Бележка на българския издател:



	Това е вторият от двата забранени класически бестселъра за конспирации на Ян ван Хелсинг. Книгата излиза през 1995 г.





	ЗАБЕЛЕЖКА!!!





	Това е втората част на книгата „Властта на тайните общества през XX век" („Тайните общества 1“) и е коментар на нейното съдържание. „Тайните общества 2 - интервю с Ян ван Хелсинг“ е сбор от въпроси по специфични теми, които читателите на първата част зададоха чрез пощата или директно към мен, и представлява изчерпателен отговор за вече подготвената аудитория. Тук не привеждам нова аргументация, а изнасям различна и отчасти още по-шокираща информация, с която се „сблъсках“ през последните няколко години. Заради силата на разкритията това категорично превръща книгата в добавка към първото ми произведение. Редакторите пожелаха да спомена още в началото, че те не съветват тя да бъде прочетена без първия том - и особено заключителната част (предложените решения и положителни идеи) - тъй като първоначалните реакции към настоящия текст бяха изключително бурни! Бих искал заедно да проникнем още по-дълбоко в подземието, където, укрити, лежат труповете. Това, което ще видим, за повечето от Вас със сигурност ще е много повече от „разтърсващо“.



	Ето защо от цялото си сърце Ви моля да не поглъщате изложената информация неподготвени и без да сте се запознали с първия том, тъй като това би могло да доведе до омраза и гняв към определени хора или друг тип същества, което не бих искал. Целта ми е да разкрия пред Вас престъпленията срещу живота и затова ще кажа нещата открито. Истината трябва да излезе наяве, независимо че, външно погледнато, би предизвикала мърморене сред една малка „елитарна“ групичка хора с перфектен имидж. Престъпниците са си престъпници и расата, религията или случилото се в миналото не може да е извинение и да смекчава присъдата за деянията, както това не важи за останалите престъпници. Еднакви права за всички. Ако един престъпник извърши престъпление и не бъде наказан, означава, че наистина го е планирал перфектно.

	Всеки от тях обаче се опасява, че ще го пипнат, ако сгреши. В нашия случай с течение на годините групата-извършители е станала невнимателна и неконцентрирана. От своите висини вероятно не е забелязала, че е допуснала грешка. Следователно вината е нейна, че в един момент се е появил някой, който е събрал уликите и ги е поставил на съдийската маса.

	В ръцете на недуховните хора разкритата информация би могла да се превърне в оръжие и да предизвика разруха. Доколкото можах, се опитах да преодолея неизбежния гняв с конструктивни предложения в края на книгата, но естествено не бих могъл да поема отговорност за това, което може да предизвика тя във Вас.

	Както отбелязах в първия том, казаното ще отдели зърното от плявата.

	Изложих разкритията си, за да осъзнаем какво се случва на тази Земя и всички заедно да излекуваме дисхармонията, а не за пореден път да дам повод да се настройваме един срещу друг.

	Това не е удоволствие или меркантилно желание!

	Благодаря за разбирането!



	ЯН ВАН ХЕЛСИНГ





	ВЪВЕДЕНИЕ





	Добър ден, уважаеми читателю!

	Първо искам да ви благодаря, че сте прочели книгата ми „Властта на тайните общества през XX век“. Надявам се, че тя ви е допаднала, успели сте да проследите хода на мисълта ми и най-вече ви е въздействала по необходимия начин. Написах книгата за ВАС, защото казаното в нея засяга не само мен, а всички нас. Както вероятно се убедихте, съдържанието ѝ излиза далеч извън рамката на заглавието. За едни тя бе просто информация, която ще използват за себе си, за други беше одисея в света от непознати мисли, чувства, нови светогледни точки и съответно неща, с които ежедневно се сблъскваме: политика, история, енергия, информация, забавления (телевизия, радио, кино), взаимоотношения, възпитание, пътуване в Космоса и т. н.

	Става въпрос за личната ми представа и интерпретация за света и процесите на Земята. Не очаквам от никого да приеме моето мнение. Някои от случките обаче, описани в книгата, са доказани факти: съществуването на „Комитет на 300-те“, на Билдербергерите, създаването на ООН от масони, германските летящи чинии, присъствието на Ротшилдовите агенти при подписването на Версайските договори, смъртоносният изстрел по Кенеди от Уилям Гриър, неговия шофьор, началото на масовите убийства в Палестина, принципите на Макиавели, машините на свободната енергия... - дори само от тях става ясно, че зад кулисите се разиграва дяволска игра.

	Изложените от мен факти не са новост, но са укривани от общественото внимание. От друга страна, Илюминатите не пазят съществуването си в кой знае каква тайна. Човек просто трябва да умее да възприема посланията им.

	Незнаещият човек мисли, че когато двама политици си подадат ръка, те чисто и просто се поздравяват. Посветеният, от своя страна, вижда в това ложния поздрав, степента, към която принадлежат, и сигналите, които си дават. Посланията се разпространяват сред събратята им чрез публикуваните снимки във вестниците, на които се вижда как си стискат ръцете. Остава читателят да има достатъчно знания, за да ги разпознае и разчете. Този начин на комуникация е ФАКТ, но дали ще е част от ВАШАТА реалност, зависи лично от вас. Те например са част от моя свят, защото ги виждам и ги интерпретирам, но принципно са достъпни за ВСЕКИ читател.



	„90% от секретната информация се разпространяват чрез кодирани текстове и снимки в медиите и то най-вече в пресата, установява американската сенатска комисия, разследваща ЦРУ.

	Няма по-лесен, по-евтин и по-ефикасен начин за предаване на сигнали от кодираните публикации в световните вестници или списания, например в международни и отчасти свързани издания като New York Times, Washington Post, Weit, Frankfurter Allgemeine. “

	(Източник: Politisches Lexikon, CODE, Liechtenstein Nr. 2/8, термин: Signale.)



	Бихме могли заедно да се разходим във вашия град и за един час да ви разкрия една съвсем различна реалност. Например символите на фирмите, в които работите или пазарувате, или символите на банките, в които имате влог... или символите върху банкнотите и монетите, които ежедневно използвате. (Над гербовата птица на доларовата банкнота например виждаме Давидовата звезда, което ясно показва на кого принадлежат Щатите във финансово отношение. Загледайте се и в банкнотата от две германски марки или в паспорта си. Германският орел неизвестно защо също е променил формата си: по една случайност отново в Давидова звезда, както ще видим по-нататък, когато стане дума за Антихриста. Ясно е на кого принадлежи и Германия във финансово отношение!!!) След това бихме могли да посетим кмета и да огледаме дали случайно не носи, да речем, пръстен със странни символи. Можем заедно да прочетем вашия ежедневник, но този път разкодирано. Ще хвърлим един поглед на кредитните карти, които използвате, и отново ще потърсим символи и цифрови кодове. Символите, отпечатани върху опаковките на продуктите, дават сведение за производителя. Бих ви обърнал внимание на новите автомобилни евро-табели за номера със сините линии, благодарение на които чрез сателит можете да бъдете локализирани във всяка точка на земното кълбо... В даден момент ще е възможно глобите директно да бъдат изтеглени от сметката ви и т. н. (Повече за символния език виж книгите на Йоханес Роткранц.)

	Естествено би било добре, ако след прочитането на първия том сте положили усилия (а вероятно сте го направили) да сравните написаното или поне отделни неща с казаното от други автори, или да предприемете свои проучвания и лично да се убедите в тежестта на информацията. По мое мнение всеки трябва да даде своя принос, т.е. да направи това, което умее най-добре и с което ще обогати живота.



	Нека вникнем още по-дълбоко в събитията. Тъй като има толкова много теми, за които задължително трябва да се говори, а от друга страна, са толкова разнопосочни, че е почти невъзможно да се вплетат в една книга, този път реших да представя нещата под формата на интервю. Опитах се да подредя въпросите, които ми бяха задавани чрез пощата, в по-малки аудитории или лични разговори. В този втори том ще говоря за неща, които очевидно са важни за част от читателите - например Третата световна война, „Черната аристокрация“, „Римския клуб“, СПИН-а, Каспар Хаузер, нашия бундесканцлер, антисемитизма, съдържанието на Талмуда, нацистка Германия, НЛО, пътуване във времето и т. н. Ще разкажа малко повече за себе си (но не много), тъй като - забавно, но факт - се оказа, че на докладите и дискусиите хората се интересуват повече от моя личен живот, отколкото от темите в книгата.

	Разкритията този път няма да рисуват една обща картина, както бе в първата част, а ще са допълнения, които ще обогатят казаното в „Тайните общества 2“. Естествено, на някои места преплитанията са неминуеми.

	В настоящата книга умишлено избягвам да говоря за връзката на Илюминатите с Германия, тъй като през последните години хората стават все по-алергични към разкритията за престъпленията, извършени срещу тази държава. Ще се спра повече на Америка и Британия. Тук обаче ще разгледам някои други аспекти по отношение на Германия - с риск да бъда натикан в ъгъла на про-германската пропаганда. Но тъй като в момента живея в Германия, струва ми се напълно уместно да го направя. Немският читател със сигурност се интересува повече от собствената си държава, отколкото от това какво вършат Илюминатите в Нова Зеландия или Гватемала.



	Съдържанието както на първата, така и на втората част на книгата не е нито толкова взривоопасно, нито толкова тайно. За мен и много хора представата за света никога не е била по-друга, но за разлика от останалите ние гледаме неприятните неща в очите. Затова вече не можем да живеем по стария начин. В даден момент чашата прелива и човек повече не може да си държи устата затворена. Налага се да се променим и ние искаме да се променим, защото желаем отново да се погледнем честно в очите. Първоначално аз също не исках да се променям, въпреки че надуших накъде духа вятърът. Съзнателно избягвах промяната, защото ми бе неприятна. Исках да науча едва ли не всички тайни, но да продължавам да си живея както преди. Но с автомобилни катастрофи, клинична смърт, кома, болести, безпаричие... животът, моят приятел, ми напомни „любезно“, че е крайно време да си размърдам задника и да приема наследството си: това, за което съм дошъл на тази планета и в това тяло. Не само, за да си прекарам добре - т.е. да спечеля, да взема нещо от живота - но и да го обогатя с присъствието си, да му дам нещо. Реално, днес не правя нищо по-различно от това, което съм правил преди, но го правя ПО-ОСЪЗНАТО. Добре познавах положителните идеи, които изложих в края на първия том, но дълго време се задоволявах с това да ги обяснявам на другите хора. Аз самият не ги бях „изживял". Съответно плодовете, които събрах, го показаха.

	И така, наложи се да изоставя неща, които с удоволствие бих задържал - жени, хранителни навици, наркотици, алкохол, прехвърляне на отговорност... - изобщо старите си представи. Най-хубавото беше, че винаги, когато изоставях по нещо, получавах друго по-добро, казвам го честно! И този процес съвсем не е приключил. За щастие! В противен случай щеше да ми е малко скучно.



	От въпросите, които хората ми задават, разбирам, че голяма част от читателите се интересуват как на моята възраст имам познанието, което противопоставям на „деструктивните“ теми. Това вероятно се дължи на факта, че просто живея по-бързо от другите! Написаното от мен не е изсмукано от пръстите - аз го знам от собствените си преживявания и се надявам, че вие го чувствате. Живях бурно. Изучих много професии (повечето практически) и работих какво ли не в най-различни държави. В младите си години бях пънк-рокер и правих всичко, което не трябва да се прави, до крайност. И то по време, когато шарените коси, татуировките и пиърсингьт по лицата още не бяха на „мода“. Заради медиумните ми способности и контактите ми с определени сили бях използван от няколко черни магьосници. Работих магически с наркотиците. С помощта на различни „микстури“ например излизах от тялото си, пренасях се на различни места с астрално си тяло, наблюдавах различни хора или ставах свидетел на тайни срещи на управляващите (политиците никога няма да си признаят някои неща, затова хората трябва да открият собствени средства, с които да достигнат до информацията, спотаена зад заключените врати). И така, чрез наркотиците преживях астрални пътувания, които макар че бяха по-вълнуващи от отегчителния триизмерен живот, по онова време все още не ми бяха по силите. Затова се наложи да платя за направеното и съответно да се върна в реда. По-късно всичко това се оказа много поучително и градивно. Днес не бих искал да се откажа от опита си, защото благодарение на него сега помагам на хора, изпаднали в ситуации, в които съм бил някога. Човек постепенно разбира, че би повярвал повече на хора с опит, отколкото на някой „професионалист“, който е прочел нужните книги по време на следването си и застава пред него в бяла престилчица. Желанието ми винаги е било лично да науча нещата, а не само да чета чуждите книги. Ако днес някой вземе да ме заплашва със смърт, направо ще се разсмея, защото смъртта е един от най-добрите ми приятели. В този живот многократно имах удоволствието (при автомобилни катастрофи) да се срещна с нея и имам представа какво следва „след това“. Мисля, че знам за какво говоря.



	Може би ще ви е интересно да знаете, че оригиналът на първоначалната чернова, която съдържаше основно собствения ми опит, бе променен и допълнен с пасажи от други автори, за да може критично настроеният читател по-лесно да възприеме информацията. Постоянно се натъквах на един и същи феномен: голяма част от по-старото поколение трудно възприема знанията и опита на по-младите. Жалко наистина, че хората са такива консерви! Благодарение на регресивните спомняния за предишните си животи аз обаче познавам оптималния вариант за възпитание. Интересното е, че той е напълно различен от съвременния модел: би трябвало възрастните да се учат от децата си, които току-що са дошли от духовния свят, отвъдното или, както го наричат християните - от небето - и знаят по-добре за какво става въпрос. Странно ли е, че те искат да играят и да се смеят? Естествено не, та нали правят това, което са научили в духовния свят. Всички деца по света са еднакви! Колкото повече растат, толкова по-малко се смеят и играят: и накрая неизменно идва старостта, а след нея - смъртта. Уверете се лично. Проверете дали това е само мое твърдение, или се доказва от природата и живота. Аз специално познавам немалко хора, които отдавна са предпочели да се оттеглят на някое спокойно местенце и да живеят според други принципи - в духовното си развитие те с хилядолетия са изпреварили несъзнателно живуркащия гражданин-консуматор.

	Споменах, че според някои читатели първата част, „Властта на тайните общества през XX век“, е само сбор от чужди източници. Принципно да, но постъпих по този начин заради ВАС, защото иначе никой нямаше да обърне внимание на думите ми. Ако бях изложил съдържанието, без да спомена никакви налични източници, какъвто бе текстът в началото, евентуално с бележката, че съм получил информацията от контакти с извънземни, подземни или дори от моето виеше Аз - т.е. от самия себе си - на моите 26 години, предполагам, след кратък поглед повечето от вас биха захвърлили книгата. За всичко написано първо имах лично изживяване или се срещах с даден човек и чак след това попадах на книга, потвърждаваща, че не съм сам в разсъжденията си.

	Ако бях казал, че съм на 50 години, тогава вероятно повечето от вас щяха да кажат: „Ами да, той е разследвал темата дълго време, книгата вероятно си заслужава.“ Да ви разкрия ли една тайна? Откровено казано, не съм разследвал нищо. Изложената информация може да се срещне навсякъде, нужно е човек само да си отвори очите и да внимава!

	Много ми се иска да ви издам и за колко време написах двата тома, но редакторите поискаха да не го правя, тъй като за някои това би изглеждало „невъзможно“; те вероятно биха казали: „Невъзможно е да се напише книга за толкова време, още повече с подобно съдържание - сигурно има нещо гнило.“

	Мдаа, в бъдеще ни очакват още изненади!

	За мен е без значение къде ще отида и какво ще направя, аз навсякъде намирам нужните факти, най-вече между редовете. Малка подкрепа от високопоставена страна:

	„Почти всеки човек в живота си някога се препъва в истината. Повечето обаче бързо скачат, изтупват праха от себе си и отново се забързват по работа, сякаш нищо не се е случило.“

	- УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ



	Единственото нещо, което различава незаинтересованите, т.е. незнаещите от знаещите, е, че знаещият не хуква веднага, а събира това, в което се е препънал. Бих нарекъл „червената нишка“ в живота си факта, че винаги успявам да намеря истината, където и да отида. Лъжите са стопроцентово откриваеми. Не е нужно да правя каквото и да било, хората неволно се „изпускат“ или започват да говорят неща, които иначе не биха казали.



	Тези от вас, които не могат да възприемат знанията на младите, ги очакват трудни времена в бъдеще! Корабът, управляван от възрастните, ще се обърне. Правилото, че старите учат младите, се изменя (част от прехода към епохата на Водолея). В момента на този свят се инкарнират деца, които ще научат възрастните на това, което до момента те не са искали да научат. За света е предсказана „Златна епоха“ и ние сме децата, които ще я оповестим. Ние сме стари души и гледахме дълго как всичко отива по дяволите. Ние сме поели задачата си, наследството си и никой не би могъл да ни спре. Ние сме децата, които сме „по-различни“. Ние сме неподкупни и нито парите, нито омайните ритуали за посвещение, нито властта могат да ни изкушат или да ни спрат да направим това, което трябва да се направи. Тамплиерите и Третият райх са предсказали, че ние ще дойдем. Ние не сме герои, не носим оръжия, не убиваме хора, не убиваме и животни! Но ще покажем на света как трябва да се живее. Ние сме peaceful warriors, „мирни бойци“, които не нараняват никого и носят изцеление. Задачата ни е да обогатим живота на тази планета с присъствието и действията си. Ние свързваме и обединяваме. Ние изглаждаме споровете и носим мир. И истина. А истината отделя зърното от плявата. (Обърнете внимание на реакциите към „Тайните общества 1“ сред вашите познати и приятели и ще разберете какво имам предвид.) Едни хора реагират агресивно на истината, тъй като тя изисква от тях да се променят (нова представа), други се умиротворяват, защото най-накрая са разбрали и са намери потвърждение на това, което са мислили и предчувствали.

	Който не може да обича и да прощава, вероятно няма да преживее 2012 г. и ние няма да се занимаваме с тези хора. Възниква ново човечество, което уважава и оценява многообразието на живота и приема всяко същество (хора - черни, бели, жълти, червени - животни, растения и кристали) като израз на Творението. Нас не ни интересуват цветът, езикът или собствеността. Ние можем да виждаме неща, невидими за останалите и съзираме любовта и съвършенството във всеки човек. Живеем с удоволствие, радост и хармония. Не се вписваме в старите схеми, защото сме ковачи на собствената си съдба и умеем да си спомняме миналите животи. Не се нуждаем от никого, който да ни казва къде и как да живеем, кога да ходим на работа, какво да привличаме към себе си, кое е „вън“ и кое - „вътре“...



	Ние имаме собствена архитектура (по законите на „свещената геометрия“, според която са построени пирамидите и храмовете например), наш собствен подход към т. нар. „болести“, собствена мода и усещане за красивото, собствен начин на хранене, собствена технология (вътрешна и външна) и ще прокараме тези концепции. Не се интересуваме от традициите на определена страна. Мдаа, тъй като в момента на Земята все още има традиции, които не съответстват на времето, в което живеем, нито са здравословни и обогатяващи, те ще изчезнат. (Например съвременната ужасна германска архитектура, която не почива на Златното сечение или на „Свещената геометрия“, не съблюдава земния магнетизъм, т.е. изобщо не отговаря на естествените природни закони и следователно е болестотворна. В случая бихме могли да научим много от масоните!)

	Йерархичните системи ще се срутят, защото почиват на нездрава основа - нечестна. Ние, децата на Новото хилядолетие, не се оставяме да ни водят, ние сами водим.

	Не желаем повече аномалии, а любов! Нищо повече. И тъй като повечето от земляните днес не са способни да я приемат за себе си, да я предадат на останалите и на планетата, ние ще го направим. Не е препоръчително да ни застават на пътя, защото трябва да се върви бързо. Ние сме децата, от които Илюминатите се страхуват. Защо? Защото не се връзваме на играта им. Защото притежаваме това, което те се опитват да изкопчат с ритуали и технологии: ВЛАСТ! Ние сме осъзнати и носим в себе си силата на мисълта, на чувствата и най-вече на духовния свят.

	Повече нямаме нужда от йерархия - нито от бели, нито от черни братства! Илюминатите се страхуват от любовта. Защото, както са казали Буда и Христос, човек трябва да обича врага си. Те не могат да се справят с такъв тип хора. Да обичаш врага си, е истинската власт, а не да го контролираш чрез страх.

	Ние вече поставихме началото на бунта, но той не е политически, а вътрешен, духовен. Няма да ударим никого и няма да вземем оръжие в ръце. Наши оръжия са мислите и чувствата. Ние не се борим срещу някого, а за всички. Нашите ежедневни действия ще увеличат вибрацията на планетата дотолкова, че за Илюминатите просто ще е невъзможно да съществуват. Както раковата клетка умира при въвеждане на основи (т.е. при намаляване на киселинността чрез алкални разтвори), защото се отнема хранителната ѝ среда.



	С тези редове искам да ви подготвя и когато на Земята започне голямата дандания („голямото чистене“), да не гледате със зяпнала уста и да недоумявате какво става, а със спокойна вътрешна увереност, изострен интелект и пробудена интуиция веднага да схванете ситуацията и да знаете какво да направите. А от друга страна - да не се приемате за жертви на описаните в моите две книги персони и същества, а да се превърнете в майстори на собствената си съдба. Когато това стане, не само ще сте господари на собственото си положение, но ще имате достатъчно разум, съзнание, хладнокръвие, дисциплина и сила да въздействате на описаните особи - и да промените Илюминатите!



	Става дума за МАЙСТОРСТВО!

	Важно е всеки отделен човек да знае за тези неща, въпреки разбирането на повечето от нас, че като някакво „нещастно мижаво колелце“ не можели да променят нищо. Събитията, описани в двете книги, нямат нищо общо с вярата, а с осъзнаването на фактите - без значение, че глупаци като г-н X обясняват това с жълтата преса. От опит мога да ви кажа: „You can make a difference“ - вие можете да направите разликата, можете да промените нещо. Ще започнете да мислите по друг начин, да чувствате различни неща. Можете да „се“ промените, с което поставяте основите на бъдещата си реалност. Христос, Буда или Ганди също са били само отделни личности, които обаче са променили много неща. Илюминатите също са хора като мене и като вас, хора, които ходят до тоалетната, които ядат и пият. Техните мисли и чувства не са по-силни от тези на г-н X. Но те просто са по-наясно относно своите цели, защото Илюминатите, за разлика от незаинтересования гражданин, знаят много добре какво искат.

	Ето защо е толкова важно да кажем какво се разиграва на тази планета, за да се ориентираме и решим КАКВО ИСКАМЕ НИЕ!



	В този предговор отново мога единствено да ви посъветвам да се опитате да бъдете отворени и да не преценявате само с разума си, а по-скоро с вътрешния глас и интуицията си. Наблюдавайте се, докато четете, какво става с вас, какво чувствате, какво се случва в живота ви, какво сънувате, как се променят сънищата ви, какво е поведението ви и Т. Н.

	Написаното струва ли ви се някак познато, въпреки че го чувате за пръв път?

	Чувствате ли се свързани с разказаните събития?

	Припомнете си как открихте тази книга. При какви обстоятелства?

	След като я прочетете, наблюдавайте. Вижте дали „случайно“ няма да срещнете друг човек, който също я е прочел, или без връзка се заговорите на тази тема. На ваше място не бих преценявал съдържанието само по това какво ми казва разсъдъкът или „специалистите“, или медиите - за които съвсем не е изключено да имат задачата публично да ме разкъсат - а по това какво се променя във вас и около вас. Накратко как се променя или не се променя животът ви. Тоест, ако описаното нахлуе по някакъв начин в него, вероятно е да имате нещо общо с казаното или най-малкото в него да се крие доза истина.

	Ще ви дам малък пример как аз като окултист и духовник подхождам към такъв тип информация. „Окулт" (occultë) е латинска дума и означава таен, скрит. Съответно окултистът е човек, който се занимава с тайното, с невидимото. Нищо повече. Не е черна магия, не е кървава меса, не е садо-мазо или сатанизъм; окултистът не носи някакви специални цветове или дрехи... Това толкова би се харесало на някои... Само незнаещите, страхливите или злонамерените хора тълкуват нещата по този начин. Естествено има такива, които източват кръвта на животни, носят странни одежди, мърморят разни неща и наричат себе си окултисти. Те обаче ме карат само лениво да се подсмихна. Подобни екзалтирани типове ще има винаги. Нека не се влияем и подвеждаме от тях, а стигнем до корена на нещата.

	Класическият окултист е майстор на невидимото. То е неговият свят (с който работи) и достига това, което е скрито за другите, защото познава жизнените закономерности, той вече не ги тълкува неправилно (както „вярващите") и се занимава ежедневно с тях. Понятието окултизъм се подразделя на ЕЗОТЕРИКА (от гръцки - „във вътрешното") и ЕКЗОТЕРИКА (от гръцки - „във външното"). Следователно окултистът се занимава с неща, които са скрити както във вътрешния, така и във външния свят. Пример за езотеричен окултизъм са, да речем: силата на мисълта, на чувствата, възприемане на вътрешното ръководство, интуицията, медитацията, духовното лечение, сънищата, желанията, както и разумът и волята.

	Екзотеричният окултизъм, от своя страна, се свързва с неща като: закони на природата и живота, лечебната сила на растенията, на кристалите, но и със скритото в политиката, религията, науката, откритията, с тълкуването на символи и др.

	Неща, които са просто скрити, невидими, а от друга страна - съвсем съзнателно трябва да бъдат скрити!

	Аз действам по следния начин: първоначално неутрално слушам какво ми се казва, независимо от това колко „невероятно" би могло да звучи. Например темата „пътуване във времето".

	Тема, която до момента се смята за несериозна, вместо да се дискутира. Но дори и великите гении математически доказаха, че пътуването във времето и паралелните светове са възможни, но очевидно т. нар. „учени" сами не вярват в това, което твърдят!!! (Имената на гениите, участвали в „Експеримента Филаделфия", говорят сами за себе си: д-р Джон фон Нойман1, Никола Тесла2, Алберт Айнщайн.)

	И така, ако някой ми разказва нещо, към което първоначално не знам как да подходя, тъй като се изплъзва на моментната ми преценка, или липсват допълнителни сведения, се опитвам да не го оценявам, слагам го настрана в ума си и си казвам: „Ако това е важно за мен, ще се срещна с него отново по Закона за резонанса, без да трябва да го издирвам.“ (Естествено в първия миг на контакт с темата възниква определено „чувство" (т. нар. интуиция) за това дали човек енергийно е свързан с нея, или не, но аз съм двойно по-предпазлив.)

	Ето защо се опитвам да забравя казаното, тъй като човек естествено привлича и неща, от които просто се интересува („волеви" акт на резонанс).

	Когато - на пръв поглед „съвсем случайно" - отново попадна на същото нещо, се опитвам повторно да изоставя темата и едва на третия път, след като тя нахлуе в живота ми независимо от първите два пъти, я приемам сериозно и започвам да я изследвам.

	Бих искал само в скоби да вметна, че по отношение на горния пример - пътуванията във времето - за половин година срещнах (или ме срещнаха) шест души, които твърдяха, че повече или по-малко лично са участвали в „Експеримента Филаделфия". „Експериментът Филаделфия" (или по-точно Rainbow Project), ръководен от Никола Тесла, е опит американският боен кораб USS Eldridge да стане невидим за радарите; на 12 август 1942 г. той напълно изчезва. Както се изяснява по-късно, заради енергийния вихър, създал се от двете противоположно въртящи се електромагнитни полета, корабът се преместил във времето.

	И така, аз се срещнах с хора, които споделиха с мен, че са участвали в този проект - хора, повечето от които бяха избрали да се отдръпнат от шумотевицата на обществото (единият живее в дълбоката джунгла на Нова Зеландия, другият от десет години кръстосва с яхтата си Световния океан, третият има магазинче за здравословни храни в малко градче в Южна Нова Зеландия, с четвъртия се срещнах на НЛО-конференция във Финикс, Аризона, с петия - в канадските Скалисти планини, а с последния - в Холивуд). Всъщност намерението ми бе просто да обиколя света със самар на гърба. Едва ли бих могъл да говоря за по-добър акт на „случайност" в западния смисъл на думата! Но най-странното беше, че всички те ми се сториха някак познати. Все едно някога сме се виждали, преживели сме нещо заедно и сме работили заедно... Ако знаехте историята на Престън Ничълс (разказана е в края на моята книга) - автор на творбата „Проектът Монтаук" и технически ръководител на най-големия американски проект за пътуване във времето, по-късно подложен на промиване на мозъка - вероятно щяха да ви се изяснят много неща. Първоначално той недоумява как толкова много хора го заговарят на малко име - хора, които никога преди не е виждал, но въпреки това се държат приятелски и твърдят, че се познават от сътрудничеството им по проекта. Заради мозъчното промиване Престън обаче не си спомня за тях. Чак когато вижда снимки и доклади от експериментите и успява да си набави използваната в Монтаук апаратура, започва малко по малко да си спомня миналото и днес е възвърнал паметта си почти 100%.



	С мен се случваше и продължава да се случва нещо подобно. В началото (сега съм на 28 години) се учудвах, когато срещнех странни особи: тайни агенти, хора от „Врил", лечители, черни и бели магьосници, германци от Третия райх, пътници във времето, откриватели, терористи, генерали, членове на ЦРУ, банкери, мултимилионери, борсови спекуланти и в крайна сметка други същества (това започна още от детството ми). Никога обаче не съм правил нещо специално това да се случи, а точно обратното: във ВСИЧКИ случаи тези хора ме заговаряха САМИ. По-късно повечето споделяха, че го правели, защото съм им се струвал познат. Представете си само. Някакъв млад тип, облечен целия в черно, с вързана на конска опашка коса, в чужда страна, е заговорен от генерал от Белия дом или председател на световноизвестна банка, поканен е на обяд, а след това му казват, че го познават от „миналото". Малко е прекалено, не мислите ли? В един момент се запитах какво общо имам аз с всичко това. Неведнъж съм си задавал въпроса дали не съм се побъркал и дали мястото ми не е в лудницата. Аз обаче знам какво съм видял с очите си, понякога и в присъствието на други свидетели, и в крайна сметка не може всичките тези хора - генерали от Белия дом, от НАТО или милиардери - да са побъркани. От друга страна, не съм от хората, които постоянно висят по улиците (най-малкото вече не), а стабилно съм стъпил в третото измерение с моето - евентуално - по-различно мислене. Днес притежавам собствена фирма и изкарвам достатъчно, за да си намажа филията... Тоест мога да играя играта на „нормалното" и триизмерното. Както винаги. Но накрая, след като лично видях НЛО, които „случайно" се появяваха всеки път, когато се канех да не се занимавам с темата, вече нямаше как да я изоставя. Наложи се да открия, че някога съм бил замесен и по Закона за резонанса отново привличам всичко. Тъй като съм познавал събитията, както и хората, и те се е запечатали в моето „магнитно поле", е неизбежно - по Закона за резонанса - отново да привлека хората и същите тези проекти. Мина известно време, докато го разбера, поточно докато поискам да го разбера. Уверявам ви, че има читатели, на които се случват такива неща и в бъдеще ще продължават да им се случват. Чрез книгата ми се запознах с много хора, участвали лично в подобни проекти, които - въпреки псевдонима ми - успяха да се свържат и лично да се запознаят с мен. Между другото и някои от нашите „приятели" - Илюминатите.

	Засега не искам да ви издавам повече за миналото си (ще разкажа повече, когато стане дума за „Проекта Монтаук").

	Както и да е: вече казах, че написаното няма за цел да насажда страх, а да ви покаже какво се случва със или без ваше знание.

	Ако не бях публикувал информацията, след десетина година повечето от нас вероятно щяха да кажат: „Добре де, защо никой нищо не каза, може би щяхме да направим нещо по въпроса?"

	Е, днес аз съм един от многото други, които са поели задачата да ви информират за случващото се. (Както се вижда от списъка на „Поверителни разкрития", има все повече книги с подобно съдържание, които подкрепят казаното от мен и същевременно отклоняват вниманието от мен.) Все пак не съм единственият на моята възраст, който се занимава с Илюминатите. Приятелят ми от Норвегия Ананда в момента е на 25 години и е написал две тухли за връзките на Илюминатите, Билдербергерите и другите баджанаци с различни извънземни раси; той изнася доклади по цял свят, свързани с техните машинации. Ананда изучава и една техника, с помощта на която се активира човешкото магнитно поле и може да се променя материята. Друг мой приятел, Дейвид Съмърс от Австралия, в момента е на 30 години и в продължение на една година имаше собствено телевизионно предаване за Илюминатите, Новия световен ред и масонските ложи в Англия и Холандия и допреди половин година изнасяше лекции по тези теми...

	Кристиян Опиц (на 24 години) е кардинален пример за променящото се развитие на Земята. Той се е посветил на храненето и здравословния начин на живот. Кристиян неопровержимо доказва, че човек не е месояден и посочва коя е оптималната храна на Homo sapiens.



	В края на книгата отново ще се опитам да покажа, че няма основание за страх или параноя, а че всичко е част от един много, много по-колосален космически план. За да стане това обаче, отделният човек трябва да захвърли вече неадекватната си, издребняла представа за света и с отворени очи да започне да възприема нещата.

	Достатъчно. Нека започнем!

	Нека започнем от малкото, за да сте „загрели", когато стигнем до тежката артилерия!





	В ъ п р о с 1





	„ЯН ВАН ХЕЛСИНГ Е ПСЕВДОНИМ. ЗАЩО ГО ИЗПОЛЗВАТЕ И ЗАЩО ТОЧНО „ВАН ХЕЛСИНГ"?





	Мда, с този въпрос улучихте две неща.

	За да ви отговоря обаче, ще трябва „малко" да се отклоня. Иска ми се да използвам възможността и по-подробно да обясня пред читателите начина си на мислене - как виждам света и на каква духовна основа разглеждам политическите и окултните теми.



	Между другото, Христос, но и Виктор Шаубергер са казвали, че за да разберем законите и реда на живота, просто трябва да наблюдаваме природата и всичко ще ни се открие като в отворена книга. И наистина е така. Ако погледнем природата, ще установим, че животът е безкористен, че се обогатява, постоянно се развива, напредва и никога не е и не може да бъде в покой (Закон за трептенията). Следователно човек също трябва да не „бездейства" (духовно), а да обогатява „настоящето" и света, да се развива и в резултат да стане „господар на противоположностите".

	Така да се каже, животът е нещо като игра, а неговите закони са правилата (Закон за причинността, Закон за привличането, Закон за резонанса... виж последната глава от „Тайните общества 1"). Властта е в ръцете на Създателя на играта (Творението), тъй като той е постановил законите на живота, но е дал право на играчите да играят, както искат.

	Представете си един футболен стадион. На него присъства и създателят на футболната игра. Той знае как я е създал и какви са основанията за правилата, които познаваме. За реда отговаря съдията, който е неутрален. Следват играчите, противоположностите - победителите и победените. Участниците избират дали да играят енергично, или мързеливо, добре или зле, групово или по отделно, дали да тренират преди мача, дали да вкарват голове... понякога си вкарват и автогол.

	Представете си отбора, който е победил; да приемем, че той дори е толкова силен, че винаги ще побеждава и след 50 години отново ще е номер едно. Той има фен-клуб, който го боготвори през всичкото това време и вярва, че винаги ще е НАЙ-ДОБРИЯТ. Отборът може да е най-добрият в играта, но реално няма истинска власт. Да речем, завали толкова силно, че мачът пропадне. Дори неутралният, съдията, който е над емоциите за победа и загуба, има повече власт: той е Законът за причина и следствие и наказва играчите, които са извършили нарушение, с жълт картон. Друг път с червен. Играчът, който получава няколко червени картони, пропуска следващите мачове.

	Абсолютна власт има само създателят на играта и на правилата, които съдията е длъжен да спазва; само той знае каква е целта, която преследва.

	Бих могъл да сравня Вселената например и с изобретателя на компютъра. Само изобретателят знае как е създал и на какъв принцип работи той. Компютърът Е закономерността, съответно редът, който позволява записаната мисъл (клавиатура) чрез машината (закономерност) да се разпечата през принтера, който ѝ придава „реалност". Независимо дали човек е настроен съзидателно или разрушително, т.е. дали изписва думата „любов" или „омраза", компютърът предава неговото желание и го превръща в „реалност". Той Е властта - закономерността и редът - но човек има свободната воля да направи, каквото поиска, т.е. сам избира каква команда да подаде. Достатъчно е да знае, че това, което напише, 100-процентово ще се разпечата. Ако по невнимание допусне грешка или подсъзнателно (несъзнателно) започне да натиска клавишите, компютърът отново ще разпечата написаното. Той не прави разлика между „съзнателно" и „несъзнателно". В живота е същото. Все едно дали някой е конструктивен, или не, Законът за причина и следствие винаги изважда на бял свят това, което човек е направил. Независимо дали някой практикува черна или бяла магия, човек използва едни и същи закономерности, за да я „реализира".

	Затова е толкова важно да съзнаваме мислите и емоциите си: защото великият компютър на живота неминуемо ги трансформира - в НАША реалност.



	Основаният постулат от законите на живота е: „Човек трябва да обогатява живота, а не да отнема живот."

	На този принцип аз различавам два типа хора - жертви (неосъзнати хора) и майстори (осъзнати хора). Те не са свързани с дадена раса или народ. Всички хора се подразделят в тези две категории: следователно никоя раса не е по-добра от останалите.

	Неосъзнатите „жертви" се приемат за жертви на живота, мислят, че са разделени от Творението и останалите жители на планетата, тъй като не разбират жизнените закони, не обогатяват живота с присъствието си, а отнемат живот. Те убиват хора, убиват животни и изяждат празните им телесни обвивки. Те не са под въздействието нито на положителните, нито на отрицателните сили. Хора, които трупат и стискат богатството си и прехвърлят вината на други - например на политиците или шефа си. Недоволни са, защото не разбират живота, не знаят какво да правят и защо изобщо са тук. Те са зависими от другите хора, от лекарите, от теолозите, наркотиците, времето, обезщетенията за безработни, условията... В никакъв случай не са „господари на положението". Тези хора-жертви, които в общия случай не са злонамерени, а просто незнаещи и неосъзнати, замърсяват енергията на тази Земя с несъзнателните си мисли за сметка на другите (сили и енергии). В духовното нещата са като в материалния свят. Някои хора несъзнателно изхвърлят боклука си през прозореца или сред природата, а останалите страдат от техните действия и мръсотия.

	„Майсторите", които до момента (за съжаление) са твърде малко на брой, съзнателно „обогатяват" света с присъствието си - те са честни, помагащи, приятелски настроени, справедливи, независими, интуитивни, стоят, така да се каже, „над нещата" и в това отношение по-скоро са неутрални. Те са нещо като агенти, които изглаждат споровете със знанията и зрелостта си и никога не отнемат живот. Това са хора, които са наясно за силата на мисълта, на представите и на действията и живеят по съответния начин. Тенденцията при тях е запазване на живота!

	И така, първите се смятат за жертви на обстоятелствата, затънали са в материята, подвластни са на природните закони, противници са на някого, например на сатаната или на някаква друга глупост, тъй като не познават нито природата, нито живота. Те се страхуват от смъртта, защото не знаят какво означава тя и какво следва след нея. Последствие от невнимателността им и съответно от липсващо знание за взаимовръзките.

	Майсторът, от своя страна, който наблюдава природата с отворени очи, вижда действието на противоположните сили, вижда, че не съществува добро и зло, а само взаимодействие на полярни енергии, и знае как да ги използва конструктивно за себе си и останалите.

	Ще го повторя кратко още веднъж: хората-жертви са жертви на силите и живота. Хората-майстори са майстори на силите и живота.

	Пример за подобен тип „майсторство" е пъстървата. Тъй като водовъртежът на жизнената енергия, етер или „енергия-Врил" се съединява спираловидно с водата чрез противоположно въртящи се вортекси (спирални енергийни вихри), виждаме естествен пример за отмяна на гравитацията. Външната страна на водовъртежа засмуква към основата, а вътрешната засмуква нагоре. Както при торнадо; принципът е същият. Торнадото засмуква предмети, които се намират на земята, нагоре - противно на закона за гравитацията. Ако предметът обаче е в центъра, в неговото „око" (неутралното място), той става абсолютно безтегловен и спокойно се рее във въздуха, без да се върти. Същото е и с водовъртежите. Пъстървата знае това и го използва като катапулт - просто доплува до неговата долна част и вътрешната му смукателна сила я изстрелва нагоре. Така тя, без дори да е замахнала нито веднъж с перките си, е отпратена няколко метра нагоре срещу течението.

	Виктор Шаубергер дълго време проучва „феномена на пъстървата" и по времето на Третия райх използва същата техника, за да създаде своя летящ пумпал, който също се движи чрез противоположно ротиращи енергийни полета, които елиминират силата на гравитацията. Пилотът се намира в неутралния център, в „окото" на диска, и е напълно изолиран от действащите сили. Не е чудо, а наблюдение на природни закони.

	Така. Ако човек осъзнае това, ще разбере, че намерението ми не е да налагам някаква „черна" или „бяла" магия или да бъда политически „ляв" или „десен", а чрез силата - закона - да стана ЕДНО, което изобщо прави възможно наличието на „положителното" и „отрицателното"! Чрез силата, създадена от компютъра, или: сътворена от живота. Още по-ясно: независимо коя политическа страна избира, човек се подчинява на едни и същи закони. Политически „ляво" или „дясно" мислещите хора са еднакво подвластни на Закона за гравитацията, Закона за причинността, Закона за резонанса, Закона за свободното падане на телата... В примера с торнадото „отрицателните" и „положителните" сили са тези, които „засмукват" и „изтласкват". Центърът обаче е неутрален, в него липсва полярност. Ето защо логичният извод за мен е, че човек трябва да се свърже със силата, която е Закон за причина и следствие или съответно го е създала: нито „положителна", нито „отрицателна".

	Ин и Ян изразяват същото нещо. Бялата част съдържа една черна точка, а черната - една бяла точка и двете са оградени от кръг. Това означава, че всичко тъмно съдържа в себе си светла страна и обратното. Силите са противоположни. Но къде е СИЛАТА? Тя е в кръга, който даоистите интерпретират като „Творение", обединяващо противоположностите. Ако кръгът, който поддържа в ред светлината и тъмнината, липсваше, те щяха да се разпаднат или да отидат нанякъде. Играта щеше да свърши. Така да се каже, кръгът е „третата страна". Неутралният полюс. Ето защо човек трябва да се свърже с него, а не с бялото или с черното.

	Ще дам още един пример, който ще изясни принципа на Илюминатите - монетата. От едната страна („лявата") виждаме орела, а от другата („дясната") - нечий лик. Тези, които са „отляво", твърдят, че за монетата най-важният символ е орелът, естествено другите ще твърдят, че това е ликът. Глупавият народ спори кое е по-добре, а Илюминатите, създали монетата, купуват нещо с нея!

	Толкова е просто!

	Моите действия целят да се съединя с Творението, със силата, създала законите (например за причина и следствие), които властват в материята и правят възможен конструктивния и деструктивния ЖИВОТ.

	Стана ли малко по-ясно?

	Това като въведение, за да е ясно какво искам да кажа.

	Тъй като в яйцевидната си ротация около Централното Слънце (наричано още Черното Слънце) нашето Слънце се е отдалечило от него преди около 12 900 години, което води до забавяне на движението на молекулите и трептенията през хилядолетията, за манипулативните сили бе лесно да наложат една власт, която не отговаря на природните закономерности. Казано по-просто, животът Е движение и развитие и съществува благодарение на промените. Властовите структури обаче - независимо дали става въпрос за йерархии, църкви, политика, банки, ложи, икономика... - са неподвижни, сковани, придържат се към стари „норми" и дори само с това нарушават живота. Както казах, за Илюминатите не е представлявало трудност да наложат властта си, когато Земята е била в най-отдалечената точка от Централното Слънце, в т. нар. „Кали Юга", „мрачната епоха", с най-бавни трептения.

	В интересите на въпросните властници не винаги влиза животът на тази планета да се развива свободно, т.е. знанията или технологиите, които биха тласнали човечеството към свобода и развитие, да са всеобщо достъпни: например машините, които превръщат енергии като тахионите или електромагнитните полета в използваемо електричество, въздушните кораби, които независимо от авиационните компании или космическите програми биха могли да транспортират хората до други планети, за да се уверят лично какво в действителност има там.



	Тъй като в първата си книга описах действията на особите, които желаят да спънат развитието на земните жители - хайде сега „Излез, сатана!" (ха-ха) - предпочетох да действам чрез псевдоним. Скоро обаче той се оказа излишен, защото телефонът ми започна да се подслушва, пощата ми да се отваря, а снимките с НЛО, които бях публикувал, изчезнаха от печатницата. Ако те - както твърди един именит германски уфолог - бяха „фалшификати", се питам защо някой профи ще си прави труда безшумно да прониква в печатницата и да ги краде? Това са глупости, приятели мои!

	Естествено, станах известен на нашите „приятелчета" и защото от време на време с мен „контактуваха" хора от различни информационни агенции, които се надяваха да отпечатат това-онова под моя псевдоним. Един вид искаха да ме използват като параван, за да публикуват определени неща, без лично да си залагат главата. Аз обаче не се интересувам от подобен тип сделки.



	Защо избрах точно „Ян ван Хелсинг"? Това е една много дълга история, която няма как да разкажа цялата.

	Най-малкото искам да поясня, че в детството си (не само заради духовните си родители) се интересувах от всичко, което е скрито, „окултно", не е достатъчно изяснено или е „табу"; съответно - и от вампири. Изгълтах всичката налична литература, не на последно място и защото стаята ми понякога не беше съвсем „необитавана". Говоря за природни духове, елфи или кълбета от светлина, които танцуваха на- сам-натам из нея. Знаех, че никога не съм сам, съответно, че съм закрилян и не съм се страхувал да се занимавам с теми като демонизъм, екзорсизъм, вампиризъм и др. подобни. На 14 години разполагах с оригиналната творба на Брам Стокър „Дракула" (Брам Стокър е масон и заедно с Алистър Кроули и Рудолф Щайнер членува в „Златната зора"). По онова време, за забавление на моите родители, се наричах „ловец на духове и вампири" и се оборудвах с всичко необходимо - светена вода (която първоначално вземах от селската църква, а по-късно под ръководството на баща ми сам освещавах), геми, пентаграми и т. н... Още тогава се увличах по такива неща, но не губех връзката си с Брам Стокър. Един мой приятел например е израснал в къщата, в която Брам Стокър написва „Дракула". Естествено всички, които са чели историята, познават професор ван Хелсинг, който залавя вампирите.

	Ван Хелсинг преследва и унищожава кръвопийците.

	В случая, темата на моята книга - Илюминатите, също засяга „кръвопийците" и вампирите, т.е. хората, които не обогатяват живота, а го отнемат и живеят за сметка на другите, също и енергийно. Реших, че ще е забавно да приема това име. Това е причината корицата на първия том („ Властта на тайните общества през XX век") да е в любимите за вампирите цветове - черно, червено и зелено.

	Още по-вълнуващ обаче е начинът, по който професор ван Хелсинг убива вампирите. Единият вариант е с дъбов кол в сърцето, но по-чистият метод е дълго да прилъгваш и бавиш вампира, докато Слънцето изгрее, той се изложи на светлината му и се превърне на прах.

	Илюминатите бяха примамени в една игра, която ги кара сами да се разкрият и да „пропаднат".

	„Пропадам" има нещо общо с поставянето на капан.



	В края на „Тайните общества I" се опитах да покажа, че няма от какво да се страхуваме. Човечеството достатъчно дълго е било контролирано чрез страха и аз нямам намерение да го насаждам отново. Реших обаче, че трябва да разкажа за „кукловодите", преди те да са напуснали нашия свят. Убеден съм в това. Скоро тях няма да ги има, но дотогава има още време.

	Ще дам пример как ескимосите ловят вълци, за да разберете какво искам да кажа. Те забиват в леда окървавен нож с острието нагоре. Вълкът надушва кръвта, заблизва ножа, но разранява езика си и започва сам да кърви. Заради жаждата си обаче не усеща, че ближе собствената си кръв и все повече се нарязва. Така заради собствената си алчност вълкът умира от загуба на кръв. Същото е и с Илюминатите!



	Често казвате „ние". Кого имате предвид?



	Вие и аз! Всички съзнателни хора. Децата на Новото хилядолетие. Когато говорим за „живота", ние сме едно цяло и както казах, за разлика от останалите някои хора знаят какво означава той. Аз лично наричам този тип хора „Децата на Златната епоха". Думата „деца" няма нищо общо с възрастта. Всеки сам за себе си решава дали да запази отвореността на детето и дали да се отучи да „играе" (Христос също казва „... ако не станете като децата...").





	В ъ п р о с 2.





	ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ СЛЕД ПУБЛИКУВАНЕТО

	НА ПЪРВАТА ВИ КНИГА С ВАС СА СЕ СВЪРЗАЛИ

	ЧЛЕНОВЕ ОТ РАЗЛИЧНИ ТАЙНИ ОБЩЕСТВА?





	Така е. Някои от контактите ми обаче бяха отпреди това, защото в противен случай нямаше да получа никаква информация. С мен се свързаха няколко много интересни кръга, които потвърдиха, че книгата ми е уцелила десетката. Те ми предоставиха допълнителна информация. От мен се заинтересуваха и хора от едрите финанси, които пожелаха да получат повече вътрешна информация за своите среди. Много интересни субекти. Не можеш да ги подведеш под общ знаменател. Между банкерите открих личности с духовни разбирания, които чакат „своя" шанс да използват позициите си за нещо добро. Не всички банкери приличат на Ротшилдови.



	С мен се свързаха и евреи-сепаратисти, които пожелаха да ми предоставят взривоопасни материали: за холокоста, всичко в оригинал, снимки, протоколи от концентрационните лагери, списъци с имена, оригинални документи от споразумението Хаавара3 (Ha'avara), банкови формуляри на Англо-Палестинската банка и на Ha'anota Company... Беше ми обещана голяма сума пари, ако ги публикувам под името си. Казаха ми, че картината в историческите книги е прекалено едностранчива и че се надяват един ден истината да излезе наяве. Очевидно сефарадите (юдейските евреи) искаха да оскубят ционистите и хазарите (ашкеназите = хунски евреи). (следва продължение)

	Хората бяха много приятни и искрени, с впечатляващи имена, но аз им отказах, защото, от една страна, в Германия бе гласуван закон, забраняващ на германците да се занимават с тази историческа тема, а от друга, защото ми се живее поне още малко. Те например ми казаха, че президент на картела I. G. Farben, където е произвеждан отровният газ „Циклон В", е бил хазарски евреин. По-точно: Паул Варбург, директорът на М. М. Warburg Bank (представителство на N. М. Rothschild & Sons в САЩ) и същевременно председател на FED (Federal Reserve Bank - Централната банка на САЩ). Човек се пита какво прави един хазарски евреин - банкер по професия - на върха на картел, който според официалната историческа литература е произвеждал газ за газовите камери на евреите. Сефарадите очевидно бяха заинтересовани от подобен тип публикация. Както по-късно ще се уверите, подобно на много други, голяма част от тях се чувстват лъгани и измамени от хазарските евреи, които са внесли разложение сред истинския юдейски народ.





	В ъ п р о с 3





	НА КАКВА ВЪЗРАСТ ЧОВЕК ОБИКНОВЕНО ВЛИЗА В КРЪГОВЕТЕ НА ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА?





	Ако, да речем, не е син на член от дадена ложа - т.е. не е „въведен" автоматично на определена възраст - обикновено става въпрос за хора с име и ранг, т.е. с определени позиции. Всичко най-често започва с безобидни ложи, като например йоанитските степени при масоните, ротарианците или лионците (последните две ложи са контролирани от евреите и възникват през 1905 и 1917 г. от чисто еврейската B'nai Brith, към която принадлежат само расови евреи с минимум 20-та масонска степен). Те са канени да заемат постове на висши военни, лекари, аптекари, журналисти и т. н., след което са наблюдавани дали са подходящи от хора от по-висшите степени. От друга страна, са предпочитани личности с „тъмно минало", благодарение на което по-късно могат да бъдат притискани.

	„Членовете на Шотландския ритуал [4-33-та степен] са най-строго задължени да не се показват в йоанитската ложа [1-3-та степен] по друг начин освен с отличителните за ложата знаци, със съответните „одежди" на майстора и никога с великолепните цветни ленти и престилки на по- висшите и висшите степени. Те не трябва да споделят с никой брат, ученик, калфа или майстор, че принадлежат на висшите степени. Следователно не само ученията и ритуалите на Шотландския ритуал, но и имената на висшите събратя са неизвестни на средно статистическия масон... Тъй като те са същинските посветени, „знаещите", притежават същинската власт в ордена... Неведнъж се е случвало ложите единодушно да са заставали срещу неконтролируемото господство на висшите масони, но винаги е било напразно!" (Масонът от 33-та степен Конрад Перих след напускането си на ложата. Der Tempel der Freimaurer. Der 1. bis 33. Grad. Vom Suchenden zum Wissenden, Bern, 1937, S. 24 f.)



	Между другото аз познавам един реномиран германски лекар, който въпреки разрешителното си се оттегли от практика, тъй като на физическо ниво откри причините за редица болести и даде възможност на пациентите си да ги третират и сами да се излекуват. Без лекарства и болници! Естествено по този начин влезе в конфликт срещу едно много силно лоби. Той например твърди, че над 90% от завеждащите лекари са членове на ложи. Веднъж ми сподели следното:



	„Критиците на режима никога не трябва да попадат в болници, защото, както се вижда от името, болниците разболяват хората и „неудобните" лесно могат да бъдат премахнати. Лицето, което инжектира отровата, след това издава смъртния акт и никой не се усъмнява, че човекът „не" е починал заради болестта си. Лекарите практикуват това от години."



	Разказа ми за много свои колеги-масони, които били привлечени от Rotary и Lion Club. Каза, че само с Lion Club са свързани над 300 банки. Външно погледнато, Лионският клуб от време на време дарява по някоя линейка или се ангажира със социални проекти, което вероятно изглежда съвсем в реда на нещата пред нисшите степени. От тях (които естествено не подозират абсолютно нищо) се избират личности, удобни за хората на върха и техните цели, и се „посвещават".





	В ъ п р о с 4





	БЛИЗКО Е ДО УМА, ЧЕ ХОРАТА НА ВЪРХА

	ЗАГОВОРНИЧАТ, ЗА ДА УКРЕПЯТ СВОЯТА

	ВЛАСТ. ЗАЩО ОБАЧЕ Е ТРУДНО ДА СЕ ИЗНЕСАТ

	ДОСТОВЕРНИ ФАКТИ?





	Вижте, аз лично не мисля, че няма достатъчно добре разследвани книги. Списъкът в края на „Властта на тайните общества през XX век" ясно го демонстрира. Медиите за масова информация в ръцете на конспираторите обаче са най- силният инструмент, с помощта на който подобни текстове просто „замлъкват" или авторът е разкъсван публично, ако стане прекалено известен. Медиите и по-точно информационните агенции казват на хората в какво трябва да вярват и до момента това работи много добре (They tell you, what they want to know! - „Те ви казват това, което искат да знаете").

	Протоколите на Артур Требиш, които публикувам в настоящата книга, показват начина на действие срещу „бунтарите"!

	В САЩ има няколко много добри книги, които се продават добре. Германия обаче е контролирана по редица начини. Трудно е, особено в родината ни, да се изнесе „достоверна" информация за Илюминатите, тъй като техните кръгове основно са от хазари (ашкенази), т.е. евреи от хунски произход, които днес контролират всички масмедии и имат пръст в германското законодателство. Те не могат да бъдат наказани според германското право както останалите престъпници.



	Моето лично мнение обаче защо подобен тип книги не са толкова широко разпространени е, че те не предлагат „решения". Всеки може да сипе обиди и да напада, но как стоят нещата с лечението?

	Вижте, аз съм духовен човек (не политик или учен), с мен работят много духовни същества и те казват, че ако нещо даде резултат, това трябва да бъде в буквалния смисъл на думата, т.е. да добавя, да „обогатява". (Между другото всеки човек има свои духовни водачи, независимо дали го съзнава, или не.) Аз искам да обогатя живота с написаното от мен и това естествено означава ходене по ръба. Книгите, които говорят само за „злите мошеници" и не предлагат решение, предизвикват страх, яд, дори омраза. Това обогатява ли живота на Земята? Следователно, ако човек ще упреква, трябва да предлага решение, в противен случай всичко би могло да стане още по-лошо.

	Основата на една книга са животът, чувството, мисленето и действията на нейния автор. Написаното е плодът, който се ражда от него. Ако основата (авторът) обогатява мисловно и действено, плодът, който израства от нея, също би могъл да обогатява - и съответно да получи широко разпространение и да се продава добре. Когато човек прочете една творба и се убеди, че тя е обогатила личния му живот, я препоръчва на другите.

	По тази причина книгите, третиращи конспиративни теми, трябва да се разглеждат (прочитат) и преценяват открито: „Искам ли да я дам нa някого? Обогати ли живота ми с нещо?"

	Намерението, съответно причините да се напише една книга, както и душевната чистота, са резонанс за духовните сили, които ще работят с нея - т.е. силите, които ще отведат книгата до читателя или него до книгата.

	Логично е. Представете си, че сте ангел-пазител и трябва да съпровождате и закриляте определен човек на Земята. Да речем, че искате да му помогнете да разбере по-добре процесите на планетата, но не можете да се намесите лично, защото промяната в материята трябва да стане чрез материя - т.е. чрез друг човек или книга. Можете само да водите. Виждате например пет книги за Илюминатите. Едната призовава те да бъдат избити, следващата кара читателя да се включи към определена верска организация, третата търси нови национални герои, четвъртата пропагандира нова религия, а петата прави опасни разкрития, като все пак се опитва да предизвика разбиране и да доведе в крайна сметка до мир и разрешаване на конфликтите чрез лекуване на причините.

	Като ангел вие не сте зависим от време-пространствените ограничения на полярния свят (третото измерение), имате поглед върху случващото се на Земята и гледате на събитията (войни, контрол, игра на власт) като на етапи от учебен процес, които ще са важни за опита и живота на хората в бъдеще.



	Питам ви: коя книга бихте избрали за своя подопечен? Разпространение ще получи тази книга, която обогатява.

	Авторът трябва да може да даде на читателя поне средството, с което от порутената си къща да изгради нов, по-добър дом.

	Надявам се, че не разбирате тези редове като хвалебствия на моята собствена книга. Но ако аз като автор искам да коментирам тези теми и да имам подкрепа от духовна страна, трябва да спазвам духовните закони. Преди да бъде издадена книгата, прочетох написаното поне петдесет пъти, питайки се дали моите подбуди са „чисти" и дали книгата ще „обогати" книжния пазар.

	Еднакви закони за всички.





	В ъ п р о с 5





	КАК УСПЯХТЕ ДА СЕ ДОБЕРЕТЕ ДО ВСИЧКО ТОВА?

	ВЕРОЯТНО ИМА НЯКАКВА ТАЙНА, ЩОМ СТЕ

	УСПЕЛИ ДА ГО ПОСТИГНЕТЕ НА ВАШАТА ВЪЗРАСТ?





	Очаквах подобен въпрос. Някои смятат, че съм имал нужда от много витамин В, или от връзки, или от изчитане на безброй книги... за да достигна до информацията. Други - че е заради кармата ми, трети - че сведенията са ми предоставени целенасочено.

	Е, общо взето е комбинация от всичко това. Събитията от миналото със сигурност са мощен фактор, когато става въпрос да се срещнем с подходящите хора. Не става въпрос за случайност, а за резонанс. В предишния си живот аз самият бях част от този сценарий и днес се срещам с хората, с които някога съм работил (врагове и приятели). Този път обаче не се меся, а оставам неутрален, опитвам се да посреднича и да лекувам, защото междувременно се научих да пазя дистанция и сега имам по-широк поглед. Смятам обаче да премълча останалите подробности, защото не е важно кой точно съм бил в предишния си живот и за кого съм работил, а от друга страна - това само би ви объркало. Няма никакво значение кои сме били в миналия си живот (Исус или някой клошар), ако в настоящия не живеем съзнателно и не издържаме ежедневните изпитания; няма полза от това да си припомняме нашия успешен минал живот.

	Само заради принципа ще кажа, че съм играл ролята на придворен шут и днес продължавам да я играя. За наблюдаващите отвън съм палячо. Никой не взема палячото насериозно - той има волността да прави каквото си иска. Но на практика придворният шут е най-близкият съветник на царя, защото присъства на всички разговори и тайни срещи с останалите крале. Следователно той е посветен във всичко, което царят планира.

	Човекът насреща, евентуално другият цар, на свой ред смята, че придворният шут, който седи в нозете на владетеля, е само шут. Не е изключено той да бъде изгонен и да постъпи на работа някъде другаде - може би дори при друг цар. Новият господар също приема, че шутът е негов съюзник, и го допуска до своите тайни или му иска съвет по политически дела. Шутът не се издава, че преди е правел същото за предишния цар, и тъй като познава плановете на двамата, би могъл да помага или да манипулира. Придворните шутове са били най-важните агенти по времето на кралете. Аз съм играл точно тази роля. Ето защо идентичността ми в предишния живот за повечето от вас е без значение, още повече, че имената на шутовете не се пазят в никакви документи. Бях ту тук, ту там, и всички вярваха, че съм техен. Подобно роля е изпълнявал и граф Сен Жермен!



	Целенасочената информация получих не от някоя ложа, а от моето висше Аз (за някои - ангела-пазител), което ме води и с което общувам. От друга страна, от мен зависи да последвам този вътрешен глас, интуицията си и да се оставя тя да ме води.

	Най-важният аспект да привлека информацията и хората обаче е друг. Много е просто. Необходимо е само човек да е духовно зрял, за да може „независимо", отговорно и преди всичко БЕЗКОРИСТНО да се занимава с избраната тема и тя да му се разкрие!

	Казано по друг начин: трябваше да съм в състояние да напиша последната част от книгата (градивната, позитивната, просветляващата) и необходимата информация автоматично се появи. Ако тя липсваше, първият том щеше да се превърне в оръжие и вероятно да посее много беди. В този живот получих информацията малко по малко, защото допреди няколко години нямах необходимата зрелост да подходя отговорно към нея.

	Единствено духовната зрелост, СЪЗНАВАНЕТО НА ВИСШЕТО АЗ, е същността, която действа като фактор за резонанс при получаване на познание (информация).

	Информацията, подобно на технологията, би могла да бъде оръжие. Хората искат да притежават апаратури на свободната енергия или летящи чинии. Но имат само витамин В или пари, или брилянтен ум. Ако нямат любов в сърцата си, за да се отнасят отговорно и да обогатяват ВСЕКИ живот, няма да ги получат. Как достигнах до книгите? Някои от тях са забранени в Германия или не се преиздават, а тези, които излизат, също не се предлагат нормално, защото обикновено се отпечатват в малки тиражи. Единствената възможност е човек да ги „привлече" в живота си. Ако има нужната любов и знание, това се случва. Такъв е законът. Не както искат Илюминатите - първо знанието, а после любовта. Така не става.

	Първо любовта, после знанието!

	Последното вероятно ви звучи арогантно, но това работи не само при някой си г-н ван Хелсинг, а - по силата на резонанса - при всички на тази планета. Духовните закони функционират толкова точно, колкото и физическите: физикът е убеден в силата на физическите закони и не говори за „случайности". Същото е валидно за духовника (окултиста).

	Проверете го лично за себе си. Как бихте постъпили с нещо, което много бихте искали да имате? За себе си ли ще го използвате - за да извлечете някаква полза - или действително ще подходите „безкористно"? Това е основното. Ако сте независими спрямо живота, той също ще е независим спрямо вас. Който дава, получава.

	Когато съумеем да приложим на практика принципите, изложени в края на първия том, и започнем да „оформяме" обикновения си ежедневен живот, тогава ще получим достъп до знанието и уредите на майсторите.



	В момента, когато дадена информация или тема престане да бъде важна, след като осъзнаем още по-големите взаимовръзки, шансът да получим „лесно" това, което години наред фанатично сме търсили, нараства. Волевото, управлявано от главата търсене често блокира обекта на желанията ни.

	Съгласни ли сте?

	Това е тайната ми. Опитвам се да съм безкористен. Не да искам да вземам, а да искам да давам. Колкото повече даваме, толкова повече ни се дава!

	По принцип темата за Илюминатите изобщо не ме вълнува толкова много. Никога не съм искал да ги разобличавам и НИКОГА не съм се напъвал да открия нещо за тях, защото не става по този начин. В този живот се сблъсках с тях (независимо от своето минало), защото те бяха поставили блокади на пътя ми. Пример: ако изобретите мотор, който работи само с вода, много скоро ще се натъкнете на блокадите на Илюминатите. А в същото време не сте ги търсили.

	С други думи, ако човек иска да даде нещо на живота, което ще увеличи духовната и материалната свобода на останалите, той неминуемо ще привлече Илюминатите. Най-малкото техните помощници. Където и да отиде. Просто го виждам. Никога не съм мислил да пиша книга. По професия съм занаятчия и мисля и действам обикновено, практично, рационално, бързо и евтино. Като занаятчия. И тъй като не искам на никого да натрапвам мнението си или да упражнявам власт върху другите, Илюминатите дойдоха при мен. Принципът е елементарен: властниците се интересуват от този, който не проявява никакъв интерес към властта им. Останалите, които вече са хванати в капана на властта, за тях не са интересни. Логично, нали?

	Познавам милионери и милиардери, които изглежда са се вслушали в съвета ми. Защо? Защото през целия си живот са се борили, натъквали са се само на недоверие, всеки е искал нещо от тях, а реално имат нужда от някого, който просто да ги изслушва, да не иска нищо, да ги остави такива, каквито са, и да не вижда в тях единствено парите и властта, а да уважава познанията им. Банкерите и олигарсите също търсят хора, които да обогатят личния им живот.

	Всеки, който ме познава от по-дълго време, ще потвърди, че живея по начина, който описвам, съответно описвам как живея.

	Умниците вероятно ще възразят, че военните разполагат с апаратури и летящи чинии (НЛО) и съвсем не ги използват „безкористно“. Правилно. И точно поради това ще загинат. Технологиите и знанията, които крият от света, ще се превърнат в техен затвор.

	Логично. Тези, които притежават супертехнологии, не работят в душата си, защото имат машини, с които да правят „чудеса". Така да се каже, те са в плен на технокрацията. За тези, които са далече от нея, за момента остава вътрешната работа - еволюцията в съзнанието. Въпрос на време е ние да направим същите „чудеса" със силата на мисълта си, които днес Илюминатите вършат с помощта на машини. Така ще се окажем в позиция, в която няма да ни контролират с храна, енергия, пари или страх. Тогава Илюминатите ще се озоват в позицията, в която хората се намират днес.

	Последните ще станат първи!



	Нека малко се отклоня за онези от вас, които искат да станат активни, но не знаят откъде да започнат. Действайте като почтен репортер, т.е.: разследвайте неутрално. Искате да научите всичко за някого и събирате информация. За репортера няма табу. Ако е така, той не разследва нещата по правилен начин.

	Той се ръководи от правилото, че ако медиите се опитват да съсипят някого, той вероятно е неудобен за някоя важна клечка. Ако нещата не са много сериозни, човекът обикновено само е подиграван. Но ако медиите сериозно са се захванали с него, интересът на репортера нараства. Може това да е Саддам Хюсеин или бивши военни от най-различни военни огнища, банкери, финансисти, които излежават присъда или ги издирват, лекари с отнети лицензи, защото са изобретили ново лечебно средство, черни и бели магьосници, както и неутрални, ясновидци, атеисти, психично болни и т. н... Наистина си заслужава да се заслушате какво казват те. Неутралният репортер повече от всички останали иска да чуе историите им, да научи какво са преживели, защо са преследвани или осъдени, как се чувстват, какво мислят...

	По този начин човек винаги вижда връзките, които според „компетентната преценка на учените" уж не съществуват.



	Аз лично смятам, че медиите са в ръцете на деструктивните сили. Те се опитват да се представят като „добрите", а техните опоненти, които действително са от полза за човечеството, са „лошите". И си казвам: човек трябва да заобикаля това, което се пропагандира в масмедиите, и приблизително да открие истината. Поне посоката на нещата. Жертвите са виновниците, а спасителите - палачите! Проверете го лично за себе си!





	В ъ п р о с 6





	ЧЕЛИ ЛИ СТЕ ТРИЛОГИЯТА ЗА ИЛЮМИНАТИТЕ НА

	ШИ-УЛСЪН? КНИГИТЕ ИМ ВЕЧЕ СА ДОСТАТЪЧНО

	ОСТАРЕЛИ, НО КОМЕНТИРАТ МНОГО ОТ НЕЩАТА,

	КОИТО ОПИСВАТЕ. КОЕ В ТЯХНАТА ТРИЛОГИЯ

	СПОРЕД ВАС Е ИЗМИСЛИЦА?





	Ами, трудно е да се каже кое точно е измислица, но според мен това не е толкова важно. Трилогията показва принципите на кръговете на Илюминатите, което е много по-важно. Робърт Антон Уилсън все пак е „Уилсън", една от големите вещерски фамилии в Шотландия, и вероятно е имал достъп до кръгове, в които това не са били никакви „тайни". Но явно е предпочел да опише нещата под формата на роман, за да не бъде изтеглена книгата му от пазара. (Между другото Л. Рон Хъбард, създателят на Church of Scientology („Църквата на сциентолозите"), също е от клана „Уилсън". Неговият баща е бил осиновен от семейство Хъбард, но е роден като Уилсън и също е познавал магията.)



	Реално обаче трилогията изобщо не ми харесва, защото е украсена с най-евтина порнография, която разваля темата на книгата и енергията, която би трябвало да предаде на читателя.



	Както споменах по-горе, човек може да чете дадена книга и енергийно и да чувства какво е казал авторът между редовете. Книгата (материя) е сгъстена енергия и енергията на автора - неговите чувства, мислене, енергиен код и магнитно поле са свързани с неговия „плод", т.е. с това, което възниква чрез него. Човек усеща дали автора го е било яд, или е чувствал любов - и неговият плод е това, което оказва влияние върху читателя.



	Ако искате, да преминем към втората част!





	В ъ п р о с 7





	БИХТЕ ЛИ МОГЛИ ДА КАЖЕТЕ ОЩЕ НЕЩО ЗА

	ВРЪЗКИТЕ НА ЛОЖИТЕ С ИЛЮМИНАТИТЕ?





	„… има една сила, толкова добре организирана, толкова фина, толкова идеална и толкова всепроникваща, че човек не би могъл да ѝ противопостави нищо."



	— Уудроу Уилсън, американски президент





	Човешката история е пропита от слухове за тайни общества, от легенди за „древните" и за жреците, пазили забраненото знание на миналите цивилизации през вековете и хилядолетията. За велики мъже, които са се срещали тайно и са решавали съдбините на нациите и цивилизациите. Подобни предания има сред всички народи.

	Ако изключим Лемурия и Атлантида, потъналите континенти с високоразвита култура, най-древното „земно" тайно общество, за което знам, е „Братството на змията" или „Братството на дракона", което съществува до днес, макар и под други имена. „Братството на змията" си е поставило за цел да пази „тайната на вечността" за Луцифер - носителя на светлината - като единствен и истински Бог.

	„Всевиждащото око" в доларовата пирамида е наричано и „окото на Бога" или „окото на Луцифер". То е най-важният символ на Илюминатите. Защо, ще научим след малко.

	От шумерските клинописи, както и от самия Стар завет разбираме, че старозаветният „Бог" не е бил едно-единствено същество, а става въпрос за множество „богове":



	„И Бог каза: да създадем човека по НАШИЯ образ, по НАШЕ подобие..." (Бит. 1:26)4



	Аааа! Значи „боговете" изглеждали като хора. Нека сега видим как са действали, докато са „творили". Пише например:



	„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът." (Бит.2:21)



	Това по-скоро прилича на наркоза при операция или генетичен експеримент.

	Очевидно „боговете" са обичали и да се размножават:



	„Като почнаха човеците да се размножават по лицето на Земята и започнаха да им се раждат дъщери, БОЖИИТЕ СИНОВЕ, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

	И тогава рече Господ [Яхве]: Духът, който съм му дал, не ще владее вечно човека: в блуждаенето си той е плът (в немския превод: „Моят дух няма вечно да го владее, защото и човекът е плът." - Бел. прев.); затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

	В ония дни се намираха исполините на Земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже." (Бит. 6:1-4)



	Очевидно боговете са обичали удоволствията и са пилеели пари за землянките. Думите „... защото и човекът е плът" показват, че „боговете" не са били духовни същества, а физически лица, иначе как са заплождали земните жени?

	Понякога земляните са евакуирани от „боговете", какъвто например е случаят с Енох:

	 „Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.

	А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.

	И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.

	И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе." (Бит. 5:21-24)



	Боговете бдели над питомците си, хората. Твърди се, че „всевиждащото око" следяло хората. Тоест, по онова време те явно са видели нещо, което е имало формата на око, а понякога на облак или „колело", което им давало светлина, намесвало се при нужда и така доказвало силата си, но винаги бдяло над тях.



	„И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълп, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват денем и нощем.

	Той не отнемаше отпред людете облачния стълп денем, нито огнения стълп нощем." (Изх. 13:21-22)



	Днес бихме казали, че „огненият стълб" е светлина от прожектор.

	Очевидно по онова време въпросните „облаци" не са били рядкост.



	„Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се вдигна, та дойде отдире им: дигна се облачният стълп отпреде им, та застана отдире им...“ (Изх. 14:19)



	Или:



	„Но в утринната стража Господ [Яхве] погледна от огнения и облачния стълп на египетската войска и смути войската на египтяните.

	Той извади колелата от колесниците им, та те се теглеха мъчно..." (Изх. 14:24-25)



	Или когато Мойсей се среща с Яхве.



	„Тогава Господ рече на Мойсея: Е то, Аз ида при теб в гъст облак..." (Изх. 19:9)

	 „А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепериха.

	Тогава Мойсей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината.

	А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът ѝ се дигаше като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно.

	И когато тръбният глас се усилваше, Мойсей говори, и Бог му отговори с глас." (Изх. 19:16-19)

	„И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димещата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч." (Изх. 20:18)

	„Тогава Мойсей се изкачи на планината; и облак покриваше планината.

	И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Мойсея всред облака.

	И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израелтяните като огън пояждащ.

	И тъй Мойсей влезе всред облака и се възкачи на планината.

	И Мойсей стоя на планината четиридесет дни и четиридесет нощи." (Изх. 24:14-18)

	„И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израелтяните тръгваха на път през всичките си пътувания;

	Но ако облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до дена на диганото му.

	Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания." (Изх. 40:36-38)



	(Пасажи за събитията има и във Второзаконие 4:32-40, 5:4-5.)

	Намесата на боговете виждаме и в Битие 19:24-26:



	„Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

	Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

	Но жена му [на Лот], след него, погледна назад, и стана стълп от сол."

	Това място също е относително ясно. Бомба с ядрен заряд - оттам и стълбовете от сол! (При взривяване на атомна бомба телесната течност на жертвите се изпарява и остават само солни кристали. При докосване телата се разпадат.)

	Огненият храст би могъл да е електрическа светлина, лазер, светлина на прожектор или дори извънземен с джобно фенерче.

	Свидетелите от онова време, които са ни завещали по-горните описания (облаци, огнени стълбове, дим, грохот), не са успели да видят Яхве - Ел Шадай - отблизо. В Библията се казва, че никой освен Мойсей и няколко избрани предводители не е имал право да се доближи до върха на планината. Яхве заплашва, че ще убие всеки, който опита. В началото на писанието той е обрисуван как изглежда от разстояние. Много по-късно известният старозаветен пророк Езекиил го вижда отблизо и дава подробности. Тези пасажи са, може би, най-често цитираните в литературата за НЛО. Детайлната информация за забележителния летящ обект е довела до толкова спекулации, че издателят на библии Tyndale House озаглавява въведението си към книгата „Езекиил": „Изсъхнали кости и летящи чинии?". С риск да отегча някои от читателите с преповтарянето им (моля за извинение), ще ги цитирам още веднъж за тези, които не ги знаят:



	„В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и аз видях Божии видения...

	Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям ОБЛАК и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал от средата на огъня.

	Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие... (!)

	Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

	И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха така:

	Крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

	А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице...

	А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре-надолу между живите същества; огънят беше светъл и светкавица изскачаше из огъня. (В немския превод - „А между живите същества се виждаше нещо, все едно горят запалени въглени; виждаше се, все едно между живите същества имаше факли, които се движеха насам-натам и огънят блестеше, и от него излизаха светкавици." - Бел. прев.)

	И живите същества блещукаха наглед като светкавица.

	А когато гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица. (В немския превод - „След това до всяко от четирите живи същества на земята видях колело." - Бел. прев.)

	Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът и направата им бяха като че ли на колело в колело...

	А над главите на живите същества имаше подобие на един простор (в немския превод - „нещо като твърда плоча". - Бел. прев.), наглед като цвят на страшен кристал, разпространен над главите им...

	И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си." (Ез. 1:1-24)



	Първата част в разказа на Езекиил напомня по-ранното описание на Яхве: движещ се в небето огнен обект, който изпуска дим и грохот. Когато се приближава по-близо, пророкът успява да забележи, че е от метал. От него излизат няколко същества с вид на хора, които очевидно носят метални ботуши и украсени с орнаменти шлемове. „Крилата" им вероятно са някакви атрактивни приспособления, издаващи тракащ шум, които улесняват летенето. Главите им са покрити със стъкло или нещо прозрачно, в което се отразява небето (скафандри). Те се намират в обло превозно средство или превозно средство с колела, нещо като „луноход". По-късно ще стане ясно, че Яхве не е никакво висше същество и дори не е сатаната, а става въпрос за екип от извънземни с техническа апаратура, които заблуждават земляните, че са „Господ".



	Не знам дали ще се съгласите с мен, но като гледам „всевиждащото око" върху пирамидата и описанията в Библията, стигам до извода, че „окото" явно е НЛО!

	Излиза, че една извънземна раса се е свързала с евреите, насочвала ги е към техните цели и чрез тях, като лековерни и покорни слуги, е завоювала собствена територия. Ако се вгледаме по-внимателно, ще констатираме едно непрекъснато повтарящо се твърдение: че боговете са водели войни помежду си. В епоса за Гилгамеш, в гръцката митология, в шумерските клинописи това е съвсем явно и ясно. В Библията виждаме войните между елохимите и нефилимите. Като че ли различни извънземни раси са контактували с различни народи, карали са ги да воюват едни срещу други и с тяхна помощ са заграбвали територии - очевидно с намерението постепенно да завладеят планетата.

	Относително ясно е, че има различни извънземни: добронамерени, които са подкрепяли хората, и войнолюбиви, които са ги експлоатирали и заробвали. Деструктивните поробващи пришълци са представени от старозаветния „Бог" Яхве - Ел Шадай, който завинаги иска хората да са негови роби. Това ясно се вижда от разказа за издигането на Вавилонската кула:



	„А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

	И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

	И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим ИМЕ (в немския превод „да си направим име". - Бел. прев.), да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

	А Господ [Яхве] СЛЕЗЕ да види града и кулата, които градяха човеците.

	И рече Господ [Яхве]: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е, което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

	ЕЛАТЕ да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

	Така Господ [Яхве] ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града." (Бит. 11:1-8)



	Интересно, а? Защо Яхве няма да иска хората да си „направят ИМЕ". „ИМЕ" в случая е превод на думата shem. Според Зехария Сичин („Дванадесетата планета") думата shem е преведена погрешно. Shem идва от shamah, което означава „това, което отива нагоре". Т. нар. „шеми" в древни времена са обелиските, разпространени сред толкова много култури. За техен модел служели машините с форма на ракети, с които боговете трябва да са летели.

	Следователно думата shem, „това, което отива нагоре", означава ракета. Очевидно вавилонците са искали да създадат космически кораб, а кулата е била рампата. Естествено, че „боговете" няма да искат техните роби също да летят с космически кораби. Те са всичко друго, но не и добронамерени. Този, който се опълчва на поробителите, е „змията". Дали тази личност е „добра", или е „зла"?



	Тъй като се занимавам с темата за НЛО от години, за мен е относително ясно, че символът на Илюминатите - „всевиждащото око" (НЛО) - е символ на извънземната раса, която е сключила договор с тях и ги води по пътя към тяхното Световно правителство, а то има за цел да постави света под извънземно господство - т.е. Илюминатите са оръдието на извънземните или извънземните са предводители на Илюминатите. До края на книгата ще отида дори по-надалеч и ще заявя, че илюминатските извънземни са наричани Пазачите и седалището им се намира в швейцарските Алпи, където най-вътрешният кръг на Билдербергерите директно контактува с тях.

	Принципите на извънземната раса и разпоредбите им към Илюминатите (както и към „Юдейския кръвен съюз") са видими от Талмуда и Библията (Стария завет). Ето защо е било забранено Талмудът да се превежда на други езици: да не би гоимските народи да станат непокорни. Малко по-нататък отново ще хвърлим поглед на съдържанието му и ще видим какво е натъпкал Яхве в главите на своите питомци.



	Ако това, което твърдя тук, съдържа поне частица истина, означава, че за нея все пак трябва да има някакви доказателства. Нека ги потърсим.



	Налага се още веднъж да погледнем казаното в шумерските клинописи, които относително ясно описват случилото се в онзи край на света. Според изследванията на Зекария Сичин („Дванадесетата планета") Анунаките („тези, които дойдоха от небето") са извънземни от неоткрита до момента планета или по-точно открита, но премълчавана планета от нашата Слънчева система, която обикаля Слънцето за около 3 600 години.

	Той смята, че съгласно шумерските плочки Анунаките (нефилимите) са дошли за пръв път на Земята преди около 450 000 години, за да търсят спасение за планетата си. Тук те са добивали злато и други изкопаеми, нужни за тяхната атмосфера, и тъй като им дотегнало да работят сами, чрез генетични манипулации на човекоподобен женски вид създали HOMO SAPIENS (преди около 350 000 години). Тяхната първа колония са земите около Тигър и Ефрат. (Аз лично мисля, че в случая става въпрос по-скоро за тип homo sapiens, създаден от извънземните, а не за човешкия вид ИЗОБЩО. Най-вероятно това е расата, която днес живее в Близкия Изток.)



	Клинописните плочки приписват „създаването" на homo sapiens на един-единствен Бог - ЕА. Той трябва да е бил син на предводителя на извънземните, т.е. на владетеля на чужда планета от огромната извънземна империя. Принц ЕА е известен под името ЕН.КИ (EN.KI), което означава „господар" или „княз на света". Според разказаното в древните шумерски текстове обаче титлата му не се оказва особено сполучлива, тъй като след редица интриги и претенции, които изглежда владетелите на тази извънземна цивилизация постоянно са предявявали, той загубва владенията си от своя полубрат ЕНЛИЛ.

	Освен „създаването на хората" на принц ЕА са приписвани редица други умения. Той трябва да е пресушил блатата в Персийския залив и да ги е превърнал в плодородни земи, да е построил вълноломи и кораби и изобщо да е бил добър учен. Със създаването на homo sapiens ЕА се доказва като специалист по гениите технологии, но според клинописите нещата не са станали отведнъж. Той опитва с различни хибриди.

	Това, което е важно за нас обаче, е очевидното му благоразположение към неговото творение. Съгласно месопотамските текстове ЕА се застъпва за земния вид пред съвета на извънземните. Той се изправя срещу жестокостите, които останалите извънземни, между тях и полубрат му ЕНЛИЛ, планират за хората. От плочките става ясно, че ЕА не иска те да са роби, но мнозинството е на друго мнение. Към хората, които за господарите си не са нищо повече от товарни животни, отношението е отвратително. (Каквото например е било отношението на белите американци към чернокожите в миналото, което донякъде продължава да е валидно и днес.) Клинописите разказват за глад, болести и събития, които днес бихме нарекли биологична война. След като целият този геноцид не постига желаното намаляване на човешката раса, извънземните решават да редуцират човечеството с огромен потоп.

	Днес много археолози са на мнение, че преди хилядолетия в Близкия Изток е имало голям потоп, който освен в гореспоменатите източници се потвърждава и от североамериканските индианци.

	Съгласно шумерските текстове ЕА споделя плана на извънземните с един месопотамец на име Утнапищим и му дава указание как да построи кораб, на който той натоварва малко злато, семейството си, добитък, една двойка занаятчии и диви животни.

	Историята на Ной, както и много други старозаветни сказания, преповтарят месопотамските текстове. Евреите само са променили имената и от многото „богове" в тяхната религия остава „един бог".



	От всички животни, които хората са почитали, няма по-емблематично и по-важно животно от змията - защото е била знак за една група, спечелила голямо влияние върху ранните култури в двете полукълба. Става въпрос за ерудирано братство, поставило си за цел да разпространи духовното познание и духовната свобода: „Братството на змията". То се борело срещу поробването на духовните същества и се опитвало да освободи хората от робството на извънземните. (Старобиблейската дума за змия е „нахаш" (nahash), което идва от корена NHSH и означава „откривам, дешифрирам".) Създател на „Братството на змията" вероятно е бунтовният, но градивен княз ЕА. В текстовете се казва, че ЕА и баща му АНУ са били етично и духовно високо развити, и тяхното знание е символизирано по-късно от историята за Адам и Ева в райската градина. За виновник се смята ЕА, който разкрива пред хората истината за техния произход, за създателя им (извънземните) и им помага да постигнат духовна и физическа свобода. В градината Е.ДИН (E.DIN), овощната плантация на Анунаките (нефилимите, исполините), където работели неколцина роби homo sapiens, било забранено да се яде от едно определено дърво - Дървото на познанието. Опитването на плодовете му, по всяка вероятност някакъв разширяващ съзнанието наркотик, и последвалото след него „познание" имат драматични последици, тъй като от този момент хората започват да се размножават. Дотогава те са били безплодни хибриди, кръстоска между две различни раси. В книгата си Сичин твърди, че според него ние сме микстура от нефилими (исполини) и homo erectus, предшественика на homo sapiens. Естествено Анунаките-нефилими не били ентусиазирани от порива ни за размножение, защото не са искали да загубят контрол над експеримента си. Познанието, което хората добиват чрез яденето на плода, няма научен характер, а е познание за съвкуплението, за възможността от стерилни хибриди да се превърнат в размножаваща се раса. Това вбесява Анунаките и хората са изгонени от градината Е.DIN. ЕА, който тласка хората да израснат от роби до нова раса, убеждавайки ги да ядат от плода на познанието, не се е изправил, както пише в Библията, срещу Бога, а срещу ужасното дело на извънземните „богове", съответно срещу баща си, предводителя на извънземните.

	Въпреки очевидните добри намерения легендарният ЕА и РАННОТО „Братство на змията" без съмнение не успяват да освободят хората. В месопотамските плочки се казва, че „змията" („Братството на змията") много скоро е превзета от други кръгове, отцепили се от властниците. ЕА е прогонен на Земята и оклеветен от враговете си, за да е сигурно, че в бъдеще никога няма да намери поддръжници сред хората. От „княз на света" титлата му се променя на „княз на мрака" и получава редица грозни прякори като дявол, сатана и т. н... Представен е за най-големия враг на висшето същество, в случая неговия баща, капитана на космическия кораб, а от гледна точка на земляните - на Създателя (което не е съвсем невярно). Хората са поучавани, че всяко зло на този свят идва от него и той иска духовно да ги пороби.

	Според тази теория той е „добрият", но впоследствие е представен за „лошия": подобно на Христос, който е проповядвал любов, но еврейските жреци са го смятали за смъртен враг, тъй като изобличавал лъжите им, и в крайна сметка разпореждат неговото разпъване. Илюминатите винаги са успявали така да покварят истината, че „добрите" да бъдат наказвани, а „лошите" - молени за помощ (спомнете си войната на Буш в Персийския залив и Саддам).



	Твърдението, че Земята е една от много планети, които различни форми на живот от дълбокия космос са посещавали, за да създадат живот, след което са ни напуснали, е всичко друго, но не и „невероятна хипотеза". Гръцката митология разказва за богове, които живеят на Олимп, и за Хермес - техния пратеник, който с божествената си кола отлита в небето. Хавайската песен Хула-Хула например споменава как някакъв голям кораб се приземил върху големия вулкан „Маунекеа" на Биг Айлънд, как най-храбрият между воините се изкачил до него, легнал с жената, която излязла от кораба, и така възникнала днешната хавайска раса. Маите и хопите твърдят, че са дошли от Плеядите. Първоначално живели на континент сред Атлантическия океан, който по-късно потъва, после потърсили убежище в подземни градове и чак след това се разселили на северния и южния американски континент. Австралийските аборигени разказват, че преди много години при тях са се приземили небесни кораби и екипажът им завещал духовната мъдрост и бумеранга. Интересно е, че племето на догоните, живеещо в Мали, Африка, повече от 700 години разполага със знания, които NASA откри едва през 1970 г. и то благодарение на съвременната сателитна техника. 700 години догоните повтарят, че Сириус, ляво от пояса на Орион, има още една малка звезда, която го обикаля за 50 години и е съставена от най-гъстата материя в Космоса. Тъй като нямахме възможност да проверим изказването им с телескопи, етнолозите сметнаха това за мит. През 1970 г. в Космоса бе изстрелян телескоп, който в крайна сметка успя да открие бяло джудже, с невероятните 55 кг на кубичен сантиметър, което обикаля Сириус за 50,1 години! Когато учени посетиха догоните, за да разберат откъде знаят това, те отвърнали, че преди около 700 години при тях се приземило НЛО, което изкопало голяма дупка, напълнило я с вода, от кораба излезли същества, които приличали на делфини, скочили в езерото, доплували до брега и споделили с догоните тайни за Космоса. Според казаното от делфините в системата Сириус живеели два типа раси - делфиновата и една друга, която описали като подобна на нашата, но с ръст до 4 метра.

	Ацтеките разказват подобна история. По думите им преди 4 хиляди години над езерото Титикака се появили летящи чинии, от които излезли делфини, доплували до брега и им казали същото като на догоните.



	Съгласно теориите на научния (контролиран) свят човешката история е започнала преди 3800 години в Шумер. Преди това сме били космати диваци и варвари. Но просто няма как да е съвсем така. Сфинксът например е датиран на 2500 г. пр. Хр. и се приписва на фараона Хефрен. Математикът и ориенталист Р. А. Швалер, както и египтологьт Джон Антъни Уест обаче доказаха, че ерозиите по скулптурата са възникнали под въздействието на водата. Техните изследвания показаха, че тя не е предизвикана от пясъка и вятъра, а от 70 см дълбока, течаща вода. Уест пресмята, че Сфинксът трябва да е бил изложен най-малкото на 1000 години непрекъснати поройни дъждове, за да възникне характерната за него ерозия. В случая геологията е в абсолютно противоречие с археологията. Сахара е на не по-малко от 7000 до 9000 години, които значи, че Сфинксът трябва да е на поне 8000 до 10 000 години. Според „научния свят" обаче по онова време не е имало развита цивилизация в този край на света или където и да било другаде, която да е в състояние да издигне нещо толкова колосално, което е трудоемко дори за нашите съвременни технологии.



	Дали извънземните посетители са ни напуснали завинаги, или ще се върнат отново? А може би някои от тях никога не са си отивали? Дали еврейските водачи днес нямат директна връзка с Яхве, както някога?

	Поне е ясно, че религията винаги е играла важна роля в действията на тази организация, и комуникацията с „по-висшата сила" в повечето кръгове се смята за основание на техните действия. Вижте и Ватикана, който в името на „Бога" изкла милиони хора.



	Нека още веднъж анализираме принципа на действие на тайните общества, преди да навлезем в още по-дълбоки води:



	„Държавните мъже от този век се занимават не само с правителства, императори, царе и министри, но и с тайни общества и елементи, с които се налага да се съобразяват.

	Тези общества в крайна сметка биха могли да унищожат всички политически аранжименти...“



	— Бенджамин Дизраели (12 септември 1876 г.)



	Тайните на тези хора са толкова дълбоки, че се знаят само от една шепа избрани и добре образовани личности, които знаят как да ги използват. Тези малцина ги използват в полза на човечеството. Поне така твърдят.

	Как обаче да разберем какво крият, щом то е толкова добре пазено?

	Ами, някои членове очевидно вече имат проблеми със съвестта си и започват да действат като „инсайдери". От друга страна, има хора, вкарани там заради конструктивните си умения, които предават опита си на нас останалите. Към това трябва да се добавят „положителните" контакти с извънземни, както и с духовните същества, които от дълго време наглеждат планетата ни и естествено са запознати с действията на въпросните тайни съюзи.

	Важно е наблюдението, че в повечето, ако не и във всички примитивни племена старейшините са членове на подобни тайни братства.

	Те обикновено са разделени на мъжки и женски групи. В съвременната култура доминират мъжките. Интересното е, че тази представа рефлектира в изграждането на повечето „цивилни" тайни общества, което от своя страна означава, че те не работят срещу върхушката на установената власт (естаблишмънта), а в нейна полза. Всъщност може да се каже, че елитът на тайните общества е естаблишмънтът!

	Следователно тайните общества отразяват редица страни на ежедневния живот. Във всички случаи има подбрано малцинство, нещо като самоназначен елит, което може да бъде намерено и извън тайните братства - например в местните футболни клубове; то винаги разполага с повече власт (право да се разпорежда) и поглед от другите. Изборът на „посветени" или т. нар. „най-вътрешен кръг" е най-мощното оръжие, алфата и омегата на всяко тайно общество. Тук се вземат всички решения, които след това, по-рано или по-късно, се споделят с останалите.

	Заради сигурността тези кръгове общуват чрез кодове, символи, тайни ръкостискания, пароли и т. н. Подобни неща винаги са били част от организациите на хората. Външно погледнато, се измисля някаква съвсем различна причина за съществуването на обществото (клуба). Дали ще са масонски ложи или международни организации като т. нар. „Лионски клуб" или „Ротари клуб", които отвреме-навреме се споменават във връзка с разни хубави социални проекти, няма никакво значение.

	Вярвам, не мислите, че възрастни мъже от висшата аристокрация с име и ранг редовно организират тайни срещи само за да си облекат мантиите или да си сложат престилките и да държат запалени свещи в ръцете си?

	По време на инициацията си в ордена Skull & Bones („Череп и кости") Джордж Буш например не лежа гол в ковчег със завързан с панделка пенис заради удоволствието, за което преживяване след това разказва в подробности. Както вече знаете от първия том, посвещението му отвори много врати.

	Тайната среща винаги означава, че нещо не трябва да достига до обществото. Логично е да се смята, че откритото оповестяване на преклонението пред сатаната, контактуването с извънземни, така желаната глобална власт и други подобни не са точното средство за привличане на нови последователи и за добра обществена репутация.

	За подобен тип организации е важно другарството между членовете. Хората винаги са изпитвали тръпка да си предават определени предмети или да пазят тайна. Вероятно всеки, който е попадал на гаден офицер в казармата, познава чувството на другарство и общност, което споделят останалите.

	Посвещението върви ръка за ръка с особено чувство за елитарност. Един от най-важните инструменти на всяко тайно общество е ритуалът или мигът, който забулва инициацията. Ритуалите по посвещението имат важно и дълбоко значение за всеки от членовете. Посвещението предлага различни, използваеми за тайното общество функции. То например обвързва определен кръг хора в по-висша степен още по-силно. Тези целенасочено провеждани инициации, които у всекиго предизвикат различни чувства и мисли, се използват от по-висшестоящите, за да управляват „новобранеца" по тяхно желание. Инициациите свързват посветените с мистицизъм.

	Т. нар. „неофити" получават особен статус по отношение на дадена тайна. Древното значение на думата „неофит" означава „засаден наново" или „прероден". На практика инициацията е стимул за неофита да докаже лоялността си спрямо по-висшестоящите и съответно да бъде допуснат до още по-висша степен. Целите на тайното братство се заздравяват с всяко следващо посвещение и посветеният вече не може да ги избегне дори в цивилния си живот. Като последствие това предизвиква промяна в политическото, религиозното и социалното му поведение. Естествено предводителите на ложите, „най-вътрешният кръг", живо се интересуват дали то съответства на целите им. Инициатът, посвещаван във все по-горна степен, изпълнява всичко, каквото се иска от него, защото не подозира накъде го водят и къде ще се окаже един ден.

	Водачите са наричани „адепти". Бихме могли да си го представим още по-образно с поведението на войниците, на които е забранено да мислят, а трябва само да изпълняват заповедта на висшестоящия. Резултатът най-често е раняване или дори смърт на войника с внушението, че комендантът е взел правилното решение.

	От гледна точка на инициата всичко изглежда като приключение с мистичен полъх, аранжирано с ритуали и тайни символи. Атмосферата на тайнственост го кара да се чувства като инсайдер и висшестоящите заздравяват тази негова вяра. Човек е допускан все по-нагоре, стига само добре да изпълнява заповедите.

	От гледна точка на водача или адепта обаче това е избиране или търсене на подходящия, т.е. изпълнителния и лесно управляемия кандидат за собствените им цели. В случай че някой някога проумее ролята си на манипулиран ложен събрат (подчинения войник), предал отговорността си в ръцете на висшестоящите, едва ли ще получи съчувствие и най-много да загуби физическото си тяло.

	Ясно е, че колкото пo-висока е степента, толкова по-малко хора се допускат в нея. Не че липсват подходящи кандидати, просто най-прецизно се подбира кой да бъде въведен в тесния кръг. На определена позиция идва моментът, в който вече не може да се напредва със собствени сили, а се появява дългата ръка отгоре. Повечето членове никога не стигат по-далеч и съответно никога на научават действителните интереси на ложата или тайното общество.

	В това положение те просто са оръдия за политическа или икономическа власт, което винаги е било така. Междувременно и последният от тях трябва да осъзнае, че посвещенията, независимо за коя степен става въпрос, са само средство за постигане на целта и постепенно започва да се учи на кого да се доверява и на кого - не.



	Един от начините да се установи дали ученикът може да стане адепт, или не, е заплюването на християнския кръст (който реално е антихристки кръст, защото не е хармоничен - едното рамо е по-дълго от другите. Негативното въздействие на този символ лесно може да се установи с кинезиологичен тест.) Ако кандидатът откаже, висшестоящите го поздравяват и заявяват, че е постъпил правилно, защото един адепт никога не би направил нещо толкова ужасно!

	След време обаче той/тя с учудване установява, че не расте в степените.

	Ако беше заплюл кръста, той би доказал знанието си за мистериите и скоро ще се окаже в по-висша степен.

	Една от големите тайни например е фактът, че религиите се използват само за да се контролират масите.

	Познанието или мъдростта от своя страна са ЕДИНСТВЕНИЯТ „Бог" за Илюминатите, с помощта на които според тях човек сам се превръща в Бог. Змията, както и драконът са символи на мъдростта. Луцифер, носителят на светлината, е персонификация на познанието, тъй като той го е дал. Светлината е наричана и „мъдрост": вижте Таро-картата „Отшелника", в която той държи лампа в мрака. Светлината на лампата символизира знанието, което той има, което е постигнал. Отшелникът се превръща в него, т.е. той се е оттеглил, защото не може да го сподели с никого. Хората вече не го разбират. Пример: „Тайните общества 1". Вие прочетохте първия том и получихте някакво знание. Ако на маса с приятели разкажете за това, но те не са чели книгата, само ще ви се смеят и ще ви вземат за хахо. Как реагирате? Автоматично се отдръпвате и в бъдеще по-внимателно започвате да преценявате с кого да говорите, защото не искате да се чувствате наранен; без възможност да споделите „знанието" си, вие се превръщате в „отшелник".

	Ето защо съществуването на тайни общества е съвсем разбираемо, тъй като в техните кръгове се събират хора, които говорят открито за неща, за които в обществото ще им се подиграват или дори ще водят борба срещу тях.

	Воалът на мистицизъм, спуснат над тайните общества, е разнесъл славата им, че са неестествени общности или поне странни сборища. Когато техният светоглед бъде приет от мнозинството, срещите им няма да се смятат за несоциални. Добър пример в това отношение е християнската църква, която по римско време е смятана за „тайно общество". И в същото време „откритото тайно общество" (Ватиканът) на по-късен етап управлява почти цялото земно кълбо.



	Повечето тайни организации днес се смятат за антисоциални. Според хората техните реални интереси не са в полза на мнозинството. И точно това почти винаги уцелва десетката. Ако не беше така, човек щеше да го разбере по делата им. Същото е и с Ватикана, който днес продължава да е най-големият престъпен синдикат в света, който ежедневно се къпе в кръв. Хубава тайна! А още по-хубавото е, че църковните християни продължават да плащат на палачите. Разбирате ли защо Илюминатите смятат, че хората не са нищо повече от животни? За тях животните са за заколение.



	В много страни комунизмът и фашизмът са смятани за тайни организации и са преследвани от закона. В Германия също. Но след като официално са забранени, е ясно, че фашистите ще се събират на тайни срещи. Човек би могъл да допусне, че ако целите на тайните организации бяха в полза на хората, те щяха да се разкрият пред обществото, защото това би зарадвало всички. Но и това не винаги е така. „Черното Слънце", поставило си за цел да ликвидира властта на Илюминатите, което със сигурност би било от полза за всички, също не е развивало официално своята дейност. Днес т. нар. бели ложи отново не могат да работят открито, защото моментално ще бъдат инфилтрирани и разрушени от Илюминатите.

	Въпреки законодателството срещу „държава в държавата" във всички страни, проблемът никога не е бил решен. Това донякъде се дължи на факта, че желанието на индивида да бъде „един от избраните" никога не е губило сила и тъй като повечето хора са далеч от собствения си, индивидуален и водещ към свобода път, предпочитат да вървят по безотговорния начин и допускат да им се заповядва.

	Една от най-важните тайни, която човек трябва да осъзнае, ако иска да разбере мистерията на тайните кръгове, е вярата на техните членове, че на Земята има само шепа „истински свободни хора". И те естествено, в качеството си на „избрани", са между тях.



	Философията на казаното по-долу показва отношението на тайните общества: ако човек със силен интелект се сблъска с даден проблем, който изисква широки знания и умения, той запазва самообладанието си и се опитва тихо, спокойно да го разреши, като събира и селектира фактите. Незрелият човек, от своя страна, още от самото начало е победен от трудността на задачата.

	Докато първият е способен да осъзнае и разреши мистерията на съдбата си, останалите, от гледна точка на Илюминатите, са само животни, с които те се отнасят по съответния начин. С други думи „незрелите хора" са 99% от земното население и според Илюминатите заслужават съдбата си на животни. Те трябва да са в стада, да се държат в клетка, да се жигосват (лазерната татуировка = Mark of the beast), да се експлоатират като работна сила и да се изолират като прокажени.

	Както овцете - те зависят от касапите, Илюминатите. Последните се чувстват призвани да предвождат хората според ограничените им разбирания. Ако някой кривне от стадото, трябва да бъде върнат обратно или елиминиран. Такава е тяхната схема.



	Способният интелект е обучаван в мистериите, той е посвещаван в езотеричните (вътрешните) духовни механизми. Масата, от друга страна, е учена на екзотерични (външни) интерпретации.

	Един пример: избраният е посветен в действията на правителството в сянка, в това, което се случва в душите, в дълбочина. Масата обаче е възпитавана да избира между левите и десните кадри. С други думи: екзотерична, външна, повърхностна, обърната навън представа.

	Втори пример: лечението на болестите. Истинският езотерик не вижда болест в прекия смисъл на думата, а сигнал, указание за дисхармонията на мисленето, чувствата и действията по отношение на духа. Тялото - като отражение на душата - показва като „болест" липсата на хармония. При духовното лечение (без земен терапевт), т.е. при лечение на причината, на човешкия дух - значи езотеричен, случващ се в душата процес - се разпознава и лекува дисхармоничното състояние, което се изразява в промяна на чувствата, мисленето и действието на личността. (Говоря за изцеление без терапевт, духовен лечител, знахар или конвенционален лекар, тъй като дори намесата на духовен лечител или знахар са външна или опосредена от чуждо лице намеса. Терапиите с кристали, мантри, цветове или полагане на ръка също влизат в категорията на екзотериката. Езотериката се отнася до вътрешните процеси, тя е промяна отвътре. Умишлено го подчертавам дебело, защото малко хора знаят същността на тези понятия и боравят с тях, както им дойде. Хората, които наричат себе си езотерици или окултисти, са същите. Повечето плуват в това течение, обличат се в бяло или лилаво, овесват си кристали на врата и мърморят някакви мантри. Те са наполовина заседнали във външното, което е точно обратното на „езотерика".)

	Масовият човек отива на доктор и приема болкоуспокояващи, което не може да се нарече нито лечение, нито третиране на причините, а екзотерично, чисто външно поведение, което рано или късно трябва да престане. Масите обаче съзнателно са държани в невежество и убеждавани чрез медиите, че няма друга представа за света освен външната. Бих могъл само да цитирам нещо известно: „Всекиму ще се случи според вярата му."

	Докато масите са зависими от петте сетива и заздравяват фалшивата вяра, насадена от контролираните от Илюминатите медии, учебници и науки, в пролуката между фронтовете избраните наблюдават символното обединение на великите абстрактни истини.

	Посветените от Илюминатите избраници контактуват директно с боговете (извънземните), а те, от своя страна - с тях.

	Масите принасят агнета в жертва и стоят срещу каменния или дървения лик, който не може нито да чува, нито да говори. На посветените се поверяват скритите тайни, те са „просветени" (изпълнени със знание) и са известни като „Илюминати", „Пазителите на тайните на прилива и отлива .



	Тайната на Илюминатите и на висшите степени на повечето тайни ложи е знанието за комуникацията с извънземни (и с Яхве).





	В ъ п р о с 8





	ЗАМЕСЕНА ЛИ Е ЦЪРКВАТА НА СЦИЕНТОЛОЗИТЕ

	(CHURCH OF SCIENTOLOGY)?





	Ще кажа само: „истински чук"!

	Във „Властта на тайните общества през XX век" вече споменах, че Хъбард участва в проекта МК Ultra, американски експеримент за контролиране на съзнанието, но това е само подробност. Нека се заровим по-дълбоко в Църквата на сциентолозите (Church of Scientology).



	Както подметнах по-горе, Л. Рон Хъбард е от Уилсънови. Баща му е бил осиновен от семейство Хъбард, но реално е потомък на Уилсънови, една от най-старите вещерски фамилии в Шотландия. Други вещерски кланове са например Камерън, Кроули и Парсънс. Всички те участват в „Експеримента Филаделфия", за който подробно ще разкажа по-късно. Заради потеклото си Хъбард има контакти с ЦРУ, както и с Naval Intelligence, за която работи години наред. Той има достъп до психиатричните документи на персонала на NAVY и се запознава с методите за контрол на съзнанието, прилагани върху него. По-късно тези изследвания се превръщат в основа за неговата „дианетика" и техниките за регресивни спомняния, които по онова време са първата по рода си солидна и обоснована методика за връщане в миналото (днес изместена от значително ускорената и по-евтина кинезиология: вместо „електропсихометър5" - „ръчен тест"). Хъбард изследва системата на Алистър Кроули, чиито принципи могат да се открият навсякъде в книгите му, но не ги използва едно към едно, а развива своя методика.

	Той започва да връща стотици хора в миналото, в предишните им животи, все по-назад и по-назад, и след години непрестанни изследвания стига до един и същ резултат при всички. Дръжте се здраво!



	Историята е приблизително следната: в съзвездието Пегас се намира слънчевата система „Меркаб", населена от меркабианци. Тя има седем обитавани планети. Меркабианците много отдавна установили, че тяхната централна звезда скоро ще загине и започнали да търсят друга планета, на която да се преселят. Тъй като очевидно не са имали лош вкус, една тяхна делегация достига нашата Слънчева система и те се заселват на процъфтяващите по онова време планети (между тях и Марс). В крайна сметка идват и на Земята, но се оказва, че планетата ни вече е обитаема. Пришълците влизат в контакт с народ, който им изглежда подходящ, правят се на „богове", извършват „чудеса" (технологии) и духовно поробват хората, които приучват към абсолютно покорство; карат ги да се молят и с цената на много кървави жертви създават култ към себе си. След като меркабианците виждат, че са подчинили земляните в достатъчна степен, сключват договор с тях, с който обещават, че ще ги направят господари на света, ако съдействат за реализиране на техните цели. Планът е част от меркабианците (те изглеждали като хората) да поемат нещата в свои ръце, да проникнат сред всички земни народи и в крайна сметка да ги превземат. По-късно, когато планетата бъде управлявана от едно световно правителство, земното население щяло да е толкова оредяло, че да остане само една шепа роби, които да обслужват извънземните.

	Така. Помислете сега кой е народът, сключил договор с меркабианците? Бинго - юдеите!

	Л. Рон Хъбард открива кой се крие зад Яхве, Ел Шадай.

	Но с това, естествено, сгазил лука. Всички други, но не и юдеите! Междувременно обаче се знае, че той не е единственият, който стига до тях.



	Въз основа на шумерските клинописи, епоса за Гилгамеш, гръцката митология, както и Библията, Хъбард се убеждава, че меркабианците всъщност са митологичните „божествени същества" или „боговете" (Анунаките), слезли от небето с летящи чинии. Хората от онзи период, които естествено не са виждали нещо подобно, описват корабите като - както вече цитирах по-горе - облаци, „летящо колело, което дойде с огън и дим от небето" или „всевиждащо око".

	Според Сичин технологичната раса (Анунаките), която сключва сделка с юдеите, произхожда от дванадесетата планета. Хъбард, от своя страна, смята, че тя е от слънчевата система Меркаб.

	А може би от Меркаб меркабианците първоначално са отишли на дванадесетата планета, след това на Марс и чак тогава на Земята? Или става въпрос за различни раси? Кой знае?



	Все пак и Сичин, и Хъбард стигат до един и същи извод: Яхве, Ел Шадай, старозаветният Бог, е извънземен (или поне физическа личност от плът и кръв, приземила се с летяща чиния), който сключва договор с юдеите. Между инсайдерите този договор носи името „Юдейски кръвен съюз" и може да бъде открит в Талмуда и Стария завет.

	Църквата на сциентолозите преподава тази история от ОТ-З-степен нагоре, но разбира се, с много повече подробности и детайли. Посредством своите auditing-техники6 Хъбард се опитва да премахне блокадите, заложени в хората от меркабианците и Илюминатите, и да им възвърне свободата.



	Сигурно мислите, че това едва ли не са някакви свободни съчинения.

	Ако беше така, кликата само щеше да се подиграва и да разказва вицове. Но ако има нещо вярно, тези, които работят с меркабианците и Илюминатите, вероятно щяха да предприемат нещо в отговор. И те го правят.

	Илюминатите и „Юдейският кръвен съюз" скоро научават какво става в Църквата на сциентолозите и започват да се инфилтрират в нея. Не без участието на ЦРУ. Те настройват различни клонове на „църквата" едни срещу други и постепенно изтласкват Хъбард от позицията му. По думите на Л. Кин през 1981 г. хазарският евреин Бронфман, може би най-големият производител на уиски в света (със седалище Канада), изкупува Църквата на сциентолозите навсякъде по света.

	Това обяснява защо през 1981 г. има такъв силен отлив от нея.

	Това поне твърдят един мой приятел (който години наред работи заедно с Хъбард) и племенницата на Алистър Кроули, която познавам добре - двама души, съоснователи на Църквата на сциентолозите в Германия, които заради „аферата Бронфман" от 1981 г. я напускат заедно с още хора от „свободната зона" (членове, които „аудитстват" извън църквата. „Свободната зона" се занимава най-вече с темата за меркабианците.).

	В този смисъл до 1981 г. Църквата на сциентолозите очевидно е била позитивна организация. След това ръководството ѝ се поема от престъпния синдикат. Знаем чрез кого!

	Учудени ли сте?

	(Още подробности за учението на сциентолозите и историята за меркабианците и други извънземни се съдържат в „Бог и компания" на Л. Кин, VAP Verlag, както и в „Боговете от Едемската градина" на Уилям Брамли, Tat Verlag.)





	В ъ п р о с 9





	КАКЪВ Е ПРИНЦИПЪТ НА ХЕГЕЛ?





	Преломите в политическото управление водят до икономически хаос, намаляване на горивата, увеличаване на данъците, криза в образованието, страх от война... и така хората започват да се „надяват" на „Новия световен ред".

	Номерът е стар колкото самата политика. Това е принципът на Хегел: теза, антитеза и синтез.

	Първата стъпка (тезата) е да се създаде проблем. Втората стъпка (антитеза) е да се създаде опозиция на проблема (страх, паника, истерия). Третата стъпка (синтез) е да се предложи решение на проблема. Така, чрез стъпка едно и две се предизвиква промяна у хората. Това е т. нар. „психологическа война".



	Принципът на Хегел естествено бе могъл да се прилага и конструктивно.





	В ъ п р о с 10





	ЗАЩО ОЩЕ СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА НЕ

	ПОСЛЕДВА РЕВОЛЮЦИЯ

	ЗА ЕДНО-СВЕТОВНО-ПРАВИТЕЛСТВО?

	ХОРАТА СЪС СИГУРНОСТ ЩЯХА ДА Я ПОСЛЕДВАТ!





	Смелият въпрос изисква смел отговор. Аз лично не вярвам, че илюминираните сили по онова време са били толкова силни. Освен това не е толкова лесно нации с различен и регионален начин на мислене да бъдат набързо набутани в едно общо световно правителство. Твърде много революция. Първо трябва да се промени мисленето на хората, те да станат покорни и тогава сами ще кажат „да" на световното правителство. Човечеството няма да го приеме насила. Масата трябва да вярва, че сама се е преборила или го е заслужила, че „Новият световен ред" е най-доброто нещо, което би могло да се случи. Но затова трябва първо да се промени мисленето.



	Казвал съм, че Илюминатите планират Трета световна война. Тя обаче е само маньовър за отвличане на вниманието. Истинската война тече още след създаването на „Римския клуб" (Club of Rome) през 1957 г. в Хънствил, Алабама. Война срещу свободата на мисълта. Silent weapons for quiet wars! („Безшумни оръжия за тихи войни")

	Това е реалното мото на Илюминатите днес. Учебниците са пренаписани, въведен е демократичният принцип (народът е мнозинство), пропагандира се общество, за което цялото щастие е отвън. Пари, власт, секс, слава, йерархичен църковен Бог, пред който се коленичи и който е някъде там, извън човешкото същество... Сигурност чрез осигуровки, наслада от консумация и принуда за консумация, не самолечение, а лечение от „професионалисти", много пари с много работа, тотално задлъжняване на хората без собствено жилище... Фалшификати, изкривен начин на мислене, който нито е обоснован, нито е цялостен - както става все по-очевидно.

	Илюминатите живеят на принципа „Врагът напредва с тиха стъпка" и с помощта на телевизията, радиото и пресата променят мисленето на хората. След тази Трета световна война, най-плодоносната от всички останали, хората ще се „молят" за световно правителство. Те с радост ще кажат „да" на „безкасовите" кредитни карти.

	Враговете на Илюминатите не са германците, руснаците и японците, а най-умните и най-интелигентните хора, медиумите и духовниците. Те са истинската опасност. С тях се води борба.

	Ако в главите ни е пълен хаос, действията ни ще са хаотични - световните събития го доказват.

	Ето защо „световното правителство", съответно нуждата от него, първо ще се оформи в умовете на хората и след това във външния свят. Както казах: „Врагът напредва с тиха стъпка."



	„Най-голямата мощ на нашия орден е в това, че е скрит; никога не го споменавайте пред хората с истинското му име, а винаги под някакво друго и с различна задача от истинската. За целта нищо не е по-подходящо от първите три степени на масоните... Обществото от пишещи учени са идеални за целите ни... С въвеждането на литературните общества и абонаментите към водещите библиотеки, поемайки контрола върху тях, ще променяме общественото мнение, както си искаме, защото ще снабдим тези кръгове с нашата работна сила..."



	— Адам Вайсхаупт



	Тъй като има вероятност някои читатели да не вярват в това, бих искал да подкрепя казаното с няколко репортажа.

	Ще използвам възможността да изпълня и една друга молба. Читателите ме питат защо пиша толкова много за САЩ и Великобритания и по-малко за Германия. Сега ще дам пример с някои събития от Германия, с риска да бъда квалифициран като „националист".



	Както повторих няколко пъти, аз съм в привилегированата (и понякога опасна) позиция да се добирам до взривоопасни текстове и документи. Част от тях бяха свързани с Втората световна война и следвоенния период. Смятам следните два момента за важни:



	1) младото поколение няма представа - и за съжаление интерес - за условията по онова време и

	2) тези сведения стават понятни едва с представения тук поглед към властта на Илюминатите.



	Ето защо ще се спрем на събитията от германското минало, които повечето хора не знаят, просто са ги забравили или добиват по-голям смисъл чак сега с новия начин на мислене.

	Нека с помощта на „Превъзпитателната програма на Съюзниците" за Германия вникнем в темата, наречена „Врагът напредва с тиха стъпка".





	ИНСТРУКЦИЯ ЗА ПРЕВЪЗПИТАТЕЛНАТА ПРОГРАМА

	ЗА ГЕРМАНИЯ, 1945 г.



	What to do with Germany. 1945 Distributed by Special Service

	Division, Army Service Forces, U. S. ARMY. Not for sale!



	„Превъзпитание следва да се наложи на млади и стари и то не трябва да се ограничава само до класната стая. Убедителното и драматично представяне на нещата трябва да се използва с пълна мощ. В случая филмите могат да изпълнят задачата си на сто процента. Под ръководството на „Международния университет" най-известните писатели, продуценти и артисти ще драматизират безпочвеното зло на нацизма и в същото време ще възхваляват красотата и простодушието на една Германия, която вече не се занимава с войни и маршировки. Те ще имат задачата да представят привлекателната картина на демокрацията и радиото ще проникне във всеки дом със забавните си програми, но и с конкретни неприкрити предавания. Авторите, драматурзите и издателите ще бъдат подложени на текущия изпит на „Международния университет“, защото всички те са възпитатели. Още от самото начало недемократичните публикации ще бъдат ограничавани. Чак след като немското мислене укрепне в новите идеали, ще бъдат допускани противоположни гледни точки и то с вярата, че вирусът повече няма да намери плодородна почва и че те се постигне имунитет за бъдещето.

	Превъзпитателният процес трябва да покрие цяла Германия. В свободното си време дори обикновените работници трябва да бъдат занимавани с опростени варианти на демокрацията. От полза в случая ще са летните отпуски и възможностите за народна просвета.

	Много германски военнопленници след края на войната ще останат в СССР - не доброволно, а защото руснаците се нуждаят от тяхната работна сила. Това не само е напълно легално, но избягва и опасността завърналите се от фронта бойци да създадат ново национално движение. Ако ние самите не искаме да задържаме германските пленници след войната, поне можем да ги изпратим в СССР.



	„Международният университет" е пригоден най-добре да управлява в детайли германското образование, учебните планове, училищата, избора на учители и учебници, накратко: всички педагогически звена. Нуждаем се от High Command (виеше командване) за офанзивно превъзпитание. Надарените германски ученици ще получават възможност за повишаване на квалификацията в нашите учебни заведения. Те ще се връщат като учители в Германия и ще създадат нова култура, обвързана с международния граждански дух.



	По възможност германските професори трябва да са либерали или демократи. Нахлуването на „други“ би могло да подейства подстрекаващо и трябва да се сведе до минимум; контролът ни трябва да се запази.

	Всяко възможно средство за духовно въздействие в смисъла на демократичната култура ще влезе в действие в полза на превъзпитанието. Задачата на църквите, кината, театрите, радиата, печата и синдикатите е предрешена. Превъзпитанието ще е заместител на военната служба и всеки германец задължително ще трябва да мине през него, както преди е било с армията.



	Задачата ни е да спасим мира и свободата. Свободата, родена на Синайската планина, положена в люлката на Витлеем, чието болнаво детство бе в Рим, чието ранно юношество отлетя в Англия, чиито железен възпитател бе Франция, чиито млади години преминаха в САЩ. Ако изпълним нашата част, тя е белязана да живее - all over the world (над целия свят)!“



	Превъзпитателната програма с въодушевление е подписана от:

	Труман, Уолас, Нелсън, Уичъл, Рикенбекер, Сигрид Унсет, Рекс Стаут, Клифтън Фадиман, сенаторите Бъртън, Пепър, Капър, Джоли, Шийл, Лоуел Томас, Гейбриъл Хийтър, Джеймс У. Джерард, лорд Ванситарт, Маурис Метерлинк, Съмърсет Моъм, Луис Бромфилд, Дийн Олфейндж, Фамси Хърст, Сесил Робъртс, Хенти Бърнстайн, д-р Алвин Джонсън, д-р Уилям Нелсън, генерал Марсел де Бар, Дениъл А. Полинг, Уолъс Дюел, Пол Джордан-Смиг, Бърнет Хърши, Хъгли Коудин, Едгар Амшел Маурър, Едуин X. Бланшард. Дж. X. Джексън, д-р Мелхиор Поли, X. Р. Бърк и много други представители на „американския дух".

	(Източник: Nation und Europa, August 1958,

	Unabhdngige Nachrichten, Postfach 1826, 55388 Bingen)



	Има, разбира се, и други свидетелства за систематично разрушаване на обществения морал по „тих начин". Джордж Джекъл също публикува текст със заглавие „Превъзпитание на германския народ", от който ще цитирам само най- важното:



	„Превъзпитанието имаше за цел да промени духовната същност на германския народ по психологически път. Вследствие на това западните сили създадоха средство, което систематично прилагаха върху масите и ги накараха доброволно да поемат цялата вина, което от своя страна (след Първата световна война) тласна длъжниците от Версайския договор към всеобщо въстание.

	След края на Втората световна война американците се опитаха да приложат на практика теориите за превъзпитание в Германия. Отделът за психологическа война беше прекръстен на „Отдел за контрол на информацията" и първоначално бе позициониран в Бад Хомбург, откъдето през 1946 г. се премести в Берлин. Една от основните му задачи бе да издава лицензи за директори на вестникарски прес-групи, издатели, директори на радиостанции и филмови компании. В духа на новите социално-психологически критерии претендентите за постовете бяха тествани за „специални способности“ в Screening Center, Бад Орб, създаден от лондонския психиатър Дейвид Мардохай Леви."



	Възпитанието е най-надеждното средство за промяна на характера на германците и през 1948 г. ръководителят на отдел „Възпитание" към американското военно министерство е заявил следното:



	„Истинската реформа на германския народ ще дойде от вас. Тя ще е духовна и морална. Методите на образование са по-маловажни за бъдещето на Германия и света в сравнение с това какво се преподава, как се преподава и чрез кого се преподава. Никоя окупационна войска не е по-успешна за целите да се наложи педагогическа или културна схема на един победен народ. Съответно, целта на военното правителство ще е:



	а) да се идентифицират известните като демократични елементи сред германското население и да се окуражават;

	б) развитието или възстановяването на институции и организации в Германия, които биха могли да подпомогнат нашата мисия."



	„Победителите" избират 1500 германци за сътрудници на високи постове в програмата за превъзпитание. Така американците се отказват от идеята да реформират немския народ. Вместо това, решават да внедрят отделни германци, да издигнат идеи и институции, които биха осъществили целите на военното правителство, а американското влияние да остане на заден план.

	През 1967 г. за методите на превъзпитанието се изказва и ръководителят на Катедра по политология към университета във Франкфурт на Майн проф. Ирвинг Фетчър:



	„Когато след тоталния разгром на Вермахта се появиха условия за изграждането на нова, демократична Германия, Съюзниците, както и немските демократи осъзнаха, че освен писането на конституции и създаването на партии е необходима радикална промяна на мисленето, чувствата и поведението. Социологията, обществените проучвания и политологията служеха като помощни инструменти за ориентация. Ако семейната институция е и остане независима и ако твърдите и йерархични структури в професионалния живот се запазят, едва ли може да се очаква, че позициите към важните политически въпроси ще бъдат белязани от дух на толерантност, демократична съотговорност и любов към свободата."



	В случая става ясно защо в Германия постоянно се пропагандира еманципация на децата спрямо семейството. Проф. Фетчър продължава:



	„Модерното социално развитие в определено отношение подкрепя процеса на разложение на авторитарния модел на поведение."



	Като последствие в САЩ се създава - което по-късно се внедрява в Германия - образование на анти-авторитета. За чест на Америка трябва да кажем, че пагубността на този тип възпитание за държавата и обществото беше установено отдавна, за разлика от Германия, където то все още се практикува.

	Някогашният Социалистически германски студентски съюз (SDS) е легитимно отроче на утвърдилия се след 1945 г. социолог, политолог и пророк на студентската организация проф. Херберт Маркузе7. Елемент от неговата философия е, че:



	 „Победените и обезвредени малцинства имат естествено право на противодействие, като използват всички извънзаконови средства, в случай че законовите се окажат недостатъчни. Ако приложат форма на насилие, те не слагат начало на верижно насилие, а унищожават установеното. Тъй като искат да ги унищожат, познават риска и ако го поемат върху себе си, никоя трета страна, най-малкото възпитателите и интелектуалците, имат правото да им проповядват въздържание. “



	На практика това означава липса на задръжки и легитимация на насилието, при което целта оправдава средствата.

	И така, целите на западногерманската следвоенна политология са тясно свързани с възникналите в САЩ усилия за превъзпитание. Категоричната цел на превъзпитанието е духовната и моралната реформа, промяна на мисленето, впечатленията, поведението, както и промяна на обществените и политическите отношения. Съвременните политически практики ала sit-in, go-in, teach-in и идеята за противниковия университет също се раждат в САЩ. Днес възпитаниците на първите политолози имат пагубно влияние най-вече по отношение на германската вина за войната и преоценката на историята.



	Следователно основният начин на действие на възпитателите ни след Втората световна война е следният (по д-р Джекъл):



	• Отклоняване на немските граждани от политиката чрез икономическо чудо.

	• Налагане на особен статус на престъпния и еднолично виновен за последната война германски народ.

	• Оклеветяване на военното поколение и опит да се вмени лична и колективна вина и представа за провал.

	• Опит за внушение на младото поколение, че е в правото да обвинява родителите си и да се изправя срещу тях. Целенасочени кампании за отслабване авторитета на държавата.

	• В рамките на официалната политика всичко е тържествено, възвишено и красиво. В приложното изкуство шества абстрактен конструктивизъм, стигащ до ненормалност и нихилизъм.

	• За разложението на западногерманския морал допринася и нововъведеното понятие за „плуралистично общество", в което всеки сам гради ценностната си система, и най-вече разпространението на представата, че няма родови закони. Подобни учения естествено дават право на младежта да създава собствен ценностен критерий, вследствие на което в обществения живот настъпва хаос още сред младите, които живеят в непрекъснат морален нихилизъм, защото не правят разлика между добро и зло, право и неправо, а се вълнуват само от това, кое е от полза в момента и кое не (консуматорско мислене).

	• Мястото на общонародния пример е изместен от собственото Аз, а мястото на общата воля - от личния егоизъм.



	Някогашният президент на Федералния конституционен съд д-р Гебхард Мюлер веднъж каза, че общественият морал в Германия, както се вижда от филмите и печата, е пропаднал както никъде по света. Тъй като държавата нехае по този въпрос, дори на съзнателните родители е невъзможно да предпазят децата си от морално и сексуалното подивяване.

	След като постоянната Конференция на министрите на културата8 в Германия взе решение в часовете по история да се преподава едноличната германска вина за Втората световна война, задължителните исторически занятия в училищата на практика отпаднаха и бяха заменени от политиката. Учебните планове реално превърнаха немската младеж в неграмотни исторически варвари. Загубата на история, за да се съглася с проф. Шьопс, е равнозначно на морална криза, фелахно съществуване, изкривяване на човечеството, чиито симптоми са бягство от реалността, объркване и безпомощност при вземане на решения. Анализът на проф. Шьопс напомня за критиката, която американският посланик Бърнс отправи пред комисиятата на Германско-американския конгрес за немско-американските отношения през 1983 г. В даденото от него интервю в Западна Германия той директно бръкна в кървящата рана, като подкани „да се възстанови честта на германския народ" и „да се сложи край на историческата картина, преподавана през последните 37 години от някои страни. Днешното поколение трябва да отхвърли вината, която разрушава германското семейство.“

	Следователно администрацията на Рейгън, която идеологически не е еднотипна с тази на Рузвелт и Труман, показа, че американското превъзпитание на немския народ и налагането на еднолична вина е пагубно.

	(Източник на по-горните цитати: Vertrauliche Mitteilungen, специално издание за превъзпитанието на германския народ, юни 1984 г.)



	Бих искал да свържа това въведение с втората „тема табу" от германското минало - германската вина за войната, която е истински чук!





	КОЙ ВСЪЩНОСТ ЗАПОЧНА

	ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА?





	Тъй като и от американска страна вече се каза (посланик Бърнс, април 1983 г.), че Германия е „натикана" в едноличната вина за избухването на Втората световна война и че „победителите" до ден днешен не са разкрили истината пред хората, ще използвам възможността да внеса малко повече светлина за този период от историята. Цитираните от мен текстове са съкратени и посочвам източниците.



	Уилям Р. Лейн, бивш агент на ЦРУ и автор на книгата Space Aliens from the Pentagon („Космически чужденци от Пентагона", стр. 41) пише следното:



	„При подписването на Версайските договори през 1919 г. американското правителство изготви допълнителен документ, който бе приложен към тях. В него - известен е като Morgenthau's Pastoral Policy („Пасторалната политика на Моргентау“), подписан и представен на срещата от американския президент Уудроу Уилсън - се казва, че след капитулацията на Германия САЩ възнамерява да изтреби германците. Още „от самото си раждане те са военна раса“; планува се Германия да се превърне в „пасище“. Документът, който ми бе разрешено да видя през 1968 г., беше между останалите книжа на президента Линдън Бейнс Джонсън и днес се съхраняват в Sid W. Richardson Research Center в Тексаския университет в Остин.

	През 1922 г. Валтер Ратенау призова Франция да избие всички германци без никакви изключения и Германия да бъде заселена от други народи.

	(Източник: Geburtswehen einer neuen Welt, Carlos Baagoe, Samisdat Verlag, Toronto, S. 143)



	„Версайският договор трябваше да удовлетвори бандитите, империалистите и военните. Той бе смъртоносен изстрел за всички онези, които се надяваха, че краят на войната ще донесе мир. Това не е мирен договор, а декларация за нова война.“ (Британският депутат Филип Сноудън, източник: Des Griffin, Wer regiert die Welt, 1986, S. 131)



	Ha 6 януари 1919 г. лондонското списание The Jewish World пише:



	„Международното еврейство принуди Европа да се хвърли във войната не само за да присвои голяма част от световното злато, но и с помощта на това злато да разпали нова еврейска война (Втората световна война - бел. авт.)."

	(Източник: Harold Cecil Robinson, Verdammter Antisemitismus, Marz 1995, Verlag Neue Visionen, CH-8116 Wtiren- los, S. 119)

	„Германецът е този, към чието унищожаване се стреми и трябва да се стреми еврейството по пътя към своето световно господство, и германецът ще е този, който, съзирайки и разпознавайки врага, ще предизвиква неочакван обрат за това господство."

	(Източник: Артур Требиш в Deutscher Gcist oder Judentum, Wien 1921, S. 45.)



	Ha 30 януари 1933 г. след дълги колебания германският президент Паул фон Хинденбург назначава Адолф Хитлер, председател на най-силната по онова време партия в Германия, за райхсканцлер. Няколко седмици по-късно, на 24 март 1933 г., отговорът не закъснява:

	Лондонският Daily Express, най-големият ежедневник във Великобритания по онова време, с милионен тираж, озаглавява титулната си страница от седем колони на броя от 24 март 1933 г. по следния начин:



	„Еврейството обявява война на Германия!"



	А отдолу:



	„14 милиона евреи обявяват война."



	Очевидно Daily Express отдава на този факт толкова голямо внимание, че разисква новината за обявяване на война на цяла първа страница, докато на вестта за Закона за извънредните пълномощия, гласуван от Райхстага предишния ден, на 23 март, който дава диктаторски правомощия на Хитлер, отделя само едно изречение в долния край:



	„Райхстагът превръща Хитлер в диктатор. Виж стр. 13."



	Поредното официално обявяване на война е от август същата година; прави го президентът на International Jewish Federation to combat Hitlerite Oppression of Jewish Самуел Унтермайер. В изявлението си той нарича обявената срещу Германия война „свещена война". Тя трябвало да се води до край, докато държавата бъде унищожена. Изявлението му е публикувано в броя на New York Times от 7 август 1933 г.



	През януари 1934 г. е публикувано следното изказване на равина Владимир Яботински, основател на ционистката организация Mascha Rjetsch:



	„Борбата срещу Германия се води от месеци от всяка еврейска общност, на всяка конференция, на всеки конгрес, във всеки синдикат и от всеки отделен евреин по света. Ние ще разпалим духовна и материална война по целия свят... Нашите еврейски интереси изискват пълното унищожение на Германия."



	(Geburtswehen einer neuen Welt, S. 140)



	Ha 27 юли 1935 г. Владимир Яботински заявява пред The Jewish Daily Bulletin:



	„Има само една власт, която си заслужава, и това е властта на политическия натиск. Ние, евреите, сме най-силната нация в света, защото притежаваме тази власт и знаем как да я използваме."



	Няколко дни след обявяването на войната от страна на Англия, на 3 септември 1939 г., д-р Хаим Вайцман, глава на ционистите по онова време, предлага на британското правителство 20 000 души от Близкия Изток и общо 100 000 души еврейска войска за борба срещу Германия. (Източник: Geburtsivehen einer neuen Welt, S. 142)



	Ели Раваж:



	„Германският народ ще е първият, осъден на смърт."



	(Geburtsivehen einer neuen Welt, S. 141)



	Натан Кауфман:



	„48 милиона германци трябва да бъдат стерилизирани, за да може в рамките на две поколения да се свърши това, което би коствало милиони човешки животи и векове усилия - а именно: заличаването на германството и неговите носители."

	(Източник: Geburtsivehen einer neuen Welt, S. 142)



	„Войната е решен факт", заявява американският пратеник Булит на 24 април 1939 г. в Париж, по време, когато германският народ още твърдо вярва в мира.

	Канадският вестник Evening Telegram, Торонто, пише на 26 февруари 1940 г.:



	„Еврейският световен конгрес от седем години е във война с Германия."



	Еврейският вестник Jewish Chronicle от 8 май 1942 г.:



	„Ние сме във война с Хитлер от първия ден, в който той пое властта през 1933 г."



	Известно е, че около 1939 г. световната преса гъмжи от все по-нови истерии за предполагаемите стремежи на Германия да завладее далечни страни, което води до ескалация на европейското и в крайна сметка на световното военно развитие. Само New York Times публикува такива статии на 15,16, 17, 18, 19, 21 декември 1938 г. и на 1 януари 1939 г. В този смисъл на активните дейци от световната преса, приобщила се към господстващата идеология, едва ли може да се издаде сертификат, доказващ волята им за мир. Те са част от инициаторите на престъплението, част от емоционалните водачи в липсата на компромис и част от участниците в кръстоносния поход.

	В прав текст това означава, че Илюминатите целенасочено се подготвят да предизвикат Втората световна война, както е описано в плана на Мазини и Пайк. Германия е трябвало да бъде въвлечена, независимо дали иска, или не. А тя не е искала! Ето защо това е трябвало да се направи изкусно, за да може по-късно да изглежда, че Германия е започнала Втората световна война.

	Германия е ТРЯБВАЛО да започне война, защото иначе Франция, Великобритания и САЩ не биха имали основание да се включат в планираните действия срещу нея.



	Нека още веднъж се вгледаме в събитията тогава:

	Ревизионните изисквания към Полша от страна на Германия са: отново обединение на Данциг с Райха (96% германско население), коридор през изкуствено създадената зона, разделяща Германия от Източна Прусия, и отказ от всички останали територии, включени към Полша след Първата световна война.

	Дори и според тогавашните умерени световни политически коментари исканията към Полша са толкова справедливи, че Хитлер е мислел всичко да се уреди с непосредствени преговори.

	Нека отбележим, че години преди това възстановяването на Полша става възможно единствено чрез германската инициатива от 1917 г. В противен случай Полша щеше да си остане руска провинция.



	Английските гаранции карат Полша да отхвърли предложенията на Германия, да предприеме кървав терор над германското население и да обяви национална мобилизация. В Полша се разразява мегаломанска пропаганда и на неспокойния народ се внушава: марш за три дни до Берлин!

	Преди няколко години във Verlagftir ganzheitliche Forscliung und Kultur излезе леко преработена версия на отпечатаната през 1930 г. книга на Вернер Фукс „Свидетелства за полската воля за завоевание". Думите на редица поляци, документирани в книгата, доказват, че дълго преди поемането на властта от националсоциалистите в Германия през 1933 г., сред авторитетните политически кръгове в Полша шества анти-германско настроение и амбиция за окупация на обширни немски територии, най-вече в Източна Прусия, Данциг, Помери, Шлезия и части от Бранденбург. Новата война срещу Райха предлага чудесна възможност за това, което допълнително обяснява защо през 1939 г. полското правителство е готово за война и отказва съдействие на различни предложения на Германия по въпроса за коридора. Заради вярата, че веднага след началото на войната Франция и Великобритания, а по-късно вероятно САЩ и други държави ще се включат на страната на Полша, а от друга страна - че съпротивата вътре в Германия ще се опита да свали Хитлер от власт - шансовете за реализиране на полската мечта за надмощие се преценяват като крайно благоприятни. Това на свой ред прави несъстоятелна широко разпространената днес теза, че германските източни територии са загубени само „по немска вина". Авторът цитира свидетели от периода 1918-1930 г. (Werner Fuchs: Selbstzeugnisse polnischen Eroberungswillens, 2. Auflage 1990, S. 219 и David L. Hoggan: Der erzwungene Krieg, Tubingen 1970)



	Ha 19 март 1939 г. американският посланик във Варшава Бидъл уверява полския външен министър Бек, че „с полска готовност има намерение да превърне въпроса за Данциг в повод за война." (По онова време все още не е толкова популярно, че САЩ са колония на Уолстрийт.)

	На 1 септември 1939 г. Германия настъпва в Полша. Нека обаче цитирам няколко свидетелства от първа ръка за това какво се е случвало в Полша ПРЕДИ тази дата. От свидетелството на Юлиус Ротцол от Гох (преди Къонигсберг) научаваме следното:



	„В средата на август 1939 г. 57-ми полк на военната артилерия беше преместен от Къонигсберг, Прусия, на застрашената от Полша граница. Получихме заповед да бъдем в готовност в Гарнзее, област Найденбург, Източна Прусия. Позицията на нашата батарея беше в едно царевично поле. От седмици този район бе опасен за работа на полето. До 7 километра навътре в границите на германската пруска територия нахлуваха полски кавалерийски трупи, които убиваха и опожаряваха. Това започна още през юли 1939 г. Докъдето се простираше погледът, се виждаше огън и дим.

	Кавалерията подпалваше домове и села с провокаторска цел. Който успееше да избяга или се опитваше да потуши пожара, беше убиван. За да сложим край на това, на 23 август 1939 г. батареята ни получи заповед да се създаде отряд за бързо реагиране. Първия ден, когато влезе в действие, нашата моторизирана трупа пристигна с половин час закъснение - един модерен полски ескадрон вече вилнееше в отбранителната граница. Гледката беше кошмарна: на пътя и по полетата лежаха трупове на германски селяни. Те бяха посечени със саби или застреляни... На 26 август обаче отрядът ни успя да спре полския отряд в едно поле със захарна тръстика недалеч от Гранзее. Тяхната кавалерия се изложи на огъня на картечниците ни, 47 полски кавалеристи паднаха на германска земя...

	Когато на 1 септември 1939 г. в 5 часа сутринта нашата част премина в нападение, от другата страна на полската граница открихме пресни гробове на германски цивилни. Наоколо по пътя се търкаляха окървавени и разкъсани дрехи. От полските военнопленници научихме, че са имали заповед още преди 1 септември 1939 г. да извършват нападения над цивилното германско население на територията на Райха с цел провокация..."



	От свидетелството на г-жа Л. С. от Любеке (преди Бромст) научаваме:



	„През лятото на 1939 г., от април до избухването на Втората световна война, стотици, не, хиляди германски семейства, прегазили плитките блата или преплували Обраските езера, идваха до вратите ни късно вечер, когато никой не ги виждаше, и молеха за сухи дрехи, хляб или мляко за децата си. Първоначално се учудихме, защото не знаехме какво става. Те повтаряха едно и също: от седмици поляците ни преследват, просто ни разстрелват на улицата или на нивата, животът ни е в опасност, поляците преследват всички германци. „Но защо?", питахме ние. „Полските свещеници проповядват и ги подстрекават да убиват германците, където ги срещнат. „Убивайте простолюдието, заличете германската кръв..." Това преселение продължи през цялото лято, накрая идваха само малцина, защото границата строго се охраняваше."



	Следователно Полша започва военни действия срещу Германия още през юли 1939 г. - т.е. 2 месеца преди „официалното" избухване на войната.



	В Бромберг, Плес и Щопника през август полските войски извършват масов геноцид над германско цивилно население. Поляците непрекъснато преминават границата и превръщат в кървава баня немските територии, но германското правителство не реагира. То не е искало война.

	Само в тези райони по най-зверски начин са избити около 56 000 германци. След като от германска страна не последва реакция, в Бромберг полските войници започват да издевателстват над германски жени, деца и мъже, да ги приковават за църковните порти и да ги изкормват. Войниците правят снимки, които след това се изпращат на германското правителство! Чак след това Хитлер навлиза в Полша!!!

	(Богат документален материал и снимки на умъртвените в повечето случаи по най-жесток начин германци, както и на откритите масови гробове са публикувани през 1940 г. в Deutsches Weifibuch № 3. Виж брошурите Der Bromberger Blutsonntag и Polens Schuld аm 2. Weltkrieg на адрес: Rudolf Trenkel, Hamburg 73, Reinickendorferstr. 45B)





	КАКВО Е ГЕРМАНСКОТО НАХЛУВАНЕ HA 1 СЕПТЕМВРИ 1939 г. - „ИЗНЕНАДВАЩО НАПАДЕНИЕ НАД НЕВИННА ПОЛША" ИЛИ „СПАСИТЕЛНА АКЦИЯ"?





	При германското нападение естествено не става въпрос само за спасяване на хиляди германци от коварни убийства, а за радикално разрешаване на правата. Най-известните историци - между които е не кой знае колко приятелски настроеният към Германия англичанин проф. А. Дж. П. Тейлър - признават, че правото в случая е на страната на Райха.

	Гаранционният договор от 25 август 1939 г., в който Англия изисква „Полша да отхвърля всякакви предложения от германска страна Данциг да бъде върнат на Райха" доказва, че т. нар. „английски опити за посредничество" са абсолютно лицемерие.

	Англия използва германско-полския конфликт, за да обяви война на Германия, но не го прави, когато СССР окупира Източна Полша, а две години по-късно, когато се съюзява с Русия. Германия е трябвало да бъде въвлечена в много по-рано планираната война, независимо дали го е искала, или не. Полша е само инструмент.

	На 2 септември 1939 г. Англия саботира вече готовото споразумение за разрешаване на конфликта с Полша и това я превръща в пряк виновник за разрастването на конфликта до световна война. В допълнение Франция и Англия рязко отхвърлят немското предложение за мир след марша в Полша. Англия отхвърля и следващото предложение за мир след победата над Франция. Същото се случва с опитите за установяване на мир от страна на Ватикана и други независими държави.

	Дори марионетката Уинстън Чърчил признава, че след победата над Полша и Франция Германия иска да сложи край на войната.

	Опитът на Рудолф Хес с полета му до Британия да предотврати световна война, не успява. По тази причина той е убит от англичани в Шпандау: за да не може да разкаже какво се е случило.



	Вестник „Правда" от 29 ноември 1939 г. цитира думите на Йосиф Сталин относно вината на Германия за войната:



	„1) Не Германия нападна Франция и Англия, а Франция и Англия нападнаха Германия, с което поемат отговорността за настоящата война.

	2) След избухването на военните действия Германия прави предложения за мир на Франция и Англия и Съветският съюз открито ги подкрепи, защото мислеше и все още мисли, че бързият край на война радикално би облекчил положението на всички страни и народи.

	3) Властващите кръгове във Франция и Англия оскърбително отхвърлиха предложенията за мир на Германия и усилията на СССР за бърз край на войната. Това са фактите."



	Колко голяма е „любовта" към Германия става ясно и от следващите извадки.

	Американският генерал Колинс заявява още през 1949 г.:



	„Достатъчно е, че доставяме оръжие. Синовете ни не трябва да загиват в Европа. Има достатъчно германци, които ще погинат в наш интерес."

	(Hessisch-Niederscichsische Allgemeine, 24.10.1981)



	... Интересно, а? Цитирах седем различни еврейски източници, които без никакви заобикалки призовават към избиване на германския народ - холокост на германци! Два от тях са от 1919 и 1922 г., т.е. много преди времето на Адолф Хитлер, на излизането на Mein Kampf, преди преследването на евреи или създаването на NSDAP (Националсоциалистическата работническа партия). Решението на германския въпрос вероятно изисква минута мълчание.



	Ако действително искате да разберете какво се случва на земното кълбо, не трябва да се спирате пред никакви „теми-табу". Изградете своя представа дали е адекватно да се говори по тази или онази тема. Просто защото някой държавен глава или учебник твърди, че нашият народ е виновен за най-ужасните престъпления на човечеството, не означава, че трябва да му вярвате. Папа Йоан Павел II (някога продавач на цианид към I. G. Farben) например със сериозна физиономия обяснява, че християнството е спасителната религия на тази Земя и човечеството трябвало да приеме любовта. Църквата действително е „спасила" милиони жени и деца (т. нар. вещици и езичници), и то от живота им.

	Когато човек разследва престъпленията срещу човечеството, не трябва да прави това само в Германия, но, да речем, и в СССР. Под властта на евреина Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен като Сталин, и неговия наследник евреина Саломон Перлмутер, по-известен като Никита Хрушчов, за няколко години в тогавашния Съветски съюз са избити над 20 милиона души. И кой в случая трябва да поеме отговорността? Или заповедта на (евреина) Франклин Делано Рузвелт за пускането на атомни бомби над Япония? (Делано е сефарадска еврейска фамилия от Италия, а Рузвелт е поамериканчената версия на фамилия Розенфелд.)

	Историческата картина е едностранчива не само в това отношение. Ние няма да забравим геноцида на англичаните през 1918 г. над 800 000 германци. Ще цитирам проф. Хари Елмър Барне от New York Telegramm, 29 март 1940 г.:



	„Нищо не е по-абсурдно от популярната история за малки деца, че всички мили хора са винаги от едната страна, а всички останали - от другата. Някои твърдят, че един народ бил по-ужасен от друг и се позовават на клеветническата пропаганда срещу германците от Първата световна война, както и на отношението към евреите днес. Те обаче пропускат най-голямата жестокост: английската блокада срещу Германия няколко месеца след ноември 1918 г. Тогава 800 000 германски жени, деца и старци бяха оставени да умрат от глад. Ако Хитлер през 1933 г. беше предприел такова мръсно и отвратително дело спрямо половин милион евреи, щеше да изглежда като малчуган спрямо блокадата от 1918-1919 г.“

	(Американският сенатор от Минесота, 11 юли 10940 г. пред Сената в присъствието на президента Ф. Д. Рузвелт.)



	Още по-жестоки са фактите от 1979 до 1981 г. вследствие на изкуствено инсценираната война на западната граница на Китай. За три години там са избити 50 милиона души! Обществеността никога не научи нищо за тази война. Западните медии не споменаха и една дума за нея! Случайност? Единствена причина за геноцида: ликвидиране на хора. Данните за земното население са повече от фалшифицирани. Днес на Земята живеят много повече от 8 милиарда души. Само в Китай те са над 1,5 милиарда. И китайците искат просто да се отърват от тях. Отрядите на смъртта бяха създадени със съдействието на КГБ и ЦРУ (от определен ъгъл постоянно се натъкваме на тези две имена). Договорните документи, подписани от Китай, са в един адвокат от малко градче, близо до Бон.

	Следователно е дошло времето да изградим собствено мислене за това кое е „добро" и кое „зло". Кое е „истина" и кое „неистина", кое е „табу" и кое - не! Много въпроси: защо една страна трябва да плаща за 6 милиона убити (според историческата литература), а друга за 50 милиона - не? Кой ще отговаря за 85-те милиона в СССР или за 1,4 милиона в бивша Югославия, или за жертвите от Хирошима и Нагасаки? Какво да кажем за Виетнам и Ел Салвадор? Защо на испанците не плащат за масовото избиване на хора на Канарските острови Ла Гомера и Ла Палма?



	Арената на идващата Трета световна война вече не е тайна. И човек може да е напълно уверен, че в случая нещата отново са отдавна планирани. Кой ще трябва да поеме вината:

	Американският министър на отбраната К. Вайнбергер:



	„ Полето на следващата конвенционална война е Европа, а не Съединените щати."

	(Frankfurter Rundschau, 29. 4.1981)



	Американският контраадмирал Жан Р. Ла Рок:



	„Американците изхождат от това, че подобно на Първата и Втората, Третата световна война също ще избухне в Европа."

	(Frankfurter Rundschau, 29. 4.1981)



	Генерал сър Джон Хакет, бивш главнокомандващ британската армия на Рейн и настоящ главнокомандващ на северната войска на NATO, написва книга със заглавие „Третата световна война - център Германия" (Goldmann Verlag, 1978).

	Самуел Коен, американски ядрен експерт и един от хората, създали предназначената за германска земя неутронна бомба, на въпрос за нейното приложение отговаря:



	„Най-вероятната цел е Западна Германия, но това не е академичен въпрос, над който да си блъскам главата, по какъв начин врагът (германците - бел. авт.) ще бъде погубен."

	(Bild-Zeitung, Hamburg, 16.10.1977)



	През 1979 г. Хенри Кисинджър се изказва по следния начин в Брюксел:



	„Вие, европейците, трябва да сте разбрали, че ако в Европа се стигне до конфликт, ние, американците, нямаме никакво намерение да умираме заедно с вас."

	(Unabhdngige Nachrichten Bochum № 8,1981)





	В ъ п р о с 11





	ПРОТИВНИЦИТЕ ВИ СЕ ОПИТВАТ

	ДА ВИ ИРОНИЗИРАТ. НЯКОИ ДОРИ ИСКАТ

	ДА ВИ ИЗКАРАТ ПОЛИТИЧЕСКИ „ДЕСЕН".

	КАКВО БИХТЕ КАЗАЛИ ЗА ТОВА?





	Първо, аз нямам противници, защото не заемам ничия страна и не нападам никого. Изказването, че идвам от „десните кръгове", е само едно от нещата, който в момента се говорят за мене. Друг слух, който научих от един „десен", е, че съм бил евреин и по нареждане на Илюминатите съм шпионирал „другите". Според трети съм масон, защото съм бил видян как показвам на един човек тайния поздрав, ръкостискането, на 33-а степен на Шотландския ритуал. Един „ляв" пък твърди, че няма как да не съм шпионин на BND (Федералната разузнавателна служба), защото в противен случай отдавна съм щял да бъда зад решетките. Някой дори мислят, че съм „Антихристът", защото само той на моята възраст можел да знае това, което аз знам. При подобни твърдения дори не мога да се засмея. Как някой може да говори нещо за друг човек, който дори не го познава?



	Имам задача за изпълнение. Но първоначално трябва да се ориентирам на тази планета. Тъй като не мога да се доверя на никого, се налага да открия истината за себе си. „Тайните общества 1“ няма нищо общо с работата ми, а е само кратък обзор на събитията, които се случват тук, с които в даден момент съм се сблъсквал и които по мое мнение е важно да се знаят, ако човек иска да промени нещо на тази Земя. За да открие всичко това обаче, често му се налага да влезе в дупката на вълка, защото в противен случай не би научил нищо. Поради тази причина аз дълго време бях на пънк-сцената, пробивах си път през антифашисти, анархисти и независими, докато стигнах до симпатизантите на RAF и разбрах, че трето поколение RAF изобщо не съществува. Има само една шепа убийци, които „отстраняват" политици от Билдербергерите, които не позволяват да бъдат „водени". С удоволствие бих се определил като „десен" - просто, за да позабавлявам себе си и приятелите си - но наскоро бях изправен пред един южногермански съд заради враждебни лявоекстремистки постъпки и оттогава съм в списъка на „левите екстремисти" в Германия. Следователно, ако някой твърди, че съм „десен", трябва да внимава да не се изложи колко е неграмотен. На лъжата краката са къси! Един кубелия (скинхед) ми счупи носа. За съжаление на противниците си трябва да кажа, че бившата ми приятелка е „чистокръвна еврейка" със съответното име и нейният нос също пострада!!! Тя ме въведе в Талмуда! Интересно, а? Ще добавя, че хората, с които работя по един от проектите си, са евреи. Бих искал просто за удоволствие някога да съм „десен", но нещо не се получава - може би не съм достатъчно „тъп". Е, навярно в следващия живот!



	Имам приятели сред хората на едрите финанси, между масоните, членовете на VRIL, германците от Райха (но не сред неонацистите и останалите, които изповядват каквато и да е форма на насилие. Между впрочем хората от Третия райх нямат нищо общо с т. нар. нацизъм, защото голямата част от германската неонацистка сцена е финансирана от МОССАД.). Приятели имам и сред магьосниците, ясновидците, лечителите, лекарите, американските генерали, хората от Бундесвера, NATO, BND, MAD, MI 6 - аз не се интересувам от това кой към коя субективна структура се числи. Във всички организации има такива и такива. Интересувам се от хората, които обогатяват живота ми, които ми помагат. Аз съм неутрален и ще остана неутрален завинаги.

	Една видна личност от германската НЛО-сцена пък заяви, че съм бил подкупен от неонацистите, за да публикувам снимките на VRIL и Haunebu. Нека изясня нещо: ако някой е плащал, това бях аз. За снимките на германските дискове в първата книга платих една хубава сумичка. Аз не мога да бъда подкупен с пари. Това е все едно да подкупиш Багван (Ошо) с „Ролс Ройс". Повечето, които вземат подкупи в посочените среди, са обрязани. Никога не съм чувал нацист да е подкупвал някого, дори когато бях пънк-рокер. Напротив: издадената от VAWS Vеrlag книга „Под фалшив флаг" изчерпателно доказва, че на т. нар. „неонацисти" се заплаща, за да вършат „мизерии". Не е особено трудно да се разбере кой има интерес Германия да не се излекува от неонацизма (излекуваният не се нуждае повече от лекар, при когото да ходи и на когото да плаща). Просто си задайте въпроса за кого е от полза.



	Материалните блага не са кой знае колко ценни, защото човек няма как да ги вземе със себе си след своята физическа смърт. Който е разбрал това, не може да бъде подкупен. Аз бях възпитан като окултист и магьосник. Политиката никога няма да спаси света. Тя е болест и който се занимава с политика, ще има объркан дух. Няма ляво и дясно, а само такива, които са създали и финансирали двата фронта и продължават да правят същото. За объркване на масовия човек. За да го разбера, се наложи да заема страна, но тя не беше „дясна". Предполагаемите ми „противници" при всички случаи много внимателно ще трябва да преценят дали съм „ляв" или съм „десен". Но така или иначе и двете преценки са грешни.

	Многократно заявих в първия том, че не желая да нападам определена група хора, а само да разкрия истината, и ако нещата, описани в книгата, са извършени от една шепа хазари (ашкенази, хунски евреи) и те продължават да действат в същия дух, то значи, те са извършени от хазари и толкова. Трябва ли престъпленията да останат неразкрити само защото са дело на една „елитарна тайфа"?



	От своя страна, самопровъзгласилите се мои „противници" трябва да докажат обратното, което естествено е невъзможно.



	Нещо, което е наистина единствено по рода си на нашата планета, е фактът, че срещу хората, които казват истината, се води борба, вместо да бъдат подкрепяни в начинанието си. Трябва обаче да се допусне, че хората искат да чуят истината. Но вместо това те са заслепявани и оставяни да водят „удобен" живот, в който „другите" вземат решения вместо тях.

	Аз съм сигурен, че никой не иска да ми отнеме възможността да изразя мнението си, даже напротив. Много хора ме уговаряха да публикувам нещо за тях или да изнеса доклади в различни тесни кръгове - така да се каже, като параван. (Подобни неща обаче не са ми по вкуса.) От друга страна, аз съм изследовател на НЛО и мога да кажа, че германските летящи дискове съществуват. Лично съм виждал такъв летящ диск. Трябва ли да го премълчавам само защото на него имаше огромна свастика?





	В ъ п р о с 12





	ТЕРМИНЪТ „АНТИСЕМИТИЗЪМ" ЧЕСТО ВЛИЗА В

	УПОТРЕБА, КОГАТО СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ

	СРЕЩУ ХОРАТА, ОТКРИЛИ НЕПРИЯТНИ НЕЩА ЗА

	БАНКЕРИТЕ И ДРУГАРИТЕ ИМ.

	СЪЩОТО ЛИ СЕ СЛУЧИ И С ВАС?





	Мда, наистина стана така. Въпреки че е само единичен случай, бих искал да избегна некомпетентните коментари. Никъде в книгата си не съм писал СРЕЩУ някой СЕМИТ. Изобщо не съм писал СРЕЩУ някого, а ЗА някого. Не съм нападал никого, а правих разкрития. Разликата е от небето до Земята - няма АНТИ! Но не писах и ЗА някой СЕМИТ, както ще стане ясно по-долу. Много малко от хората, които използват понятието „антисемитизъм", са държали исторически книги в ръцете си и наистина са изследвали историята и миналото на еврейския народ. Едва ли ще е много далече от истината, ако заявя, че от тези малцина дори и 2% не са чели Талмуда и следователно не познават „вероизповеданието" на талмудистите. Очевидно ще трябва да тематизирам и този въпрос, за да разсея неяснотите.



	Известно ми е, че темата за евреите в Германия е едва ли не по-опасна и от атомна бомба и вероятно част от читателите си мислят, че аз съм някакъв нов наци-писател, който иска да развенчае еврейската конспирация. Хора, това не е вярно! Аз нямам нищо против съгражданите ми от еврейски произход. Както казах по-горе, приятелката ми беше еврейка и аз обичах нейното семейство; имам много близки приятели евреи и работя с евреи. Това, което обаче открих, говори само за себе си. Става дума за факти и те трябва да излязат наяве. Ако искате да разберете защо руснаците, англичаните, а по-късно и германците са искали да прогонят евреите от държавата си, трябва да знаете причината за техните действия.

	Нима историческите книги обясняват ЗАЩО евреите са били преследвани? „Защо точно евреите, а не някои други, са гонени от държавите, където са живеели?" Или: „Защо в Болшевишката революция са замесени почти само евреи - защо са я планирали, финансирали и провели? Защо медиите се държат от евреи? Защо банките? Защо през 1995 г. в Малайзия не е можело да влезе евреин ?“

	Естествено малцинствата са преследвани от векове. Но с евреите това се случва непрекъснато. Сигурно има някаква причина. Както се вижда от цитатите на Уинстън Чърчил, Джордж Вашингтон, Бендажамин Франклин и Мартин Лутер, Германия е само една от нациите, които са искали да се освободят от евреите. Бих искал да го обясня по-подробно.

	Че хазарските евреи са намесени в „световната конспирация", не може да бъде отречено дори и при най-добра воля. Това няма нищо общо с нацизма и десет пъти по-малко с антисемитизма. Всички извори, които съм ползвал по-долу, са от еврейски произход, което доказва, че написаното не е атака срещу евреите, а тяхно самопризнание.

	От около 40 години насам понятието „антисемитизъм" се лепва като влажна, студена ръка за врата на този, който само спомене думата ЕВРЕИН. Пробвайте някой път. Кажете думата „евреин" така, че да ви чуят останалите, и ще забележите как много лица се обръщат към вас. Понятието действително се е сраснало с мозъка на хората и те всячески се опитват да не говорят по тази тема пред другите. Това изобщо не е случайно и е дело на самите евреи. Те са изхарчили хубавите $ 4 000 000 000 (Дес Грифин), за да въведат в обществото крайно несполучливото, камо ли оправдано понятие „антисемитизъм" чрез организации като Anti-Defamation-League of B'nai B'rith (ADL) и American Civil Liberties Union (ACLU). Между другото този термин, както и „семит" или „семитизъм" не се среща в нито един лексикон преди 1875 г.

	Светът е залят от филми на Холивуд, който в по-голямата си част е еврейски, за да се създаде нереална картина за еврейската нация и религия. Що се отнася до религията, дословните пасажи от Талмуда сами говорят за себе си.

	Чрез контролираните от хазарските евреи масмедии Западът е накаран да мисли, че понятието „семитизъм" се отнася за евреите. На практика обаче един днешен евреин има толкова общо със семитите, колкото американците с древните гърци.

	Това означава, че хората, които искат да ме изкарат „антисемитски" автор, не са си написали домашното, защото иначе нямаше да говорят подобни „мъдрости". Тук те биха могли да наваксат с малко допълнителни часове.



	В книгата си не съм писал за никой семит, нито за арабин, арамеец, акадец или юдеин. Писах за хора като Ротшилд, Яков Шиф, Варбургови, Уиндзорови, Карл Маркс, Сталин, Ленин и т. н. Никакви семити, а чистокръвни ашкенази - ХАЗАРИ!

	Объркани ли сте? Тогава ще се опитам да внеса малко ред.

	Нека първо изясним някои понятия, с които хората ежедневно си служат. Кои са семитите? Според много консервативния и особено изразителния Oxford Universal Dictionary „понятието „семит" се появява за пръв път през 1875 г. и описва лице, принадлежащо на човешката раса, което включва почти всички народи, които според легендата за Сътворението (Стария завет) са потомци на Сем, сина на Ной, и майчиният им език е семитски - т.е. акадците, финикийците, юдеите, арамейците, арабите, асирийците..."

	Лаикът вероятно би възкликнал: „Значи е вярно, юдеите са семити!““ Правилно. Юдеите са семити, но възниква въпросът какво е общото между тях и евреите. Скоро ще се убедите, че съвременните евреи нямат НИЩО ОБЩО с юдеите.



	Нека заедно проследим историята.



	Кои са юдеите?

	Юдеите не произхождат, както често погрешно се приема или твърди, от Халдея. Напротив, те пристигат там като чужденци и халдейците се държат с тях като с чужденци, опитвайки се да ги прогонят.

	Според Битие 10:30 родината на юдеите е областта от Меша до Сефар, хълма на изхода („Източният хълм" на Гевал), т.е. е районът Пунт-Усал-Шаба (Сава), най-южната точка на Арабския полуостров.

	Както току-що прочетохме, Старият завет нарича Сем син на Ной, но това не е вярно. Объркването възниква от факта, че Неемия и Ездра вземат сагите и поетическите текстове от древния Вавилон, преписват ги, а след това ги променят по свой вкус. (Както правят и с историята за цар Саргон I, която приписват на Мойсей, но реално историята на Мойсей е съвсем друга. Той освен това живее около 2300 години след Саргон.)

	Географски погледнато (както показва и Битие 10:30), юдеите идват от най-тясната ивица на Червено море, от най-южната област в подножието на хълма Гевал. Там възниква ново племе от различни народности. Негов вожд става един потомък на савците, чието име, подобно на много други роби, е Абил Хабр. Много скоро племето започва да се нарича на негово име - „хабрити", което по-късно се превръща в „хеб- реи" (Hebräer, т.е. юдеи). Към новото племе на Абил Хабр се присъединяват изхвърлените от другите племена членове, както и избягалите роби и робини. По този начин възниква нова отделна общност.

	Абил Хабр издига укрепление на брега на морето и скоро поробва остров Бара (Перим), голямата част от който принадлежи на Египет. След това се съюзява с живеещите по етиопските земи племена на кабилите и амкарите. Заедно с тях Абил Хабр навлиза в „Черната земя" (Африка), поробва я и достига езерото Уган Уган (днешна Уганда), където създава собствено царство. Първоначалната общност постепенно се превръща в юдейски народ. Оттогава центърът на тази страна носи името „Хабр" (на Абил Хабр). Поради узаконяването на многоженството, всички типове население, които са под властта на Хабр, се претопяват в една истинска нова народност.

	На средна възраст Абил Хабр заболява от венерическа болест. По онова време живеел един известен като магьосник мъж от племето на генитите от Сина (Синай). Той, за когото се разказва, че правел чудеса, принасяйки кървави жертви на някакъв жесток Бог, бил извикан от Абил Хабр. Жрецът го излекувал и въвел ритуала на обрязването, както и култа към кървавия и отмъстителен Бог Яхо/Яхве/Ел Шадай.

	Авраам, прекият наследник на Абил Хабр, по късно среща Яхве (нашия извънземен), който се представя с думите: Аni ha El Schaddai = „Аз съм Ел Шадай". Той пожелава много кървави жертви и войни и сключва договор с юдеите (Юдейския кръвен съюз). Абил Хабр разширява царството си и се готви за война със страната Хабаш, чиито цар обаче е сроден с египетския фараон и призовава египтяните на помощ. Сесострис I изпраща флотилия и войска и разгромява юдеите. Египтяните завладели крепостта Хар Хабр (Харар) и се увенчали с пълна победа над врага.

	Толкова за историята на Абил Хабр.



	Всички престъпления на тогавашните юдеи са описани в т. нар. „Свещено писание", по-точно в книгите от Мойсей (Битие) до Естир (последната по-скоро трябва да носи името на отговорния престъпник и да се нарича „Книга на Мардохей"). Никой не казва защо писанието носи това име, а не „Криминалната история на юдеите". На тези над 500 страници могат да се открият повече от СЕДЕМДЕСЕТ масови изтребления на хора и народи, без да броим отделните убийства, кражбите, изнасилванията и други подобни (кръвосмешения). Най-интересното е, че при всичките тези отколешни престъпления не следва никаква присъда, да не говорим за наказание. Напротив, те в повечето случаи са разпоредени от Яхве и изцяло съответстват на принципите в Талмуда. Въпреки всичко това, еврейският народ (с малки изключения) се идентифицира без никакъв срам с него, с неговия закон и с неговата кръвожадна история.

	Исторически факт е, че 95% от ДНЕШНИТЕ евреи НЕ СА юдеи, съответно от семитско потекло, а от хунско-тюркски произход. Те не идват от Йордан, а от Волга, не от Ханаан, а от Кавказ и генетично не са свързани с Авраам, Исаак и Яков, а с хуните, уйгурите и маджарите. Как е възможно?

	Просто еврейският народ се дели на две категории: на сефаради и ашкенази. Сефарадите са евреи от юдейски произход и от Античността живеят в Испания (юдейски = сефарад) до края на 15. век, когато са прогонени от страната.

	В изданието от 1960 г. на Encyclopedia Judaica откриваме следните факти: през 1960 г. на Земята е имало 500 000 евреи от юдейски произход. През същата година ашкеназите или хазарските евреи са били 11 милиона.



	Кои са хазарите?

	Ще дам кратко резюме на историята им:



	„Хазарите са народ от тюркски произход, чиито живот и история са преплетени със зараждането на еврейската история в Русия. Те са степни номади, идват от Турция и живеят от плячкосване и грабителски походи. През втората половина на 6. век се отправят на запад и се разселват из цяла Южна Русия, много преди възникването на руската монархия на Варягите (855 г.). В този период хазарското царство е в своя апогей и постоянно е в състояние на война. Всъщност няма период, през който хазарите да НЕ са водили войни. Те владеят обширни територии от Черно до Каспийски море и от Кавказ до Волга.

	В края на 8. век каганът, владетелят на хазарите, заедно с войската и голяма част от народа приемат еврейската религия. Причина за това е неудобната им позиция между Византийската империя и победоносните последователи на Мохамед. И двете страни искат от хазарите да приемат тяхната религия (християнство или ислям), но те ги отхвърлят и избират юдейството.

	В следващите два века юдейската религия се приема от все по-голяма част от народа и през 9. век всички хазари изповядват юдаизма.

	Престолонаследникът на Булан, Авдий, укрепва държавата и юдейското вероизповедание. Той кани юдейски учени в царството си, издига синагоги и училища. Народът е посвещаван в Библията, в законите на Мишна и Талмуда. Хазарите започват да използват юдейската писменост. В говоримия език обаче майчиният език на хазарите се запазва.

	Авдий предава трона си на Езекия, той, от своя страна - на Манасия, а той - на Ханукка, също син на Авдий. Ханукка предава престола на сина си Исаак, той - на сина си Мойсей (или Менасех II), Менасех II - на сина си Ниси, а Ниси - на сина си Аарон II. Цар Йосиф е син на Аарон и наследява престола съгласно хазарското право.

	Руските Варяги се установяват в Киев до последната битка срещу хазарите. След едно тежко сражение те побеждават хазарската войска и четири години по-късно завладяват цялото хазарско царство източно от град Азов.

	Много членове от царското семейство бягат за Испания, някои се установяват в Унгария, но по-голямата част от народа остава в земите си."

	(Jewish encyclopedia, Volume IV, Article on Chazars, S. 5)



	Най-авторитетният историк в областта на самопровъзгласилите се евреи в Източна Европа е проф. X. Грец, автор на произведението History of the Jews („История на евреите"). На 44. страница той пише, че:



	„Хазарите практикуват вид фанатична религия, някаква смесица между чувственост и разврат. Авдий е последван от цяла редица хазарски царе (кагани) и според фундаменталното право в държавата тронът може да бъде заеман само от еврейски царе. За дълъг период от време останалите владетели не знаят, че силното хазарско царство е приело юдаизма, а когато се разнасят първите слухове, решават, че в него са се населили отломки от някогашните десет племена."



	По-горната информация не е някаква тайна. Тя е взета от еврейска енциклопедия (The Jewish Encyclopedia) и доказва, че с изключение на около 5-6%, днешното еврейско население НЯМА родова връзка с юдеите. Следователно то не е семитско!

	Днес най-известният хазарски евреин е Ротшилд. Неговото име идва, както казах в първия том, от една червена табелка, герба на хазарите, висяща над магазина на Майер Амшел Бауер на Еврейската улица във Франкфурт.

	Чак сега може да се даде отговор на един въпрос, който вероятно е възникнал сред читателите на първия том: „Защо евреите са планирали, финансирали и провели Болшевишката революция? Какво са искали да постигнат в Русия?"

	От изложените факти излиза, че те вероятно са искали да си възвърнат ТЯХНАТА заличена от руската монархия държава.

	Ето малка справка на оригиналните хазарски/ еврейски имена на водачите на Болшевишката революция:



	Чернов - фон Гутман

	Троцки - Бернщайн

	Мартов - Цедербаум

	Камхов - Кац

	Мешков - Голденберг

	Загорски - Крохмал

	Суханов - Гимер

	Дан - Гурвич

	Парвус - Хелфанд

	Крадек - Сабелсон

	Зиновиев - Апфелбаум

	Щеклов - Нахамкес

	Ларин - Лурие

	Рязанов - Голденбах

	Богданов - Йосе

	Гориев - Голдман

	Звездин - Ванщайн

	Либер - Голдман

	Ганецки - Фюрстенберг

	Росхал - Соломон

	(Die Absteiger, Des Griffin, S. 100)



	В допълнение, държавните глави на СССР Ленин, Сталин, Хрушчов, Горбачов, Елцин и дори „десният радикал" Жириновски са хазарски евреи.

	Важно е това да се разбере, защото доказва, че понятието „антисемитизъм" няма нищо общо с тези евреи, т.е. използва се съвсем не на място. На свой ред обаче целият арабски свят е от семитски произход. Вярното понятие би било „еврейофобия". Следователно хората, които твърдят, че днешните евреи не произхождат от юдеите, имат право. Десет пъти по-малко днешните евреи имат право на държавата Израел в Палестина. В прав текст: днешните жители на Израел нямат никакво, ама никакво основание и дори право да живеят в държавата Израел, защото не са с израелски или юдейски произход. Съвременните евреи най-много могат да предявяват претенции за парче земя някъде в Русия. Друг еврейски автор и експерт по същата тема е Афлред Лилиентал, който в книгата си The Zionist Connection без никакви заобикалки, на базата на изключително много материали и документи, прави извода, че:



	„Установяването на Израелската държава през 1948 г. е резултат от масивни политически интриги най-вече между хазарските евреи и техните безсъвестни съучастници в Англия и САЩ."



	Не е никаква тайна, че правото за ционистката държава Израел не се базира нито на хипотетичния произход на еврейския народ, нито на митологичния съюз на Авраам с „бог" Яхве, а на чисто международно съглашение: решението на ООН през 1947 г. за разделяне на Палестина! То е изфабрикувано насила не без участието на хазарски евреи.

	В „Тайните общества 1“ вече казах кой създаде ООН и кой стои зад него. Всички решения идват от Ню Йорк. Със сигурност голяма част от читателите знаят, че в Ню Йорк живеят повече евреи, отколкото в Йерусалим, че Ню Йорк е изцяло в ръцете на хазари (не само банките и Федералният резерв, а и къщите, поземлената собственост, супермаркетите и т. н.).

	В своята биография равинът Стивън Уайс потвърждава изказването на Лилиентал като исторически факт.



	„До ден днешен арабите са лъгани и мамени, както е било винаги.“

	(Challenging Years, S. 186)



	От тази гледна точка най-големите „антисемити" са съвременните евреи, респ. хазарите, защото изтезават арабите - истинските семити - с войни, международни еврейски банкери и петролни магнати! Разбирате ли? Разбирате ли, че накъдето и да се обърнете, медиите говорят обратното на истината? Всичко е лъжа и измама!

	Политическият ционизъм също не е юдейско, а хазарско дело. Следователно хората, които се борят с ционизма, не могат да бъдат наречени „антисемити". Най-много „антиционисти". Но дори и понятието „Цион" (Сион) е фалшифицирано от хазарите.

	Евреите се позовават на „Синайската планина" - там където живее избраният народ, което е пълна гротеска. В „Новата йерусалимска Библия", Псалм 48 се казва:



	„Велик е Господ; и твърде достохвален

	в града на нашия Бог, в Своя свет хълм.

	Красив по възвишеността си,

	радост на цялата земя.

	Хълмът Сион лежи далеч на Север

	и е градът на великия цар9.“



	Думата „Сион" обаче е грешно преведена. На юдейски се чете „Сон", а се пише „Син" (Sin, шумерски), което визира северната планина (Nordberg) - съгласно тамгашерските документи (Societas Templi Marcioni): „Среднощната планина", т.е. днешна Германия. В Псалм 48 се казва: „Хълмът Сион лежи далеч на север."



	Да продължим с юдаизма. На въпроса какво е юдаизъм повечето хора в Германия със сигурност без изобщо да се замислят, биха отвърнали, че това е религията на евреите - т.е. верска система. Юдаизмът, биха казали те, е религията на Стария завет и се основава на учението на Мойсей. Повечето ще го кажат - и звучи добре - но не е вярно!

	Юдаизмът в днешната си, както и в някогашната си форма, е нещо напълно различно (както ще докажа по-късно с помощта на понятието Месия). Юдаизмът е талмудизъм! Изследването на юдаизма означава изследване на Талмуда и изследването на Талмуда означава изследването на юдаизма. Не могат да се разделят едно от друго. Талмудът е обобщение на двете големи юдейски писания - Мишна и Гемара. За Талмуда е характерен сбитият стил и силната диалектика, които се коренят в дискусиите, провеждани в школите. В известна степен той е завършен израз на едно религиозно движение и с кодовите описания и педантичните си церемонии изразява съвършенството на системата, продиктувана от една религиозна идея. Ежедневното изучаване на Талмуда, което започва на десетгодишна възраст и завършва чак с физическата смърт, е задължителна гимнастика за ума на строгия евреин, което, от своя страна, рефлектира в професионалния му живот.

	Нека цитирам пасажи от Талмуда, за да разберем какво е това, което се чете така ежедневно, а от друга страна - какво кара войнолюбивия хазарски народ да приеме тази РЕЛИГИЯ.



	Талмудът за човешкото битие и избраността на евреите:

	„Първо бе създадена страната на Израил, а след това другият свят. Страната на Израил беше напоена с дъждовна вода, а другият свят - с остатъците.“ (Taanit 10 а)



	„Целта за създаването на света принадлежи единствено на евреите. Въпреки че е ясно, върху това трябва да се размишлява и то да се вкуси с небцето." (Zerror Hammer, Krakau 1595 Fol. 145, Kol. 4)



	„Както света не може без ветрове, така не може и без евреи." (Taanit 3b, Adoba zara 10b)



	„Всеки отделен (евреин) трябва да си казва: светът е създаден заради мен." (Sanherin 37а)



	„Само евреите са хора, неевреите не са хора, а гоими." (Гоими = човешки добитък, ед. ч. - гои. - Бел. авт.) (Kerithuth 6b, S. 78, Jebhammoth 61а)



	„Вие израилтяните ще бъдете наречени хора, докато останалите народи не заслужават името „човек", а имена на животни." (Talmud von Babylon, Schrift Baba Metzia, Blatt 114, Spalte 2)



	„На чужденците, техните деца и наследниците им гледайте като на отглеждане на добитък." (Talmud von Babylon, Schrift Yebamoth, Blatt 94, Spalte 2)

	„Неевреите са създадени, за да бъдат роби на евреите." (Midrasch Talpiotli 225)



	„Неевреите трябва да се избягват дори повече от болни прасета." (Orach Chaiim 57, 6а)



	„Половите взаимоотношения с неевреи са все едно полови връзки с животни." (Kethuboth Зb)



	„Раждаемостта на неевреите трябва силно да се ограничава." (Zohar II, 4b)



	„Както заменяш изгубени крави и магарета, така трябва да заменяш и умрелите неевреи." (Iore Dea 337, 1)



	„Да удариш евреин по челюстта е все едно да нападнеш Бог." (Sanhedrin 58b)



	„Всеки, който подкрепя една еврейска душа, е като този, който подкрепя целия свят." (Sanhedrin 37а)



	 „Всеки, който погубва една еврейска душа, е като този, който погубва целия свят.“ (Sanhedrin 37а)



	„Обрязването е важно. Ако него го нямаше, светът нямаше да го има.“ (Schabbat I 37b)



	„Всички евреи са родени деца на царе." (на две места по един и същи начин -11/1/ 67а / II /1 / 128а)



	„Бог никога не се гневи на евреи, а на неевреи." (Talmud IV/ 8 /4а)



	„Според Талмуда евреите са по-мили на Бога и от ангелите." (Talmud V/3/91b)



	„Бог (Яхве) разрешава неговото величие да живее само сред принадлежащите му евреи." (Talmud V/2/43b)



	„Където и да отидат евреите, трябва да бъдат господари и ако не притежават неограничена власт, трябва да се чувстват като изгнаници и пленници, дори и вече да властват над някои народи; докато не завладеят всички, трябва непрестанно да викат: Каква мъка, какъв срам." (Talmud von Babylon, Sanhedrin 104a, Spalte 1)



	„Аз (Яхве) ще me направя родоначалник между народите, ще те направя избраник между народите, ще те направя цар на народите, ще те направя най-обичан между народите, ще те направя най-добрия между народите, ще те направя упование на народите." (Schabbat 105а)



	Талмудът за жените:

	„Какво е проститутката? Жена, която не е еврейка." (Eben-Ha-Eser, 6 и. 8)



	„Спрямо неевреите евреинът не извършва прелюбодеяние... Наказуемо е само прелюбодеянието спрямо ближния, т.е. спрямо еврейската жена. Нееврейските жени се изключват." (Talmud IV/4 /52)



	„Гоимите (неевреите) не притежават съпруги,, техните жени не им принадлежат." (Talmud IV/4/81 + 82ab)



	Талмудът за паричните дела:

	„Вие направихте мен, Яхве, единствения Бог в света, аз ще ви направя единствения владетел в света.

	Умният се занимава с парични въпроси, тъй като нищо в Тарата не е по-важно от това - те са като бликащ извор." (Talmud IV/3/173Ь)

	„Евреите винаги трябва да се опитват да мамят неевре- ите." (Zohar I, 168а)

	„Върши търговия с неевреин, ако той ти плаща пари за това." (Abdohah Zarah 2а Т)



	„Нееврейската собственост принадлежи на евреина, който пръвя пожелае." (Babha Bathra 54b)



	„Ако двама евреи измамят един неевреин, трябва да си поделят парите." (Hoschen Ham 183, 7)



	„Всеки евреин трябва с лъжи и клевети да тласне неевреите към поквара." (Babha Ката, 113а)



	„Нееврейската собственост е като пуста земя и принадлежи на този евреин, който пръв я завземе." (Talmud IV/3 54b)



	„На евреина е позволено да използва грешката на неевреин и да го измами." (Talmud IV/1 / 113b)



	„От неевреина е позволено да се вземе лихварството." (Talmud IV/2/ 70b)



	За Месията:

	„Когато Месията дойде, всички ще са слуги на евреите." (Erubin 43b)



	„Месията ще даде на евреите власт над целия свят. Всички народи ще са им подчинени." (Talmud von Babylon, Schalihschrift, Seite 120, Spalte 1)



	„Месията ще даде на евреите царския скиптър за управление на света и всички народи ще им служат, и всички нации на света ще им бъдат подчинени." (Talmud von Babylon, Sanhedrinschrift, Blatt 88b, Spalte 2 u. Blatt 89 u. 89a, Spalte 1)



	В Песахим се казва, че по времето на Месията „… евреите ще са несметно богати и всички богатства на народите ще паднат в техни ръце." (Talmud von Babylon, Pesachimschrift, Blatt 118b)

	В коментарите си към Талмуда Ялкут Симеони заявява, че във времето на Месията:

	„Всеки евреин ще има по 2800 слуги."(Jalqut Simeoni, Blatt 56 и. Bachai, Blatt 168)



	А Абарбанел, един от най-добрите еврейски познавачи на Библията и Талмуда, ни уверява, че:



	„Времето на Месията ще се предхожда от голяма война, в която две трети от човечеството ще загине." (Abarbancl, Masmia Jesua, Blatt 49a)

	(Източник: директни преводи от Талмуда, публикувани и в „Знаехте ли го вече?" на Йоханес Роткранц; и „Еврейски свидетелства" на д-р Йохан Пол, Buchdienst Wittel.)



	Какво предизвикват тези цитати у вас? Кой е Яхве - Ел Шадай, извънземен или не, който учи на подобни неща? Представете си, че съвсем не е изключено това да се приема дословно! Как нещо подобно може изобщо да се нарича „свещено писание"? Съвсем откровено трябва да ви призная, че аз наистина се разстроих, когато за първи път прочетох тези редове. Днес те продължават да са част от Талмуда, както са били някога. Днес се учи по същия начин. Въпрос: дали има хора, които се придържат към тях, както някога?

	Талмудистите много добре знаят какво пише в тяхната свещена книга и това се доказва от факта, че е забранено Талмудът дословно да се превежда на чужди езици.



	Нека отново стъпим на земята. Талмудът естествено не съдържа само такива идеи.

	В тази гореща тема обаче не ни интересуват онези, които не се придържат към по-горните „аксиоми", а хората, които са убедени в тяхната истинност и действат по съответния начин в ежедневния си живот.

	В случая не е важно, дали занаятчията-евреин на края на улицата вярва в по-горе казаното, а дали то важи за собственика на банковия концерн, на телевизията и т. н.

	Приемам, че можете да си представите последствията, ако един кръг хора започне да се уповава на подобни злокобни твърдения и дори се гордее с това, а в същото време притежава медиите за масова информация или най-големите банки в света! Ще ги познаете по техните плодове! Вижте какво причинява Холивуд със своите филми с насилие, ужаси или секс, вижте плодовете на подобни действия. Защо му е на един човек с бистър ум да произвежда филми на ужасите? Какви са мотивите му?



	А „плодовете" на банките?



	„Дайте ми контрол над валутата на една нация и ми е все

	едно кой ще пише законите ѝ."



	- Амшел Майер Ротшилд (1743-1812)



	Най-властните и същевременно най-известните хазари и най-ревностните талмудисти, както казах, са Ротшилдови. Още веднъж тяхната история накратко (за припомняне):

	Мойсей Амшел Бауер, пътуващ чейнчаджия и златар, се установява във Франкфурт - града, в който през 1743 г. се ражда синът му Майер Амшел Бауер. Той закача червена табела, знака на хазарите, над магазина си на Еврейската улица, на която по-късно променя името си (Ротшилд = „червена табела"). След смъртта на Мойсей Бауер Амшел Бауер става банков помощник в банкова къща „Опенхаймер" в Хановер и скоро след това младши партньор. Основен фактор за богатството на Ротшилдови е познанството им с генерал фон Есторф, който по онова време изпълнява куриерски поръчки за банката. (Династията Ротшилд днес продължава да е тясно свързана с банка „Опенхаймер".) Чрез него Амшел се запознава с принц Вилхелм фон Ханау и дори става негов близък съветник. През 1770 г. той се жени за 17-годишната Гутеле Шнапер и създава голямо семейство от 5 сина и 5 дъщери.

	По думите на офицера по съобщенията от кралската канадска флота Уилям Гай Кар, Ротшилд, в качеството си на близък приятел на „търговеца на човешки добитък“ Вилхелм фон Ханау (той отдавал войските си на което и да е правителство), скицира своя план за създаване на „Баварските илюминати“ и в крайна сметка възлага реализацията му на Адам Вайсхаупт.

	Със сумата от 3 милиона долара, която присвоява от принц Вилхелм, Майер Амшел решава да разшири нашироко професионалните си начинания - и става първият международен банкер! Той дава 3-те милиона на сина си Натан, който ръководи семейните дела в Лондон, и умножава богатството, отпускайки заеми на дюка на Елингтън. С този капитал Ротшилдови отварят клонове в Берлин, Виена, Париж и Неапол, които се ръководят от синовете. Лондон става и все още е основният център.

	Между другото в завещанието на Майер Амшел се казва, че всички ключови позиции трябвало да се заемат от членове на семейството и семействата да се женят помежду си за своите първи и втори братовчеди, за да запазят семейното богатство. Последното правило по-късно се нарушава, когато на сцената излизат и други еврейски банкери и някои от Ротшилдови започват да сключват брак за избрани членове на еврейски „елитни семейства" с цел умножаване на богатството. Известно е, че Ротшилдови са били ревностни талмудисти и Талмудът едва ли не ежедневно се е четял пред членове на семейството. Вече знаем на какво учи част от писанието. В книгата си The Rothschilds биографът Фредерик Мортън описва Майер Амшел и неговите петима синове като „магьосници на финансите и дяволски пресметливци, които са движени от демоничен импулс и увенчават с успех всяко свое начинание." От гледна точка на Талмуда: безцеремонност към неевреите във всичките им професионални дела.

	След описания в първия том удар с Ватерлоо и поемането на Bank of England, на Лондонското сити и Франция, Ротшилдови се пренасят в Америка. Въпреки че губят първия рунд, когато президентът Андрю Джаксън налага вето на създадената от тях частна Централна американска банка, Bank of United States, те не се отказват. Първоначално подклаждат и двете страни на Гражданската война 1861-1865 г. и ги финансират чрез банките си в Париж и Лондон.

	През 1914 г. утвърждават основните си агенти Kuhn Loeb & Co. и J. Р. Morgan & Co. в САЩ. Ръководството е поето от Яков Шиф и с връзките си в Германия, както и в банка М. М. Warburg Gesellschaft в Хамбург и Амстердам той подпомага изграждането на империята на Рокфелер Standard Оil, железниците на Едуард Хариман и стоманодобивните заводи на Карнеги.

	През 1907 г. с помощта на своите банки Kuhn Loeb & Co., J. Р. Morgan & Co. и M. М. Warburg кланът Ротшилд хвърля Америка в най-голямата валутна криза, вследствие на която успява да създаде Федералната резервна банка (Federal Reserve Bank) начело с агентите си и колегата на Кун Лоеб - Паул Варбург. (Паул Варбург е президент на I. G. Farben.)

	Яков Шиф е личен финансист на хазарите (Троцки и неговите метежници) и ротшилдовият координатор и финансист на Болшевишката революция, която цели да върне Русия в хазарска власт, както е било преди 1000 години. Както знаем от плана на Мазини и Пайк („Тайните общества 1"), всичко върви според очакванията и пред света е разигран големият театър на „Студената война". Донякъде може да се каже, че СССР и Червената армия „принадлежат" на упоменатите лица, на носителите на хазарския знак - на Ротшилдови.

	Това е само върхът на айсберга-Ротшилд. Но така поне става ясно защо те ни най-малко не са се затрогнали от загиналите във финансираните от тях войни, както и от около 85-те милиона жертви на комунистическия режим в периода 1917-1953 г. Фредерик Мортън пише:



	„Днес семейството се старае да води тих и ненатрапчив живот. Вследствие на това някои вярват, че не е останало нищо повече от една голяма легенда. Ротшилдви са щастливи, ако обществената представа за тях бъде плод на легендата. “



	(The Rothschilds, S. 19)



	Това обаче - както видяхме в предишния том - не е съвсем вярно, въпреки че същата представа продължава да се поддържа и днес. Нека не забравяме Панаирната кула във Франкфурт с тристепенна пирамида на върха - града, където е поставена основата на империята Ротшилд. Ясен знак кой „управлява" във Франкфурт.



	Лично аз съм на мнение, че конспирацията на един малък елит не дава право на никого да погубва човешки живот, още по-малко, когато става въпрос за обикновени граждани, жени и деца. Но за това, в друга глава. Нека вземем предвид политическите причини.

	Може би затова толкова монарси, президенти и премиери са хранели ненавист към хазарските монополисти (Илюминати, банкери, петрол, зърнени храни, наука)? Историята на хазарите и талмудистите със сигурност не може да е образцов пример за земен народ пред една извънземна раса. Те са били гонени от всички страни, в които са се установявали: от Англия през 1290 г. (забраната пада през 1655 г.), Франция - през 1306 г. (завръщат се през 1682 г.), от Унгария - 1360-1582 г., от Белгия 1370-1700 г., от Словакия 1380-1744 г., както и от Холандия, Австрия, Испания, Португалия, Италия, Бавария и други европейска страни.

	Германия е представяна като най-силно мразещата евреите държава, когато стане въпрос за преследване на евреи. Просто не мога да оставя нещата по този начин. В първия том вече цитирах думите на Мартин Лутер, Бенджамин Франклин и Джордж Вашингтон. Наистина не ми е особено ясно защо Хитлер е толкова руган, след като американските президенти не са се изразявали по-различно.

	Уинстън Чърчил също се присъединява към тях, когато през 1920 г. заявява следното за световната еврейска конспирация:



	„Това движение сред евреите не е нищо ново. От дните на члена на съюза „Спартак“ Адам Вайсхаупт [създателя на Баварските илюминати по поръчка на Ротшилд], към който се присъединява един Карл Маркс [член на обществото „Четирите годишни времена", клон на Баварските илюминати], до Троцки [Русия], Бела Кун [Унгария], Роза Люксембург [Германия] и Ема Голдман [САЩ], тази световна конспирация расте, за да събори определени цивилизации и да изгради общества с контролирано развитие, със завистлива злонамереност и невъзможно равенство. Тя изигра важна и ясно разпознаваема роля в трагедията на Френската революция. Тя е коренът на всички подривни движения на 19. век...

	В никакъв случай няма да е преувеличено, ако се каже, че ролята на евреите в болшевизма и реализирането на Болшевишката революция е дело на тези международни и преди всичко атеистични евреи."



	(Illustrated Sunday Herald, 20. February 1920, S. 5)



	В предишната книга вече разказах историята на Болшевишката революция и видимата роля на евреите. Равинът Стивън Уайс дори казва:



	„Някои го наричат марксизъм. Аз го наричам юдаизъм.“

	(The American Bulletin, 15. Mai 1935)



	„Със сигурност не е случайно, че марксизмът дойде от еврейството. И не е случайно, че евреите са тези, които изобщо създадоха марксизма."

	(A Program for the Jews and an Answer to all Anti-Semitism,

	 Harry Waton, S. 148)



	Най-интересното в случая е, че подобни информации не са извадени на бял свят от нацистите, мюсюлманите или християните, а от самите евреи. Велики учени и равини разясняват действията на хазарите. Някак е логично, нали?

	Нека добавя и още едно кратко свидетелство от Втората световна война, което коментирах и в първия том - от речта на президента на еврейския световен конгрес (Jewish World Congress) от 8 декември 1942 г. в Ню Йорк:



	„Ние не отричаме и не се боим да признаем истината, че тази война е наша война и се води за освобождаване на еврейството. Заявяваме, че без нас победата на Съюзниците няма да бъде възможна. Нашият фронт, фронтът на евреите, е по-силен от всички останали фронтове, взети заедно. Не само финансово изцяло ще подкрепим тази война. Сигурността на победата се крепи основно върху отслабването на противниковите сили, върху разложението в собствените им страни, във вътрешността на тяхното съпротивително укрепление. Ние сме Троянският кон в крепостта на врага. Хиляди живеещи в Европа евреи са основният фактор за унищожаване на врага."



	Съществува и един документ, който в духа на темата за Илюминатите още по-точно описва управлението на икономиките, енергията, златото, валутата и световните медии с помощта на конкретни планове и диаграми. Говоря за Silent Weapons For Quiet Wars („Безшумни оръжия за тихи войни"). През 1986 г. той беше намерен от служител на Boing Aircraft Company в един ксерокс на IBM. Това са планове на инсайдери до инсайдери за завладяване на света с подмолните и подсъзнателните средства на психологическата и икономическата война, в които името Ротшилд се споменава неколкократно. В случая не ми се иска да го цитирам, тъй като е подобен на плана от първата книга. Ако все пак искате да се запознаете с него, имате на разположение следния адрес: Silent Weapons For Quiet Wars (A programming manual and study in economic manipulation) Cosmic Voyage Publications, P. O. Box 1116 McMinnville, OR 97128, USA.



	Така. Това трябва да е достатъчно.





	В ъ п р о с 13





	ИМА ТВЪРДЕНИЯ, ЧЕ „ПРОТОКОЛИТЕ НА

	СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ" СА ФАЛШИФИКАТИ.

	КАКВО МИСЛИТЕ ПО ВЪПРОСА?





	Доколкото чух, някои читатели са отхвърлили съдържанието на „Тайните общества 1" с аргумента, че „Протоколите на Сионските мъдреци", с които дадох пример за „третата власт", не били истински. Моля, кое не е истинско? След цитатите от Талмуда, които са почти идентични по смисъл, произходът им дори и при най-добро желание не може да бъде отречен! Нежелателно е Талмудът буквално да се превежда на гоимски езици, но не е забранено. Следователно не е забранено и да се публикуват цитати от него. (Виж също „Знаехте ли го вече?" на Йоханес Роткранц и „Еврейски свидетелства" на д-р Йохан Пол.)



	Въпросът за „истинността" донякъде ми е непонятен. Той е равнозначен например на твърдението, че „десетте божии заповеди" не били истински. Няма абсолютно никакво значение дали те са заповеди на Бога, на някой извънземен или на г-н Ханс. Днес те съществуват, всеки може да ги прочете, да поразсъждава върху тях и да ги прилага. Произходът им е чиста подробност. Същото е и с „ Протоколите". Нещата, описани в тях, се прилагат. Независимо дали са написани от ционистите, от „Охрана" (царските тайни служби в Русия), или от г-н Ханс. Мой дълг беше да ги споделя с читателите.

	От друга страна, е второстепенно и кой ги прилага. Ясно е, че едните са ционистите, но може би има и други? Факт е, че „Протоколите" се прилагат на практика и хората трябва да осъзнаят, че има субекти с прекалено много власт, които изсмукват обикновените граждани, но не желаят те да го осъзнават.

	През есента на 1994 г. имаше съдийско решение, с което се правеше опит да се докаже, че „Протоколите на Сионските мъдреци" били измислени от „Охрана", за да има повод за гонения на руски евреи. Колко жалко, Ваша чест, че царската служба „Охрана" е ръководена от евреи. Аз самият станах свидетел на такъв автогол. И така, 2:0 за мен в полза на доказателствата и употребата! Колкото до Илюминатите - 2:0 за потулването и варосването.





	В ъ п р о с 14





	КОЙ Е БУНДЕСКАНЦЛЕРЪТ ХЕЛМУТ КОЛ?





	В книгата си „Откривателят", излязла в Германия през 1988 г. (Carl Hanser Verlag, München, ISBN 3-446-14989-9), Яков Линд пише (стр. 80):



	„ Името на прадядото на сегашния бундесканцлер се изписва с „н" вместо с „л"; той е бил амбулантен търговец от Бучач. Имам документи, свидетелства. Цяла библиотека с доказателства в трезора на Националната банка във Вадуц [столицата на Лихтенщайн]."



	Следователно предците на Кол трябва да са били хазарски евреи и търговци с името Кон (К о h n) в Бучач, Южна Полша/Галиция. Вероятно са дошли с голямата преселническа вълна на евреи по времето на Френската революция, а след това са се установили в Германия, където приемат немскозвучащото име Кол. Историкът Трайчке описва историческите процеси от онова време. Същото нещо се документира и от обемистото изследване на проф. Готлоб Роде, озаглавено „Съседи от 1000 години" (Verlag Hase & Koehler, Mainz).

	Разполагам c анонимен текст и снимка на надгробния камък на семейство Хайлман-Кон в галерията на предците, порта 1 на централните гробища във Виена. Там са еврейските гробове. В текста се казва:



	„Снимката показва надгробния паметник на семейство Хайлман-Кон, като повечето от надписите са не еврейски.

	Тук почиват дядото и бабата на бундесканцлера Хелмут Кол, а именно Сара Кон и Соломон Кон. Конови са евреи от Галиция и през Прага идват във Виена. Те остават там до своята смърт и се прочуват като богати търговци. Наследниците им се преместват в Лудвигсхафен на Рейн, където през април 1930 г. се ражда Енох Кон. Като политик от Християндемократическата партия той се прекръства на Хелмут Кол."



	Актуалността на историята се вижда от следния факт: разполагам с копие на показанията на някой си г-н Т. Рудолф, пощенска кутия 130, 49328 Melle 5, в което той обвинява бундесканцлера в държавна измяна. Господинът твърди, че Кол е виден член на ложата B'nai B'rith. Тя приемала хора само с еврейско потекло и е генералният щаб на световното еврейство, стоящо зад всички техни акции.

	В документа се твърди, че Хелмут Кол е награден с висшия еврейски орден „Йосеф", който се давал само за изключителни заслуги на евреи, допринесли за благото на народа си. Менахем Бегин също притежавал отличието заради преломните си и неповторими постъпки: авторът заявява, че през 1945 г. (1948) той е заповядал едно цяло арабско село в Палестина - жени, деца, старци - да бъде хвърлено в селските кладенци, след което в тях били пуснати гранати, за да секнат писъците им. След като вестта се разнесла, арабите в ужас напуснали родината си и на тяхно място дошли еврейски заселници.

	Рудолф твърди също, че канцлерът Кол бил масон от висшите степени и близък приятел на също така висшия масон Митеран. Заради поста си Кол бил задължен да изпълни повелята на тайния орден. Вече не бил свързан с тази клетва.

	По думите на г-н Рудолф, Кол е и важен член на масонското Пан-европейско-движение на „Куденхов-Калерги".

	Той трябва да е близък приятел на семейство Ротшилд в Париж и Лондон и редовно да е присъствал на семейните празници.

	През следващите години ще стане ясно дали канцлерът Кол е на страната на народа си или не. Независимо от неговия произход.

	За интересуващите се в книгите на Йоханес Роткранц са описани горепосочените твърдения, както и още много неща за нашия бундесканцлер („Договорите от Маастрихт, т. 1 и 2).





	В ъ п р о с 15





	ЗАПОЗНАТ ЛИ СТЕ С ИМЕТО ДЖОРДЖ СОРОС?





	64-годишният в момента (1995 г.) унгарски евреин с американски паспорт се смята за суперзвездата сред големите спекуланти. Когато уважаваното икономическо списание Forbes публикува кратка ранглиста на най-скъпо платените мениджъри и финансисти в Америка, Сорос беше далеч пред останалите. Само през миналата година той е спечелил $ 550 милиона, което е 20 пъти повече от шефа на „Дисни". Когато Сорос влезе в играта, международните парични пазари се раздвижват и емисионните банки започват да треперят. През септември 1993 г. той успя да накара Bank of England да падне на колене. Сорос се опря на това, че под натиска на ниския фунт банката трябваше да излезе от механизма на европейския обменен курс и да девалвира. Финансовата му група вкара десет милиарда долара - и успя. Сорос спечели един милиард долара, зад които днес стоят английските данъкоплатци. Самият той също раздухва славата си на човек, който диктува големите финансови пазари. Това е много нетипично поведение за един умен вложител, който по-скоро е заинтересован без много шум да използва ситуацията, която е неизвестна на конкурентите му.

	Сорос стана популярен през март 1993 г., когато предсказа скорошното поскъпване на златото. Допуска се, че това предизвика оживеното купуване на метала, което покачи цената му с 20% в сравнение с върховите му нива по време на войната в Персийския залив. В началото на юни 1994 г. в открито писмо до финансовия редактор на лондонския Times Анатол Калетски, Сорос на висок глас обяви намерението си да стимулира продажбите на финансовите пазари на германските държавни заеми в полза на френските ценни книжа. В прав текст: падане на германската марка и атака на Бундесбанк.

	В редица вестници Сорос е почитан като един вид „Робин Худ на компютърната епоха", който отнема пая на богатите западни държави, за да го даде в полза на „демокрацията" и пострадалите от комунизма източноевропейски страни.



	Кой всъщност е Джордж Сорос? Официалната история е, че през 1930 г. Джордж Сорос е роден в еврейско семейство и напуска Будапеща като тийнейджър заради нацистката власт. В средата на 50-те години от Англия, където учи в London School of Economics, той заминава за САЩ. Там се чувства привлечен от магията на Уолстрийт, но до 1969 г. прави по-скоро скромна кариера. След това, заедно със свой партньор започва да ръководи имуществен фонд. Продава срочно акции, които не притежава, с надеждата, че в определения ден те ще паднат и би могъл да ги купи обратно на по-ниска цена.

	От този фонд възниква днешната Quantum Group, семейство от вложителски фондове, които оперират от холандските Антили. Quantum се смята за една от най-мощната „инвеститорска машина" в света. През осем от двадесет и четирите си години на съществуване фондът „официално" реализира печалби от над 50 процента, а два пъти дори над 100%. Междувременно Сорос предаде бизнеса в ръцете на една мениджърска група и скицира само „големите завоевателни походи". Той разказва за принципите си в своята книга The Alchemy of Finance. В нея пише:



	„Това, в което финансовите спекуланти вярват, е по-важно от икономическите факти."



	Това е медийният образ на Сорос. Но кой всъщност е той?

	Уилям Енгдал:



	„Сорос играе на финансовите пазари посредством тайната си офшорна фирма Quantum Fund NW - частен инвестиционен фонд, който управлява около $ 4-7 милиарда на клиентите си. Quantum Fund е регистриран в данъчния оазис на холандските Антили в Карибско море. За да се измъкне от контрола на американските власти, в списъка на управителния съвет няма нито един американец. Неговите директори са странна смесица на финансисти от Италия и Швейцария...

	Сорос е плашилото на англо-френската банкова група Ротшилд. Разбираемо е, че той и Ротшилдови имат интерес този важен факт да остане тайна, за да замаскира тесните си взаимоотношения с приятелите си в Лондонското сити, британското Външно министерство, държавата Израел и силните си приятели от американския естаблиишънт.

	Между директорите на Quantum Fund е Ричард Катц. Той е и директор на Rothschild Italia S. Р. А. в Милано и е в борда на директорите на лондонската търговска банка N. М. Rothschild & Sons. Друг директор на фонда е Ниле О. Таубе. Той е партньор на лондонската инвеститорска група St. James Place Capital, на която важен съюзник е лорд Ротшилд. Често срещан съдружник на Сорос в спекулационния бизнес, специално за покачването цената на златото, е сър Джеймс Голдсмит, роднина на династия Ротшилд. Между членовете на управителния съвет на Quantum Fund са и директорите на някои много „дискретни" частни швейцарски банки (които перат парите от оръжията и наркотиците на престъпните синдикати). Директори на фонда на Сорос са и Д. де Пициото, шеф на женевската частна банка CBITDB Union Bancaire Prive, основен играч в златните и инвестиционните пазари, Исодоро Албертини, шеф на миланската борсова фирма Albertini & Co., Бийт Нотц, от женевската частна банка Banque Worms, и Алберто Фоглиа, шеф на луганската Ваnса del Ceresio. Наскоро заради политическите скандали за корупция в Италия стана известно, че много от италианските политици държат подкупите си в Ваnса del Caresio. При атаката срещу лирата през септември 1994 г. очевидно Сорос е имал на разположение много повече от вътрешна информация за болезнените точки на италианската политика.



	По-нататък Уилям Енгдал обяснява:



	„Връзката на Джордж Сорос с ултратайните международни финансови кръгове на Ротшилдови не е обикновена или случайна. Необикновеният му успех като спекулант на рисковите финансови пазари не може да се обясни просто с „късмет“. Той има достъп до най-важния държавен и частен информационен канал в света.

	След края на Втората световна война легендарното семейство Ротшилд се опитва да създаде около себе си ореол на незначителност. Зад него обаче се крие една от най-властните и непрозрачни финансови групи в света. Ротшилдови харчат много пари, за да наложат представа за почтено и уединено благородническо семейство, в което един обича френските вина, друг се ангажира с благотворителни организации и т. н.

	Между познавачите на Лондонското сити обаче Н. М. Ротшилд се смята за един от най-влиятелните хора на онази фракция в управлението на тайните служби, която е свързана с неолибералното крило на Татчър в консервативната партия. През 80-те години N. М. Rothschild & Sons печели огромни суми от приватизацията на британски държавни предприятия на стойност няколко билиона (вероятно милиарди - бел. авт.) долара, които бяха използвани за г-жа Татчър. Банката на Ротшилд е в центъра на международната търговия със злато: два пъти на ден в нея петте най- влиятелни банки в света фиксират цената на златото.

	N. М. Rothschild & Sons е замесена и в мръсните операции на тайните служби, свързани с оръжие и наркотици. Поради добрите си връзки сред високите етажи на британските тайни служби Ротшилдови успяват да прикрият съучастието си в една от най-лошите нелегални секретни мрежи, а именно BBCI (Bank of Credit and Commerce International). Реално банка „Ротшилд" принадлежи на най-вътрешния кръг на мрежата от международни банки за пране на пари на ЦРУ и MI 6, благодарение на които през 70-те и 80-те години бяха финансирани проекти на ЦРУ, например за контрите в Никарагуа.

	(William Engdahl, Was steckt hinter den Wdhrungskriegen des George Soros?, EIRNA-Studie „Derivate" - Diefinanzielle Wasserstoffbombe der 90er Jahre.)



	Най-влиятелният председател на банковото дело в САЩ Хенри Гонзалес критикуваше американското правителство при Рейгън и Буш, че непрекъснато отказват наказателно да преследват BCCI. В допълнение Министерството на правосъдието многократно отказа да сътрудничи на разследванията на Конгреса за скандала около BCCI и Ваnса Nazionale del Lavoro (BNL). Както накратко споменах в първата книга, тя извлича милиарди долари печалба от кредити, които малко преди войната в Персийския залив Буш отпуска на иракското правителство. Гонзалес дословно заявява, че Министерството на правосъдието при Буш е структура, „за което аз твърдя, че е най-корумпираното от всички министерства, които съм виждал за 32 години като конгресмен“.

	След като дори и медиите обвиниха BCCI, че престъпва законите, адвокатът от Ню Йорк Хенри Моргентау подаде официална жалба срещу BCCI. Той обвини банката в „най-голямата банкова измама в историята на финансите". В продължение на 19 години тя е работила като корумпирано дружество.

	Един от директорите ѝ, шейхът от Саудитска Арабия Камал Адам, е бивш ръководител на саудитските тайни служби по времето, когато Буш е шеф на ЦРУ.

	До момента никой западен вестник не е разкрил факта, че свързаната със Сорос група на Ротшилдови стои зад нелегалната мрежа на BCCI. Ключова фигура в техния бизнес е д-р Алфред Хартман, директор на швейцарския филиал на BCCI (Banque de Commerce et de Placement SA), управител на Rothschild Bank AG в Цюрих и член на управителния съвет на лондонската N. М. Rothschild & Sons. Хартман освен това е в борда на директорите на швейцарския филиал на италианската банка BNL и е заместник председател на женевската N. Y. Inter Maritime Bank.

	Един бивш служител на тайните служби, на който е поверен „случаят Сорос", разкрива, че през септември с помощта на силен кръг от „тихи съдружници" Сорос е натрупал богатство, надхвърлящо $ 10 милиарда, което използва като лост срещу европейските валути. В този кръг трябва да са влизали малко известният търговец на петрол и метали Марк Рич и израелският оръжеен търговец Шаул Айзенберг. От десетилетия Айзенберг работи за израелските тайни служби и върти търговия с оръжия в цяла Азия и Близкия Изток. Трети партньор на Сорос е Рафи Ейтан, който преди е бил свръзка на британските тайни сили с МОССАД.

	Принципно Джордж Сорос е още едно от оръжията за икономическа и политическа война в ръцете на Ротшилдови. Той принадлежи на кръговете, които преди три години разпалиха подстрекателската кампания за „Четвърти райх" след обединението на Германия. Сорос силно мрази германците. В биографията си Underwriting Democracy (1991) предупреждава за опасността, че обединена Германия би могла „да наруши равновесието в Европа... Не е трудно да се види, че биха могли отново да възникнат условията между двете войни. Обединена Германия ще се превърне в най-силната икономическа сила и ще развие Източна Европа в своето обкръжение... ужасяваща магьосническа отвара."

	Чрез контактите си в САЩ Сорос е близък до финансовите и секретните кръгове на Джордж Буш. Неговата най-важна депозитна банка и спонсор при атаката над европейските валути през септември 1993 г. беше CITICORP, най-голямата банка в САЩ. Сорос призова международните банкери да сринат германската марка. Когато през 1989 г. се подписа обединението на Германия, високопоставен мениджър от Citicorp, който преди бе съветник на Дукакис за президентските избори, заяви:



	„Германското единство е катастрофа за нашите интереси. Ние трябва да предприемем мерки за спадане на германската марка с около 30%, за да попречим на Германия да превърне бившата ГДР в икономически фактор на една нова Европа."



	Сорос, който по думите на колегите си има „канско Его", сам разказва, че по време на войната в окупирана Унгария е било невъзможно да се оцелее като евреин и е приел друга самоличност. Това, което не споменава обаче, е, че се е криел при мъж, който ограбвал имуществото на богати евреи, а той самият му е помагал. Така Сорос „преживява" войната и напуска Унгария едва две години след края ѝ. Въпреки че той и притежаваните от него медии винаги имат готов отговор и бързо окачествяват всички свои опоненти, най-вече в Източна Европа, като „антисемити", неговото мислене се гради по-скоро на талмудичните принципи, отколкото на народностна или религиозна еврейска връзка.

	Външно погледнато, Сорос постоянно прави дарения и се ангажира със социални проекти, например „концертите за мир" на Джоан Баез, стипендиите за млади източноевропейци в Оксфорд и т. н...

	Истината обаче е съвсем друга. Сорос е лично отговорен за хаоса, предизвикан от „шоковата терапия" в Източна Европа след 1989 г. Той натрапи на правителствата колкото безумни, толкова и драконовски икономически мерки, които му позволиха да изкупи голяма част от ресурсите на Източна Европа на смешно ниски цени.





	Пример с Полша:

	В края на 1989 г. Сорос организира тайна среща между комунистическото правителство на Мечислав Раковски с ръководителя на по онова време нелегалната опозиционна организация „Солидарност". Неговият „план", който разпространява сред двете страни, е:



	• Комунистите трябва да позволят „Солидарност" да поеме властта, за да спечелят доверието на народа.

	• След това чрез собствените си индустриални и селскостопански мероприятия и астрономически лихви държавата умишлено да се доведе до банкрут, да се лиши от необходимите ѝ кредити и фирмите да се натоварят с неизплатими дългове.

	• После Сорос щял да доведе своите богати бизнес-приятели в Полша като купувачи на държавните предприятия.



	Най-пресният пример е стоманодобивният завод „Хута Варшава", който по мнението на експерти, ако беше изграден от западни фирми, щеше да струва около 3-4 милиарда. Полското правителство даде съгласието си да поеме дълговете на предприятието и да продаде комплекса за $ 30 милиона на миланската фирма Lucchini. Сорос наложи плана си чрез своя млад приятел - полско-еврейския икономически съветник Джефри Сакс, който нямаше как веднага да стане съветник на Полша, защото имаше опит само с Боливия. Вследствие на това Сорос създава една от многобройните си фондации - „Стефан Батори", която всъщност официално предлага Сакс да стане икономически съветник на Полша (1989/90 г.).

	По думите на самия Сорос той е работил и продължава да работи със съветниците на Лех Валенса Бронислав Геремек, генерал Ярузелски и проф. Тшецияковски. Проф. Тшецияковски е таен съветник на новия полски министър на финансите Лешек Балцерович.

	Сорос добавя, че още отпреди е знаел, че „шоковата терапия" в Полша ще доведе до тежка безработица, сливане на фабрики и социално напрежение. По тази причина той настоявал управлението да се поеме от „Солидарност". Чрез фондацията си той достига до най-важните медийни фактори за формиране на обществено мнение като например Адам Михник. Съвместната му работа с американското посолство във Варшава му дава възможност да възложи на медиите цензура, която да представя „шоковата терапия" едностранчиво и да опровергава всякаква критика.

	Не е ли това старата Талмуда-Илюминати-стратегия?





	Русия и държавите от бившия СССР

	Сорос оглавяваше делегацията в Русия, където след края на 80-те години работи с Раиса Горбачова, за да основе нова фондация - този път Cultural Initiative Foundation. Поредната институция за него и неговите западни приятели да проникнат безпрепятствено във високите политически етажи и да купят най-важните личности в икономиката и политиката.

	След неуспешния си старт през 1988-1991 г. Горбачов направи завой към Елцин. И отново Сорос бе този, който заедно с Джефри Сакс проведе своята опустошителна „шокова терапия".

	От 2 януари 1992 г. шоковата терапия на Сорос разрази безпрецедентен хаос и предвидима хиперинфлация, чиито последствия бяха бягство на най-добрите научни изследователски институти на Запад.

	В рамките на плана „Сорос" Игор Гайдар и правителството на Елцин предприеха драконовски финансови съкращения за индустрията и селското стопанство, въпреки че цялата икономика беше държавна. Разгласената цел бе недефицитен бюджет в продължение на три месеца. Нямаше повече кредити за индустрията, предприятията натрупаха огромни дългове и рублата излезе извън контрол.

	Сорос и приятели моментално реализираха печалби от ситуацията. Марк Рич, вероятно най-големият търговец на алуминий в света, започна да изкупува руския алуминий на нечувано ниски цени, с който по-късно, през 1993 г., заля западните пазари и предизвика спад на цените на метала с около 30%. Това е само един пример за експлоатациите на Сорос.





	Унгария

	Когато депутатът от националсоциалистическата опозиция Ищван Чурка се опита да протестира срещу разрушаването на унгарската икономика посредством стратегиите на Сорос, той беше заклеймен като „антисемит" и изключен от управляващия демократичен форум през юни.





	Югославия

	В началото на 1990 г. със своята радикална „шокова терапия" Сорос в кооперация с МВФ запали фитила за избухване на войната. Сорос е близък на тогавашния заместник външен министър Лорънс Игълбъргьр, предишния посланик в Белград и покровител на Слободан Милошевич. Игълбъргър е и бивш председател на асоциация „Кисинджър" (Kissinger Associates), в чиито управителен съвет са лорд Ка- рингтън, членове на „Комитет на 300-те", чието посредничество директно насърчаваше сръбската агресия срещу Хърватска и Босна. Днес Сорос има фондации в Босна, Хърватска, Словения и в Белград. В Хърватска парите от фондацията се използват, за да се привлекат най-влиятелните журналисти или за оклеветяване на критиците на неговата „шокова терапия" като „антисемити" или „неонацисти" (Източник: EIRNA-Studie Derivate, EIRNA GmbH Postfach 2308, 65013 Wiesbaden.)

	Разбирате ли още по-добре ползата от въвеждането на това понятие?





	В ъ п р о с 16





	КАКВО СЕ СЛУЧВА С АВТОРИТЕ, КОИТО РАЗКРИВАТ

	МАШИНАЦИИТЕ НА ИЛЮМИНАТИТЕ?





	На този въпрос в подробности отговаря поместената по-долу програма на Артур Требиш.



	1) Нищо не би било по-неуместно и вредно за благото на народа ни от това да съсипем противника чак когато вече е познат на враговете ни, когато те го слушат и следват. Ето защо трябва да поставим строга охрана сред младежта на нашите врагове и когато съзрем искрица на бунт или непокорство, тя да бъде унищожена преди да е застрашила народа ни.



	2) Tъй като владеем пресата и имаме власт над успеха, най-важната ни задача е опасните хора да нямат достъп до места, откъдето със силен глас или черно на бяло биха могли да повлияят на враговете ни. Ако в средите на враговете ни се появи някой опасен човек, следва да се наложи пълно мълчание и бдителност. Заради първоначалните неуспехи повечето от тях още в ранна възраст се отказват от по-нататъшни усилия и за да изкарват хляба си, се насочват към професия, която ги отклонява от опасни мисли и действия срещу нашия избран народ.



	3) Но ако някой упорства, вместо с мълчание и внимание, трябва да се пристъпи към по-остри действия, за да осуетим плановете му и да унищожим опасното дело. Ще му предложим работа в нашите кръгове с богато възнаграждение, ако се откаже от неправилните усилия и застане на наша страна. Ако дълго време е бил самотен и му се е наложило да страда и да гладува, внезапното злато и красивите думи, с които ще го удостоим, ще го откъснат от фалшивите му идеи и моментално ще го поставят на нашия път. Когато ненадейно забогатее, постигне успех, има лъскав имидж и получи уважението на другите, той ще забрави враждебността си и ще се научи да пасе на ливадата, която сме подготвили за всеки, който върви по нашия път и се остави избраният народ да го управлява.



	4) Ако обаче и това не помогне и той продължава да упорства срещу волята ни, чрез хората ни ще се погрижим навсякъде да се говори лошо за него и тези, за които се бори, с отвращение и презрение да се отдръпнат от него. Така ще остане сам, ще види безполезността на делото си, ще се отчая и ще се откаже от невъзможната борба срещу нас.



	5) Но ако и това не помогне, той се окаже достатъчно силен да не се отклонява от пътя си и продължава да вярва във вражеската за нас цел, то ние имаме още едно сигурно средство, за да унищожим плановете му. Нима Естер не прелъсти персийския цар и Юдит не обезглави нашия враг? Нима няма достатъчно умни дъщери на Израил, съблазнителки, които да пратим на пътя на враговете си, за да спечелят сърцата им, да подслушват мислите им, така че да няма изговорена дума или готов план, за които да не научим?

	Ако се ползва с доверие, уважение и положение сред приятелите и последователите си от един цял народ, а ние му изпратим една от нашите дъщери, за да го оплете в мрежите си, планът му ще попадне в наши ръце, ще узнаем решението му и неговата сила ще е безполезна. Защото където дъщерите на народа ни стават съпруги на враговете ни, плановете отпадат и действията се осуетяват още преди да бъдат изпълнени.

	6) Все пак ако прозре действията ни и избегне мрежите ни, ако непокорният му дух намери подкрепа и вяра сред враговете ни, той трябва да изчезне от лицето на Земята, за да не застрашава нашата цел. Смъртта е неизбежният край на всички хора. Ето защо е по-добре да ускорим края за тези, които вредят на делата ни, вместо да чакаме това да засегне и нас, творците на делото.

	В масонските ложи ние изпълняваме наказанията така, че никой от събратята да не заподозре, че са смъртна присъда: всички умират, ако се наложи, от привидно естествена смърт. Тъй като братята вярват, че е така, не се осмеляват да възразяват. С подобни мерки в ложите сме потушавали всички възражения срещу наложения от нас ред още в зародиш. Докато проповядваме свободомислие сред неевреите, държим народа си и подопечните ни мъже в строга покорност.



	7) Тъй като днес живеем в несигурно време и земята е белязана с убийства, смърт, грабежи и престъпления, за братята ни не е трудно да разчистят най-опасния враг с неочаквано нападение. Нима не разполагаме с цяла войска от народа на враговете ни, която е готова да направи всичко, което поискаме, за добри пари и пазена тайна? Когато искаме да сразим врага, разпространяваме слухове, та където и да отиде или живее, несигурността и заплахата на живота да са негово ежедневие. Когато искаме да го унищожим, се подготвяме с кражби на мястото, където живее, и разпространяваме слухове за опасност от нападение над близките му. Когато денят, в който той трябва да изчезне, настъпи, нашите ще свършат добре работата си, ще го оберат и извършителят никога няма да бъде открит, а хората ще мислят, че е станал жертва на грабеж или непредумишлено убийство, защото ще са свикнали с нашата версия. И врагът никога не трябва да разбере, че той е изчезнал по волята на братята ни и че името на нашия Бог не ще бъде осквернено никога.

	От векове най-мъдрите между нас са взели мерки името на нашия Бог никога да не бъде профанизирано. Нашите руски събратя намериха научно средство да унищожат враговете ни без тяхно знание. Нима не откриха газ, който моментално убива, и още един газ, който се смесва с първия, неутрализира го и премахва всички следи? Не познаваме ли свойствата на безжичното електричество, което погубва духовната сила на опасния враг и разрушава функцията на мисълта? Нима нашите лекари не изследваха под микроскоп действието на невидимите отрови и не знаят как да ги вмъкнат в прането на враговете ни, те да стигнат до мозъка, да го увредят и да предизвикат душевно разстройство? Нима не можем сами да поемем разследването за смъртта на врага ни, за да не научи никой причината за смъртта? Нима не се научихме да проникваме по-близо до него чрез слугините, съседите на оградата или гостите в къщата му? Нима не сме вездесъщи и всемогъщи, не сме обединени от тайно съгласие да работим за унищожаването на нашия враг? А когато идваме с приятелски и безобидни думи, нима народите на Земята успяват да прозрат плановете ни и да зачеркнат решенията ни?



	9) Ако някой обаче се измъкне от тайната смърт и с хитрост се изплъзне на братята ни, разбере плановете ни и провали делото за унищожение, не се отказвайте и не треперете пред ясния му поглед. Ако се измъкне от мрежите ни, нима не можем да прибегнем до старото изкуство да предвиждаме ходовете му и да следим тези, с които говори за нашето тайно дело и предстоящо унищожение? И още преди да се е свързал с враговете, ние първи ще разговаряме с хората, които му вярват, и ще ги предупреждаваме за унищожителното действие на духа му и за трагичното му психическо заболяване. А когато дойде, за да разкаже за страданията си и за предстоящата опасност, предупредените ще го слушат с усмивка и недоверие и ще са убедени, че той действително е болен и умопомрачен. Ще работим заедно стъпка по стъпка, докато вратите на лудницата се затворят след него, а когато излезе и се опита да възобнови влиянието си и да предупреждава за нашата власт, ние ще сме отнели доверието на последователите му, той ще се окаже прокуден от своите, чужди и безполезни ще са думите, които ще изговаря, и идеите, които ще публикува. Така избраният народ ще победи и най-опасния противник.



	10) Ако обаче нищо не помага и врагът против волята на нашия Бог се изтръгне от всички тези опасности, не унивайте, деца на Израил, ако един от нас се окаже безсилен, а останалите са се пръснали, за да предотвратят и сложат край на злото му подстрекателство гоимите да отхвърлят робството, наложено от нашия Бог. Нима ние не държим в ръцете си всички средства за следене на врага и обезсилване на дъха от устата му? Когато неговите започнат да му вярват и се сближават, ние ще осуетим тази близост и ще разсечем нишките, които свързват опасния враг със света. Писмата, които получава, трябва да се прочитат и проверяват, за да не се окуражава и да получава потвърждение, а да му предоставим само фалшиви приятелства и коварни връзки; зад тях се спотаяват децата на избрания народ. Ако реши да стане активен и да разпространи словото си по света, ние ще го подслушвала и разгадаваме ходовете му, а когато враговете искат да говорят с него, ще осуетим срещата, като обкръжим противника, така че никакво дихание на душата му да не достигне света, за което ние

	не знаем. И той ще иска да се отбранява и да оказва влияние, но действията му ще са като на животно, затворено в клетка.



	11) И ако, въпреки всичко, вярата сред малцината умни глави към опасния враг все пак расте, ние знаем как да попречим влиянието и идеите му да не получат по-голямо разпространение сред враговете. Ако името му се ползва с добра репутация, ще изпратим един от нашите и ще му дадем неговото име, и той ще бъде разобличен като враг на нашите врагове, като предател и измамник, и когато се спомене омразното име, ще казваме на народа, че той е изменникът, и народът ще ни повярва, а неговите думи ще отекват в нищото и неговите идеи ще бъдат проклети от всемогъществото на нашия Бог. Ние ще подозираме начина му на живот, ще вземем мръсотия от улицата и ще го очерним, и хората ще видят мръсотията по него и по ливадата му и ще се отдръпнат от него, и няма да го гледат в лицето, и няма да се вслушват в гласа му. Той ще се отчае и ще се ядоса на народа, който ще му се стори отвратителен и неблагодарен; той с огорчение и покруса ще изостави делото си, Израил саркастично ще се изсмее, а нашият Бог ще триумфира над него.



	12) Пророкувано е, че сред народа ни ще се появят хора, които не са с нашата кръв и не мислят с нашия дух. Те най-много могат да застрашат победата ни, защото ще разбират хитростта на народа ни, ще избягват нашата мрежа и ще се измъкват от всяка опасност. Но не се бойте, братя, от тези прокълнати, защото и днес да дойдат, ще е късно, тъй като властта над Земята вече е в наши ръце, защото където и да се събират и да говорят против нас, между тях винаги има един от нашите или един от техните, който е станал наш с блясъка на нашето злато и прелестта на жените ни, и чрез нашите майстори на внушението. И когато отцепникът реши да говори на враговете ни, нашите пратеници в редиците им ще нададат глас на възмущение и ще намерят любов и доверие, отхвърляйки този, както и тайния враг на народа си. А където дойде с любов и пожертвувание и иска да спасява враговете от властта на народа ни, те ще се отблъснат от него и няма да се доверяват на думите му, и постъпките му ще са напразни, и безполезно ще рикошират от недоверието, което пратениците ни ще са създали във вражеските редици.

	Нашето изкуство и най-голяма задача е да попречим да се чуят думите на познанието и просвещението за нашите най-тайни цели. Защото ако мнозина чуят гласа на истината срещу нашата власт, всичките ни оръжия ще са безполезни и ще има опасност народът да отхвърли робството ни. Затова бдете, братя, и действайте всячески, заслепявайте враговете, обърквайте разума им, запушвайте ушите им и ослепявайте очите им, за да не дойде никога денят, в който световното царство на Цион, което сме издигнали толкова съвършено и нависоко, се срине, а да се превърне в късна победа и окончателно отмъщение над поробените народи по цялата Земя."



	(Der Telegraf, Wien, November 1920)



	Тук трябва да вметна, че за всяко провинение има различна смърт. Било то екзекуция във ваната (както при г-н Баршел), или обесване (Рудолф Хес или Калви), или обгазяване в автомобил, или хвърляне от прозореца. Всички те представляват различни наказания, които показват провиненията на „знаещите".



	„Трябва да запазим бунтовническия дух между работниците, защото само чрез тях можем да предизвикаме революция в държавите. Претенциите на работниците никога не трябва да престават, защото се нуждаем от тяхното недоволство, за да разрушим християнското общество и да предизвикаме анархия."

	(Из реч на Великия майстор на ложата B'nai B'rith през 1897 г. на Базелския конгрес, която бе намерена заедно с други документи в една масонска ложа в Будапеща след бягството на Бела Кун. Публикувана в II Regime Fascite, 8.7.1941; Jahrgang 27)



	Новобранецът:

	„Как да се защитавам от враг, когото не мога да видя?"



	Генералът Андрю Джексън:

	„Рано или късно той ще се появи и ще знаеш какво да направиш."



	В ъ п р о с 17





	СПОМЕНАВАТЕ „ЧЕРНАТА АРИСТОКРАЦИЯ"

	(BLACK NOBILITY). КОЯ Е ТЯ?





	До момента, както и в първия том, преминахме през редица тайни общества и установихме, че определени имена се повтарят. Все пак остават още много несвързани краища. През годините бавно, но сигурно проникнах зад кулисите на CFR (Съвета за чуждестранни връзки), Тристранната (Трилитералната) комисия и Билдербергерите. Открих обаче един кръг, който е неизвестен на останалите изследователи, но все пак е дълбоко свързан с Илюминатите. Споменах го само веднъж - става въпрос за Black Nobility (SWA), „Черната аристокрация"!!!



	Коя е тя?

	Темата е толкова важна, че налага да се спра по-подробно на някои конкретни лица. „Черната аристокрация" включва най-богатите и най-властните благороднически семейства на Европа, между другото и имената, които през 12. век притежават, управляват и манипулират Генуа и Венеция. Наричат ги „Черна аристокрация" заради методите им на действие: лъжи, измами, убийства, тероризъм, илюминизъм и сатанизъм (черна магия). Те никога не са се колебали да разчистват хората, препречващи пътя им, което днес е валидно, както е било и между 13. век и 18. век. SWA от Венеция е тясно свързана с German Marshall Fund - още една организация, която Club of Rome („Римският клуб") контролира чрез SWA.

	В „Черната аристокрация" на Венеция влизат най-силните и най-богатите от старите европейски фамилии и вероятно тя притежава много повече от Рокфелерови. Както ще установите по-долу, част от имената са известни от жълтата преса, където са представени като заможни потомци на стари благороднически семейства, съхранили традициите. Отвън човек не би заподозрял нищо.

	„Черната аристокрация" създава „Комитет на 300-те", откъдето произлизат всички онези организации, които разгледахме във „Тайните общества 1“.Тук бих искал да подчертая, че не всички аристократични семейства задължително влизат в SWA и между тях естествено има истински благородници.



	Дейността на „Черната аристокрация" може да се проследи поне от началото на 12. век. Едно от първите и най-важни събития се разиграва между 1122 и 1126 г., когато византийският император Йоан II Комнин, владетел с подчертани морални устои, се опитва да свали венецианските олигарси от техния „трон". Войната с Венеция възниква от отказа му да поднови търговските привилегии (монопола) на венецианските фамилии-олигарси, благодарение на които те без никакъв свян експлоатират народа. Венецианската флота атакува корабите му, опустошава Егеите, превзема Корфу и принуждава Йоан да възстанови правомощията им. От 12. век до днес нищо не се е променило. Ако някой се опита да се противопостави на семейство Гросвенър, Браганза или Савой, ще разбере с кого си има работа. Без значение дали е държавен глава, или е с висока титла, винаги ще е на второ място. През 1955 г. търговските привилегии са пренесени в Генуа и продължават да са в сила до днес.

	Всеки, изпречил се на пътя на „Черната аристокрация" във Венеция, заплаща висока цена, в което се убеждава и византийският император. Той изплаща много повече от обичайното обезщетение за това, че се е опитал да отнеме семейния монопол.

	Италианската мафия със сигурност е научила много от господарите си.

	Венеция е изключително важна, когато стане дума за SWA, затова ще се спрем по-подробно на нея. От 1063 до 1123 г. утвърдилата се Черна аристокрация организира първия от трите кръстоносни похода във Венеция, с което поставя основата за властта на управляващата класа. През 1171 г. тя установява абсолютен контрол над Венеция, когато седалището на венецианския дож се премества на мястото на известния днес „Велик съвет". Съветът се състои от членове на комерсиалната аристокрация - тотален успех от тяхна гледна точка.

	Въпреки че Венеция е в ръцете на „Черната аристокрация", тя не се ограничава само на местно ниво, а разпространява влиянието си по целия свят.

	През 1204 г. семействата-олигарси разпространяват сред членовете си анклави и от този момент властта им постоянно нараства, докато правителството най-накрая решава да застане на тяхна страна. (Съвсем разбираемо, защото от „срещу" няма полза.)

	Още няколко думи за „Великия съвет", защото той функционира по същия начин, както след основаването си през 1171 г. „Великият съвет" включва само членове на семействата-олигарси. През 1297 г. членството е ограничено до тези, които са били членове и през предходната година. Т. нар. „комисия" предлага нови имена, които съветът решава дали да приеме извън досегашните членове на семейството. Това естествено изключва всички граждани на Венеция от политическите и икономическите решения. Ако се стигне до размирици от страна на народа, SWA на секундата издирва подстрекателите и брутално ги екзекутира. „Въстанието на Тиеполо", както днес го наричат, е само един от бунтовете в историята на Венеция. Тайните екзекуции, извършвани и от мафията, финансовото съсипване на противниците, изнасилване на съпругите им и т. н. продължават да са част от „черния" списък на действие сред олигарсите.

	„Черната аристокрация" съществува повече от 1000 години. Може дори да се каже, че днес е по-силна от някога. По мое мнение семействата от SWA с най-много власт са предимно в Италия, Германия, Швейцария, Австрия, Англия, Холандия, Гърция, Дания и по-слабо в останалите държави.

	Днес благороднически семейства с европейски произход има и извън нашия континент - например прословутите Браганза, които живеят в Бразилия (но не е изключено някой ден отново да се завърнат в Португалия). Те ще бъдат разгледани отделно от останалите фамилии.

	Ще дам пример с ГРОСВЕНЪР от Англия. Това „черно благородническо семейство" от векове живее от наеми на недвижимо имущество. През 1995 г. то притежава един къс земя в сърцето на Лондон от над 1,5 км2. Тя никога не е била купувана, а 39 години е давана под наем - съгласно договора за отдаване от Средновековието. Grosvenor Square, където се намира и американското посолство, също е част от имотите на семейство Гросвенър. На Eaton Square месечният наем на апартаментите е 25 000 английски лири (без допълнителните разходи). Давам го като пример, за да е ясно за какви суми става въпрос. Само от наеми Гросвенър са натрупали огромно богатство и това може би ще ви обясни защо SWA иска да спъне индустриалния прогрес. С него постепенно биха отпаднали средновековните договори за отдаване под наем и следователно - източникът на средства за аристократичните семейства.

	Друго семейство от венецианската „Черна аристокрация" е това на ГВЕЛФИТЕ (GUELPHS, итализирана форма на династията на Велфите), с което днешната кралица на Британия Елизабет II има родствена връзка. В тази кръвна линия се срещат имена като Етико, Хенри, Рудолф, Кунигунда, Азол, кралица Виктория - техният клан е „кланът на Есте Гвелф". „Есте" идва от маркиз дьо Есте от Венеция, известен и като „клана на Алберт Азол". Той, от своя страна, е свързан с династията на Велфите (Welf) и може да бъде проследен до Кунигунда, принц на Велфите. Към тях се числи и Одоакър, една от италианските кралски фамилии. Императрица Джудит, предшественичка на принц Консорт, е наричана „Джудит от Велф (Гвелф)". „Джудит" означава „лейди (дама) от Юда", юдейска кралска фамилия. Велфите емигрират във Венеция и Естеите са тяхна издънка. Други имена от династията на Гвелфите са граф фон Лука и семейство Финалдо.

	Гвелфите са силно свързани и с германската аристокрация чрез Хановерите. На тях вече се спряхме в първия том и описахме как превземат английския трон с помощта на Сионските мъдреци и Оранската династия (виж главата „ Сионските мъдреци“).

	Името „Гвелф" притежава особена сила и - както видяхме във „Тайните общества 1" - търговията с наркотици и някои други техни методики се оказват достатъчно добри за завоюване на властта. От тази гледна точка честите посещения на принц Чарлс до Венеция са по-разбираеми.

	Между другото, те имат за цел да заздравят връзките между венецианската и английската „Черна аристокрация". Английският крал Джордж I произхожда от херцогство Люнебург, което през 12. век е превзето от клана на Гвелфите.

	Подобни семейства стоят зад повечето, ако не и зад всички погрешно ръководени „екологични движения". От друга страна, принц Филип и принц Чарлс често открито са казвали, че Земята трябвало да се „освободи" от „нежеланото" население.

	„Когато се преродя, бих искал да съм смъртоносен вирус, за да противодействам на свръхнаселението", заявява принц Филип, херцог на Единбург.

	Принцовете живеят от отдаване под наем на недвижимо имущество и са против световната индустриализация. Реално това е истинската причина за про-екологичните им убеждения. (Прочетете „Залеза на династия Уиндзор", Der Untergang des Hanses Windsor, EIR-Naclirichtenagentur, Postfach 2308, 65013 Wiesbaden, Tel: 06122-9160.)



	Както показах в предишната книга, тези толкова „благородни" кралски семейства са затънала до уши в търговия с наркотици и днес продължават да намират хора, които да вършат черната работа. Най-силните семейства в Англия, Германия, Канада и САЩ са стълбовете на търговията с наркотици и това е една от причините, поради която тя не може да бъде спряна.

	Когато президентът Никсън реши да въведе програма, за да унищожи наркопазара, лично се убеди кой се крие зад него. Планът на „Черната аристокрация" за отстраняването му бе осъществен от Tavistock Institute. Те го унижиха, както никой друг президент на Америка. В същото време Tavistock Institute скицира „Уотъргейт", с който американското население задълго изгуби вяра в конституцията. В това е властта на „Черната аристокрация". Нека не я подценяваме.

	Британските Гвелфи са едни от семействата, които дирижират пазара на суровините и от години диктуват цената на златото. Династия Уиндзор (Гвелф) контролира също и цените на медта, цинка, оловото и калая. Не е случайно, че основната стокова борса в Лондон е стационирана. Уиндзор, ако поиска, може да качва или да понижава цената на стоките, или да я задържи на определено ниво.

	Южна Африка го знае много добре. От години цената на златото се поддържа на изкуствено ниски нива и това ще остане така, докато африканската икономика не се срине или правителството не се предаде и не превърне страната в още една илюминирана държава - на демокрацията! Вижте Родезия. „Демокрацията" на г-жа Татчър в сърцето на Африка: подобни маневри се извършват от фирми като BP (British Petroleum), Lonrho, Oppenheimer, Philbro и както там са им имената ... в полза на „Черната аристокрация".

	Американските семейства, които сътрудничат на европейската „Черна аристокрация", са например Хариман, МакДжордж Бънди и други фамилии от източното крайбрежие. Club of Rome („Римският клуб") беше създаден, за да промие мозъците на американското население и изигра важна роля в дискредитирането на Никсън, дезинформирайки народа посредством уважавани ежедневници като Washington Post и New York Times.

	Европейските царски династии са изцяло на страната на „Римския клуб", както ще стане ясно при следващия въпрос. Те очевидно са били много щастливи от отстраняването на Никсън, въпреки че е трябвало да се въздържат от коментари. Една кралска особа обаче, кралицата на Холандия Хулиана, изисква със заповед идеите на „Римския клуб" да се представят открито.

	Ето няколко рода от „Черната аристокрация":

	Династия Финк

	Династия Турн и Таксис

	Династия Тисен Борнемиса

	Династия Гвелф

	Династия Бернадот (Белгия)

	Династия Лихтенщайн (Лихтенщайн)

	Династия Олденбург (Дания)

	Династия Хоенцолерн (Германия)

	Династия Хановер (Германия)

	Династия Бурбон (Франция)

	Династия Орания (Холандия)

	Династия Грималди (Монако)

	Династия Вителсбах (Германия)

	Династия Браганза (Португалия)

	Династия Насау (Люксембург)

	Династия Хабсбург (Австрия)

	Династия Савой (Италия)

	Династия Караджорджевич (Югославия)

	Династия Вюртемберг (Германия)

	Династия Зогу (Албания)

	Фамилии от Италия: Агнели, Колона, Палавицини

	(Източник: Black Nobility Unmasked Worldwide, Dr. John Coleman, 1985; Der Untergang des Houses Windsor, EIR-Nachrichtenagentur, GmbH, S. 10.)



	Повечето от семействата на „Черната аристокрация" живеят от наеми. Всички техни средства са в швейцарските банки, както и парите от наркотиците, специално от последните 12 години.

	Друг важен факт е, че повечето швейцарски банки са управлявани от масони.

	Т. нар. „Северна ложа" на олигарсите, образувана от Англия, Белгия, скандинавските страни, Германия и Холандия, е „царска", а „Южната ложа" не е. Това обаче не ѝ пречи да има поне толкова средства, колкото северните си братовчеди. Швейцария е тяхно пристанище - нещо, което всички конспиратори делят помежду си. Пожизнената ѝ неутралност е гарантирана от влиянието на йезуитите, създали духовното училище в Люцерн. През 1815 г. благодарение на многобройните си масонски връзки и контакти с европейски династии те провеждат Виенския конгрес. На 20 и 29 март 1815 г. са приети два закона, които гарантират неутралитет на Швейцария.

	Целта е парите от войните и наркотиците винаги да са на сигурно място, независимо от това дали различните фронтове имат спорове помежду си. Това е единствената причина, поради която Швейцария е изключвана от всички войни до момента и ще бъде изключвана в бъдеще. За този факт има немалко сведения - например творбата „Швейцария пере по-добре" на Жан Циглер. Жан Циглер, професор по социология и народен представител от социладемократическата партия, от години неуморно се бори с банките от цюрихската Банхофщрасе. Сензационната му книга от 1990 г., в която описва страната си като пералня на международните финанси, визира съдържанието още със самото заглавие. Той обвинява банкерите в далавери с търговци на наркотици, на оръжие и с диктатори от Третия свят, които трупат мръсните си милиарди в Швейцария. Циглер:



	„Според швейцарските банки те нямат вина, защото парите идвали от само себе си. Но реално те са съучастници на оръжейните черноборсаджии и наркобарони, защото подсигуряват трансферите.“



	Не е особено трудно да разберем аргументацията му. Това, което утежнява неговия живот, естествено е фактът, че споменава конкретни имена. Стигна се дотам, че швейцарската финансова олигархия нае най-добрите адвокати, за да накарат по съдебен път Циглер да замълчи.



	В средата на 80-те години Италия преживя сериозна финансова криза и правителството забрани изнасянето на италианската валута в чужбина. На границата всяка кола се претърсваше, на летищата бе наложен строг контрол. Накратко - италианското правителство вярваше, че е пресякло спекулациите, които подриват лирата. Но не беше точно така. „Черната аристокрация" заобиколи контролът чрез „царското патронно право" и изнасяше валута с камиони. За нея няма граници! Само обикновените хора се подчиняват на това, което наричаме „закон"; същото важи дори и за примерната Швейцария.

	Както казах, „Черната аристокрация" разполага със собствени тайни служби. В случая не говоря за организации като Интерпол - частната защитна компания на Дейвид Рокфелер - а за перфектна мрежа от убийци и тайни агенти, които по думите на бившия агент от MI 6 д-р Джон Колеман, са издържани от клана Турн и Таксис (преди венецианската фамилия Tope е Тасо).

	Съществуват сериозни улики, че принц Луис Фердинанд Хоенцолерн е вербуван от СССР да разпространи идеята за „неутрална Германия", с обещанието, че ако изпълни своята част, Съветският съюз ще позволи Германия отново да се обедини и всички кралски династии ще могат да се завърнат по родните си места. На тази информация попаднах в един материал, писан през 1986 г., т.е. по време, когато дори и не съм мислил за настоящата книга. Междувременно обаче, както всички добре знаем, нещата се случиха.

	Както споменах по-горе, „Черната аристокрация" е активна във финансовите дела повече от когато и да било. От наркопазара в швейцарските банки се вливат по $ 280 милиарда годишно.

	Йезуитите и италианската ложа Р2 („Пропаганда дуе") играят важна роля за връзка с „Черната аристокрация" и естествено - с един от най-престъпните синдикати в света: Ватикана.



	Друг скандален пример за „Черната аристокрация" е Монако и династията Грималди, която може да бъде проследена до Грималдите от Генуа. Там е истински рай за европейските олигарси.

	Кралство Монако възниква през 20. век благодарение на Societe Bains de Mer - организация, която на практика контролира всичко, отнасящо се до княжеството. Създател на организацията е Едуард Бланк, роднина на принц Райнер, който се жени в рамките на семейство Райнер, което е господствано от династията Турн и Таксис. Други фамилии, замесени в далаверите на Монако, са принц Трубецкой и Портанова от венецианската олигархия.



	Престолонаследникът Александър от Югославия например е свален чрез Фрицрой МакЛеън, за да може да бъде използван от британските тайни служби по времето на Втората световна война. Неговият брат принц Андрей е глава на „Ордена на свети Йоан", орден на „Черната аристокрация", който действа под прикритието на британските тайни служби за разпространение на наркотици (най-вече за търговия с хашиш и диаманти).

	Друг пример е гръцкият крал Константин, който е тясно свързан с британския и датския двор. През 1967 г. цар Петър подкрепя Colonel Coup, но след спор със съдружника си той е „отстранен" през 1973 г.

	Не искам обаче да оставате с впечатлението, че „Черната аристокрация" се ограничава само до финансовите дела. Семейство Браганза, чиито корени също са от Венеция, е замесено в дестабилизирането на Полша, както и йезуитите посредством кардинал Хофнър и монсеньор Утц. „Проектът Полша" е опит да се разруши една стабилна национална държава, както днес Браганза прави опит да разруши щатите на Централна и Южна Америка. Хабсбургите искат обединени Полша, Австрия и Унгария, искат обединена Европа и СССР обещава да им помогне. Д-р Джон Колеман ни информира, че династията Турн и Таксис също е дълбоко замесена в „солидарния заговор": да се събори полското правителство и да се замести от марионетен съветски режим. Ние вече добре знаем кой управляваше СССР (тогава и днес). По думите на Колеман освен Хабсбургите и Хоенцолерн в „Проекта Полша" са замесени и фамилиите Вителсбах и Витгенщайн.

	Всички тези династии се коренят в родовете на „Черната аристокрация" от Венеция и Генуа. Ролята на йезуитите в този сценарий не е много ясна. Те обаче поддържат близки контакти с КГБ до момента, в който генерал Ярузелски отстранява Каниа - човека за свръзка.

	От интерес е и видимо най-големият собственик на земя в Германия принц Велбург-Цайл, чието родословие отново ни връща към „Черната аристокрация" на Венеция. Този агент на Новия световен ред (CFR, Тристранна комисия, Бил- дербергери) често е заставал зад Global 2000 Report. Той е един от най-големите врагове на индустриална Германия. Принцът живее най-вече от наеми на недвижима собственост и непрестанно увеличава несметното си богатство - това е начинът на живот, от който „Черната аристокрация" естествено не би се отказала. Всичко, което би могло да го наруши, се потушава с всевъзможни средства.



	По-нататък за нас е важна една личност, която повечето от вас познават от екрана или романите: Алфред Хичкок. Хичкок е възпитан в йезуитски орден и дълги години работи за британските тайни служби. Той е използван от тях за промиване на мозъците на зрителите чрез филмовата индустрия. Самият Хичкок казва за себе си:



	„Чувствам, че е много задоволително киноизкуството да се използва за създаване на емоции у зрителите. Бях възпитан в йезуитско училище. Вероятно в този период от контакта ми с йезуитите съм развил силно чувство на страх."



	Неговият първи филм е Spellbound („Омагьосан"), който третира сатанинска тема. Това естествено предизвиква адмирациите на „Черната аристокрация" и Илюминатите като средство за насаждане на страх сред масите. Всеки филм на ужасите (по-точно шокът и страхът, които внушава) оставя следа в подсъзнанието и аурата на зрителя.



	Още веднъж - какви са целите на „Черната аристокрация" (SWA)?

	Завръщане в мрачните векове. Към законите на Средновековието, към момента, в който нейните родове ще започнат да управляват света. SWA желае да редуцира земното човечество поне наполовина (СПИН, глад... виж Въпрос 19 за „Римския клуб"), за да може част от индустриализацията и технологиите да отпаднат и тя да продължава да живее по стария си начин. Технологиите и авиацията увеличават влиянието на обикновения гражданин, да не говорим за машините на свободната енергия и антигравитационните летящи чинии. SWA работи не само съвместно с Илюминатите, а се числи към техния най-тесен кръг! „Черната аристокрация" е създателка на „Комитета на 300-те", от който произлизат RIIA, CFR, COR (Club of Rome), обществото на Кръглата маса, Тристранната комисия, Билдербергерите, ООН... Тя устройва тайните общества, ръководи ги и от дълго време е в контакт с враждебно настроени извънземни, които ѝ помагат от векове.

	(Източник на информацията: Black Nobility Unmasked Worldwide, Dr. John Coleman)





	В ъ п р о с 18





	БИХТЕ ЛИ КАЗАЛИ ОЩЕ НЕЩО ЗА ВАТИКАНА

	И НЕГОВИТЕ ВРЪЗКИ?

	Да, например за връзката с „Рицарите на Малта" (Малтийския орден).

	„Рицарите на Малта", наричани днес „Суверенен и Военен орден на Малта" (SMOM), играят особено важна роля в този сценарий. Те представляват международна организация, чиито нишки са се заплели във всички възможни области на живота, които можем да си представим. Бизнес, политика, банки, ЦРУ, други тайни служби, Р2, църкви, образование, закони, военни, Think-tanks (организации за политически, икономически, социални и др. концепции), Unites States Information Agency, ООН, HATO и т. н...

	„Рицарите на Малта" не са най-старото, но са едно от най-старите разклонения на Order of the Quest (JASON Society). Световният председател на „Рицарите на Малта" е избиран пожизнено и трябва да получи одобрението на папата. SMOM имат своя собствена конституция и са положили клетва да работят за Новия световен ред, който признава папата за висш глава. Повечето от рицарите са членове на CFR, Тристранната комисия и Билдербергерите.



	За да превземат Белия дом във Вашингтон, през 30-те години на 20. век „Рицарите на Малта" вербуват генерал Смъдли Бътлър. Заявено му е, че те имат нужда от него заради известността му сред военните кръгове. По-късно обаче генералът нарушава клетвата си да пази мълчание и изнася списък с известни американци, замесени в заговора. Списъкът се оглавява от Джон Дж. Раскъб, който е един от учредителите на американския клон на „Рицарите от Малта". Той е и председател на съвета на General Motors, най-голямото индустриално предприятие за момента. По онова време Раскъб е ковчежник на ордена в Америка. Конгресът провежда изслушвания, за да разкрие заговора, но никой от споменатите лица не е обвинен или подведен под отговорност, в това число и Раскъб. Въпреки че информацията се съхранява в документите на Конгреса, тя се премълчава от всички исторически книги. Това само показва властта на тази организация.

	Интересното е, че т. нар. „Ирангейт"10 е организиран много подобно на заговора от 30-те години. Уилям Къзи е един от „Рицарите на Малта" и с подкрепата на Джордж Буш, Ан Армстронг и Роналд Рейгън успява дотолкова да отслаби надзорния съвет за тайните служби в чужбина, че Къзи, Буш, Норт и др. успяват да проведат мръсните си акции без надзора на тайните служби. Те разработват план да отменят конституцията на САЩ. Тези факти излизат наяве при изслушванията пред Конгреса, но са пазени в тайна от председателя на Конгреса сенатор Даниел Иню от Хаваи.

	Уилям Къзи е бивш директор на ЦРУ, член на CFR и рицар на Малта. Той е мозъкът зад президентската кампания на Роналд Рейгън, Комисията по борсови и ценни книжа, а по времето на Никсън - директор на Export-Import Bank.

	Както обясних в първата книга, Къзи организира финансирането на заводите КАМАЗ в СССР, които бяха и вероятно продължават да са най-големите фабрики за тежкотоварни автомобили. Те произвеждат повече камиони от всички компании в САЩ, взети заедно.



	Ватиканът от векове е инфилтриран от Илюминатите и днес е управляван от тях. Най-очевидната улика е името на държавата, в която се намира: РИМ - ROMA. Roma е обратното на AMOR11. AMOR = любов. Следователно ROMA е обратното на ЛЮБОВ. От само себе си е ясно, нали? Замислете се какво по закона на привличането и отблъскването заварваме там: антична световна империя и нова църковна империя - „наместник" на Бога, която означава „обратното на любов". Значи чисто и просто град на Илюминатите! Дано ревностните католици малко се позамислят. Вероятно за повечето читатели ще е интересно и да научат, че католиците се кръстят с (обърнат) антихристи кръст. С дясната си ръка посочват челото, след това гръдната кост, после лявото рамо и накрая дясното. Така хоризонталното рамо на кръста пресича вертикалното рамо в долната част, т.е. описаният кръст е обратно пропорционален на християнския. Уверете се сами. Те се кръстят с обърнат кръст и изглежда нямат никаква представа за символизма, камо ли за ефекта върху енергийното поле на човека. Първото отвесно движение спуска висшите енергиите надолу, а хоризонталният жест ги запечатва (енергийно заключване). Кръстът, който католиците правят върху челото на новороденото, от своя страна, заключва третото му око, което цели блокиране на яс- новидските способности. Най-лошите черни магьосници са от кръговете на католиците. Между другото половината от папите са евреи. (Доказателства за това можете да откриете в Henker und. Brandstifter der Welt („Палачите и подпалвачите на света"), Fortschrittliche Buchhandlung Miinchen, Ottostrasse 1).

	Твърдението, че Илюминатите и масоните са се внедрили във Ватикана, се подкрепя от факта, че през 1738 г. папа Климент XII обнародва була, отлъчваща от църквата всеки католик, който влезе или вече е член на масонска ложа. Със сигурност жестока присъда за вярващите. През 1884 г. папа Лъв XIII пише допълнителна прокламация, в която се казва, че масонството е едно от многото тайни общества, „които възраждат езическите обичаи и дела". В книгата си „Счупения кръст" Пиер Комптън добре описва начина, по който Илюминатите се инфилтрират в католическата църква. Той например открива употребата на „всевиждащото око" на Луцифер, вписано в триъгълник, сред високопоставени католици и йезуити. Окото намира място и в печата на Philadelphia Eucharistic Congress („Конгрес по причастията на Филаделфия") от 1976 г., както и в специалната емисия на ватикански пощенски марки от 1978 г. със символичното обяснение, че Илюминатите най-накрая са постигнали целта си. Комптън описва и как папа Йоан XXII е носил „всевиждащото око" върху собствения си кръст.

	Авторът твърди, че няколко СТОТИЦИ водещи свещеници, епископи и кардинали са членове на тайни общества, и дава информация за над 70 служители във Ватикана, между които са и личният секретар на папа Павел VI, генералният директор на „Радио Ватикана", архиепископът на Флоренция, прелатът на Милано, заместник главния редактор на вестника на Ватикана, много италиански епископи и абатът на ордена „Св. Бенедикт", които също са членове на различни тайни братства. А това са само имената, известни в Италия - да не говорим за списъка на ложата Р2.



	Първият американски посланик във Ватикана е Уилям Уилсън - „Рицар на Малта". Издигането му на този пост е не само нелегално, но и напълно неетично. Уилсън никога нямаше да може да прекоси границата на САЩ, ако като рицар на Малта не се бе заклел във вярност към папата.

	Вероятно американците все още помнят как Уилсън без никакво разрешение замина за Либия и се срещна с хора от либийското правителство по време, когато пътуванията в Либия бяха забранени (ембарго). Роналд Рейгьн нарече Кадафи mad dog („бясно куче") и изрече сериозни заплахи по негов адрес. САЩ бяха готови да бомбардират Либия, дори и с цената на цивилни жертви.

	В резултат от срещите на Уилсън Кадафи оповести новината, че „американският дипломат е изпратен, за да предотврати напрежението".

	Държавният департамент отрече да се е случвало нещо подобно. Посланик Уилсън мълчеше и отказваше каквито и да било коментари. До ден днешен той не е дал обяснение по случая, въпреки че според действията му САЩ лъже (което впрочем винаги е било така!).

	За да разберем по-добре какво действително се е случило в Либия във време, когато тя е в световна изолация, когато е бомбардирана от САЩ и пътуванията на американски граждани до джамахирията са забранени, ще кажа, че пет големи петролни компании напълниха джобовете си, сключвайки договори с Кадафи. Една от тях е ръководена от Дж. Питьр Грейс, президент на W. R. Grace Company. Осем от членовете на фирмата са членове на „Рицарите на Малта".



	Нека се върнем още веднъж на американския посланик във Ватикана: след „акцията" си в Либия Уилсън реално трябваше да бъде уволнен. Вместо това обаче на литургията за Великден той бе седнал заедно с жена си до Джордж Шулц и неговата съпруга. На дипломатичен език това означава одобрение на постъпката му. Шулц естествено е член на CFR, на Bohemian Club („Бохемският клуб" или „Бохемската горичка") и Bechtel Corporation, които имат връзки със Skull & Bones („Череп и кости") и „Рицарите на Малта".

	„Рицарят на Малта" Мирон Тейлър е пълномощен министър на Рузвелт. „Рицарят на Малта" Джон Маккон е пълномощен министър при Кенеди и директор на ЦРУ в началото на 70-те години. Бившият майор и „Рицар на Малта" Робърт Уогнър е пълномощен министър при Картър.

	Посланическата поща на Уилсън до Ватикана е събирана от „рицаря на Малта" Франк Шекспир и т. н...

	Джордж Буш например даде поста посланик във Ватикана на „Рицаря на Малта" Томас Мелъди.

	Президентът Роналд Рейгън държа кратко приветствие на годишната среща на „Рицарите на Малта"... ВСИЧКИ те имат дипломатически имунитет и могат - тъй като не подлежат на митническа проверка - да пренасят през граница, каквото поискат.

	Гръбнакът на „Рицарите на Малта" е от аристократи. Около 10 000 от членовете им са потомци на най-старите властни европейски фамилии, с което заздравяват връзките между Ватикана и „Черната аристокрация". Както казах в предишната глава, SWA е най-богатата и властимаща част от аристокрацията в Европа. Глава на SWA е едно семейство, чието потекло може да се свърже с последния римски император: Хабсбургите!

	Може би вече виждате как всички политически събития постепенно си идват на мястото.



	В САЩ (1711 Ocean View, Springlake, New Jersey) Ватиканът създаде „Център за молитва и изследване на мира Йоан Павел II". Сградата е дарена на Нюйоркската архиепископия като наследство от Елмар Бобст, починал през 1978 г. Бобст е мултимилионер и председател на Werner Lambert Company. Директори на центъра бяха Курт Валдхайм, бивш генерален секретар на НАТО и бивш нацистки престъпник; Сайръс Ванс, бивш държавен секретар при Картър и член на CFR и Тристранната комисия; Клер Бут Люс, една дама от „Рицарите на Малта", и Дж. Питър от W. G. Company, председател на „Рицарите на Малта" в САЩ.

	Центърът е открит като част от новия план за мир на папата, който трябва да обедини света. Неговите две основни цели са:



	1) Възпитаване на католиците и техните деца, за да се приеме Новият световен ред.

	2) Създаване на „Световен компютър по проблемите на мира" и непрекъснато изследване на решения за бъдещите проблеми, които биха накърнили световния мир. Чрез сателитите компютърът е свързан с най-важните столици на света. Всички нации са дали съгласието си да предадат своята независимост в ръцете на папата и да решават бъдещите проблеми чрез този компютър. Това естествено няма да се случи, преди Новият световен ред да бъде приет официално.



	Аз лично съм на мнение, че Новият световен ред е роден тайно още на 19 януари 1989 г.



	Сравнете учението на Христос с това на Илюминатите (виж „Тайните общества 1") и с по-долните редове:



	Многократно Ватиканът дава да се разбере, че „папата е за тотално разоръжаване, ... папата е за елиминиране на независимостта на отделните държави, ... папата е на мнение, че правото на поземлена собственост не може да се приеме като действително право на поземлена собственост... папата е убеден, че само Ватиканът знае кое е добре за хората.''



	Нека най-добре отново накратко прегледаме историята на папа Йоан Павел II. В Behold a Pale Horse Бил Купър пише:



	„ В началото на 40-те години I. G. Farben наемат един поляк да продава цианид на нацистите. Същият продавач работи като химик за производството на газ, който нацистите използват. След войната той постъпва в католическата църква от страх, че ще бъде съден като военнопрестъпник, и през 1946 г. е ръкоположен за свещеник. Един от неговите приятели е д-р Волф Шмугнър, мозъкът зад теста на ваксините за хепатит-В (ноември 1978 г. до октомври 1979 г. и през март 1980 до октомври 1981 г.), проведени от Center of Disease Control в Ню Йорк, Сан Франциско и четири други американски града, чрез които се разпространява епидемията на СПИН-а.

	Същият екс-цианид-газов-търговец е най-младият епископ на Полша и - след 30-дневно регентство на убития му предшественик - е ръкоположен за папа Йоан Павел II."



	Това означава, че през 1990 г. идва точното време с точните водачи: бившият шеф на съветските тайни служби Михаил Горбачов, БИВШИЯТ ШЕФ НА ЦРУ, CFR и член на „Комитет на 300-те" Джордж Буш и екс-цианид-газовият-търговец Йоан Павел И. Заедно те образуват най-нездравото управление, което човек може да си представи по пътя към НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД.



	„Американският президент Джордж Буш и президентът на СССР Михаил Горбачов вчера пристигнаха на средиземноморски остров за срещата на върха, която започва днес.

	По време на срещата двамата се надяват да стартират НОВ СВЕТОВЕН РЕД."

	(New York Times, 1. December 1989)



	Контра-аргументи, че папа Йоан Павел II не е член на Илюминатите, по-скоро липсват. Както казах, на 27 ноември 1983 г. той отменя папската була срещу масоните и след изминалите векове отново е разрешено католиците да постъпват в тайни общества.

	Папата провокира и световните глави, заявявайки открито, че човечеството вече е признало абсолютния авторитет на Ватикана, тъй като без възражения е приело разпоредбите от събора в Лаодикея през 364 г., на който е решено неделята да е денят на Шабата. Денят на Шабата всъщност е съботата, а не неделята.

	Единственият народ, който се противопоставя на църковното решение, са евреите, защото за тях от векове съботата е денят на Шабат. Това е още една от причините, поради която Ватиканът все още не е признал и няма да признае държавата Израел. Той дори отказва да нарича днешната държава с това име. Вместо това, когато говори за Израел, казва „Палестина".

	За финал ето още едно изказване на папата, цитирано в Los Angeles Times на 12 декември 1984 г.:



	„Не искайте опрощение на греховете си от Бог, а от мен!"



	Ама че богохулство! Папата се поставя дори над християнския Бог. Откровението на Йоан се сбъдва. Целта на Илюминатите да поставят един от своите, е изпълнена. Налице е следната догма:



	„За благото на хората е задължително да се подчинят на римския папа."

	(№ 430 от Догматичния сборник на Нойнер/Рос)



	Символично инфилтрацията на Ватикана се онагледи с факта, че през 1964 г. тираната - папската корона - беше пренесена в Ню Йорк.

	Със сигурност малцина от вас знаят, че по всяка вероятност папата е бил заразен със СПИН - може би с преливаната му заразена кръв след атентата срещу него в Южна Америка. Научих това от един мой приятел, посещаван от изключително високопоставени личности, заради изобретения от него уред, който работи на принципа на вибрациите и може да излекува всяка човешка болест. В света има три такива апарата. Единият от тях вече е станал „благословен".



	Нека не забравяме и Билдербергерите, защото принц Бернхард Холандски, техният създател, е единственият, който може да наложи вето при избора на папа. Защо? Защото семейството му, Хабсбургите, произхожда от последния римски император. Носи се мълва за твърдението на принц Бернхард, че е глава на „Черната аристокрация" и потомък на Давид - т.е. на Христовия род. Принц Бернхард е този, който с помощта на ЦРУ успя да приближи до обществеността тайнствените Илюминати чрез Билдербергерите. Най-вътрешният кръг на Билдербергерите е съставен от три съвета по 13 души - т.е. от 39 члена. Тези три съвета се състоят от три групи на Илюминатите: масони, Ватикана и „Черната аристокрация".

	За да бръкна едно ниво по-надълбоко, ще кажа, че масонските ложи са превзети от хазарите най-късно с „Баварските илюминати" на Адам Вайсхаупт; че близо половината папи са били обрязани, че символът на много църкви кривият кръст на короните е знак на „Шотландския ритуал" и че „Черната аристокрация" е инфилтрирана от хазарски евреи най-късно през 17. век. Доказателства за това виждаме в лицата на принц Чарлс и принц Филип, които ясно издават предците им. (Повече можете да научите от Judenblut im Deutschen Adel, Otto Forst von Battallier; Semi Goter и Semi Kiirschner, Phillip Stauffi.)



	Билдербергерите работят денонощно в Швейцария и организират по една обща среща годишно. Комитетът в Швейцария решава кой ще бъде поканен на нея и какви теми ще се разискват. Всеки план, приет на срещата, влиза в сила в рамките на една или най-много две години.



	За да кажа повече за магията на символите, които Илюминатите ползват в контактите помежду си, ще дам още няколко номерологични примера. Използват се числата 3, 7, 9,11, 13,19 и 33. Естествено и 666. Всички важни дати, запланувани от тях, всички телевизионни програми, имена на фирми или символи съдържат някое от тези числа или комбинации и техни производни. В първата книга дадох няколко примера. Ето още един: най-вътрешният кръг на Билдербергерите е съставен от 3 х 13 членове = 39.13 са членовете и на политическия комитет на Кръглата маса. „Съветът на 13-те" и „Съветът на 33-те" на Баварските илюминати. Броят на щатите-създателки на САЩ е 13, конституцията има 7 параграфа и е подписана от 39 души. САЩ са създадени на 4. 7.1776 г.: 4 + 7 = 11; 1 + 7 + 7 + 6 = 21 (2 + 1 = 3). Кенеди е убит на 22.11.1963 г. 22 + 11 = 33; 1 + 9 + 6 + 3 = 19. В Сомалия бяха изпратени 33-ма германски войници. Случайност? Министърът на отбраната Рюе „по случайност" също е член на Билдербергерите...

	Загледайте се някой път във фирмените знаци: те все по-често приемат формата на пирамида. Понякога в тях присъства „всевиждащото око" или пентаграмът. Или в телевизионните програми. В САЩ, Нова Зеландия и Канада почти няма канал, който да не носи такъв тип знаци. Например немската телевизия RTL 2. На новините на заден план виждаме нещо като „падаща звезда", която разгледана под лупа, се оказва, че е пентаграм. Малко преди образът да изчезне, виждаме един Бафомет - пентаграм, обърнат с върха надолу. Или Action News. Вляво под говорителката отново забелязваме Бафомет, на син фон. Проучете произхода на едрите собственици на медии в Германия и ще останете учудени (Кирх, Берлускони, Бертелсман). Или сметнете равностойността на буквите с методите на номерологията и ще видите хората зад тях. Детският канал в САЩ носи името Channel 13 и се излъчва от FOX-TV. С помощта на числовата таблица от първия том, се оказва, че:



	F О X = 6 6 6



	И т. н. и т. н...



	Ако Илюминатите искат да предадат някакво съобщение, те го правят чрез новините, които попадат във вестниците чрез управляваните от тях информационни служби. Точно в това е тръпката от тяхната власт. Правят го директно под носа ни във всяка новинарска емисия, пред милиони любопитни погледи и никой не го забелязва. Това затвърждава действията, властта и представата им, че хората не са нищо повече от „животни". В очите на Илюминатите тези, които не използват умовете си и се оставят да ги излъжат - и то пред всички останали - не заслужават по-добро отношение от животните.





	В ъ п р о с 19





	КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА „РИМСКИЯ КЛУБ"?

	(CLUB OF ROME)?





	Името Club of Rome (COR, „Римския клуб") няма нищо общо нито с град Рим, нито с Ватикана и католиците. Той се състои от най-старите родове на вече споменатата „Черна аристокрация" плюс 13-те топ-фамилии на Илюминатите в Америка. Бихме могли да наречем „Римския клуб" гигантска социалистическо-илюминатска организация за концепции (Think-tank), съставена в известна степен от най-добрите световни учени. COR е „наученият отдел" на Илюминатите.

	Интересен е стартът в работата на COR .

	Когато клубът започва да координира наново идеите си за Новия световен ред, основателят му Аурелио Печеи заминава за Англия за тренинг в TAVISTOCK INSTITUTE, майката на всички световни институти за промиване на съзнанието.

	По онова време Печеи е най-възрастният председател на концерна Fiat, гигантски мултиконгломерат на „Комитет на 300-те". Концернът има лошата слава, че обединява много хора от „Черната аристокрация". По онова време Tavistock Institute се ръководи от генерал-майор Джон Роулинс Рийс, който е подкрепян от лорд Бъртранд Ръсел, братята Хъксли, Курт Девин и учени около Ерик Трист. В първия том говорихме много за Tavistock Institute.

	След като Печеи е обучен в техниките на института, той получава „квалификация" и се премества в щабквартирата на NATO. NATO в качеството си на сбор от членове на „Комитета на 300-те" (и създаден от него), на първо място функционира като политическо тяло, но разбира се, и като военна организация за Европа (от гледна точка на Илюминатите в Европа). Печеи подбира топ-членове на NATO, с които създава „Римския клуб".

	Освен с NATO „Римският клуб" е свързан с Билдербергерите, Тристранната (Трилитералната) комисия и други илюминатски организации.



	Европейските кралски семейства са видни членове на COR, една от целите на който е разрушаването на икономическата и селскостопанската сила на САЩ. Останалите намерения на клуба не са толкова очевидни и се нуждаят от по-подробен анализ. Те стават по-ясни, ако анализираме специалната конференция на „Римския клуб" от ноември 1980 г. Членовете му се събират във Вашингтон, по всяка вероятност, за да изразят голямото си презрение към победата на Рейгън в президентските избори от 1980 г.

	От бележките на един агент от тайните служби, който не желае да бъде споменаван поименно, научаваме, че основната тема на срещата е раздробяване на индустрията в САЩ и усвояване на „излишната печалба на народа", както се е изразил един от присъстващите. Това се съгласува с плана на Бъртранд Ръсел, както става пределно ясно от творбата му The Impact of Science on Society („Въздействието на науката върху обществото"). Друга цел, дискутирана на конференцията, е как да се постигне контрол над международната дейност на САЩ. Тъй като присъстват много членове на „Черната аристокрация" или хора, които години наред ѝ сътрудничат, това се оказва истинско предизвикателство за Америка - за правителството и за народа.

	Условията са никой освен участниците да не знае за срещата. Тя е една от най-добре пазените тайни на годината. Срещата е свикана и финансирана от German Marshall Fund (членува и Вили Бранд), чийто фонд се представлява от най-вътрешното ядро на работния кръг „Моргентау" от Втората световна война. Този неизвестен по онова време кръг предлага план за деиндустриализация на предвоенна Германия, за нейното разделяне (Източна и Западна част), за изтребване на населението и превръщане на територията ѝ в земеделска земя. Целта е „пълно унищожение на германската нация" чрез марксистко-комунистически елементи. Моргентау е ционист и върл враг на Германия.

	German Marshall Fund получава баснословни суми от фирмите и банките на „Комитет на 300-те", Уолстрийт и Лондонското сити - същите кукловоди (други ги наричат престъпници), които финансират болшевишката революция и създават най-голямата робска държава в света. Председател на German Marshall Fund е не друг, а ДЕЙВИД РОКФЕЛЕР, за чиято фамилия е известно, че финансира всички революционни групировки, от всички цветове и фронтове, за да се създаде колкото се може по-голяма пропаст между хората.

	Друго решение от конференцията на COR във Вашингтон е по възможност да се анулира мандата на Рейгън, защото това развитие на нещата очевидно не съвпада с плановете. Специално внимание се обръща на това как обещаният от Рейгън икономически растеж да бъде блокиран. На присъстващите се казва, че за да се реализира планът Демократическата партия трябва да бъде радикализирана. Какво означава това? Най-интересното е, че изобщо не съществува нещо като „Демократическа партия". Все едно да кажем, че САЩ е демокрация, а не република. В една „конфедеративна република" или „конституционна република" не може да има Демократическа партия. От 1980 г. насам Демократическата партия в САЩ пое ролята на „социалистическа партия". Хората са объркани, защото не познават нейните принципи.

	Предложението е да се изключи най-вътрешното ядро от консервативни членове и те да бъдат заместени от „демократи", с което Рейгън да бъде „социализиран".



	Между присъствалите във Вашингтон е и Антъни Уеджууд Бен, водач на британските социалисти и ключов стратег на Fabian Society. Бен прави предложение да се предизвика „улична война" между Рейгън и американския народ.

	Един месец след срещата същите хора отново се събират във Вашингтон. На втората конференция единият от говорителите е делегат от консервативната Heritage Foundation. Тя е пласирана във Вашингтон Think-tank-организация, която се подкрепя от пивоварния магнат Джоузеф Курс.

	През 1980 г. Heritage Foundation стои зад фронта, контролиран от социалиста от Fabian Society сър Питър Викърс Хал, чиито предшественик плюс самия него са членове на кръга Милнър (The Round Table). Милнър е човекът зад англо-бурските войни, които целят поемане на контрола над златните и диамантените мини в Южна Африка. Други известни личности са членът на „Комитет на 300-те" Вили Бранд - един от най-важните хора за контакт на КГБ в Европа (бивш порно-продуцент), членът на „Комитет на 300-те" Франсоа Митеран, бившият агент на ЦРУ и член на „Комитет на 300- те" Филип Ейги, Бетино Кракси - италиански социалист, Майкъл Харингтън от „Института за демократично-социални изследвания" във Вашингтон и по онова време още неизвестният Фелипе Гонсалес, по-късно премиер на Испания, който преди да отлети за конференцията във Вашингтон се среща с Фидел Кастро.

	COR избира Гонсалес за отговорник за Ел Салвадор и Никарагуа. На срещата присъстват повече от 2000 души, но печатът не споменава дори и една дума за нея.

	Членовете на COR наричат тази среща „погребението на САЩ". Освен Ейги и Харингтън присъстват и Джери Рифкин, Гар Апелрович от Institute for Policy Studies, най-големият причинител на безредици в Америка социалистът Рон Делъмс от Калифорния и Глория Стейнъм, създателка на женското движение за мир, произхождащо от дейността на мадам Колонтай (комунистическата ръководителка посещава САЩ през 20-те години). Всички заедно образуват деструктивна група като по учебник.

	Много от водещите делегати - между тях Бранд, Палме и Антъни Бен - които са членове на International Socialists, ежедневно се срещат с хора от „Държавния департамент", между които са Сайръс Ванс и Хенри Кисинджър. Ако не знаете, международните социалисти (International Socialists) са една от най-опасните подривни организации, която с всички сили налага търговията с наркотици и порнографията като „средства за дестабилизация" на една страна.



	Среща на „Римския клуб" в Лука, Венеция

	Какво искат делегатите от втората среща? Майкъл Харингтън твърди, че „Вили Бранд иска социален преврат в Европа", и ако днес погледнем към Германия, не бихме могли да го отречем. Едва ли е случайност. Той ще засегне и САЩ. Реално превратът е започнал отдавна, тъй като понятието „социални отношения" в САЩ наистина е не на място. Америка е разрушена културно и социално и междувременно се е превърнала в инструмент на Илюминатите, който да повлече света със себе си. Само за няколко поколения тя успя да разруши всичко, което високоразвити култури като Китай изградиха за хилядолетия или Европа постигна за векове. Моралът, деликатността, естетиката... и т. н. Чрез Америка, завладяна от Илюминатите, се събудиха най-низките човешки нагони и те бяха форсирани до крайност. Америка не е дала нищо на света, само е вземала.



	„Римският клуб" подкрепи най-социалистическото правителство, което САЩ някога са имали - на Картър. Той се стреми да реализира на практика Комунистическия манифест от 1848 г., което се вижда от външната политика, чийто акцент е върху революциите в Южна Африка, Филипините, Иран, Централна Америка и Южна Корея. Нещата се изясняват още повече, ако човек знае, че Картър е бил или още е евреин (прикрит евреин означава евреин, който по нареждане на равина си сменя религията за камуфлаж).

	Друго важно дело, задвижено от срещата на „Римския клуб" във Вашингтон, е натискът върху Рейгън да запази поста на Пол Волкър като директор на Federal Reserve Bank. Федералният резерв (FED) не е държавна институция; това е най-голямата измама в историята на Америка. FED е учреден с помощта на следните „еврейски" частни международни банки:

	• банките Ротшилд от Париж и Лондон,

	• Lazard Brothers от Париж,

	• Lehmann Bank от Ню Йорк,

	• Kuhn Loeb Bank от Ню Йорк,

	• Chase Manhattan на Рокфелер и

	• Goldman Sachs от Ню Йорк.



	Частните банкери емитират доларови банкноти и ги заемат на американското правителство срещу лихви.

	Антъни Бен е човекът, който настоява Волкър да запази позицията си, въпреки обещанието на Рейгън да освободи САЩ от бича на Волкър. По мнението на Бен той е „най-подходящият" за класовата борба в Америка. Бен избира Рифкин за асистент на Волкър, което по думите му щяло „да поляризира американците". Вследствие на това COR („Римският клуб") изготвя план за дестабилизиране на американския долар с все по-високи и нестабилни лихви.

	Сър Питър Викърс Хал изискал лихвените ставки в САЩ да се повишат с 20%, за да се сложи край на инвестициите в индустрията. Волкър е достатъчно предпазлив да не показва лицето си на срещата на COR, но се допуска, че е бил информиран чрез Хал от Heritage Foundation.

	На среща на COR през март 1982 г. Аурелио Печеи, създателят на „Римския клуб", прави следното изказване:



	„Хората са като насекоми. Те печелят твърде много... Настъпи времето да подложим на изпит концепцията на нациите, които представляват спънка към световната култура. Християнството създава горди хора и търговско общество, което не произвежда нищо повече от мъртва култура, класическа музика и потискащи цифри върху хартията."



	Позицията на COR е: „все по-малко хора консумират все по-малко и имат нужда от все по-малко длъжности, независимо от обстоятелствата." Това е тотално преобръщане на настоящите условия, където все повече хора се нуждаят от повече блага, услуги и по-висок стандарт на живот.

	По мнението на Печеи човечеството е нещо като злополука на Творението, повечето народи на планетата не можели да бъдат използвани - т.е. са безполезни - и следователно тяхното мнение е без значение!

	Целите от срещите на COR са очевидни: ограничаване на индустриалното развитие, спъване на научните изследвания, обезлюдяване на градовете, най-вече на някогашните индустриални центрове на Северна Америка, ликвидиране на 2,5 и повече милиарда души, обезсилване на политическите противници на COR, дестабилизиране на икономиките, разпалване на расови и класови борби и т. н...

	По-долу предлагам списък с някои американски членове на COR (за съжаление не разполагам с европейски имена освен с това на Вили Бранд):



	Уилям Уйсспингър, Международен съюз на машинистите

	Сър Питър Викърс Хал, Heritage Foundation

	Стюарт Бътлър, Heritage Foundation

	Стивън Хъслър, Heritage Foundation

	Лейн Мъркланд, председател ALF и СIO

	Ървин Суал, MI 6

	Рой Марас Кон, бивш съветник на сенатор Джо Маккарти

	Хенри Кисинджър

	Ричард Фалк, университет Принстън

	Дъглас Фрейзър, Обединен съюз на автомобилните строители

	Макс Фишер, United Brands Fruits Company

	Ейврил Хариман, довереник на семейство Рокфелер

	Джин Киркпатрик, американски посланик в ООН

	Елмо Зумвалт, адмирал, Американски военноморски сили

	Майкъл Новак, American Enterprise Institute

	Сайръс Ванс, бивш държавен секретар

	Ейпръл Глеспи, американски посланик в Ирак

	Милтън Фридман, икономист

	Пол Волкър, Federal Reserve Bank

	Джералд Форд, бивш американски президент

	Чарлс Пърси, американски сенатор

	Реймънд Матюс, американски сенатор

	Майкъл Харингтън, член на Fabian Society

	Самюел Хънтигтън, стратег за подкопаване на нации

	Клерборн Пел, американски сенатор

	Патрик Лийхи, американски сенатор

	(извадка на най-важните американски членове)



	COR е един от най-важните инструменти на „Комитет на 300-те"; материалната подкрепа идва от German Marshall Fund, която няма нищо общо с Германия (името се използва за отвличане на вниманието). COR е силен поддръжник на социализма по целия свят. Политическите цели представляват въвеждане на най-лошото самовластие, теокрация и окултна теокрация, разрушаване на националната идентичност и суверенитета на отделната държава.



	Между членовете на German Marshall Fund са:



	Дейвид Рокфелер, Chase Manhattan Bank

	Ръсел Трейн, президент на World Wildlife Fund, Aspen Institute James A. Perkins, Carnegie Corporation, клон на фондация „Карнеги" от Британия

	Пол Г. Хофман, дизайнер на плана „Моргентау"

	Ървин Блустон, United Auto Workers Exes. Board

	Елизабет Мидгли, продуцент в CBS

	Б. Р. Гифорд, фондация Russell Sage

	Дъглас Дилън, бивш американски ковчежник

	Джон Дж. Макклой, университет Харвард

	Дерек К. Бок, университет Харвард

	Джон Б. Кенън, университет Харвард



	Нека не забравяме и Япония. В очите на връзката „Комитет на 300-те"/„Римски клуб" Япония представлява силно национална, правова и духовна страна - общество, което е мразено от конспираторите.

	За този тип хора тя е голяма опасност. Ето защо чрез Рокфелеровото „Общество Япония" и „Фондация Сънтори" бе сложено началото на успешното подриване на японската икономическа система - и то с т. нар. „индиректни средства" на генерал Дъглас Макартър. „Индиректните средства" означават индоктриниране на Япония със социалистически и демократични идеали с цел „културна промяна". Така японските традиции и институции бавно, но сигурно са отслабвани от горепосочените материалистични структури. Вижте Япония днес - всичко се върти само около парите, както е в западния свят. Между злосторниците са и фанатиците от COR Даниел Бел (Tavistock Institute) и Даниел Янкелович, „имидж мейкър" номер 1 от Tavistock. Те бяха повикани, за да отдадат поне временно силите си на войната срещу японската икономика.

	Между другото японската младеж днес съвсем целенасочено е убеждавана да яде причиняващите рак американски Junk Food (пакетирани боклуци) и е подстрекавана от рок- идоли като Rolling Stones. Rolling Stones не само имат връзка с Church of Satan и - чрез Антон Шандор Ла Вей и Майкъл Аквино - до Tavistock Institute, но двама от групата, Миг Джагър и Кийт Ричардс, както казах в първата книга, са членове на „Златната зора" на Алистър Кроули. Окултните практики, които не искам задължително да окачествявам като „лоши", се допълват от злоупотреби с наркотици, безразборен секс и хомосексуализъм.

	На 5 декември 1980 г. участниците в срещата във Вашингтон приемат Global 2000 Report - план за масово унищожение на хора. Докладът предвижда чрез войни, глад и изкуствено създадени епидемии целенасочено унищожаване на около 2,5 милиарда души до 2010 г.

	На втората среща се приема и евтаназията като средство за намаляване на постоянно нарастващия брой възрастни хора, по думите на Ръсел - на „непотребните лапачи“ - обозначение за милиони души, които в очите на „Римския клуб" са само „повече от необходимото".



	Това мнение открито се споделя и от други хора. За тях всичко е съвременна форма на робство; със съответното поведение. Когато повече нямат нужда от слугите си, те се освобождават от тях. В най-новата си книга „Големият отчет - как светът ще се промени с депресията от 90-те години" лорд Уилям Рис-Мог, бивш издател на Times, бивш заместник председател на борда на директорите на ВВС и настоящ директор на J. Rothschild Holdings пише, че ще последва световна икономическа криза, която ще доведе света до индустриален и информационен хаос. Образованието и широката просвета щели да станат излишни, тъй като само около 5% елит ще имали материално благосъстояние.

	Следователно броят на хората драстично ще намалее, защото няма нужда от useless eaters, „непотребни лапачи".





	В ъ п р о с 20





	КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА СПИН-А?





	В края на Втората световна война се случва нещо, което се оказва решаващо за бъдещето на човечеството. Интелектуалният елит (учените) осъзнава важността на събитието и го споделя с Илюминатите. Те вероятно са били не по-малко стреснати от изгледите за бъдещето. Съобщено им е, че след 2000 г. ще настъпи свръхнаселение и тотален колапс на човечеството, което поставя под въпрос човешката раса - в случай че преди това планетата не бъде унищожена с атомно или друго подобно оръжие. Според тях единственият начин да се избегне катастрофата, е:



	1) драстично редуциране на човечеството;

	 2) ограничаване и потискане на техническото и икономическото развитие;

	3) изключване на месото от човешкото хранене;

	4) строг контрол на раждаемостта;

	5) опазване на околната среда;

	6) колонизиране на планетна система;

	7) екстремен скок в човешкото съзнание.



	Хората от върха скоро създават план и го привеждат в действие с пропаганда, промиване на мозъци и други манипулации. Изглежда че семето на Илюминатите бавно, но сигурно дава плодове.

	Всъщност кое събитие ги е разтревожило толкова? След Втората световна война милиони войници се връщат в родината си и заварват самотни и със сигурност сексуално незадоволени жени, което довежда до огромен брой връзки. Резултатът - бум на раждаемостта между 1941 и 1955 г., а от своя страна, новото поколение също иска да има деца (BABY BOOM). Подобно нещо винаги се е случвало след войните и то е съвсем естествена компенсация на броя на загиналите. Техническото развитие, модерната медицина, чистата вода, топлите зими, съвременните методи за отстраняване на отпадъците и хигиената допълнително се оказват в полза на раждаемостта. Между 1957 и 1990 г. човечеството нараства два пъти. Това е най-хубавият период в човешката история (възход), но същевременно и най-лошият - което започна да се усеща през последните години и ще стане още по-ясно през следващите. Хората на върха създават съюз - таен и явен - който взема решение индивидуалната свобода повече да не се толерира, ако трябва да се запази човечеството. Те са на мнение, че на обикновения гражданин не може да се има доверие.

	Неизпълнената мечта на някои властимащи става реалност в един по-тесен кръг, известен като Билдербергерите. Това, което преди е изглеждало невъзможно, вече е предсказуемо и изпълнимо. Новият световен ред, за който много болни мозъци отдавна копнеят, бил сигурен.

	Първото изследване е проведено още по време на войната и цели ограничаване влиянието на завърналите се войници върху икономиката. Втората конференция се провежда през 1957 г. в Хънтсвил, Алабама. Учените, от една страна, потвърждават броя на населението, а от друга - представят сведенията от новите сателитни програми, че до края на хилядолетието замърсяването в горните слоеве на атмосферата щяло да доведе до катастрофални последици. След 2000 г. животът на Земята щял да бъде невъзможен. Трябвало да се пристъпи към драстично редуциране на населението. Тъй като атомното оръжие вече е подръка и може да бъде използвано по всяко време, се призовава към тотално разоръжаване. Американският Конгрес приема плана и създава US Disarmament Agency. През 1957 г. президентът Айзенхауер заявява:



	„Единият от резултатите от намаляващата детска смъртност, удължения живот и борбата с глада е експлозия на земното население, която е толкова мощна, че в бъдеще то ще нарасне повече от два пъти.“



	Възникват два проекта:



	1) Алтернативите 1, 2 и 3, които разгледахме в предишната книга (взривяване на ядрена глава в стратосферата, изграждане на подземни градове и колонизация на друга планета, напр. Марс), които са приведени в действие почти моментално.

	2) Вторият проект е в тестов период и се обединява с резултатите от третото изследване.



	Третото изследване за редуциране на земното население е проведено от COR („Римския клуб") през 1968 г. и заключенията от него са същите. На COR е възложено да изготви компютърен модел на света, който да показва корекциите в икономическата и социалната сфера чрез „избраните" (Илюминатите). „Римският клуб" трябвало да състави и модел на „Новия световен ред". Изпълнени са и двете задачи.

	Следват проучвания как да се задържи растящият брой на земното население още преди т. нар. point of no return („точката, от която няма връщане назад"). Основните стъпки са две:



	1) намаляване на раждаемостта и

	2) увеличаване на смъртността.



	Създадени са редица програми за ограничаване на раждаемостта. Развити и разпространени са различни методи против забременяване (механични - спирали, кондоми; химични - хапчета; медицински - стерилизация, аборт и хистеректомия). Те намират практическо приложение. (Подкрепата на програмите за контрол на населението от САЩ през 1965 г. от $ 2,1 милиона скача на $ 185 милиона през 1980 г. Между 1981 и 1989 г. AID (Agency for International Development) изразходва $ 3 милиарда за програми за контрол на населението, което е три пъти повече от предходните 15 години. 75% от средствата за защита са предоставяни на развиващите се страни.) Поставя се началото на Women's Liberation (Феминисткото движение), което настоява за свобода на абортите. (Рефренът е pro choice, „свобода на избора".) Насърчава се хомосексуалността и възниква Gay Liberation (Движение на хомосексуалистите). Така хората изживяват нагоните си, без да създават деца. Дискусиите по темата са провокирани на различни партита и тържества. Индивидуалната свобода, the heat of the moment, религията и старите социални порядки на масите обаче осуетяват начинанието в голяма степен. Въпреки преустановения прираст в някои части на света, земното население продължава да расте главоломно.



	За световния елит остава вариантът за увеличаване на смъртността. Това естествено не се оказва толкова лесно. Участниците не искат просто да се посочи някой и да се екзекутира на случаен принцип. Те не желаят да си навлекат омразата на дадено общество, ако се разбере, че то систематично е било изтребвано.

	Със сигурност би могло да се прибегне до краткотрайна ядрена световна война и бързо да се заличат голям брой жители в определен регион на света - което, за да сме честни, винаги остава като възможност. Този вариант обаче предизвиква негативни реакции сред присъстващите на срещата в Хънтсвил, Алабама (1957 г.) и темата за войната остава на заден план (и само за спешни случаи).

	Нещо трябва да се направи. По начин, по който виновни да изглеждат не Илюминатите, а Майката-природа и тези, които не водят „чист живот"!

	Нужна е някакъв вид епидемия.



	Отговорът идва от „Римския клуб"!

	Д-р Аурелио Печеи дава редица строго секретни предложения. Той иска сред народа да се разпространи епидемия, подобна на Черната чума. Основната идея е да се развие микроорганизъм, който да атакува човешката имунна система и същевременно да е невъзможно да се създаде имунизация срещу него.

	Издадено е разпореждане да се създаде микроб, метод на профилактика и лекарство. Микробът ще се използва срещу човечеството и ще бъде разпространен чрез ваксини. Профилактиката ще е само за елита. Когато починат достатъчно хора и планетата се освободи от половината жители, спасителното лекарство внезапно ще бъде открито „официално" и ще се предостави на оцелелите.

	Естествено то ще е налице от самото начало. Това става част от Global 2000 Report. Профилактиката и спасителният медикамент са само за посветените. Вероятно се досещате как се нарича този микроб днес - естествено: СПИН!!!



	През 1969 г. Конгресът одобрява проекта в Н. В. 15090, вследствие на което на DOD [Department of Defense (?)] са отпуснати $ 10 милиона. Свидетели от американския сенат заявяват, че „трябвало да се създаде синтетично-биологичен преносител, който не съществува в природата и следователно тялото няма естествена защита срещу него. В следващите 5 до 10 години би трябвало да е възможно да се създаде такъв болестотворен и напълно различен от всички останали микроорганизми агент. Най-важното обаче е той да е неподатлив на имунологични и терапевтични процеси."

	Сър Джулиан Хъксли заявява:



	„Свръхнаселението по мое мнение е най-голямата опасност, на която нашият вид трябва да се противопостави в бъдеще."

	„Проектът СПИН", чието кодово наименование е МК- NAOMI, е проведен във Форт Детрик, Мериленд (днес NCI). По думите на д-р Теодор А. Стръкър в лабораториите са комбинирани смъртоносни ретровируси12, бавнодействащи вируси bovine leukemia (BVL)13 и вируси на Овчата болест (sheep visna virus), които са инжектирани в човешки тъканни култури.

	Тъй като целта е елиминиране на голям брой хора, елитът решава това да са „нежеланите": чернокожите, латиносите и хомосексуалистите. Горките хомосексуалисти - от една страна, стават жертва на Илюминатите, които открито ги карат да заявяват своята „различност", а от друга - бързо влизат в списъка за изтребление.

	Освен National Cancer Institute (Американски национален раков институт) в проекта участва и WHO = World Health Organization („Световната здравна асоциация"). В различни статии WHO призовава учените да се включат в разработването на смъртоносен за човека вирус. В доклада на организацията от януари 1972 г. (том 47, стр. 251) се казва:



	„Трябва да се направи опит, за да се установи дали вирусите оказват точно този определен ефект върху имунната функция. Трябва да се допусне вероятността, че имунната реакция би могла да отслаби действието на вируса, в случай че заразният вирус - малко или много поставен умишлено - промени клетъчната реакция."



	В прав текст: оставете ни да създадем вирус, който целенасочено да унищожи човешката функция на Т-клетките.

	През 1977 г. африканският континент е заразен чрез ваксини против Вариола. Ваксинацията е проведена от Световната здравна асоциация. По думите на д-р Стръкър:



	„Ако не се открие лекарство, цялото африканско население ще измре за 15 години! Някои щати са далеч над епидемичния статус!"



	Смелият доктор д-р Теодор А. Стръкър, разкрил тайната, би трябвало да получи Нобелова награда за усилията си и щеше да се смята за истински щастливец, ако не се беше „самоубил" (типично „самоубийство" = „Известен калифорнийски лекар завързва ръцете си на гърба, обесва се и след това скача от 12. етаж. Не са намерени следи, които да говорят за намеса на други извършители!")



	Част от американския народ е заразен през 1978 г. - с ваксини срещу хепатит В.

	Твърди се, че д-р Волф Шмугнър (един от изследователите го споменава и като д-р В. Сзмунес), някогашен съквартирант на Йоан Павел II, е моторът зад това дело (ноември 1978 до октомври 1979 г. и март 1980 до октомври 1981 г.), проведено от Center of Disease Control. Той е роден в Полша, учи в СССР и през 1969 г. заминава за САЩ. При неизяснени до момента машинации става директор на Нюйоркската хематологична банка (New York City Blutbank). Той е човекът, разпространил вируса на СПИН сред американския народ. Шмугнър публикува обява за ваксиниране срещу хепатит. Първоначално сред хомосексуалистите. В нея се търсят доброволци, най-вече мъже на възраст между 20 и 40 години. Все едно, СПИН-ът се е съдържал във ваксината, произведена във Финикс, Аризона. Документите от изследванията на хепатита днес се намират в ръцете на US Departments of Justice, където ще останат завинаги запечатани.

	Разпоредбата идва от политическия комитет на Билдербергерите в Швейцария. Впоследствие са издадени и други заповеди.

	Най-леснодостъпна е програмата „Политика за намаляване на населението на Хейг-Кисинджър" (Haig-Kissinger Depopulation Policy), провеждана от Държавния департамент. Тя препоръчва страните от Третия свят да предприемат ползотворни и ефективни стъпки за редуциране и контрол на населението си. В противен случай губят подкрепата на САЩ. Ако някоя държава се възпротиви, по правило избухва гражданска война, като бунтовниците в повечето случаи са обучавани, въоръжавани и финансирани от ЦРУ. Това е и една от причините, поради която в Ел Салвадор, Никарагуа и други страни все по-често се избиват млади жени. В католицизираните страни сблъсъците са разпалвани от йезуитите. Междувременно „Политиката за намаляване на населението на Хейг-Кисинджър" разшири кръга си на влияние сред правителството и повлия дори външната политика на САЩ.

	Ръководството е извън Белия дом. То посвещава всичките си усилия за намаляване на световното население с 2,5 милиарда хора чрез войни, глад, болести, епидемии и други средства като масова стерилизация - например чрез USAID. Неговото име е „Настояща група за политика по въпросите на населението" (Ad Hoc Group on Population Policy) и е към Съвета за сигурност. Ръководният щаб се намира в State Department's Office of Population Affairs, създаден през 1975 г. от Хенри Кисинджър. Същият кръг изготвя и Global 2000 Report, който е предаден на президента, в случая Картър.

	Томас Фъргюсън, отговорникът за Латинска Америка на „Службата по въпроси на населението" (State Department's Office of Population Affairs, OPА) прави следното изказване:



	„Пред нашата работа има само една-единствена цел: трябва да редуцираме народните маси. Или ще го направят, както ние искаме - с хубави чисти методи (СПИН, стерилизация - бел. авт.), или ще има свинщини като в Ел Салвадор, Иран и Бейрут. Свръхнаселснието е политически проблем. Ако прирастът не е под контрол, имаме нужда от държавна форма за намаляването му, ако трябва дори фашизъм... Професионалистите не са заинтересовани да намалят броя на човечеството по хуманни причини. Звучи красиво, но всъщност става въпрос само за ресурси и фактори на околната среда. Ние съблюдаваме стратегическите си нужди и знаем, че населението на тази или онази страна трябва да намалее, защото в противен случай идват сериозни трудности. Следователно се предприемат нужните мерки. Ел Салвадор е само един пример, при който неуспеха ни да наложим редуциране на броя на хората с елементарни методи създаде основа за кризата в националната сигурност. Правителството на Ел Салвадор отказа да намали населението си с наши средства. Затова се стигна до гражданска война. Има преразпределение на хора и съкращаване на храната. Въпреки това там населението продължава да е повече от необходимото. Най-бързият начин за измиране на много хора е гладът, както в Африка, или епидемия, подобна на Черната чума, които биха могли да се появят в Ел Салвадор."



	Бюджетът на кръга за FY през 1980 г. е $ 190 милиона, през 1981 г. - $ 220 милиона. Global 2000 Report изисква удвояване на сумата.

	Хенри Кисинджър създава организацията след дискусия с ръководителите на „Римския клуб" по време на конференция в Букурещ и Рим през 1974 г. Александър Хейг, от своя страна, е убеден привърженик на контролирането на населението. Хейг е човекът зад Кисинджър, когато той създава „Службата по въпроси на населението" (ОРА).

	Фърпосън продължава:



	„Отиваме в дадена страна и казваме: ето го вашия проклет план. Хвърлете го през прозореца! Започнете най-накрая да обръщате внимание на броя на населението и намерете начин да го намалите. Ако не искате да го правите планово, ще получите втори Ел Салвадор или Иран, или дори втора Камбоджа.“



	Една от основните причини за свалянето на иранския шах бе, че всички опити да се наложат „чистите методи" за намаляване на населението, се оказаха неуспешни. Обещанието за работа по една амбициозна програма за индустриализация накара голям брой хора да се преместят и в без това пренаселените градове (като Техеран). При аятолах Хомейни „чистите методи" бяха прекъснати. Възможно е правителството да има напредък, защото то изготви програма, с която „предвижда да пресели половината от всичките 6 милиона техеранци".

	Войната между Иран и Ирак със сигурност е зарадвала ОРА.

	През април 1980 г. Ел Салвадор бе избран за арена на редуциране на населението и гражданска война, оповести NSC (Съветът за сигурност). В съобщението се казва:



	„Ел Салвадор е пример за страна със сериозни човешки и политически проблеми. Бурното нарастване на населението влошава гъстотата на населението, която бездруго е най- голямата в Латинска Америка. Въпреки готовата програма за редуциране на населението, до момента не се правят никакви реални усилия и предпазните средства остават неизползвани. Намаляването броя на населението наистина не проработи и липсваше инфраструктура, която да подкрепи програмата. Там просто имаше повече проклети хора. Ако човек иска да контролира една страна, трябва да поддържа нисък брой на населението ѝ. Прекалено многото хора предизвикват социални безредици и комунизъм.“



	„В Ел Салвадор трябва да се направи нещо“, коментира Фъргюсън. „Раждаемостта е 3,3% - една от най-високите в света. През следващите 21 години населението му отново ще се удвои. Следователно гражданската война е от полза, но тя трябва да се разшири.“



	За да е сигурно, че броят на населението ще намалее, ОРА приложи наученото във Виетнам.



	„Ние изследвахме нещата. Виетнам също бе пренаселен и беше проблем. Мислехме, че броят на населението ще спадне, но се излъгахме.“



	Сега вече знаем защо Америка не победи във войната във Виетнам или поне защо не биваше да побеждава. Трябваше да се елиминират колкото е възможно повече хора и правителството се опитваше да спечели колкото е възможно повече време.

	По-нататък Фъргюсън заявява, че „по време на войната населението на Виетнам се увеличи. За да може „бързо" да се намали неговият брой, всички мъже трябваше да се изпратят на фронта, а младите, способни да раждат жени - да се избият." Той критикува моментната война в Ел Салвадор:



	„В нея измират малко войници и недостатъчно млади жени, за да се реши проблемът на свръхнаселението. Ако войната бъде продължена още 30-40 години, вероятно може да се постигне нещо. За съжаление нямаме възможност да го установим."



	В случай че този сценарий ви интересува и искате да задълбочите познанията си, ви предлагам заглавията на по-важните текстове: The Population Bomb („Бомбата на популацията") от д-р Паул Ерлих (съпругата му Ана е член на СОР); Global 2000 Report до американския президент и The Limits of Growth („Лимитът на растежа"), доклад на СОР за състоянието на човечеството.

	През април 1968 г. започва официално изследване в „Националната академия на рисковете" (Accademia dei Lined) в Рим. До тогава след конференцията в Хънтсвил през 1957 г. то се е провеждало при закрити врата. Учените се срещат по покана на д-р Аурелио Печеи. Първата публикация за резултатите от изследването се появяват през 1968 г. в споменатата по-горе книга The Population Bomb.

	На стр. 17 откриваме следния абзац, който казва всичко:



	„В обобщение можем да заявим, че в бъдеще населението ще продължава да расте, защото раждаемостта е по-висока от смъртността. Нещата са елементарни. Ако населението престане да расте или започне да намалява, означава, че или раждаемостта е спаднала, или смъртността се е покачила, или и двете заедно. Принципно трябва да се каже, че има две решения на проблема. Едното е „решението на раждаемостта", в което ние откриваме пътища за нейното намаляване. Второто е „решението на смъртността“, в което намираме начини тя да се покачи - войни, глад, епидемии. Проблемът би могъл да се преодолее с контрол над населението, като хората съзнателно ограничават раждаемостта, което би спестило решението относно смъртността.“



	Предложението за изследването е направено от д-р Аурелио Печеи, който тържествено обещава да не използва никаква профилактика, нито спасителното лекарство, ако микробът действително бъде създаден и той се зарази с него. Д-р Печеи е смятан за нещо като герой, излагайки се на същия риск, както мнозинството. Резултатите са публикувани през 1968 и 1972 г. Хората от изследването, които участват в изготвянето на компютърния модел, са:



	Д-р Денис Л. Мидоус, директор, САЩ

	Д-р Алисън А. Андерсън, САЩ (замърсяване)

	Д-р Джей М. Андерсън, САЩ (замърсяване)

	Илиас Байар, Турция (селско стопанство)

	Уилям Б. Беренс III, САЩ (полезни изкопаеми)

	Фархад Хакимзадех, Иран (население)

	Д-р Щефан Харбот, Германия (социалполитически тенденции)

	Джудит А. Мейчън, САЩ (управление)

	Д-р Донела X. Мидоус, САЩ (население)

	Петер Милинг, Германия (капитал)

	Нирмала С. Мърфи, Индия (население)

	Роджър Ф. Нейл, САЩ (полезни изкопаеми)

	Йорген Рандерс, Норвегия (население)

	Сивън Шантиц, САЩ (селско стопанство)

	Джон А. Сигьр, САЩ (управление)

	Мерилин Уилямс, САЩ (документация)

	Д-р Ерих К. О. Цан, Германия (селско стопанство)



	След като то приключва през 1969 г., генералният секретар на ООН У Тант прави следното изказване:



	„Не ми се иска да драматизирам прекалено нещата, но според информациите, до които имам достъп като генерален секретар, мога да направя извода, че членовете на Обединените нации вероятно ще имат още десет години, за да потиснат старите си разправии и да пристъпят към глобално партньорство, за да обуздаят надпреварата за въоръжаване, да контролират свръхнаселението си и да окажат необходимата помощ за развитие. Ако през следващите 10 години не се постигне подобно глобално партньорство, се опасявам, че споменатите проблеми да приемат такъв размер, че биха могли да надхвърлят нашите възможности и капацитет."



	Бъртранд Ръсел се изказва по-различно:



	„Но лошите времена са необичайни, казвате Вие, и трябва да се използват необичайни методи. В щастливите младежки години на индустриализацията това малко или повече беше вярно, но не и в бъдеще, ако световното население не намалее чувствително... До момента войната нямаше особен ефект върху растежа, той продължи между двете световни войни. Тя в това отношение се оказа разочароваща... , но може би бактериологичната война ще се окаже по-ефикасна.

	Ако във всяко поколение се разпространи Черната смърт, оцелелите спокойно биха могли да се размножават, без да наводнят света... Този ход на нещата може и да не изглежда много приятен, но какво да се прави? Истински възвишените не се интересуват от щастието или нещастието, още повече от това на останалите."

	(The Impact of Science Upon Society, Simon and Schuster, New York, 1953, S. 102)



	Проектът MK-NAOMI е проведен от учени на Special Operations Division (SOD) във форт Детрик, Мериленд, под надзора на ЦРУ. (Повече за този проект можете да намерите в книгата The Intelligence Community, Fain et al., Bowker, 1977.)



	СПИН-ът обаче е много бавен. През есента на 1994 г., в Хонолулу, се срещнах с моя познат д-р Джон Колеман, автор на книгата Committee of 300, който е бивш агент на MI 6. Той ми каза, че имало „нов" вирус, който бил тестван в продължение на година в един южноамерикански щат и през пролетта на 1995 г. щял да бъде пуснат. Ако се разпространял истински, последствията ще са: „Сутрин - заразен, вечер - мъртъв". Той щял да се пренася по капков път. Разговорът ни беше заснет на видео, като доказателство. Ще гледаме колко бързо що се разпространи.

	Между другото - в случай че читателите все още не го знаят - вирусът на СПИН е ЧЕТИРИ ПЪТИ по-малък от порите на латекса, от който е направен кондомът! (Виж Zeitenschrift Nr. 5, Artikel iiber AIDS, Neugass 21, CH-9442 Bernek.)



	Членовете на COP са толкова сигурни в успеха на Global 2000 Report, че дори „официално" празнуваха 25 години от съществуването си през декември 1993 г. в Германия.



	(Лечението на СПИН е факт. Установено е, че вирусът на СПИН не може да понася големи количества кислород в кръвта. Един от начините, който до момента се потвърждава в стотици от случаите, е хипер-кислородно-озоновата терапия, при която на пациентите се взема кръв, обогатява се с озон и отново се прелива на определени интервали. Най-добре познатият ми и същевременно успешен лекар в областта е д-р Хорст Киф (Biozon-Technik GmbH, An der Haune Nr. 10, 36251 - Bad Hersfeld). Още информация можете да получите от д-р С. Рилинг Щутгарт и д-р Ренате Вибан, 76473 Ифецхайм, ог Лекарското общество по озонотерапия и Dr. J. Hansler GmbH. Твърди се, че д-р Пройс от Щутгарт също имал пълен успех при лечение на болни от СПИН. Озонотерапията, лечебното гладуване, вегетарианската храна и правилното отношение към живота - т.е. не само „външната употреба" на лечител или медик, а промяна на стария начин на поведение (хранене, чувства, мисли...) и развитието на пациента във всички жизнени области - не позволяват на никоя т. нар. „болест" да намери убежище в човешкото тяло.)





	ВАРИАНТИ ЗА РЕДУЦИРАНЕ

	НА СВЕТОВНОТО НАСЕЛЕНИЕ





	Принудителна стерилизация:

	Американското правителство (както и частни компании като фондациите на Рокфелер и Форд) изразходва огромни суми за най-различни програми за контролиране на населението. Разпределянето на средствата нерядко води до толкова брутални последствия, че през 1984 г. правителството на Рейгън се принуди да преустанови средствата си за Народния фонд на обединените нации (UNFPA) и „Международната федерация по семейно планиране" (International Planned Parenthood Federation ) заради подсигуряването на принудителни аборти и стрерилизации в Китай.

	Програма за масова стерилизация бе проведена и в Бразилия. Около 20-25 милиона бразилски жени в разцвета на силите си бяха стерилизирани благодарение на прокараната от САЩ политика. В цифри това означава, че през 2000 г. Бразилия би могла да се стопи до 30 милиона души. Това доведе до скандал през 1992 г. Оказа се, че в някои щати до 60% от жените са се подложили на интервенцията. Тогавашният министър на здравеопазването д-р Гуера нарече принудителната стерилизация „най-голямата неформална престъпна програма за контролиране на раждаемостта в света". Той обвинява редица организации за това - например фондациите на Рокфелер и Форд, AID, Population Council...



	Друг проект за елиминиране на големи маси от хора:

	Тютюневите полета в САЩ бяха и вероятно продължават да се наторяват с радиоактивни отпадъци, съответно с отпадъци от уранови мини, което довежда до рязко увеличаване на рака на устните, устата, бронхите и белите дробове. Ако не ми вярвате, просто сравнете статистиката за рак на белите дробове преди 1950 г. и сега. Наистина ли пушачите се самоубиват, или по-скоро са убивани?



	Мелатион:

	Невропаралитичен газ, изобретен по време на Втората световна война от нацистите за умъртвяване на хора. Той редовно е разпръскван над пренаселените части на Калифорнийския бряг. Извинението е, че това се прави заради изтребване на плодовите мушици (винарките). Най-интересното обаче е, че не са пръскани плодовите градини, а хората. Хеликоптерът пристига от Евъргрийн, Аризона, известна правителствена, а вероятно и ЦРУ-база. Пилотите са наемани от Евъргрийн. Това е и една от базите, където се стича дрогата от Централна Америка. В Пасадина има закон, който забранява пръскането с мелатион на територията на града. Законът обаче не се спазва и градът не предприе контрамерки. Когато по-късно гражданите на Калифорния протестираха срещу обгазяването с мелатион, губернаторът на Калифорния обясни, че нямал необходимата власт да прекрати процедурата.

	Е, кой ли ще има власт, ако не губернаторът на щата? Знаем кой!

	В допълнение правителството отправи предупреждение колите и другите предмети да бъдат покрити, защото мелатионът повреждал цвета, пластмасата и евентуално други материали - но не и хората. Ама че лъжа!!! След като поврежда пластмасата какво да кажем за кожата, лигавиците и т. н.?



	В последно време в питейната вода на Колорадо се откриват обезпокояващо високи нива на диоксин. Диоксинът е един от най-смъртоносните химикали, познати на хората. Гражданите на Колорадо, които решиха да протестират, не само се оказаха пред затворени врати, но бяха дори оклеветени и нападани. Добре де, как диоксинът се е оказал в питейната вода?



	Наистина е необяснимо как след петдесет години хората още отдават значение на един „холокост", продължават да осъждат виновниците, да крещят „Никога повече!", а в същото време днес на цели континенти продължава масовото унищожение на хора, без каквито и да е драматизации: никой нищо не прави, никой не ругае, никой не осъжда случващото се. От 1984 до 1994 г. от този съвременен геноцид измряха около 500 милиона души - епидемии, глад, масови стерилизации и евтаназия. Най-трагичното в случая е, че хората научават това от медиите, но не предприемат нищо. Един от примерите е споменатата война на западната граница на Китай, където между 1979 и 1981 г. отряди на смъртта на КГБ и на ЦРУ, поръчани от Китай, брутално избиха 50 милиона души - просто за да бъдат ликвидирани хора!



	Главата за СПИН-а засегна само една част от това, което става в действителност. Ние в Европа също имаме под носа си примера на Ел Салвадор и формата на война срещу масите. Само в Босна бяха избити 150 000 души, а 2 милиона бяха прокудени. Загиналите във войната хървати са около 50 000, а избягалите - 300 000. Заради сръбската окупация расте натискът над убежищата в съседните държави. Голяма част от 3-те милиона бежанци едва ли ще преживеят зимата, защото по стратегически причини на тях не се отпуска храна. Светът отказва да осъди етническите чистки на сърбите, камо ли да предприеме нещо. Междувременно вече знаем защо. В миналото те създадоха горещи зони и в бившия СССР. Войните от 1988-1992 г. в Закавказието доведоха до милиони бежанци и ако прибавим масовото изселване на руснаци, броят е много повече от 1,5 милиона. Гражданската война между Армения и Азърбейджан прогони 700 000 души; там възниква втора босненска драма. В Таджикистан кървавата гражданска война взе 50 000 души жертви и предизвика огромна бежанска вълна на територията на бившия Съветски съюз, която би могла да се превърне в спусък за война в Централна Азия. Не се осмелявам да говоря повече за Африка, където до 40 милиона души са застрашени от глад, СПИН, малария и холера. Сомалия, където само през последните години измряха 1 милион души от глад (!!!), вече не е единичен случай. Всичко това обаче не е случайно, нито грешка на даден човек или организация, най-малкото на майката Земя. Всичко е планирано. Хладнокръвно.

	Гладът в източноевропейските страни ще е от значение за Третата световна война.

	Сънуваме ли реалността, или реалността е сън?

	Част от плана на Илюминатите са земетресенията, атаките, Месията, извънземната инвазия, икономическият колапс...



	Можете ли да си представите земетресение с магнитут 9, бомбена експлозия, заложена в Ню Йорк, която ще доведе до Трета световна война, сриване на банките и световната икономика, извънземни, който ще се приземят в Белия дом и в Берлин, изчезване на хранителните стоки от пазара, изчезване на хора, Месия, който ще се представи пред човечеството - и всичко това за период от около десетина години? Можете ли да си го представите?

	Илюминатите могат! И ако се наложи, ще направят всичко от изброеното, в случай че нямат друг път за „Новия световен ред".

	Когато Хенри Кисинджър беше попитан какво ще донесе следващото десетилетие, той отговори:



	„Всичко ще е различно. Ще настъпи „Нов световен ред".

	Светът ще е много по-хубав за тези, които успеят да оцелеят. В дългосрочен план животът ще се подобри. Светът, които сме си пожелали, ще стане реалност!"



	Бих искал обаче за момент да ви насоча към следния ход на мисли. Забелязвате ли подозрителното сходство с легендите от шумерските клинописи? Някога - след като биологичната война не е довела до желания резултат - извънземните Анунаки са хвърлили хората в огромен потоп. Според предсказанията на различни пророци и ясновидци от най-различни времена нас ни очаква нещо подобно през следващото десетилетие. Странно, а?

	(Източник на информацията: William Cooper, Behold a pale Horse, S. 165-178.)





	В ъ п р о с 21





	КОЙ БЕШЕ КАСПАР ХАУЗЕР?





	В началото на 19. век идва времето, в което започват да се изпълняват две древни пророчества. Едното е на Христос и е записано в Новия завет, Матей 21:43:



	„Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от

	вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му."



	В несъкратения оригинален текст, съхраняван в архива на Societas Templi Marcioni (Ордена на маркионитите), думите му са много по-ясни. От разговора му с двама римски легионери научаваме, че светлинното царство се пада на тяхната „Стра- на на Среднощната планина" (Lande des Mitternachtsberg): Гepмания.

	Тибетците или по-точно висшата тибетска ложа dGe-lugs-ра - „Жълтите шапки" - имат същото пророчество. Според тях енергията ВРИЛ - силата, която задвижва Космоса и се разпръсква от „Покрива на света" по Земята - щяла да премести центъра си. Отново в „Страната на Среднощната планина": Германия.

	Пророкувано е, че новото царство на светлината ще дойде от Германия. Там ще се роди дете, което ще обедини Европа в мир.

	То няма да е цар, а духовен майстор. Предполагам е ясно, че Илюминатите не са били особено зарадвани от предсказанието. Детето щяло да обедини хората с мъдростта и любовта си и то в Нюрнберг - града, където е коронясван императорът.

	Малчуганът се ражда на Архангеловден, 29 септември 1812 г., в Карлсруе, като син на великия херцог Карл и съпругата му Стефани дьо Богарне, осиновената дъщеря на Наполеон, което го превръща и в престолонаследник на династията Баден и германски император!

	Илюминираните масони и „Черната аристокрация" естествено познават пророчеството. Детето трябва да бъде унищожено. С това се наема ложата „Великият Ориент". Тя го отвлича, но не може просто да го убие. Ако порази тялото му, безсмъртната душа скоро би намерила ново тяло. Следователно тя трябвало да се държи „в робство", като се избегне новата инкарнация и същевременно възкачването на престола. Времето, нужно на една душа изцяло да заеме физическото тяло, обикновено е около две години и половина. След този период детето вече прави първата си „Аз"-идентификация и започва да има спомени. През първите две години и половина бъдещият германски император е отглеждан при нормални условия, а след това е държан заключен в желязна клетка в една изба, където преживява в продължение на 12 години и половина, без никаква светлина, само на хляб и вода. Масоните обаче правят и още нещо. Клетката, в която поставят момчето, е толкова малка, че то не може да изпъва краката си. Това води до изкривяване на ставите и по-късно се отразява на походката му. За незнаещите този факт едва ли е от значение, но за посветените наказанието има своята символика - по-точно защо и от кого е било похитено то. Говоря за символиката на древния масонски ритуал на ъгъла, респективно пергела. (Спомняте ли си как беше намерен Калви, обесен на лондонския мост Блекфрайърс? С тухли в джобовете на якето, а краката му завързани под прав ъгъл.)

	След като детето преживява 12 години и половина без светлина и никакъв контакт с хора, масоните преценяват, че в него повече едва ли може да се развие здрав разсъдък и не застрашава императорския престол. Както казах по-горе, те не могат да си позволят да го убият, защото душата му ще намери друго тяло с нови и непокътнати сили, или вместо да се преражда, направо ще се всели в друго пораснало тяло, разменяйки се с предишната душа.

	Както и да е. Момчето е научено да изговаря 40 думи и да пише името Каспар Хаузер; подхвърлено е в Нюрнберг. Смята се, че с ограничения си речник Каспар ще успее да си намери работа например като коняр и ще живее като душевно болен до края на дните си. Той моментално е арестуван, защото в очите на нюрнбергчани е наистина странна картинка. Не познава светлината, след втората си година не е виждал хора, не може да върви...

	Скоро обаче става ясно, че духовните му водачи не са го изоставили и Законът на резонанса работи безпогрешно. Началникът на полицията се убеждава, че Каспар не е престъпник, а по-скоро е преживял нещо ужасно. Той го предава на свой приятел, който го приема в семейството си и го отглежда като собствен син.

	От този момент нещата поемат по друг път. Представете си дете, което е живяло без никаква любов, без майка, без възпитание и човешки контакт. Настойникът на Каспар го учи да чете и пише, учи го на добродетели, възпитава го... Всички онези неща, от които се нуждае един здрав човек.

	За месеци Каспар се преобразява в съвсем различен човек. Скоро се научава да пише, започва да води дневник, опитва да пише поезия, стриктно спазва реда за всичко, свързано с мястото на вещите в стаята си, облеклото и начина си на изразяване. Започва да рисува, развива силни телепатични способности, умее да чете мислите на другите и знае кога и кой е застанал на сто метра зад него. Има бистър ум. Запаметява всичко, което другите казват и не забравя дори подробности от тяхното облекло. Нощно време вижда по-добре, отколкото през деня и има обоняние на куче. (Важно е да се знае, че Каспар е бил строг вегетарианец и е приемал само хляб и вода. Когато веднъж се опитват да го хранят с месо, се разболява почти до смърт.)

	Независимо от всичко, което преживява, той е много красиво и фино дете, с искрящи мили очи. Каспар става популярен със светкавична бързина сред аристократичните среди като „детето на Европа".



	Когато навършва 18 години, той започва да описва своята биография и задачата, която му предстои. Хората от най-близкото му обкръжение се опитват да разрешат загадката и да разберат кой всъщност е Каспар. Това стига до ушите на масоните. Те виждат, че планът им се проваля, и търсят друг начин да се освободят от него.

	Един от събратята им, лорд Стенхоуп, успява да впечатли Каспар с изискаността си. По задкулисен и ловък начин лордът спечелва сърцето на Каспар, обсипвайки го с подвеждащо внимание и скъпи подаръци. Стенхоуп поема опекунството над него и го отвежда до друг конспиратор в Ансбах, учителя Майер, който се държи ужасно. Каспар започва да лъже, става суетен, превръща се в материалист и забравя топлотата на някогашните си приятели (т.е. всички принципи на Илюминатите, които срещнахме и в протоколите на Артур Требиш).

	Въпреки това, той продължавал да стои на пътя на конспираторите и на 17 октомври 1829 г. те се опитват да го убият чрез „шехита" (още един от масонските ритуали за умъртвяване, който е подобен на начина, по който евреите колят животните „кошер" (кашер, кашрут)). Атентаторите обаче не успяват и само го нараняват по челото. Реакцията на Каспар съвсем не е гневна. Той им прощава, което показва колкото духовен е бил.

	На 14 декември 1833 г. съзаклятниците постигат целта си. Три удара с нож попадат в тялото на младия мъж. Той не умира веднага. Успява да се довлече до вкъщи и издържа цялата нощ. Пасторът седи до леглото му и Каспар прощава вината на убийците си. Познато ли ви е? На кръста Исус също прощава на своите убийци. Същото прави и Каспар. Делата му го разкриват.



	Играта обаче не е свършила. Както и разпъването на Христос съвсем не е краят. Подобни същества не могат да се победят „просто така". Каспар отново е между нас и ще изпълни задачата си. Това ще стане в Нюрнберг. Тъй като Илюминатите знаят това, внимателно подготвиха Нюрнбергските процеси (1945-1949) и същевременно магически запечатаха Нюрнберг, за да не се изпълни пророчеството. (В Нюрнберг има огромен дясновъртящ се енергиен вихър, който разпръсква огромни количества положителна енергия.)





	В ъ п р о с 22





	БИХТЕ ЛИ КАЗАЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ЧИСЛОТО 666

	И АНТИХРИСТА?





	Нека прочетем откъс от Откровението на Йоан. Във „Властта на тайните общества през XX век" разкрих малка част от нещата, но нека тук проникнем още по-надълбоко. Откровението на Йоан, глава 13, стихове 13-18:



	„И вършеше големи знамения, дотам щото направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците.

	И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра. Като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.

	И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото звсровият образ да продума: също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ.

	И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;

	За да не може никой друг да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име.

	Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест."



	(Ще повторя, че Йоан вероятно е виждал неща, които не е познавал и не е знаел как да ги интерпретира (телевизори, бомби, кредитни карти), вследствие на което ги нарича с най-обикновени думи. „Звярът" не е звяр, а материалното, материалистичното, противоположността на „духа" - т.е. материята или материализмът и съответно хората, които го пропагандират.)

	В цитираният откъс са важни три неща:



	1) Звярът прави толкова големи знамения, че кара от небето да излиза огън...

	Това подозрително прилича на взривяване на атомна бомба. Но кой пусна атомните бомби? Американците? На пръв поглед - да. В предишния том проследихме и обяснихме кой е създал САЩ, кой притежава Федералния резерв, кой възпитава президентите и ги издига на постовете им, какво правят те. Реалните извършители са хазарските банкери: Илюминатите!



	2) „ И позволи му се да даде дишане на зверовия образ (в немския превод - „дух", т.е. да оживее. - Бел. прев.), така щото зверовият образ да продума..." Относително ясно е за какво става въпрос - за телевизора! Посочете ми един народ на планетата, който не боготвори телевизията. Тя е най-важното оръжие на Илюминатите.



	По-горе споменахме най-големите телевизионни компании и техните директори, чиито хазарски произход и при най-добро желание не може да се отрече. Кои са създателите?



	• National Broadcasting Company (NBC): Давид Сарнов

	• Columbia Broadcasting Service (CBS): Уилям Самюел Палей

	 • American Broadcasting Company (ABC): Леонард Голденсън



	Имената говорят сами за себе си.



	3) „14 принуждаваше всички, малки и големи... да им се тури белег на десницата или на челата им;

	За да не може никой друг да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест."



	Този пасаж го изясних още в предишния том, но ми се иска да го направя още по-ясен.

	Кои са хората, които въведоха системата на кредитните карти и вече използват лазерната татуировка за различни неща? Банкерите и то не кои да е банкери, а тези, на които подробно се спряхме в „Тайните общества 1" - хазарските частни международни банкери: Илюминатите!

	Нека кажем кой е този, който еврейският народ толкова горещо очаква - МЕСИЯТА!

	„Месия" всъщност е немският превод. Оригиналната дума е MEISSIAS (MEIƩƩIAƩ, произнася се „Мейшиах") и идва от старогръцки. Нека тогава, както предлага Библията, да разтълкуваме името му с помощта на числата. Гръцката азбука има следния питагорейски цифров ключ. Ако заместим буквите с цифри, ще научим кого чака еврейският народ, предсказан преди две хиляди години:





	(Това тълкуване щеше да е неразбираемо в първия том.)



	Спомнете си цитатите от Талмуда:



	 „Когато Месията дойде, всички ще са слуги на евреите." (Erubin 43b)



	„Месията ще даде на евреите власт над целия свят. Всички народи ще са им подчинени." (Talmud von Babylon, Schahhschrift, Seite 120, Spalte 1)



	„Месията ще даде на евреите царския скиптър за управление на света и всички народи ще им служат, и всички нации на света ще са им подчинени." (Talmud von Babylon, Sanhedrinschrift, Blatt 88b, Spalte 2 u. Blatt 89 u. 89a, Spalte 1)



	В този смисъл Месията е Антихристът!



	За да мога да обясня обаче какво означава всичко това, отново трябва да започна „малко" по-отдалече. Нека за малко се върнем на житейските закони. И така, в основата са Законът за причинността (причина и следствие) и Законът за привличането (резонанс). Христос се е изразявал по-просто, казвайки: „Всекиму ще се случи според вярата му."

	Независимо в какво вярваме, то ще бъде резултатът за нас. Христос е казал и: „Небето и адът са в нас." Ако твърдо вярваме в сатаната или някаква сила, насочена срещу хората, ще се уверим, че това е така. Каквито думи да „подадем" на компютъра, принтерът ще ги разпечата.

	Илюминатите знаят това много добре, поради което използват още един важен принцип:



	• да крият истината и

	• да учат обратното на нея!



	Истината е, че всички ключове за живота и знанието са ВЪВ човека: чувствата са в сърцето, а познанието в духа. Илюминатите обаче ни заблуждават с техните средства (например телевизията) да търсим, не където трябва (т.е. не в нас самите), и учат на обратното нещо - че всичкото щастие на света е някъде там - „отвън", в материята (пари, секс, власт, собственост, свобода...).

	Това е много, много важно! Този принцип не трябва да се забравя никога! Той може да се използва във всички области на живота и човек ще се убеди в неговата истинност, а като допълнение ще открие доказателства за съществуването на Илюминатите.



	Но да се върнем на темата.

	По Закона за привличането животът е огледало на вярата ни. Ето защо случващото се на Земята е огледало на вярванията на човечеството.

	От тази гледна точка Илюминатите променят мисленето ни, тъй като то и резултиращото от него поведение води до ситуацията, в която живеем. Съвсем логично, нали?

	Следователно мнозинството хора вярват в стратегията на Илюминатите, че има две противоположни сили, които водят война. „Бог" срещу „сатаната", „доброто" срещу „злото", „отрицателното" срещу „положителното", законът на „бялото" срещу „черното" и т. н.

	Христос обаче е казал: „Вижте природата, тя е като отворена книга." Човек постепенно осъзнава, че противоположните сили ВИНАГИ действат взаимно и дори са неразделно свързани. Те са части от едно цяло. Доброто съдържа нещо зло и черното съдържа нещо бяло. Какво става със светлината, кога го духна свещта? А къде остава мракът, когато запаля лампата? Нали!

	С помощта на медиите и учебната книжнина Илюминатите набиват в главите на хората една представа, която резонира в световните събития и състоянието на планетата. Светът, съответно това, което се случва на планетата, не е нещо лошо или добро, а просто рефлексия на това, което е в главите на хората. Ако някой извънземен видеше какво става, сигурно щеше да каже, че разпознава земляните по делата им! А какви са те? - болести, смърт, войни, омраза, хаос... Той вероятно би си направил извод какво живее в умовете на хората - а именно: болести, смърт, войни, раздели, омраза, хаос...

	Спомняте ли си какво пише под печата на Шотландския ритуал на масоните:



	Order out of Chaos = ред от хаоса



	Илюминатите първо трябва да разразят хаос, преди да въведат СВОЯ ред. Но за да го направят, ще трябва да създадат хаос в главите на хората. Играта им се върти около това да ги накарат да търсят Бога, истината, знанието, осъзнаването, любовта, сигурността... във ВЪНШНИЯ СВЯТ: щастието в случайността, свободата в парите, любовта в секса, властта в богатството, Бог в книгите, молитвите и църквите, сатаната (противника) - отново някъде вън, мира - в борбата между различните фронтове...

	Илюминатите отдалечават хората от тяхната интуиция, от слабото нежно гласче, което всеки човек има, което чува в душата си, което предварително казва дали нещо обогатява, или ограбва. В работата с интуицията, наблюдението на вътрешните процеси, чувстването, „ослушването" и разбирането човек научава истинските отговори. Истината се открива, когато всеки сам получава отговор на въпросите си от комуникацията с живота. Заслепявайки и отвличайки ни от вътрешното (езотериката) и направлявайки търсенето навън (екзотерика), Илюминатите заплитат земляните в мрежите си.



	Става въпрос за играта на 666 (шестстотин шестдесет и шест), игра на материята! Числото „шест" е число на материята, на привързването на духа в нея и изпитание доколко той ще потъне, дали ще успее отново да се освободи. Проследете движението, което извършвате, описвайки във въздуха цифрата 6. Вие теглите духа отгоре надолу и заключвате сваленото в кръг. Символът на материята във физиката е звездният тетраедър, т.е. два проникващи един в друг тетраедъра, нашата молекулярна структура. Двуизмерното изражение на звездния тетраедър е Давидовата звезда. Тя е съставена от два равностранни триъгълника с по 60° = 666. Символът за 666 е Давидовата звезда. Тогава защо да е странно, че този, който ще спечели играта на 666, има и същото име - 666: МЕСИЯ!



	Така. Това беше за подготовка, за да разберем останалото.

	Всички християни очакват завръщането на Христос или Антихриста във външния свят - както често какви ли не книжки разясняват на вярващите. Нека направим един малък тест, за да разберем какво целят Илюминатите и на какво си играят с хората.

	Да допуснем, аз ви кажа, че Третата световна война ще започне през 1999 г. 99% от хората биха реагирали: „Ауу, ами тогава не ни остава много време."

	Последствието от екзотеричното мислене, т.е. очакване на неща във външния свят, е именно ЧАКАНЕТО. Докато чака, човек не прави нищо. Не гледа навътре в себе си, а навън. И точно това желаят Илюминатите! На хората се казва, че Христос (Антихристът) щял да се появи във външния свят, т.е. да излезе на световната сцена и всички едва ли не са нетърпеливи да разберат кой ще е той.

	В това отношение Илюминатите вече са победили. Те са ни отклонили от вътрешната ни работа, от развитието ни и нашия АЗ. Образно казано, хората „проспиват" своята инкарнация. За съжаление, за повечето това е валидно. Според вас колко хора са ОСЪЗНАТИ на тази Земя и правят това, което са си предначертали за този живот?

	Илюминатите карат хората да продължават да спят, съответно ги снабдяват с още приспивателни, а в същото време прокарват Новия световен ред.



	Следователно хората търсят Антихриста във външния свят и той ще им бъде показан. Те ще получат своята показна, външна „манифестация на злото" - и то от Илюминатите, за да се запази нереалната картина на „доброто" и „злото".

	В даден момент наблюдателните изследователи на библейските и небиблейските пророчества също ще открият „Антихриста": „Вижте, ето го!" И ще паднат в капана, защото ще са забравили да влязат навътре в себе си.



	Въпросната личност - представяна от Илюминатите като Антихрист - може би ще се появи на световната сцена между 1996 и 1998 г. Едва ли ще е много трудно да го разпознаем: ще изглежда добре, ще е чаровен, любезен, жените ще го харесват, ще прави различни „вълшебства", ще умее да върши „чудеса" (като Исус) и евентуално ще лекува хора. Ще е от еврейски произход и с еврейско име, но ще е замаскирано зад друго артистично име. Американските медии естествено ще го популяризират, ще пътува по света и ще обединява една след друга държавите в общо световно правителство (може би в ООН).

	„Изработеният" от Илюминатите Антихрист е с няколко години по-възрастен от мен и вече се е явявал по медиите. За момента прави само „нормални" неща. Той не е „лош", а просто използван. Обладан е от успехи, власт, пари и низши желания. Твърдо съм убеден, че в даден момент той ще осъзнае как го използват, и евентуално ще се обърне срещу „водачите" си.

	Илюминатите ще направят всичко, за да постигнат целите си. Те ще поддържат вярата, че „ограничената" човешка представа и настоящият повърхностен начин на действие са съвсем правилни.

	Докато хората вярват в глупостите за доброто и злото, те ще продължават да са марионетки в ръцете на Илюминатите.

	Христос е в душите ни, както и Антихристът, нашето Его, което не допуска безкористната любов. Христос е даване, Егото (Антихристът) е вземане!

	Има само едно Творение, една сила, която е създала противоположностите - доброто и злото, за да удържи третото измерение с дванайсетте обертона. Хората обаче са се превърнали в играчка на тези сили, изложили са се на тяхното противоположно въздействие и са забравили майсторството си.



	В заключение бих искал да дам още няколко номерологични кода.

	Става дума за кодовете на доларовата банкнота.

	От едната ѝ страна, вляво от Джордж Вашингтон (или Адам Вайсхаупт за тези, които са чели трилогията „Илюминатите" на Ши и Уилсън) виждаме кръг с буква. Тя е свързана с първата буква от числото под кръга и с четирите цифри, които откриваме на четирите краища на светлото пространство. Например „ L": първата буква под кръга с номера също е ,,L", а в четирите краища има изписана цифрата „12".

	Ако имахме всички еднодоларови банкноти от А до Z, щяхме да открием следния цифров код:



	A =1 В = 2 C = 3 D = 4 E = 5

	F = 6 G = 7 H = 8 I = 9 J = 10

	K = 11 L = 12 M = 13 N = 14 O = 15

	P = 16 Q = 17 R = 18 S = 19 T = 20

	U = 21 V = 22 W = 23 X = 24 Y = 25

	Z = 26



	Ако умножим всички цифри по 6, числото на материята, получаваме следния ключ:



	A = 6 В =12 C = 18 D = 24 E = 30

	F = 36 G = 42 H = 48 I = 54 J = 60

	K = 66 L = 72 M = 78 N = 84 O = 90

	P = 96 Q = 102 R =108 S = 114 T = 120

	U = 126 V = 132 W = 138 X = 114 Y = 150

	Z = 156



	Да пресметнем следните думи:



	C O M P U T E R

	18 90 78 96 126 120 30 108 = 666



	K I S S I N G E R

	66 54 114 114 54 84 42 30 108 = 666



	Хенри Кисинджър, също евреин, чието истинско име е Авраам Бел Елазар, доброволно се прекръства на „Кисинджър" . Но защо? Какво цели с това?



	Още малко символика:

	Наглостта на Илюминатите стига дотам, че Ротшилдови пласират Давидовата звезда върху еднодоларовата банкнота над феникса (през 1841 г. заменен от орел), което е недвусмислен знак на кого принадлежат САЩ във финансово отношение. Факт!

	По някаква причина германският орел също измени формата си: както днес се вижда от германската митница, държавния спестовен влог и ведомствата. Символиката издава кой притежава финансово Германия!





	В ъ п р о с 23





	КАКВА Е РОЛЯТА НА ХРИСТОС

	В ЦЕЛИЯ ТОЗИ СЦЕНАРИЙ?





	За да разберем неговата мисия, се наложи да навляза по-дълбоко в темата за евреите.

	Преводачите на Стария завет, независимо по чия поръчка са работили, очевидно са направили голям фокус, превеждайки името на главния герой - Бог - неправилно. По мои изчисления в Стария завет има 23 места, където юдейското Ani ha El Shaddai („Аз съм Ел Шадай") е преведено с „Аз съм Бог Всемогъщий". Още по-хубавото е, че местата, където е използван тетраграматонът YHWH, са преведени с „Бог" или „Господ" (= Адонай, YHWH). Не става дума обаче за титла, а за името ЯХВЕ - за конкретна личност.

	По мое мнение Яхве е името на коменданта на извънземните, сключил „сделката" с юдеите. Според Тамплиерите Яхве е сатаната. Аз не мога да се съглася с тях. Яхве идва от небето с дим, огън и гръм, запложда земни жени и прелита с „всевиждащото си око" над своя избран народ. Съжалявам, но това не звучи като описание на духовно, а на съвсем физическо същество. Бихте могли да се съгласите с мен или просто да приемете, че това си е лично мое мнение.



	Съществуват три основни аспекта за „Проекта Исус".

	Първо обаче ще изясня понятията, които Илюминатите са фалшифицирали с помощта на своя престъпен синдикат Ватикана.

	Исус е земният човек, а Христос, когото църковниците приемат за „син Божий", е духът или състоянието, които човекът Исус възприема на 30-годишна възраст (Бог-баща = сила, Бог-майка = мъдрост, Бог-син = любов). Христос не е личност или същество, а енергиен потенциал, вероятно най-висшата и благородна форма на любовта. Той не може да бъде видян или пипнат, а само преживян. Това е все едно да се опитам да дам определение на любовта - какво представлява, как изглежда, как се чувства човек, на кого принадлежи тя, за кого е определена, дали само за някои, или за всички? Детето би казало: „Мамо, какво е любов?" А майката би отвърнала: „Ами, миличко, много е трудно да ти го обясня, но когато се влюбиш, ще знаеш. Тя не може да се обясни, трябва да се преживее."

	Същото е и с Христос. Той е състояние на любовта, на най-безкористната любов, която можем да си представим, която не принадлежи никому, не може да бъде видяна или запазена само за някого. Христос не е ограничен в определена организация, както и любовта не може да се пази за някой специален избраник. Христовата сила може да бъде наречена безличностна, безкористна, чиста любов, нещо като свежата чиста детска любов. На материално ниво христовата сила или любов се приема от висшите трептения на сърдечната чакра (като транзистор). Оттам и символичната връзка между сърцето и любовта. Носителят на тази любов се познава по това, че присъствието му винаги е белязано с лекота, радост и благотворен ефект върху тези, които са отворени да го възприемат, а от друга страна - че лъжите, измамите и тайните стават явни. Важно е да се знае!



	Но защо тази сила идва на Земята? Какъв би могъл да е поводът?

	По времето, когато се разиграва „Проектът Исус", „бог" Ел Шадай-Яхве, извънземен или не, беснее сред избрания си народ като хала. Само Библията е съхранила спомена за над СЕДЕМДЕСЕТ случая на геноцид. Очевидно Творението също не е избегнало тази зла участ, защото в противен случай христовата сила нямаше да се персонифицира на Земята. Тя вероятно е дошла като компенсация за крайната деструктивност и се е канализирала чрез един конкретен човек.

	Ако това е така и христовата сила е била изпратена на Земята (библейски погледнато), къде би отишла след това?



	За да открием защо е стартиран „Проектът Исус", трябва да напомним къде е роден Исус. Правилото е, че светлината слиза там, където принципно цари мрак - дори само по рационални причини. Но къде е това място? В Германия, Холандия или Южна Америка? Не! В най-голямото огнище на кризи през последните векове, Близкия Изток - в Израел! Кои са тези, които живеят „толкова" мирен и набожен живот? Мдаа, мисля да не отговарям на този въпрос, кажете сами.

	Христовата сила не може просто така да се свърже с произволен земен център и да трансформира случайно нещата, а се подчинява на духовните закономерности, както всички останали космически сили. Тоест, за да въздейства на третото измерение, тя трябва да се затвори в земно тяло и да работи чрез него. То също не може да е случайно, защото се подчинява на Закона за резонанса.

	Както обясних и за себе си, човек първо трябва да е способен да направи нещо и чак след това идва знанието, властта или информацията. Той първо трябва да създаде потенциал за резонанса - да узрее!

	В случая е бил нужен човек с голяма зрелост и съзнание като условия за резонанса с христовата сила. По онова време няма такава личност. Следователно е трябвало да се създаде.



	„Проектът Исус" цели да се подготви земен човек, който в определен момент да има нужните познания, готовност, съзнание, чистота и любов, за да създаде резонантно поле за христовата сила, която да се съедини с него. Това е причината, поради която Христос идва в тялото на Исус, за да донесе истината и разкрие пред хората обичащия своето Творение Бог, който се гордее с него и иска само да го научи как да ОБИЧА!

	От опита си в моите заплитания в „Проекта Монтаук" (Montauk Project) мога да кажа, че човекът Исус, т.е. неговата телесна обвивка, е плод на генетиката (напр. бебе в епруветка); Мария не е забременяла непорочно от „ангел", а е била изкуствено оплодена от извънземен (добронамерен), за да може генетично чистото тяло на човека Исус да бъде добра предпоставка за бъдещата душа. И така, тя забременява и ражда Исус, който по-късно постъпва в братството на есеите (запознати с будизма), към които се числят Мария и Йосиф. Чистото учение на есеите възпитава Исус в най-висшите добродетели; по-късно той е изпратен сред хората, за да усъвършенства на практика опитностите, подготовката и връзката с вътрешния си глас („висше Аз"). Появата му е предсказана с хилядолетия от египетските жреци на Хеопсовата пирамида, където по-късно е посветен. Исус е подготвян за мисията си да изгради резонанс за възприемане на христовия дух. На 30-годишна възраст е готов да приеме космическото съзнание. Това означава, че е бил посветен в устройството на Космоса, функцията на Мер-ка-ба и факта, че тя би могла да се използва от ВСЕКИ човек. Той става едно с христовата сила и започва да действа.

	Първата му задача е да се противопостави на „избрания народ", сключил договора с Ел Шадай-Яхве, който по онова време води повечето войни. Действията му целят конфронтация с „Юдейския кръвен съюз", пазен тогава от фарисеите. Това не означава непременно „борба", а изобличаване. Има разлика. Ако се бореше „срещу" тях, би означавало да наруши Закона за свободната воля. Следователно е можел само да проповядва какви са злините на фарисеите. В Новия завет лесно могат да се намерят пасажи за отношението му към тях и юдеите:

	Исус ги нарича „безумни и слепи“ (Мат. 23:17), „лицемери" (стих 13), „змии, рожби ехидни" (стих 33), „синове на онези, които избиха пророците" (стих 31). Исус естествено знае за юдейското поклонничество пред Ел Шадай:



	„Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите пехотите на баща си.“

	(Йоан 8:44)



	Ето защо те трябвало да се отърват от него. Пилат Понтийски три пъти го оправдава и дава шанс на Исус да живее заради традицията за амнистия в деня преди Пасха. Стотици юдеи се събират в преториума, за да присъстват на събитието. Жестът на прокуратора показва доброто му отношение.

	Както обаче знаем от Матей 27:1-31, мнозинството крещи против него и иска да бъде разпънат, въпреки думите на Пилат, че Исус е невинен.

	Пълна безсмислица. Защо хората ще искат освобождаването на един престъпник фанатик, след като до него стои невинен човек? Отговорът е, че висшите свещеници на Хайфа и Анна предварително са подкупили тълпата със сребърници, за да скандират името на Варава. Този пасаж е изваден от Новия завет.

	Втората задача на Исус е да покаже спасението, т.е. да проповядва и учи на изход от хаоса и ДА ДАДЕ ПРИМЕР. Правил го е до края. Неутралният път, пътят на любовта. Дори на кръста е простил на убийците си. (Исус естествено не умира на кръста, но това е съвсем друга история.)



	Обяснението на третата част на проекта отново налага за малко да се отдалечим. За да е по-сигурно и по-ефективно делото, меркабианците или Ел Шадай „капсуловат" Земята с нещо като щит, който позволява на душите да влизат, но не и да я напуснат. По принцип, когато една душа се инкарнира на дадена планета, никога не забравя какво или кой е била преди това. Съответно, не е никакъв проблем след като животът ѝ изтече, тя да я напусне и да се инкарнира някъде другаде. Заради манипулациите на меркабианците обаче душите тук са забравили кои са били в предишния си живот. Те не са подкрепяни в развитието си, даже напротив. Все повече души остават свързани със Земята - уловени от Закона за причинността (Закона за причина и следствие). Заради своето несъзнаване те са творили несъзнателно, но Законът за причина и следствие е универсален. Душите са били измамени! Това реално е най-дяволският и най-коварният ход на Илюминатите: тъй като Законът за причинността (или Законът за причина и следствие, или Законът за кармата) е безпощаден, вероятно чак сега важността на „третия фронт" става по-ясна. Илюминатите се стремят към своята цел, но понеже имат двама противника, ги надиграват. На първия например казват, че вторият злослови по негов адрес, а на втория - че първият злослови по негов адрес. Между тях започва борба, вследствие на което се заплитат с все по-деструктивни енергии и попадат под Закона на кармата. Ако взаимно се избият, за смъртта е виновен не подстрекателят, а извършителят. Той се освобождава от двамата си съперници, които по всяка вероятност остават още дълго време да се прераждат на планетата ни, тъй като са извършили убийство. Стана ли ясно?

	Илюминатите от хилядолетия работят магьоснически с този принцип и противопоставят един на друг несъзнателните хора.

	С „Проекта Исус" и създаването на земна личност за христовата сила обаче щитът, който не позволява на душите да излязат от колелото на прережданията, се пропуква или казано по друг начин - след идването на христовата сила на Земята всяка душа в рамките на една инкарнация може да се освободи чрез делата си и да продължи пътя си.

	Това е „спасението" на Христос.

	Евреите чакат Месията, който ще въведе тяхното световно управление, но той вече го е осуетил.

	Съгласно тълкованието на Кабала за имената (виж Ангелика Хьофлер „Изговорената тайна на името"):



	 J E S U S

	10 5 21 6 21 = 63 = 9



	„9" символизира освобождаване от материята и завръщане в духа. Обратното на „6". Съединени 6 и 9 дават 8 = ред, хармония, баланс. Не става въпрос за борба, а за сливане - т.е. съзнателен живот (с духа) в материята!

	Jesus = Je sus (от фр.) - означава АЗ СЪМ.



	Тайната на тази символика е, че издигането на материята (6) в духа (9), съзнаването, става чрез работа със силата АЗ СЪМ - т.е. чрез самите нас!





	В ъ п р о с 24





	В КНИГАТА СИ СПОМЕНАВАТЕ ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ

	КАНАЛИ, НО НЕ ДАВАТЕ СПИСЪК. ЗАЩО?





	Съжалявам, пропуснах го в бързината. Ще го дам тук.



	Контрол на медиите



	„С работата си в областта на литературата и науката, с водещата си позиция във всички области на обществения живот, евреите започнаха да изливат неевреиски идеи в еврейски форми."

	(The Jewish World, 9. 2.1883, S. 5)



	Кой притежава телевизионните компании в САЩ?

	В САЩ съществуват три големи „независими" TV-компании: NBC, ABC и CBS.

	Нека се заемем поотделно с тях:



	NBC е дъщерна фирма на RCA, най-големия медиен гигант на САЩ (сателит, кабел, грамофони плочи, CD) със следните директори:



	Джон Брейдмъс, президент на Federal Reserve Bank в Ню Йорк и директор на фондация „Рокфелер". Брейдмъс получава отличието „Джордж Пибоди" (Пибоди основава Peabody Education Fund, което по-късно се превръща във фондация „Рокфелер") и е награден като „хуманист" за 1978 г.;

	Сесилия Б. Селби, директорка на Girls Scout, директорка на козметичната фирма AVON и директорка на фирмата за дрехи Lohemann. От 1952 г. е женена за Джеймс Колс, президента на Bowdoin College;

	Питър Дж. Питърсън, бивш председател на Kuhn, Loeb & Co. Bank и министър на търговията;

	Роберт Цизик, председател на Cooper Industries (годишен оборот $ 1,5 милиона) и директор на RCA и First City Bank. First City Bank е една от банките на Ротшилд в САЩ;

	Томас О. Пейн, президент на Northrop Co., една от най-големите оръжейни компании. Пейн е директор на влиятелния Institute of Strategic Studies в Лондон, директор на Institutes of Metals, American Ordinance Assn. и участва в много мултифункционални фирми;

	Доналд Смайли, председател на R. Н. Масу Со. от 1945 г., директор на Metropolitan Life и U. S. Steel - известни с това, че са контролирани от Морган. Той е и директор на Ralston Purina Co. и директор на Irving Trust;

	Дейвид К. Джоунс, президент на Consolidated Contractors, директор на U. S. Steel и на Kemper Insurance Co.;

	Тронтън Бредшоу, председател на RCA, директор на Champion Paper Co., Atlantic Richfield Oil Co., Rockefeller Brothers Fund и Aspen Institute of Humanistic Studies;



	Макар и да не е пряк директор на NBC, Андрю Сиглър е интересен с това, че е директор на RCA. Той е председател на Champion Paper Co., директор на General Electric, Bristol-Mayers и Cabot Corporation (свързана силно c ЦРУ).



	По всичко личи, че връзката с Ротшилдови и Дж. П. Морган е силна. Тук е и ключът за Федералната резервна банка плюс останалите директори на партньорските банки на Ротшилдови като Kuhn Loeb & Co., First City и Institute of Strategic Studies в Лондон.



	ABC

	Откриваме не само един, а двама директори от J. Р. Morgan Bank:



	Рей Адам, директор на Metropolitan Life, Cities Service, Morgan Guaranty Trust и на мощния NL Industries, петролен концерн;

	Франк Кери, председател на IBM, директор на Merck, J. Р. Morgan & Co., Morgan Guaranty Trust и Merck Drugs.



	Сред директорите на ABC са и:



	Леонард Голденсън, директор на Allied Stores, Advertising Council;

	Доналд K. Кук, основен партньор на Lazard Freres Bank, директор на General Dynamics и Amarada Hess;

	Леонард Xec, председател на Amarada Hess;

	Джон T. Конър от Kuhn, Loeb & Co., Cravath, Swaine & Moore и бивш заместник секретар на Военноморското разузнаване, президент на Merck Drugs, министър на търговията през 1965-1967 г., председател на Allied Chemical 1969 -1979 г., директор на Chase Manhattan Bank, General Motors, Warner Lambert и председател на J. Henry Schroeder Bank и Schroeder Inc.;

	Джак Хейзмън, вицепредседател на Belden Hemingway, компания за производство на хранителни продукти, основана от Самуел Хаусман в Австрия;

	Томас М. Мациоце, председател на Allied Stores, директор на Penn Central и Manufacturers Hanover Trust, още една от банките на Ротшилдови в САЩ;

	Джирдж П. Дженкинс, председател на Metropolitan Life (една от фирмите на Морган), директор на City Bank (още една банка с многобройни връзки с Ротшилдови), St. Regis Paper, Bethlehem Steel and W. R. Grace Co.;

	Мартин Дж. Суоб, председател на United Manufacturers, директор на Manufacturers Hanover Trust;

	Норма T. Пейс, директор на Sears Roebuck, Sperry, ЗМ и Vulean;

	Алан Грийнспан, ръководител на Federal Reserve, директор на J. Р. Morgan Bank, Morgan Guaranty Trust, Hoover Institution и Time and General Foods;

	Улрик Хайнес Джуниър, директор на Ford Foundation, Marine Midland Bank (собственост на Hong Kong Shanghai Bank), Cummis Engine Co. и Association of Black Ambassadors.



	Директорите на ABC имат различни връзки с Ротшилдови и Морган. Наскоро ABC беше купена от Capital Cities Communications Co., която се ръководи от TEXACO. Най-важният директор на TEXACO е Роберт Руса, младши партньор на Brown Brothers Hnrriman & Co. Bank, която от своя страна, е свързана с Bank of England. Руса е бивш шеф на Roosa Brain Trust към Federal Reserve Bank в Ню Йорк, който издига Пол Волкър. По-късно отново ще срещнем това име. Руса и Дейвид Рокфелер са кредиторите зад Пол Волкър за председател на борда на Federal Reserve. Джон Маккинли, председател на TEXACO, е и директор на Manufacturers Hanover Trust и на Manufacturers Hanover Bank, една от банките на Ротшилдови.



	Последната от трите големи телевизионни компании на САЩ е CBS.

	Тя е стълбът на естаблишмънта. През годините CBS е финансирана от Brown Brothers Harriman & Co. Bank, чиито младши партньор Прескът Буш, член на Skull & Bones и баща на бившия президент, е дългогодишен директор на CBS. Виждате ли връзката?

	Когато генерал Уестърморленд се опита да се съвземе от злонамерената медийна кампания, CBS използва бивши служители на ЦРУ, които заявиха, че думите му не отговаряли на истината. Джорд Буш, бивш директор на ЦРУ, беше част от кампанията. Генералът се предаде и изчезна от медийното пространство. Като инструмент на ЦРУ, днес CBS продължава да работи на същия принцип.

	Опитът на Тед Търнър да купи правата върху CBS, бе приветстван от милиони патриотично настроени американци, на които им беше омръзнало постоянно да бъдат лъгани и водени за носа, без да могат да направят нещо. Подобно на Федералния резерв, тези три медийни концерна също са ЧАСТНА собственост и тяхното предназначение е масовото промиване на мозъците и бълването на колкото си искат лъжи.

	Както обаче често случва, опитът на Търнър бе приет от Лондон като директна атака срещу Английската банка и нейната дъщерна банка Brown Brothers Harriman & Co.

	В крайна сметка Тед Търнър изкусно беше отклонен от начинанието си и бе убеден да откупи MGM United Artists. По онова време директор на MGM е Александър Хейг, бивш съветник от Белия дом, бивш външен министър на САЩ и бивш държавен секретар и председател на United Technologies.

	Търнър купи MGM основно заради огромната филмова библиотека, която искате да използва за своята телевизия MUBS. По-късно обаче се оказа, че по-голямата част от филмите са били разпродадени преди сделката с Търнър. Банкерите хитро го бяха измамили.

	За да финансира офертата си за MGM United Artists, Търнър поиска заем от $ 1,5 милиарда от Drexel Burnham Lambert, американския клон на Banque Bruxelles Lambert, белгийския клон на Ротшилдови.

	CBS изкарва $ 4,5 милиарда годишно и управлява банковите си дела чрез Morgan Guaranty Trust Co. (Уилям C. Палей). Палей е наследник на огромна компания за пури и дълги години е директор на CBS. Между инсайдерите CBS е известна с многобройните си връзки с ЦРУ и британските тайни служби.



	Директори на CBS са:



	Харолд Браун, бивш секретар на американските въздушни сили от 1965 до 1969 г., министър на отбраната от 1977 до 1981 г. и бивш председател на Тристранната комисия;

	Розуел Гилпатрик, след 1931 г. работи за Kuhn, Loeb & Co. и е директор на Федералния резерв в Ню Йорк от 1973 до 1976 г.;

	Хенри Б. Шнахт, председател на Cummins Engine Co., директор на АТ & Т, Chase Manhattan Bank, Council on Foreign Relations (CFR, Комитет за външна политика), Brookings Institution и Committee for Economic Development;

	Майкъл C. Бержерак, председател на REVLON, директор на Manufacturers Hanover Bank;

	Джеймс Д. Уолфенсън, бивш директор на J. Henry Schroeder Bank;

	Франклин Томас, директор на фондация „Форд";

	Нютън Д. Миноу, директор на Rand Corporation, Pan American Airlines, Foote Cone & Belding;

	Мариета Трий, директорка на Winston Churchill Foundation, Ditchley Foundation, US Trust, Salomon Bros. Тя се омъжва за Роналд Трий, висш таен служител от MI 6 и осиновено дете на Маршал Филд. Тя и съпругът ѝ даряват наследения си имот - Дичли Парк - на Ditchley Foundation. Паркът се намира недалеч от Кембридж и е основната квартира на У. Ейврил Хариман по време на Втората световна война, когато урежда партньорството между Ф. Д. Рузвелт и Уинстън Чърчил.



	Всяка стъпка на Чърчил и Рузвелт относно войната е съгласувана първо с Хариман.

	Ditchlcy Foundation изиграва ролята на нещо като щаб за инструкции на множество американски институции от Tavostock Institute, продължението на „Британския армейски институт за психологическа война". Благодарение на кариерата на Мариета Трий се ражда понятието beautiful people („прекрасни хора"), което цели да опише хората, които управляват света - хората на Новия световен ред.

	През 1942 г. тя започва да работи за Нелсън Рокфелер и по-късно става американска посланичка в ООН.



	Тъй като „Тависток институт за психологическа война" контролира и управлява медийните концерни NBC, ABC и CBS, е ясно, че най-добрите военни психиатри ще използват телевизионните програми за промиване на мозъци. Всяко смекчаване на това изказване ще бъде ЛЪЖА!



	Външно погледнато, тези медии уж са си конкуренция, но ако се вгледаме, ще видим, че си приличат не само по стилистиката, но и по реда, в който излагат новините. Почти без изключение всяко тяхно предаване е пропаганда, за да подготвят зрителите за Новия световен ред - и те отново да приемат лъжите с ръкопляскания.

	Единствените различия са в края на емисиите - т. нар. human interest: истории, в които обикновено се показва някакво дете, за което по някакъв повод се събират пари, напр. от UNICEF, още една от организациите на Илюминатите.

	За много месеци наред тези три „независими" концерна провеждаха кампания, насочена срещу Южна Африка. Човек едва ли може да повярва, че те действително искат да „завладеят" Южна Африка за Новия световен ред, тъй като Ротшилдови и Опенхаймерови вече притежават златните и диамантените полета на страната още след гражданската война през 1899 г. В момента те държат монопола с диаманти. Златната империя на Южна Африка също е в техни ръце, което се вижда от огромната Anglo-American Corporation и/ South Africa Ltd.., притежавана от Ротшилдови и Опенхай- мероии.

	Ротшилдови се опитват да отстранят бурите (бялото население), които живеят по тези земи от три века насам, и да ги заместят с чернокожи работници. Това би могло да се нарече и „геноцид". Всяка вечер трите водещи телевизионни канала се надпреварват в кампанията си срещу тях. Те показват как бедните чернокожи протестират, как вървят със запалени факли и буйстват, как убиват събратята си и всичко това - заради „злото бяло господство".

	Както винаги, подобна пропаганда винаги има причина. В случая с Южна Африка нещата се въртят около борсови спекулации на банките на Ротшилдови с ранда (южноафриканската валута). Само за няколко месеца Ротшилдови успяха да понижат цената на ранда от $ 1,35 на $ 0,35. На 2 септември 1985 г. цената се покачи с около 10 цента, от 35 на 45. За обикновения зрител това вероятно изглежда незначително, но за инвеститорите тези 10 цента означават милиарди. Фактът, че кампанията на омразата продължава да се разпространява от американските медии, навежда на заключението, че очевидно се подготвя и друга печалба от ранда.

	На 31 юли 1985 г. Chase Manhattan Bank обяви, че преустановява заемите за Южна Африка. На 12 август 1985 г. Businessweek писа, че това ще хвърли африканския пазар в паника. Банкерите призоваха Южна Африка да даде избирателно право на чернокожите.

	Гейвин Кели, председател на конгломерата Ротшилд-Опенхаймер, Anglo-American Corporation, се опита да накара правителството на Бота да промени законодателството, но той отказа, вследствие на което Кели замина за Замбия, за да преговаря с доминирания от комунисти „Африкански национален конгрес" за предаването на Африка.



	Смайващата прилика на предаванията на трите големи медийни компании е напълно понятна, ако човек знае, че всеки ден те получават списък с 10 или 12 „приемливи" новини от британските тайни служби. Те се изпращат по факса до Вашингтон, проверяват се от ЦРУ и след това се предават на телевизиите. Подобна „селекция" на новините никога не е била отричана от собствениците на TV-каналите. Интервюто на Дейвид Бринкли в TV Guide от 11 април 1964 г. ясно го показва:



	 „Новините са това, което АЗ кажа. Те са това, което по МОЕ мнение е важно да се знае."

	 (Who owns the TV - Network, Eustace Mullins, The News

	Twister, Edith Efron, Manoe Books, NY, 1972)



	Интересно е да се наблюдава как медийните компании се контролират от политици, банкери и членове на тайни общества. Ако все още има хора, които да вярват, че в това няма никаква конспирация, те вероятно наистина са „слепи“ и то в буквалния смисъл на думата.



	Холивуд

	Още от самото начало хазарите се набъркват във филмовия бизнес. Става дума за ВСИЧКИ големи продуцентски компании като MCA Universal, Metro-Goldwyn-Mayer, Paramount, Warner Brothers и най-вече 20th Century-FOX. (Спомняте ли си номерологичното съответствие на FOX от предишната книга? То е 666. Заместете името с цифрите на тази компания и вижте какво се получава: 20th Century-FOX = 20. век-666! Посланието е ясно, нали?)



	Кой притежава големите издателства? Например Viking, Knopf, Random House, Simon and Schuster, Harcourt Brace and Co, Goldman, Bertelsmann... Имената говорят сами.





	В ъ п р о с 25





	КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ПОРНОГРАФИЯТА,

	ХОМОСЕКСУАЛИЗМА И „ЛЮБОВТА",

	ПРОПАГАНДИРАНА ОТ ХОЛИВУД?





	Гореща тема. Срещу свободния секс човек не може да има нищо против. Ако двама души са на едно мнение и решат да участват в групов секс или си падат по садо-мазо, това си е тяхна работа. Доколкото става въпрос за големи хора, които съзнателно и свободно са взели решение, нямам нищо против. Но изобщо не съм съгласен това да се нарича „любов" и не желая да ставам част от нея. Подобни форми на сексуалност имат нещо общо със самозадоволяването. Това, което един човек прави, за да получи нещо, не е любов, а задоволяване на ЕГО-то. Любовта винаги дава. Любов е, когато двама души са „мили" един към друг. Важно е да се знаят причините, поради които нещо се прави. Същото е и с любовта. Човек трябва да се запита защо си ляга с някого. Не става въпрос какво прави, а защо го прави. Трябва да сме съзнателни. Искам да ви обърна внимание, че за незнаещия сексуалният акт е само задоволяване на нагона, но за магьосника и алхимика е средство, което може да се използва дори и като оръжие. Ако той пожелае, чрез обмяната на енергия по време на сексуалния акт може да освободи партньора от дадена болест, да го свърже с друга болест за години наред, да го обсеби или нещо подобно. Факт е, че сексуалният акт може да се докаже до 9 месеца след случката, поради обмяната на телесни течности през кожата, а енергиите на партньора остават в магнитното ни поле до 2 години и донякъде ни блокират от нови връзки.

	Семето на мъжа е чиста жизнена енергия, която не трябва да се пилее произволно. В даоизма например мъжът се учи да получава оргазъм, без да еякулира, тренирайки определени мускули (а по-късно само със силата на мисълта). Енергията, която по този начин НЕ се пропилява, се използва за здравословни или други цели, но остава затворена в тялото на мъжа. Според индийските учения след зенита на човешкото същество, 42-годишна възраст (2 х 21), всеки оргазъм е загуба на жизнена енергия (Кундалини), която ще липсва в останалата част от живота.

	Сексуалният акт е нещо свещено и трябва да се практикува само с подходящ партньор, който е на същото духовно ниво на развитие. Ако човек го прави по чисто сексуални причини, това със сигурност ще доведе до блокажи. Както казах по-горе, магьосниците и съзнателните майстори на съдбата свързват енергийното си поле с полето на неосъзнатия човек. Това спъва неговото развитие.

	Натрупаната сексуална енергия, управлявана по правилен начин, може да даде много. Жреците и монасите на древна Германия, както преди това келтите, са извършвали ритуални съвкупления по време на лятното слънцестоене. Така под напева на молитви и медитации натрупаната през цялата година сексуална енергия се е свързвала с тази на партньорката (обикновено жрици от други светилища), която напълно е осъзнавала важността на този ден. В зависимост от пола заченатите деца са били изпращани в мъжки или женски манастири. Родените след подобни нощи деца винаги са били по-особени.

	Важното е човек да живее съзнателно. По време на акт партньорът трябва да се гледа в очите. Учителката, която ме въведе в сексуалната магия, често повтаряше, че най-лошото нещо е партньорът да не се гледа в очите. Ако по някаква причина не можем да гледаме човека, с който обменяме енергия, т.е. да сме откровени за усещанията си, по-добре да го изоставим. Естествено това не трябва да се преекспонира и постоянно да се пулиш в очите на другия, но по принцип е от значение. Става въпрос за откритост и чистота.

	Естествено, най-важен е контактът с очите по време на оргазъм. Това е миг на истинска магия. Той е сливане на душите, не само на телата. Осъзнатият човек винаги трябва да знае дали действията му в секса целят да даде или да вземе.

	За мен лично е от значение в определени моменти от моя живот да се изолирам от сексуални контакти. Например, докато пиша тази книга, при важни професионални начинания или преди важни срещи с инсайдери. Един друг и много по-известен от мене тип - Мохамед Али - събира сексуална енергия с месеци преди важни двубои.



	При хомосексуализма нещата са съвсем различни. Всеки, който вижда аури или поне малко е ясновидец, ще ви каже, че аурата на хомосексуалистите е тотално небалансирана. Дисхармонична. Защо? Ами, защото се преживява само едната половина, мъжката или женската. Липсва контакт с другия пол. Хомосексуалистите често се оправдават с твърдението, че в предишния си живот били от противоположния пол, т.е. мъжът преди е бил жена и продължава да го усеща в настоящата инкарнация. В повечето случаи е така, но в този живот те са избрали да имат мъжко тяло и има причина да е така. Той трябва да го приеме, да изживее съответния опит и връщането към предишния пол при всички случаи означава бягство от поетата задача.

	Вероятно някои от вас са шокирани, че говоря срещу хомосексуалистите. Но само защото в момента някакви обратни медийни активисти и продуценти-педали от Холивуд популяризират хомосексуализма не означава, че човек веднага трябва да приеме този начин на мислене. Аз междувременно пораснах, пълнолетен съм и спокойно мога да не приемам мнението на заблудената маса или тези, които са я създали. Вижте, аз не съм църковен християнин, не съм фашист или расист, а окултист, спиритист и алхимик; 24 часа в денонощието се посвещавам на закономерностите, наричани от другите „феномени". Дисхармонията в електромагнитното поле на хомосексуалистите е факт. В моя светоглед няма „по-добри" и „по-лоши" хора, а различни прояви на божественото, които са избрали да вървят по свой „индивидуален" път. Естествено правя разлика между „съзнателен" и „несъзнателен" човек. Внимавам да не налагам мнението си на другите. Когато ми поискат съвет, се опитвам да направя всичко по силите си.

	Хомосексуалистът не е задължително болен човек, както някои смятат, той може да започне да се отнася към чувствата си и да постъпва по друг начин без предразсъдъци. Някои мои близки приятели са хомосексуалисти - няма проблем, аз ги приемем.

	Илюминатите и техните разклонения обаче втълпяват на света днес, че е правилно хората неограничено да удовлетворяват и дори да се стремят към най-ниските си нагони, което аз лично изцяло отхвърлям. Ако беше по свирката на Холивуд, всички тъпи гоими трябваше да изпразнят жизнената си енергия и да разкъсат душите си. Без мен!

	При подобни дискусии често се дава пример с природата. Нека се огледаме в нейното съвършенство и видим как са създадени гениталиите. С дилетантския си поглед още в самото начало забелязвам кое е вярно и кое е перверзно. Ако пренебрегваме законите на природата, не е изключено тя да ни отвърне по някакъв начин (наранявания, венерически болести...). В природата няма хомосексуални животни.



	Ще спра дотук, за да не ми се сърдят, че не съм част от „модерните хора", и да ме обвиняват, че не разбирам боклука, който се пробутва на масите като „мнението на учените.“





	В ъ п р о с 26





	КАЖЕТЕ ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА РОКМУЗИКА





	Не бих твърдял, че цялата рокмузика може да се сложи в един кюп и да се нарече „лоша", както и сексът не съдържа нищо лошо сам по себе си. Тези два енергийни потенциала обаче засягат и могат да „програмират" долните чакри. Нещо като хипноза. По време на трансови състояния подсъзнанието се отваря и терапевтът би могъл да го „програмира" - конструктивно или не (човек например може да бъде накаран да спре цигарите или при определен сигнал да убие някого...). Техниката на хипнозата е неутрална. Терапевтът е този, който определя посоката. Същото е и с рока, метала, готика и хардкора. Ритъмът прави чакрите по-чувствителни към емоциите и разумът временно се изключва. Това означава, че електромагнитните сили на тялото на слушателя могат да бъдат зареждани с деструктивни текстове, подпрагови послания и чувства на омраза и страх. Определени ритми, които са известни дори на архаичните индианци, могат да събудят енергийния потенциал на човека, но ако несъзнателният слушател не го използва правилно, водят до промяна на сърдечния ритъм и желание за деструктивно поведение.

	Същото е валидно и с „обратен знак": не е задължително рокмузиката и металът винаги да са разрушителни (виж White Metal или Straight Edge Hardcore). Ритъмът усилва и насочва енергийния потенциал. Съчетан с подходящ текст, с излъчването и намерението на музикантите, той се превръща в сила, която би могла да накара слушателя да се справи с проблематични житейски ситуации. Съзнателно приложената музиката може да предизвика много добро. За съжаление обаче малцина от рокмузикантите са „съзнателни", да не говорим за уменията им да управляват освободената енергия.

	Северноамериканските индианци например познават ритъм, с които могат да убият пленник, като ускоряват сърдечния му ритъм, а от друга страна - същият този ритъм се използва за сакрални танци и изцеляващи ритуали. Индианците обаче са много по-осъзнати за действията си и ефектите от ударите на тъпаните.

	По време на духовното ми обучение провеждахме най-различни експерименти. Например пускахме различни стилове музика и ясновидци описваха енергийните полета на тестваните лица. Оказа се, че при всеки човек различните стилове предизвикват различна промяна на аурата. Всеки обаче си има граница. Ако ежедневно слушам само рокмузика, евъргрийни, музика за медитация или класика, в дългосрочен план това със сигурност ще има вреден ефект, подобно на всяка едностранчивост в живота. Човек може да се потисне или да стане меланхоличен, което не е много здравословно. Според настроението си всеки може да поставя акцент върху различна музика, за да постигне определен начин на чувстване.



	Така. Следва последният рунд!





	В ъ п р о с 27





	КАКВО ЗНАЕТЕ ЗА „ОБЩЕСТВОТО ЯЗОН114"

	(JASON SOCIETY)?





	В първата книга се спряхме на обществото на „Кръглата маса", от която се ражда RIIA (Royal Institute of International Affairs), а по късно, през 1921 г., и CFR („Съвет за външна политика"). Най-вътрешният кръг на CFR е орденът Skull & Bones („Череп и кости"), чиито елит, от своя страна, е известен като Order of the Quest или JASON SOCIETY („Обществото ЯЗОН"). Членовете образуват външен обръч, върху който най-вътрешното ядро упражнява влияние чрез директни убеждения, протекции и социален натиск.

	По този начин е купен Хенри Кисинджър. В началото на 50-те години Рокфелерови му отпускат $ 50 000 (прилично състояние за онова време) и го правят член на CFR.



	На изборите за американски президент през 1952 и 1956 г. се борят членът на CFR Стивънсън срещу члена на CFR Айзенхауер. През 1960 г. членът на CFR Никсън се съревновава с члена на CFR Кенеди. През 1968 г. - членът на CFR Никсън срещу члена на CFR Хъмфри. През 1972 г. - членът на CFR Никсън срещу члена на CFR МакГовърн... и накрая Буш срещу Клинтън.

	Всички кандидати без изключение са членове на ордените Skull & Bones и Scroll & Key („Свитък и ключ“) от Харвард и Йейл. Двете тайни общества (наричани и „Братството на смъртта“) са клонове на известните ни Илюминати. И двете са свързани с майчините организации в Лондон (The Group на Оксфордския университет и най-вече на колежа All Souls).

	Следователно всички членове на Order of The Quest/JASON Society идват от Skull & Bones, който в същото време е най-вътрешният кръг на CFR и Тристранната комисия.

	Това са хората, които реално управляват САЩ. Дори Бенджамин Франклин е техен член. Джордж Буш и Бил Клинтън също. Това едва ли е изненада за някого. Баща му Прескът Буш също е член на ордена и подпомага Адолф Хитлер - предизборен оратор, а по-късно фюрер на екзотеричния клон на „Обществото ТУЛЕ".



	Важно е също така да се знае, че всички членове на Skull & Bones/JASON Society полагат клетва, която ги освобождава от каквито и да е връзки с дадена нация, владетел или правителство на Земята. Те се заклеват във вярност към ордена и Новия световен ред. Джордж Буш например не е нормален американски гражданин, а е лоялен към разрушаването на САЩ и налагането на Новия световен ред. Клетвата, която той полага при посвещаването си в ордена „Череп и кости“ (Skull & Bones), напълно отменя клетвата му като президент на Американските щати.

	JASON Society или JASON Scholars вземат името си от историята за ЯЗОН и Златното руно; те са клон на Order of the Quest, една от висшите степени на Илюминатите. Златното руно символизира ролята на истината сред членовете на братството. Язон е търсачът на истината. Оттам името JASON Society означава кръг от хора, обединили се в търсене на истината. Името Jason се пише с главни букви, когато се употребява във връзка с тайните общества.

	Според строго секретните документи, които Бил Купър вижда по време на службата си към Военноморското разузнаване, „Обществото ЯЗОН" възлага на президента Айзенхауер да преработи наличния по онова време материал (истини и лъжи) за присъствието и намесата на извънземни на нашата планета.



	Съществува още едно тайно общество, наречено „Групата ЯЗОН", което е част от „Проекта Манхатън". По време на Втората световна война той обединява едва ли не всички водещи американски физици в усилията им да създадат атомната бомба. Екипът се състои почти изцяло от теоретици и със сигурност представлява абсолютният научен елит на САЩ. През 1987 г. четирима от членовете са носители на Нобелова награда.

	Днес „Групата ЯЗОН" продължава да подкрепя американското правителство в научен план. С голяма сигурност може да се каже, че този кръг вероятно е единственият в САЩ, който познава настоящото ниво на високите технологии.

	„Групата ЯЗОН" до ден днешен е обвита в гъста мъгла. Тя не изнася списъци на членовете си, както и на постовете, които те заемат в правителствата. Зад кулисите „Групата ЯЗОН" съпътства САЩ при всички важни решения, които засягат най-висшата степен на сигурност през последните 50 години. В това число програмата SDI („Звездни войни"), военните подводни операции, антигравитационните проекти... , както и обработката на данни и прогнозите за парниковия ефект.

	По думите на Уилям Купър всеки от членовете ѝ получава по $ 500 на ден.



	По сведения на военноморските сили „Групата ЯЗОН" дълги години изследва парниковия ефект и открива (доказва), че той неминуемо води до ледников период.



	По данни от Пентагона „Групата ЯЗОН" е с най-висока степен на сигурност в САЩ. Тя има статут на Rear Admiral (двузвезден адмирал), когато използва военни кораби или бази. Единствената друга информация за нея са т. нар. The Pentagon Papers. В тях се казва, че въпросният научен екип стои зад електронната бариера между Северен и Южен Виетнам, издигната, за да възпрепятства преминаването на емигранти от Северен в Южен Виетнам. Очевидно обаче бариерата не е проработила както трябва.

	Тайната около „Групата ЯЗОН" е толкова дълбока, че с изключение на редовете, които четете тук, за нея не може да се открие нищо. Пазенето на тайна между членовете ѝ до момента не се е пропукало. Групата е управлявана чрез Mitre Corporation. Правителствените писма, адресирани до корпорацията, се препращат към тайните учени. Това се прави с цел името ЯЗОН да не се споменава официално и да не се съдържа в никакви документи, които по невнимание могат да достигнат до обществеността.



	Каква е разликата между „Обществото ЯЗОН" и „Групата ЯЗОН"?

	Според данните „Обществото ЯЗОН" е една от висшите степени на Илюминатите, позиционирано над ордена „Череп и кости".

	„Групата ЯЗОН" е научна организация, издигната от едноименното общество и правителството на САЩ, която предлага помощта си по секретни проекти.



	Както ще видим, в главата за Majesty 12 (секретния кръг, който днес се занимава с темата за извънземните, техните контакти с американското правителство и размяната на персонал и технологии) Уилям Купър между другото заявява, че шест членове на Majesty 12 са от CFR, съответно „Обществото ЯЗОН", и са били избрани от президента Айзенхауер. От мерки за сигурност Majesty 12 е наричано и Majestic 12. Айзенхауер бил избрал още шест души от хората в правителството, които също са членове на CFR. Majesty 12 се състои от 19 души плюс д-р Едуард Телър и още шест учени от „Обществото ЯЗОН".



	По-долу представям списък на JASON Society от 1987 г. без 3 или 4 души.



	Хенри Д. И. Арбанел, Institution of Oceanography

	Къртис Дж. Кълън младши, физик от Princeton University

	Джон М. Корнуол, физик от University of California, Berkeley

	Ръс Е. Дейвис, Scripps Institution of Oceanography

	Патрик Хенри Даймънд, физик от University of California, San Diego

	Фрийман Дж. Дисън, професор от Institute of Advanced Study, Princeton University

	Стенли Флът, физик от University of California, Santa Cruz

	Майкъл X. Фридман, математик от University of California, San Diego

	Ричард Л. Гарвин, физик от Thomas J. Watson Research Center

	Питър М. Бенкс, професор по електроинженерство към Stanford University

	Кенет М. Кейс, професор от Rockefeller University и om Institute of Nonlinear Studies, University of California, San Diego

	Роджър Дж. Дашън, University of California, San Diego

	Алвин M. Диспейн, професор по електроинженерство, University of Southern California

	Сидни Д. Дръл, заместник директор на Stanford Linear Accelerator Center

	Дъглас M. Ърдли, физик от Institute of Theoretical Physics, University of California

	Норвъл Фортсън, физик от University of Washington, Seattle

	Едуард А. Фриман, плазмен физик от Scripps Institution of Oceanography

	Мъри Гил-Мен, носител на Нобелова награда за физика, California Institute of Technology

	Маршал H. Розенблът, физик от University of California, San Diego

	Малвин А. Ръдърман, професор по астрофизика, Columbia University

	Йеремия Д. Съливан, физик, директор на програма в Arms Control Disarmament and International Security, University of Illinois, Urbana-Campaign

	Сем Б. Триман, председател на Physics Department, Princeton University

	Кенет M. Уотсън, физик от University of California, San Diego

	Фредерик Зекарейзън, физик от California Institute of Technology

	Оскар C. Ротхаус, математик от Cornell University

	Пол Стейнхард, физик от University of Pennsylvania

	Чарлс X. Тоунс, носител на Нобелова награда за физика, Universitat of California, Berkeley

	Джон Ф. Въсъки, професор по електроинженерство, Stanford University

	Хърбърт Ф. Йорк, физик, бивш куратор на University of California, San Diego

	Марвин Л. Голдбъргър, директор на Institute for Advanced Study, Princeton University Дейвид А. Хамър, физик от Cornell University

	Джефри А. Харви, физик от Princeton University

	Джонатан И. Катц, физик от Washington University, St. Louis

	Джошуа Ледърбърг, специалист по генно инженерство и носител на Нобелова награда, президент на Rockefeller University

	Гордън Магдоналд, водещ учен от Mitre Corporation

	Ричард А. Мълър, физик от University of California, Berkeley

	Дейвид P. Нелсън, физик от Harvard University

	Роберт Новик, астрофизик от Columbia Universitdt

	Френсис У. Перкинс младши, физик, Princeton University

	Уилям X. Прес, професор, физик и астроном, Harvard University

	Майкъл К. Грег, океанограф, University of Washington, Seattle

	Уилям Хапър, физик, Princeton University, председател на „Обществото ЯЗОН"

	Пол Хоровитц, физик, Harvard University

	Стивън Е. Кунин, физик, California Institute of Technology

	Робърт Е. ЛеЛевир, вицепрезидент на EOS Technologies Inc., Santa Monica

	Клер Е. Макс, Institute of Geophysics, Lawrence Livermore National Laboratory

	Уолтър X. Мънк, физик, Scripps Institution of Oceanography

	Уилям А. Ниренбърг, бивш директор на Scripps Institution of Oceanography

	Волфганг K. Пановски, директор на Stanford Linear Accelerator Center

	Алън M. Питърсън, професор по електроинженерство, Stanford University

	Бъртън Рихтер, директор на Stanford Linear Accelerator Center, носител на Нобелова награда

	(Източник: William Cooper, Flugblatt über die Jason-Society и Behold a pale Horse, S. 81-85)



	Аз лично смятам, че д-р Едуард Телър, бащата на „Н"- бомбата, е един от неспоменатите членове. И че 8 души от ръководството на „Обществото ЯЗОН" днес работят за MJ- 12. Мисля също, че Уилям Харпър (J-10) и д-р Едуард Телър (J-12) са членове на MJ-12. Изглежда че MJ-12 заедно с „Обществото ЯЗОН" съставят Committee on the Clear and President Danger, наричан още 5412 Committee. (следва продължение)





	В ъ п р о с 28





	МОЛЯ, РАЗКАЖЕТЕ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА

	АЛТЕРНАТИВА 3





	По време на т. нар. „Студена война", поне веднъж годишно, във въздушна ниша под ледовете на Северния полюс, се срещат две атомни подводници, които превозват водачите на Съветския съюз и политическия съвет на Билдербергерите. Ръководителите обсъждат сценария за следващото си шоу.

	Част от тази информация засяга секретния космически проект, за който говорих в първата си книга: Алтернатива 3!

	Междувременно научихме за снимките на NASA на лунната база в близост до кратера „Коперник".

	Някои хора от кръговете, занимаващи се с НЛО (например Magazin 2000) твърдят, че сведенията за Алтернатива 3 не са верни. Те се били появили на 1 април и трябвало да се приемат като първоаприлска шега. Странното е обаче, че в САЩ и Великобритания няма такова нещо, наречено „първоаприлска шега".



	Второ, Science Report е много консервативен телевизионен канал и никога не е излъчвал „фантастика". Веднага след показването на материала за секретната космическа програма телевизията бе заплашена с отнемане на лиценз: в случай че повторно излъчи филма за приземяването на Марс и не направи непосредствено изявление, че предаването всъщност не е документално, а „научнофантастично". Ако информацията беше невярна, защо Science Report е заплашвана с отнемане на лиценз?



	Трето, от приятеля си Дънкан Камерън, който участва в „Проекта Монтаук" и многократно е бил на Марс (по-късно ще научите повече за него), знам, че там кипи бурна човешка дейност и има много постройки. И четвърто, от контактите си с германци от Третия райх, които също често са посещавали Марс, научих, че от дълго време на планетата има американски и руски екипи.





	ОЩЕ ЕДНА МАЛКА ИСТОРИЙКА





	Мой много добър приятел американец от Аризона - тук искам да го спомена само като Пит - веднъж ми разказа любопитна (предполагам и за вас) история. От 1968 до 1969 г. той работи като компютърен специалист (personnel and computer specialist) в Strategic Air Command (S. A. C), Тъксън (Аризона), където се ползва с имунитет на секретен агент. S. А. С. е висшето ниво на военновъздушните сили на САЩ и контролира всички ракети и подземните оръжейни системи. В очите на своите началници Пит бил абсолютен компютърен гений и в качеството си на Е3-боец от военновъздушните сили (две линии) му е разрешено да носи дълга коса - нещо, което принципно е недопустимо сред генералите, офицерите и сержантите. Той имал достъп до всички банкови компютри, използвани за информационни цели от отбраната и Big Brother. Един ден Пит решава да разбере чрез компютъра кой ще е следващият американски президент. Това, което вижда на монитора, го учудва: появява се името не на един, а на следващите ЧЕТИРИ президента на САЩ (доказани впоследствие). Откъде са данните? Шокиран от случката, Пит започва да задава въпрос след въпрос: Кой контролира света? Отговор: Милиардерите. Въпрос: Защо? Отговор: Защото те са хората, които притежават държавите. Въпрос: Всичко? Отговор: Да, всичко - технологии, храна, политика, религия... Въпрос: Храната? Отговор: Хранителните продукти са химически обработвани. Чрез сателитите тези химикали могат да се активират в човешкото тяло и да причинят промяна в съзнанието и различни болести... И т. н.



	След всички тези въпроси (които са част от нашата тема) той пита: Колко време остава до тоталния световен контрол? Отговор: 20 години. Въпрос: Къде ще е най-сигурното място в света? Отговор: Биг Айлънд, Хавай, САЩ.



	И така, нека пресметнем: 1969 г. + 20 = 1989 г. Ако днес се вгледаме по-внимателно, ще установим, че светът е изцяло в ръцете на Илюминатите. Великите западни нации като САЩ, Англия, Германия и Франция отдавна са се предали. Всички водещи политици без изключение са играчи в една зловеща игра. На Хавайските острови 100% от разговорите се подслушват, почти всички кредитни карти съдържат кода 666, всички военни събития (например в Хаити или бивша Югославия) се случват по план... и т. н. Освен всичко това нещата биха могли да станат още по-зле.



	Пит забелязва и други интересни неща: той учи „бойни изкуства" при един от първите и най-добри ученици на Брус Лий и днес предава изкуството си на посветени от нашите кръгове (неутралните). Както вероятно повечето от вас знаят, Брус Лий е убит и то не от кого да е, а от една тайна ложа, защото се изправя срещу авторитетите и погазва традицията, издавайки на „белите" хилядолетните тайни на древните бойни изкуства. Има и други причини за смъртта му, които ще издам по-долу. Пит е познавал и Брендън Лий, сина на Брус Лий, който също беше убит. Брендън развива собствена техника и върви по стъпките на баща си. Той е духовно същество, което не се поддава на целенасочено ограничаващи съзнанието програми като етика и други подобни, и желае да предаде „бойното изкуство" на всекиго, който поиска.

	Изкуството на Брус Лий представлява такава опасност, защото на него не му е бил нужен физически контакт, за да среща или дори да убива хора, ако реши. Пит изучава същата техника и това е една от причините, поради която от време на време е посещаван от агенти на ЦРУ. Той е живо оръжие. Може да убива с бързо движение или със силата на мисълта да разбива дебели каменни блокове. Пит, подобно на Брус Лий, е изключително духовен човек, който естествено никога няма да убие, както и Брус Лий не е убивал, защото е бил достатъчно просветлен, за да не падне толкова ниско.

	От друга страна, заради бойните си умения и образование Пит е имал контакт с кръгове, за които западният човек не е и сънувал.

	В един от тях той научава, че Франклин Делано Рузвелт не умира от сърдечен инфаркт, както се твърди в историческата литература, а е бил убит в гърба от отровната стрела на японски нинджа. Името и местоживеенето на нинджата са разкрити и американското правителство изпраща елитни части в Япония, които унищожили цялото село. Жени, деца - всички са избити. Нинджата обаче не бил там. Той продължава да живее щастливо. Пит го познава. До днес спецчастите не знаят това.



	Братът на Пит пък участва в американски проект с LSD за контрол на съзнанието в пустинята на Ню Мексико. Това става в края на 50-те години. Между тестваните лица е и Лий Харви Осуалд - мъжът, който уж убива Кенеди на 22 ноември 1963 г. Вследствие на експериментите Осуалд е тотално промит. Той изобщо не помнел миналото си и цялата му история е препрограмирана. По думите на брата на Пит разсъдъкът на Осуалд бил до такава степен опустошен, че той е готов директно за лудница. Осуалд дори не бил в състояние да издаде интелигентен човешки звук. Превърнали го в нещо като зомби. Решението е той скоро да бъде застрелян (което прави Джак Руби два дни след залавянето му), защото след първия сериозен разпит става ясно, че Осуалд изобщо не е в състояние да убие когото и да било, и дори не може да напише името си.

	Той просто е изкупителна жертва. Тикват оръжие в ръцете му и полицията го арестува. Ако си спомняте документалните филми, Лий Осуалд не казва нищо - нито „да", нито „не", и се движи като истинско зомби. Уверете се лично!



	В ъ п р о с 29





	КАКВО ОЗНАЧАВАТ ПОНЯТИЯТА „ТРЕТА ВЛАСТ" И

	„ПОСЛЕДЕН БАТАЛЬОН"?





	Нека за пореден път се върнем към възникването на Третия райх.

	За да разберем събитията тогава, трябва да познаваме окултната страна на историята.

	В Новия завет, Мат. 21:43, Исус казва на евреите:



	„Затова ви казвам, Божието царство ще се отнеме от вас и

	ще се даде на народ, който принася плодовете му."



	Както вече няколко пъти повторих, оригиналният пълен текст се пази от Societas Templi Marcioni, Ордена на маркионитите. (Маркион е последният човек, който се среща с апостол Йоан, от когото приема оригиналното учение на Христос.) В документа се казва на кого се пада Божието царство - на „Страната на Среднощната планина". Хилядолетното пророчество на „Жълтите шапки" (dGe-lugs-pa), висшата тибетска ложа, предсказва, че „Покривът на света" (Тибет) ще се пренесе в „Страната на Среднощната планина" - Германия. Това е причината, поради която ложата приема в редиците си Карл Хаусхофър (един от основателите на ОБЩЕСТВОТО ТУЛЕ). На него му е обещана духовна и материална подкрепа за издигането на „новото царство на светлината" и като ответен ход в Германия възникват първите тибетски колонии.

	Заедно с рицарите („Ордена на маркионитите" и „Господарите на Черния камък") тибетските монаси са в основата на създаването на Третия райх, „Обществото Туле" и „Черното Слънце" (висшата ложа по онова време). Целта на всичките тайни ложи е да освободят Германия от Илюминатите. В това число влиза независимостта от чуждестранния капитал, от суровия петрол, забрана на лихварството и сигурност в германската работна сила вместо в златото. Цели се също възвръщане на първичното християнско учение - т.е. отхвърляне на Стария завет и приемане на чистото ново- заветно учение.

	Тибетските монаси посвещават децата от „Черното Слънце" в замъка Вевелсбург, Детмолд, които по-късно трябва да са били отведени от Рудолф Щайнер в Тибет. Според документите на ОБЩЕСТВОТО ВРИЛ, с помощта на тибетските монаси е осъществен контакт с арианите и алдебаранците. Ако вярваме на техните описания, алдебаранците трябва да са били извънземна раса от съзвездието Телец, отдалечено на 68 светлинни години от нас, които твърдят, че населването на арийската раса на нашата планета Земя е тяхно дело. Част от алдебаранците живеели в земните недра, където са се отдръпнали по време на една от ледниковите епохи. Самото подземно царство се нарича Агарта (при германците в миналото - „Асгард"), а жителите му - ариани.



	Тъй като след подписването на Версайските договори за някои е ясно, че Съюзниците планират нова война срещу Германия, в която населението ѝ трябва да бъде изкоренено (плана на Моргентау), Хитлер - както многократно повтаря в Mein Kampf - изгражда един „Последен батальон", в случай че Райхът загуби войната. „Последният батальон" се установява в различни страни под формата на малки колонии. Най-важните от тях са в Нойшвабенланд (Антарктида), Тибет, Андите, Гренландия, Канарските острови, африканските планински вериги, Ирак, Япония и във вътрешността на Земята.

	В речта си от 24 февруари 1945 г. Адолф Хитлер заявява:



	„Днес предричам - както винаги, пропит с вяра в нашия

	народ - победа на Германския райх."

	(Volkischer Beobachter, Berlin, 27.02.1945)





	Или:



	„ В тази война няма да има нито победители, нито победени, а само мъртви и оживели, но последният батальон ще е германски."

	(UFOs - Unbekanntes Flugobjckt?, W. Mattern, Samisdat

	Verlag, Toronto)

	Според документацията на ВРИЛ, чрез медиумите, а впоследствие и физическите контакти с алдебаранците се създават германските летящи дискове (т. нар. НЛО. Подробно се спряхме на тях в „Тайните общества 1"), специални подводници, развиващи скорост до 300 км/ч, и различни оръжейни системи, които обаче трябвало да се използват само за отбрана.



	През април 1995 г. се срещнах с бивш офицер от някогашната флота на Райха, който ме увери, че алдебаранците лично са участвали в създаването на различните видове подводници. Той ми описа мъж, висок около 2,10 метра, с бадемовидни очи, светъл тен и дълги руси коси, чиито външен вид би засенчил всеки топ-модел. Описа ми облеклото му като прилепнал гащеризон, който изглежда е бил съставен от цяло парче плат - без шевове, ципове и копчета. Ариецът имал още една особеност: пред очите му, на около 20 сантиметра, във въздуха плували два виолетови кръга. По думите на офицера, те се местели винаги заедно с движението на главата му.

	Сподели, че подводниците били снабдени и с механизми на Шаубергер. Предницата е с формата на яйце, което карало водата да се завихря спираловидно около тялото на машината. Двигателят им бил дело на алдебаранците.

	Ноберт Юрген-Ратхофър пише:



	„На 2 май 1945 г., шест дни преди германската капитулация на 8 май 1945 г., от Кристиянсун, Норвегия, тръгва конвой от около 120 електроподводници от нов тип (6-ти клас, радиус на действие 30 000 км) и множество големи товарни подводници. На борда на подводниците от Е-клас освен младите, живи до днес роднини на обичайния екипаж, младите мъже от SS и фюрерите на „Хитлерюгенд", пътуват много помощнички на Вермахта и момичета от BDM (Bund Deutscher Mädel), останали без живи роднини, както и няколко души от германското командване (отчасти със семействата си), които успяват да се измъкнат от Съюзниците. “



	Или Вилхелм Ландиг в книгата си Wolfzeit um Thule:



	„На 2 май 1945 г. от норвежкия Кристиянсун потегля голяма войскова част с пазените до последно в тайна нови видове германски подводници, тип XXI, по посока Северно море. Флотилията е в готовност да отплава още от 24 април." (S. 11)



	„През същата нощ на 2 май, една по една подводниците от най-новия тип XXI се изнизват от пристанището. Първо поемат бойните съдове, следват ги слабо въоръжените товарни подводници и накрая - отново бойни машини. Екипажите и офицерите на флотилията са предимно млади хора, повечето от които не са прехвърлили 25 години. Изключения са цивилните, между които има механици и учени.

	С отпътуването им техните екипажи са заличени от германските списъци и от този момент се смятат за безследно изчезнали. Още при избора на екипаж са се търсели хора, които са останали без роднини. По тази причина изчезването им не е биело на очи. Подводниците са пребогато снабдени с всичко необходимо, много повече от нужната дажба за екипажа. Командирите имат ясни заповеди. Вражеският морски контрол е толкова силен, че е невъзможно да бъде избегнат." (S. 13)



	„Има и още подводници от напълно нов тип, три хиляди тона, които разполагат с повече от две турбогрупи (12 000 конски сили) и 50 души екипаж. Те са държани в най-строга тайна, защото се движат с непознати до момента технически средства.

	Със свободно работещи перки новата подводница изминава 75 морски мили (с 138 км/ч) и благодарение на придобития повторно кислород може да плува под вода в продължение на години. (S. 14)

	Когато флотилията достига открито море, продължава по посока Северно море. Светът и до днес не знае, че подводниците са оборудвани с нови технологични уреди и оръжия.“

	Скептиците вероятно ще възразят, че Съюзниците няма как да не са забелязали тяхното бягство.

	Правилно, забелязали са го. В статията си „Тайното оръжие НЛО" в германския седмичник Das Neue Zeitalter Норберт Юрген-Ратхофър пише:



	„Естествено такава огромна флотилия не би могла да се изплъзне от вниманието на Съюзниците и когато подводниците се озовават между Гренландия и Исландия, са атакувани мощно от силите на противника. Благодарение на две нови, непознати на Съюзниците оръжия обаче германската тайна армада не само успява да пробие блокадата на съюзническите сили, но я хвърля в ужас и почти я унищожава. Малко след спасяването си един от малкото оцелели в битката, капитан на британски разрушител, възкликва: „Пази, Боже, отново да се срещна с нещо подобно!" Неочакваната за западните Съюзници победа на тайната германска флотилия се дължи на използваното за пръв път торпедо, както и на едно изцяло новаторско оръжие - т. нар. „лъчево оръдие" (Elektrokanone)."



	Това са оръжия на „Обществото ВРИЛ".

	Още доказателства за високите технологии в Третия райх откриваме в сведенията на един германски военен от подводница U-234, за когото говори и генерал-майор Ремер в книгата си „Конспирация и предателство около Хитлер". На 23 март 1945 г. подводницата тръгва от Килския залив (Германия) за Токио. Задачата е генерал Кеслер от военновъздушните сили да бъде свален от поста военно аташе заедно с щаба му. В 12 стоманени цилиндъра, скрити в минохранилищата, подводницата пренася микрофилми за последните германски открития относно оръжията от офанзивен и дефазивен характер, най-вече ракетна отбранителна техника, както и резултати за ниско- и високофреквентни технологии и постиженията в разработките на атомно и ядрено оръжие.

	Когато на 13 май 1945 г. по заповед на гросадмирал Дьониц корабът е предаден в ръцете на американците, ръководителят на разследването изразява учудването си пред коменданта от U-234.



	 „Те бяха слисани от съдържанието на нашата подводница. Заявиха ни, че никой от нас не можел да си представи колко ценна е пратката ни. В края на юли ръководителят заяви, че материалите от микрофилмите и анализът на технолозите показали, че в техническо отношение сме със 100 години пред западните сили."



	В съобщението на кмета на Хамбург К. В. Крогман се казва:



	„След това бях отведен. Малко по-късно, по време на разходка и дълъг разговор за победата на американците и руснаците и за германския крах, същият офицер сподели: „Вие, германците, сте 100 години пред нас в техническо отношение и 1000 години пред нас в духовното си развитие."



	Това са силни твърдения. Вероятно всички ние се интересуваме какво точно е намерено.

	Тъй като елитът на Третия райх очевидно се е изплъзнал от Съюзниците, се налага друг подход. Това е причината, поради която през зимата на 1946-1947 г. Съюзниците в лицето на адмирал Бърд настъпват към Нойшвабенланд. Маскираното като „експедиция“ настъпление срещу германската колония в Антарктида стартира на 2 декември 1946 г. от Норфолк, Вирджиния. В книгата си „Тайни оръжия-чудо“ Д. X. Хаарман пише (стр. 15):



	„В тази операция, наречена High Jump („Висок скок") и пазена в тайна до 1955 г., вземат участие 4700 души (от тях 4000 са специални военни части), 200 самолета и 13 бойни кораба.

	Корабът на Бърд Mount Olympos, ледоразбивачите Burton Island и Northwind, водосамолетите Pine Island u Currituck, разрушителите Brownson u Henderson, самолетоносачът Philippine Sea, подводницата Sennet, двата кораба за конвой Canistead и Сарасап, както и другите два Yancey и Merrik. Снабдени с продоволствия за една година и половина, те достигат Антарктика при остров Скот на 27 януари 1947 г. Бърд действа приблизително в този район с т. нар. „средна група". Източната и западната група продължават по продължение на Антарктическия бряг. Самолетите, излетели от корабите, кръстосват крайбрежните части. Експедицията на Бърд вероятно е подпомогната от „експедиции" и бойни кораби от Британия и Съветския съюз. Средната група трябва да е издигнала базова станция и летищно поле в Малката Америка (Антарктида), откъдето са извършвани разузнавателни полети във вътрешността на шестия континент."



	На 13 февруари 1947 г. се слага началото на разузнавателните полети в Антарктида. Те обаче не минават особено гладко. Хаарман разказва:



	„След безследното изчезване на 4 бомбардировача, още на 3 март 1947 г. току-що започналата „експедиция“ на адмирал Бърд е отменена и незабавно напуска Антарктика. Оставени са само 9 самолета в Малката Америка.“



	Какво се е случило?

	Лий Ван Ата, кореспондент на най-големия всекидневник в Южна Америка El Mercurio, Сантяго, Чили, допуснат като журналист към експедицията, разказва следното за интервюто си с адмирала в броя от 5 март 1947 г.:



	„... Днес адмирал Бърд обяви, че САЩ незабавно трябва да предприемат защитни мерки срещу опасността от инвазия на вражеска ескадрила от полярните области. Думите му бяха: „Не искам да плаша никого, но горчивата истина е, че в случай на нова война, Съединените щати биха могли да бъдат нападнати от самолети, които са в състояние да прелетят от единия полюс до другия..." В заключение каза, че ако усилията му се увенчаят с успех, трябва да бъде последван от други експедиции, състоящи се от четири хиляди североамерикански млади мъже, които да бъдат подкрепени от опитни изследователи. Адмиралът подчерта необходимостта от бойна готовност по целия ледников бряг, който е последният бастион срещу едно евентуално нападение..."



	Адмирал Бърд описва местността, избрана от германците. Той споменава някаква „приказна долина“ и „признаци на вегетация":



	„... голите скали обаче излъчваха толкова топлина, че имаше цяло поле от топящи се ледове, които се стичаха към студения бряг."



	Бърд открива подобен район още през 1929 г. при полета си до Южния полюс. Той разказва за сочна зелена трева, цветя и животни, приличащи на лосове и газели, които газели до корем в растителността...

	На същата местност попада и германската експедиция от 1938/39 г. под ръководството на капитан Ричър и корабът му Schwabenlund, кръстен на Нойшвабенланд:

	„Германците откриха още пo-изумителен ландшафт на половината път между Нойшвабенланд и ледниците по крайбрежието. Става въпрос за дълбоко разположена хълмиста местност с много езера, в която няма сняг и лед... Езерата, кръстени на един от командирите на летците - Ширмахеровите езера, са част от онези райони на Антарктида, които са предизвикателство за изследването." (Manner und Mdchte am SUdpol, Die Eroberung eines neuen Kontinents, Walter Sullivan, Forum Verlag, Wien)



	C настъплението си над Нойшвабенланд Съюзниците реално нарушават подписаното от Карл Дьониц споразумение за примирие с три войскови съединения на Вермахта. Чисто правно погледнато, ние отново сме във война! Такова е и отношението на Съюзниците към германците от Третия райх.



	По-късно, през 1958 г., те отново опитват да унищожат германската база в Антарктика, взривявайки две ядрени бойни глави. Отново безуспешно. Този път тяхното нападение е маскирано като „Международна година на геофизиката". Американците и руснаците работят СЪВМЕСТНО (1958 г.!!!) с огромен военен апарат. (Виж Geheime Wunderwaffen I, S. 25-29)

	Според документите на „Черното Слънце" германците би трябвало да са сключили договор с арианите, в който те предлагат достъп и защита във вътрешността на Земята; пред тях са разкрити определени постижения и технологии, до които им е било забранено да прибягват. Те трябвало да се използват само за защита.

	Още една следа за съвместната работа с алдебаранците откриваме в книгата на Робер Шаро „Загадката на Андите". В нея се описват обширни тунелни системи в южноамериканските Анди. В главата „Научният център на Наркисо Геновезе" авторът се позовава на данни на физика, филолога и хуманиста Н. Геновезе. Геновезе, който е ученик на един от най-прочутите откриватели на Италия Гулиелмо Маркони, твърди, че след смъртта на учителя през 1938 г. учениците на Маркони решават да продължат неговите експерименти за оползотворяване на слънчевата и космическата енергия. Групата, съставена от 98 души от различни страни (учени и механици), се превръща в нещо като общество, решено да вземе всички предпазни мерки, за да се предотвратят злоупотребите с космическата енергия за криминални или военни цели. Те се отдръпват в една безлюдна област на Кордилерите (южноамериканските Анди) и си поставят три основни цели:

	• на Земята да има само една религия на истинския Бог или универсалната висша интелигентност,

	• само една нация: земната и

	• само една политика: световен мир и разбирателство с цивилизациите от КОСМОСА.



	По-нататък Робер Шаро пише:



	„Тъй като на групата не липсват средства - благодарение на военните съкровища на Мусолини и Адолф Хитлер - тя изгражда подземен град в Южна Америка, оборудван с лаборатории и технически средства дори по-добре от Кап Кенеди, Куру, Байконур, СЕА Saclay в Париж или женевския CERN."



	По сведения на Н. Геновезе въпросният изследователски център е направил колосални научни открития не без помощта на извънземни. Още от 1946 г. той притежава огромна огледална чиния за събиране на космическа енергия и след първоначалното използване на сблъсъка материя-антиматерия вече е в състояние да извлича енергия директно от Слънцето.



	Забележка:

	1) Военното съкровище на Мусолини е открито от италианските партизани само отчасти. Богатствата на Германския райх днес се употребяват от третата Черна сила за изграждане на бъдещия Райх.

	2) Сведенията за местоположението на подземния град се разминават. Според едни той е в Алтиплано (Перу?), според други - в южноамериканските джунгли (на Амазонка?) (S. 165-166)



	За оцеляването на Хитлер:

	Ще цитирам извадки от едно приветствие на гросадмирал Дьониц от 1944 г. пред военноморските сили в Лабьо до Килския залив:



	„Германските военноморски сили в бъдеще имат още една особена задача... Те познават всички морски скривалища и няма да им е трудно в краен случай да изведат фюрера, където той на спокойствие да направи своите последни приготовления...“ (UFOs - unbekannte Flugobjekt...?, S. 15)



	А през 1943 г. Дьониц трябва да е заявил следното:



	„Германските подводници са земен рай, който е непревземаемо укрепление за фюрера навсякъде по света."



	От 120-те подводници, напуснали Кристиянсун на 2 май 1945 г., две са U-977 и U-530. На 10 юни 1945 г. те се отделят от пътя на конвоя към Нойшвабенланд. На 10 юни 1945 г. (U-530) и на 17 август 1945 г. (U-977) корабите се предават сами на Съюзниците в Map дел Плата, Аржентина. В книгата си „U-977 - Тайното пътуване до Южна Америка" някогашният комендант на U-977 Хайнц Шефер подробно описва условията и преживяванията си по онова време.

	След капитулацията на кораба му в Map дел Плата, капитан Шефер и екипажът му са разпитвани първо от аржентински и след това от англо-американски офицери; след прехвърлянето им от американско в английско пленничество, те отново са подложени на разпит от англичаните. Въпросът се повтаря непрекъснато:



	„Капитане, на борда бяха ли Хитлер, Ева Браун и Борман? Вие ли потопихте бразилският параход Bahia?" (S. 14)



	По-късно в офицерската столова му подхвърлят:



	„Капитане, подводницата ви е под подозрение, че преди няколко дена е потопила бразилския параход Bahia. Подозираме също, че Хитлер, Ева Браун и Мартин Борман са били на вашия борд. Първо трябва да изясним тези неща..."



	Американците:



	„Вие сте укрил Хитлер! Говорете! Къде е той?"



	На капитана са задавани същите въпроси и след преместването му при британците. (S. 15)

	Човек се пита какво трябва да означава всичко това. Нали масмедиите на Съюзниците тръбят оповестеното от Германия самоубийство на Хитлер и самите те от първата секунда до днес не са престанали да твърдят, че са намерили тялото... но от друга страна, тормозят екипажът и капитанът чак до късната есен на 1945 г. с един и същи въпрос: „Къде укрихте Хитлер?"

	Ако някой още се съмнява, че Адолф е оцелял, трябва да се запита защо на Потсдамската конференция в Потсдамския дворец Сталин няколко пъти пита Чърчил и Труман:



	„Но къде е Хитлер?"



	Между другото, шефовете от съюзническите сили са знаели, че Хитлер е имал най-малко 5 двойника.

	Твърди се, че Третият райх никога не е капитулирал, а само германският Вермахт. Вермахтът подписва примирие, а не мирен договор. Примирието е нарушено от Съюзниците през 1946/47 г. и още веднъж през 1958 г. Германският райх продължавал да съществува и днешните Полша, Австрия и Федералната република са само ерзац-управления до подписването на мирния договор от райхсфюрера (не от Хелмут Кол) или докато Германският райх отново получи легитимност. Такова поне е решението на Федералния конституционен съд в Карлсруе от 31 юли 1973 г.:



	„Конституцията - в качеството си не само на теза за правата на народа и на държавата - изхожда от това, че след 1945 г. Германският райх продължава да съществува и не е нито капитулирал, нито заличен от упражняваната чужда държавна власт чрез окупационните съюзнически войски.

	Това се вижда от въведението, параграф 16, параграф 23, параграф 116 и параграф 146 GG. Такова е и решението на Федералния конституционен съд, към което се придържа съдийската колегия.

	Германският райх продължава да съществува (BVerfGE 2, 266 (277); 3, 288 (319 t); 5, 85 (126); 6, 309, 336, 363). Кактo преди, той е правоспособен, но естествено недееспособен като цялостна държава поради липса на организация и най-вече на институционални органи."



	Истинската причина за решението на Федералния конституционен съд вероятно е, че до момента Съюзниците на са успели да подчинят Третия райх, ако изходим от просъществувалата германска държава в Антарктида (600 000 км2) и Аржентина (германските колонии над Сан Карлос де Барилоче, 10 000 км2 = повече от половин Швейцария).

	Тъй като законът на Райха стои над закона на Федералната република, германската Colonia Dignidad три пъти изгони г-н Ханс-Дитрих Геншер, тъй като неговите правомощия са невалидни в Германския райх.

	От своя страна, Съюзниците заплашват „Третата власт" с това, че щели атомно да разрушат днешна Германия, ако тя се върне с ръководството и летящите си дискове. Това поне твърди мъжът от „Черното Слънце", с когото се срещнах миналата година.



	Естествено, аз имам още какво да добавя по темата за летящите дискове:

	През пролетта на 1994 г. се срещнах с възрастна дама от Хамбург, която е от най-близките приятели на г-н Дъониц чак до смъртта му. Тя сподели с мен, че гросадмирал Дъониц е потвърдил казаното за летящите чинии на Райха, както и историята за Луната (следва продължение) и „кухата Земя". В техния кръг има и един пилот на летяща чиния от Бьомен-Мерен, който не лети на конвенционални машини V-7, а на VRIL-Jäger с антигравитационен и ВРИЛ-мотор.



	Един от хората, които познавам, е от семейство Щауфенберг и е боен пилот от Втората световна война. Той ми разказа следната много интересна история:

	През 1943 г. му се наложило да извърши междинно кацане в Бреслау за подмяна на двигатели Junker с двигатели Heinkel на неговия „Арадо". Това продължило през цялата нощ и той отишъл при останалите пилоти в халето. Когато прекрачил прага, не повярвал на очите си. Пред него стоели два грамадни Haunebu II. Следващите часове минали в компанията на двата 6-членни екипажа на корабите, които показали на него и останалите любопитни пилоти вътрешността на летящата чиния, демонстрирали двата въртящи се купола, обяснили как работят двигателите и оръжията. На въпроса каква скорост развива това „чудо", отвърнали: „В близост до земната повърхност между 5000 и 7000 км/ч, но извън земната атмосфера над 100 000 км/ч."

	На следващата сутрин трябвало да се извърши разузнавателен полет - ЕДНА ОБИКОЛКА ОКОЛО ЗЕМЯТА. Естествено при изгрев Слънце целият състав се събрал пред халето, за да види излитането на дисковете. Моят познат описа, че корабите стартирали с тихо бръмчене и леко се олюлявали. Той не успял да ги проследи - толкова бързо се стрелнали и изчезнали в хоризонта. След около 5 часа околоземната обиколка завършила.



	В края на август 1994 г. интервюирах един човек от „Черното Слънце", който твърдеше, че е роден в Нойшвабенланд. По думите му днес той живеел в подземен град заедно с 3 милиона германци от Райха (1994 г. !). Те имали подземни, както и наземни бази в различни точки по света. Един от техните градове бил под Канарските острови, друг - в Бермудския триъгълник, на дъното на океана. Сподели с мене, че с летящите си чинии можели безпроблемно да се плъзгат под водата с висока скорост. Когато спирали на морското дъно, усилвали магнитното поле на чинията дотолкова, че водата се отдръпвала и се образувало подводно жилище.

	Те имали огромна база в Хималаите на височина 5000 метра. Единствената причина за нахлуването на Китай в Тибет и изтезанията на тибетските монаси според него бе фактът, че по заповед на Илюминатите китайците търсели германците от Райха, за да ги избият и осуетят пророчеството, че новото царство на светлината ще възникне в Германия - с помощта на „Черното Слънце". На мен лично ми изглежда логично. Защо иначе ѝ е на китайската армия да избива и измъчва мирните и набожни тибетски монаси? В жизнения периметър на германците обаче никога не е стъпвал китаец. В Хималаите има тайнствени долини със зелена растителност (виж „Еремитът", издадена от Феликс Шмит, и „Третото око" от Лобсанг Рампа), скрити в пещера, която никой войник без дълга предварителна подготовка и необходимата екипировка не може да прекоси, да не говорим дали изобщо може да я намери. Според думите на мъжа от „Черното Слънце", германците от Райха са под закрилата на висшата тибетска ложа dGe-lugs-pa („Жълтите шапки") и арианите - жителите на подземното царство под Хималаите.

	Той ми каза и нещо, което се потвърждава от някои документи, до които получих достъп: „Титаник" е намерен през 1993 г. и един милионер финансира подводната експедиция за намиране на легендарните бижута в кораба. Както вероятно всички си спомняте, те не бяха открити. И няма как да е иначе, защото според него по време на Втората световна война германците са ги прибрали на сигурно място.



	През октомври 1992 г. аз и една моя приятелка-медиум от САЩ бяхме тръгнали на експедиция в Централна Америка, за да търсим входове на тунелни системи, отвеждащи до подземни градове и до вътрешността на Земята (т. нар. „кух свят"). Тъй като тя вижда аури и извлича нужната ѝ информация от магнитното поле на хората, ние „чеквахме" тези, които срещахме, за да разберем дали някой от тях знае нещо за входовете. Ако знае как, човек отправя въпрос към магнитното поле на друг човек и, без той да разбира, получава точни сведения за него. Специално масоните от висшите степени на Мексико добре познават подземните градове, но се учат да блокират енергийното си поле, така че никой да не може да го „разчете". Поне го вярват. Ние обаче виждахме аурите на масоните, розенкройцерите и черните магьосници въпреки убеждението им, че магически са ги запечатали. В Чичен Ица, Юкатан, Мексико, бяхме застанали пред голямата пирамида и се опитахме да почувстваме накъде води входът под нея, когато изведнъж вниманието ми беше привлечено от добре изглеждащ мъж на средна възраст. Погледите ни за момент се срещнаха и аз леко подбутнах приятелската си: „Пробвай този." Тя отвърна: „Вече опитах - много интересно." Неочаквано мъжът дойде до нас и започна да ми обяснява на испански смисъла на йероглифите по стените. Аз не разбирам добре испански и потърсихме преводач... Да не се впускам във всички подробности на историята... Оказа се, че мъжът е висш духовник на Бялото братство на маите и не ние бяхме тези, които разчитахме аурата му, а той беше разчел нашите, преди да ни заговори. Бяхме поканени на празник на Бялото братство и два дни бяхме негови гости. Той се казва Мигел Ангел и е единият от 20-те души на Земята, който може перфектно да прочете майските йероглифи. Разказа ни разказа няколко интересни истории, които най-вероятно никой археолог на Мексико не познава. Мигел например ни каза, че маите НЕ СА избити от испанците, поне по-голямата част от тях, а са избягали през проходите на пирамидите в подземните градове, където живеят до днес. Бялото братство редовно се срещало с тях. Чрез Мигел и неговия приятел, извънземен, проникнахме в тайните проходи на пирамидите в Уксмал и Паленке и бяхме посветени в множество тайни. Всичко това стана, защото по аурите ни Мигел беше разбрал кои сме и ни бяха очаквали.

	Извънземният, Хосе, на 5-годишна възраст бил отделен от родителите си и донесен тук с летяща чиния. Той бил предаден на грижите на Бялото братство и имал поставена задача. Днес той държи вегетариански ресторант в един от големите градове на Юкатан като камуфлаж за срещи на „специални" хора. Хосе всъщност изглежда напълно нормално с изключение на змийската си уста. А ако човек се вгледа, ще види, че зениците му са леко сплеснати вертикално, като на котка. Енергийното му поле обаче е коренно различно от човешкото. Цялото му устройство на чакрите е различно. Но в това няма нищо странно. На Земята прикритите извънземни като него са милиони, без някой да го забелязва.

	Защо обаче ви говоря всичко това? Ами, защото Мигел ми разказа нещо изключително интересно:



	В края на 17. век в планината Мато Гросо, Бразилия, пристигнали немски емигранти, които смятали да останат там. Те обаче имали проблеми с индианските племена и се наложило да избягат. Скрили се в една пещера. Оказало се, че в нея има дълги тунели, които сякаш били създадени от човешка ръка. Те тръгнали по тях и се озовали в голям подземен град. Градът бил изоставен. Германците се заселили в него. След около 80 години неколцина от тях продължили да изследват тунелите, отвеждащи още по-надълбоко в Земята и се озовали във втори подземен град - този път обитаван. Жителите, по всяка вероятност маи, се оказали изключително дружелюбни и споделили, че от дълго време ги наблюдават. Убедили се, че германските преселници са миролюбиви и им предложили да ги отведат в кухия свят - огромно кухо пространство в земните дълбини, където живеели различни високоразвити цивилизации. Расата на владетелите, съответно най-развитата раса, били арианите - снажни арийци, част от които произхождат от Атлантида и при потъването ѝ потърсили убежище под земята. Имало и други извънземни раси, които долетели през отворите на земните полюси. Предложили на германците парче земя под Северния полюс: малък незаселен район, който днес трябва да носи името „Новия Берлин". По думите на Мигел германците от време на време идвали в Мексико, за да вземат участие в срещите на братството. Каза ни също, че много от децата са родени в „Новия Берлин" и след това са осиновявани под друга идентичност от чужди семейства, изпращани са в Хайделберг и други университети, а след дипломирането си отново се завръщали във вътрешността на Земята.



	Това само като малко отклонение. Мога да ви разкажа безброй подобни истории, но тази книга засяга темата за Илюминатите. Дали твърденията са верни, не мога да кажа, но подземните тунелни системи са факт.



	Обратно към „Черното Слънце":

	Според твърденията на мъжа от тайното братство на „Черното Слънце" днес германците от Райха имат войска от 6 000 000 души по целия свят (от алдебаранци, ариани и германци), които, ако е нужно, могат да влязат в действие по всяко време. Той говореше и за армада от около 22 000 летящи чинии, заради които САЩ и Русия създали програмата SDI („Звездни войни").

	Той обаче ми каза, че те никога нямало да нападнат. Това щяло да противоречи на космическия закон. Ще се отбраняват само при нападение. Както в случая с адмирал Бърд или войната в Персийския залив, когато са нападнати германските бази, недалеч от Багдад. (следва продължение)



	Ако всичко това е вярно и те са създали летящи чинии, които отменят закона на гравитацията, това означава, че са разбрали законите на Вселената. Те трябва да знаят какво е „животът" и да не унищожават друг живот. Следователно голяма част от тях трябва да са вегетарианци. Мъжът от „Черното Слънце" го потвърди.

	Ще дам пример с Райнхолд Шмит, за да обрисувам контактите на германците от Райха с американците и по-ясно да обясня как се държи „Третата власт"!

	На 7 и 9 ноември 1957 г. немският ежедневник Rheinpfalz писа за Р. Шмит, търговец на зърно от САЩ, който на 5 ноември 1957 г. в Кърни, Небраска, има директна среща с чужд космически кораб и неговия екипаж. Две години по-късно, през 1959 г., в книжката, озаглавена „С космически кораб за Арктика - инцидентът в Кърни“ (немското издание излезе във Vеnta Verlag, Wiesbaden) Шмит подробно описва случилото се.

	Цитирам дословно:



	„Мъжете имаха улично облекло, тежаха приблизително 58-60 килограма и мисля, че бяха около 40-годишни." (S. 11)

	„Заговориха ме на английски – както ми се стори - с немски акцент. Помежду си говореха на хохдоич, който разбирах, защото съм завършил училище, в което се говореше еднакво немски и английски, и по онова време можех да говоря, чета и пиша на немски." (S. 13)

	„Докато бях на борда на кораба, ми бе казано да не паля колата си, докато той не се отдалечи, защото иначе тя няма да тръгне. Това беше първият път, когато разбрах, че корабът бе блокирал автомобила."



	Подобно стопиращо устройство е разработено от германците през Втората световна война. С негова помощ те са изключвали електрическите системи на вражеските бомбардировачи и танкове.

	След като историята на Райнхолд Шмит е излъчена по телевизията, той е интервюиран от множество репортери, но по заповед на висшепоствени военни е арестуван още на следващия ден и по-късно е вкаран в психиатрична клиника. Тъй като случаят нашумява, а от друга страна, Райнхолд е напълно здрав, той по-късно е пуснат.

	На 5 февруари 1958 г. следва повторна среща с кораба и екипажа му. Шмит е на около 32 километра от Кърни, когато колата му отново престава да работи. На учудването му как така отново са открили точно него, получава отговор: чрез специфичните импулси на мозъка му. Те правят кратък полет и на сбогуване заявяват, че ще се върнат отново, което се случва на 14 август 1958 г. В 16.15 часа корабът се отправя към северния полярен кръг и Арктика. Случва се той да развие скорост 65 000 км/ч. Шмит научава, че „самолетът може да развива още по-голяма скорост, но разстоянието не е достатъчно голямо за свободен полет..." Същият този кораб можел да лети като самолет във въздуха, да плува като кораб във водата и да се потапя като подводница в дълбините. (S. 39)

	В северния полярен кръг корабът се потапя за около четири часа във водите на дълбочина 100-120 метра:



	„Докато бяхме под повърхността на водата, станах свидетел на нещо, което до този момент не съм споделял с обществеността. Писах до Вашингтон, за да ми бъде разрешено да разкрия видяното, но не получих никакъв отговор от Пентагона. Смятам, че вече нямам причини да пазя това в тайна, и ще ви разкажа какво видях.

	Наблюдавахме как две съветски подводници изследват морското дъно за свои бази, откъдето да могат без предупреждение да обстрелват различни точки по земното кълбо. Космическите приятели ми обясниха, че правителството ни знае за действията им, защото сме имали три стационирани наблизо подводници и защото районът се посещавал от малки и по-големи американски разузнавателни самолети.

	Те казаха също, че няма да го допуснат. Ако ние не успеем да възпрем намерението на руснаците да нападат света безшумно и без предупреждение под водата, те щели да го сторят. Убеден съм, че казаха истината." (S. 40-41)



	На всички въпроси за евентуална атомна война пилотите от „Черното Слънце" (в терминологията на Шмит - „космическите приятели") отговарят:



	„Те казаха, че няма да допуснат атомна война. Ясно изтъкнаха, че не вземат страна и няма да застанат на ничия страна, но също така няма просто да седят и да гледат как планетата ни се разрушава от атомни бомби.

	Поговорихме и за проблема на радиацията. Космическите приятели използват ново откритие, за да почистят атмосферата от излъчванията на взривените атомни и водородни бомби. То е дадено от много високо и действа като чадър, който покрива обширна територия и не само изчиства въздуха, но поврежда механизма на бомбата.“ (S. 41)



	Тоест, германците от Райха вече многократно са изваждали от строя бойни глави на ракети и са се намесвали във вражески действия.

	Ах, да. За малко да забравя нещо. Нещо, на което всички германци от Райха, от „Обществото ТУЛЕ" и „Черното Слънце" отвръщат с лека насмешка:



	„Защо от 20 години янките не са стъпвали на Луната? Защото е в немски ръце!!!''



	В заключение искам само да спомена, че Рудолф Хес, когото англичаните убиват през 1987 г., е рисувал лунни карти в килията си в Шпандау. Той наистина е имал какво да разкаже, но то изобщо не е влизало в сметките на кликата. И още нещо за Луната и първото приземяване на американците! Те очевидно са били приети сърдечно!



	Факт е, че германците от Райха днес летят, както някога. Аз лично с очите си видях тяхна летяща чиния - голям Haunebu III - през юни 1992 г. в Мексико. На нея имаше огромна свастика. Тя беше филмирана и фотографирана и е показана в Messengers of Destiny, два часа и половина аматьорски филм от Мексико. Може да се поръча на адрес: European UFO Archive, Р. О. Box 129, NL-8600 АС Sneek Tel: 0031-5155-21473.



	Пред фантазията принципно няма граници, но равносметката е, че съвсем очевидно Илюминатите имат противник. Дали той е приятелски настроен към човечеството, ще разберем в следващите десетина години.





	В ъ п р о с 30





	ЗНАЕТЕ ЛИ ДАЛИ ВЪВ ВОЙНАТА В ПЕРСИЙСКИЯ

	ЗАЛИВ СА ИЗПОЛЗВАНИ

	ГЕРМАНСКИ ЛЕТЯЩИ ДИСКОВЕ?





	Нека към казаното в първия том за войната в Персийския залив добавя още една и много по-важна причина за нахлуването на Алианса в Ирак. Изнесените събития от предишната книга са верни, но все пак са само част от основанията на Съюзниците да започнат военни действия. И отново нещата се свеждат до НЛО.

	Може би само инсайдерите знаят, че Ирак е съюзник на Германския райх и всички иракски бункери са немско дело. По сведения на посветени, недалеч от Багдад би трябвало да има германска база за летящи чинии, в която си сътрудничат иракчани и германци и се подготвят за планираната от Илюминатите Трета световна война (трябва да избухне в Близкия Изток). За мнозина твърдението, че през 90-те години в Ирак има „германски летящи чинии" изглежда съмнително - за да се изразя по-меко - но това е така само ако човек не се е занимавал по-отблизо с темата за Третия райх и неговите връзки с останалата част от света.



	По сведения на инсайдери, едната от причините за настъплението на американските войски е именно базата на Райха за летящи чинии в Ирак! Пито една ракета не успява да я порази. Във войната в Персийския залив освен германските дискове под иракски флаг са използвани и други секретни оръжия: между тях е огромната колкото футболно игрище летяща чиния с отличителни знаци на САЩ, от която трябва да са слезли 30 агента на ЦРУ в американския щаб недалеч от Багдад. Информацията за летящата чиния на ЦРУ получих от бивш американски войник, който по това време е бил в базата и просто „по невнимание" се оказва свидетел на приземяването ѝ. До ден днешен той не е преглътнал случилото се и не желае да го разкаже пред обществото, защото се бои за живота си.



	Но нека проследим нишката на събитията:

	Аз например получих писмена информация (с няколко доста „опасни" снимки на германски летящи чинии, зад които се вижда един F-14!!!) от вражески агент на САЩ, който месеци наред е участвал във военните действия. Писмото звучи репортажно и безизкусно:



	„От 1 до 9 и на 13 януари 1993 г. „Силите на злото", както Саддам Хюсеин правилно нарече Илюминатите в последната си реч, отново се опитаха да заличат иракския народ („германците на Ориента") и германската база за летящи чинии. Беше планирана единадесетдневна въздушна офанзива, най-вече срещу Басра, селскостопанските райони северно от Басра, района около Неджеф, селата по източния бряг на Ефрат, високите части на Неджеф до 200 метра на юг, селищата в езерните райони на разклонението на Ефрат и Тигър, както и срещу южните и югозападните предградия на Багдад.

	Готови за бойни действия бяха 182 бомбардировачи F-16, 56 бомбардировачи F-18, 81 бомбардировачи F-15,12 изтребители F-15, 22 изтребители F-4, 8 изтребители F-16, 12 бойни самолета Panavia Tornado, четири бомбардировача Mirage 2000 и още 48 F-111 и 9 бомбардировача В-12 - всичко 434 бойни самолета.

	Съюзниците задвижиха офанзивата, защото знаеха, че двете стационирани в Ирак германски летящи чинии са изпратени на далечна мисия.

	Една от основните цели на САЩ бяха земите около Неджеф, където се предполагаше, че е германската база. Районът беше атакуван от 12 самолета Tornado на RAF [английските военновъздушни сили], под прикриващия огън на 22 изтребители F-4 на USAF [американските военновъздушни сили]. Между другото, допълнително основание за атаката беше избиване на иракското население и съсипване на селскостопанското хранително производство.

	Първата атака на USAF срещу Басра беше с 144 самолета F-14 и 22 F-15. Германците успяха да свалят 16 F-14 и един F-15. Вследствие на това останалите планирани акции бяха отменени. Само първата вълна от 32 самолета F-l 11, която беше още във въздуха, атакува района на Басра. Един F-111 беше свален.

	Офанзивата бе прекратена. Последваха само бомбардировки над изоставени иракски позиции северно от Кувейт, което бе напълно безсмислено и се извърши само заради военния морал. В нея участваха неназовани до момента части с изключение на тези, които имаха конкретни цели, а именно 8 самолета Tornado.

	САЩ имаха на разположение 198 самолета, от тях загубиха 18. Времетраенето на офанзивата продължи 3 часа и 45 минути. След това американците хвърлиха в действие - като алиби - 228 самолета: заради военния морал. От тях 9 В-52 бяха „наблюдатели", т.е. не бомбардираха; времетраене на алибито: 1 час и 20 минути.

	На 16 януари 1993 г. в отговор иракски бомбардировачи предприеха ответен удар срещу американския самолетоносач KITTIHAWK, от който излетяха 144 самолета F-14. Хюсеин имаше „конкретен отговор" на първия удар на САЩ, което естествено не беше отразено от медиите.

	За частичния успех на иракчаните говори и фактът, че самолетоносачът най-малкото е поддържал връзка няколко дена. Между 21.25 и 21.40 часа последва американска атака срещу отворения Багдад. На две вълни бяха изстреляни общо 42 крилати ракети TOMAHAWK от 5 различни кораба на NAVY. Първата вълна беше значително по-голяма, защото при втората имаше технически проблеми и беше повече поддържащ огън, отколкото атакуваща вълна.

	От тези 48 ракети около 20 бяха взривени още във въздуха и според данните само 6 са предизвикали разрушения. Предполагаемата цел „атомен изследователски център" реално изобщо не съществува (Сафраня е текстилна фабрика). В случая става въпрос за типична терористична атака съгласно изпробвания съюзнически модел а ла Хирошима и Дрезден."



	Стратегическата цел на цялата анти-иракска война е ясна. Трябва да се унищожи народът, който пръв след германците се е осмелил да се противопостави на световното господство на Илюминатите. Концепцията на ООН е да остави иракското население да измре от глад. Възпрепятстваните медицински доставки и най-вече хвърлените отрови в питейната вода на жизненоважните за района Тигър и Ефрат не постигнаха желаните цели благодарение на откритията на Райха и работливостта на иракския народ.

	Ирак достигна най-високо ниво на образование и развитие извън „развитите индустриални държави". Специално образованието е на много по-високо ниво, отколкото е в различни страни от Южна Европа и в големи части на САЩ. Социалната система е образцова, работният морал е на средно европейско ниво. Следователно Ирак би могъл да се превърне в силен фактор сред арабските страни, погледнато дори от икономическа гледна точка. И всичко това в рамките на една едва ли не „фашистка" социална система. Саддам Хюсеин - „новият Хитлер" - стопроцентово е много по-обичан от своя народ, отколкото който и да е политик-демократ сред своите.

	Доколкото сведенията на нашия информатор за подкрепата на Ирак от „свободните германски сили" са верни, предприетата от Илюминатите военна атака би могла да е знак, че предстои силен противоудар за промяна на световната история. Информацията за двете позиционирани в Ирак германски летящи чинии е повторена от няколко сериозни източника и е потвърдена със снимков материал.





	В ъ п р о с 31





	КАК СА СВЪРЗАНИ ИЛЮМИНАТИТЕ С НЛО ДНЕС?





	На това място трябва да отбележа, че дори сред НЛО-изследователите, които по правило са сред най-чуждите и осмивани кръгове на обществото, има различни мнения по този въпрос. Тук също има „теми табу" (като например споменатите по-горе летящи дискове на Германския райх) за които още не се говори официално заради донякъде спорната ни най-нова история.



	Направо е очевадно как в немското, че и в американското НЛО-движение се полагат толкова усилия подобен тип материали да не видят бял свят. Та нали иначе тази толкова осмивана тема ще загуби тайнствения си ореол и ще привлече интереса дори на скептиците. Вероятно за повечето читатели ще е интересно да знаят, че на някои изследователи беше забранено да участват и да представят резултатите си в последната НЛО-конференция, защото внезапно биха поставили темата в съвсем друга светлина. Ще спомена само едно име - на моя познат Владимир Терзийски. Организаторите три пъти му забраниха да изнесе поразителния си материал. Защо? Терзийски притежава оригинални филми, на които са заснети летящи Haunebu II. Той има и филм за приземяването на една германска летяща чиния в пустинята на Невада, на която ясно се вижда свастика и от която излизат германски пилоти. Защо това да не може да се покаже на конференция за НЛО? Защо Бил Купър не беше поканен? В Германия някои НЛО-издания дори го оплюват. Защо на тези хора не се дава възможност лично да застанат срещу обвиненията и да отговорят на въпросите на аудиторията? Вместо това, НЛО-конференциите протичат съгласно една изключително нагла програма, в която говорителите нерядко си противоречат. Как участниците, които търсят истината, да добият ясна представа, когато сред снимковия материал винаги има фалшификати? Оказва се, че всичко това е напълно умишлено и цели дискредитиране на атмосферата на компетентност. Налага се съвсем ясно да заявя, че германската НЛО-сцена се следи и то не от някакви тайни агенти, а от една шепа купени субекти вътре в самото движение. Благодарение на публикациите си те вече се ползват с известно доверие сред обществеността. За пореден път е пределно ясно защо това е така и кои са лицата, които нямат интерес от подобен тип информация: тя чувствително би разклатила тяхната власт. Един малък съвет от мен: Не ходете на НЛО-конференции в Германия, защото на тях гъмжи от ЦРУ-, МОССАД- и BND-агенти.

	От друга страна, важно е масата да привикне с идеята за контактите на извънземните с правителствата, което обяснява и пускането на филма за Розуел. Хората постепенно ще свикнат с мисълта, че суперсилата „Америка" контактува с малки сиви същества и съхранява паднали летящи чинии (което според мен си е чистата истина). Но че още през 1917 г. германците са осъществили контакт със снажни, красиви, руси същества от извънземен произход, с които са обменили технологични знания и с които споделят общи бази по земното кълбо, естествено трябва да се пази в тайна.



	„НЛО-феноменът съществува и към него трябва да се подходи сериозно..."

	(Михаил Горбачов, Soviet Youth, 4 май 1990 г., Урал)



	Естествено че към темата НЛО трябва да се подхожда сериозно, ако твърденията на мъжа от „Черното Слънце" са верни и през 1994 г. има подготвена 6-милионна войска плюс летящи чинии, които могат да пометат Илюминатите, в случай че отново предприемат нещо срещу Германия. Това обаче е само единият от сценариите за НЛО. Нека се спрем на различните извънземни, които са контактували и продължават да контактуват с правителствата.

	Вероятно повечето от вас отново се питат: откъде знам това? От бивши тайни агенти и хора, които продължават да работят за службите. Изглежда неправдоподобно, че действащи агенти издават строго секретна информация, а не са накарани да мълчат въз основа на National Security Decision Directive 84 (NSDD 84). От само себе си се налага изводът, че информацията е отпусната от лица, които държат нещата в свои ръце или имат „зелена светлина" тя постепенно да стигне до хората и да ги подготви.

	Неизбежно е в нея да има доза дезинформация, за да сплашва хората и присъствието на останалите - позитивно настроени - извънземни сили да остане незабелязано. Ако се съсредоточим само върху отрицателните събития (Ел Шадай-Яхве), ние силно ги привличаме към себе си и даваме на разположение своето енергийно поле. Илюминатите естествено не желаят хората да осъзнават съществуването и присъствието на висши същества, спрямо които дори те самите са безсилни. Както сполучливо отбелязва един равин, те ще вземат колкото се може повече роби със себе си, когато се наложи недоброволно да напуснат планетата. Ако в последните дни на наша страна се намесят добронамерени извънземни, Илюминатите заедно със своите презиращи човечеството приятели-пришълци (меркабианците, Сивите...) ще пометат колкото се може повече хора от тази планета.



	Вероятно на всички е ясно, че аз не мога изцяло да обрисувам сценария зад всичко, което се случва на нашата планета, и не мога да представя завършен образ, доколкото изобщо го виждам. Това по-скоро е кадър от филм или, както се казва, „върхът на айсберга". Важното все пак е да се разберат принципите, с които се процедира от векове. Тъй като темата е направо колосална и крие множество тънки моменти, е трудно да се направи кратък обзор, без допускането, че между казаното няма дезинформация.

	Заради малкото време, с което разполагах, реших да повторя казаното от Уилям (Бил) Купър, въпреки вероятността то да е известно на някои читатели; допълних го с актуални негови изказвания. Написаното от Купър е добра комбинация от различни гледни точки, засягащи темата НЛО. Създайте си свое мнение и позволете интуицията да ви подскаже кое е важно за вас и кое - не.





	В ъ п р о с 32





	ЗНАЕТЕ ЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА MAJESTIC-12?





	По време на неизтощимите ми пътувания, търсейки забулени в тайна събития от човешката история, се срещнах с мъж, който ми направи изключително силно впечатление, и по мое мнение е един от най-смелите типове, които изобщо познавам. В момента той е „от" хората в САЩ, които разкриват машинациите на безшумните кукловоди и е поел неблагодарната задача да обяви техните имена и персони, застрашавайки живота им и живота на техните семейства. Той със сигурност е най-мразеният човек в бранша, защото изобщо не крие нещата и без задръжки съобщава имената на съучастниците.



	Става въпрос за бившия таен агент Милтън Уилям (Бил) Купър15. След членство в ордена „Дьо Моле" през младежките си години, кариера във военновъздушните и военноморските сили, Бил постъпва в тайните служби на американската флота. През 12-те години, прекарани там, той има достъп до строго секретни документи, в които открива сведения за атентата „Кенеди", паднали НЛО в Америка, връзки между някои тайни общества, търговия с оръжие и др., които драстично променят живота му. Като почтен гражданин на САЩ, съвестта му не позволява да премълчи информацията и преди около 20 години Бил решава да напусне службите и да застане пред обществеността. От този момент животът му се превръща в ад: подслушване на телефонни разговори, доноси и дори покушения.

	Когато започва да изнася доклади за атентата „Кенеди" и да съобщава имена на замесените в него хора, той е блъснат с колата си от една урва, вследствие на което загубва единия си крак. Последвалите смъртни заплахи го карат да замълчи през следващите 16 години, когато отново решава да разгласи пред американците пазената информация.



	Не е моя работа да редя приятни и красиви слова. На следващите страници ще разкрия машинациите по начина, по който ги е разказал Бил Купър. Моля ви да прецените сами какво да приемете и какво не. Аз лично познавам Бил, много пъти сме били заедно, с него и Брад Стайгър плавахме в Хавай, познавам съпругата му, играл съм си с малката му дъщеря (Пух) и изобщо имах достатъчно време да го наблюдавам и да си съставя мнение за него. Най-много исках да установя дали този мъж говореше истината, или просто е от хората, които се стремят към пари, известност и слава. Човекът, който видях, беше груб, волеви, сериозен, но честен, откровен войник, американски патриот, който се бе заклел да брани страната си от всякакви врагове - външни и вътрешни; Бил е от тези, с които човек не може да се шегува на подобна тема. Не искам да премълчавам, че той често посяга към чашката, може би заради всички проблеми, пред които се е изправил след решението, което взема. Но това е типично и за много други изследователи на НЛО. Между другото, някои от немските корифеи вече използваха материали на Бил, без да му искат каквото и да е разрешение, което е нарушение на авторското право. Позволявам си да спомнена, че аз писмено поисках съгласието на неговото издателство, за да използвам книгите му. В Magazin 2000 например Михаел Хаземан не пише особено добри думи за Бил Купър, а той, от своя страна, казва или пише не толкова ласкави неща за Хаземан. Нека се разберат помежду си. Тъй като и двамата публикуват нежелателна информация за неща, които официално не съществуват, е невъзможно в публикациите им да няма дезинформация. Но аз лично не вярвам, че са го направили от зла умисъл. Същото нещо важи и за мен. Не бих могъл да твърдя, че всичко, което съм писал, е вярно. Но всички ние като изследователи се опитваме да изнесем потулваната информация на бял свят и да назоваваме нещата с истинските им имена.

	Вероятно ще ви е интересно, ако първо разкажа малко за самия Бил Купър и миналото му, за да си създадете обща представа за човека, разкрил казаното в тази глава.



	Купър е роден на 6 май 1943 г. като син на лейтенанта от военновъздушните сили на САЩ Кл. Милтън В. Купър. През 1961 г. той се дипломира в Yamato High School, Япония, и още същата година кандидатства в Air Force. Всъщност първоначално иска да работи в NAVY (военноморските сили), но поради честите му прилошавания при пътуване с кораб или кола, решава да постъпи в американските въздушни сили, където прави кариера; той ежедневно борави с атомни бомби и работи в секретния отдел по сигурността. Вниманието му към НЛО е привлечено, когато веднъж след работа се напива с двама сержанти. След няколко бири те му споделят, че служат в специални части, чиято задача е да прибират паднали летящи чинии. Единият от двамата, сержант Мийс, разказва за акция, когато трябвало да се транспортира летяща чиния, която обаче била толкова голяма, че изпратили специален екип да събори телефонните стълбове, а след него - друг екип, които отново да ги постави на мястото им. Пътували винаги през нощта, а през деня спирали някъде извън населените места. Покривали чинията с камуфлаж.

	По онова време Бил Купър не отдава голямо внимание на техните дрънканици и мисли, че се майтапят с него, защото е нов. В края на 1965 г. решава да прави кариера в NAVY; минава нужното обучение и служи на кораби и подводници. Една от подводниците е USS TIRU (SS-416). Когато един ден пътуват в открито море с нея, Купър и колегата му Джеронимо (индианец) поемат вахтата. Известно време оглеждат района наоколо, когато изведнъж от морето изхвръква летяща чиния. Тя е с размерите на самолетоносач, рее се за кратко над водата и изчезва в облаците. Купър и колегата му вдигат тревога, но никой не вярва на думите им, докато грамадната чиния отново неочаквано не се появява от облаците, приближава се до водата, образува голяма дупка под себе си и изчезва. Капитанът изисква показанията на сонара, който потвърждава присъствието на чуждия кораб. В следващите 10 минути действието на изплуване и потапяне на чинията се повтаря неколкократно и капитанът заснема всичко с 35-милиметрова камера. Когато се завръщат в пристанището на Пърл Харбър, на свидетелите е забранено да напускат подводницата. Вместо това са разпитани от един комендант. Той ги заплашва, че ако разкажат пред някого какво са видели, ще бъдат уволнени от служба и ще им се наложи глоба от $10 000 или 10 години затвор, или и двете.

	След случката Купър е преместен на танкера USS Tombigbee (AOG-11) и се бие във Виетнам. През 1968 г. е изпратен на обучение за специалисти по вътрешна сигурност към NAVY (Naval Security and Intelligence School for Internal Security Specialist - NEC 9545) и започва понякога да изпълнява поръчки за военноморското разузнаване. След успешното си завършване е преместен в базата Да Нанг във Виетнам, където комендантът капитан Картър го назначава за капитан на малък 15-метров боен кораб. През цялото време, докато служи във Виетнам, Купър става свидетел на голяма НЛО-активност. Открит е 24-часов пост, който събира и кодира всички сведения за „неидентифицираните летящи обекти". В един от случаите изчезва цялото население на едно малко село, след като над него са наблюдавани множество НЛО. Те са обстрелвани, а като реакция около тях се появява мистериозна синкава светлина. Носят се слухове, че летящите дискове са отвлекли двама американски войници, които след това, обезобразени, били пуснати в джунглата. По онова време Купър не е съвсем наясно как да постъпи с всевъзможните слухове и не знае кое отговаря на истината и кое не. През следващите години обаче, за свое голямо учудване, установява, че голяма част от информацията е вярна. След службата му във Виетнам той попълва формуляр за преразпределение. В документа има и въпрос за членство в „братски организации". Купър избира ордена „Дьо Моле" и - по негово мнение заради това - след половин година е назначен във военноморските тайни служби. Преди да постъпи на работа, провежда един разговор в 4 часа сутринта с ръководителя на CINCPACFLT Intelligence Briefing Team. Това, което научава от него, го тласка към 18-годишното му търсене на истината и е отразено в следващите страници на нашата книга. В деня, когато Куггьр разбира, че Naval Intelligence (военноморското разузнаване) е замесено в убийството на Дж. Ф. Кенеди и че тайният агент Уилям Гриър, шофьорът на президентската лимузина в Далас, е човекът, който стреля, Купър подава молба за напускане с намерението никога да не се връща на служба.

	Приятелят му Боб Суон обаче успява да го убеди да се върне. Той е и първият човек, с когото Купър споделя разкритията си за убийството на Кенеди, за НЛО, Тайното правителство, Алтернатива 1, 2 и 3, идващата ледникова епоха, „Проекта ГАЛИЛЕО" и плана за „Новия световен ред". Купър започва да подава част от информацията на един репортер, докато един ден черна лимузина избутва колата му в една урва. Той успява да оцелее. Вероятно убийците са смятали, че ще издъхне от раните си. Бил обаче успява да изпълзи нагоре, където е и намерен. Месец по-късно същата лимузина отново се опитва да го убие - тогава загубва единия си крак. В болницата го посещават двама мъже, които го питат дали най-накрая няма да си затвори устата. Ако не престанел, следващия път нямало да се отърве. Той им обещава в бъдеще да мълчи, но в себе си решава да продължи делото си от момента, в който намери начин да остане невредим. Това му коства 16 години, $ 27 000 и един компютър. Купър все пак успява. След втория инцидент напуска флотата и отново тръгва на курсове. Полага изпит за фотограф и по-късно става директор на училището за водолази на Западния бряг, управител на Mixed Gas Deep Saturation Diving Department и ръководител по подводна фотография в College of Oceaneering, представител на AIRCO Technical Institute, заместник директор на Adelphi Business College, а по-късно директор на същото учебно заведение; национален координатор по маркетинг към United Education & Software, директор на Pacific Coast Technical Institute и директор на National Technical College. Освен това е и собственик на Absolute Image Gallery и Studio on Fine Art Photography.

	През 1988 г. Купър попада на списание, където пише за документ, намерен уж от научния екип Мур-Шандера-Фридман. Текстът документира, че правителството знае за паднало НЛО, загинали извънземни и е в течение на операция с име MAJESTIC 12.

	От работата си в тайните служби Купър е наясно, че Мур и Фридман са правителствени агенти и че документът е пълна измишльотина. Той познава списъка с имената на агентите, предвидени за операция MAJESTIC, и решението при нужда изследователите на НЛО да се дезинформират, така че любопитните да бъдат тласнати в погрешна посока. Това става знак за Купър да излезе на сцената и да заяви истината. Той изготвя план. Първоначално трябва да убеди познатите си агенти, че е лунатик, който всъщност не знае нищо. Написва няколко страници, в които фактите се преплитат с най-различни измислени слухове, и ги изпраща до Мур и Фридман чрез Джим Спайсър, оператор в PARANET - компютърната мрежа на BBS. Купър заявява, че информацията е предназначена само и единствено за Мур и Фридман и не трябва да се вижда от никого другиго. Целта му е те да го представят пред началниците си като безобиден случай, докато той подготви „горещия материал" за обществеността. Оказало се, че Спайсър работи заедно с Мур и въпреки че текстът първоначално е пуснат в мрежата, след тяхна среща в Лос Анжелис е свален. Малко по-късно тайните служби започват да следят Купър от всички страни. Около две седмици след телефонния му разговор с Фридман в къщата му идват двама служители и конфискуват всички дискети. Планът на Купър обаче е в действие, защото той е на свобода. С помощта на жена си и няколко близки приятели той събира вярната информация и я разпространява по целия свят за цифром и словом $ 27 000 пощенски разходи. По този начин правителството не може да го арестува или убие, защото това би потвърдило изнесеното от него. Едновременно с това той разпраща информацията из Съединените щати чрез мрежата и официално оповестява, че Мур, Фридман и Шандера са правителствени агенти и че текстът за указа на Айзенхауер е фалшификат. Естествено атаката срещу него е незабавна.

	Семейството му започва да получава смъртни заплахи. Телефонът звъни посред нощ и никой не се обажда, на телефонния секретар са оставяни всевъзможни заплахи; смъртни заплахи идват по пощата, пред къщата стоят правителствени коли и го наблюдават. Един ден Купър си изпуска нервите, отива до човека в колата, насочва 9-милиметровия си пистолет към него и заявява, че му е дошло до гуша от тяхното присъствие и ако иска да заповяда на кафе у тях, той щял да му разкаже всичко, което го интересува. Но ако продължават да го тормозят, той нямало да се колебае да използва оръжието. След това си записал номера на колата. От този ден тя повече не се появява. Нещата обаче не спират дотук и намерението да го съсипят психически и да го дискредитират пред обществото не престава.

	Аз лично познавам Бил и мога да ви уверя, че той изобщо не е щастлив. Желанието му е да съобщи пред обществеността информацията, на която попада по време на работата си за тайните служби. Със сигурност Бил би имал далеч по-добри шансове, ако не се беше отказал от успешната си кариера, не се бе изложил доброволно на риск и не беше разрушил професионалния и личния си живот, името, авторитета и здравето си - само за да разкаже на хората за няколко малки извънземни. Въпреки всичко, отново ви напомням и моля да не приемате нищо от думите му просто така, безкритично, и сами да прецените за себе си дали Бил Купър говори истината или не.

	Самият той е достатъчно честен и не пропуска да каже на докладите си, че е възможно документите, които е фотографирал и публикувал, да са му подхвърлени от Тайното правителство, за да предизвика умишлена дезинформация. Той обаче ги е виждал и заснел по време на работата си към военноморското разузнаване.



	Специално в САЩ реакцията към написаното от него е изключително остра. И е разбираемо, защото той първи доказа, че Джон Ф. Кенеди е застрелян в главата от Уилям Гриър. Купър е първият, който публикува оригинални снимки на Groom Lake, тайната подземна база за тестване на НЛО в Невада, където филмира американски антигравитационни летящи дискове. По-късно се свързва с японския продуцент Юничи Яой. Той прави така, че материалът да се излъчи по централната емисия новини в Япония.

	Чрез Юничи Яой в японските новини е показан и оригиналният филм от застрелването на Кенеди с ясни кадри на стрелящия шофьор. Филмът може да се получи на адрес: European UFO Archive - Р. О. Box 129, NL-8600 АС Sneek Tel. 0031-5150-21473



	За съжаление, западните медии много рядко споменават подобен тип информация. В японските учебници например се казва, че Кенеди е убит, защото е искал да разсекрети тайни за НЛО. Знам това от Юничи Яой, един от най-известните оператори на необясними феномени, който ме интервюира пред камера за японската телевизия. Интересното е, че НЛО-изследователи като Уендъл Стивънс, Хайнек, Мур, Фридман, Армстронг, Джон Лиър, Уилям Хамилтън, Тимъти Грийн Бекъли, Шрибер и др. могат без никакви проблеми да изнасят доклади, да продават добре книгите си, които понякога дори се превръщат в бестселъри, а от друга страна - Бил Купър получава заплаха след заплаха, никога не е канен на немски НЛО-конференции и кликата не пести средства да го дискредитира. По мое мнение трябва повече да се вслушваме в думите на хора, подложени на такова жестоко отношение и разкъсвани от медиите, които се опитват да съсипят личния им живот.

	Ето и неговата информация (моите коментари са с различен шрифт):





	ТАЙНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

	Възникване, същност и цел на MJ-12





	Следващите редове се основават директно на TOP SECRET/MAJIC- документи, до които имах достъп между 1970 и 1973 г. като член на Intelligence Briefings Team и командир в Тихоокеанския флот.



	През годините, последвали Втората световна война, САЩ се изправят пред редица събития, които биха могли невъобразимо да променят не само тяхното, но и бъдещето на цялото човечество. Ужасеният президент Труман и висшите военнокомандващи се оказаха безсилни, въпреки че току-що бяха спечелили най-скъпата и най-унищожителната война в човешката историята.



	Съединените щати създават и използват атомната бомба. Те са държава, която притежава оръжие с такъв потенциал, че може да унищожи не само който и да е враг, но и цялата планета Земя. По онова време щатите имат идеално функционираща икономика, високи технологии, висок жизнен стандарт, упражняват огромно влияние върху света и олицетворяват най-мощната военна сила в човешката история.



	Само смътно можем да си представим тревогата и объркването, когато посветеният елит от правителството открива, че в пустинята на Ню Мексико е паднала летяща чиния, управлявана от насекомоподобни същества от абсолютно непозната култура.



	Между януари 1947 г. и декември 1957 г. падат или принудително кацат най-малко 16 чужди космически кораба. Трябва да е имало 65 мъртви пасажери и един жив. Друг чужд кораб експлодира, поради което не са събрани останки. 13 от тези събития са се случили на територията на САЩ, без да броим последния кораб. Един в Аризона, 11 в Ню Мексико и един в Невада. Три други катастрофират в чужди страни: единият в Норвегия, а другите два в Мексико.



	Случаите на НЛО зачестяват дотолкова, че наличните възможности за оценка се оказват недостатъчни за сериозно изследване.



	Чужд космически кораб е открит на 13 февруари 1948 г. на плато, недалеч от Ацтек, Ню Мексико. Друг е намерен на 23 март 1948 г. в Харт Кениън, близо до Ацтек, също в Ню Мексико. Диаметърът му е 33 метра. От двата космически кораба са извадени общо 17 мъртви тела. От още по-голямо значение обаче са намерените човешки тела в тях. Дяволът проточи грозната си глава и депресията скоро завладя знаещите.



	Грифът „секретно“ веднага е променен на СВРЪХСЕКРЕТНО. Над случилото е спуснат закон за пазене на тайна - още по-строг, отколкото при предишния „Проект Манхатън“. През следващите години инцидентите щяха да се превърнат в най-строго пазената тайна в историята на света.



	През декември 1947 г. за изследване на феномена е създаден специален отдел от американски топ-учени под кодовото име Project Sign. През декември 1948 г. от него възниква Project Grudge. За целите на дезинформацията и за по-маловажната информация под Grudge е стартиран проектът Blue Book. С течение на годините Grudge изработва 16 тома, включително и спорния Gridge 13, който Бил Инглиш и аз можехме да разгледаме, да прочетем и да представим пред обществеността.



	Т. нар. „Сини екипи“ (Blue Teams) са създадени, за да прикриват и транспортират падналите летящи чинии, мъртвите и живите извънземни. По-късно в Project Pounee те се превръщат в Alpha Teams. През първите пет години контролът върху тайната за извънземните се упражнява основно от Военновъздушните сили на САЩ и ЦРУ (Central Intelligence Agency).



	По нареждане на президента, ЦРУ първоначално възниква като Central Intelligence Group и работата му е свързана най-вече с присъствието на извънземни. С гласувания впоследствие Закон за национална сигурност отделът се разраства и става управление. Съветът за национална сигурност служеше за надзираване на тайните служби и специално на извънземните. По негово нареждане ЦРУ се отдръпна от задачата си да събира информация за чуждестранни тайни операции и се посвети най-вече на секретни мисии в страната и чужбина.



	На 9 декември 1947 г. е одобрено откриването на отдел NSC 4, наречен Координация на средствата за задграничната разузнавателна информация. Това cтaвa по настояване на министрите Маршал, Форестал, Патерсън, както и на съветника по директивите към Външно министерство Кенън. На 49. страница в книга 1 от Военната разузнавателна служба, заключителен доклад на Специалния комитет за разследване на правителствени операции за разузнавателна дейност, американски сенат, 94. Конгрес, заседание 2, доклад № 94-755, 26, април 1976 г., се казва:



	„Тази заповед упълномощава външния министър да съгласува всички разузнавателни дейности отвъд океана, насочени против комунизма.“ Строго секретното допълнение към NSC 4, NSC 4А, възлага на директора на ЦРУ да провежда тайна психологическа дейност за постигане на целите на NSC 4. Първоначално даденото правомощие на ЦРУ за тайни операции в рамките на NSC 4А не съдържа конкретни директиви за координация, нито за разрешаване на подобни акции. То само възлага на директора на ЦРУ да провежда операции и с помощта на Външно министерство и Министерство на отбраната да ги съгласува с американската политика.



	По-късно NSC 4 и NSC 4А са заместени от NSC 10/1 и NSC 10/2, които разширяват пълномощията на тайните операции. Бюрото по директивите (ОРС) е Включено В провеждане на разширена програма за секретна дейност. NSC 10/1 и NSC 10/2 легализират нелегалните и незаконовите практики, приемайки ги като необходими за националната сигурност. Последствията не закъсняха. Вратите на всички разузнавателни служби бяха постоянно отворени. В NSC 10/1 дори се създава подотдел „Завеждащ координация“, който дава преценка, но не разрешава или забранява секретни проекти. Той негласно се занимава само с координация на извънземни проекти. Чрез NSC 10/1 и NSC 10/2 постепенно се налага мнението, че на върха никой не желае да научава нещо, докато то не завърши с успех. Акциите създадоха буфер между президента и информацията. Смисълът беше президентът да е в позиция да отрича каквато и да е информация, в случай че нещо се разчуе. В следващите години този буфер беше използван на държавните глави да се съобщава за НЛО само това, което Тайното правителство сметне за нужно.



	Чрез NSC 10/2 се създава изследователска група, която се среща тайно и е съставена от водещите тогава учени. Тя НЕ БЕШЕ наречена MJ-12.



	Допълнителният указ NSC 10/5 определи задачите ѝ. Едва четири години по-късно записките на Съвета за сигурност и тайните заповеди създадоха условия за появата на MJ-12.



	Министърът на отбраната Джеймс Форестал започна да протестира срещу тази секретност. Той беше голям идеалист и религиозен мъж, който вярваше, че обществеността трябва да бъде информирана. Когато започна разговори с ръководствата на партиите и на Конгреса, Труман го накара да подаде оставка, Форестал обаче продължи да изразява опасенията си и с право подозираше, че е следен. Мнозина незапознати с подробностите смятаха това за параноя. По-късно се заявяваше, че Форестал е преживял нервен срив и затова е приет във Военноморската медицинска академия в Бетесда, Мериленд. На практика обаче се опасяваха, че Форестал отново ще започне да говори, и затова трябваше да бъде изолиран и дискредитиран. На сутринта на 22 май 1949 г. агенти на ЦРУ омотават чаршаф около врата му, завързват единия край и хвърлят Джеймс Форестал през прозореца. Чаршафът се къса и той пада мъртъв, Форестал е една от първите жертви на заговора.



	Оживялото извънземно след падането в Розуел през 1949 г. е наречено ЕВЕ. Името е предложено от д-р Въневър Буш и е съкращение от Extraterrestrial Biological Entity („извънземна форма на живот“). ЕВЕ показва склонност да лъже и през първите години дава само отговори, които се очакват от него. Напротив, на неудобните въпроси мълчи. През втората година на пленничество си то постепенно започва да се отваря и информацията, която съобщава, е, слабо казано, изумителна. Разкритията му са в основата на документа, станал по-късно известен като ЖЪЛТАТА КНИГА. Бил Инглиш и аз самият имахме възможност да видим снимки на ЕВЕ по време на работата ни в Grudge 13.



	В края на 1951 г. ЕВЕ се разболява. Медицинският персонал не успява да установи причината на заболяването. Те са безпомощни. Телесните функции на ЕВЕ се базират на хлорофила и съществото набавя храна и енергия подобно на растенията. Отпадните му продукти също са близки до растителните. Взето е решение за консултация с ботаник и за лечението на ЕВЕ е извикан специалиста по ботаника д-р Гилермо Мендоса. Той се опитва да го спаси, но в средата на 1952 г. ЕВЕ умира. Д-р Мендоса става сътрудник по извънземна биология.



	По време на безуспешния опит да се спаси ЕВЕ и същевременно да се спечели благоволението на неговата раса, в началото на 1952 г. САЩ започват да излъчват зов за помощ в Космоса. Той остава без отговор, но проектът продължава като знак за добра воля.



	На 4 ноември 1952 г. с тайна заповед президентът Труман създава свръхсекретната National Security Agency (NSA, Агенцията no национална сигурност). Най-важна цел е декодиране на извънземна комуникация и контактуване с извънземни. Крайно наложителната задача е продължение на предишни усилия; тя получава кодовото име Sigma. Част от работата на NSA е да следи всички комуникации и сигнали в света независимо от произхода им - земни или извънземни - за целите на разузнаването и за да се избегне присъствието на извънземни. Проектът Sigma е успешен. NSA поддържа и връзка с база LUNA и други секретни космически програми. Президентската заповед поставя съвета за национална сигурност извън каквито и да е закони, които не го споменават изрично. Днес NSA поема много задачи и на практика е най-важното звено в службите. Съветът получава 75% от парите за разузнаване. Старата поговорка „Където са парите, там е властта“ отново е в сила. Директорът на (ЦРУ днес не е нищо повече от параван за заблуда на обществото. Реалната задача на Съвета по национална сигурност е комуникация с извънземни, но тя не изчерпва работата му.



	След инцидента в Розуел президентът Труман информира съюзниците си, включително СССР, за проблема с извънземните. Това се прави, в случай че те се окажат заплаха за човешката раса. Разработват се планове за защита на Земята при евентуална инвазия. Оказва се, че е непосилно да се запази секретност на международно ниво. Става ясна необходимостта от външна група за следене и координиране на международните усилия, за пазене на тайна и предпазване на правителствата от разкритията на пресата. Резултатът е сформиране на тайно общество, станало известно по-късно като „Билдербергерите“ (кръстени на мястото на създаването им - хотел „Билделберг“ В Остербек, Холандия). Главната им квартира е в Женева. Билдербергерите се превърнаха в тайно правителство, което днес следи и управлява едва ли не всичко. (Членовете се срещат веднъж годишно на различни места. През 1988 г. това бе австрийският град Телфс до Инсбрук, в която среща участва и бундесканцлерът Хелмут Кол, през 1989 г. срещата им е в Колорадо, САЩ, на която присъства граф Ламбсдорф. По онова време Обединените нации бяха и продължават да са просто виц.)



	През 1953 г. В Белия дом влиза нов президент. Той е мъж, навикнал на точен ред и структури с ясна командна система. Методите му на работа са делегиране на авторитета и управление чрез ръководен щаб. Той взема важни решения само ако съветниците му не могат да постигнат общо решение. Обичайният му начин на действие е да се запознае с различните алтернативи и да избере една от тях. Най-близките му сътрудници казват, че любимата му фраза била: „Направи, каквото трябва.“



	Голяма част от времето му минава на голф-игрището. Това съвсем не е нетипично за мъж с военна кариера от висшите командни постове по време на войната - ранг, обозначаван с 5 звезди. Този мъж е генерал Дуайт Дейвид „Айк“ Айзенхауер.



	По време на първата му година като президент (1953) са прибрани поне още 10 разбили се летящи чинии с 26 мъртви и 4 живи пасажери. От тях 4 са намерени в Аризона, 2 в Тексас, 1 в Ню Мексико, 1 в Луизиана, 1 в Монтана и една в Южна Африка. Наблюдаваните НЛО са стотици.

	Айзенхауер знае, че трябва да се справи с проблема с извънземните. Той съзнава, че не трябва да намесва Конгреса в тайната. В началото на 1953 г. новият президент се обръща към своя приятел и член на Комитета за Външна политика (CFR) Нелсън Рокфелер и го моли за помощ. Айзенхауер и Рокфелер планират тайна организация с цел следене на извънземната активност, която става факт в рамките на една година. Така се ражда идеята за MJ-12.



	Чичото на Нелсън Рокфелер - Уинтроп Олдрич - е успял да убеди Айзенхауер да се кандидатира за президент. Рокфелерови винаги са стоели зад Айк, но да се иска помощ от тях за решаване на проблема с извънземните, е огромната грешка, която Айзенхауер допуска: за бъдещето на САЩ и вероятно за цялото човечество.



	Седмици след победата си Айзенхауер назначава Нелсън Рокфелер за председател на Консултативния президентски съвет за реорганизация на правителството. Програмите за Новия курс (New Deal) са предоставяни на един-единствен кабинет, наречен „Отдел за здраве, образование и благоденствие“. След одобрението на новия кабинет от Конгреса, през април 1953 г. Нелсън е назначен за заместник държавен секретар към Овет Калп Хоби.



	През 1953 г. астрономите забелязват в Космоса голям брой обекти, които наближават Земята. Първоначално се смята, че са астероиди. По-късно се установява, че са космически кораби. Project Sigma прихваща радиосигнали на извънземните. Когато обектите достигат Земята, се позиционират на висока орбита над екватора. Става въпрос за големи кораби, чиито намерения са неясни. С помощта на радиосигнали и бинарен компютърен език Project Sigma и новият Project Plato („Проектът Платон“), успяват да устроят приземяване, вследствие на което се изправят лице в лице с извънземните. (Срещата се състои в пустинята, филмът „Срещи от трети вид“ на Спилбърг е фантастична версия на реалните събития.) „Проектът Платон“ е натоварен да осъществи дипломатически контакт с космическите пришълци. Извънземните оставят един заложник като знак, че ще се завърнат.



	В същото време с правителството на САЩ влиза в контакт и друга извънземна раса. Тя се приземява във военновъздушната база „Хоумстед“, Флорида, и предупреждава за кръжащите над екватора пришълци. Втората група предлага помощ в духовното ни развитие. Главното им условие е да се откажем от ядреното оръжие и да го унищожим. Тя не приема да сподели технологиите си с твърдението, че сме духовно незрели за тях и че сме неспособни да боравим дори с тези, с които разполагаме. Според извънземните бихме използвали всяка нова технология за самоунищожение. Те заявили, че се намираме на пътя на самоунищожението и трябва да престанем да се избиваме, да замърсяваме планетата, да разграбваме всички земни богатства и да се научим да живеем в хармония. Исканията им са посрещнати с голямо недоверие, особено що се отнася до атомното разоръжаване. Смята се, че това би ни направило беззащитни срещу евентуална извънземна заплаха. В човешката история липсва аналог, който да ни помогне да вземем решение. Атомното разоръжаване не влиза в интересите на САЩ и предложението им е отхвърлено.



	През 1954 г. расата на сивите извънземни с големите носове, които обикаляли около екватора, се приземява във военновъздушната база „Холоман“. Постига се основно споразумение. Расата се представя за обитателка на планета с червена звезда от съзвездие Орион, която ние наричаме Бетелгейзе (алфа на Орион). Те твърдели, че планетата им загива и в близко бъдеще няма да могат да живеят на нея.



	Следва второ приземяване, този път в базата „Едуард“. Тя е затворена за три дни и достъпът в нея е забранен. Историческото събитие е планирано предварително и се цели договаряне на подробностите. Айзенхауер заминава на почивка в Палм Спрингс. В уречения ден президентът е отведен до базата, а пред пресата се съобщава, че е на зъболекар. Свидетели на събитията разказват, че над базата е имало три НЛО, които след това са се приземили. Същия ден е изпробвана нова противовъздушна батарея и обърканите войници започнали да стрелят по корабите. За щастие няма жертви.



	Президентът Айзенхауер се среща с извънземните на 20 февруари 1954 г. Подписано е формално споразумение между извънземната нация и Съединените щати. След това приемаме първия извънземен посланик от Космоса. Името и титлата му са: „Негово високопреосвещенство Крллллл“ (произнася се „Крил“). Съгласно типичната американска антипатия към монархичните титли, той тайно е наричан „заложника Крил“.



	Други четирима души, присъствали на срещата, са Франклин Алън от вестник Hearst Newspaper, Едуин Норс от Brookings Institute, Джералд Лайт от метафизичните среди на Америка и католическият епископ Макинтайър от Лос Анжелис. Реакцията им трябва да се смята за микромодел на реакциите на широката общественост; решено е, че обществото още не е готово да узнае за събитието. Последвалите изследвания доказват, че мнението е било правилно.





	Едно много емоционално писмо на Джералд Лайт разкрива случилото се:



	„Скъпи приятелю,



	Тъкмо се връщам от Мърок. Информацията е вярна - безкомпромисно вярна! Заминах за там, придружен от Франклин Алън от Newspaper, Едуин Норс от Brookings Institute и епископ Макинтайър от А. А. Когато ни разрешиха да прекосим охранявания сектор (след около 6 часа, през които бяхме основно разпитвани за всички подробности около работата ни), имах комичното чувство, че е дошъл краят на света. Никога преди не бях виждал толкова хора на пристанището, сред които цареше невъобразим хаос. Сякаш всеки момент щяха да изпаднат в душевен колапс, понеже техният малък свят се е сринал. Реалността на летящите машини от друго „измерение“ завинаги е била откъсната от този свят и вероятно е оставила болезнена следа в съзнанието на присъстващите политици и икономисти. По време на двудневния си престой видях 5 отделни различни летящи тела, които бяха претърсвани и изследвани от нашия военновъздушен персонал - с разрешението и помощта на извънземните (етерианците)!



	Просто нямам думи, за да опиша реакцията си. Значи все пак стана. Вече е исторически факт! Както сигурно знаеш, президентът Айзенхауер пристигна за една. нощ от Палм Спрингс в Мърок. Имам чувството, че той ще загърби острия конфликт между различните „авторитети“ и ще направи обръщение по телевизията и радиото - ако не успее скоро да се измъкне от тази задънена улица.



	Доколкото ми е известно, в момента се подготвя официално изказване до нацията, което ще се излъчи в средата на май. “



	Hиe знаем, че такова обръщение нямаше. Нашите „пазачи“ отново са с пръст на спусъка. Знаем също, че е имало още 2 космически кораба (за тях за съжаление липсват свидетели), които са се приземили по-късно или преди другите три. Джералд Лайт ясно казва, че корабите, които военните са разглеждали, са 5 на брой. Той нарича извънземните „етерианци“, което показва, че са смятани за нещо като „богове“, за каквито са ги приемали и дребните племена (Виж Библията, шумерските клинописи, книгата на Морони, Великденския остров, ацтеките, инките, маите, аборигените, тибетците, хавайците, хопите, американските индианци, както и много други африкански туземци).



	Споменава се и флагът на извънземните: „тристранния знак“ (trilateral insignias). Той присъства на корабите и униформите им. Двете приземявания са филмирани. Филмите се пазят до днес.



	Споразумението предвиждало извънземните да не се намесват в нашите работи и ние да не се месим в техните. Да пазим в тайна присъствието им. Те ще ни дадат технологии и ще ни помогнат в научното ни развитие. Няма да сключват договори с други нации. Разрешено им е за медицински цели и наблюдение на развитието ни от време на време да похищават отделни хора с условието, че няма да им навредят по никакъв начин и ще ги връщат на местата, откъдето са били отвлечени. Похитените не трябва да си спомнят нищо за случилото се. Извънземните трябвало редовно да предоставят списъци на MJ-12 с имената на хората, с които са влезли в контакт. По-нататък имало споразумение САЩ и извънземните да обменят по 16 души за взаимно обучение. Докато извънземните гости са на Земята, хората ще са на тяхната планета.



	(Както по-горе вметнах, събитията са пресъздадени в типичната за Холивуд драматизация „Срещи от трети вид“. Само за указание , за да е ясно кой за кого работи, ще спомена, че д-р Дж. Алън Хайнек е технически ръководител на филма. Интересно е да се знае и че строго секретният доклад, който съдържа и сведения за проекта GRUDGE, е в съавторство отново с д-р Алън Хайнек и лейтенант Френд. Хайнек участва в проекта GRUDGE и отговаря за укриването на редица случаи на НЛО, а в същото време участва в проекта BLUEBOOK. Той е човекът, който измисля израза „Беше само метан газ“.)



	Стига се до общо споразумение да се построят подземни бази за нуждите на извънземните, както и две общи бази. Обмяната на технологии трябва да се осъществява в общите бази. Извънземните подземни съоръжения са построени под американските резервати, под четириъгълника Юта-Колорадо-Ню Mekcиko-Apизона. Друга една трябва да е била създадена в Невада, в района, известен като S4, на около 7 мили южно от западната граница на Зона 51 или Dreamland. (Dreamland е построен в пустинята Мохаве, близо до Юта. В пустинята Мохаве наблюдаваните НЛО са повече от където и да е другаде по света. Те са в такова количество, че местните вече изобщо не си правят труда да ги докладват. Всеки, който пътува в района, ще се слиса от оживлението над тази част на пустинята.) Всички използвани от извънземните територии са под наблюдението и контрола на Военноморския департамент.



	Въпреки че строежът на базите започва веднага, до 1957 г. напредъкът е незначителен. След това са намерени достатъчно финансови средства. Работата продължава в Blue Book.



	„Проектът Червена светлина“ (Redlight Project) е създаден за тестови полети с извънземни космически кораби. В Грум Лейк, Невада, във вътрешността на военните полигони е построена свръхсекретна база. Персоналът в нея полага тест за интелигентност и се назначава с одобрението на президента. Това направо е смешно, поради факта, че самият президент не може да влиза в зоната.



	Базата на извънземните, предназначена за технологичен трансфер, е в Зона 4. Нейното кодово име е „Обратната страна на Луната“. Според доклада там има постоянно присъствие от поне 600 извънземни заедно с неизвестен брой агенти на ЦРУ и научен персонал. Поради опасност от имплантации, е позволено само на ограничен брой хора да работят пряко с извънземните. Те са наблюдавани 24 часа в денонощието.



	На армията е възложено изграждането на свръхсекретна организация за защита на извънземни проекти, наречена National Reconnaissance Organization, която се намира във форт Карсън, Колорадо. Специалните части, обучавани за секретни проекти, се наричат Delta Teams. Лейтенант Кол. Джеймс „Бо“ Гриц е един от командирите на Delta Force.



	Втори проект с кодовото наименование Snowbird възниква за целите на официалната дезинформация срещу нежеланите свидетелства за „червени летящи обекти“. Те са представяни за експерименти на въздушните сили. Летящите машини на Snowbird са с конвенционални технологии и при нужда често са показвани пред медиите. Проектът цели омаловажаване на неопровержимите наблюдения на „извънземни летящи тела“ и заблуда на общественocттa. Snowbird Project има пълен успех и съобщенията за забелязани НЛО през следващите години значително намаляват.



	Военният кабинет към Белия дом създава специален таен фонд от милиони долари. Той е използван за строеж на 75 подземни бази. На президентите се казва, че се строят бомбоубежища в случай на война. Реално съоръженията за президента са само няколко. През кабинета за MJ-12 заминават милиони долари, а от MJ-12 се насочват към фирмите изпълнителки. Строго секретно! Бази за извънземни и други военни центрове, както и съоръжения за „Алтернатива 211“. Президентът Джонсън например използва пари от фонда, за да построи едно кино и да асфалтира улицата към ранчото си. Той няма никаква представа за истината.



	Тайният фонд на Белия дом е създаден от президента Айзенхауер през 1957 г. за строеж на подземни бази. Средствата идват от Конгреса под предлог „изграждане и поддръжка на тайни съоръжения, в които президентът би могъл да се скрие по време на война: убежища за президента“.



	Подземните бази всъщност представляват кухини, вкопани достатъчно надълбоко в земята, за да не бъдат засегнати от ядрен взрив. Те са снабдени с най-съвременни средства за комуникация. Днес в страната има 75 такива бази, изградени с парите на фонда. Комисията по ядрена енергетика е създала още 32 подобни съоръжения.



	Сведенията за местоположението им и всичко, свързано с тях, са строго секретни. Военният кабинет е разполагал и продължава да разполага с тези средства, течащи по сложна и заплетена мрежа, която дори опитен шпионин или ревизор не би могъл да разплете. До 1980 г. само малцина в началото и в края на мрежата знаят за какво всъщност са парите. Джордж Махон от Тексас, председател на подкомитета на Камарата на представителите и неговия Комитет по отбраната, и Робърт Сайкс от Флорида, председател на подкомитета на Камарата на представителите, са хората в началото на веригата, които разпределят средствата за военни цели. Говори се, че днес парите на Конгреса се разпределяли от говорителя на Камарата на представителите Джим Райт и се прави опит за неговото отстраняване. В края на мрежата са президентът, MJ-12, директорът на военния кабинет и един командир от корабостроителницата на флотата във Вашингтон.



	Финансовата комисия и Министерството на отбраната отпуска парите за целите на военното строителство с гриф „строго секретно“. Естествено войската не може да ги харчи и изобщо не знае за какво са. Пълномощия за използването им има флотът. Парите отивали в Чесапикския дивизион на морските инженери, които също не знаели за какво са.



	Истинската цел е неизвестна дори за командващия адмирал. Само един-единствен командир от флотата, разпределен в Чесапикския дивизион, но отговорен единствено пред Военното бюро на Белия дом, знае истината и предназначението на средствата. Тоталната секретност около фонда означава, че едва ли не всичко се свежда само до неколцина посветени. Никога не е имало и никога няма да има отчет за тайно изразходваните средства.



	Големи суми от строго секретния фонд са трансферирани на остров Пийнът, Палм Бийч, Флорида, който е част от американската брегова охрана. Районът граничи с имот, собственост на Джоузеф Кенеди. Слухът е, че парите се използват за облагородяване и общо разкрасяване на ландшафта. Неотдавна имаше телевизионно предаване за убийството на Кенеди, в което се споменаваше служител от бреговата охрана, който предавал парите, поставени в дипломатическо куфарче, на човек на Кенеди през неговия имот. Възможно ли е да става въпрос за тайни плащания на семейство Кенеди като компенсация за загубата на сина им Джон Ф.? Плащания има и през 1967 г., след което престават. Сумата и предназначението ѝ остават неясни.



	Междувременно Нелсън Рокфелер отново сменя поста си. Този път заема мястото на К. Д. Джексън и става специален консултант по психологически стратегии. С назначаването на Нелсън постът се преименува на Специален консултант по стратегиите за Студената война. През годините той се превръща в кабинета, който Хенри Кисинджър оглавява при Никсън. Официално се предлагат решения за развитие и международно сътрудничество. Това обаче е маскировка, защото зад кулисите Нелсън Рокфелер е президентски координатор за разузнавателните служби. В новата си позиция той е подчинен пряко и единствено на президента. Участва в заседания на кабинета, на CFR (икономическата полиция) и Съвета за сигурност (NSC), висшия ръководен комитет в рамките на правителството.



	На Рокфелер се дава още един важен пост: завеждащ секретния отдел за „Планиране и координация“, създаден като NSC 5412/1 през март 1955 г. Кръгът е съставен от членове, назначавани краткосрочно според задачите. Дългосрочни членове са само Рокфелер, по един човек от Министерството на отбраната и на външните работи и директорът на ЦРУ. Отделът скоро получава името „Комитет 5412“ или „Специалната група“. С 5412/1 става правило тайните операции да се разрешават от изпълнителен комитет, докато в миналото са били одобрявани само и единствено от директора на ЦРУ.



	NSC 5412/1 възниква вследствие на секретната заповед на Айзенхауер от 1954 г. към NSC 5510. По-късно се създава дългосрочен комитет, наречен Majority 12 (MJ-12). Той следи и ръководи всички въпроси, засягащи извънземните. По-късно на MSC 5412/1 е възложено да дава обяснение за честите срещи, в случай че Конгресът или печатът проявят любопитство.



	Majority 12 се състои от Нелсън Рокфелер, директора на ЦРУ, Алън Уелш Дълес, външния министър Джон Фостър Дълес, министъра на отбраната Чарлс Е. Уилсън, председателя на Joint Chiefs of Staff адмирал Артър У. Редфорд, директора на ФБР Дж. Едгар Хувър и шест мъже от дирекцията на CFR, известни като „Мъдрите мъже“ от ръководството на „Групата ЯЗОН“, и д-р Едуард Телър. (Както казах в главата за Илюминатите, „Групата ЯЗОН“ е научният екип, създаден по време на „Проекта Манхатън“ и управляван чрез Mitre Corporation.) Ядрото на CFR е съставено от членове на тайните ордени Skull & Bones и Scroll & Key от Харвард и Йейл. „Мъдрите мъже“ са ключови членове на CFR и едновременно членове на „Обществото ЯЗОН“ (Jason Society) - Вътрешния кръг на ордена Skull & Bones.



	[Majestic 12 има 19 членове. Най-важното правило е да не се прави нищо, ако 12 от 19-те членове не са дали съгласието си - оттам и името Majority 12 („Мнозинството 12“). Инструкциите на Majestic 12 са наричани „заповеди на мнозинството 12“.]



	Групата е съставена от висши служители и директори на CFR и по-късно от Тристранната комисия. Гордън Дийн, Джордж Буш и Збигнев Бжежински са част от нея. Най-важните и най-влиятелните от „Мъдрите мъже“, сътрудници на MJ-12, са Джон Клой, Робърт Ловет, Аверил Хариман, Чарлс Болен, Джордж Кенън и Дийн Ачесън. Тяхното политическо влияние вероятно е продължило до 70-те години. Показателно е, че президентът Айзенхауер, както и първите шестима членове на MJ-12 са хора от правителството и CFR. (По този начин най-влиятелната група от кръга на правителството е контролирана от организация, принадлежаща на Илюминатите.)



	Сериозните изследователи ще установят, че не всички от „Мъдрите мъже“ са завършили в Харвард или Йейл и че не всички са избрани заради членството им в Skull & Bones и Scroll and Key. Аз успях да открия, че членове се вербуват и за заслуги преди студентскшпе им години, а не само заради следването им в Харвард и Йейл.



	Впоследствие в „Обществото ЯЗОН“ са приети отделни избраници. Всички те са членове на CFR и известно време са популярни като The Eastern Establishment („Източният естаблишмънт“). Това показва влиянието на може би най-тайното от всички научни общества. „Обществото ЯЗОН“ се разраства и днес продължава работата си, но вече приема и членове на Тристранната комисия. Тя е законспирирана още преди 1973 г. Името ѝ идва от флага на извънземните.



	MJ-12 съществува до ден днешен. При Айзенхауер и Кенеди кръгът неправилно е наричан „Комитет 5412“ или „Специалната група“. По време на правителството на Джонсън той се превръща в „Комитет 303“, тъй като името 5412 е разкрито в книгата „Тайното правителство“. Реално на автора е позволено да се добере до информация за 5412/1, за да се запази в тайна съществуването на NCS 5410. При Никсън, Форд и Картър същата група е наричана „Комитет 40“, а при Рейгън - Р140 Committee. През всичките тези години се променя само името.



	През 1955 г. се разбира, че извънземните мамят Айзенхауер и нарушават договора. На много места в САЩ са намерени осакатени трупове на хора и животни. Възниква подозрение, че пришълците не представят пълни списъци на MJ-12 за контактите и похищенията на хора; допуска се, че не всички похитени са върнати. Подозират се контакти със СССР, което се и потвърждава.



	Стига се до извода, че с помощта на тайните общества, магията, религията и окултизма извънземните манипулират и отвличат голям брой хора.



	След няколко въздушни схватки между Air Force и извънземните се изяснява, че нашите оръжия са безсилни пред техните.



	През ноември 1955 г. се учредява NSC 5412/2, който създава експертна комисия за „всички фактори, които засягат възникването и реализацията на приоритетите във външната политика през ядрения век“. Това обаче отново е маскировка, защото истинската цел на изследването е темата за извънземните. Паралелно още през 1954 г. с NSC 5411 президентът Айзенхауер създава експертна група, която да изясни всички факти, доказателства, лъжи и истини относно проблема с извънземните. NSC 5412/2 е замислено само като прикритие, ако пресата прояви интерес към честите срещи на толкова важни мъже.



	Първите съвещания започват през 1954 г. и са наречени „срещите Куантико“, на името на града, където са се провеждали. Експертната група се състои от 35 тайни учени на CFR, известни като „Обществото ЯЗОН“ или „Учените Язон“. Поканен е и Едуард Телър. Д-р Збигнев Бжежински е ръководител в продължение на първите 18 месеца, а Хенри Кисинджър за втория период, започнал през ноември 1955 г. Чест посетител на съвещанията е Нелсън Рокфелер.



	Участници са:



	Гордън Дийн, председател

	д-р Хенри Кисинджър, ръководител

	д-р Збигнев Бжежински, ръководител

	д-р Едуард Телър

	генерал-майор Ричард К. Линдзи

	Хенсън У. Болдуин

	Дойд В. Бекнър

	Франк К. Неш

	Пол X. Нице

	Чарлс П. Нойс

	Франк Пейс младши

	Дон К. Пайрс

	ДейВид Рокфелер

	Оскар М. Рюбхаузен

	Генерал-лейтенант Джеймс М. Гавин

	Каръл П. Хоскинс

	Джеймс Т. Хил младши

	Джойзеф Е. Джонсън

	Мървин Дж. Кели

	Франк Елтшъл

	Хамилтън Фиш Армстронг

	генерал майор Джеймс Маккормак младши

	Робърт Р. Боуи

	МакДжордж Бънди

	Уилям А. М. Бърдън

	Джон К. Кембъл

	Томас К. Финлетър

	Джордж С. Франклин младши

	И. И. Раби

	Розуел Л. Гилпатрик

	Н. Е. Холъби

	генерал Уолтър Бидъл Смит

	Нехри ДеВолф Смит

	Шилдс Уорън

	Керъл Л Уилсън

	Арнолд Уолфърс



	Втората фаза на изследванията протича също в Куантико и групата скоро получава името „Куантико 2“. За MJ-12 и експертната група в Мериленд Нелсън Рокфелер построява специален комплекс за срещи, до който може да се стигне само по въздух. Така разговорите можели да се провеждат на спокойствие и без опасения от чужди вмешателства. Тайната база става известна като The Country Club („Селския клуб“). Той предлага пълни удобства, включително място за отдих и съвещания. (Институтът „Аспен“ не е „Селският клуб“.)



	В края на 1956 г. експертната група привидно е разпусната и през 1957 г. Хенри Кисинджър публикува официален доклад, озаглавен „Атомното оръжие и външната политика“, издаден за CFR от Harper & Brothers, Ню Йорк. Но истината е, че Хенри Кисинджър написва 80% от черновата още по време на следването си в Хар- вард. Експертната група продължава да работи в сянка. За сериозността, която Кисинджър отдава на изследванията, можем да съдим от изказванията на приятелите и жена му. Много от тях споделят, че Хенри напускал дома си рано сутрин и се прибирал чак късно вечер, като нито говорел с някого, нито реагирал на въпроси. Все едно живеел в свят, в който за другите няма място.



	Тези изказвания са показателни. Присъствието на извънземните и резултатите от изследванията за дейността им вероятно са му подействали като шок. Той очевидно не е бил на себе си, докато са траели срещите. По-късно това никога не му се е случвало. Той често работи до късно през нощта. Поведението му в крайна сметка води до развод.



	Основното в съвещанията за извънземните е да не се разкрива нищо пред обществеността, защото най-вероятно биха последвали срив в икономиката, в религиозните структури и всеобща паника, което е равнозначно на анархия. Това налага строга секретност.



	След като пред обществото не можело да се каже нищо, Конгресът също не трябвало да разбира за ситуацията. Парите за проекта трябвало да дойдат от източници извън правителството. Компромисното решение е да се заделят средства от военния бюджет и сигурните фондове, с които ЦРУ свободно разполага.



	Друго важно разкритие е, че извънземните използвали хората и животните като източник на жлезни секрети, ензими, хормони, кръв и ужасяващи генетични експерименти. Обяснението е, че от това зависело тяхното оцеляване. Твърдели, че ако не успеят да подобрят своето ДНК, расата им ще загине. Посрещаме това с голямо недоверие, но тъй като нашите оръжия реално са безполезни, MJ-12 решава да поддържа приятелски отношения до момента, в който не бъде създадена ефикасна оръжейна технология, с която да им се противопоставим. Налага се воля за сътрудничество със Съветския съюз и други нации заради оцеляване на човечеството. Изготвят се планове за две бойни системи на базата на конвенционални и атомни технологии, които да ни поставят в равна позиция.



	Резултатите от съвещанията са проектите „Джошуа“ и „Ескалибур“. „Джошуа“ е оръжие, изобретено още от германците, което е в състояние да пробие 10-сантиметрова броня от разстояние почти 2 километра, използвайки насочени нискочестотни звукови вълни. Смята се, че то ще е ефикасно срещу извънземните кораби и лъчевите оръдия. „Ескалибур“ е оръжие, изстрелващо ракета, която не може да лети по-високо от 10 000 метра (AGL), не се отклонява на повече от 50 метра от целта и не може да проникне по-дълбоко от 1000 метра в почва, равна по твърдост на земята В Мексико. Бойната ѝ глава трябвало да е 1 мегатона и е предназначена да унищожи извънземните в бункерите им.



	Разработката на „Джошуа“ е успешна, но доколкото знам, проектът не е пуснат в употреба. При „Ескалибур“ плановете не само непрекъснато се променят, но възникват трудности и при самото производство.



	Събитията във Фатима от ранните години на нашия век са разследвани с подозрението, че би могло да става въпрос за манипулация на извънземните. Създаден е шпионски екип, за да разкрие тайната. САЩ използва връзките си с ватикана, изградени по време на Втората световна война, и малко по-късно получават данните от разследването на Ватикана за пророчеството. То предрича, че ако човекът не се откаже от злото и не тръгне по пътя на Христос, планетата ще се саморазруши и събитията, описани в Библията, ще се изпълнят.



	Предсказвано е, че ще се роди дете, което след 1992 г. ще обединява света с план за мир и фалшива вяра. Към 1995 г. обаче народите постепенно ще разберат, че той всъщност е зъл и по-скоро е антихрист. Третата световна война щяла да започне от Близкия изток през 1995 г. с инвазия на обединен арабски народ над Израел - първоначално с конвенционални оръжия, а в пиковия момент ще се стигне до холокост заради използването на атомно оръжие. Между 1999 и 2003 г. планетата ще страда и животът ще продължава да бъде унищожаван. Пришествието на Христос ще е през 2011 г. Когато съобщили това на извънземните, те потвърдили казаното. Допълнили, че са ни създали с генно инженерство и манипулират човешката раса с религиите, сатанизма, магьосничеството и окултизма. Заявили също, че можели да пътуват във времето и че предсказаните събития ще се сбъднат. По-късното приложение на извънземните технологии за пътуване във времето от САЩ и СССР - в проектите „Рейнбоу“, „Феникс“ и „Монтаук“ - го доказват. Извънземните показали холограма (заснета на филм от американците), за която твърдят, че разкрива разпъването на Исус. Не знаем дали да им вярваме или не.



	Наистина ли използват автентичните ни религии, за да ни манипулират, или реално са създатели на земните религиозни учения? Или НАЧАЛОТО на истинския КРАЙ НА СВЕТА и завръщането на Христос ще бъде, както е пророкувано в Библията? Никой не знае отговора.



	През 1957 г. се провежда симпозиум (в Хънтсвил, Алабама), в който участват най-известните учени по онова време. Те стигат до заключението, че в края на хилядолетието планетата ще започне да се руши поради нарасналото земно население и експлоатацията на природните ресурси - без намесата на БОГ или извънземни.



	С тайна директива президентът Айзенхауер възлага на Jason Scholars („Учените Язон“) да проучат този сценарий и да дадат мнение. Jason Scholars подкрепят прогнозите и стигат до решенията, известни като Алтернатива 1, 2 и 3.



	Алтернатива 1 предлага да се пробият отбори в атмосферата с взривяване на атомни бойни глави, за да може топлината и замърсяването да изтекат в Космоса. Освен това: обръщане посоката на човешката цивилизация към опазване на планетата. Очакваният ефект от тази алтернатива е най-малък, поради нежеланието на хората за бърза промяна и заради страничните щети от атомната експлозия.



	Алтернатива 2 предлага да се изгради световна мрежа от подземни градове и тунели, в които да оцелеят подбрани представители на различни култури и професии и да подсигурят запазването на човешкия род. Останалата част от човечеството трябвало да приеме съдбата си на повърхността на Земята.



	Алтернатива 3 предлага да се позволи на малък брой хора - с помощта на конвенционални и извънземни технологии - да напуснат планетата и да създадат колонии в Космоса. Не бих могъл нито да потвърдя, нито да отрека съществуването на т. нар. „доставки“ на роби, които в рамките на този план ще бъдат използвани за строителните работи.



	Луната с кодово име „Адам“ трябва да е най-близката цел, последвана от Марс с кодово име „Ева“. Като мерки за печелене на време и трите алтернативи предвиждат ограничаване на раждаемостта, стерилизация и създаване на смъртоносни микроби за контролиране или забавяне на земното население. СПИН-ът например е резултат от тези планове. Има и други. Тъй като редуцирането на човешкото население се смята за най-важно, се стига до извода, че в интерес на човешката раса е най-добре тя да се освободи от нежеланите елементи на обществото. Съвместното ръководство на САЩ и СССР отхвърля Алтернатива 1, но веднага пристъпва към изпълнението на Алтернатива 2 и 3.



	През 1959 г. Rand Corporation организира симпозиум за строителство на дълбоко подземни обекти. Заключителният доклад представя машини, които могат да прокопават тунели с 1,5 метра дължина и 15 метра диаметър в час. Той съдържа снимки на огромни проходи и подземни халета, които, както изглежда, са обширни съоръжение или дори цели градове. Впечатлението е, че предходните пет години са били използвани за усъвършенстване на методите за подземно строителство. Управляващите кръгове решават да създадат нелегален наркопазар за финансиране на извънземните и другите „черни“ проекти.



	Привлечен е един млад, амбициозен член на CFR. Името му е Джордж Буш, по онова време президент и изпълнителен директор на компанията Zapata Oil в Тексас. В онзи период Zapata Oil експериментира с нова технология за офшорни сондажи. С основание се допуска, че ще е по-лесно дрогата да се кара от Южна Америка с рибарски лодки до островите, където се извършват сондажите, а след това да се транспортира до сушата с товарните кораби за петрол, което не би предизвикало любопитството на охраната и би заобиколило митническите проверки. Джордж Буш приема и организира съвместната работа с ЦРУ. Планът сработва дори по-добре от очакваното и продължава да функционира. Естествено, днес са въведени и нови методи за внос на наркотици в страната. Постоянно трябва да се напомня, че именно Джордж Буш е човекът, който започва масово да продава дрога на децата ни. В момента ЦРУ контролира всички световни пазари на наркотици.



	Официалните космически програми бележат видим възход при президента Кенеди, който в речта си при встъпване в длъжност призовава до края на 60-те години да се стъпи на Луната. Въпреки добрия му замисъл, планът позволява на някои от ръководителите да отклоняват огромни средства за своите цели и да държат американската общественост настрана от фактическата космическа програма. Същото цели и една паралелна програма в Съветския съюз.



	Реално обаче по времето, когато Кенеди изнася речта си, на Луната вече има обща американско-руска извънземна база. На 22 май 1962 г. на Марс се приземява сонда, която установява наличие на годна жизнена среда. Скоро след това започва сериозна работа за построяване на колония на Марс. Днес там има места, които са обитавани от специално избрани хора от различни култури и професии. Въпреки че реално САЩ и СССР са в най-тясно сътрудничество, официално се поддържа представата за вражда между тях, за да може в името на националната сигурност да се събират пари за тайни проекти.



	В един момент обаче Кенеди открива част от истината за пазара на наркотици и извънземните. През 1963 г. той отправя ултиматум към MJ-12 и заплашва, че ако не се справят с проблема с дрогата, ще го направи той. Президентът съобщава на MJ-12 за намерението си да оповести пред американския народ присъствието на извънземните, и изработва план, за да прокара решението си. Кенеди не е член на CFR и не знае за Алтернативи 2 и 3. Техните операции са ръководени и следени от Билдербергерите и то чрез техния „Политически комитет“. В САЩ членовете са подчинени на MJ-12, а в Съветския съюз - на тяхната дъщерна организация. Поведението на Кенеди предизвиква тревога сред ответниците. Убийството му е разпоредено от Политическия комитет и изпълнено от агенти на MJ-12 В Далас. Президентът Кенеди е застрелян от тайния агент Уилям Гриър, шофьор на лимузината му в Далас. Това се вижда във филма. Гледайте шофьора, а не Кенеди. Забележете как Гриър се обръща надясно. В лявата си ръка държи оръжието - автоматично, 45-и калибър. Обърнете внимание на реакцията на Джаки Кенеди. След като Гриър стреля, тя се обръща и се опитва да избяга през задната част на колата, защото вижда, че стрелецът е в нея. Агентът на ЦРУ зад лимузината обаче я връща обратно.



	Всички свидетели, които са се намирали достатъчно близо и са видели как Уилям Гриър застрелва Кенеди, са избити през следващите две години. Комисията „Уорън“ е един фарс, защото голяма част от разследващите са от CFR. Усилията им да заблудят американския народ се увенчават с успех.



	Много други патриоти, опитали се да разкрият истината за извънземните през следващите години, също са убити. До днес мъртвите свидетели или хората, които по някакъв начин са свързани с убийството на Кенеди, са над 200. През първите две години са „екзекутирани“ 18 души, които са видели Гриър да стреля.



	В младите години на изследване на космическото пространство и опитите да се достигне Луната ракетите винаги са придружавани от извънземни кораби. (На 20 ноември 1990 г. Chanel 2, телевизия в Лос Анжелис, съобщи, че при последния си официален военен полет космическата совалка Atlantis е била съпровождана от независим, червен, светещ обект с дискова форма.)



	Apollo астронавтите забелязват и филмират лунна база с кодово име „Луна“. На снимките се виждат куполи и обли постройки с формата на кегли, подобни на силози. Забелязват се малки космически кораби и големи Т-образни рудникови транспортни средства, които са оставили релефни отпечатъци по лунната повърхност.



	Официалната космическа програма е пълен фарс и е невъобразимо прахосничество на средства.



	Алтернатива 3 е реалност, а не научна фантастика. Повечето астронавти от Apollo са силно травмирани от разкритията и по-късните им изказвания, както и личният им живот го показват. Заповядано им е пълно мълчание под заплаха от „неизбежно“ смъртно наказание. Въпреки всичко един от тях разговаря с британски продуцент на телевизионно предаване и потвърждава верността на слуховете.



	В книгата „Алтернатива 3“ идентичността му е скрита под името „Боб Гродин“. Твърди се, че през 1978 г. той се е самоубил. Това обаче не може да се докаже по никакъв начин и аз мисля, че много от фактите в книгата са дезинформация. Убеден съм, че тя е резултат от натиска, който е бил упражнен върху създателите ѝ и цели неутрализиране на ефекта от предаването за „Алтернатива 3“ на британската телевизия.



	Главната квартира на описаната в книгата конспирация се намира в Женева. Ръководният щаб е от членове на засегнатите правителства и членове на Билдербергерите. Срещи на Политическия комитет се провеждат дори на атомна подводница под ледниците на полюсите. Необходимостта от пълна секретност е толкова голяма, че това е единственият сигурен метод срещу подслушване. От личен опит, както и от други източници, мога да кажа, че книгата почива поне на 70% истина. Допускам, че дезинформацията е опит да се дискредитира британското телевизионно предаване, чиято достоверност лесно може да бъде опровергана, подобно на „Документите за брифинга на Айзенхауер“, които в САЩ бяха отпечатани като извънреден план на Majestic 12 и също бяха опровергани.



	След контактите си с извънземните придобиваме технологии, които надхвърлят дори най-дръзките ни мечти. Един кораб на име Aurora, с който често се извършват полети в Космоса, се намира в Зона 57. В случая става въпрос за едностепенен космически кораб със съкращение TAV (Trans Atmospheric Vehicle, „трансатмосферно превозно средство“). Той може да излети от 12-метрова писта, да се изкачи до високоземна орбита и отново да се приземи.



	В момента притежаваме кораб, подобен на извънземните, с атомен двигател, позициониран в Зона 4 в Невада. Пилотите ни вече са извършвали междупланетни пътувания с него - до Луната, Марс и др. Ние сме лъгани за истинските условия на Луната, Марс и Венера и за нивото на технологиите, които притежаваме.



	На Луната има места с растителност, която променя цвета си. Тази сезонна промяна се дължи на факта, че Луната не винаги е обърната с една и съща страна към Слънцето и Земята, както се твърди до момента. Съществува зона, която излиза от тъмнината и в близост до нея има растителен живот.



	На Луната има изкуствени езера и се образуват облаци, които могат да се наблюдават и заснемат. Има гравитация и човек може свободно да се движи по повърхността ѝ без нужда от астронавтски екип, понеже няма опасност от декомпресия, подобна на тази при дълбоко потапяне. Аз имах възможността да видя снимки и част от тях са публикувани в книгите We discovered Alien Basis on the Moon („Открихме бази на пришълци на Луната“) и Someone else is on the Moon („На Луната има още някой“) на Фред Стъклинг.



	През 1969 г. американците и руснаците влизат в конфликт за лунните бази. СССР се опитва да поеме контрола над тях и взема за заложници американски персонал. Нещата се нормализират, но за съжаление са убити 66 души. Общите проекти са преустановени най-малко за две години. В крайна сметка се постига споразумение и работата продължава. До днес тя не е преустановявана. (Тук бих искал да споделя с инсайдерите за слуха, че престрелката е била между американците и извънземните. Това обаче не е вярно. По онова време извънземните не създават никакви проблеми. Това правят само американците, които обстрелват както извънземни, така и германски летящи дискове, за да се доберат до технологиите им. Дезинформацията е пусната, за да може планът на Илюминатите, които искат да обединят света срещу извънземния враг в един „Нов световен ред“, да успее.)



	Когато аферата Уотъргейт излиза на бял свят, президентът Никсън се надяваше бурята да премине, без той да напуска поста си. Планът на MJ-12 обаче бе друг. Тайните агенти логично решиха, че докато трае делото, тайните досиета биха могли да стигнат до обществото. Те заповядват на президента да си подаде оставката. Той отказва и се подготвя първият военен преврат в историята на САЩ. Върховното командване изпраща строго секретна заповед до командирите на американската армия. Тя гласи:



	„След получаването на тази директива повече няма да изпълнявате заповеди от Белия дом. Потвърдете получаването.“



	Заповедта е издадена пет дни преди Никсън да отстъпи и официално да подаде оставка. Аз лично съм я виждал с очите си. Когато попитах началника си как ще постъпи, тъй като тя очевидно нарушава американската конституция, той отвърна:



	„Мисля да изчакам, за да видя дали ще получа някаква заповед от Белия дом, и тогава ще реша. “



	Не съм виждал заповеди на Белия дом, но това не означава, че не са постъпвали.



	През всичките тези години, докато течаха събитията, Конгресът и народът като че ли инстинктивно усещаха, че нещо не е наред. Когато скандалът с Уотъргейт стигна до обществото, те си отдъхнаха и решиха, че е нужно разследване на тайните служби. За целта президентът Форд свика комисията на Рокфелер. Така поне мислеха всички. Истинската причина обаче беше Конгресът да се държи настрана и да се запази секретността. Председателят на комисията, която трябваше да разследва службите, Нелсън Рокфелер, е член на CFR и е един от хората, които помагат на Айзенхауер да изгради MJ-12. Нелсън подхвърля на Конгреса трохи и конспирацията щастливо продължава по пътя си.



	По-късно сенатор Чърч инсценира прословутите „изслушвания на Чърч“. Той също е водещ член на CFR и само повтаря действията на Рокфелер. Секретността отново излиза на преден план. Когато случаят с иранските контри се разчу, мислехме, че този път наистина ще има разследване. Но отново не последва нищо. Въпреки купищата с документи, търговията с наркотици и други стряскащи неща секретността остана неприкосновена. Изглеждаше сякаш Конгресът умишлено иска да заобиколи истината, която бе много под повърхността. Възможно ли е той да е знаел всичко и затова да не прави нищо? Изключено ли е между членовете му да има хора с билет до колониите на Марс, в случай че животът на Земята бъде застрашен?



	Не бих могъл да опиша финансовата империя, контролирана от ЦРУ, NSA и CFR, които използват парите от наркопазарите и останалите тайни операции. Бих искал обаче да споделя малкото, което ми е известно. Организацията на приходите превишава въображението. Парите са управлявани от силно разклонена мрежа от банки и холдинги. Някога трябва да се вгледате по-внимателно в банки като J. Henry Schroeder Banking Co., Schroeder Trust Co., Schroeder Ltd. London, Herbert Wagg Holdings Ltd., J. Henry Schroeder- Wagg & Co. Ltd., Schroeder, Gebrueder & Co. Germany, Schroeder, Muenchmeyer Hengst & Co., Castle Bank и нейните холдинги, Asian Development Bank и октоподите на Hugan Bank.



	MJ-12 изготвя извънреден план, според който всеки, който се доближи до истината, трябва да бъде заблуждаван. Този план е наречен Majestic 72. Той е задействан с публикуването на уж оригиналните „Документи от брифинга на Айзенхауер“ от Мур, Шандера и Фридман. Документът е фалшификат. Посоченият сериен номер на президентския указ е 092 447 - номер, който изобщо не съществува и няма да съществува в близко бъдеще с оглед на броя на президентските укази. Труман издава укази с 9000, Айзенхауер с 10 000, а Форд с 11 000. Рейгън достига номера на 12-те хиляди. От съображения за текучество, ясната отчетност и избягване на объркванията президентските укази имат своя последователност, независимо кой президент е в Белия дом. Серийният номер е една от многото груби грешки в текста. Планът все пак успява за години наред да отклони вниманието на разследващите. Резултатът е: безполезни усилия за неща, които не съществуват. Прахосани са $ 16 000 за „фондове за изследване на НЛO“, които Фридман получава. Хиляди часове работа са изгубени в издирване на фантом. Ако някога се усъмните в способностите на Тайното правителство, че може да ви излъже и на черното да каже бяло, помислете отново.



	Стартиран е и друг извънреден план, който все още действа - планът обществеността постепенно да се подготви за среща с извънземната раса. Днес хората са бомбардирани от филми, радиопрограми и реклами с извънземни. Това има своите добри и лоши страни. Огледайте се внимателно. Извънземните планират да разкрият присъствието си, а управляващите трябва да ни подготвят, за да избегнат паниката. Най-лошото от извънредните планове обаче вече е в сила: от години тайните служби внасят и разпространяват всякакви наркотици, най-вече сред бедните и малцинствата. Бяха създадени социални програми, които оформиха зависим и непродуктивен елемент в обществото. Впоследствие броят им бе редуциран, но след тях остана сърдита прослойка престъпници, която не съществуваше през 50-те и 60-те години.



	„Те“ налагаш внос и производство на високоефективни оръжия, използвани от криминалните елементи. Това трябваше да наложи чувство на несигурност и да накара американската общественост да поиска закон срещу огнестрелното оръжие. Бяха инсценирани произшествия, за да се ускори всичко. Използвайки наркотици и хипноза в рамките на „План Орион“, ЦРУ въздействаше на психичноболни и ги подтикваше да застрелват невинни деца в училищните дворове, за да затвърди лобито срещу огнестрелното оръжие. Планът върви гладко и дава желания резултат. На това трябва да се сложи край.



	„Те“ използват вълната от насилие, която в момента е връхлетяла нацията, за да убедят американското общество, че в големите градове цари анархия. Едва ли не всяка вечер по телевизията и всеки ден във вестниците се моделират какви ли не аргументи. След като променят достатъчно общественото мнение, ще обявят, че в САЩ е проникнала терористична група, въоръжена с атомна бомба, която имат намерение да взривят. Правителството ще наложи запор над конституцията и ще обяви военно положение. С помощта на създадената от извънземните армия дисидентите, или тези, които ще се таксуват като такива, ще бъдат натикани в концентрационни лагери, които вече се подготвят. Площта им е около 1,6 квадратни километра.



	Дали тези хора не са за „доставка на роби“, предвидени за изграждане на извънземните колонии?



	Медиите, радиото, телевизията, вестниците и компютърните мрежи ще бъдат иззети и одържавени. Всеки, които си позволи съпротива, ще бъде залавян или убиван. През 1984 г. кликата и военните проведоха генерална репетиция на операцията под кодовото наименование REX 84, която мина успешно. Ако казаното по-горе наистина стане, Тайното правителство и/или извънземните ще имат безгранична власт. Свободата ни ще е изгубена завинаги и до края на дните си ще живеем като роби.



	Фил Мас е агент на ЦРУ и това се документира от текстове, които видях между 1970 и 1973 г. Една от неговите задачи като авиационен експерт е да разобличава всичко, което се отнася до НЛО. На военното командване бе възложено да се допитват до него какво да правят с постъпилите доклади за НЛО и за контакти с извънземни и какво трябва да се каже пред пресата.



	Уилям Мур, Джейми Шандера и Стантън Фридман са агенти на Тайното правителство - със или без тяхно знание. Според мен по-скоро не го знаят, въпреки че Мур доказано има идентификационна карта на военното разузнаване и заявява пред Лий Греъм, че е агент на правителството, което все пак ме кара да се съмнявам. Лий Греъм ми се обади вкъщи и потвърди казаното от Мур.



	Стантън Фридман веднъж ми разказа (знам го и от други хора), че преди години е участвал в създаването на ядрен реактор, предвиден за самолети, който имал размер на баскетболна топка - не замърсявал, отпадният продукт бил само водород и работел като „мечта“. Това са негови думи, не мои. Горивото за подобен уред, който изхвърля водород, естествено може да е само вода. В момента поне един от извънземните кораби е задвижван от атомна енергия и вода. По онова време единственият притежател на тази технология са извънземните. Дали наистина Фридмън е ненаясно? Едва ли. Той е част от екипа заедно с Мур и Шандера. Те са хората, които пускат в действие извънредния план на MJ-12.



	В документите, които видях между 1970 и 1973 г., имаше имена, които трябва да запознаят публиката с извънредния план Majestic 12, понеже са популярни и се ползват с доверието на обществото. Между тях бяха Брус Макаби, Стантън Фридман и Уилям Мур. Нямам информация дали това се е случило. Знам обаче, че последвалите събития не показват участие на Макаби, но действията на Фридман и Мур са подозрителни.



	Знам, че всички важни организации за изследване на НЛО трябва да бъдат инфилтрирани и манипулирани от агенти на Тайното правителство, както се случи с NICAP (National Investigations Committee On Aerial Phenomena). Смятам, че всички усилия бяха успешни. Не е изключено всички публикации за НЛО да са манипулирани.



	(Американската организация MUFON за изследване на НЛО е най-яркият пример. Стотици нейни членове от целия свят търсят, изследват и изпращат материали, снимки, метали и др., които потъват безследно. Всеки иска физически доказателства. В MUFON например са изпращани течни проби, взети от НЛО в един училищен двор на Гълф Брийз, Флорида, които моментално изчезват! Уолт Андрюс от организацията обясни, че е станала грешка. ГЛУПОСТИ! MUFOM чисто и просто е „черната дупка“, в която потъват доказателствата за НЛО. Контролът е толкова силен, че нищо не ѝ убягва.



	Това ще ви стане още по-ясно след публикувания от Купър списък на хората, които са работили или продължават да работят на НЛО-сцената:



	Стантън Фридман

	Чарлс Берлиц

	Джон Лиър

	Уилям Мур

	Джон Кил

	Брус Макаби

	Филип Клас

	Джеймс Мосли

	Върджил Армстронг

	Уендъл Стивънс

	д-р Алън Хайнек.)



	MJ-12 продължава да съществува и да работи, както някога. Структурата не се е променила: 6 души от правителството и 16 директора от Съвета за Външна политика (CFR) и/или Тристранната комисия. MAJI (Majority Agency for Joint Intelligence) официално е наричана The Senior Interagency Group (SIG).



	В заключение е важно да се разбере, че CFR и разклонението му, Тристранната комисия, държат цялата страна в ръцете си. Много преди Втората световна война те стават отговорни за политиката на САЩ. След войната се превръщат в единствения източник за политически приоритети на правителството. Съветът за Външна политика, Тристранната комисия и техните чуждестранни партньори са подвластни на Билдербергерите. След Втората световна война почти всички ръководители от високите етажи на правителството и армията, включително президентите, са членове на CFR или Тристранната комисия. Всички американски членове на Тристранната комисия са били или са членове на CFR.



	Всяка чуждестранна държава с някаква световна тежест има свое разклонение на CFR; международните членове работят съвместно посредством Билдербергерите.



	Чуждестранните членове на Тристранната комисия принадлежат на съответната национална организация. Дори беглата справка показва, че членовете на CFR и Тристранната комисия притежават най-големите фондации, всички влиятелни медии и издателства, най-големите банки, всички по-големи фирми, високите етажи на властта и много други важни области за живота.



	Членовете се избират и назначават, защото зад гърба си имат финансова мощ. Върхушката е тази, която ще реши кой да оцелее в предстоящия холокост и кой не.



	Билдербергерите, CFR и Тристранната комисия са Тайното правителство и управляват нацията чрез MJ-12 и изследователския екип, наречен Jason Society или Jason Scholars. Висшите представители на управляващите са основно техни членове. През цялата човешка история извънземните са манипулирали човешката раса посредством различни тайни общества, религии, магьосничества и окултизъм. CFR и Тристранната комисия имат пълен контрол над технологиите на извънземните и пълен контрол над икономиката в страната. Айзенхауер е последният американски президент, който знае как стоят нещата с извънземните.



	Наследниците му научават само това, което прецени MJ-12 и тайните служби - и повярвайте ми, това съвсем не се случва за първи път. Пред всеки следващ президент MJ-12 рисува картина на изгубена космическа култура, която желае да се възроди, да създаде своя родина на планетата ни и да ни направи подаръци под формата на високи технологии. Понякога на президента не се казва нищо. Всички те приемат информацията, а невинните хора продължават да страдат от варварските експерименти на земните и извънземните учени, спрямо които нацистите изглеждат направо като певчески хор. Много хора свършват като жертви на ненаситния апетит на извънземните за ензими, секрети, хормони и кръв. Много хора са похищавани, след което продължават да кретат с какви ли не психически и физически отклонения.



	Документите, които видях, съдържаха имената на 40 души, в които са имплантирани устройства, чието предназначение не успях да науча. Според правителството извънземните са тук, за да създадат армия от човешки мутанти, която при нужда да бъде задействана и обърната срещу нас самите. Нека не забравяме, че до момента не сме успели да изградим ефективна съпротива. Заслужава ли си тогава придобитата от тях технология?



	На 26 април 1989 г. разпратих 536 копия от молбата за повдигане на обвинение на всеки член от Сената и Камарата на представителите. До днес, 23 май 1989 г. получих само два отговора. Единият е на сенатор Дениъл П. Мойнихан, а другият - от сенатор Ричард Аугър. И двамата обясняваха, че ще предадат моите документи по съответния ред към сенаторите Кренстън и Уилсън В Калифорния. И двамата ме уверяваха, че моите сенатори ще ми помогнат. Продължавам да чакам реакция от щата Калифорния и останалите щати.



	Изводите са ясни:



	1) Ръководителите от секретните властови структури приемат, че планетата ни ще се разруши заради нашата глупост или по волята на съдбата. Тези мъже сериозно са убедени, че действат правилно, за да спасят човешката раса. Ироничното в случая е, че са партньори на една извънземна раса, която също се бори за оцеляването си. В общите усилия са направени много морални и правни компромиси. Те не са оправдани и трябва да бъдат поправени, а лицата да поемат своята отговорност. Разбирам страха и спешността, с която е взето решението да не се дава гласност на случилото се. Въпреки това не мога да го приема. В човешката ни история отново и отново сме вярвали, че една малка, но силна група от хора може да реши съдбата на милиони хора. Всеки път това се е оказвало заблуждение.



	Нашата голяма нация дължи съществуването си на принципите на свободата и демокрацията. От цялото си сърце вярвам, че при никакви обстоятелства САЩ не биха могли да постигнат повече, ако ги нарушат. Обществеността трябва да бъде информирана за всичко и ние заедно с общи усилия трябва да се опитаме да спасим човешката раса.



	2) Ще бъдем управлявани от обединена земна и извънземна власт, която в някаква степен се стреми към поробване на човечеството. Трябва да направим всичко възможно, за да го избегнем.



	3) Правителството е мамено и ние сме манипулирани от извънземна сила с цел робство и/или унищожаване на човешката раса. Трябва да направим всичко по силите си, за да не го допуснем.



	4) Случва се нещо, което надхвърля моментното ни въображение. Трябва да разкрием всички факти, да научим истината и да действаме според нея. Трябва на всяка цена да открием истината. Независимо от последствията, усилието ще си заслужава. Ситуацията, в която се намираме, е резултат от собствените ни действия или бездействия през последните 44 години. Ние сами сме се отказали и сме единствените, които можем да го променим. С незнание или погрешно разбрано доверие сме предоставили нашата роля на управляващите. Първото ни правителство е създадено „от народа, чрез народа и за народа“. Никога никой не е мислил да отстъпим нашата роля и доверието си в ръцете на една шепа мъже, които си организират тайни срещи и решават съдбата ни.



	Правителството ни е структурирано така, че да не го допусне. Ако бяхме поели ролята си на граждани, това нямаше да се случи. Повечето от нас тънат в пълно невежество дори и за най-елементарните функции на правителството. Наистина сме се превърнали в нация от овце. Те в крайна сметка служат за заколение. Настъпило е времето да се надигнем като предците си и да се бием като мъже.



	Напомням ви, че евреите на Европа покорна маршируваха към газовите камери, въпреки че бяха предупредени. Те през цялото време мислеха, че това не е истина. Когато светът научи за холокоста на Хитлер, хората не повярваха. Тук аз твърдя, че Хитлер е бил заблуждаван и манипулиран от същите извънземни.



	Представих ви истината, каквато съм я видял. Не ме вълнува какво мислите за мен. Изпълних дълга си и без значение от бъдещата ми съдба мога с чиста съвест да срещна Създателя си. Аз първо вярвам в Бог, в същия Бог, в който са вярвали и предците ми. Вярвам в Исус Христос и в това, че е мой спасител. На второ място вярвам в конституцията на САЩ по начина, по който е написана и замислена. Положил съм клетва да я спазвам и да я защитавам от врагове - външни и вътрешни. Решил съм да спазя клетвата си.



	Дотук с текста на Бил Купър. Вероятно ще е интересно да кажа, че в докладите си той винаги споменава, че е попадал на улики, според които Тайното правителство е възнамерявало да лансира „заплахата от извънземните" някъде след 1917 г.

	Това не изключва възможността „Сивите" да са продукт на генетичен експеримент от тяхна страна - да са били програмирани (промити мозъци), поставени в създадена от Илюминатите летяща чиния и свалени в пустинята в Мексико, за да се представят като заплаха срещу човечеството и да се използват като основание за обединяване на Земята в едно „Световно правителство" срещу „извънземната заплаха".



	„Ако за нашия свят внезапно се появеше опасност от друг вид и от друг свят, ние моментално бихме забравили всички различия, които стоят между нашите две страни, и бихме открили, че на тази Земя всички сме и завинаги ще сме човешки същества."



	— Роналд Рейгън (към Михаил Горбачов)





	В ъ п р о с 33





	ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ ЗА „ПРОЕКТА ГАЛИЛЕО"?





	Почти всички велики духове от човешката история са били посвещавани в мистични общества с тайни, а понякога и с опасни ритуали. Някои от тях са направо ужасни. Между посветените са Озирис, Изида, Дионис, Кибела, Елевсин, както и Платон, който разказва за ритуалите в своите диалози.

	Посвещението му трае три дни в изолацията на Хеопсовата пирамида, през които той умира (най-вероятно символично), преражда се и е посветен в тайни, които запазва за себе си. Текстовете му изобилстват от описания на подобни церемонии и мистерии. В книгата си The secret Teachings of all Ages Менли П. Хал пише:



	„... посветените (illumined) от Античността... влизат в пирамидата като хора и я напускат като богове."



	Древноегипетската дума за пирамида е knuti, което означава „бляскава светлина". Според Хал Хеопсовата пирамида е използвана като център за инициации.

	По мнението на редица египтолози пирамидите са издигнати по различни причини. От една страна, са порта към подземното царство, център за посвещение, а от друга, са монумент на високоразвита цивилизация.

	Ще посоча някои непубликувани до момента разкрития в тайните камери, както и други „находки", които бяха намерени през годините: голям кристален радиопредавател, летящ обект с обла форма, метални разделителни стени, светещ сандък, неразгадано до момента излъчване във вътрешността на пирамидата, което не позволява на учените да я сканират за тайни помещения нито със сонар, нито с друга апаратура. Освен това: писмени рула и йероглифи, които категорично говорят за присъствието на извънземни учители и за факта, че пирамидите са построени от същите „същества", които са построили и пирамидите на Марс. Между другото благодарение на успешните усилия на Ричард Хогланд пред NASA и ООН това вече не може да бъде отречено. И за финал: естествено самите постройки, за които до момента остава неясно как са построени, каква е тежестта на каменните блокове, как са сглобявани и какви реално са съотношенията на мерките. (За монтиране на пирамидите на Земята виж: документалния филм Hoagland's Mars I + II или книгата му „Връзката Марс".)

	Има обаче и още нещо. Някои от изследователите твърдят, че Хеопсовата пирамида е издигната като спомен и наблюдателница на експлозията на една Свръхнова от 4000 г. пр. Хр. Астрономът д-р Антъни Хюиш, носител на Нобелова награда по физика за 1974 г., откри ритмична серия от радиоимпулси, за които доказа, че са излъчвания от експлозия на звезда през 4000 г. пр. Хр.

	Масонският календар започва с „Годината на светлината", която се фиксира, като към сегашната година се добави 4000. Тоест 1995 + 4000 = 5995. В The once and the future Star Джордж Михановски пише, че:



	„... древните клинописи на шумерите... описват експлозия на голяма звезда в триъгълника... Диадема (Zеta Puppis), Регор (Gamma Vеlorum) и Тураис (Lambda Velorum)..., намираща се в южната хемисфера. Един прецизен звезден каталог успя да ни убеди, че тя ще се наблюдава отново след 6000 години."



	Според масонския календар събитието ще е през 2000 г. от нашето летоброене - и ви уверявам, че това стопроцентово ще е факт.



	Космическата сонда „Галилео" пътува към Юпитер и почти го е достигнала.

	Юпитер е „малка звезда" от газ със същия състав като Слънцето. Това означава, че един ден, когато газовете реагират, той ще се превърне в Слънце. „Галилео" има на борда си 49,7 английски фунта (24,85 кг) плутоний - официално използвани за батерии на двигателя. Когато през декември 1999 г. достигне орбита, той вероятно ще отдаде плутониевия заряд в центъра на Юпитер. Огромното налягане ще доведе до реакция, равносилна на атомна бомба, взривена с имплозионен детонатор. Плутоният ще предизвика атомарна реакция, която ще превърне водородната и хелийната атмосфера на Юпитер в Слънце. Отрочето вече има име - ЛУЦИФЕР!

	Юпитер ще стане Луцифер. Илюминатите ще обяснят явлението като знамение. Появата на второ Слънце в нашата система е предсказано от няколко ясновидци и това ще е доказателство за изпълнението на думите им. Реално ще е само демонстрация на слабоумното изобретение на Jason Society, което вероятно ще проработи. (Източник: Бил Купър.)

	(На това място бих искал да отбележа, че голямото земетресение по бреговете на Калифорния също беше предсказано, за да мислят хората, че то е божие наказание или божия воля. Глупости!! Още от 1983 г. над Западния бряг на Америка е позициониран сателит, който само чака да започне да произвежда ELF16-вълни и да предизвика земетресение!)



	Както и да е, за „Проекта Галилео" няма връщане назад, защото той наближава планетата Юпитер. „Създаването" на второ Слънце обаче има и друга причина: затоплянето на атмосферата. „Затопляне?“, ще възкликнат повечето от вас. Да, правилно сте прочели, затопляне, защото нашите „кормчии" са убедени, че ни очаква ледников период и второто Слънце евентуално би могло да го преодолее. „Глобалното затопляне" е долна лъжа! Стратегията за него между другото е идея на „Римския клуб" (Club of Rome) и е пробутана чрез масмедиите на доверчивите земни жители. В сравнение с ледниковия период решенията за него са далеч по-прости.

	Основната причина за увеличаването на озоновата дупка, която естествено съществува, със сигурност е взривяването на ядрени бойни глави през 1958 г., когато Съюзниците се опитват да заличат базата на Германския райх в Антарктида. Замърсяването на околната среда вероятно също си е казала думата, но до момента нито един научен екип не е доказал повишаване на температурите над Антарктида. Замърсяването на атмосферата над Европа също не се дължи на автомобилните газове, а на грамадните количества течни торове, разпръсквани по полетата. С помощта на различни механизми за контролиране на климата (например „стоящи вълни", за които писах в „Тайните общества 1") се прави опит да се блокират климатичните фронтове по начин, че да се създаде впечатление за глобално затопляне на земната повърхност. Но то е лъжливо. Масовото затъпяване по темата за „глобалното затопляне" се прави с една-единствена цел: посветените да имат достатъчно време да реализират своите планове и алтернативи (подземни градове, колонизация на чужди планети, космически станции...), докато накрая на Земята избухне паника и анархия.

	Бурите ще стават все по-силни и по-непредвидими. Броят на земетресенията драстично расте...



	Междувременно в Египет беше отворена една камера, която съдържаше скици за края на земната ни история. Поне така беше казано пред обществеността. Реално обаче камерата, в която бяха намерени изброените по-горе технологични предмети, беше открита преди 15 години от един мой познат, висш розенкройцер. Камерата е опразнена и предметите отдавна са попаднали в ръцете на Илюминатите.

	Завръщането на Луцифер и „официалното" отваряне на камерата ще е вратата на Илюминатите към новото хилядолетие. Вече е планиран голям празник от това т. нар. Millennium Society („хилядогодишно общество" = Илюминати) и то в основата на Хеопсовата пирамида.





	В ъ п р о с 34





	ПИШЕТЕ ЗА „ПРОЕКТА МОНТАУК" (MONTAUK PROJECT). КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?





	Мда, въпросът е съвсем основателен, най-малкото заради нечуваните опити темата да бъде потулена, какъвто бе случаят с Magazin 2000. Подобни действия показват, че липсват задълбочени познания или е „по-добре" хората да не се интересуват от „Проекта Монтаук".

	За да разберете за какво става въпрос, ще цитирам статията, която написах за издателство Е. Т. Publishing Unlimited и която беше отпечатана в юнския брой (1995 г.) на Magazin 2000. Тя би трябвало да даде кратко обяснение.





	ПРОЕКТЪТ МОНТАУК –

	един от най-строго секретните проекти

	в човешката история!



	(Montauk Project от Престън Ничълс и Питър Мун)





	Пътуване във времето - когато чуят това, някои хора си представят научнофантастични филми, други - теории на съвременните учени; езотериците говорят за астрални пътувания и проекции на съзнанието, но никой буквално не мисли за пътуване във времето.

	Защо? Нали корифеите на астрофизиката, математиката и електромагнетизма вече написаха докторските си работи и стандартните трудове за паралелните вселени, квазарите17, белите и черните дупки, паралелните светове, пространствено-времевите коридори (Теория на относителността) и т. н. и поне математически успяха да докажат възможността за пътуване във времето? Нима именитите гении сами не вярват на нещата, които са писали? Кое е толкова неправдоподобно?

	Днес всички знаят, че максималната скорост на движение във Вселената е скоростта на светлината и следователно, съгласно Теорията на относителността, ако едно тяло развие скорост по-бърза от нея, неизбежно ще напусне нашия пространствено-времеви континуум. Скептиците веднага биха възразили: „Да, де, но проблемът е, че никое тяло не може да се движи по-бързо от светлината, защото ще се разпадне!" Правилно, тялото не може да получи такова ускорение, но тахионното поле, вихърът, квантите или електромагнитните частици могат да бъдат накарани да се въртят около дадено тяло със свръхсветлинна скорост, което е приблизително същото.



	И така, „Проектът Монтаук" не е някакъв безкраен ментален Онан, а нещо реално. По време на Втората световна война някои от споменатите учени (Никола Тесла, фон Нойман и Айнщайн) са привлечени към експеримент на „Тайното правителство", наречен „Проект Рейнбоу" (Rainbow Project), който цели да приложи казаното за свръхсекретни цели. Престън Ничълс, съавтор на книгата, заявява, че е участвал в „Проекта Монтаук" (продължение на Rainbow) - и то като технически ръководител. След като с помощта на електромагнетизма успява да се възстанови след направената му „промивка" на мозъка, той започва да изследва миналото си и освен че се натъква на най-невероятните истории, които сте чували някога, се сдобива с част от използваната по онова време апаратура, познава голям брой от участниците и ако реши, днес може да повтори стореното тогава. В книгата се разказва личната история на Престън Ничълс, Питър Мун (издателят в САЩ) и Дънкан Камерън (основен участник в експериментите). Тя е поднесена във вид на доклад, но най-вероятно ще дойде в повече на скованото немско общество.

	Авторите не убеждават никого в нищо, а оставят читателя сам да прецени на какво да вярва.

	В „Проекта Рейнбоу" (по-късно известен като „Експеримента Филаделфия") освен Никола Тесла и Алберт Айнщайн участва и - както Айнщайн веднъж казва - „супермозъкът" сред математиците д-р Джон фон Нойман (с немски произход: д-р Ханс фон Нойман). Експериментира се с технология, която да направи невъзможна вражеската локация, като около дадено тяло се създава електромагнитно поле - т. нар. electromagnetic bottle („електромагнитна бутилка"). Прави се опит то да не бъде засечено от вражеския радар, т.е. за него да е „невидимо". От този експеримент се ражда „невидимият" бомбардировач „Стелт".

	След 1933 г. в специално създадения за целта Institute for Advanced Study в Принстънския университет започват първите „опити за невидимост" с големи обекти от твърда материя (кораби, самолети...), които почиват на идеите на Давид Хилберт (хилбертово пространство, 1912 г.), д-р Норман Левинсън (Levinson time equation), д-р Джон Хъчинсън младши и на д-р Емил Куртенауер. През 1936 г. проектът се разраства и негов ръководител става Никола Тесла. До края на годината са отбелязани първите успехи за частична невидимост. Експериментите продължават до 1940 г., когато следва първият цялостен тест в пристанището на Бруклин. В него един безекипажен кораб действително става невидим за наблюдателите чрез ускоряване на електромагнитното поле около него. По същото време към проекта е привлечен друг учен - Томас Таунсенд Браун, гений в областта на електрогравитацията. Успехите с БЕЗЕКИПАЖНИ кораби бързо напредват, което обезпокоява Тесла. Той заявява пред „хората в сянка", че ще се стигне до сериозни усложнения, ако експериментите продължат с участието на екипаж. Мнението му не е взето под внимание. По тази причина Тесла саботира проекта през март 1942 г. Ръководството е поето от фон Нойман. Започват опити с нов кораб - USS Eldridge. Първите тестове са направени на сух док. След това се преместват във Филаделфийския залив. Първият опит се проваля. Един от техниците получава удар и изпада в кома за 4 месеца. На 20 юли 1943 г. следва втори опит. Техници на кораба са Дънкан Камерън и брат му Едуард (днес Ал Билек). Корабът остава невидим за 15 минути, но е засегнат екипажът и всички започват да страдат от дезориентация и психически смущения. Тестът, прочул се по-късно като „Експеримента Филаделфия", се провежда на 12 август 1943 г., след като шест дни преди това над кораба са наблюдавани три НЛО. Изглежда че всичко ще мине добре, зрителите виждат очертанията на невидимия кораб във водата, но малко по-късно започва ужасът! След внезапна синя светкавица USS Eldridge изчезва напълно. Когато по-късно отново се появява, пред очите на свидетелите се разкрива ужасна картина. Радио-мачтата и предавателят са потрошени, телесните останки на част от матросите са „смесени" със стените на кораба, други от оцелелите, побъркани, тичат насам-натам. Какво се е случило?

	Дънкан и Едуард, които се намирали в сигурното изолирано помещение на генераторите, впоследствие разказват, че на същия ден, т.е. 12 август, но 40 години по-късно, се е състоял повторен експеримент в Монтаук, Лонг Айлънд, при който корабът се озовава в хиперпространството през един времеви вихър, времеви коридор. Според изследванията Земята (подобно на хората) имала биологичен ритъм, който достига своя пик през 20 години - и то винаги на 12 август. „Експериментът Филаделфия" съвпада с „Проекта Монтаук" и поради връзката със земното електромагнитно поле корабът Eldridge е изстрелян в хиперпространството. Братята Камерън не успяват да изключат генераторите, защото всичко било свързано с времето на „Проекта Монтаук", и решават да скочат зад борда. Вместо във водата обаче, се оказват в сухия док в Монтаук на 12 август 1983 г. Те се срещат с Джон фон Нойман, който е остарял с 40 години. Той споделя, че ги чака вече 40 години. Пътниците във времето научават, че техниците в Монтаук не успели да изключат апаратурата и затова братята трябвало да се върнат на Eldridge, за да изпотрошат всичко. След няколко други екскурзии те се озовават на кораба и унищожават техниката. Дънкан отново се връща в 1983 г., а Едуард се появява на Eldridge през 1943 г.



	Командният щаб на NAVY (Военноморските сили на САЩ) първоначално не знае как да постъпи, но в крайна сметка се решава на още един опит - през октомври 1943 г. - в който безекипажният кораб изчезва за около 15-20 минути. Когато се появява отново, липсва част от екипировката, а контролната зала е в пламъци. Очевидно някой е бил на борда, но кой? NAVY решава да закрие проекта. За разлика от Тайното правителство, което наблюдава операцията.



	В средата на 1949 г. възниква „Проектът Феникс" (Phoenix Project), чиято цел е да изясни феномените от „Проекта Рейнбоу". Д-р фон Нойман и неговият екип отново са привлечени. Планът този път е екипът да установи грешката от 1943 г. за „човешкия фактор". В началото на 50-те години се взема решение остатъкът от „Проекта Рейнбоу"да бъде свързан с контрола на времето (с помощта на създадените от Вилхелм Райх радиосонди) и да се обедини с „Проекта Феникс". Команден център стават лабораториите Брукхейвън в Лонг Айлънд. Д-р фон Нойман поема ръководството. Малко по-късно той осъзнава, че на проекта трябва да се гледа и от метафизична гледна точка, тъй като „Експериментът Филаделфия" е засегнал физичното, биологичното и електромагнитното устройство на човека и е изменил молекулярната структура на някои матроси до неузнаваемост. Убеждението на фон Нойман е, че на първо място трябва да се вземе предвид езотеричната страна на съзнанието. Изследванията траят почти 10 години, докато най-накрая се установява, че всеки човек се ражда с т. нар. времева точка, която вторично доказва, че душевното тяло е различно от физическото. Душата е това, което ние сме. Разумът ни като физическа и метафизическа същност се крепи на тази „времева точка", която е свързана с електромагнитното поле на Земята. Времевата точка е нашият основен ориентир за разбирането ни на Вселената, както и за линейния ни живот. Това, което реално се случва на USS Eldridge, е разделяне на матросите от тяхната времева точка, което предизвиква хаос в електромагнитното и душевното тяло. Следователно трябва да се създаде „изкуствена реалност", нещо като „шапка-невидимка" - и това се превръща в основна цел на „Проекта Феникс". Как обаче около човека да се създаде електромагнитна бутилка?

	С помощта на огромни компютри, с които по онова време разполагат елитните части, проектът „обзавежда" създадената изкуствена реалност с естествена земна повърхност - или най-малкото с достатъчно информация, която да създаде подобна илюзия. По този начин на тестваното лице се създава усещане за нормалност. През 1967 г. „Проектът Феникс" стига кулминацията си и представя пред Конгреса заключителен доклад. В началото депутатите са впечатлени от резултатите, които доказват, че на човешкото съзнание може да се въздейства с електромагнитни вълни, а от друга страна - че могат да се създадат машини, с които да се манипулира човешкото мислене! Но впоследствие Конгресът не дава съгласието си за по-нататъшна работа и закрива проекта през 1969 г.

	Преди да стане това обаче, групата в Брукхейвън изгражда свое ръководство, в което участват висшите посветени от тайните служби и Тайното правителство; тя разполага с технологиите „Стелт" и разработките на Вилхелм Райх и следователно може да въздейства на човешкия дух. Това естествено очарова военните. Представете си как врагът се предава с вдигнати ръце (технологията е използвана от американска страна във войната в Персийския залив). Въодушевени, висшите военни заявяват готовността си за сътрудничество. Парите идват от страна на групата в Брукхейвън, а военните доставят каквото е нужно (стар SAGE-радар за излъчване на вълни от 425-450 мегахерца за контролиране на съзнанието) и дават на разположение бивша въздушна база в Монтаук. Проектът е кръстен „Феникс II", но инсайдерите го наричат „Монтаук". Средствата са $ 10 милиарда в злато, откраднато след взривяване на един нацистки влак през 1944 г. Към това се прибавя и финансовата подкрепа на семейство Круп, което управлява концерна ITT.

	През 1971 г. „Проектът Монтаук" най-накрая започва истинска работа. С помощта на радара настроението в базата се променя просто с промяната на честотните излъчвания. Опитни зайчета са цяла войскова част, която е поканена да прекара уикендите в базата. Жителите на Лонг Айлънд, околностите на Ню Йорк и Кънектикът също са изложени на действието на радара, за да се установи периметърът на въздействие и реакцията на повече хора. Голяма част от времето преминава в наблюдение на ефектите от различните честоти. Данните щателно са записвани. Резултатът е създаване на уред, който може да излъчва различни импулси, модулации и честоти, чиито ефекти предварително са установени. Копирани са мозъчните вълни при хората! Атаката срещу човешкия дух можела да започне!

	По време на работата си като електроинженер през 70-те години Престън Ничълс, един от техническите ръководители на „Проекта Монтаук", чисто научно работи с телепати, вследствие на което открива вълна, подобна на радиовълните, по която могат да се предават мисли.



	Късметът се оказва на страната на хората в Монтаук и те получават още финансова помощ. През 50-те години концернът ITT развива сензори, които буквално могат да улавят какво мисли даден човек - нещо като машина за четене на мисли! Тестваното лице сяда на стол (известен като „стола Монтаук"), заграден от бобини на Тесла, а мозъчните импулси се регистрират, преминават през верига от компютърни анализи и се показват на монитора.

	Столът става част от „Проекта Монтаук" и е преправен в предавател. Тестваното лице - в 95% от случаите медиумът Дънкан Камерън, специално обучен от NSA (Агенцията по национална сигурност) - изпраща на екипажа образи на изкуствена реалност, за да се избегнат рисковете от опитите за невидимост. Така корабът в невидимо състояние се синхронизира с изпратената реалност. Към проекта е привлечен отново и Едуард Камерън, но този път като съветник.

	За усъвършенстване и настройка на компютрите, предавателите и усилвателите са нужни още 3 години. Най-накрая учените успяват да създадат усилвател за мисли, с помощта на който се четат, усилват и изпращат мисъл-форми. В края на 1977 г. нещата толкова напредват, че мислите вече можели да се репродуцират с голяма степен на точност. На медиума в „стола Монтаук" е нужно само да се концентрира върху нещо и то се появявало в базата. Представете си го само! Един човек насочва съзнанието си към даден предмет и той се появява от етера! С техниката за материализация се експериментира в продължение на още една година, докато не се натъкват на следващото препятствие. С помощта на къдрица или нещо друго плюс предавателя в Монтаук Дънкан Камерън можел да вижда през очите, да помирисва с носа и да чува с ушите на дадения човек. По-късно той успява да притисне психически лицето, да манипулира мислите му и да го кара да прави неща, които то не желае.

	Използват се отделни хора, групи от хора, животни, уреди... тества се всичко.

	Всички тези експерименти продължават приблизително до 1979 г., когато по случайност е открит нов феномен. Медиумът излъчва мисъл в 6 часа, но другото лице не я приема веднага, а половин ден по-късно. Очевидно времето се измества. Учените разбират, че могат да използват медийните умения на Дънкан, за да изкривят времето!

	Започват нови опити, докато става ясно, че е нужна специална антена (Delta Т) с нулева задаваща (тактова) честота, която да се синхронизира със Земята и да се създаде времеви коридор към USS Eldridge през 1943 г. В последствие това се превръща в основния вихър, използван за пътуване през различни времеви тунели. През 1980 г. нещата стигат дотам, че Дънкан успява да отвори врата към 1990 г., която благодарение на наличните технологии известно време остава стабилна. Толкова стабилна, че можело да бъде прекрачена. Следващите разработки дават възможност на учените да предизвикат стабилни времеви тунели и да изпращат хора в тях. Така в Монтаук започват пътешествия във времето. Специалният екип пътува цели три години във всяко възможно бъдеще, заснема всичко на филм, съхранява го в микрочипове, разследва, проверява тайните от историята и ги сравнява с написаното в учебниците, посещава Исус и т. н... Изобщо всичко, което бихте си представили в най-дръзките си мечти. Но това има своя цена. За желания резултат са необходими тестове - в прав текст: дадени са много човешки жертви. По думите на участниците във времето са изпратени около 10 000 души, от които са се завърнали не повече от сто. Първоначално се изпращат бездомници от улицата. По-късно елитните части са придружавани само от синеоки блондини между 10 и 16-годишна възраст. Това има връзка с нацистите, които финансират част от „Проекта Монтаук" (темата за семействата и организациите, които стоят в сянка, ще бъдат подробно разгледани в следващата им книга „Завръщане в Монтаук"), тъй като по време на Третия райх са провеждани подобни експерименти. Пътешествията и изследванията във времето се превръщат в чиста манипулация, хора са убивани в миналото, за да се види дали настоящето ще се промени, отвличани са, вземани са технологии от бъдещето, съвременни технологии са отнасяни назад в миналото; създават се фирми, които да произвеждат технологиите на бъдещето.

	Към края на 1981 г. нещата стигат дотам, че хората от Монтаук посещават Марс. Заснема се историята на планетата, нейните жители в далечното минало, влиза се в пирамидите в района Сидония, който сондата Viking 1 фотографира през 1976 г. (виж Ричард Хогланд, Die Mars Connection, ISBN 3-88498-076-9). Те пренасочват заварената на Марс технология и изключват защитната система за Слънчевата система. Според авторите са проведени тези и други експерименти. Сред учените избухват скандали, защото всеки едва ли не иска да се прави на „Бог". Взето е решение за саботиране на проекта, което Дънкан успява да направи на 12 август 1983 г.

	Книгата завършва с данни за Никола Тесла, Вилхелм Райх, неговите радиосонди и др. Читателят все едно се събужда от лош сън. Срещнал се е с нещо, което познава само от фантастичните филми, но авторите настояват, че то съществува и те лично са участвали в него.

	Престън Ничълс, Дънкан Камерън и Едуард Камерън (Ал Билек) бяха подложени на различни тестове, за да се установи дали казват истината: хипноза, серум на истината, регресивни спомняния, детектор на лъжата, разчитане на аурата... но резултатът винаги е в тяхна полза!

	Ако разказаното в книгата е вярно, означава, че зад гърба ни се провежда проект, който не само коства живота на хиляди, но поставя на карта оцеляването на планетата и човечеството. Читателите на Magazin 2000 трябва да знаят подробностите - например SAGE-радара или действията на определени извънземни - на някои вероятно е нужно повече време, за да направят връзките.



	През октомври един германски издател (Е. Т. Publishing Unlimited) посети някогашната база в Монтаук заедно с Престън Ничълс, Дънкан Камерън и Питър Мун, където Престън проведе нови тестове. Оказа се, че базата отново е действаща, в земята са прокарани нови кабели, приемникът на Престън улавя ELF-вълни, а в „официално" закритата от 30 години база се подвизава нов охранителен персонал.

	„Проектът Монтаук" свързва възможностите на съвременната наука с есенциалните езотерични техники и изстрелва съзнанието на читателя в Космоса.

	Имате ли кураж да изследвате темата?



	Дотук със статията ми в Magazin 2000.

	Нека сега продължим оттам, откъдето започна историята на „Проекта Монтаук" за Германия - т.е. от мен самия! Не бих искал да се впускам в подробности, защото става въпрос за личния ми живот, но все пак трябва да разкажа най-важното.



	Когато през 1991 г. присъствах на НЛО-конфернецията във Финикс, Аризона, срещнах Едуард Камерън (Ал Билек). Обстоятелствата, които ме доведоха до конференцията, бяха всичко друго, но не и „нормални" (контакти с военноморското разузнаване...). В края на краищата се озовах седнал сред публиката, когато Ал Билек влезе и започна да разказва. Щом се появи в залата, изпитах особеното усещане, че го познавам отнякъде. Потиснах спонтанното чувство с мисълта, че може би това се дължи на приликата му с моя дядо. Когато започна да обяснява как е бил преместван във времето, а по-късно са му промили мозъка, предишното ми усещане обаче неволно се засили. Потъвах все повече. Историята ми се струваше дяволски позната. Изпаднах в странно настроение, в което знаех какво предстои да каже. Върхът беше, когато без да искам... се просълзих, започнах да виждам Ал като млад мъж в униформа, пристанището, корабите, хората, които се разхождаха насам-натам...

	Замислих се за обстоятелствата около появата ми на конференцията, бях на няколко хиляди километра от вкъщи, не познавах никого с изключение на няколко изследователи на НЛО, а сега някакъв възрастен мъж разказваше за експерименти с невидими кораби и пътуване във времето... Какво правя аз тук? Защо ми се насълзяват очите и откъде знам тази история? Направо ми дойде в повече! Помислих си: „Е, този път наистина имам нужда да пийна!" (С малкото уточнение, че от няколко години не пия никакъв алкохол.) И така, докато Ал още говореше, аз отидох до фоайето на Holiday Inn и си поръчах една бира. Седнах на една от десетките свободни маси, на които имаше още трима души. Бяха минали вероятно две минути, когато Ал излезе от залата, също си взе бира и седна - къде мислите? - точно пред мен! Ама че съвпадение! Седяхме и се гледахме един друг. Обменихме няколко общи приказки от сорта „много интересна история"..., когато в главата ми внезапно започна да звучи някакъв глас. Беше комично. Започнах да говоря, въпреки че изобщо не ми се говореше, и се слушах как разказвам неща, които не подозирах, че знам. Ал ме гледаше с опулени очи и отворена уста (частно казано аз също не успявах да си затворя устата). За съжаление, нямам право да кажа какво наговорих. Смисълът общо-взето е, че Ал не разкри истината пред аудиторията. Ако го беше направил, след часове нямаше да е между живите. Разказах му онова, което той и Дънкан са преживели по време на експериментите „Феникс" и „Филаделфия", но не са разказали пред никого на тази Земя. За пътешествия във времена, които не са описани в никоя книга, не се споменават в ничий доклад и т. н...



	Тази случка доведе до близкото ми приятелство с Ал, както и с Питър Мун, по-малко с Престън, и най-вече с Дънкан, с когото ме свързва една дълга, дълга история. Живял съм на различни места заедно с Ал Билек и Питър Мун. Ал ми разказа различни неща и специално някои подробности за „Обществото ВРИЛ", които никой освен мене не знае. Той притежаваше фотоматериали и други вещи, които аз видях, и се убедих, че това не са просто дрънканици.



	От приятелството ни се родиха различни проекти. Бях привилегирован първи да получа току-що отпечатаната книга The Montauk Project и да я подхвърля на едно немско издателство (Е. Т. Publishing Unlimited). Тя излезе година по-късно, но бе блокирана по всевъзможни начини. Подобно на случая с Magazin 2000 се действаше много неспортсменски. Твърдеше се, че Ал Билек е взел съдържанието от филма „Експеримента Филаделфия" и всичко останало е измислица.

	Аз естествено не мога да оставя нещата така: филмът „Експериментът Филаделфия" е продуциран от Е. М. I. Torn. Фирмата Е. М. I. Torn е собственост на семейство Кроули и Уилсън, а в създаването ѝ участват и Камерън - Едуард Камерън или семейството на Ал Билек! Семейството на Алистър Кроули заедно с Камерън стоят зад „Експеримента Филаделфия", както и семействата Парсънс и Уилсън. Сесилия Кроули е моя добра приятелка и потвърди казаното. С помощта на Дънкан Камерън се добрах до може би най-добрия източник за Илюминатите и НЛО в САЩ: една жена на Лонг Айлънд. Ричард Хогланд черпи някои от данните за „Лицето на Марс" от същата тази жена (с която поддържаме добри отношения, но умишлено не искам да я споменавам поименно). Ричард Хогланд, който също има бурно минало и когото не ми се иска да очерням, взема голяма част от материалите - по начина, по който са публикувани и в книгата на Йоханес фон Бутлар - от моята приятелка на Лонг Айлънд. Ричард от време на време минава и си набавя нов материал.



	В крайна сметка приказките за Ал Билек очевидно нямат нищо общо с дарбата да се вижда човешката аура, защото в противен случай за него нямаше да се разказват подобни небивалици. Ние подлагахме Ал няколко пъти на детектора на лъжата, помолихме различни аура-виждащи хора да го анализират, аз лично също съм го сканирал, разпитвали сме го под хипноза. Същото направихме с Дънкан и Престън. Историята винаги се повтаряше. Има разлика дали някой е преживял нещо, или си го е измислил. То се запечатва в магнитното поле на човека и е видимо в аурата. Най-малкото в случая с Ал и при най-добро желание няма две мнения!!

	Името на Ал Билек се цитира във връзка с книгата „Проектът Монтаук" и се твърди, че събитията в Монтаук били плод на фантазия. Книгата обаче не е написана от него, а от Питър Мун и Престън Ничълс, който е технически ръководител на проекта. Основната фигура в проекта е моят скъп приятел Дънкан, който изобщо не пише никакви статии по въпроса. В книгата Ал Билек е само второстепенно лице. Аз също посетих базата в Монтаук заедно с тях. Престън настрои апаратурата си и направи замервания. Бях там и видях наличието на ELF-вълни!!! Дори ги почувствах върху себе си. Бях там, имах „видения" и мога да ви кажа, че историята за Монтаук е истина. Дори още по-лошо. Издадената от Е. Т. Publishing Unlimited книга е безобидна версийка на случилото се. Един германски издател също стана свидетел на процесите там.

	Престън е заплашван с оръжие от агенти на NSA (Агенцията по национална сигурност). Заявено му е, че ще бъде убит, ако започне да изнася доклади за преживяванията си. Ако ви съобщя какво наистина се е случило и какво продължава да се случва, тъй като след 1985 г. базата отново е в действие, аз също едва ли ще мога да напиша следваща книга. Има връзка между „Обществото ТУЛЕ", „Черното Слънце" и Монтаук. В момента приятелят ми Питър Мун заедно с Престън пишат книга за това.

	Защо някои НЛО-изследователи могат да влизат и излизат в ООН и при Рокфелерови, а Престън, Дънкан и Ал са заплашвани? Решете сами. Ако всичко е било измислица, защо с всички средства - дори със смъртни заплахи - се прави опит „измишльотината" да се потули, а в същото време твърденията, за които НЛО-изследователите претендират, че са „научно доказани", се излагат и могат безпрепятствено да бъдат разпространявани?

	Аз лично мисля, че реалността е много разтегливо понятие.

	Всички германци от Третия райх, включително мъжът от „Черното Слънце" (т.е. противоположния лагер) потвърдиха, че добре познават „Проекта Монтаук", както и пагубните контакти на американците с извънземните.

	Засега не искам да казвам нищо повече за „Проекта Монтаук". Дали читателят вярва, или не, няма нищо общо с реалността. По тази причина реших да пренеса книгата в Германия - за да могат хората лично да се докоснат до материала. (Das Montauk-Projekt и Riickkehr nach Montauk, Preston Nichols, Peter Moon, Е. T. Publishing Unlimited, може да се получи чрез ЕWERTVER LAG.)





	В ъ п р о с 35





	ЗАЩО НЕ ИЗНАСЯТЕ ДОКЛАДИ (В ГЕРМАНИЯ)?





	Защото не мисля, че бих могъл да кажа повече от това, което вече е публикувано. Мога ден след ден да изреждам ужасните действия на дадена организация, но за какво? По мое мнение това не обогатява. От друга страна, бих могъл да разнищвам до безкрайност конструктивните аспекти, но това може да се чуе на всеки семинар на Тепервайн18 или знам ли къде другаде.

	Важното е да се разберат принципите. Конструктивните и деструктивните. Но всеки сам прилага законите.

	Не обичам особено да говоря пред хора. Освен това говоря твърде бързо според повечето слушате.'ги (стар проблем). Давал съм няколко интервюта пред по-голяма аудитория, но официално не мога да разкрия повече от това, което до момента съм писал. Ако задълбая, вероятно ще ме накажат.

	Освен всичко, нямам и време, защото имам фирма и постоянно съм зает.





	В ъ п р о с 36





	ЩЕ ЗАДЪЛБОЧАВАТЕ ЛИ ЗНАНИЯТА СИ ЗА ЛОЖИТЕ

	И ИЛЮМИНАТИТЕ И ЩЕ ГИ РАЗКРИЕТЕ ЛИ ОТНОВО

	НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА?

	НА КАКВО СТЕ СЕ ПОСВЕТИЛИ В МОМЕНТА?





	Първоначалното ми желание изобщо не беше свързано с политика или финанси. Сблъсках се с тях, докато разследвах други неща, и едва тогава открих какво и кой ми препречва пътя към това, което е определено за мен. Повече няма да пиша по тази тема. За мен тя е приключила и не може да ми даде повече. Научих много от заниманията си с нея. Принципите на Илюминатите ме накараха да открия своите слаби места и да се опитам да ги поправя. Между другото, бих искал да им благодаря, защото пагубните им дела при мен имаха положителен ефект. Докато се ровех в масовия гроб на тяхното подземие и в целия този мрак преживявах до край прииждащите чувства и мисли, открих светлината. Или например непрекъснато се занимаваш само със светлата страна на живота. Рано или късно пред лицето ти ще падне сянка.

	Илюминатите са последният мемориал на една хилядолетна организация, която ще се разпадне в близките години. След това ще дойде ред на съвсем други неща. Да се предприема нещо срещу тези момци, е загуба на време, защото, както казах в началото, ножът за вълци вече е заложен. Аз лично се вълнувам от вътрешните ценности. Ако човек знае как да ги използва, външният свят ще се превърне в рай за него (вътрешната промяна води до външна промяна).

	Човекът е създаден и надарен с познание, което му позволява да бъде майстор на противоположностите. Но хората са забравили кои са и как са дошли тук. Много отдавна ние също сме били властелини на материята и не сме имали нужда от машини, за да я задвижим или променим. На света има много учители, дали пример с живота си - Рамта, Хермес Трисмегист, Исус - както и други, които не са толкова познати на западния човек. Основното в моята работа е познанието отново да стане достъпно за хората - и то ще стане, защото не само аз съм поел тази задача. Да върнем човека към майсторството! От друга страна, познанието идва впоследствие. На първо място са принципите за действие и разбирането на устройството и законите на живота. Който ги осъзнава и прилага, автоматично стига до „знанието".

	Съветвам ви да сте внимателни към „машините". Човек все пак се е родил без машини и ще си отиде без тях. Принципно те биха могли да улеснят живота ни, но в перспектива блокират духовно-душевното ни развитие. Илюминатите или Пазачите (манипулиращите ни враждебно настроени извънземни) са дали на хората пагубната експлозионна техника, която рано или късно ще разруши околната среда. Така в хората се заражда комплекс за вина. Някои се чувстват виновни, че я използват. През следващите 5 до 10 години Пазачите над Илюминатите ще разпространят НЛО-техно- логиите и технологиите на свободната енергия. Хората ще повярват, че са направили най-големия скок в еволюцията си - че вече притежават абсолютната свобода. Реално обаче окончателно ще са продали душите си, защото за втори път ще са се отклонили от своята духовна същност. Който се осланя на външни неща, загубва доверие в Духа. Това ще е последният сполучлив ход на Илюминатите. Ето защо желанието ми да разкривам и публикувам технологичните тайни (инженерни планове на НЛО и различни конвертори) се изчерпва. Показах, че в живота има достатъчно (безплатна) енергия ВРИЛ за всички. Изсмукването на тази енергия с машини може да се сравни с разликата между телепатията и комуникацията по телефона. Но след определен момент на скок в съзнанието на хората, телекомите и пощите ще станат излишни. Защо да постигаме нещо с технически средства, след като имаме директна връзка с него и без тях?

	В темите, на които съм се посветил в момента, няма победители и победени; те се отнасят до свободата и благото на всички същества от тази планета. Първо трябва да се открият неползотворните неща, които „не обогатяват" живота, а след това да се предложат решения, които обогатяват живота на ВСИЧКИ. Това е желанието ми.

	Можете да разберете за какво става въпрос от книгата на Боб Фрисъл „Назад към нашето бъдеще", издадена от Е. Т. Publishing Unlimited, която можете да получите чрез EWERTVERLAG.

	В нея се говори за техниките на Меркаба, човешкото геометрично магнитно поле. Боб Фрисъл пише:



	„Всички измерения на нашия свят едновременно са тук и сега и са свързани помежду си. Различават се само по трептенията. Ключът към Вселената е дължината на вълните, които за нашия триизмерен свят, ако ги измерим, са 7,23 см. Следователно средната дължина на всичко тук е 7,32 см.

	Подобно на тоновете на музикалната гама, измеренията са разделени помежду си чрез дължината на вълната. Всеки тон има свое трептене и специфично звучене. В една октава пианото например има 8 бели и 5 черни клавиша, които заедно образуват хроматична гама. Между тях има още 12 хармонични точки, наречени обертонове. Все едно сменяме телевизионни канали с различни честоти.

	Всяко измерение е отделено от останалите и чрез 90-градусово завъртане. Следователно, ако аз изменя собствената си дължина на вълната и направя завъртането от 90°, ще изчезна от този свят и ще се появя в измерението на съответната честота. Образите, на които бих станал свидетел, могат да се изменят според дължината на вълните в света, в който се намирам. Нашата планета има множество различни паралелни светове, които не можем да възприемем само защото съзнанието ни е с определена фиксирана честота. Въпреки това ние съществуваме едновременно във всички измерения и опитностите ни са различни на всяко ниво.

	Ако, да речем, се издигнем до следващото по-високо ниво - а имаме чудесна възможност да го направим - ще установим, че всичко, което помислим, мигновено се манифестира. Тук, т.е. в третото измерение, това не е точно така, защото има изместване на времето. Въпреки че безпогрешно създаваме реалността с нашите мисли, манифестациите ни не стават видими моментално.

	Ключът към истинското разбиране на смяна на измеренията се крие в геометричната форма на звездния тетраедър (тетрахексаедър) - пирамиден куб, който се състои от 24 основи."



	На това се крепи т. нар. Меркаба. Всеки звезден тетраедър се състои от два вмъкнати един в друг тетраедри, които образуват триизмерна Давидова звезда. Те символизират мъжката и женската енергия в перфектен баланс. Тази форма не огражда само човешкото тяло, а всичко, което съществува.

	Човек притежава физично, ментално и емоционално тяло, като всяко от тях има формата на звезден тетраедър. Става въпрос за три идентични, насложени едно в друго полета, чиято единствена разлика е, че физическото тяло е неподвижно, т.е. не се върти. Меркабата - едно пространствено-времево превозно средство, едно т. нар. „вътрешно НЛО" - възниква от две противоположно въртящи се енергийни полета. Менталният звезден тетраедър, чиято природа е електрическа и мъжка, се върти наляво. Емоционалният звезден тетраедър от своя страна е магнетичен, женски и се върти надясно. Връзката на духа със сърцето и физическото тяло е много специален геометричен модел, създаден при определена скорост на МЕРКАБА. Ако човек знае как да активира своята Меркаба, е в състояние да прекоси Вселената със скоростта на мисълта, да лети, да става невидим и да се движи под вода...

	В книгата си Боб Фрисъл описва ЕДНА техника как да стане това. Аз лично познавам Друнвало Мелхиседек, за когото авторът пише, че преподава и използва тази техника за активиране на човешката Меркаба - и донесох черновата му Flower of Life („Цветето на живота") в Европа. В нея се разказва и за извънземните, които са създали част от хората на Земята, как са били построени пирамидите, как са променени гениите ни вериги и т. н. Всичко е свързано с Меркаба. Тя, от една страна, „споява" кристалите, растенията, хората, планетите и галактиките, а от друга - е нещо като прототип на НЛО-технология.

	Човек я притежава още от раждането си (и по-специално двете магнитни полета, въртящи се противоположно с 9/10 от скоростта на светлината), от душевното си раждане, но при 99,999% от хората тя е неизползвана, защото не СЪЗНАВАТ, че притежават нещо подобно. Бих я сравнил с нова, по-удобна и по-ефикасна компютърната програма, за която не сме чували.

	Същото е и с Меркаба. Хората не знаят за съществуването на този вътрешен, скрит механизъм, който доскоро беше познат само на някои ложи. (С относителна сигурност мога да кажа, че той НЕ функционира при Илюминатите, но те не искат другите да научават за него, защото при тях би могъл да сработи). Тълпите са учени на обратното нещо - че всичко това били празни приказки, фантазии, че такова нещо не съществувало. Но всеки от нас притежава две различни магнитни полета. Ние просто сме забравили, че Меркаба е основата на нашето съществуване, забравили сме ключа, с който да я активираме. Реално погледнато, повечето от нас още не са готови да боравят с нея, но могат постепенно да се подготвят с ценности като любов, осъзнаване, отдаване, независимост... Когато човек е готов, идва и знанието. Но как?

	Ще разберете от следващата глава.



	Драмата на планетата заедно с неизбежните Илюминати донякъде става по-ясна с историята на Сивите - извънземните, сключили договора със САЩ. Както подхвърлих по-горе, всяко живо същество има възможност да използва своята Меркаба. Но някога, много, много отдавна, в незапомнени времена, имало едно същество, което се противопоставило на Творението, което създава. То искало да се прави на „Бог". Съществото познавало тайната Меркаба. (Активирането на Меркаба изисква здраво емоционално и ментално тяло.) Емоционалното тяло на съществото обаче било раздробено - заради неговите едностранчиви и коравосърдечни действия –и в крайна сметка то го изгубва изцяло. Това естествено означавало, че то няма да може да активира своята Меркаба. Затова то създало външна Меркаба - машина - за която не били нужни чувства, а само интелект - НЛО, летяща чиния. Такава е историята на падналия ангел.

	Той открива други същества, които се присъединяват към него и населват голяма част от Космоса. Искам да кажа, че съществуват извънземни раси, които носят в себе си истинска Меркаба, и такива, които са свръхинтелигентни, не чувстват любов (или омраза) и днес използват хората, за да мигрират от една планета на друга. Според мен трябва да гледаме на НЛО по този начин. Повечето извънземни, които ни посещават с космическите си кораби, не идват при нас, за да ни дадат нещо, а да научат нещо - любовта, тъй като хората на Земята все още имат емоционални тела.

	Расата на т. нар. „Сиви", за които се казва, че са подписали договора с правителството на САЩ и представители на Илюминатите, са попаднали, където трябва. Като цяло, повечето Илюминати също нямат здраво емоционално тяло и живеят чисто интелектуално, без любов. По Закона за резонанса подобното привлича подобното.

	Сивите принадлежат на расата, която се е присъединила към съществото, създало първото НЛО. Те, така да се каже, са продали душата си, чувстващото си тяло, и днес вече не са в състояние да активират своята Меркаба. Те знаят това и затова са дошли на Земята. Някога са били като нас и са притежавали здрави емоционални тела, но са стигнали твърде далеч. Днес могат да създадат само външна Меркаба, за която са необходими определен брой знания, не чувства. Резултатът е НЛО, машина. Всички летящи чинии се базират на принципите на външната Меркаба. Има само един проблем - че човекът насилствено се откъсва от корена на живота и някога ще загуби своето емоционално тяло, защото става все по-едностранчив. В създаването на едно НЛО не участват емоции - всичко необходимо е менталният дух.

	Защо обаче емоционалното тяло е толкова важно? Много просто. Който живее без него, т.е. чисто интелектуално, се ограничава и не може да достигне по-висшите измерения. Звездните порти към тях съзнателно са сътворени така, че могат да бъдат прекрачени само с емоционалното тяло - казано по-просто, само чистите, изпълнени с любов хора могат да минат. Илюминатите и Сивите са пропуснали този факт и са се превърнали в обикновени логици.

	Всяка планета в даден етап от развитието си преминава в следващо измерение, съответно вибрация, което означава, че всички същества, които не могат да го направят, неминуемо ще загинат. По тази причина Сивите от безкрайно дълго време обикалят от планета на планета и винаги остават затворени в третото измерение. Тъй като днес на Земята ѝ предстои да осъществи скок в четвъртото измерение, те са при нас, за да се опитат да се освободят от третото измерение. Сивите са уловени в сегашното си ниво на съществуване и не могат да достигнат с телата си по-високи октави. Вече не могат да вървят по пътя на Творението. Естествено, те го знаят и се опитват да намерят начин да спасят вида и знанието си. По тази причина започват да се кръстосват с нашата раса. Техни жертви са хората от т. нар. „случаи на похищение", в които жените първо са оплождани, а след това им се отнема плодът. С него се извършват генни кръстоски в подземни бази като Лос Аламос. Отрочето продължава да бъде отглеждано на Земята или е изпращано на майчиния кораб на извънземните. Сивите се опитват да отпечатат собствените си характерни черти в нашия генетичен код, за да могат поне отчасти да спасят расата си. Те се надяват от експериментите да се родят същества с техните интелектуални способности и с нашите емоционални тела и да се включат в скока на Земята в четвъртото измерение. Другата раса, която ни наблюдава и има „вътрешна" технология, подкрепя проекта, защото Сивите не са наши врагове и някога са имали същия произход като самите нас. Творението не познава врагове, а върви по пътеки, които обогатяват всички. Принципно Сивите са наши братя, които са осъзнали, че са вървели по грешния път и днес имат нужда от нашата помощ. Те обаче са се обърнали към Илюминатите. За съжаление, законът е „брутално" точен и те са попаднали на себеподобни. Как да намерят ключ за своето оцеляване - любовта - след като хората, към които са се обърнали, не знаят какво е любов? Вече е късно.





	ОБОБЩЕНИЕ





	Мдаа, какво изобщо да мислим?

	Аз също често си задавам този въпрос. Питам се дали трябваше да пиша тези две книги за нещата, които срещнах по собствения си път на развитие. Да ги отхвърлим ли просто така и да продължим да живеем, все едно нищо не се е случило? Не трябваше ли да пиша за нещо красиво, нещо, което не би обезпокоило читателя? За светлина и любов? Мдаа, и да казват: „Я го виж тоя Ян, какви хубави неща пише, ама че мил младеж!"



	Не. Знам, че е важно и правилно тези принципи да бъдат разкрити. Най-малкото, за да разширят светогледа на читателите. За мен нямаше да е честно да пиша за нещо друго. Съдържанието на тези две книги СЪМ АЗ. Това е - съответно е бил - моят свят. В началото, защото се месих. Днес - защото съм неутрален и посреднича. Бих могъл да използвам и други цветове за корицата, но нямаше да е честно. Животът има и тъмна страна (не непременно лоша и разрушителна), скрита страна, на която тук се спряхме заедно. Намерението ми беше да ви взема с мен на това пътешествие в мрака, да изясним принципите и отново да ви изведа от него. Да ви покажа, че такъв свят съществува, че той има своите основания, но не трябва да ви плаши.



	Стопроцентово знам, че конспирация има, когато става въпрос за свободата на обикновения гражданин. В професионалния си живот постоянно се изправям пред иновации, които са блокирани от различни лобита. Познавам откриватели и изобретатели от какви ли не области на живота. Машините на свободната енергия са само едно от нещата. Познавам лекари, създали лечебни методи за всички „болести"

	(включително СПИН и рак). Открития в областта на земеделието, икономиката, системата на плащанията, строителството, архитектурата, авиацията, добива на топлинна енергия, образованието, грижата за тялото, комуникациите... просто за всичко, за което се сетите. От години се срещам с хора от тези браншове и виждам и чувам техните трудности. Абсолютно несъмнен факт е, че на новостите се пречи, за да се запазят старите структури. Ако е нужно, дори и със смърт. Виждал съм го с очите си. Жалко наистина. Дори не трябват Илюминати. Стига всички онези собственици на концерни да се видят застрашени от нашите изобретения. Но странното е, че феноменът съществува във всички области, във всички религии, във всички страни. От друга страна, аз лично не мисля, че е чак „толкова" лошо някои открития да не се пускат на пазара, защото биха отдалечили несъзнателния човек още повече от душата му.

	Аз не съм единственият, който е забелязал, че зад всички онези гигантски концерни за какво ли не, се крият все едни и същи имена, все същите спонсори и банки, същите организации. Важното в случая е, че масмедиите им сътрудничат или са тяхна собственост. Това е нещо, което не може да се промени. Каква точно е връзката между тях - дали в играта има извънземни, или дали семейство Ротшилд прониква във вътрешността на Земята и поддържа „подземни контакти" чрез виенската си сграда Palais Rothschild - не е толкова важно.

	Кои са Илюминатите, също е без значение - по-важен е начинът, по който те действат. Все едно дали хазарите, или Ватиканът, или китайците се опитват да изградят Световно правителство - ние няма да служим на никого. Става дума за принцип. Ако разберем кога и по какъв начин ни се вреди, кои слабости ни правят зависими от Илюминатите, е ясно, че ще се опитаме да преодолеем слабите си страни и да се откъснем от зависимостта.



	От докосването си до сферата на властта останах с впечатление, че Илюминатите наистина правят всичко, за да наложат своето Световно правителство, и за целта не е изключено да прибегнат до Трета световна война. Трябва да ви уверя, че и на мен тази мисъл изобщо не ми допада, но така се оказва. Вече дори виждам приготовленията. Колко дълго ще продължи и кой ще спечели войната - още не е ясно.

	Някои от читателите на „Властта на тайните общества през XX век“ заявиха, че изказването ми за началото на Третата световна война през 1996 г. било твърде смело и ще се откажа от него.

	Да, но очевидно те не са прочели правилно или са прочели това, което са искали, защото аз не съм твърдял, че Третата световна война ще избухне през 1996 г., а цитирах мнението на Уилям Купър, който работи 12 години за военноморското разузнаване и попада на различни документи, според които Илюминатите я планират.

	Не написах книгата, за да подкрепя тезата, че през 1996 г. ще избухне нова световна война или че Илюминатите успешно ще наложат Новия световен ред, а за да се предотврати войната. Вероятно наистина е имало такъв план и ако исках той да стане реалност, нямаше да пиша книга, с която да се противопоставям. Ако всичко върви добре и ние успеем да повишим съзнанието си - и следователно трептенето на Земята - вероятно няма да се стигне дотам.



	Следните цитати от книгата на Боб Фрисъл „Назад към нашето бъдеще" показват, че не само аз се вълнувам от тази тема:



	„Дали ще ги наречем Билдербергери, Тайно правителство, Тристранна комисия, CFR или Илюминати, няма никакво значение. Тайното правителство се състои просто от най-богатите хора на света и тези около 2000 магнати от дълго време вече стискат в ръце правителството ни. Те решават кой, кога и къде да бъде избран; те решават кога да има война и кога да няма. Те контролират недостига на храни на земното кълбо и определят процента на инфлация в държавите. Всички тези области са в ръцете на Илюминатите. Въпреки че нямат власт над природните стихии, когато могат, манипулират всичко в тяхна полза.

	Между 1900 и 1930 г. т. нар. „Сиви" установяват контакт с тях. Първата среща определено е преди 1943 г., защото в рамките на „Експеримента Филаделфия" са използвани „сиви" технологии. Физикът Никола Тесла, временно ръководител на проекта, записва в протокола, че релевантната информация е получена от извънземните, за което естествено никой не му вярва.

	Първоначално Тайното правителство все още вярва, че в лицето на Сивите е намерило благодетел и сключва договор с тях. Илюминатите ги приемат за най-доброто, което може да им се случи, защото си представят, че извънземните са нов безкраен източник за тяхната власт. Споразумението позволява на Сивите да правят експерименти, а в замяна получаваме „сиви" технологии, на които не на последно място дължим напредъка си през 20. век.

	Когато през 1968 г. Дейвид Сузуки предсказа изместване на полюсите и разрушаване на планетата ни, Илюминатите решиха да изчезнат по най-бързия начин. В подготовката влизаше „обединението“ на Съветския съюз със САЩ до 1970 г. и това, което се случва днес, когато сме оставили Студената война зад гърба си, е неизбежно, защото дълго време функционирахме като една държава.

	Тайното правителство никога няма да допусне широките маси до технологиите на Сивите и ще ги запази колкото се може по-дълго за себе си. Техният напредък е много по-голям, отколкото можем да си представим. НЛО-тата отдавна са тяхна защита. Смята се, че около половината от всички наблюдавани НЛО са земни, т.е. принадлежат на Илюминатите (и на германците от Третия райх - бел. авт.). Тайното правителство обединява съветски, американски и „сиви" технологии, с които има намерение да се изнесе преди изместването на полюсите. Тъй като Илюминатите знаят, че не им остава много време - по думите на Сузуки са не повече от 14 години - те правят всичко по най-бързия начин.

	Първо е изградена база на Луната като междинна станция към по-далечни космически цели. На тъмната страна на Луната са построени три града, покрити с куполи. В една от базите обаче се случва нещастие, коствало живота на много хора. Съответните доклади показват, че е имало повече от 2000 тайни мисии до Луната.

	След като зареждат всички хранилища на Луната с достатъчно провизии, Илюминатите продължили към дълбокия Космос. Пътят им ги отвежда до Марс, планетата на предците на Сивите. Веднага след пристигането им започва строеж на комплексен подземен град, който да предложи защита на тях и близките им. Те се интересуват само от спасяването на собствената си кожа, а не от съдбата на човечеството. Но това вече го знаем. Примерът на Сивите ги кара до голяма степен да загубят емоционалните си тела.

	На колониите на Марс се транспортира всичко необходимо.

	Ал Билек, който също участва в „ Проекта Монтаук“ (официално име „Проект Феникс"), в тази връзка заявява следното:



	„Едно от нещата, за които беше използван „Проектът Феникс", е да предостави времеви коридор на колониите на Марс, които съществуват от 70-те години насам. Първото официално стъпване на Луната от американците е през 1969 г. Само малцина знаят, че на 22 май 1962 г. американци и руснаци провеждат обща експедиция до Луната, а германците са били там още по-рано - през 1947 г. Филмът „Алтернатива 3", продукция на Anglia Television от 1 април 1977 г., разяснява събитията. Показани са например цветни снимки на едно от приземяванията на Марс. Имаме колонии на Марс от късните години на 60-те или в началото на 70-те."



	За съжаление документалният материал може да се набави само чрез определени кръгове. (Немският превод на „Алтернатива 3" можете да получите чрез книжарница Andromeda, Obere Schmiedgasse 50-52, 90403, Niirnberg, Tel. 0911-22 10 46 - бел. авт.)

	По онова време Илюминатите са заети да прикрият действията си колкото се може по-добре, защото не желаят досадна конкуренция. Всеки, който разполага с ноу-хау, се превръща в техен съперник, на когото трябва да се запуши устата. Ако не се поддава на заплахи и сам не си сложи намордник, просто се отървават от него.

	До 1984 г. Тайното правителство завършва градовете на Марс и вярва, че си е оплело кошницата. Около 5 години по-късно обаче то прави стряскащото откритие, че изместване на полюсите няма да има само на Земята, а на всички планети от Слънчевата система. В това число и на Марс. Седем или осем месеца след това Илюминатите получават следващата лоша вест: изместването на полюсите освен физически промени ще предизвика и промени в съзнанието. Когато разбират последиците, те се оказват в същата безизходна ситуация като Сивите и осъзнават, че само любовта и цялостното съзнание може да ги извади от неприятната ситуация.

	Знаем, че преди 76 000 години Земята се е намирала в абсолютно същото безизходно положение, когато в Атлантида не се обръща внимание на опита за решение на Сивите и той се омаловажава. Въпреки че членове от Тайното правителство междувременно успяха да проумеят, че от само себе си няма да успеят да оцелеят, те продължават да странят от хора като Друнвало (американец, който открито учи на техниката на Меркаба), вместо да използват шансовете си да получат помощ и решение.

	Нека още веднъж замалко се върнем на Ричард Хогланд и изследванията му за монументите на Марс. Резервираността на NASA относно работата му се обяснява чисто и просто с факта, че Марс е неправилната планета, към която сме се насочили: там изобщо не сме желани. Случващото се на Марс се пази в тайна от нас. За служителите от космическата агенция винаги е добре дошло да осмиват сведения за монументите на Марс и да ги направят безинтересни за публиката.

	Колкото по-силно Илюминатите се свързват със Сивите, толкова повече пострадва техния емоционален свят. Духът им обаче е буден и ако намерят друго решение, без да се налага да си върнат емоционалното тяло, те веднага ще го използват. Формите на живот, които са много по-развити от Сивите, обаче показаха на сивото Високопреосвещенство, че оцеляването е възможно само като общност, защо- то всички ние сме част от едно цяло." (S. 177-181)



	По същество към нашата тема за Илюминатите и тайните общества няма какво повече да се каже. Всички техни принципи бяха изложени. В случай че вие самите искате да проведете свои разследвания, ще се убедите в тях. Важното е да не се фиксираме само в хазарите или в някой друг кръг от хора, а да стигнем до причините. Когато човек осъзнае принципите в Талмуда, вместо да осъжда тези, които изповядват неговата програма (т.е. манипулираните), е по-добре да открие кой е инсталирал програмата - в случая: ЯХВЕ. От друга страна, ако човек преустанови изследванията си със заключението, че Яхве е сатаната, няма на кого да се сърди. Яхве е от плът и кръв. Въпросът е кого е обучил и ръководил? От коя планета е дошъл? Какво го вдъхновява? Ако изследователят не е съгласен с моите хипотези за извънземните, най-малкото трябва да се опита да установи произхода на Яхве, а не отново да започне да преследва евреите или когото и да е другиго!



	Съвсем съзнателно намесих темите за извънземните и пътуването във времето, така че в бъдеще да не сте изненадани или шокирани от сценария. Реално най-важният аспект в разкриването на информацията е хората да не се страхуват и следователно да се отнеме предимството на конспираторите. Нека помислим. Представете си, че действително сме продукт на извънземни и земните раси са създадени от различни извънземни култури, които продължават да ги предвождат и манипулират... Какви са последствията за нас?

	Просто си го представете като вариант. А пътуването във времето? Как би изглеждала играта, ако то се окаже реалност? Мислете докрай. Какво би станало, ако имахме машина на времето? Къде бихме отишли? Какво би променил всеки от нас, ако можеше? Наблюдавайте себе си преди хода на мислите си и след това. Вероятно ще забележите, че ставате малко по-съзнателни, че гледате на нещата от друг ъгъл? Вероятно ще се впуснете в приключение, в едно пътешествие навътре.

	„Какво би станало, ако наистина беше така?" А ако не е, губим ли, или само сме научили нещо? Скоро би трябвало да се види, че част от изложената от мен информация уцелва десетката. Следователно сме подготвени. Естествено аз самият съм убеден в това, което пиша - извънземни, пътуване във времето - и имам своите доказателства. Не искам обаче да заявявам нещо неоспоримо - още повече в писмена форма - за неща, които не „трябва" да съществуват.



	Все пак се опитайте да поразсъждавате и да си представите връзката и последствията от всичко. Когато стигнете „края", ще забележите, че дадена „шокираща" мисъл вече няма същата сила, вече не се боите от нея... с времето тя дори става скучна. Знам го от собствен опит.

	Нека проникнем до самото дъно на темата! До всички неща, от които се страхуваме. Ако вече познаваме нещо, то не може да ни уплаши. За нас то е приключило.

	Ако разсъждавате докрай, не могат да ви изненадат толкова лесно. Най-много само да се учудите (и то приятно). Когато енергетично изживеете страха, параноята, гнева, омразата, неразбирателството... ставате други хора. Всички трябва да стигнем до момента, в който да можем да гледаме Илюминатите в очите - но не остро, а прямо, спокойно. За нас, които искаме да променим нещо, е важно да познаваме Илюминатите. Да знаем какво мислят и какво чувстват. Подбудите им. Гнева, самотата, чувството им за власт и най-вече чувството, което отчаяно и объркано търсят - любовта.

	Ако искаме да помогнем на Илюминатите, трябва да им дадем пример. Само конструктивният ни живот ще докаже, че има и друг начин. Ако само ги псуваме, няма да се промени нищо.

	Представете си следната ситуация:

	По някакъв начин имате възможност да прекарате един час с Илюминат. Да речем, с техния велик висшестоящ. Какво бихте направили през това време?

	Ще скриете ли в крачола си пистолет и ще се опитате да избиете колкото се може повече негови хора, ще избълвате ли възмущението си от последните 20 години?

	Предполагам, че сами чувствате как да постъпите в такава ситуация.

	Аз лично си го представям много добре: седя спокоен и дистанциран срещу Илюмината. Слушам какво казва. Гледаме се един друг и го убеждавам, че имам нещо, което той няма. Не го обяснявам, а го излъчвам. Не влизам в политически или интелектуални разговори, а просто го питам как се чувства в позицията си. Какво е усещането да разполага с толкова власт? Чувства ли се щастлив? Или е изчерпан? Питам го за неща, за които не може да намери разумен отговор, а трябва да чувства. Позициите се разменят...

	Присъствието ви трябва да го е накарало да се замисли (да се вслуша в чувствата си), след като сте напуснали стаята. Обогатили сте живота му за този един час. Дали сте му нещо, което иначе не може да получи. Той от сутрин до вечер е потънал в конкуренция и гняв. Едва ли има нужда от тях. Представете си, че сте Момо (малкото момиченце от историята на Михаел Енде19) и му дайте любов, разбиране, ако е възможно - просто го слушайте. Но съзнателно. Той ще забележи дали само го зяпате или внимателно го изслушвате. Всеки има нужда от любов, всеки търси любов. Понякога властта и насилието са отчаян зов за любов!

	Не е изключено той да си спомни едно отдавна забравено чувство - например истинското приятелството. Или чувството за свобода. Или копнежа за откровен разговор. Това му липсва. Нали всичко трябва да пази в тайна. От срещата си с вас той вероятно е забелязал, че не го съдите за алчността му за власт. Готови ли сте да се срещнете с Илюминатите по този начин? С тези, които избиват човечеството с епидемии и войни...

	Какво биха направили Исус, Буда или Ганди...? Какъв щеше да е погледът им? Разбирате много добре какво имам предвид! Всичко го знаем. И всички ние един ден ще го направим.

	С визуализация бихме могли да установим нашата степен на развитие. Представете си, че пред вас стои човек, който някога ви е наранил. Какво ще направите? Какво ще почувствате, когато го видите? Опитайте се да установите защо е постъпил по този начин. Има ли нещо лично, или просто сте един от многото, върху които излива своето недоволство?

	Изпитът е издържан чак когато успеем да си представим, че сме му простили и го прегръщаме от цялото си сърце. Защото сме го разбрали и можем да му помогнем. Ако продължаваме само да се дърпаме за косите, няма да се промени нищо. Уверете се в силата на любовта. Ако завършите визуализацията си и след това срещнете същия човек, ще установите, че поне от ваша страна няма толкова силно чувство на яд.

	Колкото повече наближаваме момента на световна промяна, толкова повече аз лично ставам все по-спокоен. Защо? Защото не виждам нищо ново. Осъзнах принципите на Илюминатите, знам техните слаби и нашите силни страни: осъзнаването на отделния човек. Индивидуалната работа с интуицията.

	Илюминатите могат да манипулират всичко: мисли, емоции, мнения, но не и интуицията! Там е пробивът. Общуването между Творението и индивида става чрез интуицията. В душата на ВСЕКИ човек. Илюминатите - земни или извънземни - в най-добрия случай могат да ни отвличат от нея.

	От вътрешния си водач, който ме съпътства в този живот и ме заведе до информацията, част от която изложих пред вас, и ми е помагал в редица „безизходни" ситуации, получих достатъчно доказателства, че всичко е за добро. За хората има изход от цялата тази каша, но трябва сами да стигнат до него. В следващата последна глава бих искал отново да изложа моите принципи. Може би нещо от тях би ви помогнало.

	Драмата във външния свят не може да е толкова страшна, ако вътрешният ви глас нашепва „Без паника“. И е така. Оставете се той да ви води и ще почувствате нещо като щит, с които преминавате през дъжда от куршуми. Не се осланяйте само на разума, той е средство на Илюминатите. Осланяйте се на интуицията си.





	ЛЕЧЕНИЕ





	Най-важното: Без паника!

	Ще се опитам да ви покажа, че проблем няма.

	Първо, не мислете, че съм от онези малки или големи християнски секти, които алчно се опитват да ви задържат в тълпите на гаснещите църкви, представяйки ви катастрофални сценарии за Второто пришествие. Те дремят и чакат своя Спасител, който ще сложи всичко в ред. Приятели! Събудете се! Ако само бездействате, ще ви вземат не само лъжицата от устата. Невежи, очакващи някакъв мним външен Месия, седящи на задника си, ще загубите не само физическото си тяло, но и отвъдната си програма, запаметена в магнитното ви поле (спомени за чувства, мисли, визии)! Точно това ще се случи, когато се разруши земното магнитно поле. А то ще се разруши с изместването на полюсите - т.е. в следващите 20 години (и се е случвало поне 5 пъти през последните десет милиона години).



	На хората между вас, на които им е трудно да се откъснат от материалните ценности, през следващите години им предстои наистина тежка промяна, защото материалното със сигурност е най-ниското ниво, което животът предлага. На това място искам още веднъж специално да подчертая, че драмата, която описах в двете си книги, е част от грандиозен космически план и земните Илюминати са само средство да се отведат хората към една цел, за която, ако бъдат оставени сами на себе си, вероятно ще трябват още няколко хилядолетия.

	Допускам, че това изказване трудно може да се приеме от хора, които не са се занимавали надълбоко с нещата или нямат духовна и окултна подготовка. Но ако си направите труда да се „дообразовате" в окултен план, бързо ще уловите „червената нишка" и ще се уверите, че както тук, на Земята, така и на всички други планети, е в ход един наистина грандиозен план.

	Знаци за „червената нишка" например виждаме сред пророците от различни епохи, религии и вероизповедания, които преди векове или дори хилядолетия (виж пророчествата от Хеопсовата пирамида) са предрекли промени в земното развитие (включително и тези за следващото хилядолетие). Как е възможно нещо подобно, ако не е било ясно поне „грубото" развитие на човечеството, или с други думи: ако целта не е предопределена? Тези феномени показват, че дори и зад омразното тайно правителство се крие много по-дълбок, позитивен аспект.



	За човек, който не е посветен в живота преди раждането и реинкарнацията, ще е трудно да разбере как ложите - конструктивни или не - залагат цели за бъдещето и ги постигат. Постигат ги, защото насочват душите и те отново се прераждат в същата ложа или семейство, за да продължат започнатото.

	Казвам това, защото въпреки всички разяснения, които поднесох, срещнах хора, които не вярваха, че нещо подобно е възможно и че човек принципно може да се освободи от хаоса и объркването.

	Следващият провокативен въпрос е дали на някои хора изобщо трябва да се дават варианти за изход.

	Аз вярвам, че никое живо същество със собствено съзнание не може да избяга от съдбата си, т.е. всеки стига до последствията на това, чиито причини предварително е заложил. Ако неговото поведение се промени (причините), ще се променят и последствията (съдбата).



	Животът в нашето трето измерение, взаимодействието между полярните сили, между даване и вземане, положително и отрицателно, добро и зло, ЕЗОТЕРИКА и ЕКЗОТЕРИКА: е хармоничен. Символичната война, която виждаме на повърхността, е номерът на Илюминатите да ни откъснат от нашия ПЪТЕВОДЕН ВЪТРЕШЕН СВЯТ посредством „всевластния" ВЪНШЕН СВЯТ. С други думи, те заслепяват и фиксират хората с външни неща (облекло, кола, пари, респект, имидж, власт...) и отвличат вниманието им от същественото, което нашият земен живот предлага.

	Материята, наречена в метафизиката „третото измерение", е нашето приключение (висшите езотерици казват „игра") да не се поддадем на изкушенията ѝ - следователно нито трябва да я отхвърляме, нито да бъдем зависими от нея, а да я използваме и оформяме. Нещо като училище. За да преминеш в седми, трябва да си завършил шести клас, т.е. да издържиш изпитите, за да си подготвен за следващите. Ако някой хитрец се запише в седми клас с трикове, ще се провали още на първия изпит, защото му липсва подготовка.

	Транспонирано към живота, бих искал да кажа, че на Земята има страшно много хора, които с удоволствие биха излъгали, за да преминат на следващото ниво. Има такива, които копнеят за четвъртото измерение (за християните: небето), но не успяват да се справят с третото. Срещат проблеми както със секса, така и с финансите. Не са майстори на материята, а нейни жертви. Хм, така не става. Някои християни искат техния християнски рай, но продължават да убиват животни. Някои мюсюлмани искат мюсюлманския рай, но продължават да избиват евреи. Някои хора искат да достигнат четвъртото измерение, но ги мързи да станат от леглото и мизерстват.

	Още веднъж: ако желаете да намерите изход, първо трябва да станете майстор на материята, на третото измерение, и тогава може да продължите. (Сигурно отново съм свалил някои от вас на Земята.)

	Ключът е в душата, не във външния свят. Днес има не малко хора, които си мислят, че ако много работят, много ще получат. Това не е вярно! Богатството не идва отвън. То идва отвътре. Ако един човек не работи вътрешно и вътрешно не е богат, т.е. няма поне малко характер, сила, принципи, ценности, издръжливост, воля, доверие, приятелско чувство и съответно не излъчва всичко това, той не може да бъде „успешен".



	Нека обаче се върнем на темата за промените на Земята през идващите години. Ще опиша обстановката, в която се намират планетата и галактиката ни днес.

	Астрологично погледнато, според Зодиака (на немски: Tyrkreis), през 20. век, излизаме от епохата на Рибите и навлизаме в епохата на Водолея. Заради земната ротация, орбитата на Луната около Земята и орбитата на Земята около Слънцето животът протича в различни - относително кратковременни - цикли. Въртенето на Земята около собствената ѝ ос води до редуване на деня и нощта, обиколното движение на Луната - до разделянето на годината на 12 месеца, а движението на Земята около Слънцето - до годината от 365 дни.

	В естествения космически ред всичко има своето съответствие. (Каквото в голямото - такова и в малкото, каквото в макрокосмоса - такова и в микрокосмоса, каквото горе - такова и долу.) Във Вселената естествено съществуват и цикли от още по-голям порядък.

	Подобно на планетите от нашата система и техните спътници (с циклични, различни по дължина орбити около Слънцето), цялата Слънчевата система има своя, по-голяма космическа орбита. Става въпрос за грамаден цикъл на ротация около центъра на галактиката ни. Съгласно 12-те обиколки на Луната нашата Слънчева година се разделя на 12 месеца и има 12 зодиакални знака. Орбитата на Слънчевата система около невидимото, но познато още от древността ВЕЛИКО ЦЕНТРАЛНО СЛЪНЦЕ също се подразделя на 12 зодиакални периода, всеки от около 2155 години и образуват Платоническата година20.

	Следователно (подобно на различните условия през 12-те земни месеца или 12-те зони на Зодиака) през тези 12, надхвърлящи 2100 години цикли животът търпи влияния от най-различни трептения, космически взаимодействия и планетарни енергийни центрове. Р. Дж. Горслебен пише:



	„Там, през онези величествени небесни сфери, които някога са били центрове на първична енергия, телата от нашата Слънчева система преминават като грамадни стрелки, които показват съдбовните моменти за хората и народите. Учение, което изцяло съответства на еддурската21 символика..." (Hoch-Zeit der Menschheit, Rudolf John Gorsleben 1930, S. 317)



	Влияние ни оказват не само пролетта, лятото, есента и зимата; всеки месец влива нещо различно в живота ни и - успоредно с ежегодното зараждане, развитие и отмиране в растителното и животинското царство - поражда в нас различни настроения, чувства и енергии. Валидното в малкия годишен цикъл, естествено, е валидно за по-големия.

	Всички знаят, че днес се намираме в края на т. нар. „епоха на Рибите" и навлизаме в „епохата на Водолея" (някъде през 1962 г.). Космическата година се движи обратно на земния Зодиак и след Риби следва Водолей.

	Преходният период е около 180 години. Старите трептения постепенно отслабват и се заместват от нови.

	Различните космически излъчвания и вибрации раждат нови духовни течения сред хората и неминуемо следват светогледни, политически и властови промени, които едва ли могат да протекат без войни и безредици.

	Астрологично Риби са воден знак. Културата от тази епоха без съмнение е религиозна и носи отпечатъка на Библията и християнството (кръщаване с вода). Повечето от апостолите на Исус са рибари (ловци на риба) и същевременно ловци на хора. Най-важният раннохристиянски символ освен кръста е рибата (Ихтис). Галерите, околосветските плавания, изобретяването на параходите принадлежат на отминалия воден период. Най-кратката известна формулировка за епохата на Рибите е: „Аз вярвам", а тази на Водолея е: „Аз знам“. От години във всички дялове на науката се наблюдава видим напредък. След скромното развитие на авиацията НОВАТА ЕПОХА (англ. NEW AGE) ни тласка към космонавтиката, изследване на Вселената и дава по-друг тип представа за Бога и корените на религиозността (плюс повече езотерични познания). Обичаите на архаичните общества са съхранили отломки от прадревните космически знания и разбирания; днес интересът към тях расте. Например към слънчевите колела (свастики), слънчевия танц на индианците, огнените и слънчевите празници на европейските ни предци и техните космически обсерватории в Стоунхендж, Екстернщайне и Щернхоф в Остерхолц край Детмолд.

	За разлика от нас, те са смятали, че времето не е праволинейно, а циклично, кръгово. Още през 1888 г. много спорната днес г-жа Блаватска сполучливо отбелязва за езичниците:



	„Времето, цикличното време, е тяхната абстракция за божеството."



	А на друго място:



	„Както нашата планета се завърна веднъж годишно около Слънцето и на всеки 24 часа около собствената си ос - следователно извършва по-малки кръгове в един по-голям кръг - така се завършва движението на малките циклични периоди в големия Сарос [Sar = кръг, Saros = цикъл]. Според древното учение преломите във физическия свят са съпроводени от сходен прелом в разумния свят - духовното развитие на света е циклично, подобно на физическото развитие. Поради това в човешката история се наблюдава постоянно редуване на приливи и отливи. Великите царства и империи укрепват, а след като достигнат върха на могъществото си, отслабват по силата на същия закон, според който са се издигнали - до момента, в който изпаднат до най-ниската точка и човечеството отново не предяви правото си и отново не започне да се издига, като нивото, което за пореден път достига по закона на циклично развитие, е по-високо от предходния път. Тези циклични кръгове в кръгове... обаче не засягат цялото човечество по едно и също време. („Тайното учение“, т. I, S. 703)



	При всички големи космически преходи, подобни на днешния от Риби към Водолей, светът преживява генерални светогледно-религиозни и политическо-властови промени. С края на епохата на Рибите се изправяме пред още една особеност: оказваме се на финала на голям космически цикъл с 12 световни епохи по около 2155 години - или общо 25 860 години. През тези 25 860 години нашата Слънчева система е завършила орбитата си около Великото Централно Слънце на Млечния път.

	Д-р Съмнър от САЩ пише:



	„Точно както Земята и останалите планети от системата ни обикалят около Слънцето, то, заедно с всички съпътстващи го планети, изминава много по-голяма орбита около Великото Централно Слънце. Тъй като тази орбита е елиптична (поправка: Шаубергер доказа, че е яйцевидна - бел. авт.), силата на излъчването на Централното Слънце варира според това дали се доближаваме, или се отдалечаваме от него.

	В момента напускаме излъчването от т. нар. епоха на съзвездие „Риби", която е най-ниската от всички 12 световни епохи, и преминаваме към Водолея, която е най-висша от всички. Трептенията на „Риби“ съответстват например на инфрачервения спектър с 15 трилиона трептения в секунда, а тези на „Водолей" на ултрачервения спектър със 75 трилиона трептения в секунда, т.е. те са пет пъти по-високи. Все още сме в периферията на „златните лъчи" на Великото Централно Слънце, които са най-мощни от лъчите, до които сме се докосвали през епохите. Това невъобразимо двустранно влияние се случва веднъж на всеки 25 857 години и „златните лъчи" предизвикват т. нар. „Златна епоха". Днес епохата, предсказана от пророците, е ВРЕМЕТО, в което старият ред отмира и възниква нов, пo-висш ред и „всички неща се правят наново".



	Г-жа Блаватска пише:



	„Централното Слънце на окултистите трябва да бъде прието в астрономичен смисъл дори от науката, защото тя не може да отрече съществуването на централно тяло в Млечния път - невидимата и тайнствена точка, скрития привличащ център на Слънцето и Слънчевата система... Централното Слънце просто е центърът на универсалното жизнено електричество." („Тайното учение", т. II, S. 250)



	„Днес ние навлизаме в „Златната епоха" на нашата планетна система по отношение на Великото Централно Слънце, което обикаляме веднъж на приблизително 26 000 години, а в същото време попадаме под оживяващите лъчи на съзвездие Водолей, чиито по-високи трептения активират всички живи процеси на планетата."



	А за „Закона за кръговрата" д-р Съмнър пише:



	„Според този закон, на който са подчинени всички планети в Слънчевата система, космическите процеси навлизат в период, в който досегашният ред се руши и бива заместен от нов, благоприятен за нас ред. Планетата ни ще се оживи от огромно количество духовни лъчи от звездния космос и като последствие ще изживее огромна промяна.

	На Земята трябва да се състои голяма промяна. Всичко, което не е достатъчно духовно развито, за да приема новите вибрации и да се хармонизира с тях, ще изчезне от лицето на Земята, за да може градивните сили да постигнат благотворната си цел, без да бъдат спъвани от разрушителни сили." („Идващата Златна епоха", S. 10,11)



	За прехода към епохата на Водолея психологът X. Дж. Андерсън пише:



	„Нека погледнем назад към началото на епохата Риби, преди около 2000 години, и се запитаме какво е останало от прехода към нея, какво е завещал Античният свят? Много малко. С идването на християнството духовността се променя. Културната промяна при астрологичния преход започва на духовно-религиозно ниво и от даден момент се превръща в историческо-политическа. Следователно различаваме предфаза и същинска фаза. Къде сме днес? Ясно чувстваме, че отдавна сме в предфазата. Двете световни войни очевидно са предвестници на същинската фаза." („Промяна на полюсите - промяна на времето", S. 10-11)



	X. Дж. Андерсън допуска, че големият скок, който без съмнение ни предстои (преобръщане на властовите отношение на планетата ни), ще започне с изместване на полюсите (изместване на земната ос, съпроводено от земетресения, вулканични изригвания и приливи):



	„В бъдещото изместване на полюсите космическото развитие в решаващия момент ще отхвърли световното господство на водещата световна сила! Наближава часът на свободата за потиснатите народи. Свободата да изберат духа на Новата епоха!" (S. 108)



	Седмичникът Welt am Sonntag от 4 април 1981 г. пише:



	„За следващите две десетилетия е предсказано повече, отколкото за който и да е друг период в човешката история. Живеещият в Торонто англичанин Джо Фишър, на 33 години, изследващ пророчествата от древните и новите времена в книгата си Predictions, заключава:

	„Всички са на мнение, че до 2000 г. ще настъпи поврат, който планетата ни не е виждала.'"'



	Повтаряните още от незапомнени времена изрази като „свършека на света", „края на света", християнския „Страшен съд", „Апокалипсиса", северно-еддурския Ragnarok (край на света), наречен „залезът на боговете" в операта „Пръстенът на нибелунгите" от Вагнер, със сигурност обозначават точно този КРАЙ на големия сидеричен цикъл от 26 000 години. Съответно - залез на религиозно обременената идея за световно господство, на фалшивото разбиране на света и живота и на деструктивните (валидни в момента) властови отношения - а не загиване на човечеството или дори на планетата (тази хубава формулировка открих в „Тайните оръжия-чудо" от Д. Хаарман, S. 5—11).



	Нека обаче засегнем още един важен аспект: става въпрос за откритото едва преди няколко години люлеещо се движение на Земята. Ние, т.е. цялата Слънчева система, се движим през космическото пространство по спираловидна траектория, което създава впечатлението, че сме свързани с някакво друго тяло. Астрономите, наблюдавали този процес, естествено търсиха кое би могло да е то. Това, което първоначално помислиха за съзвездие, се оказа Сириус А. Следователно на другия край на Земята е Сириус А, с която се движим заедно в космическото пространство по спираловидна крива. От своя страна, космическата спирала е идентична със спиралата на ДНК. Излиза, че споделяме съдбата си със Сириус А. По съвместния ни път се разгръща определен тип съзнание (подобно на гените и хромозомите на ДНК-молекулите, които предават своята информация от точно фиксирани места във веригата). Има ключови места, когато биха могли да се случат определени събития. Моменти, в които се установяват „генетични" критични връзки между Сириус А, Земята и останалата част от Космоса. Такава особено специфична връзка се осъществява в момента.

	Трептенията или вибрацията на нашата планетна система ще се повишат физически и духовно. Нивото на трептение на най-малките частици ще се ускори, както и самият живот като цяло. Това е факт, който започваме да усещаме в момента. Събитията в живота се ускоряват и, както се убеждаваме, през последните години се случва повече отколкото през последните десетилетия и дори векове. Това не са само духовни брътвежи. През 1994 г. атомните часовници, които според „научните твърдения" би трябвало да са точни до стотни от секундата, трябваше два пъти да бъдат сверявани. Времето се ускорява, времето се променя.

	Във външния свят всичко става по-бързо, човешкото съзнание се повдига. По-високата вибрация означава едновременно по-високо трептене (подобно на тоновете). Във външния свят организации като големите църкви например, които се крепят на стария модел на мислене, ще се разрушат. Животът е движение, развитие, продължение, но институциите на нашите приятели спъват естествения ход на човечеството. Въпросът е кой е по-силен? Природата ли с нейните еони развитие, или Илюминатите? Единственият шанс за тях да инсталират своята програма, бе времето, когато Слънцето достигна най-отдалечената точка спрямо Централното Слънце, периодът на т. нар. Кали Юга, Тъмната епоха, както е известна сред индогерманците още от хилядолетия. Днес вече е късно, всичко се ускорява. Слънцето отново се движи към Централното Слънце и символично можем да кажем, че Бог си поема дъх.



	Накратко бих искал да ви разкажа какво ще се случи през следващите десетилетия - някои го наричат „отделяне на зърното от плявата", други - „голямото чистене". Ще се учудите колко логично и просто изглежда. Ще разпознаете истината.

	Някои вярват, че Бог щял да „подбира". Свидетелите на Йехова (сектата е създадена от евреина Ръсел, който е масон на „Шотландския ритуал" - наблюдателницата и кривият кръст в короната са основните опознавателни знаци на „Шотландския ритуал") твърдят например, че щяло да има само 144 000 „избраници". (Смешното е, че техните последователи вече са няколко милиона - кой ли ще влезе в списъка?) Поклонниците на Аштар Шеран пък вярват, че свитата на Аштар (по думите им: добронамерено настроена извънземна раса) щяла да подбере и евакуира част от човечеството. (Аз лично се съмнявам в това, защото докато бях ученик, често се случваше да се „евакуирам" по време на класните работи, но това не ми помогна особено, защото трябваше да ги правя наново. Със сигурност ще последва пореден изпит!)

	Скъпи мои, така не става! Това означава вмешателство в свободната воля и отнемане на отговорността на хората от създаденото. Нещата са много, много по-прости!

	Със Слънчевата система ще се случи следното: тъй като тя се приближава до първичното Централно Слънце, всичко се ускорява - включително духовните закони, които поддържат живота (Закон за причинността, Закон за резонанса...). Следователно всичко, което се излъчва от мислите, емоциите и действията, се връща по-бързо към своя създател. Все едно да заменя компютъра си с процесор 386 с 486. При първия нещата са по-бавни и това, което направя, се превръща по-бавно в „реалност". Така. Със Закона за причинността е същото. Все едно Слънчевата система е заменила стария си 386 с нов 486-компютър и човекът (пред него), който излъчва своите мисли и чувства към нея (положителни или отрицателни), получава „творението" си много по-бързо.

	Това означава, че деструктивните хора ще станат още по- деструктивни, а конструктивните - още по-конструктивни, и според Закона за резонанса лагерите се оформят от само себе си. Подобното привлича подобното. Автоматично зърното се отделя от плявата, но не заради някакъв „Бог" или „сатана", а по волята на всекиго (според неговия личен барон Мюнхаузен). Божественото може да се нарече условно Закон за резонанса, който реализира положителното, както и отрицателното следствие. Просто педалът е натиснат по-силно. Всеки сам решава как да постъпи с ускорения си живот. Ако сме конструктивни, положителните неща ще настъпят по-скоро в живота ни. Същото е валидно и с обратен знак. Ясно е, нали? Толкова е логично. Просто може да се прочете в природата.



	Институциите заедно с техните създатели и членове, на които се спряхме в тези две книги, блокират природата, вариантите за развитие и самия живот. Те ще изчезнат. Тези структури се противопоставят на любовта, на енергията във висшия свят, на свободата на духа и живота, на духовните принципи.

	Част от поддръжниците им го разбраха, опитаха се да се откажат от плана и да спасят, каквото могат. Повечето от тях ще загинат и те вътрешно го знаят, макар да не им се иска. За мен ще е радост, ако по някакъв начин успея да помогна на тези хора да поправят това, което забъркаха. На всекиго трябва да се даде шанс.

	Целта, към която се стремим, трябва да е обогатяваща за Земята. Не удобна за организации, подобни на Илюминатите или църквите, а за хората, които заради тесногръдието си са приели да се включат към тях. Най-интересни са душите във физическите тела, а не толкова играта, в която участват.

	Според нашите правила няма загубили, а само спечелили. Ние така или иначе сме едно, дори с Илюминатите. Докато и последният Илюминат или неосъзнат човек не намери себе си и не поеме индивидуалната си задача, за него играта няма да свърши.

	Преди 1000 години вероятно щяхме да се извиняваме, че сме варвари и че се избиваме във войни помежду си. Днес обаче, във времето на развитата цивилизация, водим повече войни от когато и да било, въпреки че заради нивото ни на развитие бихме могли без никакъв проблем да живеем в мир. Настоящият ни живот по-скоро е дело на материалистите и технократите, отколкото на духовните хора. Великите мислители са разбрали, че висшата степен на развитие на една култура не означава технически завоевания, а духовно ниво. Или както е казал Толстой:



	„Докато има кланици, ще има и бойни полета."



	Тоест: нека започнем да се развиваме и да си спомняме защо сме дошли на Земята!!! Времето да се баламосваме свърши. Ние, хората, трябва да станем съзнателни - кои сме, какво искаме да направим в бъдеще?... Тези от вас, които са се пробудили от дългия сън, не трябва отново да залитат и да се крият в някакви си там организации или религиозни групировчици! Днес никоя организация, никой гуру и никой лечител не може да ви помогне. Всеки сам! Всичко, което искаме да научим, което търсим, е в нас (не отвън) и затова никой не може да ни помогне.



	Пример: ДИСТАНЦИЯ.

	Стоите на висок връх и гледате движението под вас - от птичи поглед, заради различната перспектива. На далечния хоризонт забелязвате неща, които замесените страни (Илюминати, масони, мюсюлмани, християни, нацисти...) не могат или не искат да видят (заради своята „ограниченост"). Представете си го и (може би) ще се съгласите с мен. Изправили сте се на един планински връх и наблюдавате щуращите се като мравки хора в ниската долина. Поради „недосегаемата" си перспектива тъкмо наблюдавате как нацистите помитат комунистите от фронта. Малко по-нататък виждате гора, в която на малка полянка разпознавате Илюминатите, които въртят търговия ту с нацистите, ту с комунистите. Наблизо се е спотаила човешка фигура и ги шпионира. Това е изследовател на Илюминатите, който току-що е станал свидетел на нещо „нечувано". По-късно той ще напише книга за случилото се. От високата си позиция обаче забелязвате още нещо, което му убягва: зад полянката има една летяща чиния, чиито екипаж (например Яхве) също върти търговия с Илюминатите. Те вярват, че са избраните. Но грешат. Малко по-далеч забелязвате въздушна НЛО-схватка между две враждуващи извънземни цивилизации. Едната от тях изобщо не е на едно мнение с извънземните на Илюминатите (например алдебаранците, с които Яхве воюва). Но и тази представа се оказва ограничена, защото установявате как голяма комета наближава Земята и в следващите два дни ще помете всичко на планетата, включително намиращите се в орбита НЛО.

	Тя ще засегне дори вас, на планинския връх. Потъвате в размисъл как на всички ни ще се наложи да напуснем физическото си тяло, какъв е бил смисълът... Изведнъж обаче долавяте някакъв слаб гласец в себе си (може би, на вашия ангел-пазител или вашето виеше Аз), който спокойно ви обяснява, че животът всъщност не се интересува от сценария кой на чия страна е и кой кого е победил. Със сигурност всички участници в играта са се докоснали до някаква „истина" - нацистите, комунистите, Илюминатите, извънземните... Дори вие от върха сте станал свидетел на събитията във физическия свят, но съвсем не знаете всичко, защото ключът към разбирането е ВЪТРЕШНОТО ПОЗНАНИЕ, което като неутрален наблюдател можете да добиете само ако не оценявате играчите като „добри" или „зли", а неутрално наблюдавате случващото се, учите се от грешките на останалите и не допускате да ви объркват. Както казахме, всички участници имат някакво право, но са видели само една част от пъзела.

	Накратко, вашият ангел-пазител иска да ви покаже, че най-важното при всичкия хаос в света е да запазите вътрешното си спокойствие и доброто в Творението, защото в живота никога не можем да знаем „всичко". Просто бихме могли да бъдем по-големи майстори на собствения си малък свят, ако се поставим в позиция га на имат инерен „Бог". Дали Бог като свидетел би се намесил в действията на надпетите? Или ще помогне на едната от двете извънземни раси? Едва ли, по-вероятно не. Всички участници са част от Творението, той ги е надарил със свободна воля и ги обича еднакво. Той гледа как децата му понякога се парят на огъня, но както бащата няма да накаже детето си, че се е изгорило, така и той не наказва създанията си. Само от време на време дава дребни указания, защото всичко би могло да е по-безболезнено или по-просто, и разкрива пред хората (и пред различни извънземни форми на живот) духовни познания. Тоест, Бог или пратениците му (ангели-пазители или други същества, за да не се впускам в подробности) не застават с някакъв грамаден знак СТОП пред даден човек, а му въздействат вътрешно и тихо му дават знаци. Ние ги възприемаме с интуицията. Ненадейно се появява „чувството", че трябва да направим това или онова, или изведнъж разбираме защо дадено нещо се е случило точно по този начин. Подобни прозрения винаги идват отвътре.



	Какво искам да кажа? - Че няма защо да се обърквате с въпроса как ще се развият нещата, разкрити в моите две книги, и най-вече да се измъчвате с въпроса кой в тази драма бил добрият и кой - лошият. Опитайте се да заемете неутрална позиция. Илюминатите и извънземните са само актьори в играта. Правилата са измислени от друг, но „него" няма как да „го" видим, а можем само да „го" почувстваме и да общуваме с „него" по този начин. Дошъл е моментът да излезем от двуполюсната игра. Ние бяхме само актьори, които изпълняваха ролите си. Представлението обаче завърши и сега си отиваме вкъщи. Актьорът, играл „лошия", не е лош, само ролята му е отрицателна. Нека се научим как да сме богове или - както някой казват - как да се върнем при Бога, и тогава няма да имаме нужда от нищо друго освен да се държим така, както вярваме, че Бог би се отнасял към Творението си (или както би се отнасял един майстор, който сам оформя живота си). Десетте божи заповеди всъщност не учат на друго.

	Бащата е внимателен, спокоен, разумен, защото знае какво очаква сина му, и му намигва, а не го наказва, защото той сам трябва да открие своите средства, „опитвайки". Както едно дете не винаги осъзнава, че причинява болка на животното, което удря, така много хора правят някои неща просто защото не осъзнават последствията от действията си. Аз лично гледам по този начин на Илюминатите: като на незрели деца, като на пакостници, които с всички сили се опитват да покажат на баща си, че са силни, колкото него - а той само се смее и ги оставя да се изтощят от глупостите си.

	Много хора ме питат дали принадлежа към някаква организация (лява, дясна, ложа, секта...). Не! Но въпреки това имам контактни с много от тях. Не се интересувам толкова от ложите, а от хората в тях. И когато ме помолят за помощ, помагам. Не мога да кажа, че някоя ложа е по-важна. В определено отношение всички са ограничени и са открили истината в някаква форма. По принцип обаче не мога да работя с такъв тип хора. Тези, с които предприемам нещо, са свободни и неутрални като мене самия и ние известно време вървим заедно по пътя.

	Въпреки че сме едно цяло, ние сме дошли на този свят с отделни тела, трябва сами да изпълним задачите си, които сме си поставили, и отново ще си отидем сами. Всеки е сам майстор за себе си: а майсторът е майстор, не нечий последовател. От друга страна, всички ние идваме от едно и също място и някога отново ще се срещнем, защото сме направени от една и съща пра-материя, от една и съща творческа мисъл и носим едни и същи умения.

	Разбира се, в този живот има много хора като мен (на различни места по света), които си сътрудничат по между си. Няма обаче да ни срещнете в някаква организация или нещо, което може да бъде разкрито и унищожено от Илюминатите. Ние сме телепатично свързани. Ние сме децата на Новото хилядолетие. Ниe сме навсякъде, но никога не вземаме страна, а посредничим. Като Христос. Не че се поставям на неговото равнище, но той е дал такъв пример. Същото (но по друг начин) е направил и Великият Хермес, който не е толкова популярен. Естествено, говоря за христовия принцип, не за човека. Есеите вярват, че Христос е един от тях. В началото и евреите смятали същото, египетските висши жреци, които го посвещават - също, както и неговите земни учители. Навсякъде, където е пребивавал, Исус е говорел истината и е приемал всички - или по-скоро останалите са го приемали, защото е вървял по пътя на любовта и хармонията. Исус е посредник между фронтовете. Задачата му е да наложи мир, защото със сигурност всички са знаели някаква част от истината, но са живели арогантно и фанатично с малкото зрънце, с което са се сдобили. (Кришнамурти също са искали да го „привържат" към Теософското общество, създадено заради него, но той се отказва и го разпуска.) Ако човек преживее нещо подобно на това, което е преживял Исус, няма да се включи към никое общество. Съвършено е само Творението и никой няма право да застава между него и нас (още по-малко някакви особи със странни одежди в добре познатите ни сгради с кубета, кули и минарета). Няма причина да се включваме в дадено земно несъвършенство.

	Същото важи и за децата на Златната епоха. Няма човек на Земята, комуто ние, децата на Новото хилядолетие, да позволим да ни поучава. Нашият учител е животът, който понякога ни изпраща определен човек, за да ни отвори очите за нещо. Но не той, а нашето виеше Аз ни води чрез реда, наречен живот. Пратеникът е само средството към целта. Така гледаме на света и той функционира чудесно! Мартин Лутер, посланието от Фатима и Йоан имат право, че папският престол е „Анти-Христ". Той символизира позицията, която Христос се опитва да изкорени. Той е учел на директна връзка с Твореца - всичко, което е индиректно, е противоположно на нея.

	Такива са и ученията на аватарите в Индия и Тибет, които правят т. нар. „чудеса" (телепортация, левитация, ходене по вода, материализация...). Те също не заемат страна или полярна сила. Както Илюминатите. Виждате ли? Принципът е същият. Илюминатите са „третата страна", която противопоставя другите две. Аватарите (ние) също сме „трета страна", която се опитва да помири другите две. Всички имат някакво право без да познават цялостната картина. Разбирате какво имам предвид.

	Не твърдя, че написаното от мен е пълната истина. Аз лично смятам, че като цяло нещата са верни, че са се случили или предстоят да се случат. Осъзнавам и заявявам, че представената картина в тези две книги е само част от много по-голям пъзел. Дадох ви 20 части, но те са общо 500. Предположението е, че дадено парче съвпада точно на определено място.

	Искам да подчертая, че в бъдеще ще се натъкнем на още „гореща информация". Тя обаче ще е от значение за развитието ни само ако се вмъкнем енергийно във всеки сценарий. Нека бъдем репортери и наблюдатели! Ние само събираме и анализираме, но скоро откриваме, че зад дадена случка се крие още нещо. Затова не трябва да се шокираме или да се срастваме емоционално с казаното, а да живеем с нагласата, че в бъдеще ще научим още повече и то би могло да докаже, че прибързаният страх или безпокойство са неоснователни. Може би знаем нещо за враждебните извънземни и се опасяваме, че ще се кръстосват с нас. Нашият страх привлича съответното резонантно поле. След една година обаче разбираме, че те не са единствените, а има и други - много по-високоразвити и по-мъдри. След една година на страх се оказва, че той е неоснователен. Узнали сме само една част от нещата и сме потънали.

	От опит се убедих, че трябва да изпълняваме ролята си на репортери и наблюдатели с известна степен на ДИСТАНЦИРАНОСТ, да събираме информация, но да не се фиксираме в нея. Винаги трябва да изхождаме от това, че зад определен сценарий се крие друг, който отново въвежда всичко в ред, и в един момент може да се окаже, че (вероятно) няма повод за безпокойство. Ще осъзнаем, че пътят е факторът, който ни променя, който ни е накарал да пораснем и да се осъзнаем. Вероятно ще проумеем, че търсенето навън не е разделено от търсенето в душите ни. Ще разберем - без значение какво правим - че винаги учим; че всичко е перфектно, ако се учим от приятните, но и от неприятните ситуации. Ще разберем, че дадена болест не ни е враг, а приятел, който иска да ни каже нещо и да ни помогне. В крайна сметка ще осъзнаем, че не само тя, но и „животът" е наш приятел и че като малки „човечета" можем да общуваме с това голямо НЕЩО, наречено живот. После ще разберем, че ние сме този живот - следователно САМИТЕ ние сме нашият най-добър приятел и винаги сме били -, че сме безсмъртни, перфектни и само временно сме изгубили съзнание.

	Ще разберем, че връзката ни с живота и с това, което наричаме Творение, е много лична, тъй като всички сме неделима част от него и никога не можем да се откъснем от него. Само разумът ни дели от Творението. Ако го вярваме, животът ще потвърди този модел. Илюминатите се възползват от него. Без тях обаче не бихме разбрали, че сме се отдалечили от божественото си потекло и сме се отказали от божествения „стил" на живот - независимост, любов и раздаване. Един вечен кръговрат. От тази перспектива Илюминатите играят „добра" (полярно) роля, защото показват, че сме забравили себе си. Всичко зависи от гледната точка. Призивът към хората на Земята е:



	Гледайте възможно най-широко и неограничено на света и животът безболезнено ще ви открие, че сте с божествен произход - и преди всичко не само вярвайте, но и действайте съгласно висшите принципи!



	Това, което казвам, не е нищо ново, а напротив: старо като самото човечество. Само го формулирах по друг начин. Тези неща са казани в един милион свещени писания - Библията, Талмуда, Ведите... всичко опира до това какво иска да прочете човек!!!

	Откъсите от Талмуда, които цитирах, не са измислица, а факт. В Талмуда, разбира се, има и истински мъдрости. Има евреи, които цитират споменатите „афоризми", и евреи, които се позовават на други места, далеч по-есенциални. Същото е и с християните - някои цитират благозвучни абзаци, а други приемат „подчинете земята“ дословно. От нас зависи какво да изберем. Това е част от нашия опит и естествено се отнася за всичко в живота. Някои предпочитат „страшното", други - „доброто". Хората, които ни изправят пред деградацията, не е задължително да са деградирали, понякога тя се явява като наше огледало. Ние не влизаме в резонанс с хората, а с упадъка. Много трудно познание.



	Но вече го знаем. Всички ние, които живеем в електромагнитното поле на Земята, имаме достъп до едни и същи данни. Всичко е запечатано - в нашата ДНК, в човешкото магнитно поле, което ясновидците виждат като „аура". Единственото, което се опитвам да постигна като автор, е да си спомните себе си. Аз поставям огледало пред вас. Както други поставят огледало пред мен.

	Много хора се смятат за един вид „духовни туристи" на тази планета и няма да е много правилно, ако се захванем с „туристите" от други планети. Да речем, сте германец и заминете в отпуск в чужда страна, например в Близкия Изток. Там ставате свидетел на разприте между различни религии или партии. Трябва ли да заемете нечия страна? Вероятно си струва известно време да наблюдавате случващото се, евентуално да се запознаете с текстовете на едните и другите, за да си изясните нещата - но чак пък да ставате член? Би било глупаво, защото скоро ще се върнете в родината си, където ви чакат един куп задачи.

	Същото е и с много от децата на Златната епоха. Твърди се, че Земята е най-хубавата планета в галактиката, ако не бяха тези, които използват живота откъм най-низката му страна. Много от новите деца преди не са били тук, те идват от другаде и нямат намерение да остават. Ние чисто и просто решихме да свършим някои неща.

	За да работят, на мнозина им се налага да вземат „хармонично" тяло, съответстващо на това земно поле, и да се смесят с останалите. Преди всичко обаче сме дошли на ПЛАНЕТАТА, а не в някоя конкретна държава. За съжаление, днес всички земни области са поделени според държавните интереси. Раждаме се и от всички страни започват да ни втълпяват: „Ти си германец, от тук до тук е родината ти, там работиш, там живееш, а ако има война, ще се биеш на наша страна. Също така си и християнин, трябва да ходиш в онази там църква и да платиш нещичко... “

	Ясно е, че за мнозина това идва в повече. Има хора, които биха искали да ни спънат в нашите намерения. Една от задачите ни е да живеем в различни държави, да работим, да търсим, да играем различни роли, но все по-ограничаващите земни закони ни затрудняват. Търпеливи сме, но ако някой застане на пътя ни и ни попречи да изпълним задачата си, за която мнозина от нас са чакали с хилядолетия, за да се преродят, ставаме невъздържани. Ние не се обиждаме. Ние просто вървим по пътя си и ако някой застане на него, рискува да бъде избутан.

	Имаме много проста програма, за да изпълним задачите си:



	Можете да си завирате носа навсякъде, да изследвате всичко, да живеете и работите, където поискате. Единственото нещо, което не трябва да правите, е да се привързвате. Винаги трябва да бъдете неутрални. Ако някога приемете членство или се привържете по някакъв друг начин, ние, духовните ви водачи, ще ви откъснем от връзките.



	Ние никога не трябва да се обвързваме - нито с някаква земна представа, нито с партньор, нито с вероизповедание... Повечето от нас изпробваха всичко и се оказа (както и в моя случай), че за съжаление, по този път не ни е отредено нищо. Това не означава, че не можем да имаме свое семейство, а че не трябва да се фиксираме в него и да забравим задачата си. Оказва се, че човек живее с някого, за да обогати живота на другия и да му помогне в неговата задача и еволюция. Това би могло да продължи цял живот. Ако обаче трансформацията е факт, не трябва от егоистични чувства да спъваме партньора си в по-нататъшното му развитие. Предлагам ви едно ясно правило за сегашното време на промяна:



	Което е едно за друго, ще се намери.



	Което не е едно за друго, ще се раздели.



	Това превръща живота в истинско приключение. Понякога обаче наистина сме самотни, защото можем да се доверим само на малко хора, които не биха ни сметнали за луди.

	Мисловните и верските системи на Земята са несъвършени и нищо такова не трябва да застава между нас и Създателя. Това е най-големият изпит и той се държи на всяка населена планета. Привързването към фалшиви неща. Всичко е МАЙЯ, илюзия; всяка материя, която виждаме, е енергийна съвкупност от светлинни молекули, което окото ни, податливо само към по-слаби трептения, вижда като солидно тяло. При честота 666, възможно най-ниската честота, материята ни въздейства така, че ни кара да се вкопчваме във всичко. Мислите ли, че при мен не е същото? Човек иска да има семейство, да има сигурност. Ревността не е нищо друго освен привързване към сигурността. Човек с неудоволствие преотстъпва физическото имущество, което малко или повече е получил с усилията си, и се чувства празен от липсата му. Традиция означава страх от загуба на сигурност. Ние, хората на Земята, твърдо вярваме в илюзиите, в лесно опровержими твърдения, в материалното, в традициите и културите - все неща, които могат да се сринат за секунди.

	И точно в това е изпитът - да направим всичко (по мое мнение и да имаме всичко), но да не се обвързваме с нищо освен с вътрешните ценности и богатства. Тях никой не може да ни ги отнеме. Със сигурност не е лесно винаги да бъдем съзнателни, но не е невъзможно. Това е пътят към свободата. Ако някой иска да го извърви подобаващо, трябва да върви сам. Вие също трябва да го направите, както нас и всички наши приятели. Трудно е само в началото. Докато направим първите крачки и изживеем факта, че независимо къде сме, никога не сме сами и сме съпровождани от някого или нещо невидимо (вътрешно или външно; и се обзалагам, че всеки от вас поне веднъж в живота си е преживял нещо такова и се е измъквал от наглед безизходна ситуация, което би определил като случайност, чудо и т. н...). Доверявайте се, но не на хора или учения, а на интуицията си, на чувствата и на тялото си. По този начин създаваме нашето бъдеще.

	Няма защо да питаме друг човек или Творението какво трябва да правим. Представете си, че то е океан, който дава възможност на 500 водни капки доброволно да се отделят от него, за да натрупат свой личен опит. Още със създаването си всички те имат еднакви заложби (таланти), защото, както и океанът, са сътворени от една и съща субстанция (молекули, атоми, физически и химически съставки). Те са това, което вземат в своето пътешествие. Талантите са техните „средства“. И така, една капка се превръща във водна пара, друга - в лед, следващата в дестилирана вода, по-следващата - в жива вода (хе-хе), останалите - във вино, в бира, в дъждовна вода...

	След време те забравили, че са дошли от океана и че са като него. Започнали да се съмняват и да спорят помежду си: бирената капка създала бирена партия и се изправила срещу винените капки-републиканки. Те пък вярвали, че са чистокръвни винени капки - елитът, избраната раса. Същото обаче твърдели и бирените. Появили се и капки-мутанти, смес от вино и бира, които били в немилост, въпреки еднаквия си състав. Бирените капки се прекланяли пред водородния аспект на океана, а винените капки - пред кислородния му аспект. Зелените се покланяли на солта. Океанът ги гледал и мислел: „Абе, идиоти, защо се молите на нещо, от което сте създадени вие самите - и винаги сте били създадени? Нали ако не беше така, изобщо нямаше да ви има."

	Водните капки обаче продължавали да се възприемат като независими от Създателя си и вярвали, че трябва все пак да поискат помощ от него. Океанът: „Какво искате? Не мога да ви дам повече, отколкото имате. Аз съм същият като вас, направен съм от същите неща като вас. Ако не се справяте, аз не мога да ви помогна. Ние сме еднакви, вие имаме всичко, но трябва да го съзнавате. Произходът ви е еднакъв, дори „напълно" еднакъв; вие сте част от мен и аз ви подарих свободата да живеете осъзнато, а не да се ограничавате. Това е ваш пробием. Ако се вгледате в природата, ако си припомните от какво сте направени, ако осъзнаете, че трептенията ви могат да се повишат и да се превърнете в пара, тогава лесно бихте могли да станете по-леки и по облаците да се върнете отново при мен. Но не мога да го направя вместо вас. Вариантите да ускорите движението на молекулите си, са хиляди; то ще повиши трептенията ви и ще ви направи свободни. Но знанието е въпрос на съзнание; познанието идва от съзнанието кои сте и защо сте там, където сте. Не можете да се върнете. И защо? Бяхте се впуснали в приключение, но изпаднахте в паника и сега искате да се върнете вкъщи. Може пък да ви пратя една капка-Христос, някой, който да помни произхода си, който да ви събуди и да ви покаже как биха могли да изглеждат нещата."

	Творението ни е дало свобода и възможност сами да творим и ни е снабдило със същите средства, с които то разполага, но в по-малък формат. Каквото в голямото, такова и в малкото! Разполагаме със същата любов и същата благост, със същото спокойствие, светлина, сила, доверие и т. н. и е крайно време да започнем да ги използваме. Ние сме копие на Създателя. Наистина е глупаво да искаме нещо, с което вече разполагаме. Все едно някоя водна капка да помоли друга да ѝ даде една водна молекула назаем. Тази, която вече е осъзнала, че е съставена от същите молекули, ще каже: „Но ти си имаш, ти си такава молекула, иначе нямаше да те има."

	При хората е същото. Големите учители винаги са ни учили, че сме същите като тях. Че не са по-добри от нас и ние сме способни да изпълним същите неща като тях. Исус, когото винаги наричам „човешки син", учи, че раят и адът са в нас, че Бог също е в нас, а не някъде в Космоса! Той учи, че ние сме, че винаги сме били и изобщо не бихме могли да съществуваме, ако не беше така. Днес обаче се оказваме в мрежите на Илюминатите, които ни карат да вярваме, че сме различни от Творението. От една страна, те заличават следите, които насочват към фактите - например оригиналните текстове за Христос, които са извадени от Новия завет или са цензурирани, или са променяни от стотици correctores (лат.); а в същото време учат на противоположното: че Бог е неясно къде някъде вън - но никога в самите нас!

	Виждаме го и в историята за трите ангела, на които Господ възложил да скрият истината. Те заминали (съответно отлетели) и след известно време се върнали. Първият гордо станал:



	- Избрах идеалното място, най-високия връх на Земята, там ще я скрием.

	Господ отвърнал:

	- Добре, нека чуем втория ангел!

	Той на свой ред казал:

	- Ооо, моето място е далеч по-добро, никой не може да стигне до него. Намерих скривалище на дъното на океана. Там можем да скрием истината.

	- Може - отвърнал Господ. - Но не съм напълно доволен. Нека чуем какво е намерил третият ангел.

	Третият казал:

	- Господи, аз намерих мястото, където да скрием истината, и хората със сигурност няма да го намерят никога - в тях самите!



	Има и друга подобна история. За океана, който искал да разбере какво е да си планина. Той изпратил няколко водни капки по облаците. Те се спуснали с дъжда и мисията им започнала от планинския връх. Първо замръзнали, след това се стопили. Всяка капка поела по свой път. Така някои от тях се спуснали по водопада и потоците, други заобиколили по реките и планинските езера. По-късно всички отново се срещнали в една река и заедно се плъзгали надолу, докато отново достигнали океана. Всяка от тях разказала различна история. За една и съща планина. Пътят на никоя от тях не е бил по-добър или по-лош, а просто различен.

	Същото е и с хората - всички ние вървим по различни пътища на развитие, но имаме общ произход и еднаква цел; и някога ще имаме възможността да разказваме великолепни истории за най-разнородните си опитности. Коя ще е по-добра?



	От десетилетия вече се знае, че всички хора - във физическо, химическо, дори духовно отношение - са еднакви. Имаме същите чувства, същите мисли, същите клетки и атоми. (Дори инвалидите са съставени от тези атоми.) Тоест, на някакво ниво сме еднакви, но въпреки това има умни и глупави, богати и бедни, добри и лоши... според отношението към средствата - тялото не е нищо повече. То е нещо като автомобил. Да приемем, че всички имат еднакви коли. Един ще иска да замине за Русия, друг - за Гърция, за Швеция, където вали повече, или за Испания, където е по-топло. Един пътува спокойно, друг фучи като разгонен нерез. Един поддържа колата си, друг нехае и тя ръждясва, грети не проверява маслото. Или всеки си купува различна кола: един - употребявана, друг - линейка, трети - „Порше". Този с Поршето се натъква на друг проблем - всички харесват колата му и той се опасява да не му я откраднат. Притежателят на поочуканата кола няма такъв проблем. Всяко нещо има своите преимущества и недостатъци.

	Искам да кажа, че ние не правим разлика специално между нацисти, комунисти, Илюминати, християни, евреи, синеоки извънземни или рептилоидни, а между добронамерени и недобронамерени същества от която и да е раса, между осъзнати и неосъзнати! Веднъж ме попитаха кои извънземни били от „добрите".

	Скъпи читателю, не бих се наел да отговоря на този въпрос. Както между хората има такива и онакива, така е и с извънземните. Вие например какво бихте отговорили, ако някой извънземен ви попита коя земна раса е от „добрите". Виждате ли, не е правилно. Зависи само от вас какви същества ще привлечете в живота си. Ясен случай на резонанс. Подобното привлича подобното. Ние различаваме най-вече „зрели" и „незрели" хора. Не че „незрелите" са по-лоши, но не ни разбират. Те обикновено се подиграват или се борят срещу нас, т.е. понякога е по-добре да ги оставим такива, каквито са („Не хвърляйте бисерите си пред свинете"). Нали никой не иска да му се подиграват. Едните слушат, а другите учат по неприятния начин. Но и това според нас не е толкова лошо, защото биха могли да са по-полезни другаде. В момента те обаче спъват развитието на тази планета и има само едно решение - да се развиват ЗАЕДНО с развитието на Земята. Останалите решения се отменят.

	За нас е все едно дали чернокожите убиват араби, или на- цистите убиват евреи. Тези, които убиват или заповядват да се убива (също и животни), за нас не са интересни. Те също са на тази планета, но живеят в друг свят! До такава степен са затънали в тесногръдата си представа и изобщо няма да забележат, че сме ги напуснали заедно с няколко милиона души. Ние се интересуваме от добронамерените хора, които уважават правото на другите. Тях намираме, ако те не ни намерят първи.

	Не се интересуваме от каквито и да е фанатици. Нашият девиз е: „Сдържаност!“



	И на родителите понякога им омръзва децата постоянно да питат „Мамо, как така... Татко, защо... Мамо, какво..." Понякога те ги оставят да вървят по собствения си път и престават да отговарят на все едни и същи въпроси. Понякога те просто ги оставят да се провалят, за да придобият свой личен опит.

	Както децата са еднакви с родителите си по субстанция и способности, така и ние сме Бог/Творение/прасубстанция/ праенергия. Просто е дошъл момент, в който Творението достига точката, в която свободният ход се ускорява - и някои ще си счупят главите, а други (тъй като са внимателни) ще еволюират.



	Като цяло принципите на живота не са кой знае колко трудни за разбиране. Те трябва да се прилагат. Около тях се върти всичко. ОСТАНАЛОТО Е РАЗСЕЙВАНЕ! Природата, физиката и химията показват простото, логичното и структурното устройство на живота (в този случай - физическия свят). Ако човек е разбрал някои формули или принципи от живата физика, може да ги прилага навсякъде. От един момент нататък те стават понятни.

	Истината е проста. И въпреки всичко хората са се научили да представят и най-обикновеното нещо по толкова сложен начин, че губят простотата й. Това е принципът на объркването!

	Машините на свободната енергия и антигравитационните летящи чинии също са конструирани толкова просто, че един ден всеки механик и откривател ще мисли, че явно е имал еднометрова стена пред очите си, за да не сети. Човек трябва само да се вгледа в природните закономерности, земната ротация, мерните единици и съотношенията в атомите и планетите, за да разкрие тайната. По някакъв начин обаче хората успяват заради листака да не виждат дървото. Според други - времето не било достатъчно зряло. (?)

	Един дребен пример: Земята се върти около Слънцето. От какъв механизъм има нужда тя за движението си? От реактивен двигател? Или може би някакво джудже се е свряло вътре в нея и подава газ? А атомът? Електроните се стрелкат с необичайна скорост около атомното ядро. Кой ги задвижва? Може би моторът на Ото? Или слънчевата енергия? Ако размислите, ще установите, че съотношенията между Земята и Слънцето и електроните и ядрото са пропорционално равни. Следователно въпросът за задвижването е напълно излишен. Само трябва да създам машина, която да отразява Слънчевата система или устройството на атома, и тя ще се движи!!!

	Електромагнитните сили са тези, които държат частиците в тяхната орбита и ги задвижват. Трябва само да ги направим използваеми. Не е нужно да съм техник, а да прекопирам природата!!! Пример за това са „Златното сечение", редицата на Фибоначи, „Свещена геометрия" или пресмятанията на Леонардо - те са прекопирани от природата.

	Ирония на съдбата е, че масите отново застанаха срещу истината, т.е. позволиха да ги заблуждават. Ако преди две хиляди години или дори четири века някой беше казал, че сатана няма и хората могат да дишат и да живеят спокойно, те (т.е. обикновените граждани, а не институциите) вероятно щяха да го разкъсат и да го изгорят на кладата. Вместо да се радват, че могат да живеят щастливо, те доброволно биха предпочели да продължават да страдат. Днес нещата не са по-различни.



	Това, което се опитах да покажа в тези две книги, е, че голямата част от хората се уповават само на разума си (човек доказано използва не повече от 20% от мозъка си), а не на гласа на сърцето си.

	Важно е да не се страхуваме от това какво биха могли да направят или предизвикат някои хора, а където и да се намираме, да действаме убедено и без колебание и да дадем пример. Да не се поддаваме на нечия деструктивност, а да я трансформираме!

	Дотук с ролята на жертва - от днес приемаме ролята на майстор.



	Какъв според Вас е изходът от целия този хаос?



	Има само един начин. Интуицията. Емоциите могат да бъдат манипулирани (с любовни или порно филми, или филми на ужасите). Външно можем да бъдем стимулирани емоционално (и обърквани). Разумът, мислите, мнението също могат да се манипулират отвън. Например с хипноза, ELF-вълни, психотронни оръжия, телевизия, фалшиви учения. .. Единственото нещо, което не може да бъде манипулирано във Вселената, е интуицията. Най-много човек да бъде разсейван и да престане да я усеща. Това е единствената ми тайна - работа и доверие в интуицията. Не бих могъл да кажа повече.

	Но кой ни говори, чий е гласът на интуицията? Е, иска ми се да ви оставя с една гатанка. Това е най-прекрасното търсене, което може да има на тази планета. И когато намерите отговора, ще се учудите истински! Изненада!!!



	Питате какъв е принципът ми в живота?

	Да давам любов!



	Всичко хубаво!





	Службата към другите,

	любовта, отдаването и свободата

	са пътят,

	по който реалността

	функционира най-добре.





	КЪМ ЧИТАТЕЛЯ





	Благодаря на читателите, които споделиха с мен мнението си за първия том. Използвам възможността да Ви помоля в бъдеще да не ми пишете повече. Просто не мога да Ви отговарям. От една страна, кореспонденцията е твърде много (вече е цяла камара), а от друга - много рядко съм вкъщи.



	Относно машините на свободната енергия:

	Не бихме могли да публикуваме повече адреси. Откривателите се чувстват изчерпвани и използвани. Буквално.

	Машините съществуват. Ако нещо се обърка, няма да има проблем поне за германците. Хората от Германския райх разполагат с толкова много от тях, че вече не се знае броят им. И с летящи дискове. Видях как работят оръдията им за промяна на времето. Технологията е тук! Няма да останем без нея!

	Страхът на Илюминатите всъщност не са тези машини, които в някаква степен биха ограничили властта им. За тях опасността идва най-вече от евентуалното осъзнаване на хората, че те изобщо не се нуждаят от тях. Властта на Илюминатите почива на това да накарат масите да купуват неща, за които вярват, че са им нужни. Но един ден може да се окаже, че човек няма нужда от отоплителна техника, за да не му е студено, и може да активира магнитното си поле така, че през лятото да му е хладно, а през зимата - топло, или да разбере, че в идеалния случай няма нужда от кола или летящи чинии и неговата Меркаба е много по-бърза (и преди всичко безплатна) - и тогава вече няма да има Илюминати.





Бележки


	[←1]

Рождено име - Янош Лайош Нойман. Роден в Австро-Унгария американски математик от еврейска банкерска фамилия. Шестгодишен умее да дели наум осемцифрени числа с невероятна скорост. Създател на Теорията за игрите. С голям принос към квантовата физика, теорията на множествата, статистиката и други свързани с математиката научни клонове. Смятан е за пионер на съвременния цифров компютър. - Бел. прев.





	[←2]

Американски изобретател и електроинженер от хърватски произход. Открива електромагнитните вълни, променливия ток, луминесцентната лампа, изгражда първата електроцентрала на Ниагарските водопади и мн. др. Един от най-великите умове и пионери в областта на електротехниката, с огромен интерес към свободната енергия; има многобройни патенти, част от откритията му остават засекретени до днес. Умира в бедност на преклонна възраст през 1943 г. в Ню Йорк - Бел. прев.





	[←3]

Ha'avara (евр.: „трансфер") или „Споразумението Хоофиен" (на тогавашния директор на Англо-Палестинската банка Зигмунд Хоофиен), подписано на 25 август 1933 г. Спогодба между Еврейското агентство, Съюза на ционистите за Германия и Германското министерство на икономиката за улесняване на емиграцията на немските евреи за Палестина и стимулиране на немския износ, застрашен от международен бойкот. Съгласно споразумението на евреите е разрешено да вземат имуществото си под формата на стоки, за които привеждат сума по сметка в Германия. Парите се изразходват за експорт на стоките, а вносителят изплаща тяхната равностойност в палестинска банкова сметка. При пристигането си евреите изтеглят парите от Палестина. Смята се, че по този начин до 1939 г. от Германия са изнесени около 140 милиона германски марки. - Бел. прев.





	[←4]

Навсякъде е използвана Библията от 1924 г., придворна печатница, София. - Бел. прев.





	[←5]

Електрометър или „електроскоп на Хъбард" - уред, използван и произвеждан от сциентолозите, с който се проверява „емоционалният заряд" на тестваното лице. - Бел. прев.





	[←6]

Основен метод на сциентолозите за достигане на състоянието Clear. Представлява особена форма на разговор. Целта е отстраняване на негативните въздействия на „реактивния ум". При „аудитинг" се използва електрометърът (Е-метъра), чиито два електрода се държат от тествания човек и показват промените на електрическото съпротивление. Целта е да се открият „събития" (например преживявания, свързани с емоционални или физически травми), които биха могли да са в основата на повечето психически болести, затруднения и блокади. Тестваното лице говори, т.е. разказва, докато неговият „заряд" (емоционално напрежение) не изчезне. Аудиторът подкрепя този процес с напътствия, въпроси и наблюдава данните на Е-метъра. - Бел. прев.





	[←7]

Херберт Маркузе (1898-1979) - немско-американски социолог и философ, син на еврейски фабрикант, роден в Берлин. Смятан за един от големите критици на социализма. Двете му основни произведения „Ерос и цивилизация" (1955) и „Едно- измерният човек" (1964) заедно с текстовете му към „Репресивната толерантност" (1965) и „Авторитет и фамилия" (1933) се смятат за базови произведения на критическата теория, разпространени сред всички студентски движения по света, най-вече в САЩ и Германия. - Бел. прев.





	[←8]

Създадена през 1948 г. преди конституирането на ФРГ. Наследник на „Конференцията на германските министри по образованието". - Бел. прев.





	[←9]

В българския превод: „... хълмът Сион, гдето по северните му страни е градът на великия цар." - Бел. прев.





	[←10]

Голям политически скандал от 80-те години, по време на управлението на Роналд Рейгън. Разкрит през октомври 1986 г., когато става известно, че хора от администрацията на САЩ тайно са доставяли оръжие на Иран, нарушавайки ембаргото. Според разследванията парите от контрабандата са били използвани за въоръжаване на контрите в Никарагуа отново срещу забраната на Конгреса. Много от информацията за скандала до момента остава засекретена. - Бел. прев.





	[←11]

„Течението-AMOR" (Амур) възниква сред потисканите с векове наследници на плебеите като последствие от създаването на Рим. AMOR е тайното име на Рим чак до Средновековието. То препраща към републиканското римско право (VII в. пр. Хр.), чиито наследници създават римската република и с големия бунт на плебеите за повече права през 494 г. пр. Хр. в човешката история за пръв път възниква общност на между- човешка любов - федерацията (conjuratio). - Бел. прев.





	[←12]

Голямо семейство вируси, които заразяват животинските клетки. При зараза информацията на вируса в РНК се пренася към ДНК като геном на клетката-гостоприемник. - Бел. прев.





	[←13]

Лимфотропен ретровирус, чиито основен приемник са говедата. В тропическите страни се разпространява чрез кръвосмучещи насекоми, но се предава и чрез месото и млякото. - Бел. прев.





	[←14]

Заради транскрибирането от английски по-популярно (и неправилно) в България като „Обществото Джейсън". - Бел. прев.





	[←15]

Уилям Купър е застрелян от американската полиция на 5 ноември 2001 г. в ранчото си в Аризона. - Бел. прев.





	[←16]

Extremely Low Frequencies - електромагнитни полета или вълни с крайно ниска честота на трептене, които се срещат в природата. Влизат в диапазона на човешките мозъчни честоти. Взаимодействието между честотния спектър на човешкия мозък, видим в електроенцефалотрафията, и силните електромагнитни полета е доказано в университета в Гисен, Германия. В суб-ELF или ELF-вълните влизат Делта-вълни (при дълбок сън и кома - 0,4-3,5 Hz), Тета-вълни (при сън, хипноза и транс - 4-7 Hz), Алфа-вълни (при релаксация и медитация - 8-13 Hz), Бета-вълни (при будно състояние - 12-30 Hz) и Гама-вълни (при моторни и когнитивни процеси между 25-100 Hz). - Бел. прев.





	[←17]

Квазарът е активно галактическо ядро, което видимо изглежда като звезда и излъчва огромни количества вълни в останалите спектри. Исторически понятието визира радиовълни, които през 50-те години не са били идентифицирани като радиогалактики, а като оптични синкави и звездообразни наблюдения. - Бел. прев.





	[←18]

Курт Трепенвайн - германски автор и ръководител на семинари по самопомощ, ментален тренинг, развиване на интуицията, разширяване на съзнанието и др. - Бел. прев.





	[←19]

Продуктивен немски писател, отличен с множество награди. Известен най-вече с книгите си „Приказка без край" и „Момо". - Бел. прев.





	[←20]

Платоническата година (Голямата година) обозначава прецесионен цикъл (промяна на позицията на оста на въртящо се тяло) от около 25 700-25 800 години. - Бел. прев.





	[←21]

Еддурите (ед. число „Едда", Edda) са песни, разказващи за предхристиянските германски богове и герои. - Бел. прев.