска чистота. Нека тоя палат сияе не само с блясъка на златото си и на драгоценните си камъни, а и с добродетелите си. Въздръж се от изкушението на дявола; не осрамотявай трона си, като качваш на него нечестива еврейка, дъщеря на оня проклет от бога народ, който някога разпна спасителя нашего на кръста. Запази твоята достойна и благородна съпруга Теодора и не потапяй душата й в бездната на горестите и сълзите. Не удобрявам тоя брак. __I велик болярин__ _(става)._ Преизящни, пресветли царю Иван Александре! Понеже твоята висока мъдрост е жедна да чуе нашите мисли и ни дава воля да ги изкажем открито и право, аз, стар служител твой и на царството, ще кажа онова, що бог ми е турил на сърцето. Царю, аз не удобрявам! Не е хубаво да отпъдиш царица Теодора, светлата щерка на Иванка Басараба; не е умно, ни прилично да ти бъде съпруга еврейката госпожа Сара. Тя не е от благородно коляно, нито е от български род, нито от нашата православна вяра. Тя ще донесе не слава на твоята корона, а посрамление. Не удобрявам. _(Сяда.)_ __Александър__ _(строго)._ Не забравяй, че тя е вече християнка и се зове не Сара, а Теодора. __II велик болярин__. Велики господарю, и аз потвърдявам тия високомъдри словеса. Бракът е тайнство голямо и никой не може да го разтръгне, ако няма законни причини. Но ти даваш причина само обичта ти към новопросвещената Теодора, без да има царицата някой грях пред тебе. Не е добре по едно любострастно желание да меняваш съпруги. Царят е огледало и пример за народа. И добро няма от това да излезе. Помисли си, че преди тебе цар Георги Тертер и цар Михаил също сториха, каквото ти искаш сега да сториш, и бог ги наказа зле; Георги се скита немил-недраг по чужбина, а Михаил изгуби войската и главата си при Велбъжд. Бой се от божия гняв и не прави съблазън пред народа. Това е моето душевно слово. __III велик болярин__. Господарю, светлият влашки войвода Иванко Басараба е твой сродник и приятел сега. Не го превръщай на опасен враг на царството ни, не възбуждай гнева му, като напъждаш неправедно дъщеря му. Припомням ти и аз, че такава случка преди седемнадесет години увлече във война чича ти Михаила с крал Стефана Сръбски, в която Михаил намери гибелта си. Когато ни заплашва война с турците от юг, не е умно да я извикваме и от север. Първата Теодора ти донесе в зестра приятелството и силата на един християнски господар, а втората — какво ти носи? Само хубостта си и нищожеството на рода си. __IV велик болярин__. Има нещо още по-опасно по сетнините си в решението на негово величество. Днес нашият любим господар има два сина от царица Теодора и старият от тях, Иван Асен, е наследник на престола по право на първородство. Ако честития наш цар земе за съпруга новопросвещената Теодора и господ му даде син от нея, царството се заплашва от раздори и междуособици подир царевата смърт, защото и Иван Асен, и първия син на новата съпруга, всякой ще мисли, че има право на престола, и ще въстанат един върху друг. Народът ще се поцепи и царството ще отслабне от тия вътрешни раздори. Виждате още отсега каква умраза разяжда сърцата на царевите синове против новата съпруга. Вижте какво става в гръцката държава, която от петдесет години се раздира от семейни борби за цариградския трон. _(Обръща се към Александра.)_ Бог запази царството ни до днес от такава напаст. Самодържавни царю, пощади го и не фърляй семе за бъдащи раздори. __V велик болярин__. Когато разсъждаваме за тия неща, праведно е да се турим на мястото на царя, защото и той е човек: обича и мрази. Понеже той не желае вече за съпруга Теодора, от която му е изстинало сърцето, жестоко е да искаме от него да я държи под покрива си и като я мрази… а най-паче сега, когато Теодора тикна в безумното деяние Рад Лупу и стана причина да се пролее невинна кръв на двама български войници. Много царе, наши и чужди, са се развеждали по такива причини, с пълно право може и Иван Александър. __Александър__ _(клима с доволен вид)_. Умно! __V велик болярин__. Но всички са земали за втора съпруга мома от царски род, защото цар само за такава може да се ожени. Доколкото знам, от нашите съседи само у гърците в Цариград има прекрасни и благородни княгини за задомяване. __Александър__ _(намръщен)._ Гъркиня не ща в Търново. __VI велик болярин__. Има един среден път, чрез който може според мене да се изглади мъчнотията. Царица Теодора може да си остане в палата като законна съпруга на нашия велик господар. А той, понеже не може да се раздели от любимата девойка, да живее с нея като с мила другарка, на която да се отдават княжески почести. Някои от нашите славни царе ни са дали пример за това. __Александър__ _(троснато)._ Аз не искам бъдащето ми чадо да бъде извънбрачно. __VII велик болярин__. В тая работа… _(Мълчи.)_ Според моето разсъждение… _(Спира се пак.)_ Царят има право… но имате право и вие, боляри… _(Мълчи.)_ В главата ми е тъмно… Затова позволете ми да ви кажа: всевишния бог да даде тъй, както е добро… __VIII велик болярин__. Високославни боляри, искате да чуете и моето мнение? Моето мнение… Аз нямам мнение… _(Прекръстя се.)_ __Александър__ _(стои няколко време с наведена глава, после тържествено)._ Виждам, свети патриархо, и вие, високородни боляри, че всички почти едногласно ме осъждате. Аз ще донеса опасности, крамоли, гибел за царството. Чуйте сега и моята откровена дума: аз от обичната ми девойка се не отказвам. Но се отказвам от престола и от царската власт. _(Слазя от трона, сваля короната си и я слага на стола.)_ __Патриархът__. Царю! _(Голяма тревога между болярите.)_ __Александър__. Изберете си друг цар. Аз ща ида във Видин в бащинията си. Отстранете се, размислете и бързо решавайте. Аз чакам отговора ви. __Патриархът__. Боляри, елате! _(Той и великите боляри излазят отдясно, Александър отива при прозореца наляво, стои прав, неподвижен и намръщен)._ >> Явление 2 N Горните и __Евстратий__ __Евстратий__ _(влазя)._ Господарю, какво заповядаш? __Александър__ _(намръщен, ниско)._ Събра ли се народа? __Евстратий__. Да! _(Викове от двора.)_ __Александър__. Кажи да му изнесат бъчви с вино на двора. И нека протогерите разгласят из целия град, че опростих даждието на комина. __Евстратий__. Наредих и едното, и другото. N Нови викове от двора. Да живее царят! __Евстратий__. Добре стана, че отстранихме Раксина в кулата му. __Александър__ _(мрачно)._ Той е там, но духът му беше тука. _(Поглежда към стаята, дето великите боляри се съвещават.)_ За тайните им козни против мене какво?… __Евстратий__. Потвърдяват се. __Александър__. Добро. _(Гледа няколко време из прозореца. Чуват се нови приветствени викове от двора. На Евстратия.)_ Ела! _(Излазя отляво, Евстратий го последва. Вратата отдясно се отваря и влазят патриархът и великите боляри, продължавайки да гълчат твърде възбудено.)_ __Явление 3__ N __Патриархът__ и __великите боляри__ __V велик болярин__. Казвам ви пак, че това ни остава да сторим, нищо друго… Ела зло, че без тебе по-зло. __III велик болярин__ _(сърдито)._ Богомире, това е низко! __II велик болярин__ _(сърдито)._ Богомире, какво беше нашето съгласие? Каква клетва дадохме на Раксина? __I велик болярин__ _(дига застрашително ръка)._ Ти си изменник! __V велик болярин__ _(разпалено)._ Вие безумствувате! Кой мислеше, че Александър ще се откаже от престола? Искахме да го притиснем до стената, той нас притиска сега! Предлагате да изберем неопитния и слабодушния Иван Асеня за цар? Помислете си: от юг турци заплашват да нахълтат през Стара планина и хищният и лукав Кантакузен издебва минутата да ни нападне; от запад силният сръбски крал Душан фърля гладни ястребови погледи насам. Сега е зет и приятел Александров и не ни закача. Но изчезне ли Александър, той ще се спусне в нашата земя, а от юг и гърци, и турци. Ще ли Иван Асен да ни отбрани, да вдъхне доверие във войската и народа? Има ли той ума, опитността, мъжеството, полководческите дарби на баща си? Няма ги. А слаб цар — слабо царство. Еврейка или влахиня била на трона — се едно за държавата; но един слаб повелител вместо един силен — то е истинското нещастие. __VI, VII, VIII__ и __IX велики боляри__. Това е право! __IV велик болярин__. Но Александър с тая женитба готви бъдащи бури за царството, разцеплението му, междуособия опасни! __VII велик болярин__. Господи, научи ни какво да правим? __Патриархът__. Доброславе, господ си яви волята още когато спаси Сара. Да се преклоним пред волята на всевишното провидение и нека молим създателя да се смили над царството. Кой знае дали в своята велика милост сам няма да попречи на Александра да извърши направеното в безумието на страстта обещание, като му прати женски рожби. __I велик болярин__ _(навъсено)_. Владико свети, и ти? __Патриархът__. Ти кажи по-умно! __II велик болярин__. Нас народа ни прати тука не да лъжемъдърствуваме, а да сторим правото и смелото. N Чуват се приветствени викове на народа. __V велик болярин__. Чуйте народа. Той вика! „Да живее цар Иван Александър!“ __IV велик болярин__. Народът е глупав! Ние да слушаме умовете си. __III велик болярин__. Да изпълним дълга си, да останем верни на думата си, що дадохме на Раксина, па макар че и главите ни да паднат… __V велик болярин__. Протосевасте, ти може би казваш истината, без да подозираш. _(Тайнствено.)_ Де е Раксин? В кулата си заточен, стола му е празен, а утре ще го чуем изгонен. Де е царица Теодора? В мънастира. Де е Красимира? В бягство. Де е Рад Лупу? В пропастта! Александър не глуми, знаете го. Той е решил да тури Сара на трона и ще я тури въпреки всичко, като постели пътя й дотам с жертви. _(Внушително.)_ Аз ви отворих другото листо сега. __VIII велик болярин__ _(кръсти се)._ Господи боже, помилуй нас. __I велик болярин__ _(стреснато)._ Как? Ти не вярваш, че той искрено дава оставката си? __V велик болярин__. Не. Кой е докарал тоя пиян народ да вика на двора? Защо? N Чуват се нови викове от двора. __VI велик болярин__ _(ниско)._ Боляри, стори ми се одеве, че видях да влазят въоръжени войници в палата. Водеше ги Евстратий. __VII велик болярин__ _(уплашен)._ Създателю, Христе, ако сме подушени? __III велик болярин__. Чини ми се, че тоя хрът Евстратий е подушил нещо. __IX велик болярин__. Добри хора, ние имаме жени и деца. Помислете за тях. Аз викам: „Да живее Иван Александър!“ __VI велик болярин__. Аз предлагам да приемем, да се съгласим на всичко. __Патриархът__. Божията воля е такваз. _(Към другите боляри.)_ Казвайте и вие, светии дух да ви осени. __II велик болярин__ _(търка си челото в силна душевна борба)._ С глава зид се не пробива. Приемам. __III велик болярин__. В писанието е казано: „Не ритай с гол крак ръжена.“ __Патриархът__ _(на първия велик болярин)._ Тома! Говори и не упорствувай, време не остая. __I велик болярин__ _(стиска си наведена главата няколко време)._ Нека бъде! О, Раксине, ти да беше между нас, може би нямаше тая подлост да стане! __Патриархът__ _(на_ _VIII велик болярин)._ Станимире, кажи и ти мнението си? __VIII велик болярин__. Сега съвсем го нямам. __Останалите боляри__. Приемаме! Патриархът. Съгласни сме. Бог да ни е на помощ. Нека пази България. _(Отляво вратата се отваря полека, влазя Александър намръщен, крачи бавно насам и стреля със сърдити погледи болярите.)_ >> Явление 4 N Горните и __Александър__ __Патриархът__ _(изправя се пред Александра)._ Велики царю Иван Александре! Ние размислихме по съвест и душа и ето какво ти казваме: за греха ти към царица Теодора не пред нас, а пред бога ще отговаряш. Нека закрили той царството. Да живее Иван Александър! __Всички__. Да живее! __Александър__. Светейши владико, славни боляри, благодаря ви. И радвам се за вас, че зехте това решение, и добре ви просвети господ. Защото сам бог ми е дал власт над тая държава! И тя има нужда от моята десница. Горко на мене, ако не изпълня заповедите божии и забравя, че аз съм цар на България. Горко и ней, ако тя беше останала без вожда си, когото провидението й прати! Защото — чувате ли? — само аз мога да водя съдбите на тая държава, която усилих и уголемих. И ако й е речено да загине, нека загине под Иван Александра! __Патриархът__. Да живее царят! __Всички__. Да живее! N Александър прави знак наляво. Влазя Сара с корона и багреница, сияюща от красота, и леко се покланя. >> Явление 5 N Горните и __Сара__, после __Евстратий__ __Александър__ _(сочи Сара на болярите)._ Поздравете годеницата ми и моята бъдаща съпруга. __Всички__: Да живее новата царица! __Сара__ _(приближава патриарха)._ Светейши архипастирю, благослови ме. _(Покланя се и му цалува десницата.)_ __Патриархът__ _(благославя я)._ Благословение господне над тебе, новопросвещена Теодоро! __Александър__. Боляри, поканвам ви утре на бракосъчетанието си и на сватбата. N От двора се чуват приветствените викове на народа. Болярите се покланят и излазят. Влазя Евстратий. __Евстратий__ _(иде при Александра, ниско)._ Какво ще заповяда твое величество? __Александър__. Отправи двадесетте и пет войника назад, няма нужда от тях. __Евстратий__ _(радостно)._ Великият съвет склони ли? __Александър__. Бог просвети ума на моите боляри, инак щях да се видя принуден да им докажа, че Иван Александър не е клисар, а български цар. Но слава богу, че се свърши благополучно и моите първи велможи тая нощ ще спят при жените си, а не в кулите на Царевец. N Нови викове на двора: „Да живее новата царица!“ __Сара__ _(усмихнато се кланя леко на народа)._ Господарю, колко е радостен народа! __Александър__. И трябва. Той никога не е поздравлявал по-хубава царица. __Сара__ _(гали се до него)._ И по-велик цар… __Александър__ _(сочи към Търново)._ Виж тоя престолен град, виж Царевец с палатите му, виж Трапезица с храмовете й, виж тия крепости, тоя народ, това царство — всичко турих под нозете ти. Моята воля те дигна до престола, моята любов те издига до звездите. Аз постигнах всичко, каквото мечтаех, и ти ще постигнеш всичко още, каквото мечтаеш… __Сара__. Велики господарю! _(Цалува му ръката.)_ N Влазя Раксин запъхтян, последван от болярите. >> Явление 6 N Горните, __Раксин__ и __болярите__. __Александър__ _(смаяно)._ Що значи това? Как ти смея да напуснеш кулата си? __Раксин__. Горях от желание да ти честитя годеницата. _(Към великите боляри.)_ Малодушни! Вие се уплашихте? Вие се съгласихте на тоя проклет брак? __V велик болярин__. Тия са безумни слова, Раксине! N Александър гледа втренчен Раксина. __Раксин__. Защото аз не бях тук, вие отстъпихте? Не! Аз съм против тоя брак! __VI велик болярин__. Ти си един. __Раксин__. Не един: през моите уста целия народ говори. N Викове отвън. Да живее царят! Да живее новата царица! __Александър__. Чуй какво казва народът! __Раксин__. Там вика не народа, а твоите бъчви! _(В изстъпление.)_ Да бъде проклет денят, когато моите уста извикаха: „Да изберем за цар Иван Александра!“ __II велик болярин__. Това е явно бунтовничество, велики логотете! __Александър__ _(гневно)._ От тая минута Раксин престая да бъде такъв. Аз му отнемам доверието си. __Раксин__. Ти можеш да ми отнемеш и главата, но и главата ми, като се търкаля по земята, ще вика: Александре, ти си безумен! __Александър__ _(отива към него, страшно)._ Ти не познаваш, силата на моя гняв? __Раксин__. Не се боя от гнева ти… Няма какво да жаля на тоя свят! О, как скърбя, че Рад Лупу не сполучи. __Александър__ _(възмутен)._ Как, ти удобряваш престъплението му? __Раксин__. Повече — аз го накарах да се опита да махне Сара. Не Теодора, не Красимира, а аз! __Александър__. Ти? __Раксин__. Да, аз — за да избавя тебе от позор и България от нещастие. Ето животът ми. __Александър__ _(страшно)._ Знаеш ли оная пропаст под скалата? Там ще те прати съдът. _(На Евстратия.)_ Водете го в тъмницата. N Евстратий дава знак наляво, влазят пет души войници и фащат Раксина. __Раксин__. Безумни! Знаете ли кого теглите? Вие посягате на човека, който петдесет години е служил вярно на България! Аз съм Раксин! Махнете се. __Александър__ _(на войниците)._ Изведете го! Днес го очаква съд и пропаст. __Раксин__ (_преди да се изгуби отдясно с войниците_). Александре, аз си отивам. Но знай, че пропастта, в която ще ида аз, не е тъй дълбока, както пропастта, в която тласкаш България! N Отвън се чуват викове: „Да живее царицата!“ Сара се покланя засмяна на народа. N Завеса КРАЙ I> Източник: [[http://slovo.bg|Словото]] Набиране: Надежда Владимирова __Публикация:__ Иван Вазов, Събрани съчинения в 20 тома, Том 17, ДРАМИ, Български писател, 1957 г. Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/3766] I$