[Kodirane UTF-8]

|	Стоян Михайловски
|	Буба и паяк


	Пред мощната създателка на светлата коприна,
	Пред Първомайсторката Буба,
	Нищожния Паяк, бездарна гадина,
	Ревнива и груба,
	Взе еднъжки да се пери
	И да се превъзвишава,
	Да бърбори най-нелепи
	Самохвалства:
	— Я гледай какво платно
	Изящно, деликатно*,
	[* _деликатен_ — фр. gracieux от лат. delicatus — нежен, тънък, чувствителен.]
	Аз зная да така!…
	Има ли по-прекрасно,
	По-здраво и по-трайно
	Изделье по света?…
	Ела, Госпожо Копринарко,
	Ела, да се поучиш малко,
	Умът си да поукрасиш,
	Искуството да присвоиш!
	Ела де, що се тъй свениш, —
	Не е срам
	Ако не знаеш туй що знам… —
	Тъй бърбореше глупака…
	Но слугинята Иванка
	(Бог да я благослови!)
	Ненадейно се вести
	С метла
	На ръка,
	И без всяко _Извинете_!
	Паяжината измете …
	Паякът намери дупка
	И способността си скри,
	А обидената бубка
	Промърмора тез речи:
	— Върху ни има Съдник вещ, той бърже оценява,
	И бърже награждава!


	КРАЙ
I>

	Източник: http://vanyog.com/education/mihailovski/
	Набиране: Данаил Радков
	Публикация: Стоян Михайловски. _Събрани басни_. Т.Ф. Чипев, София, 1939 г.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/6459]
I$