[Kodirane UTF-8]

|	Стоян Михайловски
|	Мотика и топоришка


	Една мотика нащърбена,
	Изтрита вече, изхабена,
	Бе хвърлена незнам къде …
	И топоришката й взе
	Еднъж да се окайва, да реве: —
	— Защо ли ме държат
	В студений този кът?…
	О, кой ли ще ме отърве
	От туй острило грозно и омразно,
	От туй страшилище желязно,
	Покрито с ръжда и кал?…
	Защо да ми огаснат дните
	Едновременно със съдбите
	На скверний* тоз метал?…
	Аз съм от орех топоришка,
	И Господ Бог ме е създал
	Другарка да бъда едничка
	На българска здрава ръчичка!…
	[* _скверн_ — рус. скверньi, гнусен, отвратителен.]

	Ден доде
	Най-после
	Да се копае лозе; —
	И пъргавий домовладика
	Намери вехтата мотика,
	Но топоришката извади —
	И изгори я,
	И замени я,
	Със друга, нова!… Люде млади,
	Тъз басня значе
	Че който плаче
	От свойто положенье
	В бъда голяма падна — ще, и в грозно униженье!…


	КРАЙ
I>

	Източник: http://vanyog.com/education/mihailovski/
	Набиране: Данаил Радков
	Публикация: Стоян Михайловски. _Събрани басни_. Т.Ф. Чипев, София, 1939 г.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/6465]
I$