[Kodirane UTF-8]

|	Петко Р. Славейков
|	От куче ухапаний


	Някого си ухапало едно куче, а той попитал с какво да го цери. Срещнал то стопанинът на кучето и като разбрал станалото, смислил да ся възползува от това, да си нахрани кучето. „Ако щеш — рекъл, — господине, да оздравяш, земи хляб и избърши кръвта от раната с него и го дай на кучето, що те е ухапало, да го изяде.“ А ухапаний смехишката повторил. „Но ако направя това да ся разчуе, щат да ся впуснат сичките кучета да мя разкъсат.“

	Има человеци, които с чуждата пагуба за своето си добро мислят.
	Или лукавите и в нужда да ги питаш, гледат по-зло да ти направят.


	КРАЙ
I>

	Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
	Набиране: Калина Григорова
	Ползван източник: Петко Р. Славейков, „Съчинения“, т. 4, „Български писател“, С. 1979.

	Свалено от „Моята библиотека“ [http://purl.org/NET/mylib/text/4082]
I$