[Kodirane UTF-8] Ганчо Ценов Народността на старите македонци Сказка, държана на 4 ноемврий 1938 г. в София Ганчо Ценов (1875–1952 г.) е роден в с. Бойница, Кулско и е получил научната си титла доктор по история в Берлинския университет, където след време е станал професор. Той пише: Понеже македонците, етолците и акарнанците са от пелазгски произход, Тит Ливий пише, че те са хортували едни и същи език; (Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29) Ето защо гърците не са разбирали македонския език; не са го разбирали, защото той не е бил гръцки. Името пелазги е употребявано в най-старо време; в историческо време това име се замества от името _траки_ или _мизи_. Йоан Малала пише, че в Троянската война Ахил е имал своя собствена войска, състояща се от тъй наричаните тогава _мирмидони,_ които сега (6 в.) се наричат българи. _Александър Велики е произлязъл от оня народ, който се казва днес български народ._ Мизите, или тракоилирийците, са се делили в най-старо време на два главни дяла: _скити_ и _кимерии_. И едните и другите се наричат днес българи. Понеже и хуните се нарекоха отпосле българи, можем да кажем, че днешните българи са потомци на старите мизи, мирмидони, кимерии, масагети или гети, скити. Тук, обаче, ние нямаме работа с отделни раси, а с отделения на една и съща раса, която ще наречем мизийска или тракийска раса. Затова ще кажем накъсо, че днешните българи са потомци на старите мизи или че старите мизи са българи. Апостол Павел дойде заради македонците в Европа. Ако тие македонци живеят в лицето на днешните македонци, които се казват българи, кой покръсти тогава българите? Архиепископията Първа Юстиниана, или Охридската архиепископия, е първата стъпка от еманципацията на българската раса. Така Ценов опровергава привържениците на теорията за чуждия произход на българите (слависти, туранисти и tutti quanti), които наливат вода в мелницата на агресивните ни съседи и с това се явява най-прозорливият специалист по древна българска история! Предговор Едно общество от любители на българската история ме покани да държа сказка върху народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българин и столичен печатар, господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тая книжка, за което казаното общество и аз му благодарим най-сърдечно. Питането за народността на старите македонци не се изчерпва с тая книжка. В нея, обаче, е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали към оня народ, който ние наричаме сега български народ. София, декемврий 1938 г. Д-р Ганчо Ценов Народността на старите македонци Балканският полуостров се населяваше преди римското завоевание от елини (гърци), траки и илирийци. Траки са се наричали племената, които живееха в Тракия, илирийци — ония, които живeexa в Илирия, а елини — ония, които живееха в Елада. Обаче, с време дохождат римляните, покоряват тия народи и завземат целия Балкански полуостров. Не само това, римляните завзеха и цялата държава на Александър Велики, т.е. Мала Азия и Египет. Понеже голямата Римска държава не можеше да се управлява от един център, тя се раздели най-напред на четири, а сетне на две държави с столици в Рим и Цариград. Цариград бе основан на тракийско или мизийско селище от Константин Велики, който не беше грък, с помощта на гетите или мизите, които тъй също не 6яxa гърци. Пред вид на това Цариград трябваше да стане средище на тракийска култура. Това не стана, защото тракийците, които бяxa ръководителнте на държавата, нямаха свой писмен език и своя литература и бяха принудени да си служат с гръцкия език, било при съставянето на разни държавни актове, било при сношаването с някои чужди народи. Тъй управляващата аристокрация се погърчваше и с време Източната римска империя, която се нарече и Византийска империя взе гръцки облик. Понеже не само всички държавни актове, но и всички книги се пишеха на гръцки език, чужденците си помислиха, че цялата Византийска империя се обитава от гърци. Старите тракоилирийци се счетоха, прочее, мълчешката за гърци. Обаче, върху тая теза се изказаха напоследък съмнения. Гърцизмът на старите македонци започна да се оспорва. Той се оспори и в България от проф. Гаврил Кацаров, но и Кацаров, както и другите, само изтъкна някои данни, от които се видя, че старите македонци не ще да са били гърци. Да са били българи или поне славяни — това Кацаров по никой начин не допускаше и не допуска, защото е против тезата, че старите тракоилирийци са били българи, които са принадлежали към славянската раса. Какви са били тогава старите македонци? Понеже днешните гърци са потомци на старите гърци, днешните албанци — на старите албанци, днешните власи — на старите власи, би трябвало да се каже, че и днешните македонци са потомци на старите македонци. Защо да правим тук разлика? Възразява се, обаче, че днешните македонци оротуват славянски, _а славяните били късни пришелци в Македония_, тъй че не е възможно днешните македонци да са потомци на старите македонци. Работата е сега да се види, имало ли е славянско дохаждане, защото днешните македонци не се наричат славяни и не казват, че техният език е славянски. Освен това историята не знае досега нищо за някаква славянска държава на Балканския полуостров. Тук е имало и има само държави на българи и сърби, а не и на славяни. Ония, които казват, че е имало славянско нахлуване, разправят за това нахлуване следното: Славяните до 5 в. живели на север от Карпатите, в Галиция. Към края на 5 и началото на 6 в., те минали Карпатите и заели Дакия, днешно Влашко, след това минали Дунава и заели Тракия и Илирия. А когато се пита, где са старите жители на Дакия, Тракия и Илирия, отговаря се, че те били унищожени от славяните. Това предположение се опровергава от фактите. Защо славяните, като са унищожили толкова тракоилирийци, не са основали своя държава? Щом славяните били унищожили толкова свят, каквото никой друг народ на света не е правил досега, трябваше да създадат една голяма славянска империя. Такова нещо няма. Наместо това, ние намираме славяните покорни роби на гръцката Византийска империя! Победителите били станали роби на победените! Отгде се взеха гърците, които управляваха сега Балканския полуостров, ако славяните да бяxa унищожили тук всички гърци и тракоилирийци? Пред вид на тие факти, има ли някакъв смисъл теорията, че славяните били унищожили тракоилирийците? След това се разправя, че тия храбри и жестоки славяни, които тъкмо-що бяxa изтребили всички тракоилирийци, щом видяли една гола, боса и дива турско-българска ордица, безропотно навели глава и пожелали да бъдат управлявани от нея. Може ли човек да приеме тие парадокси? Ние не можем да ги приемем, защото са противни на фактнте. Славяните били заели най-напред днешна Румъния, обаче, ние виждаме, че румъните не са унищожени, защото и днес си живеят там, гдето са живяли преди мнимото нахлуване на славяните. Напротив, румъните са днес много по-многобройни отколкото би трябвало да бъдат, защото са унищожили много славяни, като са ги порумънчили. Същото е и с гърците. Не славяни унищожиха гърци, а гърците — славяни, като ги погърчиха. Ние намираме славянски гео-хидрографически имена в Влашко и в Гърция, а не намираме влашки и гръцки в България. От това се вижда, кой кого е унищожил или унищожавал. Как тъй славяните унищожили тракоилирийците, най-храбрия народ на старата история, а гръцките селища по брега на Черно, Егейско и Мраморно морета не могли да унищожат? Те унищожили илирийците до Адриатическо море, а албанците не могли да уннщожат? Хипотезата, прочее, че славяните били унищожили старите жители на Балканския полуостров, не може да се оправдае. Тая хипотеза се постави в едно време, когато авторите й не разполагаха с достатъчно сведения и знания по тия питания. Понеже тук става дума, че днешните македонци били славяни, нека обърнем внимание на следния неопровержим факт: името славяни е споменато най-напред от живелите в 6 век хронисти _Прокопий_ и _Йордан_. И двамата считат славяните за _скитски_ народ, който от правреме живял в Дакня, на север от Дунава, или в днешна Румъния. Йордан пише, че от долното течение на р. Драва до р. Днестър живеят _склавените_, а от Днестър до Днепър — _антите_, пак славянско или скитско племе. Същото се разбира и от Прокопия. Южно от тия склавени и анти, по брега на Черно море, живеели според Йордан _българите_ (Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt. — Getica V, 37). И, за да поясни по-добре, где са живяли българите, Йордан казал на Равенския козмограф, че в _Долна Мизия, Тракия или Македония_ само българи живеят. (Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam interiorem modo Bulgari habitant ut testatur mihi multotiens dictus Iordanis cosmographus. — Ravennat. Cosmogr. IV, 6). Значи, когато склавените и антите са обитавали днешно Маджарско и Влашко, българите са обитавали _Мизия, Тракия и Македония_. Македония, значи е била населена от българи, още когато славяните са живеели на север от Дунава или преди да минат Дунава. Етο защо македонците се казват българи, а не славяни. Същото е казал и Прокопий. Той нарича Йордановите българи хуни и пише, че утигурите са живеели на юг от антите, т.е. на юг от Дунава. Тъй че, ако е имало някакво славянско нахлуване в Мизия, Тракия и Македония, славяните са били дошли при българи, защото _българите населяваха тия земи преди славяните_. А понеже и днешните жители на Тракия и Македония се казват _българи_, излиза, че славяните не са унищожили завареното в Тракия и Илирия население. Наричат ли се днес македонците българи, те са старото население на Македония. Тъй че, както днешните елини, власи и албанци са потомци на старите елини, власи и албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци, и то толкова повече, защото няма никакви доказателства, че днешните македонци са късни пришелци в Македония. Разлика тук не може да се прави, а се прави. Защо? — Защото ония, които поставиха тезата, че старите македонци са гърци, си мислеха, че днешните българи са късни пришълци на Балканския полуостров. Tе даже не 6яxa чели, при поставяне на тая теза, Прокопия и Йордана, най-важните хронисти в случая, затова разправят измислицата, че, когато славяните живяли покрай Дунава, тогава българите били живяли по Уралските и Хималайските планини! Тая заблуда е тровила и трови не само българския народ, но и Славянството, па и Европа. Ние казахме дотук няколко думи, като тръгнахме от север към юг, а сега нека разгледаме това питане, като тръгнем от юг към север. _Старите македонци не са били гърци, защото старите гърци не са ги считали за такива._ А това е най-важното. За народността на македонците е станало дума още в 5 в. пр. Хр. Херодот пише, че македонският княз Александър I се считал за елин. Добре, но гърците не са го считали за такъв, и, когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, те му отказали, защото тия игри били _само_ за елини, а не и варвари, какъвто бил Александър. Това го накарало да докаже, че е елин, и доказал, че е елин, защото е от аргийски произход. Но и с това той не доказа, че е принадлежал на елинската раса, защото аргийците не са били елини, а само спечелени за елинската култура. Още Изократ (Paneg. 50), който е живял в 5 в. пр. Хр., пише, че с името елини не се е означавал родът или родовият произход, а _духът, убеждението и възпитанието_. Поради това като елини са били означени и люде, които расово не са спадали към елините, но са държали за тях или, просто изразено, били са _гъркомани_. Тук, обаче, става дума за расов произход. Старите гърци са считали Александъра за негрък от расово гледище, но, като видяли, че той изразява гръцки убеждения, приели го в игрите. Въпреки това допускане на Александър I в Олимпийските игри, старите гърци са продължавали да считат македонците и техните князе за _варвари_. Демостен, за пр., е считал македонците за варвари, или за негърци. Но, понеже някои възразяват, че той правел това по политически съображения, нека обърнем внимание на самите негови изрази. В своята Олинтска реч (III, 16) той се провиква: „Не е ли Филип неприятел…, не е ли варварин!?“ Демостен не би питал тъй своите слушатели, ако не е очаквал положителен отговор, че Филип е варварин. По-нататък в същата реч Демостен казва, че по време на Аристида, Никия и Перикла македонските царе са се повинували на елините, както подобава на варвари спрямо елини (Olyth III, 24). След това Демостен представлява Филипа не само като неприятел на Атина, но и като неприятел на елинизма. Като укорява обичая на своите съотечественици нищо да не правят, а само да питат за новини, той веднъж казва: „Има ли нещо по-ново от това, гдето един _македонец_ поразява атиняните и се разпорежда с онова, което принадлежи на _елините?“_ (Ф. I. IV. 10) А в друга една реч той казва, че Филип нарушавал мира с атиняните и заговарял против _всички елини_ (Ф. II. 1) А в третата си реч против Филип той казва: „Филип върши неправда не само на нас атиняните, но и на всички други _елини“_ (Ф. III. 1). От казаното се вижда, че македонците не са считани за елинско племе. Най-добре е изтъкнал това Демостен с следните думи: „И това знаете вие, атиняни, че всичко онова, което елините са претърпели от лакедемонците или от нас (атиняните), това, прочее, им стана от истински синове на Елада… Такъв не е случаят с Филипа. Филип, който не само, че _не е грък и няма нищо общо с гърците_, но не е поне един варварин из една почетна земя, а е недостоен македонец, отгдето някога нито годен роб (слуга) можеше човек да си купи“ (Ф. III. 7). От всичко това се вижда, че македонците не са били членове на елинската раса. Но и самите македонци не са се считали за членове на тая раса. Плутарх ни разправя, че Александър Велики в време на похода си в Азия, за да покаже своята вежливост към атиняните, изпратил им плячка от Азия с следния надпис: „Александър, Филиповият син, и елините“ (Плут., Алекс, 10, 6). Той прави, прочее, разлика между себе си и елините. Ясно е, че Александър е считал елините за друг народ. Това се вижда и от факта, че той се е сношавал с варварите, посредством Хефеста, а с елините посредством Кратера. Считал е значи, елините за друг народ. След това Плутарх пише, че във време на каранията си с Клита Александър извикал телохранителите си по _македонски_ (Алекс. 51). А като описва срещата на Евмен с македонските войници, Плутарх (Евмен 14) пише, че войниците го били поздравлявали на _македонски_ език. Македонският език не е бил, значи, гръцки език. Курциус пък ни разправя следната сцена от съденето на Филота, един от приближените на Александра: Царят (Александър) отправи погледите си към Филота и каза: Македонците са решили да те съдят. Питам те, ще искаш ли да говориш с тях на роден език? Филот отговори: „Освен македонците тук има твърде много свидетели, които, чини ми се, по-лесно ще разберат моите думи, ако си послужа с същия език, на който ти тъкмо говори, което ти, мисля, направи поради това, за да може твоята реч да се разбере от повече люде.“ След това Царят каза: „Виждате ли, Филота мрази даже бащиния си език, защото той сам отказва да се изразява на него. Но той може да говори, както ще, вие, обаче, ще да знаете, че той се е отдалечил, както от нашите обичаи, тъй и от нашия език“ (Курциус Руфус 6, 36). От приведеното ясно се вижда, че македонците не са се считали за гърци. Тяхната интелигенция е знаела и гръцки, защото гръцкият език е бил най-разпространеният език тогава, за да се сношава с външния свят; гърцка, обаче, тя не е била. Понеже нито гърците са считали македонците за гърци, нито македонците сами са се считали за гърци, какви са били тогава македонците? Както днес има гърци там, гдето в старо време е имало пак гърци, и, както днешните гърци се смятат за потомци на старите гърци, тъй би трябвало да кажем, че и днешните български македонци са потомци на старите македонци, или че _старите македонци са били българи_. Добре, но в душата на модерните учени е втълпено толкова много убеждението, че българите, били те славяни или турци, са късни пришелци на Балканския полуостров, щото те по никой начин не могат да си представят, че старите македонци може да бъдат българи. Че старите гърци са считали македонците за варвари, това не трябвало да се взима под внимание, защото старите гърци правели това по политически съображения; че македонският език не е бил гръцки език, и това нищо не доказвало; той е бил некакъв си гръцки диалект, който атиняните не разбирали. Значи, и тия доказателства не стигат да се приеме, че старите македонци не са били гърци. Ще посочим други, от които нема вече да отстъпваме. _Старите македонци не са били гърци, защото са населявали земя, която не е била населявана от гърци._ Гърция е населявана, преди дохождането на гърците, с _пелазги_, един варварски, т.е. негръцки народ. Върху езика на пелазгите Херодот пише: „Какъв език са оротували пелазгите, не мога да кажа сигурно… Ако, обаче, се съди по останалите живи пелазги…, трябва да кажем, че те са оротували един _варварски_ език. Щом това е тъй, жителите на Атика, която е _пелазгска_ земя, с преминаването им към елините, са възприели друг (елински) език“ (Херодот I, 57–58). Това е казано 450 години преди Р. Хр. Гърците, значи били дошли едно време на полуострова при _пелазги_, които те ту изпъдили, ту погърчили. А Страбон пише за пелазгите: „Що се отнася до пелазгите, всичко свидетелствува, че те са един стар народ, който е бил разпространен в цяла Елада, особено между _етолците_ в Тесалия“. Също и Омир означава тесалийските жители в областта _Лариса_, на юг от р. Пенеос, като _пелазги_ (JI. II. 840 и пр). Трог Помпей (Justin VII, 1, 3) пък пише, че _македонците са от пелазгски произход_. Ето защо македонците не са считани за гърци. Те не са считани за гърци, защото са от пелазгски произход. По-нататък Страбон пише, че Тесалия между устието на р. Пенеос, Термопилите и планината Пинд се е казвала Пелазгски Аргос, защото „пелазги били населявали тази земя“ (Стр. 221, 4). От тие пелазги — аргийци — е произлязъл македонският цар Александър първи, затова гърците са го считали за негрък, или варварин. На друго място (V, 2, 4) Страбон пише, че и епиротските племена били, според много автори, от пелазгски произход. _Поливий_ потвърждава Страбона и пише, че повечето _етолци_ не са гърци (αύτών γαρ Αιτωλών ούκ έισιν Έλληνες οί πλοίους XVIII, 5, 8). Понеже македонците, етолците и акарнанците са от пелазгски произход, Тит Ливий пише, че те са оротували един и същи език (Aetolos, Acarnanas, Macedonas eiusdem linguae homines XXX, 29). Като пелазгски народ, македонцнте са оротували същия език, както и пелазгските етолци и акарнанци. Ето защо гърците не са разбирали македонския език; не са го разбирали, защото той не е бил гръцки. Името пелазги е употребявано в най-старо време; в историческо време това име се замества от името _траки_ или _мизи_. В най-старо време като _Мизия_ е означавана една малка област на азиатския бряг на Дарданелнте и Егейско море, обаче, още Хомер (1000 г. пр. Хр) нарича тракийците мизи. Херодот (VII, 20) пише, че мизите и тевкрите минали _преди_ Троянската война през Босфора от Азия в Европа, покорили траките и се разпростряли чак до _Йоническо море_ и р. _Пенеос_. Тукидид пък, който е малко по-млад от Херодота, пише (II, 97), че одриският княз _Ситалк_ бил много богат, защото събирал данъци от земята между Черно море и Йоническия залив. Между Черно море и Йоническия залив е живял, прочее, един народ, който в старо време се наричаше _пелазги_, а сега _мизи_ или _траки_. Понеже в тая област спадат и Македония, Тесалия, Етолия и Акарнания, чиито жители се считаха досега за пелазги, тие жители сега се нарекоха _мизи_ или _траки_. Македонците, тесалийците, етолците и акарнанците са спадали, прочее, към тракийската раса. Страбон, като описва _Пиерия_, която е лежала южно от Македония и юго-източно от долното течение на р. Бистрица, пише: Пнерия, Олинт, Пимпла и Либерта са _стари тракийски_ местности и планини, които принадлежат сега на македонците (р. 471, 17). По-натам Страбон пише, че селищата на тия тракийски _пиерци_ се простирали чак до р. _Пенеос_. Тъй че и според Страбона тракийците са се простирали до р. Пенеос. А понеже македонците живееха не само на север от р. Пенеос, но и на север от р. Бистрица, те са спадали към _тракийската_ раса. Тоя факт многократно е изтъкван и от средновековните писатели, които често пишат: _„Тракия или Македония“_. Разликата между гърци и македонци е изтъкната и в деянията на апостолите, в които се казва, че, когато апостол Павел, заедно с ученика си Тимотея, се намирали в Троя, на азиатския бряг на Дарданелите, той имал видение: един _македонец_ стоял пред него и го помолил да дойде в Македония. Той дошъл в Филипи (който, ако и географски да е тракийски град, тогава се е считал за македонски град), а след това заминал за Атина или за Гърция. Апостолите, прочее, са правели разлика между македонци и гърци. А за отношенията между тракийци и мизи Страбон пише: „Теснината между Халкедон и Византия, която сега се казва _Тракийски босфор_, едно време се е казвала _Мизийски босфор_. Това може да се вземе като свидетелство, че мизите са _тракийци“_ (р. 566. 8). А на друго място (р. 6, 10) Страбон пише: „Хомер е знаял и Истера (Дунава), защото той споменава и _мизите_, които живеят покрай Дунава. Той е знаел още, че Тракия се е простирала до р. Пенеос.“ Жителите между Черно море, р. Пенеос и Йоническо море са се считали, значи, още, в Хомерово време за _траки_ или _мизи_, а не за елини. Днешният Босфор се е намирал, прочее, на мизийска или тракийска, а не на гръцка земя. Страбон каза, че още Хомер е знаял, че мизите или траките са населявали земята между Дунав и р. Пенеос. Сега нека притурим, че тие мизи или траки са били главните противници на гърците в Троянската война. Йордан пише, че Телеф, сестриният син на троянския цар _Приама_, който е бил _мизийски_ княз и чиято държава се е простирала от устието на Дунава до Истрия, е паднал убит в тая война, която е станала най-вероятно в Тесалия. В тая война като Менелаеви или гръцки съюзници се споменават хора от Корфу, от Крит, от Елиза, от Етолия, от Родос, мирмидонците и пр. А като Приамови или троянски съюзници се споменават: _пелазгите_, които са живяли в Тесалия, около Лариса, _траките_, които са живяли около Хелеспонта или Дарданелите, _хелизоните_ и _амазоните_, които са живяли в Тракия. След това: _дарданците, фригийците_ (бързаците), _мизите, енетите_ и др. (J I, II, 840 и пр. и III, 189). Всички тия племена не са били според Омир елини, защото той пее: „Много са защитниците на големия град на Приама“ „Друг език на други дошли от разни места хора“ (JI, II, 803 и н.). Троянските народи са оротували друг език, не са били, значи, гърци. По време на Троянската война е станало, прочее, сблъскване между две разни раси, между елини и мизи или българи. Ако и областта Лариса, която се намира на юг от р. Пенеос, е отбелязана като населена с _пелазги_ и елински неприятели по време на Троянската война, тогава не остава никакво съмнение, че не само Македония, но и _цяла_ Тесалия по онова време _не е била елинска_. От казаното дотук се вижда, че, като започнем от западната част на Коринтския провлак на север чак до Черно море, жителите на тие местности са спадали към тракийската раса и, следователно, не са били гърци. Какви са били? Где са те сега? От изложеното дотука се вижда, че те са били мизи, а мизите се нарекоха още в четвъртия век _българи_. Римляните покориха на Балканския полуостров _мизи_, които се бяxa разделили на разни племена. Когато се пита, где са тие _мизи_ сега, отговаря се, че те били унищожени от славяните, които в шестия век били заели Балканския полуостров. Тоя отговор няма сега никаква стойност, защото славяните били заели земята на мизите в _шестия_ век, а _мизите_ са наречени _българи_ още в _четвъртия_ век, или _преди славяните да дойдат при тях_. Славяните, значи, са дошли на юг от Дунава, когато мизите са се казвали българи. Те, прочее, са били дошли при българи, ако изобщо можем да кажем, че са дохождали. Поради това в една писана в 354 г. хроника, в която се изброяват живеещите в Тракия племена, се казва, че българите били произлезли от тракиеца Циеци (Zieze ех quo Vulgares). В главата, съставена от самия Константин Велики или по негова поръка, за _„Готските игри“_, гдето се излагат коледните приеми и празненства на византийския двор, се споменават и развлеченията след пиршеството — музика, песни, театрални представления и латински славословия. На шестия ден на празника се устройва закуска, на която се показват сините, зелените, _българите_ и разни чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки; всички се явяват в национално облекло, народни горни дрехи _ковади_ (гл. Руск. древн.; гр. Толстой и Кондаков, в. IV, стр. 139) Интересен е горният цитат за манталитета на съвременните учени. Кондаков съобщава, че българите са канени на закуска от Константин Велики (306–337 г. сл. Р. Хр.) като местни хора, а не като чужденци, защото казва и _разни чужденци_, които наименува, а същевременно твърди упорито, че българите били монголци, които едва в края на 7 в. били дошли на Балканския полуостров! _Св. Йероним_, който също е живял в четвърти век, пише в своята карта: „Mesia hec et Vulgaria“, Мизия т.е. България. Надписът е поставен върху Македония. Ако св. Йероним да бешe споменал само българи в Мизия, могло би било да се помисли, че българи били дошли отнякъде си в _Мизия_, но, понеже той нарича самата Мизия България, излиза, че за него България и Мизия е едно и също. А тицинският епископ _Енодий_, живял през втората половина на петия век и началото на шестия век, пише, че в 504 г. Гърция започнала война с своите _българи_, защото искала да ги подведе под опекунство. Българите, значи, са живяли тогава в Византийската империя. Хомер нарича мизите _коньодоячи_, които се хранили с конско мляко. А Енодий, като описва извънредната храброст на българите, пише, че, що се отнася до храненето, за тях е било достатъчно _пиенето на конско мляко_. С това Енодий идентизира българите с _мизите_, защото мизите бяха поданици на Източната римска империя и се хранеха с конско мляко. Същото се потвърждава и от _Комеса Марцелина_, който пише, че Йоан Юстиниановият военачалник, претърпял в Италия в 548 г. поражение в едно нощно нападение от готския княз _Тотила_ поради издайничеството на _своите българи_. Йоан, значи, е бил българин и е воювал начело на българи, които са били поданици на римската империя. Йордан пък, който е живял в шестия век, казва, че в Долна Мизия, в Тракия или Македония _само българи_ живеят. (Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant. — Rav. Cosmographus, (IV, 6). Долномизийците, тракийците и македонците, които от по-старите писатели се считаха за мизи, се считат от Йордана за българи. Това се разбира и от Комеса Марцелина, който пише, че патрицият _Цита_ бил разбит в 535 г. на р. Янтра в Мизия от _българи_, та едва избягал през Шипченския проход към Цариград. И _Теофилакт Симоката_ нарича българите _мизи_. Той пише, че абарите в войната си против Византия се били сдружили с _скити_ и _мизи_, когато други автори пишат, че се били сдружили с хуни и българи. Наместо _българи_, Симоката казва _мизи_. Също тъй схваща българите и Зонара. Като описва сражението на подигналия се в 515 г. _Виталиан_ начело на хуни и българи против императора Анастасия, той пише, че, за да защити Цариград, Анастасий съградил против нахлуването на _мизите_ или _българите_ и скитите (хуните) една дълга стена от Черно море до Силиврия на Мраморното море. Мизите, прочее, се наричат българи, а хуните — скити. А владиката на Никиу _Йоан_ (7 в.), като описва сраженията на същия Виталиан, който е роден в Залдаба, днес Шумен в Мизия, с военачалника на императора Анастасия, което сражение станало около Варна, в Малка Скития, пише, че Виталиан, който се оттегли към Шуменско в Мизия, се бил оттеглил в _провинцията България_. Йоан от Никиу, не само че нарича Мизия България, но казва още, че _България е била римска провинция_. Това се потвърждава и от Константина Багрянородни, който пише, че до императора Хераклия (610–642) _България се е намирала под римска власт_. Била, значи, до Хераклия и до Кровата, който я освободи, римска провинция. Римляните са покорили тук мизи, които в последствие те нарекоха _vulgares_ (мнозинството, простия народ), или _българи_. В малкото житие на св. Климента Охридски пък се казва, че св. Климент произлизал от европейските _мизи_ (защото е имало и малоазиатски мизи), които поради множеството си се наричат _българи_. От всички тия данни се вижда, че мизите не са изчезвали, а са наречени _българи_ или пък обратно, че днешните българи не са нищо друго освен друго наименование на старите мизи. Понеже мизите се простираха чак до Йоническия залив, в която област живееха и старите македонци, тогава се разбира, защо и македонците, подобно на тракийците, се казват _българи_. Те се казват българи, защото са мизи. И понеже са мизийски потомци, те са потомци на старите македонци, понеже и те бяxa мизи. Македонците най-напред бидоха наречени _пелазги_, сетне _мизи_ и най-сетне _българи_. Българи се нарекоха и _мирмидоните_. _Малала Йоан_ пише, че в Троянската война _Ахил_ е имал своя собствена войска, състояща се от тъй наричаните тогава _мирмидони_, които сега (6 в.) се наричат българи. (εχων ιδιον στρατιον των λεγομένων Μυρμιδόνων τύτενυνί δέ λεγομένων Βουλγάρων).* [* _loannis Malalae_ Chronographia/Ex rec. L. Dindorffii. Bonnae, 1831, p. 97 (20–21) За Моравчик това място е интерполация (Moravcsik Gy., Byzantinoturcica. Berlin, 1958, Bd. II, S. 207; 231), но кой вездесъщ българин е направил този фалшификат тъкмо в гръцкия текст, не пояснява. — Ed.] Мизите, или тракоилирийците, са се делили в най-старо време на два главни дяла: _скити_ и _кимерии_. И едните и другите се наричат днес българи. Като скити в най-старо време са означавани предимно крайдунавските жители и жителите на север от Дунава, а като кимерии — тракийците до Босфора, затова Босфорът се казва и Кимерийски Босфор. Обаче, още преди Христа настана едно разбъркване на тия понятия, защото още Херодот означаваше като скити и тракийците до Черно, Мраморно и Егейско морета и обратно като кимерии или кимбери, кимбри са означавани и съседните на германците горнопанонци. Hякои модерни учени считат кимберите дотолкова за стар европейски народ, че даже ги обявиха за германско племе. Тия именно панонски кимбери или кимерии се нарекоха отпосле _хуни_. Името Атила било германска дума и значило _бащичко_. Прокопий, обаче, продължаваше да счита тракийските кимерии за хуни. Тия негови хуни живееха като кимерии от правреме не само покрай Босфора, но обитаваха и Херсонес, т.е. Галиполския полуостров. Римляните покорили тук според Прокопия _хуни_. За тракийци е считал хуните и Йоан Малала. Прокопиевите кимерии-хуни живееха в Източна Тракия до Босфора. Тях Йордан, както споменахме по-преди, нарича българи, като остави името хуни за западните хуни или за панонците. Но и _масагетите_ (гетите) Прокопий нарече xyни, защото той на друго място пише, че масагетите се казвали в негово време _хуни_. От масагетски или хунски произход е бил, според Прокопия, и прочутият Юстинианов военачалник _Белизар_, който е роден в Германия, днес Сапаревска баня, Дупнишко. А _Амиан Марцелин_ (23, 5, 16) поставя масагетите в съседство с _албанците_. Страбон пък ги поставя като източни съседи на _даките_. И Херодот означава масагетите като _тракийски народ_. Той пише (I, 205, 211 и пр.), че масагетската царица _Томира_ разбила персийския цар Кира на р. Араксес, а _Трог Помпей_ пише, че Томира, след като разбила персите на р. Хабраксес (Хебрус, Марица) оттеглила се в Малка Скития и основала града _Томи_ (днес Констанца). Тъй че Малка Скития е била населена в старо време с масагети. Тия масагети се нарекоха от други автори _хуни_, защото ние намираме, че писатели от 4 и 5 в. говорят тук за хуни. Тъй, за пример, _Йероним_ пише, че живеещите покрай Дунава _хуни_ учили псалтира, а _Созомен_ пък пише, че живеещите край Дунава хуни обожавали владиката на Томи _Теотима_ поради добродетелите му. Крайдунавските скити — масагети — хуни са били, прочее, _християни_. Латинските писатели, обаче, като _Енодий, Касиодор, Комес Марцелин, Йордан_ и др., нарекоха мизийците или тракоилирийците българи, а името хуни оставиха само за дакийците. Понеже и хуните се нарекоха отпосле българи, можем да кажем, че днешните българи са потомци на старите _мизи, мирмидони, кимерии, масагети_ или _гети, скити_. Тук, обаче, ние нямаме работа с отделни раси, а с отделения на една и съща раса, която ще наречем мизийска или тракийска раса. Затова ще кажем накъсо, че днешните българи са потомци на старите мизи или че старите мизи са _българи_. Българите са мизи и стари тракоилирийци не само поради изложеното, но и поради факта, че не са намерени досега данни, от които да се вижда, че те са късни пришелци на Балканския полуостров. От гръцките автори най-стар е Йоан от Антиохия, който е споменал името българи. Той пише, че около 480 г. император Зенон се бил обърнал за помощ към тъй _наречените българи_ против двамата Теодориховци, които владееха Тракия и заплашваха Цариград. Казва се „към тъй наречените българи“, а не само към българите, от което се разбира, че истинското име на българите е било друго — _мизи_, които сега получили прекора българи (vulgares). Где живееха българите, към които Зенон се обърна за помощ? — Те живееха в Македония, защото Зенон се обърна в случая към Сабиниана Велики, войводата на _Едеса_ (Воден), столицата на старите македонци. Сабиниан съумя с разни маневрирания да изпъди Теодорих, Теодомировия син, из днешна Албания, без обаче да го унищожи. Зенон не бе доволен от това, та проводи убийци да убият Сабиниана. След това Зенон се сприятели с Теодориха и го подбутна да иде да завладее Италия за империята. Това стана. Теодорих завладя Италия, но за себе си и стана италиански крал. Сега Теодорих и Византия се съюзяват и нападат илирийските българи, които бяxa предвождани от Сабиниановия син, пак на име Сабиниан. Сражението е станало в 504 г. на р. Морава, при днешна Кюприя. Българите били разбити. След поражението на българите император Анастасий, наследникът нa Зенона, за да подведе българите под опека или покорност, заточил илирийските владици, а именно владиците на Ниш, София, Кюстендил, Охрид и Никопол (на Йоническия залив). От Никопол (на Йоническия залив) до Ниш са живели, значи, по онова време българи. Анастасий е искал да подчини тия българи под гръцката църква, па и под гръцката власт. Сега настъпва най-интересният момент в българската история. Северните братя на илирийските българи, или жителите на Скития и Мизия, помолили родения в Шумен (Залдаба) _Виталиан_, който е бил главнокомандуващ на византийската армия, обаче, син на Патрикиола, водитела на федератите в Мизия, която от _Йеронима_ се нарича България, а от _Йоана_ от _Никиу_ _провинция България_, да потегли против безбожния Анастасий, за да освободи заточените владици. Полусвободните българи, или федератите на Източната римска империя, се подигат за освобождаването на стоящите под пряката византийска власт илирийски българи. Това подигане ще да е било най-силно в Сердика (София) и Пауталия (Кюстендил), защото владиците на тия градове били веднага освободени. Народът в Цариград, който мразел Анастасия, се готвил да посрещне Виталиана като император, но това не станало, защото Анастасий наскоро умрял, а за император бил избран началникът на императорската гвардия, илириецът или македонецът Юстин (518 г.) Цариград си помислил с тоя илириец да примири илирийците, което и станало донейде. Виталнан биде пак назначен за главнокомандуващ на императорската армия, но това не трая дълго време. По подбуда на Юстиниана, братовия син на Юстина, Виталиан биде убит, и на негово място за консул и главнокомандуващ на войските биде назначен Юстиниан, който след смъртта на Юстина (527 г.) стана император. Българите, обаче, продължиха борбата си за политическа и духовна еманципация и принудиха Юстиниана да отстъпи. По-преди споменахме, че, когато император Анастасий заточи илирийските владици, тогава, пише Теофан, _скитите_ и _мизите_ се били подигнали за тяхното освобождение. Като _скити_ Теофан означава жителите на север от Дунава, които Йордан наричаше _склавени_ и _анти_, а като _мизи_ — жителите на юг от Дунава, които Йордан нарича _българи_. Йоан Малала пък, който нарича скитите хуни, пише, че Виталнан се бил подигнал начело на _хуни_ и _българи;_ наместо скити и мизи, той пише хуни и българи. За нас в тоя случай са най-компетентни Йордан и Прокопий, защото са взимали участие в тие събития. Йордан в своята Romana (Римска история) пише, че по време на Юстиниана _българи_, _склавени_ и _анти_ всеки ден настоявали (за правдини) (instantia cottidiana Bulgarum, Antium et Sclavinorum p. 52). Българите, прочее, които живееха в Мизия, се сдружили с склавените и антите, които живееха в Скития отвъд Дунава, за да освободят илирийските владици или илирийската църква от гръцката. Ако, обаче, бихме искали да си послужим с езика на по-старите автори, би трябвало да кажем, че мизите откъм Дунава се сдружили с скитите отвъд Дунава и се притекли на помощ на мизите, които живееха в Македония и останала Илирия. Прокопий, който, както по-преди споменахме, нарича тракийците или Йордановите българи _хуни_, ни описва тия събития по следния начин: „В Илирия и цяла Тракия, т.е. от Йоническия залив до предградията на Византия, там, гдето селището се населяваше от елини и xepсонити, хуните, склавените и антите извършваха почти всяка година, откак Юстиниан стана император, непоправими злини на тия хора там. Аз мисля, че при всяко нападане биваха премахвани или заробвани повече от 200,000 от живеещите там гърци, тъй че цялата тая земя (от Йоническия залив до предградията на Византия) се съедини най-сетне действително с скитската пустиня“ (Анекдота 18, 20). Това свидетелство е важно от много гледни точки. Най-напред нека кажем, че това е единственото свидетелство, което се сочи за доказателство, че тракийците и илирийците били унищожени от славяните. Когато се пита, где са тракоилирийците, отговаря се: ето где: Прокопий пише, че славяните при всяко нападане унищожавали по 200,000 души, догдето ги унищожили всички и заели Тракия и Илирия. В края на 7 в. дошли монголски българи при дунавските славяни, покорили ги и основали в Долна Мизия българска държава. На това нека възразим, а) че тия опустошения не са правени от славяните, а от _българите_ или _хуните_, които са предвождали славяните; б) че тия опустошения не са се извършвали над местното население, или над тракийците и илирийците, а над населяваните от _елини_ селища. Това Прокопий е изтъкнал и в своето съчинение върху войната с персите (II, 4, 11), в което той пише, че _хуните_ навлезли в Тесалия и прочее и, след като унищожили _всички елини_, с изключение на _пелопонесците_, върнали се (ουτω τε σχεδόν απαντάς Έλληνας πλην Πελοποννησίων διεργασάμενοι, απεχώρησαν). Унищожавани са, значи, само _елините_, а не и пелопонесците, които не бяxa елини и принадлежаха към тракийската раса. Тракоилирийците, значи, не са били унищожавани, а защищавани. Другото важно обстоятелство, на което требва да се обърне внимание, е, че дошлите откъм Дунава или из Мизия _хуни_, които сега зaвлaдяxa Илирия до Йоническия залив, са _били християни_. Още Йероним (4 в.) пише, че _хуните_ или _гетите_ учили псалтира (Hunni discunt Psalterium); били са, значи, християни. А Созомен пише, че живеещите покрай Дунава _хуни_ (οι περί τον Ιστρον Ουννοι βάρβαροι) обожавали _Теотима_, владиката на Томи около 390 г. Tиe християнски хуни се подигнали под водителството на Внталиана за освобождаването на илирийските владици и успели, както Прокопий пише, да присъединят и Илирия, или земята от Йоническия залив до Византия, към останала Скития. Защо българите или хуните, склавените и антите присъединяват към останала Скития само земята от Йоническия залив до Цариград, а не и земята от Атина до Цариград? Защото на тая земя бяxa заточени владиците, за чиято защита те се се били подигнали, и защото до Йоническия залив се простираха _мизите_, или траките, тъй че те са освобождавали свои сънародници, а не са превземали чужда земя. След като бидоха изгонени гърците или по-добре гръцкото духовенство из казаните земи, Юстиниан се видя принуден да създаде особена архиепископия за тая земя с седалище в Охрид. Тая Юстинианова архиепископия обхващаше провинциите: _Средиземна Дакия, Брегова Дакия, Първа (горна) Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Панония, Втора Македония (Охрид), Горна Албания, Тесалия_, тъй наричания остров _Европос, Епир, Ливадия_ (земята между Тесалия, Епир и Коринтския пролив). Тъкмо на тия провинции бе заточил император Анастасий владиците, за чието освобождаване се бяха подигнали българите, славяните и антите. Жителите на тия две провинции, както по-преди изложихме, са считани винаги за _варвари_, или неелини. За неелини, или мизи, които се казват сега българи, се създаде архиепископията _Първа Юстиниана_. Понеже в тая архиепископия влизаше и провинцията _Македония_, трябва да кажем, че Юстиниан бе създал своята архиепископия и за старите македонци, които се наричат сега българи. Българите, или хуните, славяните, или антите, не дойдоха в Илирия да унищожават илирийци, както твърдят ония, които не са вникнали в същността на питането, а да освобождават илирийците от византийско потисничество. Със своята архиепископия Юстиниан отдели духовно илирийските мизи, или българи, от гърците. Затова тая архиепископия се нарече от гръцките църковни писатели _Българска архиепископия_. За щастие на науката и правдата тие обстоятелства са потвърдени и от Цариградския вселенски събор от 869/870 г. Тоя събор се събра да реши, под Рим или под Цариград да спада тая българска църква. Препирните, които станаха в тоя събор по предмета на събирането му, са изложени подробно в книгата на д-р Ганчо Ценов: _„Кроватова България и покръстването на Българите“_. Ще споменем само, че още в 860 г., или десет години преди събора, папа Николай писа писмо до българския цар Михаила, в което той искал от цар Михаила да се повърне старият обичай на апостолския престол, в Стария и Новия _Епир_, т.е. в двата _Епира_ в _Илирикум, Македония, Тесалия, Брегова Дакия, Средиземна Дакия, Мизия (горна), Дардания, Превала_, гдето той е ръкополагал до времето на папа Хормизия или до създаването на архиепископията Първа Юстиниана. Рим е претендирал, прочее, за супрематията тъкмо над оние провинции, които българите освободиха по времето на Юстиниана от гръцката супрематия и за които бе създадена архиепископията Първа Юстиниана. Съборът требваше да реши сега, дали на Рим или на Цариград да се подчинят тие провинции. Това, обаче, което сега нас най-много интересува и за което ние разправяме тие работи, е, че съборът е наричал горннте провинции _Българско отечество в Илирия_ (Vulgarorum patriam quae in Illyrico constituta est), а именно: Двата Епира, _цяла_ Тесалия, Дардания и пр., което българско отечество се казва днес по тие българи _България_. (Cuius nune patria ab hic Bulgaris Bulgaria nuncupatur). Това е важно да се изтъкне, защото в историята, която се учи в българските училища, се казва, че едва Борис бил стигнал до средата на Македония, а всички тук споменати провинции никога не били български, когато съборът недвусмислено ги е смятал за български земи. Гърците претендирали за духовно господство над гореказаната Илирийска България, защото преди българите да я освободят, което стана по времето на император Юстиниана, там е имало гръцки свещеници. Тая претенция римляните оборваха, като доказваха, че българите въз основа на _правото на сродствеността_ (че са от един род) _съединили своето отечество_ и са го държали през цялото време оттогава (VI в.) досега (IX в.) (Quia Vulgares, qui jure gentili sibi patriam subjugantes, eam per tot annos retinent). Македония и другите поменати провинции са били, значи, населени от българи, които в 6 в. се съединили с другите българи. По-натам се казва, че апостолското седалище не е правило никакви постъпки за обратното им заемане, защото българският народ дойде и си ги _освободи въз основа на правото за владение_ (Vulgarorum natio addit et sibi jure patestatis omnia vindicat). Правото на владение на казаните провинции се обуславя от правото на сродствеността, което ще рече, че всеки народ има право сам да се управлява, един принцип, който едва в днешно време се появи в средна Европа. Как държава и църква са вървели заедно, може да се види от казаното по-натам, че гърците след изгубването на правото над диоцезата, изгубили и правото на държавата си над казаните провинции (области). Българите, прочее, се освободили най-напред духовно, а от сетне и политически. Архиепископията Първа Юстиниана, или Охридската архиепископия, е първата стъпка от еманципацията на българската раса. Изложи се това само да се обърне внимание, че в 870 г. вселенският събор е считал, че двата Епира, Дардания, Дакия, Тесалия и другите Илирийски провинции са населявани от българи, и че те от началото на VI в., или от създаването на архиепископията Първа Юстиниана до IX в., па и по-натам, са били независими от гърците и римляните, не само в църковно, но и в политическо отношение. Хуните, или българите, _които са били християни_, се подигат по време на император Анастасия поради заточаването на илирийските владици и след дълги борби принуждават Юстиниана да създаде независима църква за българите в Македония и останала Илирия. След това българите откъм Дунава се _съединяват_ с българите в Македония и останала Илирия. _Не са покорявали_ Илирия, _не са я заселвали_, а са се съединили с нея въз основа на сродствеността или племенността (jure gentili), т.е. защото и македонците и останалите илирийци са принадлежали към същия род, към който са принадлежали и хуните, или българите, които живееха покрай Дунава. _Не е имало, значи, унищожаване на македонци._ Досега се мислеше, че старите македонци са били унищожени от нахлули в време на Юстиниана славяни. Това твърдение се оказа безосновно, защото не е имало самостоятелно славянско нахлуване; славяните са подкрепяли българите, за да извоюват известна независимост за илирийските българи. Македонците се нарекоха българи, подобно на другите тракийски племена, защото са стари _мизи_. Тия мизи, както в Тракия, тъй и в Илирия, се нарекоха след края на 4 в. _българи_. Накъсо казано, _не е имало_ унищожаване или пък изчезване на старите македонци. Тъй че, както днешните гърци са потомци на старите гърци и днешните албанци на старите албанци, тъй и днешните македонци са потомци на старите македонци. _Александър Велики е произлязъл от оня народ, който се казва днес български народ._ С това се решава не само проблемата за народността на македонците, но и проблемата за народността на българите изобщо. За да поясним това, нека се повърнем още един път върху приведеното от Прокопия свидетелство на стр. 17–18. От малограмостност ли или по коя друга причина, това свидетелство е предавано досега в изопачена форма. Докато Прокопий пише, че _хуни, склавени и анти_ правили тие и ония опустошения, в българската история се споменават само славяните, а българите, или хуните, които собствено са били водители на тие опустошения, се премълчават. По тоя начин се създаде убеждението, че славяните били унищожили тракоилирийците и заели тяхната земя. А българите, или хуните, били дошли от Волга едва в края на седмия век, като малка гола и дрипава ордица, която покорила славяни в Долна Мизия и основала българска държавица. Тие хуни или българи никога не били владели Южна Тракия и Илирия?! Това не е наука, защото, ако Прокопий, който е бил секретар на Юстиниановия военачалник Белиазар, разправя, че _хуните_, били съединили земята от Йоническия залив до предградията на Византия към останала Скития, не може да се казва, че хуните били дошли в Долна Мизия едва в края на седми век и че никога не били владели Южна Тракия и Македония. Оня, който разправя това, или изобщо не е проучвал тие работи, или не търси истината. Същото е и що се отнася до народността на хуните, или българите. Ако Анастасий библиотекарят пише, че българите, или хуните заели _цяла_ Тесалия, Дардания и пр. въз основа на _народностното_ право, от което се разбира, че българите, или хуните, са сродни с жителите на цяла Тесалия, двата Епира и пр. или с старите илирийци, не може да се казва, че българите са турци, което никой не е доказал досега. Същото е е що се отнася до християнството на българите. Апостол Павел дойде заради _македонците_ в Европа. Ако тие македонци живеят в лицето на днешните македонци, които се казват българи, кой покръсти тогава българите? Ако ап. Павел говори в 3 гл. Колос. за _скити_, ако старите църковни историци пишат, че _скитите_ били покръстени от апостолите и ако хуните, или българите, се считат за скити, кой покръсти тогава българите? Ако българите са мизи, а мизите бяха покръстени от апостолите, кой покръсти тогава българите? Ако хуните, които основаха българската държава, бяха още в 1 век християни и издействуваха създаването на независимата Охридска архиепископия, може ли да се казва, че тие хуни-българи били покръстени едва от „хан“ Бориса в 9 век? Всичко това може да твърди само оня, който не е проучвал тие работи, или пък, κойто е негоден за научна работа. Иван Марчевски Преглед на изворите в съчиненията на историка д-р Ганчо Ценов 1. Писателят _Св. Теофан Изповедник_ (+818) в своята хроника, между другото, пише: άναγκαΐον δέ ειπείν καί περί της άρχαότητος των Ούννογουνδούρων, Βουλγάρων καί Κοτράγων έν τοις άρκτώοις περατικοΐς μέρεσι του Ευξείνου πόντου, έν τη λεγομένη Μαιώτιδι λίμνη, (…) έρχεται ό λεγόμενος Κοϋφις ποταμός, καί αποδίδει είς το τέλος της Ποντικής θαλάσσης πλησίον των Νεκροπήλων είς τό άκρωμα το λεγόμενον Κριοϋ Πρόσωπον, από δέ της προσημανθείσης λίμνης ΐσα ποταμω θάλασσα, καί εισάγεται εις την του Ευξείνου πόντου θάλασσαν δια της γης Βοσφόρου και Κιμμερίον, (…) από δέ της αύτης λίμνης έπί τον λεγόμενον Κοϋφαν ποταμόν, ένθα το ξυστον άγρεύετα Βουλγαρικόν όψάριον, ή παλαιά Βουλγαρία έστιν η μεγάλη. (Theophaes ρ. 356–7) — Нужно е сега да разправим за старината на Хуногундурите, българите и котрагите в северните преминаеми части на Евксинския понт, в тъй наречения Меотидски канал, (…) започва тъй наречената река Куфис и се повръща (излива) на края на Понтиското море, близо до Некрополите, при тъй наречения нос Криупросопон. От казания Канал, гдето започва морето е като река и тече през земятана Босфора и Кимерия в Евксинския канал. (…) От тоя канал покрай р. Кофина, дето се лови рибата ксистон, _българският (деликатес), се простира Стара Голяма България._ 2. Есхил пише: ισθμόν δ’ έπ’ αύταίςστενοπόροις λίμνηςπύλαις Κιμμερικόν ήξεις, ον θρασυππλάγχως σε χρή λοιποΰσαν αύλων έκπεραν Μαιωτικόν (Aeschill., Prometheus 703 et cet.) — Ти по тоя начин ще стигнеш, казал Прометей, до Кимерийския нос, който се мие от тесното устие на (Меотидския) канал. Него (носа) трябва смело да напуснеш и да преминеш Меотидския канал. Това казва Прометей на Йо като по-рано е казвал да премине през Кавказката планина, от която извирала р. Хебриста, (бълг. Марица) след туй да премине Меотидския канал. За кой Кавказ се отнася тук писаното ще видим по-долу от това което пише Прокопий, за Понта и Кавказа. 3. Прокопий пише: οι μέν την Μαιώτιν οίονται Λίμνην άπεργάζεσθαι τον Εύξείνον Πόντον καί αύτοΰ τό μέν έν άρίστερζχ, το δέ έν δεξιςχ της Λίμνης χωρείν, μητέρα τε διά τούτο του Πόντου καλεΐσθαι την Λίμνην. ταϋτά τε φασι τεκμηριούμενοι, δτι δη έκ του καλουμένου Ιερού ή τούτου δη του Πόντου εκροή έπι Βυζαντίου καθάπερ τις ποταμός κάτεισι (Procup. Bg. IV 6, 16). — Евксинтския Понт образува Меотидския канал и тече на ляво и надясно от него, затова канала се казва Майка на тоя понт, това казвали свидетелствуващите защото той (каналът) тече от тъй нареченото _Хиеро_ (на устието и златния рог), където свършва тоя Понт, към Византия в вид на река. Ясно е значи, че се касае за Босфора през където е преплавала Йо от Европа за да избяга в Азия. 4. По-нататък Прокопий пише: των δέ του Καυκάσιου όρους προπόδων οι μέν προς τε βορράν ανεμον καιήλιον δύοντατετραμένι έςτε Ιλλυριούς και θράκας δ ιήκουσιν, αϊ δέ προς τε άνίσχοντα ήλιον και ανεμον νότον ές τάς διέξοδος εξικνούνται αύτάς, αί τα τήδε ώκημένα Ουννικά, έθνη ές γήν τήν τε Περσών και Ρωμαίων άγουσιν, ώνπερ άτέρα μέν Τζουρ έπικέκληται. (Proc. Bg. IV, 3, 3). — От подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на _Илирийците_ и _Тракийците_, други са обърнати към юг и стигат до проходите в които живеят _Xyните_ и водят към земята на Персите и Ромеите (Гърците) от които единия се казва Тцур (Чорлу). За този именно Кавказ се отнася това, което е писал Есхил цитирано по горе за пътя на Йо. 5. Страбон пише: έκδδιδοωσι δ’ αύτος (ή Μαιώτις λίμνη) μέν εις Πόντον κατά τον Κιμμεριόν καλούμενον Βόσπορον, ούτος δέ κατά τον Θρφκον εις τήν Προποντιδα. (Str. р. 125 §23). — Меотидския канал се излива в Понта през Кимерийския Босфор, а тоя през Тракийския в Пропонта т.е. в Мраморното море. Ясно е значи, че тук и дума не става за Азовското море, където няма никаква Тракия. До тук изложените документи на писатели от най-старо време, няколко века преди Христа (Херодот, Есхил, Страбон) и такива от V и VI векове, доказват, че Древна България е съществувала преди Испериха, заемала е същото място, което заема и днес, като се е простирала чак до Босфора. Че това е така, нека приведем шестото поразително безспорно доказателство от Теофана, който пръв употребява израза _Стара Велика България._ 6. Описвайки събитията, станали в 494 г. Теофан пише: Τω δ’ άυτω έτει και οί καλούμενοι Βούλγαροι τω Ίλλυρικω και Θρςχκη έπιτρέχευσι και έπανατρέχουσι πριν γνοσθηναι αυτούς. (Theoph. р. 143). — В тая година (494) и тъй наречените българи, (които живееха) _в Илирия и Тракия_ нападаха и се отдръпнаха, преди да ги забележи човек. От тия редове на Теофана се извлича едно друго важно нещо, а именно, че тия тъй наречени българи за които той пише, по рано са били наричани с друго име което той не го казва, но трудно ли е да го разберем, че то е било _Трако-Илирийци_ (старото име на това население, също скити според както ги е наричал Херодот). Важен е факта, че много века преди Исперих да доведе своите хуно-гундури на Балканския полуостров, в него е съществувала _„Стара Голяма България“_ с българи, съгласно цитираните неопровержими документи. 7. Но не е само това. Днес науката разполага с _картата на Блажени Йеронима_ от IV век. Издадена е от Конрад Милер в 1895 г. В тая карта _Мизия е наречена България_. {img:karta1.jpg} {img:karta2.jpg} 8. В хрониката на владиката _Йоан Никейски_, издадена в 1883 г. от Цотенберг, Мизия също така е наречена _„Провинция България“._ Там се разказва, че в 516 г. тракиецът Виталиян, от Шумен, възстанал срещу императора Анастасий. Последният изпратил по море към Варна военоначалника Кирил срещу Виталиян. Станало сражение между Шумен и Варна, след което Кирил се отеглил във Варна, а _Виталиян_ останал в провинцията на България (Le general Cyrill se tendit dans une ville appelee Odgessus, et у demeura, et Vitalien dans la _province_ de Bulgaie. — Chronique de Jean, eveque de Nikiou/ Texte ethiopien publie et traduit par H. Zotenberg. Paris 1883, p. 378). Нужно ли е по-конкретно доказателство за това, че през IV–VII векове нa Балканския полуостров е съществувала българска страна с народ в нея, κойто е живял и е водил борба за своето съществуване? 9. Писателят от VI в. _Йордан_, в своята История на Гетите, пише, че българите живеели покрай Черното море; _Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt_ (Getica, V, 37). 10. Така нареченият според Йордана Равенски козмограф бележи също, че _в долна Мизия, Тракия и Македония само българи живеят:_ Inter vero Thraciam vel Macedoniam et — Miziam inferiorem modo Bulgarie habitant. 11. Константин Порфирогенет пише че императорът Константин Велики (306–337 год.) поради партизанските нападения на скитите (хуните — самите българи) направил от Тракия особена тема за защитата на Цариград; ясно е, че през това време българите са живели в Мизия и Тракия. Τότε και αυτός βασιλεύς ήναγκάσθη δια τάς έπιδρομάς των Σκυθων και αύττών των Βουλγάρων εις θέματοξ τάξις άγαγείν αυτό. (Constantino Porphyrogenitus, De ceremoniis aulae byzantinae. Bonnae, 1829, III, p. 44 et cet.). _Забележка:_ Този пасаж го няма в съветското издание „Об управлении империи“, издание на Академия на науките (Москва: „Наука“, 1989), което от своя страна следва изданието: Constantine Porphyrogenitus, De Administrando Imperio /Greek text ed. by Gy. Moravcsik, Engl. transl. by R. Jenkins. Washington 1967. Тук отново се е полвил извор „късна“ редакция, т.е. някой е преправял изворите в угода на българите… 12. Древността на българите ясно се очертава и от православните църковно-богослужебни книги. Например триодно-синаксарно се споменава как Цариград по време на византийския цар Ираклий (610–641 г.) бил обсаден от агаряни (625–626 г.), които се разделили на две части, като едната е воювала срещу българите и тук, в сражението, падат повече от две хиляди агарянн т.е. абари. „и овии убо на болгары воюют, и тамо падают вящше двою тму…“ Триодион. Москва, събота акатистна от 5 седм. на великия пост, събрани от Св. Никифор Калист II Ксантопул (1397 г. патриарх на Константинопол, памет на 22 ноември). Значи отново в подстъпите на Цариград живеят българи коренни жители, в хинтерланд, а не са пришълци! Всички стари документи, които ние поместихме тук са от голямо значение за нашата национална кауза. — Нашите съседи всякога са се ползвали от погрешността в историята ни, която установява, какво българите не били владели Беломорието, то е точно противното на доказаната истина, чрез старите цитирани от нас документи. — Сърбите най-много използват твърдението в Историята ни, че българите са били доведени от Испериха през втората половина на VII-ия век, като татаро-монголско племе и въз основа на тая погрешност в историята ни те казват: На какво основание Вие българи татаро-монголи претендирате да владеете Македония, която не е татаро-монголска страна, а юго-славянска, т.е. наша сръбска страна, понеже българите са късни завоеватели на една малка част от Балканския полуостров, което самата българска история го установява. Пред ареопага в Ньой, когато нашият представител покойният Стамболийски е молил да ни се даде Беломорието, гръцкият представител Венизелос доста натъртено казал приблизително следните възражения: „На какво основание Вие искате този край, когато никога не сте го владели? Вижте вашата официална история и картите към нея, там се установява до къде сте владели“. Безспорно е, че победителят е властен да налага своето желание, това желание обаче ще се простира не всякога неограничено. — Всякога историческото право е указвало свойто влияние. Тая погрешност в историята ни се явява като оръжие не само за нашите съседи сърби и гърци, но даже и за нашите българи ренегати, които добиха смелост да упрекват народа си, чрез радио Лондон, че бил заграбил чужди земи (?!). — Ясно е, че те добиват смелост да защитават своя упрек, чрез грешките в историята ни*. [* Срв. _Ст. Величков_, Българите са най-старите поселници на Балканския полуостров. Документални исторически основания за поправка на старата родна история. София 1943.] Накрая ми се ще да завърша с двусмислиците на антантовския историк-медиевист Стивън Рънсиман (английски културен аташе в Царство България след Първата световна война): „През цялото време обаче трябва да се имат предвид неизбежните празноти в информацията, с която разполагаме (…) Подобни празноти са идеална почва за необузданото въображение на шовинистите, но за сериозния историк те са обезсърчителна пречка, която го принуждава непрекъснато да прави уговорки или да признава своята неосведоменост — нещо, твърде неприятно за самочувствието му (…) той никога не би могъл да се надява, че ще изрече последната дума за ранната българска история“ (История на Първото българско царство, София 1993, с. 18). Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4985 __Издание:__ Ганчо Ценов. Народността на старите македонци Българска, второ издание Редактор: Иван Марчевски Издателство „Монархическо-Консервативен Съюз“ — София, 2001 г. Печатница „П. Глушков“ — Велико Търново ISBN: 954–8069–24–5