[Kodirane UTF-8]

|	Стоян Михайловски
|	Слънцето и прахът


	— О слънце жалко, слънце клето,
	от мене помрачено,
	от мене обсадено,
	от мене поразено,
	черней, топи се там в небето,
	гасни, светилко, угасни
	и изчезни!

	Със Царя на Звездите тъй се подигравал горко
	нечистий прах, синът на каловете,
	от вятърът издигнат нависоко
	през мараните, лете…

	— Това е съвършено вярно! —
	отвърнало слънцето, без да се чуди… —
	От тебе аз съм затъмнено,
	от тебе аз съм обградено —
	но туй е за двадесет само минути!…
	Щом вятърът утихне, ти отново ще се върнеш
	при локвите вонещи, пак на смет ще се обърнеш!


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Пламен Барух

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/6449]
I$