[Kodirane UTF-8]

|	Стоян Михайловски
|	Свинар и дрехар


	Един забогатял свинар
			балкански
	поискал да се облече разкошно, по граждански,
		и влязъл при един дрехар…
	/Това не е за чудене… _„Прогледалий слепец_
	_далеко види!“_ — казал стар един мъдрец;
	и изреченьето не е несправедливо./
	Въпросния свинар бил кривокрак, гърбат,
		дебел и нисък, късоврат
		и едроглав — плашило живо…
	Дрехопродавецът грижливо
	взел мярката му — на широчина
			и дължина —
	облякъл го със най-изящни облекла,
	жакети, рединготи и мантела… Но напразно!
	За тяло толкоз неблагообразно
		не би се нигде по света
		намерила добра одежда; —
		то не било човешки гръб,
	а нещо като сложено кълбо на стълб…
	Дрехарят, след като изгубил веч надежда
		да вземе от планинеца пари —
		показал му дюкенските врати
		и рекъл му: — Върни се
	от гдето си дошел, и на жена си помоли се,
		като за твоите плещи
	и хълбоци — да ти ушие дрешка!

	Законодателю, таз басня прочети
	и знай, че вред не е една природа човешка.
	Например за България не мязат тез неща:
		белгийски устав и закони френски,
		управа шведска и наредби немски,
	и други още работи, — добри, но „чуждоземски“.
	На българина българска е нужна простота…
			На този час
				у нас —
	от много форми, правила, узаконенья,
		от много процедури и установленья,
		принесени все из далеч, —
	до съдник, до съдилище човек не може веч
	да доближи!… С манията си за нововъведенье
	ний в ново паднахме порабощенье.*

	[* Никой, вярваме, няма да търси в тази басня повече от това, което тя съдържа. Ний искахме — ще си го кажем прямо и откровено — да се присмейме на някои учени наши младежи, които се опитват да въвеждат в България ту френски, ту холандски, ту норвежки, ту американски уредби, наместо да си дадат труда да изучат миналото и традициите на българина. /Бел. на Стоян Михайловски/]


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Пламен Барух

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/6450]
I$