Велика Волжка България Волга - българска река Веселин Илиев, изд. "Компарсита", 1993 г. ПРОЛОГ Текат водите на Атил река в скалисти брегове се блъскат. Ята от риби плуват в бистрата вода, гъмжат от дивеч нейните блата.. И тече река Волга. Водите й все така водят своята битка със скалите от двата бряга и с времето. Защото много са били стопаните на великата река, но най-дълго тя е била наша. Фактически от началото на хилядолетието до около XV в. Волка е българска река. Първоначално дедите ни я наричат Атил, на името на хунския вожд, поставил началото на рода Дуло. (По-късно названието търпи редукциите на "Етил" и "Итил") След това вероятно към VII в. реката е преименувана пак от българите и името й става Болга. Първите българска заселници идват тук около I в. след Христа. Дотогава те са живели в степите между Памир, Средноазиатските планини, Урал, територията на днешен Казахстан. Те са от малкото народи, за които първата работа била да строят, а не да разрушават. И това не е случайно: българската цивилизация е регистрирана от съвременните учени към ХVIII в. пр.н.е. Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че в света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската. Между IV и V в. сл.н.е. българите са поробени от западните тюрки, според Гео Донев, а според проф. Алфред Халиков от Казанския университет от хуните. Независимостта си те постигат през VII в., когато Кубрат побеждава Тунджабу хан. Учредява се Велика България. Границите й били между Волга, Дон, Днепър, Българско (Каспийско) море, Черно море. Столица става Фанагория, построена на Таманския полуостров. След смъртта на Кубрат, държавата му се разпада: Кубер потегля към Балканите и се заселва в земите на днешна Македония; Аспарух основава Дунавска България; Алцек повежда народа си към Апенините. Явно предците ни са си поставяли за цел да завладеят двата полуострова, привлечени от вечните градове Рим и Константннопол. Батбай остава верен на Кубратовия завет, но трябва да подели територията си с хазарите, които също са българи. За това съдим и от преданието, че Болгар и Хазар са синове на Тангра. Котраг потегля към Атил, където вече има българи, но държава се учредява едва след два века, при Алмуш от рода Дуло. В настоящата кннга, в основата на която е теорията на проф. Халиков, се разказва за Велика Волжска България - страната, която разширявала границата си не за сметка на войни, а посредством своето силно културно влияние. Много от твърденията на проф. Халиков предизвикват спорове: според него Волга е финско, а не българско название. Той смята, че потеклото ни е тюрско. От друга страна видният учен представя обилни доказателства, че в Татарстан живеят българи, а не татари. Темата за българите е обширна. Ние не познаваме историята си до Кубрат, когато например през VI пр. н.е. българското племе Болхики е управлявало баварците. Едва ли не държавна тайна беше, че един от индийските царе се е казвал Кардама, че сред причините да се издигне Китайската стена са българските нашествия през 251 г. пр.н.е. Учените откриват културни паметници, оставени от дедите ни в Румъния, Армения, Грузия, Украйна, Унгария, Италия и т.н., но това безценно богатство се заключва с 9 катинара. Вероятно, за да се крепи мита за Гърция. Но дори малкото, до което имат достъп учените, ни доказва, че не сме били орда, а цивилизация; че земите ни, определени от граф Игнатиев, са исторически наши и Европа ни е много задължена.   Част I Първа Българска държава 1. Натрупването на прабългари около Етил създава предпоставки за учредяването на държава. Хан Алмуш от рода Дуло обединява племената Булгар, Баранджар, Сувари, Есенгел, Берсула. БАРАНДЖАР са мюсюлмани, наброяват 5000 семейства. В културно отношение превъзхождат останалите племена. Предполага се, че са били жители на първата хазарска столица Берсилиq и градовете Беренджера и Варанца, разрушени от арабите. Баранджарците основават град Болгар (което означава "място за жертвоприношение"). ЕСЕНГЕЛ е племе, свързано с приурало-прикамския етнически масив. Главният град Ошел се намира край Етил. СУВАРИТЕ по всяка вероятност са хунско племе, съдейки по писанията на Прокопий Кесарийски [Прокопий от Кесарии. Война с готами. Перев. Кондратьева С.П. М., АН СССР, 1959 г., стр. 407]. Главен град - Сувар. БЕРСУЛА. Отъждествяват ги със сребърните българи. Основават град Биляр, наречен от руските летописци "Великият град на сребърните българи", а също "Великият град Болгар". Местонахождението на тези племена определя и границите на Волжска България: на юг от р. Черемшен, на север р. Кама, на изток р. Шешма и на запад р. Свиняга. Съседните племена са Мордва, Половци, Башкири, Черемси. Маджарите (от древнопрабългарската дума "мадж" - съсед) са прогонени от прабългарите и те тръгват на запад. * * * Оформянето на българската нация край Волга е продължителен период. Племената враждуват помежду си. Младата държава е подчинена на хазарите. Синът на хана е заложник в хазарската столица, дъщеря му е съпруга иа кагана Йосиф, а след смъртта й той иска и втората дъщеря на Алмуш. От разрешаването на двата проблема - обединяване на нацията и постигане на пълен суверенитет – зависи ще я има ли Волжка България. Ханът вижда изхода в приемането на нова религия. Легендата разказва, че персийски лекар излекувал Алмуш и съпругата му от тежка болест. След това той им разказал за пророка Мохамед и ханът приел вярата. Но това е легенда. Алмуш трябва да избира между юдейството, християнството и исляма. Хазарите са посветени в юдейството. Ако го възприеме, би означавало окончателно обвързване с тях. В Православната вяра са кръстени Византия и Дунавска България. Те обаче се намират далеч и в труден час не биха подали ръка навреме. От изток и север са езически племена, сред които славяните и финските народи. Най-големи политически изгоди би донесъл ислямът. Арабският халифат представлява в този момент огромна и силна империя, която се намира в сложни отношения с хазарите. Ето защо Алмуш предпочита вярата на Мохамед. През 922 г. пристигат пратениците на пророка от Багдад. Те са посрещнати радушно. Ханът получава името Джафар. Последният уверява делегатите, че вече тайно бил посветен в исляма. Ислямът намира добра почва в България. Град Болгар се превръща в първото свято за мюсюлманите място след Мека. И сега тук пристигат паломници от цял свят. През XII и XIII в. в столицата се готвят религиозни учени от Персия, Египет и др. Европейският монах Г. Рубрук пише: "Българите са най-злите сарацини. По-здраво държат на законите на Мохамед от който и да е друг". Въпреки че ислямът е твърдолинейна релйгия, българите я реформират. Жените никога не носят фереджета. Запазена е езическата традиция мъжете и жените да се къпят голи в реките. Нещо повече, нежният пол участва наравно с мъжете в лов и битки. Обяснението на подобни и единствени по рода си явления в мюсюлманския свят, вероятно е свързано с демократичния дух на българина. Всеки може да се срещне с хана, а почестите се свеждат до това посетителят да свали шапка и да я сложи под мишницата си. Не може да се каже, че култът към Тангра е забравен. И днес в Татарстан, когато завали дъжд или когато времето се затопли, и въобще щом става дума за нещо хубаво, се споменава името на Тангра. Въпреки сковаващите закони на религията българите си остават контактна нация. Те търсят изгодата, независимо от това какви са разбиранията или вярата на другата страна. Това тяхно качество им помага да оцелеят и да трупат богатства. Има нещо мисионерско в двете български държави – и Волга и Дунав. Първите посвещават в исляма татарите, вторите издигат православната религия, чиито идеи са разработени в Константинопол, и покръстват източните славяни. През 986 г. пратениците на двете български правителства се срещат в руската столица Лиев. Те поотделно обясняват каноните на своята религия пред Великия княз Владимир. Посланиците от Болгар му разказват, че мохамеданството забранява да се яде свинско месо, обрязват се, молят се по няколко пъти на ден, а след смъртта Мохамед дава на всеки по 70 жени. Владимир "сам любя жены и блуждание многое" отвръща, че обрязването и забраната за свинско месо хич не му допада, а колкото до това, да не се пие вино, отсича: "Руси ест веселие пить - не можем без того быть". Разбира се, княз Владимир не е независим в решението си. Да оставим настрана, че книжовният език и буквите в Русия са български, което го задължава към православието. На юг са България и Византия, а на запад държавите са католически. Това значи, че мюсюлманската религия би създала големи проблеми на Русия. Владимир мъдро предвижда разширяването на страната да става на изток, където живеят главно езически племена. Не на последно място противопоставянето с мюсюлманската религия ще донесе на страната му нови завоевания. И така, след Великия тюркски каганат, след Велика България на Кубрат, на географските карти са нанесени три български държави – Хазарският каганат, изповядващ юдейската религия; Дунавска България – православна страна – и Волжка България, наречена още в Х в. Велика България, посветена в исляма. * * * Съвременните летописци наричат Волжска България "Страна на градовете". Тук има около 1600 селища, сред тях 38 града са силно укрепени. И днес учените спорят коя е столицата на Волжска България: Биляр или Болгар. Професор Алфред Халиков твърди, че е Биляр, тъй като "Биляр" означава "Великият български град Болгар". Сред изобилния материал от доказателства той изтъква например древната песен: Вие казвате Булгар – Биляр Вие навярно идвате от Булгар? Български коне карайки, Вие минавате даже през Хинда. Липови чаши за кехлибарен мед, Фаянсови чаши за медовина, бисери, огърлици, рубини, сапфири – всичко тече към Булгар. [Халиков Алфред Хасанович. Кто мы - булгары или татары. Казан 1992, стр. 27] Биляр. Храмът в центъра на града. По предположение на съвременните архитекти Биляр. Основите на храма.     Вторият аргумент на г-н Халиков са размерите на Биляр. Градът има правоъгълна форма, както Плиска и Преслав. Заобиколен е от плодородни черноземни поля, а на север е планината Балангуз. Четирите ъгъла на правоъгълника сочат четирите краища на света. В центъра са построени дървена и белокаменна джамия. Общата площ на двете е 2500 кв.м. По мюсюлмански обичай те са обърнати на югозапад към Мека. В северната част на белокаменния храм се намира минаре. На север и юг от сградите са обществените кладенци, а на юг е царското гробище, в което са заравяли и аристократи. Зад минарето са разположени обществените зърнохранилища. Археолозите откриха в тях семена на около 20 вида културни растения. Няма съмнение, че в центьра са домовете и на най-изкусните занаятчии, защото тук е открита леярна за мед, работилница за бижутерия, оловен отпечатък от печата на новгородския княз Владимир. Керамика от Биляр.     Вътрешния град заедно с центъра заема площ от 2 милиона кв.м. Сам по себе си това е най-големият български град, тъй като Суват е с площ 1 милион кв.м., а Болгар - едва 100 000 кв. м. Вътрешният град е обкръжен със земен вал, който в началото на XII век е вече троен. В него живеят богати търговци, феодали, аристокрация, привилегировани занаятчии, стъклари, шивачи, ковачи, оръжейни майстори. Археолозите преброиха 30 тухлени дома и още десетки белокаменни. Останалите къщи се строят от дърво. Общият им брой е около 3000. Величествено и днес се възправят двата хълма, заселени със занаятчии. Очевидецът Джевалики пише: "В сградите има нещо общо със сградите на Константинопол. Той е велик град. Този град се казва Болгар. Той е велик град." [Греков, Б.Д. Калинин, Н.Ф. Булгарское государство в домонгольское завоевание. // Материалы из истории Татарии, вып. 1, Казань, Таткнигоиздат, 1948 г., стр. 153.] Биляр. Реконструкция на кервансарай.     Край главния вход на вътрешния град, зад линията на укрепленията, бил разположен Керван сарай. През XII в. дворът и част от сградата са засипани от укрепителни валове. Ширината им достига до 4 м височина и 10 м ширина. Дворът е ограден с висока ограда от дъбови колове, а зад тях имало ров, широк 4 м и дълбок до 2,5 м. В двора се намирал кладенец, изграден от дървени греди. Археолозите откриват и пещ за изпичане на тухли, която е двукамерна. Сградата е построена от тухли и бял камък. Основата представлява правоъгълник. Стените са с дебелина до 1 м. На първия етаж те са облицовани с варовик, а на втория – с мазилка, украсени със стенописи. Помещенията са общо 6 с квадратна форма 3 х 3 или 4 х 4 м. Под пода на всяка стая на дълбочина от 60 до 120 см преминават димни отоплителни-канали. Те са направени от тухли и имат ширина 25-35 см. На три места са открити изходите за отопление на горния етаж. Централният канал е широк 50 см и той се свързва.с останалите перпендикулярно. Самата камера на пещта е с размери 300 х 100 см. В южния ъгъл на зданието е разположен масивен двусекционен портал с подпорни бази за стълбище, водещо към втория етаж. Биляр. Основи на сграда.     В централната част на вътрешния град археолозите откриват имение. Домът е с размери 11х11 м. Изграден е от недобре изпечени тухли. Дебелината на зидовете - до 100 см. Разделен е на 4 равни части. Помещенията се съединяват с врати, широки 100 см. Централната част на първия етаж има два куловидни издатъка. Предполага се, че това са стаи с вид на юрта; използвани за спални помещения.  Преградните стени на втория етаж са разделени от тънка (от две тухли) преграда. Цялата сграда се отоплява от една пещ. Съвременните разкопки откриха скелети на избити по време на монголското нашествие войници. Всичко ценно завоевателите са задигнали, но малкото останало, макар и разтрошено на части, говори, че тук е бил домът на болярин. Външният град е с двойна и тройна укрепителна система с дължина 11 км. Валовете са укрепени с дъбови врати с дебелина до 6 м. В предградието е градското гробище - 300 000 гроба, домове и вили. Тази част е защитена с ров. Общата площ на Биляр е осем милиона кв.м. Населението превишава 100 000 души. От града тръгват пътища към Скандинавия, Русия, Урал, Сибир Кавказ, държавите от Изтока. Строителството на Биляр започва през 922 г., когато хан Алмуш укрепва държавата си срещу евентуално нападение от хазарите. В знак на благодарност, че е приел исляма, Багдадският халиф Муктадир изпраща 5000 майстори строители от Хорезм, Мерва, Хорасан. Повечето учени са на мнение, че столицата на Волжска България е Болгар или както още я наричат - Булгар. Те пък се позовават на арабския пътешественик Ал Мухтали, който през 982 г. пише: "Болгар е град, разположен на р. Етил. В него всички са мюсюлмани. От Болгар излизат 20 000 конници. С всяка войска, колкото и. голяма да е тя, те се сражават и я побеждават". [ Халиков, А. Х. Первое государство. Казан, Татарстан кетап, 1991 г., стр. 70.] Писателят Ал Балхи допълва, че жителите на Болгар живеят в дървени къщи, които им служат само през зимата. Лятото те се пренасят в юрти. Юртата на царя е най-голяма, побира 1000 души и повече. Застлана е с персийски килими. В средата е тронът, покрит със скъп византийски плат [Ковалевский, А. П. Книга Ахмета ибн Фадлана о его путешествии на Волгу в 921 – 922 г. Харьков, 1956 г., стр. 137.]. В Болгар има запазени няколко сгради, но те са строени след татарското нашествие: малкото минаре, Черния дворец, северния и източния мавзолей. Голямото минаре рухнало през 1741 г. поради слягане на почвата, а Белият дворец се срутва преди петдесетина години. Днес само можем да съдим за величието на града. В центъра се издига храм с размери 32 х 34 м. Правоъгълният покрив се държал на 20 шестогранни колони с капители. От четирите му ъгли и сега са запазени част от многостранни кули с покрив във вид на шатра. Голямото минаре било високо  26 м. и до върха се стигало по 72 стъпала. На него се е изкачил Петър Велики, когато пътувал по Волга на поход. Той заповядал мейстори да го ремонтират. Направил го, защото фамилията Романови тръгва оттук. В Северния и Източния мавзолей са погребвани аристократите. Досега тук не е посочено със сигурност нито едно царско погребение. Надгробните плочи са надписани с арабски шрифт, който е възприет веднага с приемането на исляма и твърде рядко вече е използван йугорографичният. Текстът на епитафиите е комбиниран: "благочестивите" думи са на арабски език, останалите - на български. Например: 1. Той е жив, който не умира (Аллах) 2. а всичко живо ще умре 3. Оураз син на Алп 4. Надгробен знак. Да бьде милостив Аллах над него 5. Милост обширна. От света 6. си отиде по летоброенето 7. 709  (по мюсюлманския календар – бел. авт.) 8. Раджата месец девети десети ден 9. беше. Смьртта е врата 10. и всички хора 11. в нея ще влязат. [Мухаметшин, Д. Г., Хакинзянов, Ф. С. Эпиграфические памятники. города Булгара. Казань, Татар кетап, 1987 г., стр. 63. ] В епитафията 1-2 и 9-11 ред се считат за "благочестиви" и са на арабски език. Останалите са на български. Или пък: 1. Той е жив, който не умира 2. Тая гробница е на девица 3. Скромна и целомъдрена 4. Благочестива, търпелива, постеща 5. Фатимелчи, дъщеря на Айуба, син на Мечк, син на 6. йунус ал Булгари. Боже мой, помилуй я 7. с милост широка. Отиде при милостивия Аллах всевишен 8. На 22-годишна възраст. Умря 9. в новолуние реби II. По хидже в 7 10. сто единадесет. [Пак там.] Черният дворец се използва не само за погребения, но, както предполагат съвременните учени, и за правосъдие. На първия етаж арестуваните чакат оковани да бъдат изведени горе, където ще се реши съдбата им. Около малкото минаре, високо 16 м, е ханското гробище. От върха му се открива гледка към противоположната страна на Волга - част от града и укрепителния ров. Днес оттам се вижда ровът, тучни пасбища и гора в далечината. Такава е орисията на великата държава - руини, обрасли с трева. В близост до Волга, на мястото на някогашните къщи, расте вековна гора. Белият дворец е най-посещаваното място след джамията. В него е градската баня. Подът и стените се нагрявали така, че трябвало да се обуват налъми. Водата се топлела в цистерни, иззидани от бял камък. В палатата се провеждали събрания, политически дискусии, плетели се интриги. Артисти изнасяли програми. Сградите в Болгар са от камък, измазани с хоросан. Отвътре те се разписват оскъдно, съгласно мюсюлманските канони, с геометрични и епиграфични елементи, в син и розов цвят. Камъните се добиват през зимата от другата страна на Етил. Блоковете се хлъзгат по дебелия над метър лед до града. Сувар съперничи на столицата. "Строенията му са величествени. Полята многочислени и другите богатства обилни", пише в една хроника. Градът е с квадратна форма. В центъра се намирал двуетажен дворец от тухли, украсен с полуколони. Сувар си сече собствени монети, докато хан Алмуш не го подчинява на властта си.   2. * * * Ибн Русте пише: "Българите са земеделски народ и отглеждат всякакъв род зърно - пщеница, ечемик, просо". Първи, които забиват рало в тези земи, са те. Българите изсичали горите, опожарявали пъновете и разоравали почвата. За песъчливите почви използват леко рало, а за смолниците - тежък сабан с палешник. Продукцията се запазва в зърнохранилища, изкопани в земята и обгорени. Българите са превъзходни занаятчии. Произвеждат скъпи ювелирни изделия, великолепни кожени палта. Не един път, когато в столицата пристигали чужди пратеници, скъпите дарове, които носели от страната си, били изработени тук, в България. Най-големи доходи носи оръжейната промишленост. Коват се саби, мечове, копия, около 20 вида стрели, тъпи за лов (за да не се повреди кожата), двуостри за пробиване на броня, стрели с триъгълно сечение и пр. Колчаните са дървени или кожени, разширени в двата края, с цел да се поместят остриетата, а в горния край да не се повреждат перата. Голямо майсторство изисква изработването на лъковете. Те са високи 150-190 см и са "М"-образни. Сглобени са от две планки от различен дървесен материал, което придав аповече гъвкавост на оръжието. Спояват ги с туткал или ги съшиват с конци от сухожилия. В краищата се монтират приставки от твърдо дърво, за да не се прегризе тетивата. В областта на керамиката археолозие откриват над 10 вида. Изделията от кости имат своето място. Оръжейните майстори непрекъснато поръчват нови партиди дръжки за ножове, саби и мечове. От бивниците на мамути произвеждат ювелирни изделия.   * * * Широката гама от артикули предполага постоянен внос и износ. Българите се славели като добри търговци. Те устройват панаири, стоките им са познати в Скандинавия, Индия, Китай, Египет. Писателят географ Ал Масуди пише през 955 г., че най-хубавите палта се продават в Киев и Болгар, а българските кервани постоянно пътуват към Хорезм, возейки кожи на черни лисици, които особено се ценят на персийския пазар. Дори когато през ХII в. сеченето на дирхеми е преустановено поради изчерпването на златните и сребърните рудници, търговията продължава да процъфтява. Един от главните източници на суровини са северните народи. Пътешественикът Ал Марвази пише: "Те (северните племена) са народ див, живеят в пещери, нямат сношения с хората, страхуват се от злините им... Българите пътуват при тях, карат им стоки, като дрехи, сол и други вещи... търгуват с народа на йора (вид племе) посредством знаци и тайно, заради дивотията му и страха от хората. Вземат от него превъзходни кожи." [ Фахрутдинов, Р. Г. Очерки по истории Волжской Болгарии. М., Наука, 1984 г., стр. 39] Пътешественикът описва начина на пазарлъка: когато пристигнели в страната на йора, българи стоварвали стоката и се отдалечавали. Диваците донасяли своите изделия. Ако те решат, че сделката е добра - вземат своето и бизнесът е приключен. Ако пък смятат, че българите са оставили недостатъчно - отдалечават се и търговците добавят. За да запазят монопола, не пускали диваците да приближават територията на България, а на чуждоземните търговци било забранено да се отдалечават на север. * * * Българската държава се управлява от неписани, но не по-малко строги закони от съвременните. Първостепенна роля има данъчното законодателство. "Данъкът към царя се плаща с коне или с друго. От всеки, който се жени, царят взема ездитен кон." [Пак там, стр. 27] Ибн Фадлан допълва: "Царят няма право на посевите. Плащат му всяка година от всеки дом по една кожа от собол... Всеки, който прави сватба, или устройва пир, прави отчисления на царя в зависимост от размера на пира." [Пак там, стр. 27] Главното попълнение на хазната идва от митата. От чуждестранните стоки монархът има право да избере каквото му е присърце, а от робите по закон му се полага всеки десети. Най-строго се наказват прелюбодеянията, убийците и крадците. Висшата мярка е привързване на крайниците към четири стълба и разсичане през половината. В случай на неумишлено убийство виновникът се затваря в дървеу сандък с три хляба и стомна вода. Увисват сандъка на стълбове, докато жертвата не издъхне от жажда и глад. Никой няма право да се изпикае на пътя, преди да е свалил оръжието си. Ибн Фадлан е потресен от закона, съгласно който "ако те видят човек, обладаващ подвижен ум и знания, тогав му казват: "Тоя е най-достоен да служи на нашия господ'" Слагат на шията му въже и го обесват на дърво. Не го свалят, докато не се разпадне." Някои учени смятат, че този закон се отнася само за магьосниците, тъй като във Волжка България учените били на почит. Съгласно семейния кодекс детето не принадлежи на родителите, а на тъста, а когато умре мъжът в къщата – пръв наследник е брат му. * * * В България държат на образованието. За писане използват керамични мастилници, пергамент, хартия, кожа, дъски, покрити с восък. В столицата се намира едно от най-големите ислямски училища - медресе, в което се готвят кадри за мюсюлманските държави. Българските учени написват великолепни трудове по история, астрономия, фармация. Сред тях са Ахмед Булгари, Якуб ибн Нигман, Абу-г-Гала Хамид ибн Идрисе ал Булгари, хасан Булгари и др. 3. * * * Русия е пръв икономически партньор на България и пръв военен съперник. Официалните документи сочат, че българите по-напред извадили мечовете. През 913 г., когато русите се завръщат по Етил от поход в Каспия, болгарската войска ги  причаква в засада и им нанася поражение. През 965 г. княз Светослав разгромява хазарите, с което слага край на претенциите им към България. Сътворил това добро за българите дело, той решава на свой ред да ги покори. Армията му превзема град Болгар на Волга през зимата на 968-969 г. и го разрушава. За пореден път русите стъпват на българска земя през 985 г. Отношенията между България и Русия се затоплят и през 1006 г. е под писан договор за икономическо сътрудничество. Българските търговци получават право свободно да търгуват по руската земя. От договора най-много спечелва Русия, тьй като през 1024 г. в Суздалската земя настъпва "глад велик" и българското жито спасява населението от мор. "И бе мятеж велик и глад по всей земле той, яко между сваа жена даати, да корият себе челедином. И доша на Волзе все люди в Болгары и привезоша пшеницу и жито, и тако от того ожиша." [Татищев, В. Н. История Российская. М., АН СССР, 1962 – 65 г., т. I - IV, стр. 95-96] През 1088 г. мирът отново е нарушен. Причината е, че руски разбойници от град Муром ограбват българските търговци. Последните се жалват на княз Олег, но безрезултатно. Тогава българите нахлуват в града и избесват разбойниците. През 1107 г. българската войска обкръжава Суздал, но руснаците я отблъскват. Юрий Долгорукий заедно с брат си Глеб се отправят на поход към Волжка България в лето 1120. "И взе полон много и полк их победи", пише летописецът. Интервенцията била предизвикана, задето българите отрорили половецкий княз Аепак, тъст на княз Долгорукий. "... придоша половци к болгаром, и высла им князь болгарский пити с отравою и пив Аепак и прочии князи вси помраша." [ПСРЛ, т. II, стр. 285] След 44 години, на 1 август 1164 г. Андрей Боголюбский удържа победа над българите. Същият ден византийският император Маноил разгромил сарацините. В чест на двете събития в град Владимир е издигната църквата "Св. Богородица" и от 1 август се празнува денят на честния и животворен кръст. След осем години е последният поход. Организира го княз Боголюбский,. който изпраща сина си Мстислав. Българите подгонват руснаците и последните едва се отскубват. Същата година Мстислав умира, а след две години баща му е убит от ръката на заговорници. Ръководителите на заговора са болярите от български произход Петр Кучков и Яким Кучковитин, както и съпругата на Андрей Боголюбский – българка от Волга. Тя "хранила желание мести мужу зато, что тот много зла учинил булгарам." [ПСРЛ, т. XV, стр. 281] Поредният конфликт завършва без победени и победители, понеже българите дават откуп, но само след година, през 1184 г., княз Всеволод изпраща войска, която опожарява много български села. През 1205 г. нов руски поход. Българската войска нахлува в Рязанска област област през лето 1209 и я разорява. Летописецът пише: "Болгары пришед на Рязанскою область, делали разорения. Всеволод велел рязанскому тысецкому Матфею Андреевичу, собрав войска сколько можно, идти них. Он... догнал их в Кадоме, и бил между ними жестокий бой.. И едва болгар победили, тысяцкий рязанский сам убит." [Татищев, В. Н. История Российская..., т. III, стр. 182.] През зимата на 1110 г. Всеволод изпраща войводата Кузма, но той причинява слаби щети на българите. Затова пьк на 15 май 1220 г. Юрий Всеволодович в съюз с половците превзема град Ошел, изгаря го до основи и пленява населението. Той планувал нова интервенция, но богатите дарове от България го умилостивили. След девет години Юрий отново се обръща за помощ към българите и те отново спасяват Русия от глада. Това, че България не познава сушата години и най-вече защото държи ключа на Азия и Северна Европа, са сред главните причини руските князе да нападат периодически България с мечтата един ден да я прикрепят към короната на Русия. В руския двор до такава степен са увлечени от това намерение, че подценяват страшната сила на татарите, която се доближава до тях. С големи трудности българските дипломати постигат споразумение за 6-годишен мирен договор. 4. * * * Татарите живеели в североизточните райони на Азия. Били пръснати на племена, които враждували помежду си. През VI в. след Христа най-силните племена са да-дани и та-тани. От названието на последните произлиза и думата татари. През XII в. племенната групировка на Чингиз хан се налага над останалите. Ханът жестоко се разправя с непокорните. Та-таните са включени в армията му в качеството на камикадзе - първи влизат в бой. И защото те най-напред нахлуват в селата и градовете, оттук се появява и изразът "Татарите идват!". През 1219 – 1220 г. татарите завладяват Азия и Близкия Изток. Фактически Арабският халифат става техен васал. Тогава те се вглеждат в българската земя край Волга. След като покорил Средна Азия, Чингиз хан заръчва на своя пълководец Ажучи да летува и зимува от земите на Хорезм до Скасинските и Българските покрайнини. Българите се подготвят за отбрана. Прокопават източния отбранителен рубеж. И до днес са се запазили отбранителните валове край реките Урал, Бела, Кондурчи, Ик. Тази линия, която по значение и укрепеност не отстъпва на Мажино, три пъти е запълвана с труповете и убитите коне на нашествениците. През 1223 г. любимците на Чингиз хан Джебе и Сабаде покоряват Иран и Закавказие, преминават железните врати през Дербент и навлизат в Източна Европа. При р. Калка те разгромяват руско-половецката войска. Сетне безпрепятствено опустошават руско-половецките земи от Киев до Чернигов. Жертвите са огромни. Само русите загубват в сражение 10 000 воини. Наситили се на кръв и плячка, татарите прекарват летен отдих в района на Нижно Поволжие. Есента потеглят към Волжска България. Българите чакат в засада край днешното село Самарские луки. Те прилагат тактиката на Симеон край Ахелой: правят лъжливо отстъпление, докато врагът влезе в капана. От обкръжението се измъкват 3-4 хиляди души. Докато чакат поредното нашествие, българите усилват фортификациите. В Биляр е изкопан трети вал, издигнати са мощни дървени стени, които на места достигат до 6 м. Но поредната война, както и следващите, ще се водят на източния рубеж. През 1229 г. Чингиз хан изпраща внука си Батий да покори Волжска България. Изборът му попада незлучайно: Батий разорява Русия и името му се споменава в Европа със същия страх, както преди името на Атила. Татарите опожаряват градовете и селата в района на долното течение на Етил. Българските караулни отряди край р. Яик са посечени. Но 30-хилядната армия е спряна далеч от Болгар и, обърната в позорно бягство. През 1232 г. за трети път татарският поход срещу България търпи провал. В руската летопис четем: "Прийдоша татарове и зимоваша не дошедче до Великого горада Булгарското." Какво ли е писал българският летописец? За жалост нашествениците успяват четвъртия път и в пламъците загиват ценни исторически книги. Човешката история представлява цикли на съзидание и цикли на разруха. Никой никого не е искал да разбере, защото всеки по-силен вярва, че той носи правдата. Накратко – човешката история е поредица от изковаване на мечовете в рала и ралата в мечове. Поука никой не си е взел, защото най-голямата грешка на историята е, че не е научила хората да се учат от грешките й. * * * Трите неуспешни опита срещу Велика България са петно върху престижа на великите монголски завоеватели. Авторитетът на Чингиз хан пред света е подронен. В тила на необятната му империя един малък народ отказва да му се покори. Честолюбието взема връх. През 1235 г. в столицата Каракум е обявено решението на Чингиз хан за общомонголски поход, за да бъде завладяна столицата на българите. В него вземат участие всички пълководци, както и десет принца. В армията са мобилизирани 160 000 войници от васалните държави и още 140 000 татари. Всяко монголско семейство е задължено да изпрати най-големия си син на война. През пролетта на 1236 г. 300 000 армия потегля към Болгар. Тя трябва да извърши кампанията в светкавични срокове. Ако я завари първия сняг, я чака гибел поради липса на паша за конете. Войската се разделя на 6 части, за да не възникнат проблеми с фуража и продоволствието. Те ще се съберат под стените на Болгар. През втората половина на лятото и есента се водят малки сражения, докато се обедини цялата татарска армия. Българите противопоставят на противника едва 50 000 войници. Бедата е, че съседните племена са покорени и помощ вече от никъде не може да се очаква. Монголският летописец Джувайни пише: "В пределите на Болгар принцовете се съединиха. От множеството войска земята стенеше, а от многочислеността и шума на пълчищата се плашеха дивите зверове и замръзваха на местата си. Отначало те (татарите) взеха с щурм Болгар, който е известен в света с недостъпността на местността и голямата си населеност. За назидание убиха част от жителите, а други плениха." Татарите превземат Биляр.     Нито един документ освен този не е достигнал до нас с подробности за битката. Силите били неравни, но едва ли Болгар е превзет от първия щурм. Археолозите безпогрешно побоиват днес културния слой от това време: кости, оръжия, строшена керамика, пожарище. Някои учени го наричат "черния слой", защото е смесен с въглени. Там, където някога са били домовете, днес учените изкопават кости. Черепите са пробити. На осем милиона квадратни метра се е водел бой за всяка стъпка. Тежко на живите, тежко на мъртвите: първите са посичани на място и хвърляни в кладенците или оставяни на улицата и в горящите домове. В пламъците изгарят великолепни дворци, храмове, домове, библиотеки. Загиват учени, писатели, поети... загива една цивилизация. Държавата на хановете Алмуш, Ахмед, Хасан, Михаил, Насър, Мумин I, Мумин II, Хайдър, Мохамед, Ибрахим I, Съгъд, Бураж, Ибрахим II, Султан Мурад, строена три столетия – три златни века, в които Волжска България бе наречена Велика България, се превръща в пепелище. От тази пепел вече никога няма да се запали пламъкът на Велика България, защото пепелта изстива и не ражда огън. * * * След Болгар падат Сувар, Жукотин... 40 български града. През 1237 г. са опустошени и западните покрайнини. Волжка България, опустошена, разграбена, опожарена, не се предава. Тя се съпротивлява още цели 50 години. Нейният героичен народ спря татарските походи към Европа. През 1238-1239 г. князете Баян и Джик обединяват волжките народи и обявяват суверенитета на България. Те отново започват строителството на столицата Биляр на 3 км от пепелището. Батий преустановява похода си към Полша и Унгария. Той изпраща най-добрите си пълководци Субадай и Бурундай срещу непокорниците. През 1240 г. Баян и Джик са победени.   Част II Втора Българска държава 1. Волжска България запазва известна автономност в рамките на Монголската империя. Новата му столица е град Болгар на Волга. Тук е и главната ставка на Батий от 1342 до 1346 г. Първият български хан след падането на България е Селим. Той управлява страната в размирните години от 1236 до 1240 г. След разгрома на армията на Баян и Джик Селим изпраща огромна контрибуция на татарите и по този начин запазва трона си. Разрешено му е да сече монети. Негов последовател е синът ми Илхам, следващият хан отново е българин - Хасан. На европейските карти Велика България на Етил продължава да фигурира като суверена държава. Нещо повече: египетските търговци Ибн Батута и ал Калкашанди съобщават в родината си за държавата България и за богатствата й. От техните сведения египетските халифи официално считат, че ханът на Волжка България управлява също Дунавска България и Сърбия. Руските летописци пишат за отделни български йнязе, например: през 1376 г. "Князете на България са Осан и Магмуд султан." На пръстена на хан Илгам е изрязан печат с името на град Болгар. Огромният мастодонт - империята на Чингиз хан - не е подминат от историческата орис и той се разлага на отделни княжества. Върху територията на Волжска България е основана Златната орда. Но през 1357 г. хан Джанибек е убит от заговорницн и Ордата на свой ред се разпада. Самопровъзгласили се ханове тръгват с войска да заграбват територии. Булат Тимур нахлува в столицата Болгар, избива местните феодали и се провъзгласява за държавен глава. Но бедите не свършват дотук. Срещу Болгар следват походи през 1382 г., 1391, 1392 г., организирани от хановете. Застават един срещу друг с оголен меч баща срещу син, брат срещу брат. Застават българи срещу българи. Всички те са войници на Аллаха, но по волята на хановете си – войници свои и войници чужди. Войните изтощават българската държава и тя става лесна плячка на руснаците. Те нахлуват през 1395 и 1400 г. и опожаряват град Болгар. През 1431 г. княз Василий Пъстри опожарава за последен път българската столица. Българите тръгват към Казан. Тук построяват новата столица, която известно време се нарича нов Болгар. Първите домове са издигнати върху гребена на дългия хълм по който днес минава ул. "Ленин" между Кремъл и Университета. Мястото, където се сливат реките Казанка и Булак, е избрано за строителството на царския дворец. * * * Отначало Казан се управлява от местната феодална аристокрация. Разбира се, хановете от Златната орда не крият амбициите си да подчинят града на властта си. Но това се удава на един от последните владетели на Монголската империя Ул Мохамед. С трихилядния си отряд той опустошава руската земя, пленява дори Великият княз Василий II. През есента на 1445 г. войниците му превземат Казан. Хан Алим бек е убит. Скоро завоевателят умира и неговото място заема синът му Махмуд. Трябва да се отбележи, че инвазията на Ул Мохамед представлява и най-компактното заселване на татари върху земите на България. Естерствено, те скоро се разтварят в огромната българска маса. Следователно, колкото и да се стараят някои учени да докажат днес, че в Татарстан живяят татари - твърденията им се безпочвени. Не бива да се приемат безрезервно и руските източници, защото в Русия наричали неславянските народи с едно обединително име - татари. Казанци пък считали себе си за българи и се обиждали, ако ги нарекат "татари". * * * Казан е построен върху плодородна земя. За нейните богатства руският летописец пише: "Место пренарочно и красно велми и скотопажно, и пчелисто, и рыбно, и всякого много угодья, яко не обрести можно другого таков места по всей Русской земле нигде, подобно таково место и крепостию и угодием человеческим, и не земже, еще есть в чужих землях?" Казан. Рис. от книгата на Ал. Олеари, 1626 г.     Плодородните земи изобилстват и затова никой не спира на слабите. Ралата са тежки, железни с палешник или два успредни плуга, подобно на съвременните браздачки. Сеитбооборотът е добре познат, което говори за висока култура на земеделие. Земята се работи две години, а на третата почива. Пролетта полето се разорава, за да се покрие торът със земя. Такъв вид земеделие изисква затваряне на цикъл земя-животновъдство. Ето защо се прилагат методите на интензивно скотовъдство. На първо място се отглеждат коне, крави, овце, кози, волове. Част от конете принадлежат на хана, т.е. военен резерв. Развитото селско стопанство предполага наситен пазар с продукти. Рибата е в изобилие, и млечните продукти, и зърнените храни. Не искам да изпадам в крайности, но днешният казански пазар е съвсем бледо копие на това, което е съществувало през средновековието. В горите се въдят диви пчели, а медът и восъкът са сред най-ценените. Добро препитание дава и ловът. По това времен обяче последните бобри напускат пределите на държавата, търсейки спасение в девствените лесове. Процъфтява риболовът. На казанска територия по Волга ловуват постоянно около 10 000 руски рибари, на които ханството не е в състояние да се опълчи. * * * Казанското ханство продължава традициите на българските майстори. Тук се изработват оръжия, дори арбалети, скъпи бижута, кожени изделия. Занаятчиите се обединяват в корпорации, за да се противопоставят на конкуренцията. Занаятчийството, селското стопанство и търговията способстват Казан да се превърне в един от оживените европейски центрове. В града има два пазара – долен и горен. През тях ежедневно минават по 20 000 коня и още толкова овце. Казанските стоки се спускат по Волга на лодки, средни кораби и кораби със стотици тонове водоизместимост, за да достигнат от страните от Изтока. През зимата кервани от шейни летят по леда към четирите краища на света. Богатите казански търговци имат вече домове и магазини в големите руски градове. През XVI в. в Москва е построена Татарската слобода, а улиците, водещи към Кремъл, и досега носят татарски имена, например "Балчук", "Арбат" и пр. На пазарите в ханството се продава тънко изпредена вълна от Изтока, която търговците изнасят дори в Западна Европа, източни лакомства, орехи, ориз от Иран и Индия, нефт от Баку. казанци проникват дори на пазарите в Константинопол. Те плуват по Волга до района на днешен Волгоград, оттам по суша до р. Дон, към Азов и по морския път стигат до крайната цел. Руските търговци са първи ученици на казанци. От последните те възприемат не само културата на търговията, но дори и някои термини, запазили значението си до днес, например: "магарич" - рушвет, "деньги", "алтън" и пр. Всяко година в края на май в Казан на Гостиничния остров се провежда мострен панаир. В този ден в Казан пристигат богати търговци от цялата руска земя и "тогуваху великими прагами товарами", пише летописецът. * * * През 1505 г. хан Мохамед Емин извършва погром над руската колония търговци. "Изсече в Казан много руски гости, над 15 000 от много градове и много стока взе." Този акт взривява отношенията с Русия, но последната страда най-много, тъй като е затворен пътят й към Азия. Ключът между двата континента все още е у българите. 2. * * * Политическата и икономическата йерархия в казанското ханство е значитено по-усложнена в сравнение с тази в първата Българска държава. Ако преди годишният данък е бил само една кожа от собол, сега вече данъците са непосилно бреме. В ханския дворец са въведени нови структури, като завеждащ финансите, завеждащ ханския двор, ключар на подземните складове, коняр, организатор на лова, оръжейник, управител на кухнята, възпитател на ханските деца, завеждащ канцеларията на хана, външнополитическото ведомство. Във военноадминистративно отношение ханството е раздлено на пет даруги: Галицка, Алуцка, Арска, Зюрейска, Ногайска. Земята като основен продукт за производство определя и системата - феодална. Феодалите са няколко категории. Естествено пръв и главен феодал е ханът. След него са емирите, които събират данък не само за държавата, но и за изхранване на армията в съответната даруга, както и за себе си. Следват тарханите, върху които се простира ханския имунитет. За да получи високата титла, боецът е длъжен да покаже силата на мускулите си, ловкост, воля и подвиг, който няма равен на себе си. Обладателят на титлата "тархан" се освобождава от отговорност за 9 тежки престъпления. До 9 коляно родът му не плаща данъци. Без да иска нечие разрешение, с изключение на ханските дъщери, може да заведе в харема си всяка жена, която пожелае. Тарханът свободно влиза в ханския дворец, взема участие във военните съвети, по време на поход е в авангарда на хана, а когато е тъжен, трябва да изпие 9 чаши веселящо вино от ръката на държавния глава. В ярлъка на Сахиб бей от 1523 г. е записано тарханът да достигне до деветото небе на почестите и славата, като получи коне, килими и друг род девет предмета, по девет от всеки. Мюсюлманската духовна върхушка съперничи по богатства на тарханите. Последни във [реда] на феодалната йерархия са казаците. Те са ядрото на армията. Съгласно законите, дава се например едно село, в което селяните са крепостни на казака. Данькьт, който той определи за себе си, е фактически държавното му възнаграждение. Най-онеправдан е народът. Трудовото население носи названието "кара халък", т. е. черни хора, черноработници. То поддържа икономиката на страната, от него се вземат мъже за война. Най-тежкият данък е "ясяк". Ясякът се плаща по законите на монголската държава от 1257 г. Събира се от верни на хана люде, които обладават имунитет. Самият начин на вземане на данъците представлявя страшен, често пъти кървав уестърн. Когато ханството преминава под властта на Ул Мохамед, той преразпределя богатствата, като най-едри феодали стават верните му войници или татари от всички краища на монголската империя. "И започнаха да се събират около царя много варвари от различни страни, от Златната орда, и от Астрахан, от Азуев и от Крим", четем в руска летопис. Несправедливостта събужда народния гняв. Всяка година, когато се събират данъците, има локални конфликти, а през 1496 г., 1531 г., 1545-1546 г., 1549 г. и 1561 г. те прерастват във въстания. * * * Монархът в Казанското ханство не е абсолютен владетел. Решенията се вземат със съгласието на висшето духовенство и болярите. Главните членове на дивана (ханския съвет) са карачите - представители на най-богатите родове. Те в значителна степен ограничават властта на хана и диктуват външната политика на страната, което предполага борба за влияние, политически сблъсъци. От това се ползват враговете на Казанското ханство, на първо място руските политици. С парите на последните се оформя русофилското лоби в дивана, в противовес на татарската партия. Москва поставя на първо място отношенията си с Казан, защото от 1445 г. до 1465 г. Русия плаща данък - цената на Ул Мохамед да даде свободата на великия княз Василий II. Васалното положение гарантира мира в района и Казанското ханство укрепва. През 60-те години обаче настъпват политически обрати в двете държави: в Русия процесът на политическо обединение се ускорява, докато Казанската държава е в упадък. Тя се раздира от междуособици. Москва смята, че сгодният момент да се разправи с най-твърдия си противник е дошъл след като принц Касим, вторият син на Ул Мохамед, търси помощта на руския цар, за да превземе трона след смъртта на брат си Махмуд. Но атаката срещу столицата на успява. Синът на Махмуд - Халил става държавен глава (1466-1477), а след него е Ибрахим (1477-1479 г.). През това време Казан се охранява от военна флотилия. За да осигурят безопасността откъм север, казанци превземат град Хлинов - столица на Вятските земи. За последните Русия не скрива амбициите си, но е изпреварена. Казан и Москва сключват мирен договор през 1479 г., който се запазва цели 10 години. Смъртта на Ибрахим през 1479 г. е нов сигнал Москва да поднови агресията си. Тя се благоприятства от факта, че политиците пак не могат да поделят властта. Отново една срещу друга са татарската и руската партия. Вторите обаче надделяват и техният представител Али е коронясан. Неговата крайно русофилска политика среща неодобрението дори на покровителите му и през 1487 г. руската войска го принуждава да абдикира. Новият държавен глава Мохамед Емин се признава за васал на Москва. Иван III прибавя към титлата си "Княз български". Али е политически изганник и умира във Вологда. След две години Русия отнема Вятските земи от българите и по този начин обгражда с военен кордон от запад и север Казанското ханство. * * * В края на XV в. борбите за престола отново се възпламеняват. Татарската партия влиза във връзка с Тюменския хан Ибак. Той изпраща брат си Мамук в Казан и завзема висшата власт. Но московската партия се мобилизира и в скоро време, посредством преврат, издига на трона Абдул Латиф. През 1502 г. обаче Мохамед Емин отново се връща на престола. Той обявява русофилските си амбиции и това не е случайно. Мохамед Емин по време на изгнанието си е управлявал Серпухов, Кашира, Хотун, бил е главнокомандващ руската войска в Литовската война. Той изпраща предшественика си в Кашир, където Абдул Латиф умира през 1517 г. Москва обаче не е спокойна за отношенията си с Казан. Мохамед Емин се сближава с Турция, която през ХVI в. е фактор в Европа. Високата порта подстрекава антируския заговор през 1505 г. Руските търговци са избити в Казан, а посланикът Михаил Кляпик – арестуван. 60 000 казански войници тръгват към Нижний Новгород, но са отблъснати под стените на града. Русия мобилизира 100 000 армия и разгромява казанците. Спасяват се едва 7000 души. Сложните отношения на Москва с Турция, Полша и Литва диктуват на Василий III да укрепи тила си. Затова той сключва мирен договор с Казан, като признава суверенитета на ханството, отказва се от годишния данък, отрича васалното му положение. 3. * * * През декември 1518 г. Мохамед Емин умира. Това, което е останало за този владетел, е оскъдно. Поет, политически изгнанник, виден руски военачалник, държавник, русофил, а след това туркофил. Всички тези факти говорят за сложна и противоречива личност. Мохамед Емин безспорно е явление за своето време, защото е имал интуицията да открие политическата и икономическата изгода. Историците рядко споменават, че той се е казвал Мохамед Емин ал Булгари и по всяка вероятност е последният български хан. След смъртта на монарха се прекъсва династията му, понеже двамата му братя по майката Фатиме Мелик и Худай Кул били отведени заедно с майка си в Русия след свалянето на Али и покръстени. Следователно загубват правото на трона. Кримският хан Мохамед Гирей пръв издига претенциите си за висшата власт в Казан. Кримските царски синове са отпръск от фамилията на Ул Мохамед. Те са сводни братя на Мохамед Емин по майката Нур Салтан, която след смъртта на хан Ибрахим става жена на кримския хан Менгли Гирей. Синът от този брак – Сахиб Гирей – е готвен от отдавна за високия пост. Но бързата намеса на Русия отлага плановете на кримския хан с 4 години. От 1518 до 1521 г. управлява московското протеже Шах Али. Последният обаче "пренебрегнал и презрял разположението на поданиците към себе си, бил повече предан на московския си господар и повечето се опирал на чуждите, отколкото на своите". Това поражда мощна опозиция и през април 1521 г. Сахиб Гирей влиза в Казан начело на военен отряд. Начинанието се подкрепя от Високата порта. Шах Али се спасява с бягство. Руският отряд в Казан е унищожен, руските търговци – ограбени. Сахиб Гирей е ловък политик.  Той сключва договор с Литва и войските на двете държави тръгват срещу "общия враг" – Русия. Василий III е принуден да иска мир и отново да плаща данък на Казан, "по устава от древните времена". Зад тези събития обаче стои Високата порта . Султан Сюлейман използва политическата конюктура в своя полза. Русия е заобиколена от враждебни сили и опитът на Василий III да пробие кордона през 1523 г. е безрезултатен. През 1524 г. Казанското ханство се признава за васално на Турция, с което се надява, че ще обезпечи мира с Русия. По този повод през лятото на същата година в Москва пристига турският дипломат Скиндер. Той настоява Русия да ратифицира статуквото на Казанското ханство - юрт на султана. Руските дипломати обаче му отвръщат, че Казан е "изначала юрт государя нашего". Руската войска се придвижва в пределите на ханството и поставя условие Сахиб Гирей да отстъпи трона на племенника си Сафа Гирей. Бягството на хана обезсилва договора за васалност с Турция. През 1525 г. Василий III забранява на търговците си да посетят казанския панаир. Той обявява свой панаир в Нижний Новгород. "Но от подобного перенесения ярмарки, Московия получила столько же невыгоды, как и сами казанцы", коментират този акт историците. Вследствие в Русия се получава дефицит на стоките, които се докарват по Волга от Астрахан, Персия, Армения и общо поскъпване, най-вече поради адекватните мерки на Казан. Хан Сафа Гирей управлява общо 15 години с прекъсвания през 1524 – 1530, 1535 – 154б и 1546 – 1549 г. и е настроен открито враждебно към Русия. Москва не закъснява с реакцията си. През 1532 г. тя издига за хан 13-годишния Джан Али. За регент е назначена сестрата на Мохамед Емин Ковгоршад, а дъщерята на ногайския държавник Юсуф Сююмбике е омъжена за малолетния държавник. Само след три години Джан Али е убит, предшественикът се връща на власт и се жени за Сююмбике. През 1533 г. умира Василий III. Сахиб Гирей, който е туркофил и управлява Крим, подготвя планове за нападения над Русия. Антимосковските настроения в Казан и Крим се засилват, когато избухва руско-литовската война (1534-1537 г.). Използвайки сложността на ситуацията, Сахиб настоява Русия да се откаже от Поволжието. В писмото си до Иван IV той пише: "Готов съм да живея с теб (в мир) и ти повече няма да искаш данък; но ако дръзнеш да воюваш, то не искаме да видин нито посланниците тим нито пратениците ти; ще стъпим в земята руска и всичко ще превърнем в прах." За да го подкрепи, Сафа Гирей изпраща отряди през декември 1535 г. и януари 1536 г., които опустошават Нижни Новгород, Муром, Балахни. След години казанци отново разоряват района. Това принуждава руското правителство да построи няколко града край р. Мокша, които първи да посрещнат и отблъснат набезите на Сафа Гирей. Напрежението достига кулминацията си през 1541 г., когато от Крим към руската земя потегля 70 000 армия от татари, турци, ногайци. В този момент Сафа Гирей би могъл да предостави 30 000 войници и съдбата на Русия да бъде решена. Обаче русофилската партия създава големи проблеми на хана и той е принуден да се брани от поредната абдикация. Всичко започва оттам, че Сафа Гирей дава огромни привилегии на кримските търговци и феодали за сметка на казанските. В една летопис четем: "На казанските люде сега им е тежко от царя, от много князе (казанските) отне владенията и ди даде на кримци; продава имотите на местни хора, събира пари и ги изпраща в Крим." Кримските татари придобиват с хански указ правото да се разпореждат с умиществото на покойниците: "На когото умре баща му - бащиният доход вземат. А на когото по-големият брат умре, този доход на по-малкият брат не се дава." * * * В средата на 40-те години в руско-казанските отношения настъпва обрат: през 1545 г. русофилската партия предизвиква бунт в Казан. В същото време Иван IV тръгва с войски към града. Походът е успешен и на трона отново е Шах Али от русофилската партия. Само след месец Сафа Гирей възстановява властта си и жестоко се разправя с въстаниците. Група казански феодали от Московската партия се спасяват с бягство и Иван IV им дава земи във вътрешността на Русия. Други пък стават висши държавни чиновници. През 1549 г. Сафа Гирей умира. От света си отива енергичен и ловък политик, който умее да посреща успехите и неуспехите, да печели отново. Завидни качества на политиците от всички времена. Наследява го Утямиш Гирей, роден от брака му с Сююмбике. Но хан Утямиш е малолетен и борбата за престола отново се изостря. Надеждата на татарската партия е в по-големия син на покойния хан - Булюк Гирей, който живее в Крим. Последният потегля към Казан. Москва изпраща военен поход, начело на който е Шах Али. Татарската партия, разбирайки, че може да загуби властта, възлага на военачалника Кощак временно да оглави държавата. Руският поход е без резултат. Иван IV решава да смени тактиката. Той разбира, че без солидни дипломати, без сигурен тил при водене на войни Казан няма да бъде превзет. В московския двор се кроят планове за превземането на нови земи. Страната при Иван IV се уголемява петкратно, като сърцето на държавата, която завещава руският монарх, е вече Казан. Ето защо той взема решение да се построи укрепен град на 30 км от столицата на ханството. Той е издигнат край устието на р. Свияга и носи името Свияжинск. Появата на града става по последната дума на тогавашната техника. Под ръководството на строителя Иван Въйродков през зимата на 1551 г. край град Углич са изработени от дърво елементите на крепостните стени, църкви, домове. Направена е пробна сборка, след което са отправени по Волга. На 24 май 1551 г. започва строителството на града. То трае 28 дни. На дипломатическото поле се появява Петр Тургенев, волжски българин, основател на рода, от който е и писателят Иван Тургенев. Той умело сдържа действията на Кримско-казанската коалиция, ръководена от ногайския държавник Исмаил. Част от казанските феодали от московската партия бързат към Свияжинск, където вече са ги изпреварили князете от съседните народи. * * * Утямиш Гирей скоро пада от власт. Руснаците най-после поставят на власт Шах Али. Малкият хан е отправен на почетно изгнание в Москва. Покръстен е в Христовата вяра и получава името Александър. През 1566 г. е погребан в Архангелския събор на Московския кремъл, където се покоят тленните останики на руската царска фамилия. Майка му Сююмбике е омъжена за Шах Али, т.е. отново е съпруга на хан. Казанското ханство поема задължението да освободи 10 000 руски военнопленници, които работят тук като роби. Подобна намеса във вътрешните работи на една страна рядко се случва. Но Иван IV иска да даде урок на Турция, която крои свои планове за разгрома на Русия. След този акт султанът изпраща писмо до ръководителя на татарската коалиция, в което пише: "Ние всички мохамедани трябва да се обединим... В Крим управлява поставеният от мен цар. Както му наредя - така ще постъпи. От Астрахан ме молят да им намеря цар и аз ще го сторя. Киргизите също се обръщат към мен за цар и аз ше им изпратя от Крим. Докато аз изпратя цар и в Казан, ти, Измаил, би ми свършил добра работа, ако окажеш помощ на Казан, изпращайки свои хора..." В Казан Московската партия лансира нова идея - замяната на ханската институция с губернатор от Москва. Но Шах Али е двуличен и жесток господар. Той се опитва да лавира и да наказва, за да запази властта си. Шах Али мрази ханството, което управлява, мрази столицата Казан, мрази хората. Затова трябва да заплати с последната си абдикация. Бягайки от града, не изпълнява последната заръка на Иван IV да отвори градската порта, за да влезе руският наместник. В този решителен момент лидерите на Московската партия не се осмеляват да отворят вратите на града, нито пък да поканят руския губернатор. Самата промяна ги плаши. Казанската аристокрация влиза в преговори с ногайците и поканва на трона астраханския принц Едигер. 4. * * * Иван IV се подготвя за последния удар срещу казанското ханство. През юли 1552 г., след продължителна подготовка 150 000 армия начело с руския цар потегля на поход. От Нижний Новгород по Волга тръгват корабите. От Владимир на Клязма потегля лявата колона, дясната е дислоцирана и се придвижва откъм Мещери. В централната, откъм град Муром на Ока, е Иван IV. Започва последната битка за Казанското ханство. В този момент съдбата подхвърля жребия: ако руската армия претърпи пореден крах - ще я има Волжска България, преименувана в Казанско ханство, официално считана за татарска територия, но жителите й се чувстват българи. Ако пък Русия победи - ще се постави началото на вековни военни походи, завършекът на които ще бъде свободата на Дунавска България. Две Българии от двете страни на жребия - едната друговерна и враждебна, другата пък посветила русите в Христовата вяра, просветила ги и сама поробена от полумесеца. В началото на август войските се срещат в Свияжинск. На 16 август форсират Волга. На 26 Казан е обсаден. Той е притиснат в клещите на окопи и турове (подвижни стени). Подвижните кули наближават крепостните стени и войниците се целят направо в града. Казанци се защитават мъжествено. Княз Епакчи възглавява отряд, който е извън града, и мълниеносно нанася удари на противника. В началото на септември руснаците доближават защитните стени и ги взривяват. Битката продължава цял месец. На 1 октомври Иван IV получава първото послание от обсадения град: "Не бьем чело. Срещу стените и кулите на русите ще противопоставим друга стена - всички ще умрем, или ще се защитим." Следва нов взрив под градските стени. Русите нахлуват в града. Завързват се улични сражения. Оцелелите защитници решават да се организират извън града, но те са съвсем малко. На 2 октомври Казан е превзет. С няколко думи руският летописец описва събитието: "Страшно бе видеть обоих (руси и казанци) храбрости и мужество." Останалите живи убиват много руски войници и сами загиват ("И сами ту умроша храбрые, похвально на земле своей"). Мъжкото население на града е избито. Хан Едигер е заловен, откаран в Москва и покръстен с християнското име Симеон. Умира в 1565 г. Когато улиците на града са разчистени от труповете, към ханския дворец се отправя Иван IV. Влиза направо в хазната и като вижда богатствата, нарежда всичко да се опише и го запечатва с царския печат. Войниците му вземат много пленници, "злато и сребро и бисери, златоткани платове, златни и сребърни съдове, на които никой числеността не знае." Последствията за оцелелите са драматични. Иван IV забранява на казанци да живеят в града, а извън него, в особена слобода. * * * Борбата между руси и казанци продължава още 6 години. Новият хан е Али Акрам, брат на Сююмбике, дошъл от столицата на ногайското ханство Сарайчик. Тогава, през лятото на 1553 г., Москва подготвя нов поход. Това, което е оцеляло през предишната война, е доразрушено. Практически от ханството не остава камък върху камък. Али Акрам намира смъртта си в едно от сраженията. Княз Александър Курбски, който участва във всички сражения, е записал: "И в тую 6 лет (1552-1558 г.) битва многие быша с ними и воевание, и толикое мужество в то время погибе войска християнского, биющеся и воющасе с ними безпрестанно, иже вере неподобно." Последният изстрел през 1558 г. възвестява, че на мястото, където е била Велика България, завладяна от татарите през 1236 г., съществувала от три века под името казанско ханство, е вече руска земя. Реката, която българите нарекоха Етил, вече ще се казва Волга и в песните ще се пее: "Волга, Волга – руская река". Песните са Етил ще останат само за историята. Но нима, ако Казанското ханство имаше възможност, не би колонизирало Русия? Веднага след Казан рухва и Астраханското княжество. Пътят на изток за Русия е открит. Тя вече си е осигурила и тил, и фронт за нови завоевания. Москва се превръща в столица на велика държава и нейните дипломати вече сондират възможностите Иван IV да получи титлата "цар". Известният международен наблюдател по това време Юбер Данга пише през август 1558 г., че войнствеността на Иван IV се е усилила благодарение на успешните войни с татарите, в които той избил 300 - 400 000 души. 5.   Причината за перманентната руска агресия е, че българите държат ключа към Азия. Те са главната пречка през руската експанзия. Затова руските царе избират тактиката на постоянни войни (25 след падането под татарско иго), които да изтощят съседите и накрая да ги смачкат, както прави Иван IV. С падането на Казанската държава се отваря пътят за руските войски и те уголемяват Русия пет пъти по времето на Иван IV. Едновременно с това Русия се е нуждаела от България на Дунав и България на Волга. Какво е дала втората? Волжска България спасява Русия от глад два пъти, доставя й стоки, а нейните аристократи поставят началото на аристокрацията в Москва и Киев. Както ще видим от списъка, събран от професор Алфред Халиков, ведущите хoра, като се започне от рода Романови, Борис Годунов, Пушкин, Тургенев и пр., са родове, чието начало тръгва от България на Волга. Голямото преселване на български аристократи към руските градове започва с падането на България под татарско иго. Преди тях, в средата на XIII в., са се заселили Гаврил Ратша, родоначалника на фамилиите Самбурови, Пушкини и др.; Гланд Камбил - Шереметиеви; Романови, Сухово-Кобилини и др., които са участвали в Чудската битка и са предотвратили настъплението на татарите към Европа. Волжска България 50 години се съпротивлява на татарите, често пъти и с помощта на руските царе. Тогава българските феодали се преселват главно в Новгородското княжество, където Александър Невски с хитри политически ходове е избегнал татарското нашествие. Голяма част от българските принцове, сред които Атун, Арбаут, Огар и др., вземат участие в Невската битка. През 1277-1278 г. татарите, с помощта на ростовския Княз Фьодор Черни, потушават последното българско въстание. В качеството на откуп 30 български града, в това число и Казан, са дадени на руския княз. Тогава в Русия се заселва и фамилията Державини. Когато през 30-40 години на XIV в. Златната орда достига апогея си и централизираната власт се засилва, към Иван Калита тръгват тюркоезични феодали, чиито имения са отнети и дадени на кримските князе. Земя в Русия получават Веляминови, Аксакови, Годунови и др. Обще 500 български князе са се заселили в Русия.   Българските аристократи постъпват на отговорни държавни служби. Беклемешев е посланик в Крим, Карачаров - в Рим, Бахтияров - в Полша и Литва, Шепефетдинови - в Полша, Дания, Швеция, Агашев - в Англия, Шарапов - в Персия и т.н. В Москва, Нижни Новгород, Рязан българските търговци имат магазини и домове, където остават. Известната улица "Арбат" в Москва е българска. В кратък списък представяме най-известните родове.     Аксакови писатели, публицисти, учени. Родоначалник на фамилията Иван Аксак ("аксак" - куц, тюрска дума) Аслановичеви в полския двор от тази фамилия е бил кралският секретар Ахматови военни моряци, прокурор от Синода Баранови военни, учени, дипломати Барановски полонизирано име на Баранови. През 1774 г. последният защитник на Варшава е полк. Мустафа. Батурини родът произлиза от принц Батур. Потомците му били боляри при Петър I (от бълг. "батур" - богатир). Бахтеярови от княз Бахтеяр и синовете му Дивей, Еналей, Челибей. През XVI в. те се покръстват и се именуват князе Приимкови. Беклешеви от Беклеш, син на Мохамед Българина, който разпространявал исляма през XIII в. в Мещер, а сетне приел християнството. Сподвижници на Петър I, военни моряци, сенатори, губернатори (от тюрко-бълг. "беклюше" - извършващ арести). Болтини роднини на А.С. Пушкин. Булатови декабристи, учени, военни, генерал-губернатор на Сибир (от тюрк. "булат" - стомана). Булгакови писатели, учени, воини, философи (от тюрк. "булгак" - горд човек). Булгарин - писател от XIX в. Бунин И.А. писател, лауреат на Нобелова награда. От същия род - държавници, учени, писатели. Родоначалник на фамилията е Прокуд Михайлович, чийто дядо е напуснал ордата през XV в. и преминал на служба при руснаците. Бухарин учени, държавници и политически дейци. Фамилията тръгва от Тимофей Григориевич Бухара. Гогол тюрко-българска фамилия (от "гогул" - синя птица) Годунов Борис руски цар. От княз Чети, напуснал Златната орда през 1330 г. Присъединил се към Иван Калита - руски васал на татарите (от тюрк. дума "годун" - глупав човек). Гаршин В.М. писател Голицин В.В. претендент за руския трон през XVII в., князе, учени, държавници. Горчакови князе, дворяни (от тюрк. "курчак" - кукла) Давидови индустриалци в Урал, дипломати, декабристи, академици (от "дауд", арабизирана и тюрцизирана форма на еврейското име Давид, т.е. любим, любящ). Державин Г.Р. велик руски мислител. От Ибрахим Держава, преминал на руска служба при Великия княз Василий Василиевич. Елцин дворяни от XVI-XVII в. (от тюрк. "елчъ" - вестник; в този контекст Борис от "барс"). Ермолови генерал Ермолов Александър Петрович - герой от войната през 1812 г.; Ермолова Мария Николаевна (1853-1928 г.) - велика руска актриса. От принц Арслан Ермола, през 1506 г. преминал на руска служба. Жданови от тюрко-персийската дума "ждан" - религиозен фанатик, страстен любовник. Зубови князе. От Емир Гата, български княз, приел християнството през 1237 г. Измайлови държавници, военни, учени, писатели. От княз Измаил, преминал на руска служба през XV в. Калитини дворяни (от тюрк. "калита" - чувал) Карамзин Н.М. велик руски писател и историк, основател на Харковския университет. От Кара Мурза, татарски принц, преминал на руска служба (тюрк. "кара" - черен, "мурза" - княз). Корсакови Римски-Корсаков - велик музикант. Фамилията е излязла от Златната орда в Литва през XIV в. (от тюрк. "корсак" - степен кон). Кудайкулови известна фамилия сред висшата казанска аристокрация през първата половина на XVI в. В началото на XVI в. на руска служба преминава казанският принц Кудайкул. През 1506 г. се жени за дъщерята на Иван III. Когато Великият княз бил на поход, Русия управлявал зет му. За дъщерята на Кудайкул бил женен княз Мстиславски (през 1530 г.), а за внучката му - княз Белски. Куприн А.И. велик руски писател, по майчина линия от татарските князе Куланчакови, преминали на руска служба през XVII в. Кутузов (от тюрк. "кутуз" - бесен) Кушельови графове, военни, адмирали Мамин (Сибиряк) Д.Н. руски писател. Фамилията е от Казан. Масалски (Мосалски) князе, преминали на руска служба през XIV в., учени и артисти. Мусини-Пушкини роднини на Пушкин, учени, писатели, генерал-губернотор на Казанска губерния. От Муса, преминал на руска служба през 1198 г., следователно родоначалникът на фамилията е волжски българин. Наришкини дипломати, декабристи. Наталия Наришкина - съпруга на цар Алексей Михайлович. Наришкин преминал на руска служба при руския цар през 1463 г. Рахманинов велик руски композитор. Фамилията по всяка вероятност води началото си от Казан. Сергей Суворов от тюрк. "сувор" - ездач Тимирязеви учени, военни (от тюрк. "темир" – железен войник) Тургенев И. С. велик руски писател. От Турген Арслан, който през 1440 г. напуска Златната орда. През ХVI в. Петр Тургенев е дипломат в Ногайското и Астраханското ханство (от тюрк. "турген" – бърз). Тухачевски фамилията е тюркоезична (от "тухачи" – знаменосец). От този род е и съветският пълководец Тухачевски. Хрушчов чиновници от тюркски произход. Тази фамилия се заселва в Тулски уезд. Чадаев П. Я. известен руски мислител. Възможно е прадедите му да са от Казан (от тюрк. "чагатай" - храбър). Шереметиеви знатна руска фамилия, графове и князе. От Андрей Кобили, преминал на руска служба през ХIII в. Пра-правнукьт му Андрей Шеремет е родоначалник на Шереметиеви. Този род се прославя през ХVI в. при завладяването на Казан и Ливонските войни, сподвижници на Петър I (от тюрк.-бьлг. "шеремет" – беден). Станислав Лешчински първият полски крал, родът му тръгва от Болгар.   ЕПИЛОГ     Когато пристигнах в Казан, за да напиша тази книга, попаднах на празник. Честваха Златната орда. Не всички обаче празнуваха. На един от мостовете с едри букви беше написано: "Ние бяхме, сме и ще бъдем българи!" Кои са жителите на днешен Татарстан, който е автономна република в рамките на руската федерация? Отговор на този въпрос дава проф. Халиков в книгата си "Кто мы - булгары или татары?" Ето какви доказателства в полза на българската кауза представя г-н Халиков. В Никоновската летопис, съставена през 1563-1567 г., на много места е отбелязано: "Болгаре - иже ныне глаголются Казанцы". Великият цар Василий III прибавя към титлата си и "Княз български". В Казанската история, написана през 1562-1564 г., се отбелязват термините: "болгарские рубежи", "болгарские князи", "болгарская земля", "царь Саин болгарский", "болгарская чернь", "грады болгарские, по Волге стояще, Казань и Болгари", "казанци - старыя болгаре". Известният казански поет от ХVI в. Махмуд углу Мохамедяр прибавил към името си етнонима "ал Булгари". Той писал, че по време на паломническо посещение в Болгар през 1542 г. се вдъхновил и написал поемата "Светлината на сърцето". През 1523 г. на европейските карти се съхранява названието Велика България. Дори когато Русия превзема Казанското ханство, казанци продължават да се считат българи и като такива се представят заселилите се в Урал. Сред тях са най-големите руски промишленици Давидови, Строганови и пр. Видни мислители през ХVIII и ХIХ в. държат на българския си произход: Утиз-Имяни Булгари, Ахметжан Булгари, Шамсетдин Булгари и др. Татарският историк от ХIХ в. Марджани в книгата си "Сведения, привлеченные для историй Казани и Булгара", потвърждава още веднъж, че тук живеят българи. През ХIХ в. руският учен П. Кеппен пише в статията си "О волжскик болгар": "Современные казанские татары... вышли... из Булгара". В началото на ХХ в. М. Худяков допълва: "Казанските татари съвършено отчетливо осъзнават своя произход от българите". В средата на XIX в. се прави опит да се възстанови историческото име - България. С такъв призив към народа се обръща и мулла Дж. Ваисов. Неговият внук Г. Ваисов основава движението "Булгар-ад-Джадид" (Нов Болгар) и начело на три батальона участва в революцията през 1917 г. Гибелта на Г. Ваисов преустановява начинанието. Името "татарин" е било непопулярно сред жителите на Казан. Австрийският посланик в Москва Сигмундт Герберштейн посетил през 1520 г. Казан и написал: "... ако ги наречеш турци (татари), те считат това за безчинство". До каква степен казанци се отвращават от името "татарин" най-доброто доказателство е стихотворението на Махмедар ал Булгари "Туфхаи Мардан" (Доблестта на мъжете): "Ти си татарин, не знаещ рода си и племето си, В този свят то си по-лош и от куче. Ти си нечестив и болен, негодник и безчовечен. Лицето ти е черно, ти си куче от преизподнята... Видът ти е противен, взорът зъл, Отвън и отвътре си с цирей облепен, пълен си с всякакви сплетни." В крайна сметка, ако се вгледаме в антропологията на монголците и на живеещите в така наречения Татарстан ще открием неоспоримата разлика. Разбира се, не е нужно с повод или без повод да натякваме кой какъв трябва да се чувства: нито на казанци, нито на балкарци, нито дори на тези, които са сътворени от същата българославянска смес – македонците. Един ден те ще узнаят истината. По-важното е, че ние не сме сами, че българското племе, разпиляно по широкия свят, е голямо. То трябва да си подаде ръка. В името на това – по-скоро да настане българският Великден – написах тази книга. Казан – София, 1993 г.